Росен К. Стоянов Докторант, Масови комуникации

(годишник на департамент Масови комуникации, 2001 г.)

Драмата, разиграла се на 11.ІХ.2001 г. остави трайни следи не само в американското общество и световната общественост, но и в правенето на новини, в създаването на символи, образи, (неща за които си струва да се обединим). Дори и в правенето на самите медии.

Създаването на образ, с подобаваща сила и значение, способен да обедини и да засили връзките в обществото, за да го изправи като едно цяло срещу невидимия враг, бе сътворено по принципно нов начин. Нов за непредубедения наблюдател, за зрителя.

Това едва ли е вярно обаче що се отнася до хората, занимаващи се с анализ и правене на медии. Тук не става въпрос за съмнения в някакво злокобно пресилване на събитията и техните последствия, съпроводено от неясни цели. Нито за обвинения в предумишленост на действията и бездействията на медиите.

Друг е въпросът за това как е отразено едно събитие и доколко самото му отразяване го представя и доколко го отразява. Що се отнася до фактите, те безспорно бяха изложени в светлината на най-добрите американски традиции от по-новото време – бързина на реакцията, опит за всеобхватност, както на полето на действие, така и на мненията, аналитичност, липса на скованост, единност на посланията.

Краткият преглед на заглавията¹, един похват въведен и употребен не само от новинарския лидер Си Ен Ен (CNN), но и от неговите събратя Ем Ес Ен Би Си (MSNBC) и Би Би Си (BBC), може да ни даде възможно най-действен и достоверен поглед върху конкретния (моментен) и принципния (последващ) стремеж не само да се информира, но и да се играе ролята на обединител, проводник, на един нужен медиатор.

Както от самото начало отбелязах, това резюме не е опит действията на новинарите отвъд океана да се представят за отрицателни или преднамерени, предварително подготвени и знаещи. Нито си поставя за цел пълното и професионално лингвистично, нито политологическо обясняване на феномена.

Тук искам да отбележа създаването в крачка на конструкция, изградила впоследствие една всеобща американска и световна реакция, градяща се единствено на данните, подавани ни отново от един източник – медиите и CNN в частност.

Бързият преглед на двадесетината български телевизионни канала (доставяни в почти всеки дом от кабелните оператори), в деня на атентатите от 11.IX.2001 г., даде ясна представа за състоянието на нещата. Единствената разлика между препредаващите на 100 % новините на CNN български програми бе в качеството на превода от английски и в опитите от страна на някои журналисти да създадат атмосфера на съпричастност и реализъм.

Не случайно дори и нашите национални телевизии с малко закъснение, но все пак в крак с времето, създадоха свои кашове и заставки, показващи кадри от атентатите в Ню Йорк. Създадени бяха и собствени заглавия като повечето бяха директен превод на тези от CNN, но в суматохата на стреса и неочаквания обрат на събитията можем да кажем, че това им е простено.

Мисълта ми е за друго.

Впечатление обаче направи онази холивудска драматичност на посланието излъчвано от въпросните заглавия, съпроводено с неоспоримата и тенденциозна ескалация на напрежението, което се прокрадваше зад изрази метафори като: AMERICA UNDER ATTACK, WAR AGAINST TERROR, AMERICA STRIKES BACK, сякаш създадени с една единствена цел – създаването на прословутия в американското кино-suspense.³

За хубаво и въздействащо – да, безспорно, не съществува никакво съмнение, че там се прави и кино и телевизия така както трябва да се прави. Но закономерният въпрос е: От всичко ли трябва да се прави кино и телевизия?

И най-вече телевизия. Че може – може, и то се видя.

Но дали правенето на новини, в смисъл на създаване, е положителният и верен път, по който трябва да върви една информационна медиа и то особено в случаи като този – драматични, ужасяващи и смъртоносно реални? Не трябваше ли събитията и фактите да се предадат безпристрастно и обективно? Какво се случи с изискването за отразяване на реалните факти в посока информиращи – неинформирани?

В съвременния мултимедиен, интерактивен свят, когато всеки за другия е IP, ICQ, mIRC, телефонен или някакъв друг номер, когато пулта за управление на страсти и морал, действеност и наслада, информираност и какво ли още не, е дистанционното на телевизора, безспорно създаването на подобна представа у зрителя за станали и ставащи събития е модерна, съвременна, футуристична дори.

Но една такава позиция не дава ясна представа за връзките и зависимостите на една медиа от събитията и субектите, които ги създават, участват в тях и ги анализират. Смесването на събитието и медиафакта, а оттам и на създател, участник и анализатор на случилото се, прави невъзможно отстраняването на подозренията относно безпристрастността и професионализма, тясно свързани с моралните ценности, изповядвани и пропагандирани от една или друга електронна медиа.

Нека направим кратък анализ на самите заглавия от деня на атентатите, а и разбира се да проследим развитието им в последващите седмици (вж. таблица №1).

В самия ден, когато целият свят бе потресен от новината за варварския терористичен акт в Ню Йорк, както и от картината, показваща насочените като за атака самолети, скачащите от кулите близнаци хора, световният информационен лидер CNN подписа 24-часовото си предаване с AMERICA UNDER ATTACK (Америка под атака).⁴

Невероятно бързата реакция от страна на новинарите в случая не буди никакви въпроси. Но откъде беше тази стопроцентова сигурност в терористичния характер на случилото се? Защо не нещастен случай, авария? Та в САЩ всекидневно се извършват над 4000 полета, а над Ню Йорк те са може би колкото в България за няколко години!

Последвалите събития доказват правилността на избора на заглавие, но и затвърждават мнението за някакви пророчески способности от страна на една медиа.

Заедно с невероятно бързо развиващите се действия от страна на правителството в САЩ, CNN реагира адекватно на всеки повеи от страна на Белия дом. Четири дни след кошмара за Америка и света – на 15.ІХ.2001 г., новинарите от CNN продължиха с невероятното AMERICA’S NEW WAR (Новата война на Америка).

Почти веднага, като по команда, започна мобилизацията на новия гражданин – зрителят. Независимо от това, че врагът е неизвестен, войната е обявена и всички трябва да се изправим като един срещу опасността.

На 18-и същия месец заглавието бе сменено с WAR AGAINST TERROR (Война срещу тероризма).

Вече за всички оттатък океана, а и за целия, така наречен модерен свят, стана ясно, че разработките на тайните и явните служби водят до извода, че събитията от 11.IX.2001 г. са следствие на предварително планирани терористични действия. Това добре, но защо чак сега се появява това заглавие?

Какво стана с показваните почти всеки ден по същата тази медиа терористични актове, изпълнени с различна успешност от тамилските тигри в Индия, от ЕТА в Испания, от ИРА-извънредни в Белфаст, от ислямските групировки в палестинските територии и Ерусалим? Едва сега, когато някой дръзна да се промъкне в леговището на звяра, та макар и подло и да удари в гръб, започна действена, целенасочена и активна кампания, чиято единствена цел бе създаване на единомислие по отношение на бъдещото действие.

Светкавично подготвената и въведена в ход ответна операция не изненада никого – страна като САЩ винаги е показвала, че е в бойна готовност 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Сега вече съвсем закономерно дойде на мястото си и последвалото AMERICA STRIKES BACK (Америка отвръща на удара).⁵ Разбира се, не с терористични, спорадични действия, а с цялостна кампания, единствената цел на която бе да се постигне физическото унищожение на един-единствен човек.

Днес всеки би могъл да превключи на любимия информационен канал и да погледа малко WAR IN AFGANISTAN (Войната в Афганистан). Не случайно това последно към този момент заглавие, вече ни води в дълбоките води на политиката, там където се размиват добрите и лошите намерения, там където посланията имат един не съвсем ясен релеф. На базата на вече постигнатото, като внушение и реакция, от сега нататък като че ли зрителят отново ще бъде просто информиран за поредната война, там някъде далеч от дома му.

Няма да разсъждаваме по отношение на това, че САЩ не са Америка, защото е ясно, че в случая не е въпрос на придобило стереотипност название, а за нещо по-дълбоко – за обикновения американски зрител САЩ са Америка, а Америка е света.

По различно стоят нещата с най-сериозният конкурент на отвъдокеанските медиагиганти – английският Би Би Си (ВВС).

TERROR IN AMERICA (Терор в Америка) – под това заглавие бяха представени потресаващите кадри в деня на атентатите. Докато съществените различия тепърва предстояха – десет дни по-късно – 21.Х.2001 г. – своето място на телевизионния екран зае AFTER ATTACK (След атаката).

Тук вече започна да проличава прословутата английска сдържаност и политическа коректност, която в случая можем да наречем медиакоректност.

Обявената на 18.Х.2001 г. чрез CNN WAR AGAINST TERROR (Война срещу тероризма) в световен мащаб бе последвана на 23.Х.2001 г. от BBC с нейното WAR ON TERORISM /Война на тероризма/.

И като за финал и най-голямото различие – докато американската информационна медиа като че ли се опита да вкара в руслото на новините последващите и бъдещите събития в Афганистан, като ги кръсти с безличното WAR IN AFGANISTAN (Войната в Афганистан), то BBC, от 08.XI.2001 г. вложи малко повече присъща английска прозорливост и находчивост в заглавието STRIKE ON AFGANISTAN (Ударът в Афганистан). Тук пролича и разликата, както в оценката на една независима медиа каквато е ВВС, за ставащите събития, така и в професионалното и творческо отношение към проблематиката, занимаваща ни в тази статия.

Независимо от неизчерпателността на коментара на тези аспекти при отразяването на един колкото драматичен, но все пак частичен момент в дейността на електронните медии, следва да се отчете едно – нуждата от бързо и акуратно отразяване от страна на съвременните средства за масова комуникация на събитията е неоспорима.

Под съмнение не бива да се поставя и свободата за намиране на собствен подход и изработване на собствени начини при препредаване на реалността. Особено що се отнася до информационната сфера.

В модерния свят, когато бъдещето идва по-бързо от настоящето, въпросът за отговорностите, носени от правещите медиа, са както никога тежки и почти винаги непосилни. И в този смисъл въпросът със заиграването, в най-драматичните моменти, с чувствата и емоциите на зрителя едва ли е най-подходящото съдействие. От една страна е злободневността, стремежа към уникалност и печалба не на последно място. От друга – информационната глобалност, внушение и всички аксесоари на прословутите и митични вече пропагандни похвати. И все пак, съществува и онова конкретно място, където сврян в ъгъла на своите пристрастия и ограничен от неограничения, предварително селектиран набор от програми, стои зрителят с дистанционно в ръка. Все повече облъчван от многообразност на мнения, програми, факти, схеми, събития и анализи. Който зрител, както в онази реклама, се страхува и се смее, обича и заспива винаги със своя ТАУ.