Ромите в европа и българия михаил Иванов



Дата16.05.2017
Размер138.59 Kb.
#21477
РОМИТЕ В ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

Михаил Иванов
Ромите са разгледани като етническа група, която се намира в процес на трансформация в етническа общност (по Антъни Смит). Въз основа на изследвания на други автори са дадени кратки сведения за ромите – етноними, произход и разпространение, подгрупи, религия, език. Направен е и кратък исторически обзор на международното ромско движение (до 1990 г.).
1. Етноними и етническо самосъзнание
Групата „Ромá”, населяваща Централна и Източна Европа, макар и най-многобройна, е само част от разнообразната циганска картина в световен мащаб . Погледнато глобално цигани живеят навсякъде по света със съвсем малки изключения. Трудно е да се определи броят им. Цифрите, които се посочват са между 6 и 15 милиона, като затрудненията са породени най-вече от спецификата на тяхното етническо самосъзнание.

През 1971 г. в Лондон на Първия конгрес на Международния ромски съюз се взима решение етнонимът „роми” да се използва за всички цигански групи и да се наложи в официалната употреба на държавите и международните организации. Шест години по-късно този етноним е използван в първия официален документ, отнасящ се до това население - резолюция на ООН, която призовава държавите, където живеят роми/цигани, да им осигурят всички човешки права, от които се ползва останалата част от гражданите на тези държави“ Така единното название „роми” е въведено от Международния ромски съюз и по негово настояване е коректно да бъде използвано именно то.

От друга страна някои изследователи продължават да смятат, че в специализираните изследвания трябва да се запази и етнонимът „цигани”, като по-широк (Марушиакова и Попов 1993). Те подчертават, че „Ромá” са всъщност само една от четирите основни цигански групи – наред с нея съществуват още значително по-малките групи на „романичели” на британските острови, „синти” в Централна и Западна Европа, както и „кало” - главно на Пиринейския полуостров, но също така и във Франция. В този контекст думите „роми” и „цигани” не са синоними.

Трябва да се подчертае, че решението на Обединения ромски съюз през 1971 г. е продиктувано от стремежа за консолидация в единна общност на цялата етническа група. Не случайно едновременно с това Първият ромски конгрес утвърждава знамето на ромите – водоравни синя и зелена ивици (символизиращи небето и покритата със зеленина земя) и върху тях в средата в червен цвят – древното индийско колело „чакра” (със шестнайсет спици), а също така химна на ромите – песента „Джелем, джелем” („Пътища, пътища”) на Ярко Йованович. А денят, в който се открива Първият конгрес е обявен за Международен ден на ромите.

Названието „роми” се утвърди през последните 20 години и в българския език, особено за официална употреба, макар че все още е широко използването и на названието „цигани”, особено сред „другите”, но също така и сред част от ромското население. По естествен начин това название се запазва и в редица произведения на литературата и изкуството.

За възникването на етимологията на “ром, Ромá” съществуват няколко главни хипотези. Най-старата и утвърдена от тях остава тази на А.Ф. Пот, който търси значението на Ромá, в названието ром означаващо “мъж, човек” на езика Романи (Марушиакова и Попов 1993) .

Необходимо е да се направи уточнение, че понякога представители на някои ромски субгрупи предпочитат идентифициране с названието на субгрупата, например като кардараши, калайджии, лингурари и т.н.

Изследванията, направени в първите години след началото на демократичните промени у нас, показват, че въпреки дългогодишното съжителство на роми и българи, те все още остават като “непознатите” в макрообществото. Ромите са все още по-скоро “общност за другите” (Томова 1995, стр. 21), отколкото сами да се възприемат като такава. Те се доближават най-вече до определението за етническа група на Антъни Смит (Смит 1991, стр. 35).

Смит разграничава етническите групи от етническите общности. Според него етническите групи „представляват население, което според някои външни наблюдатели образува отделно културно и историческо образование”. В същото време – продължава той – „това население може да няма оформено самосъзнание, а само смътно усещане, че образува отделен колектив”. Що се отнася до етническите общности Антъни Смит въвежда определение за тях на основата на шест атрибута: 1. колективно собствено име, 2. мит за общи прадеди, 3.споделени исторически спомени, 4. един или повече отличителни елементи на обща култура, 5. обвързаност с определено „отечество” и 6. чувство на солидарност, обхващащо значителни сегменти от населението.

През втората половина на ХХ век и началото на ХХІ век ускорено протичат процеси (особено в Европа) на трансформация на относително аморфната до скоро етническа група на циганите в етническа общност на ромите. Това става под влияние на активното въздействие на интеграционната политика на ООН, Европейския съюз и другите международни организации, както и на стремежа на ромския елит (на национално и европейско равнище) за консолидация. Полагане на усилия за обединение се наблюдава и от страна на представителите на ромската интелигенция в България, чиято цел е постигане на политическа единност в “поставянето и решаването на тежките социално-икономически проблеми на тази част от българското население” (Томова 1995, стр. 21) .

Във всички случаи можем да твърдим за наличие на ромска етническа идентичност. (Тук се използва понятието “етническа идентичност”, така както е въведено от Антъни Смит и Хенри Ташфел - т.е. „съзнание за принадлежност към определена етническа група, заедно с емоционалния и ценностен смисъл на това членство“.) Въпреки своята нехомогенност и вътрешни различия, за които ще стане дума по-долу, ромите са обединени от различни фактори - обща кауза, общи културно-исторически черти, специфични поведенчески норми и стереотипи, както и от друга страна - общите нагласи (по правило голямата дистанция) на „другите” към тях.

2. Кратки сведения за произхода и разпространението на циганите
През 1763 г. богословът Щефан Вали от Комаром като студент в Лайден се запознава с трима студенти - млади индуси от Малабарския бряг (брахмани по произход) и записва 1 000 думи от тях. По-късно, връщайки се в родината си, той показва тези индийски думи на местни цигани, които разпознават повечето от тях. За това се появява кратка дописка във виенския вестник „Wiener Anzeigen”. Дописката заинтересува лингвиста Хайнрих Мориц Готлиб Грелман, който подтикнат от нея се посвещава на изучаването на циганския език и сравнението му с индийските езици и по-специално със санскрит, на който говорели тримата индуси от Малабар. След двайсетгодишен упорит труд той издава през 1873 г. в Лайпциг книгата „Циганите. Един исторически опит върху начина на живот, състоянието, обичаите и съдбата на този народ в Европа заедно с техния произход”. Смята се, че този труд поставя началото на науката циганология. С него се утвърждава тезата за индийския произход на циганите. Тази теза намира по-нататъшно потвърждение в трудовете на други изследователи. Днес схващането, че циганите произхождат от Индия е широко прието от учените.

Днес повечето от учените предполагат, че началото на миграциите на циганите е към 5 век СХ.

Във връзка с появяването на циганите във Византийската империя специалистите коментират съхранило се „Житие на Св. Георги от Атон”, датирано около 1100 г. В него се разказва за атцингани (adsingani, което се превежда като неуловими/недосегаеми), които са били известни като прорицатели и магьосници. Ф. Миклошич изказва хипотезата, че названието „цигани” произхожда от „атцингани”. Тази хипотеза днес е широко разпространена.

Несъмнени свидетелства за присъствието на цигани в Европа датират от 14 век. От това време по-специално са съществуващите сведения за тяхно присъствие на Балканите.

Масовото заселване на циганите в българските земи трябва да се отнесе приблизително към 14 век, като са възможни и по-ранни контакти и заселвания. В по-голямата си част циганите (ромите) живеят по българските земи като уседнали от времето на Османската империя.

Интерес представляват групите на кардарашите (калдерарите, келдерарите) и рударите, чието присъствие по българските земи се свързва с големите цигански миграции от втората половина на 19 век (така наречената „голяма келдерарска инвазия”). Една основна причина, която дава начален тласък за мащабните миграционни процеси по това време е отмяната на робството в дунавските княжества Влашко и Молдова в изпълнение на решенията на Парижкия договор от 1956 г., сключен след Кримската война. В княжествата циганите през първата половина на 19 век са били роби, като техният статут е много близък до статута на крепостните селяни – те не могат да бъдат убивани, но собствениците им имат право да ги продават; съществувала е и забрана на бракове между роби и свободни. След отмяната на робството на циганите е било разрешено да водят чергарски начин на живот. Много от тях преминават в Трансилвания, където по това време чергарстват други големи групи цигани. Концентрацията на голяма маса чергари дава изходната точка, от която започват да се разпространяват вълните на циганските миграции, постепенно увличащи със себе си и много уседнали цигани (главно от Централна Европа), като тези вълни се разширяват и обхващат все нови територии в Европа, а от Европа – и по света.

Кардарашите и рударите, които живеят днес в България са потомци на групите, разселили се по света от Влашко, Молдова и Трансилвания по време на голямата келдерарска инвазия през втората половина на 19 век.
3. Основни подразделения на циганите в Европа. Ромски подгрупи в България.
Циганите в Европа се разделят на четири основни подразделения, които силно се разграничават помежду си:


  1. Рома – те са значително по-голямата част от циганите в Европа. Говорят ромски език - Романи (Казва се още: говорят „романес” = говорят по ромски). Циганите в България са Рома.

  2. Отграничаващите се помежду си общности на Синти/Синте и Мануша, които говорят силно германизиран език (според Марсел Котриаде – близък до Романи; според Марушиакова и Попов – значително различаващ се от Романи). Живеят главно в Германия, Австрия и Франция (според Котриаде).

  3. Кало(Кале) – Житан/Хитанос – живеят главно в Испания. Говорят испански. Според Котриаде използват няколко дузини ромски думи и изрази (като секретен речник).Тяхното наречие е загубило принудително семейната си употреба в резултат на гоненията. Ендонимът „кало” означава „черни”.

  4. Романичели (Romanitchels) – живеят в Англия - и те са загубили почти напълно езика си – говорят английски като използват (според Котриаде) няколоко дузини думи и изрази на Романи.

И така в България всички цигани са Рома. Лингвистичната картина за тези от тях, които говорят Романи, се характеризира с различия на равнище диалекти, а не на равнище език, т. е. не можем да говорим, за подгрупи, които се различават по език. Съществуват и подгрупи, които говорят изцяло зает език, например рударите говорят румънски диалект, част от Хорохане Рома говорят турски и т. н. – в тези случаи обаче преимуществено става дума за преферирано неромско самосъзнание, при което навлизаме в нееднозначната ситуация, когато са налице различия между самовъзприемането и възприемането от „другите”.

Що се отнася до религията, полезен е следният коментар в книгата на Марушиакова и Попов:

”Циганите са известни като общност, която лесно възприема вероизповеданието на населението, сред което живее, лесно го сменя с друго, а нерядка е и синкретичността на вярванията им. Като правило в рамките на една и съща група различията във вероизповеданията на отделните части от нея не са пречка за осъзнаването на единството на общността.”

Що се отнася до различията „по поминък”, те трябва да се разглеждат с условност поради промените, произтичащи от процесите на модернизация. Типичен пример е немалобройната подгрупа на калайджиите, сред които занаятът „калайдисване”, от който произлиза съответния етноним, е на изчезване.

Без да навлизаме в обширната област на различните класификации на ромските, тук ще бъдат споменати някои основни разделения между ромите у нас. Единствено в книгата на Илона Томова се съдържат техни количествени характеристики (на базата на предварителна оценка за броя на лицата, идентифицирани от околното население като цигани, възлизащ на около 577 000 – 600 000 души). При това представително изследване 22% от респондентите са демонстрирали преферирано турско самосъзнание, една десета – преферирано българско самосъзнание, една двадесета са се представили като власи (румънци), около две трети (63 %) са декларирали без притеснения принадлежността си към общността на ромите. Много от респондентите, представили се като цигани (роми) са доверили, че по време на преброяването са се записали като българи или като турци.

И така ако приемем, че базовата съвкупност в изследването на Илона Томова е 600 хиляди души (през 1994-1995 г.), то около 380 000 са демонстрирали ромско (циганско) самосъзнание (цитираните по-долу данни са от това изследване; трябва да се има предвид, че днес тези данни са претърпели еволюция, а и са възможни корекции – на тези данни трябва да се гледа, като представящи общите черти на картината).

Най-общо ромите в България се делят на йерлии (условно название), кардарашите и рударите:


  • Най-многобройна и разнообразна е групата на така наречените „уседнали цигани” или йерлии. Това са потомците на първите цигани, които отсядат (престават да бъдат чергари) на Балканите още в периода на Османската империя. Йерлиите се делят на две основни подгрупи:

  • „Хорохане (Хорахане) Рома” (турски цигани) – 46.2 % от респондентите с ромско самосъзнание (около 176 000) Те са предимно мюсюлмани. Не са малко и тези, които са приели християнството. Влияние сред тях имат и протестантските църкви. Две трети от тях (около 117 000) не посочват друга специфична подгрупа. Останалите (около 60 000) се разпределят в 18 подгрупи, на основата на традиционния занаят в подгрупата – калайджии, тенекеджии, печкаджии, ковачи и т. н.

  • български цигани (самоназовават се главно по този начин, много рядко се самоназовават „Дасикане Рома” или още по-рядко – „Гаджикане Рома”; „дас” значи роб, „гадже” или „гаджо” значи нером) – 47.3 % (около 180 000) от самоопределилите се като роми (цигани). Те са предимно православни християни. Три четвърти (около 135 000) не посочват друга специфична подгрупа. Останалите (около 45 000) главно по названието на традиционния или съвременен занаят се разпределят в 21 подгрупи – бургуджии, калайджии, кошничари, джамбази и т. н. Много от традиционните занаяти отдавна не се практикуват, но названието на подгрупите се е запазило. Част от самоопределящите се като български цигани съобщават, че в миналото техните родители или прародители са били мюсюлмани.

Отношенията между турските и българските цигани са добри. Смесените бракове помежду им се приемат спокойно.

В рамките на групата на йерлиите е относително голямото подразделение на влахичките цигани (названието се използва в Западна България и София). В миналото са водили чергарски начин на живот и са се делили на различни подгрупи, като например: ситари, гребенари, кошничари. Някои от тях са приели исляма. През 20-те и 30-те години на ХХ век, а и по-късно, са отседнали и са започнали да се вливат в съществуващите групи на Дасикане Рома и Хорохане Рома. Съвместен живот и смесени бракове вече се смятат за нещо съвсем естествено.



  • Кардарашите са 1.6 % от самоопределящите се като роми респонденти от изследването на Илона Томова (около 6 000). Те са православни християни. Рязко се отграничават от останалите цигани. Ендогамни са. За другите роми кардарашите обикновено използват екзонима „цуцумани”. Потомци са на групите, разселили са по света от Влашко, Молдова и Трансилвания по време на голямата келдерарска инвазия (втората половина на ХІХ век). До средата на ХХ век са чергари, когато през 1958 г. са заставени от властите насилствено да отседнат. Съхранили са в най-голяма степен традиционната ромска култура и език. Самоопределят се като кардараши, ловари, златари, сръбски цигани, нямцуря (немски, унгарски или австрийски цигани), кардаршки калайджии и т. н. Съхранен е и своебразният съд „мешере” - при спор между двама цигани (възникнало противоречие в областта на икономическата активност, при възникнали проблеми в отношенията между сватове (тъст и свекър) поради неблагополучия в семейството на младоженците и т. н.) те канят на свои разноски авторитетни членове на общността да разследват случая и да отсъдят, като често наред с другото се определя виновната страна да заплати обезщетение.

  • Доста по-специфична е третата разпространена в България общност – тази на рударите, които околното население нарича често власи или влашки цигани. Понякога те се самонаричат власи-рудари. Според изследването на Илона Томова те са 5.1% от респондентите. (около 30 000). Част от тях имат преферирано румънско (влашко) самосъзнание. Доскоро са били чергари. Говорят старинен диалект на румънския език. Разселват се по света по време на голямата келдерарска инвазия. Изповядват православното християнство. Делят се на две основни подразделения: лингурари (т. е. лъжичкари, наричани още и копанари) и урсари (мечкари), като част от мечкарите са и маймунари. Те традиционно са ендогамни.

Виждаме едно голямо разнообразие от групи и подгрупи, различаващи се:

  • по етапи на заселване и по страна, от която са се преселили;

  • по подвижност в миналото (традиционно уседнали или доскорошни чергари);

  • по религия в миналото (турски и български цигани);

  • по традиционни и съвременни занаяти;

  • по местности на обитаване

и т. н.

В същото време според Илона Томова около 66 % от самоопределилте се като роми (цигани) се разпределят в двете най-големи групи: български цигани (наричащи се така или Дасикане Рома или Гаджикане Рома) и Хорохане Рома. Това означава, че разнобразието от групи и подгрупи трябва да се отчита и да се изучава, но не трябва прекомерно да се преувеличава неговото значение при провеждането на политики за социално включване на ромите. Разбира се неотчитането на основните разделения, включително различията между самовъзприемането и начина на възприемане от другите може да доведе до сериозни грешки. Трябва да се отчита, но не и преувеличава и ендогамията – както видяхме тя е характерна главно за кардарашите и рударите, които са относително доста малобройни.

Още малко информация от Илона Томова:

От респондентите при изследването по принадлежност към религиозна общност:



  • 44 % са православни християни;

  • 15 % са протестанти (предимно йерлии – и български итурски);

  • По-малко от 1 % са католици;

  • 39 % са мюсюлмани.

В същото време 16 % заявяват, че не са религиозни – че изобщо не вярват в съществуването на Бог. Религиозният синкретизъм е много широко разпространен сред ромите.

По език:


  • Романи е майчиният език за 85 % от кардарашите, 75 % от българските цигани, 34 % от Хорохане Рома и 14 % от рударите. На Романи обикновено говорят у дома половината от ромите в България;

  • На турски разговарят помежду си обикновено около 61 % от Хорохане Рома;

  • На румънски (влашки диалект) разговарят обикновено помежду си 84 % от рударите.


5. Международни ромски организации
Идеята за „крал на циганите”, който да наложи своята власт и над другите цигански групи, се появява при келдерарите в Полша в периода между двете световни войни. За пръв „цигански крал” през 20-те години на 20 век се смята Григорий Квиек. Квиековци са голям и влиятелен цигански род, разселен от Румъния и Унгария в цяла Европа. През 1930 г. голям събор избира за крал Василий Квиек, а заедно с това се избира «върховен цигански трибунал», в който освен краля влизат „прокурор” и трима „съдии”. Създава се и Голям съвет, начело с „велик канцлер”. През 1934 г. Големият събор избира за нов крал Йозеф Квиек. Следващият крал е Януш Квиек, който е коронован тържествено през 1937 г. във Варшава от Варшавския архиепископ в присъствието на многолюдно множество. Покани са били изпратени до държавни глави и представителите на дипломатическия корпус във Варшава.

След войната през 1946 г. в Париж Рудолф Квиек се провъзгласява за нов крал на циганите, като по-късно променя титлата си на „Президент на световния съвет на циганите”.

През 1967 г. във Франция се създава Международен комитет на циганите, който прераства във федерация на 23 организации от 22 страни (главно от Западна Европа).

По инициатива на тази федерация през 1971 г. в Лондон се свиква Първи световен конгрес на циганите. Открива се на 8 април, който ден във връзка с това се утвърждава като Международен ден на ромите (конгресът продължава до 12 април). Председателстван е от Слободан Берберски – поет и музикант от Югославия. Присъстват делегати от 14 страни (главно от Западна Европа). След дълги спорове се приема да се използва названието Рома за всички цигани по света и съответно се променя названието на организацията: «Международен комитет на ромите». Като основна концепция за бъдещото развитие се приема принципа: „Нашият ромски път”, т. е. поддържане на ромската идентичност. За първи президент е избран Ванко Руда. Одобрено е знамето на ромите – червено колело с 16 спици върху фон от хоризонтално разположени зелено поле – отдолу (символизира тревата – зелената Земя) и синьо поле – отгоре (символизира небето). Червеното колело – древноиндийската чакра (символ от индийския национален флаг) символизира единния произход от прародината Индия на всички роми по света. Приема се и химн на ромите по света – песента „Джелем, джелем” („Вървяхме, вървяхме”) с автор Ярко Йованович.

Вторият конгрес се провежда от 8 до 11 април 1978 г. в Женева. Присъстват 60 делегати и 60 наблюдатели от 26 страни. Променя се името на организацията на „Романо Екхипе” („Циганско единство”) или “Romani Union”. Решава се да се направят постъпки за членство пред Икономическия и социален съвет на ООН. Това се прави от “Romani Union”, в която по това време членуват 71 организации от 21 държави.

Третият конгрес се провежда от 16 до 20 май 1981 г. в Гьотинген. Присъстват 300 делегати от 22 държави.

Четвъртият конгрес се провежда от 8 до 11 април 1990 г. в Сероцк край Варшава. Присъстват 250 делегати от 24 държави. За първи път участват представители от страните на Източна Европа. Присъства и Мануш Романов от България.
ЛИТЕРАТУРА
Марушиакова, Е., В. Попов. 1993. Циганите в България. София: Издателство „Клуб ‘90”.

Томова, И. 1995. Циганите в преходния период. София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия.

Лиежоа, Жан-Пиер. 1999. Роми, цигани, чергари. ( Второ издание) София: Център за етноложки изследвания, Издателска къща „Литавра”.

Пампоров, А. 2006. Ромското всекидневие в България. София: Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.



Смит, Антъни. 1991. Национална идентичност. София: Издателство „Кралица Маб”.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница