Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië

Брюксел, 12 януари 2011 г.

СОМ(2010) 284 окончателен.

*
* *

1. Заключения и препоръки

1.1Чрез настоящото становище ЕИСК изразява своите обмислени отговори на дългия списък с въпроси, поставени в Зелената книга на Комисията. Въпросите се отнасят до осем ключови елемента на управлението на финансовите институции като дейността на управителните съвети, дейността на надзорните органи, управлението на риска, конфликта на интереси, ролята на акционерите и деликатния въпрос за възнагражденията на директорите.

1.2ЕИСК приветства намеренията на Комисията, съдържащи се в Зелената книга, но отчита и някои проблемни определения в съдържанието, особено относно точното определение на корпоративното управление, което по мнението на Комитета би следвало да бъде по-добро, както и разликите в структурата на управителните съвети в англосаксонската и в континенталната системи. Освен това той счита, че би било полезно да се даде по-точно определение на понятието „финансови институци“, така че препоръките да се отнасят изрично до кредитните институции.

1.3Също така Зелената книга е доста пестелива по отношение на нуждите на потребителите. Услугите за потребителите и финансовите услуги също бяха силно засегнати от последствията от лошото управление на финансовата система.

1.4По отношение на политиката на възнагражденията ЕИСК вече на няколко пъти е излагал общите си позиции в редица неотдавнашни становища. Накратко, Комитетът вярва че политиката на възнагражденията не бива да се отнася единствено до ръководните кадри на финансовите институции, а следва да обхваща възнагражденията на всички нива.

1.5В общи линии в становището се посочва, че съществува възможност за въвеждане на по-строги елементи в управлението на финансовите институции, но тъй като кодексите за управление остават доброволни, задължение на надзорните органи е да гарантират, че тези кодекси ще бъдат възприети в целия Европейски съюз.

2.Въведение и контекст на становището

2.1Целта на Зелената книга е да разгледа предполагаемите недостатъци на системата на корпоративно управление, независимо от това дали са свързани с нейните същностни характеристики или с прилагането ѝ. В контекста на финансовата и икономическата криза укрепването на корпоративното управление е в основата на програмата за реформи на Комисията. Изложените в Зелената книга предложения следва да се разглеждат в контекста на по-широките реформи на европейската структура за надзор, на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), на Директивата „Платежоспособност ІІ“, на реформата на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и на регулирането във връзка с лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции. Също така, на тях следва да се гледа в по-широкия контекст на извършвания от Комисията преглед на корпоративното управление на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар във връзка с ролята на акционерите, подходящия надзор върху управленските екипи, състава на управителните съвети и корпоративната социална отговорност.

2.2Комисията определя корпоративното управление като отношения между висшето ръководството на дадено предприятие, неговия управителен съвет, неговите акционери и други заинтересовани страни като служителите и техните представители. То се отнася също така до определянето на целите на дадено предприятие, средствата за постигането им и наблюдението на постигнатите резултати от дейността. Управлението във финансовия сектор придобива още по-голямо значение, тъй като изпадането в несъстоятелност на дадена (голяма) финансова институция носи след себе си системен риск за целия финансов сектор и доказателство за това е неотдавнашната финансова криза, когато се наложи правителствата да укрепват банковата система с публични средства.

2.3ЕИСК с учудване отбелязва, че в Зелената книга не се прави разграничение между структурата на управителните съвети в англосаксонските и континенталните европейски икономики. При първите има само един съвет, съставен от изпълнителни директори и членове без изпълнителни функции, макар че е обичайно да има изпълнителен съвет, работещ под ръководството на главния изпълнителен директор. При континенталния модел има два съвета – управителен и надзорен. В останалата част от това становище и с цел да се избегне всякакво объркване, под „управителен съвет“ се визира англосаксонският модел, освен ако не е посочено друго.

2.4В Зелената книга не е изрично посочено, че всяка държава-членка притежава собствена система за корпоративно управление, и че не се прави разграничение за корпоративното управление на финансовите институции. Определението на Комисията за корпоративно управление също така е донякъде непълно по своя характер и следва да бъде направено по-точно. ЕИСК предлага по-силно, по-обстойно определение на корпоративното управление. Основната цел на корпоративното управление е да гарантира оцеляването и процъфтяването на самото дружество. За тази цел управителният съвет трябва да изпълнява разумните очаквания на акционерите, като едновременно с това удовлетворява в разумна степен интересите на заинтересованите общности – потребителите, партньорите, изпълнителите, доставчиците и служителите. Когато управителният съвет не може да гарантира оцеляването на дружеството, той следва да извърши разпоредителни действия с активите на оптимална стойност

2.5Зелената книга очертава редица недостатъци и слабости на корпоративното управление във финансовите институции и търси отговор на набор от осем общи въпроса, отнасящи се до

1. 
   въпроси, свързани с управителните съвети;
   
2. 
   недостатъци при управлението на риска, проблеми с конфликта на интереси;
   
3. 
   ролята на одиторите;
   
4. 
   недостатъци на надзорните органи;
   
5. 
   проблеми с ролята на акционерите;
   
6. 
   липсата на ефективно прилагане на принципите на корпоративно управление;
   
7. 
   възнагражденията на директорите на финансовите институции;
   
8. 
   конфликтите на интереси.
   

3.Отговори на въпросите, повдигнати в Зелената книга

3.1Разгледаните от ЕИСК отговори на специфичните въпроси, поставени в Зелената книга, са както следва:

3.2Въпроси, свързани с управителните съвети

3.2.1 Специфичен въпрос 1: Следва ли да се ограничи броят на съветите, в които един управител може да членува (например едновременно членство в максимум три съвета)?

Определянето на точен брой е субективно. По-добре е при назначаването и след това да се гарантира, че съответният управител е в състояние да отдели за дружеството толкова време, колкото изисква неговата или нейната роля. Необходимото време следва да бъде определено и разпределено между официални заседания на управителния съвет и на комитети, и по-неофициални посещения и преглед на дейността на отдели, направления и региони. В някои случаи назначението може да е почти на пълен работен ден. Във всички случаи има полза от поне две назначения с оглед извършването на сравнения между отделните дружества.
3.2.2 Специфичен въпрос 2: Необходимо ли е във финансовите институции да се забрани съвместяването на функциите на председател на управителния съвет и на главен изпълнителен директор?
Това вече е сред най-добрите практики в някои правни системи. Разделението на ролите във финансовите институции следва да е задължително поради напрежението, съществуващо между оперативната роля на изпълнителния състав и ръководната роля на управителния съвет.
3.2.3 Специфичен въпрос 3: Трябва ли политиките на назначаване да включват точно описание на задачите и профила на управителите, включително на председателя, да гарантират достатъчна компетентност на управителите и подходящо многообразие на състава на управителния съвет? Ако да, по какъв начин?
Съвсем нормална практика в някои правни системи е да се анализират уменията и опитът, с които трябва да разполага управителният съвет, и след това да се извършат назначения. Например, в голяма финансова институция може да се сформира основна група, включваща бивш висш служител от банковия сектор, пенсиониран след успешна кариера, евентуално като председател, старши партньори от правни и счетоводни къщи с опит във финансовия сектор, главен изпълнителен директор на крупно търговско дружество, който да служи за противотежест на главния изпълнителен директор и да представя гледната точка на корпоративния клиент, и някой с подготовка по потребителските въпроси, около която да се изгради по-голям екип. Той може да включва лица с опит на най-високо ниво в областта на кредитирането, оценката на кредитния или застрахователния риск, икономиката, индустрията и търговията. Идеалното съотношение е от порядъка на поне 60% членове без изпълнителни функции към 40% изпълнителни директори. Сред членовете без изпълнителни функции и изпълнителните директори трябва също така да има лица, познаващи основните географски направления, в които работи институцията. В някои правни системи надзорният орган понастоящем извършва щателна проверка на уменията, опита и миналото на кандидата, преди да утвърди назначението. Това трябва да бъде приветствано.
3.2.4 Специфичен въпрос 4: Споделяте ли мнението, че увеличаването на броя на жените и управителите с различен социален и културен произход в състава на управителните съвети ще подобри функционирането и ефективността на тези съвети?
В контекста на въпрос 3 по-горе, балансът между половете и етносите е желателен, ако не е за сметка на опита и квалификацията. Той може да привнесе различни и ценни гледни точки. Трябва да има практично ограничение на големината на управителните съвети.
3.2.5 Специфичен въпрос 5: Необходимо ли е въвеждането на задължителна оценка за работата на управителния съвет от страна на външен оценител? Трябва ли резултатът от тази оценка да се съобщава на надзорните органи и на акционерите?
Надзорните органи следва да възлагат на всички председатели да направят одит на начина им на управление в контекста на горепосочените четири фактора. Едновременно с това, надзорните органи следва да предприемат одити за сертифициране на тези директори, които не са били сертифицирани при назначаването. Текущата отговорност за резултатите от работата на управителния съвет трябва да се носи от председателя. Целесъобразно е председателите да възлагат периодични външни оценки на ефективността на управителния съвет за тяхна собствена употреба. В континенталния модел надзорният съвет е този, който следва да предприеме действия, ако делата не вървят добре или ако докладът на одитора привлече вниманието на съвета към някои важни въпроси.
3.2.6 Специфичен въпрос 6: Необходимо ли е да стане задължително създаването на комитет по риска към управителния съвет и трябва ли да бъдат изготвени правила относно състава и функционирането на този комитет?
Възможни са три въпроса: одит, съответствие и риск. Конфигурацията на комитета следва да отразява съотношението между отделните видове дейности. На макроравнище, рискът е заложен в стратегическите планове на управителния съвет. Именно там трябва да се установят и измерят склонността за поемане на риск и рисковият профил. В банките, именно там следва да се заложат политики по отношение на допустимия риск във всеки сектор на дейност: жилищни ипотеки, кредитни карти, търговски имоти, заеми за предприятия, управление на фондове, валутна и стокова търговия, както и състава на резервите, лимитите за клиенти и т.н. Невъзможно е да има комитет по риска в един континентален управителен съвет, съставен от няколко души (обикновено не повече от 5-7 лица), които по правило са специалисти по различни дейности.

3.2.1Специфичен въпрос 7: Необходимо ли е да стане задължително участието на един или повече членове на комитета по одита в комитета по риска и обратно?

Рисковете на микроравнище, за разлика от макроравнището, разгледано в т. 3.2.6 по горе, могат да са част от заданието на комитета по одита.

3.2.1Специфичен въпрос 8: Трябва ли председателят на комитета по риска да отговаря пред общото събрание?

Рискът е основен компонент на всяка бизнес стратегия. Склонността за поемане на риск и рисковият профил определят какви ще са вероятните резултати от дейността на дружеството и колко непостоянни могат да са тези резултати. Това са въпроси, които трябва да бъдат разяснявани от председателя и главния изпълнителен директор, чиито изявления ще позволят на акционерите да увеличат или намалят инвестициите си в дружеството съобразно собствената им склонност за поемане на риск.

3.2.2Специфичен въпрос 9: Каква следва да бъде ролята на управителния съвет в рамките на стратегията и рисковия профил на дадена финансова институция?

Определянето на стратегията е основната задача на управителния съвет. Тъй като финансовата дейност е рискова по дефиниция, стратегията трябва да се разработи в рамките на набор от рискови параметри, които определят диапазона от възможни резултати. Избраната стратегия трябва да е тази, която отговаря на разумните очаквания и удовлетворява изискванията на заинтересованите страни. Въпреки че отговорността на постоянните изпълнителни директори при управлението на риска не бива да бъде подценявана, то без преувеличение може да се каже, че ролята на управителния съвет е фундаментална. В континенталния модел надзорният съвет одобрява стратегията на управителния съвет.

3.2.3Специфичен въпрос 10: Необходимо ли е да бъде въведено изискването за публична декларация за контрол на риска?

Отговорът е положителен, но само в контекста на свеждането на стратегията до знанието на акционерите и на заинтересованите страни. Разкриването на търговска и поверителна информация следва да се избягва.

3.2.4Специфичен въпрос 11: Необходимо ли е да се въведе процедура за одобряване на новите финансови продукти от страна на управителния съвет?

Да, ако са съществени. Въвеждането на продукти обикновено е част от изпълнението на стратегията и следователно е въпрос от съществен интерес за управителния съвет.

3.2.5Специфичен въпрос 12: Необходимо ли е управителният съвет да бъде задължен да уведомява надзорните органи за съществените рискове, за които е узнал?

Може да се очаква, че това е редовен елемент на постоянния диалог между институцията и надзорните органи.

3.2.1Специфичен въпрос 13: Необходимо ли е управителният съвет да бъде изрично задължен при вземане на решения да отчита интересите на вложителите и другите заинтересовани страни („duty of care“)?

В някои правни системи вече е задължително да се отчитат интересите на заинтересованите страни. Това следва да е рутинна практика. Ако заинтересованите страни не са удовлетворени, дружеството не може да просперира. Не трябва да се допуска интересите на една или друга група заинтересовани страни да доминират над останалите. В правилата за дейността на управителния съвет следва да е записано, че при определянето на стратегията са били взети предвид всички интереси.

3.3 Недостатъци при управлението на риска, проблеми с конфликта на интереси
3.3.1 Специфичен въпрос 14: Как може да бъде затвърден йерархическият статут на директора по управлението на риска? Неговият статут трябва ли да бъде поне равен на този на финансовия директор?
Въпросът предполага, че ни е известно какво следва да прави директорът по управлението на риска (CRO — chief risk officer). Ако рискът е неразделна част от бизнес стратегията, тогава директор по управлението на риска е финансовият директор (CFO — chief financial officer). Рисковете на макроравнище поставят директора по управлението на риска на едно равнище с ръководителя на звеното за вътрешен одит. Двамата докладват пред комитет към управителния съвет и имат безпрепятствен достъп до председателя на този комитет. Двамата трябва да докладват периодично пред пълния състав на управителния съвет.
3.3.2 Специфични въпроси 15: Как може да бъде подобрена системата за комуникация между звеното за управление на риска и управителния съвет? Трябва ли да бъде въведена процедура за уведомяване по йерархичен ред с оглед разрешаване на конфликти/проблеми?
Това е разгледано в отговора, изложен в т. 3.3.1 по-горе. Тази процедура вече трябва да е част от работата на комитета и на управителния съвет.
3.3.3 Специфичен въпрос 16: Трябва ли директорът по управлението на риска да може да информира пряко управителния съвет, включително комитета по риска?
Това е разгледано в отговора, изложен в т. 3.3.1 по-горе.
3.3.4 Специфичен въпрос 17: Трябва ли да бъде усъвършенствана информационната инфраструктура с оглед подобряване на качеството и бързината на предаване на информация относно сериозните рискове към управителния съвет?
Зависи от съществуващото положение във всяка институция. Не всички рискове могат да се наблюдават стандартно със средствата на информационните технологии. В много случаи един сигнал, изпратен по електронна поща, е достатъчен. Колкото по-голяма и сложна е организацията по отношение на подразделения, географски направления и продукти, толкова по-целесъобразно е да се внедри функционалност за активно управление на риска, използваща информационните технологии.
3.3.5 Специфичен въпрос 18: Необходимо ли е изпълнителните директори да бъдат задължени да одобряват доклад относно адекватността на системите за вътрешен контрол?
Да. В някои правни системи това е вече задължително. Обикновено се осъществява чрез комитета по одита.

3.3Ролята на външните одитори

3.3.1Специфичен въпрос 19: Необходимо ли е задълбочаване на сътрудничеството между външните одитори и надзорните органи? Ако да, по какъв начин?

Одиторските фирми трябва да работят за членовете на дружеството. Ако обаче установят сериозни проблеми, свързани с рискове или несъответствия, трябва да бъдат сезирани надзорниците. Въпросите, които могат да бъдат разрешени от дружеството и които нямат външни последствия, следва да бъдат разрешени от дружеството. В континенталната система на управление, надзорните съвети назначават одиторите и провеждат годишни срещи с тях, на които не присъстват управителният съвет и главният изпълнителен директор.

3.3.2Специфичен въпрос 20: Необходимо ли е да се прилага по-строго задължението за външните одитори да информират управителния съвет и/или надзорните органи за определени важни факти, открити при изпълнение на техните задължения?

Зависи от статуквото. Разпоредбите в тази насока в някои правни системи вече са адекватни. В континенталната европейска система това следва да се урежда на договорна основа между надзорния съвет и одитора.

3.3.3Специфичен въпрос 21: Необходимо ли е разширяване на обхвата на контрол от страна на външния одитор и по отношение на финансовата информация, свързана с риска?

От одиторите се изисква да проверят дали отчетите на дружеството дават вярна и справедлива представа за състоянието му като действащо предприятие. В този смисъл, всеки съществен риск трябва вече да е отразен под формата на резерв или бележка към отчетите. Разширяването не изглежда необходимо.

3.4Недостатъци на надзорните органи

3.4.1Специфичен въпрос 22: Необходимо ли е да бъде преразгледана и засилена ролята на надзорните органи във вътрешното управление на финансовите институции?

Да, в правните системи, в които това още не е направено.

3.4.2Специфичен въпрос 23: Необходимо ли е на надзорните органи да бъде предоставено правото и задължението да извършват проверки на работата на управителния съвет и на звеното за управление на риска? Как това може да бъде осъществено на практика?

Както вече беше посочено в т. 3.5.1.

3.5.3 Специфичен въпрос 24: Критериите за подбор (проверка за квалификация и надеждност) трябва ли да включват техническите и професионалните компетенции, както и поведенческите характеристики на бъдещите директори? Как това може да бъде осъществено на практика?
В континенталната система има традиции и практики за осигуряване на това. Агенцията по финансови услуги на Обединеното кралство (Financial Services Authority – FSA) въведе нови процедури за тази цел.
3.6 Проблеми с ролята на акционерите
3.6.1 Специфичен въпрос 25: Необходимо ли е да стане задължително оповестяването на политиката и практиките за гласуване на институционалните инвеститори? Колко често?
Да, във връзка с дневния ред на общите събрания.
3.6.2 Специфичен въпрос 26: Необходимо ли е да бъдат задължени институционалните инвеститори да се присъединят към кодекс (национален или международен) за добри практики, като например кодекса на International Corporate Governance Network (ICGN — Международна мрежа по корпоративно управление)? Този кодекс задължава членуващите да разпространяват и публикуват своите практики за инвестиране и за гласуване, да предприемат мерки за избягване на конфликт на интереси и да използват отговорно правото си на глас.
Да, първоначално на доброволна основа.
3.6.3 Специфичен въпрос 27: Необходимо ли е да се улесни установяването на самоличността на акционерите с цел облекчаване на диалога между дружествата и техните акционери и намаляване на риска от злоупотреби с т. нар. „празен вот“? Празният вот е гласуване от акционер, който не притежава съответен финансов интерес в дружеството, за което гласува, с потенциално отрицателни последици за почтеността на управлението на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, и на пазарите, на които се търгуват техните акции.
Въпросът, свързан с акционерите следва да бъде разгледан от Комисията, защото те са се променили в сравнение с това, което са били в миналото. Днешните акционери могат да бъдат световни компании, световни акционери, хедж-фондове и пр., които в това си качество са просто търговци на акции. Те не се покриват с традиционно изградения образ на „акционерите“.
3.6.4 Специфичен въпрос 28: Какви други мерки могат да мотивират ангажираността на акционерите в корпоративното управление на финансовите институции?
Една възможна мярка може да е създаването на представителна организация, която да представлява частните акционери във всяко дружество. Като алтернатива, надзорни институции, политици и медии могат да оказват натиск върху институционалните инвеститори да проявяват по-голяма активност.

3.5По-ефективно прилагане на принципите на корпоративното управление

3.5.1Специфичен въпрос 29: Ще бъде ли необходимо да се повишат отговорностите на членовете на управителния съвет?

Не, ако желаем на преден план да излизат добри кандидати. Полезно ще е редица институции да определят по-добре своите очаквания по отношение на членовете на управителните съвети.

3.5.2Специфичен въпрос 30: Трябва ли да се повиши гражданската и наказателната отговорност на управителите, като се има предвид, че правилата в областта на наказателното право не са хармонизирани на европейско равнище?

Разпоредбите в тази насока в някои правни системи вече са адекватни. По принцип за един директор най-голямата опасност е да бъде свързван по репутация с предприятие, което фалира. В последно време бяха отправени призиви за автоматични забрани за подобни роли за директори, които не предупредят за неоправдани рискове. Това без съмнение е по-точно и по-обещаващо средство за водене на политики.

3.6Възнагражденията на директорите на финансовите институции

3.6.1Специфичен въпрос 31: Какви допълнителни мерки би могло да се предприемат на равнище ЕС по отношение на възнагражденията на управителите на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, и задължителни или незадължителни да бъдат те?

Разпоредбите на ДКИ 3 изглеждат адекватни. Това ще ангажира надзорните органи. Публикуването на институционални политики за гласуване на възнагражденията също ще е добър ход, виж т. 3.8.4 по-долу.

3.6.2Специфичен въпрос 32: Смятате ли, че трябва да бъдат засегнати въпросите, свързани с предоставянето на права за придобиване на акции от страна на управителите? Ако да, по какъв начин? Необходимо ли е тази практика да се регламентира на равнище ЕС или дори да се забрани?

Изглеждаше, че това е решено в ДКИ 3. Въпросите, свързани с времето, препятствията и размерите, са уредени в тази директива.

3.6.3Специфичен въпрос 33: Смятате ли, че данъчните облекчения във връзка с правата за придобиване на акции и други подобни възнаграждения в някои държави-членки насърчават прекомерното поемане на рискове, като имате предвид компетентността на държавите-членки? Ако отговорът е „да“, смятате ли, че този въпрос трябва да се обсъжда на равнище ЕС?

Комисията следва да бъде насърчена да разгледа този въпрос, но при сегашното състояние на нещата данъчното облагане е въпрос от компетентността на държавите-членки.

3.8.4 Специфичен въпрос 34: Смятате ли, че трябва да бъде засилена ролята на акционерите, а също и на служителите и техните представители при определянето на политиките за възнагражденията?
В някои правни системи възнагражденията подлежат на одобрение от акционерите. Публикуването на гласовете на институционалните акционери ще направи системата по-прозрачна. Необходимо е Комисията да разгледа проблема с лостовия и инерционния ефект от дейността на консултантите по възнаграждения. Системата на представителни организации на акционерите в Нидерландия би могла да послужи като полезна рамка, която Комисията да разгледа.
3.8.5 Специфичен въпрос 35: Какво мислите за обезщетенията при напускане (наречени „златен парашут“)? Необходимо ли е тази практика да се регламентира на равнище ЕС или дори да се забрани отпускането на подобни пакети? Ако да, по какъв начин? Трябва ли управителите да бъдат възнаграждавани с такива обезщетения само за реалните резултати от работата им?
Обезщетенията при напускане не са награди за служба. Наградите за служба се заслужават чрез служба. Обезщетенията при напускане са договорни задължения, когато дружеството освобождава изпълнителен директор. Обикновено се предоставят като спасително въже, което да даде на новопостъпилия известна сигурност, ако назначението се окаже неудачно. Освобождаването от длъжност не винаги е равнозначно на провал. Една промяна на стратегията може да направи ненужен дори този, чиято работа е безупречна. Следователно обезщетенията са нужни. В някои случаи биват твърде щедри, особено по отношение на пенсиите. В условията на договора може да се предвиди постепенното им намаляване с времето, както и отпадането им в случай на „очевиден“ провал. Също така, не трябва да се насърчава увеличаването на обезщетенията на действащи главни изпълнителни директори. Наградите следва да се заслужават с добра работа В континенталната система служителите са представени в надзорния съвет и могат да повлияят на решения, като например практиките относно възнагражденията.
3.8.6 Специфичен въпрос 36: Смятате ли, че променливата част от възнагражденията във финансовите институции, получили държавни средства, трябва да бъде намалена или премахната?
Този въпрос се отнася главно до възнагражденията на лицата на висши позиции във финансовите институции. Това слабо касае обикновените служители. В някои случаи изключително високи заплащания бяха отпуснати на отделни лица и такива ненормални ситуации следва да се избягват. Правителствата, които са собственици на такива дружества, получили държавни средства, са онези, които следва да решават тези въпроси както намерят за целесъобразно.

3.7Конфликт на интереси

3.7.1Специфичен въпрос 37: Какви допълнителни мерки би могло да се предприемат на равнище ЕС с цел засилване на борбата срещу и предотвратяването на конфликти на интереси в сектора на финансовите услуги?

Понятието „китайски стени“ се отнася до процедури, прилагани в дружества, търгуващи с ценни книжа и в инвестиционни дружества за предотвратяване на обмена на поверителна информация между отделите на дружеството, за да не се допусне незаконното използване на вътрешна информация. Тези процедури се използват във финансовия и други сектори за предотвратяване на конфликти на интереси, които могат да нанесат вреди. Но на практика обаче, китайските стени далеч не са неразрушими, тъй като разчитат на системата на честта. Информацията се ограничава само от преценката и добросъвестността на участващите страни. Възможно е нормативни актове, които установяват правни изисквания към сигурността на информацията, да доведат до подобряване на съответствието в това отношение.

3.9.2 Специфичен въпрос 38: Споделяте ли мнението, че е необходимо, като се отчитат различията в съществуващите правни и икономически модели, да бъдат хармонизирани съдържанието и елементите на общностните правила относно конфликта на интереси с цел различните финансови институции да се подчиняват на сходни правила, независимо дали прилагат разпоредбите на ДПФИ, на Директивата за капиталовите изисквания, на Директивата за ПКИПЦК или на Директивата „Платежоспособност ІІ“?

Да.

Брюксел, 6 януари 2011 г.

Председател на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ Bryan Cassidy

_____________

INT/527 - CESE 1481/2010 fin EN – AD-AD/ND/ld

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1

Изтегляне 204.33 Kb.

Сподели с приятели: