Пречките пред адаптацията не са просто обратното на факторите на успеха. Според европейските страни липсата на ресурси (напр., време, пари и оборудване) и несигурността са най-значимите пречки119. Несигурността е характерен детайл за всички нива в хода на разработването на политиките. Може да е от полза в разработването на политиките да бъдат заложени процеси, насочени към изучаване на съществуващия опит, преглед на напредъка и целите на политиката, и насърчаване на иновативното експериментиране. За да се осигури допълнителна подкрепа за адаптацията в европейските страни, е необходима повече информация за разходите и ползите от адаптацията и за цената на бездействието, както и за рисковете и неяснотите, уязвимостта на местно ниво, и наличието на данни за целите на мониторинга и оценката120. Планирането и прилагането на мерките за адаптация е динамичен процес, който трябва да дава възможност за гъвкаво пренастройване към нови условия (напр., по-нататъшни последици от изменението на климата, резултати от нови научни изследвания).
Адаптацията към изменението на климата е сложна задача, която се характеризира с наличието на широк кръг от предизвикателства. В този случай „принципът на предохранителните мерки“ може да бъде приложен изцяло – с други думи, „профилактиката е по-добра от лечението“121. Намирането на подходящ начин за справяне с несигурността несъмнено е ключово предизвикателство при планирането и изпълнението на която и да е мярка за адаптация. Несигурността възниква преди всичко от глобалните и регионални сценарии за изменението на климата. Климатичните сценарии са винаги само приблизително отражение на действителността и в тях никога не могат да бъдат отчетени всички влияещи фактори. Въпреки това, климатичните сценарии представляват най-важната основа за разбирането на изменението на климата и потенциалните му ефекти. Освен неяснотите, свързани с климатичните модели, неясноти има и по отношение на бъдещото развитие при емисиите на парникови газове. Този въпрос зависи от много фактори, като нарастването на населението, икономическия растеж, тенденциите при цените на енергията, и промени в използването на земята, както и глобалните усилия за ограничаване на изменението на климата.
Друго предизвикателство за адаптацията произтича от факта, че адаптацията е междусекторен въпрос. Между различните нива и области за действие също възникват взаимозависимости, така че ползите в една област могат да доведат до нежелателни последици в друга. Липсата на сътрудничество и координация между различните области за действие, участници и нива на вземане на решения може да стане повод за конфликти, и потенциални съвместни действия (вкл. такива от финансово естество) вероятно не биха могли да бъдат използвани. Затова, следва да се търси междусекторната перспектива и интеграция на адаптацията в различни области на политиката.
Третото предизвикателство произтича от неизбежно тясната връзка между ограничаването на изменението на климата и адаптацията; от което следва, че двата въпроса трябва да бъдат разглеждани заедно. Ограничаването на изменението на климата се отнася до усилията за намаляване или предотвратяване на емисиите на парникови газове. Ограничаването може да изисква използването на нови технологии и възобновяеми енергийни източници, повишаване на енергийната ефективност на по-старо оборудване, или промяна на управленските практики или поведението на потребителите122. Адаптацията е основният начин за справяне с въздействията на изменящия се климат. Тя включва предприемането на практически действия за справяне с рисковете от климатичните въздействия, защита на общностите и укрепване устойчивостта на икономиката123. Може да се каже, че въпросите и действията за ограничаването предхождат мерките за адаптация. Успехът в ограничаването на изменението на климата може да намали нуждата от и разходите за адаптация. Адаптацията не може да замести ограничаването на изменението на климата; обаче, постиженията в усилията за ограничаването могат да помогнат за намаляване на разходите за адаптация. При планирането на мерки за адаптация трябва да се дава приоритет на действия, които едновременно преследват и целите на ограничаването на изменението на климата. На свой ред, при планирането на мерки за ограничаване на изменението на климата, следва да бъдат предпочетени тези, които биха останали устойчиви в широк кръг от вероятни бъдещи развития. По-нататък в доклада се посочва, че всички тези предизвикателства не могат да бъдат използвани като аргумент в полза на бездействието. От съществено значение е всички лица, които участват в процеса на адаптация, да имат еднакво разбиране и еднакво ниво на знания, и да са готови активно да се справят с открити въпроси касаещи планирането и изпълнението. Освен това, подходът на сътрудничество и тясно взаимодействие между наука, практика и лицата, вземащи решения, е предпоставка за успеха на адаптацията.
2.9.2. Пропуски и пречки в България
България е изправена пред предизвикателства при изпълнението на действията за АИК, включително със справянето с многобройни пропуски и спънки, които й пречат да реагира адекватно на ИК. Повечето от идентифицираните пропуски и пречки са общи за цялата икономическа и природна среда и касаят всички икономически сектори, не само туризма.
Липса на информация относно изменението на климата и неговото въздействие върху туризма, както и относно приноса на туризма за глобалното затопляне – това може да бъде разглеждано като най-големият пропуск. В България няма академичен интерес в тази сфери и няма публикации по темата. Показателите не са дефинирани, а измерванията са оскъдни и не са конкретни за сектора.
Липса или много ниско ниво на информираност за отрицателните последици и възможностите за сектора в резултат от изменението на климата. Това твърдение е вярно за почти всички заинтересовани страни в сектора – публичните органи на национално, регионално и местно равнище, НПО в туризма (с изключение на БААТ), частния сектор в туризма – настаняване, кетъринг, транспорт, туроператори, и т.н.; местната общност. Общините и техните граждани инвестират големи суми в изграждането на още инфраструктурни обекти за каране на ски през зимата в райони с ниска надморска височина , очевидно без да са наясно с прогнозите за бъдещите климатични условия.
Ниско ниво на развитие на инфраструктурата – като цяло, и по-специално в туристическия сектор във вътрешността на страната, както и в някои обекти за спа и културен туризъм. От друга страна, мащабното строителство на хотели и други сгради, както и свръхразвитата инфраструктура в повечето морски и ски курорти се явява пречка за устойчивото развитие на туризма като цяло и по-специално за мерките за адаптация към изменението на климата.
Силно фрагментираната туристическа индустрия също може да попречи за усвояването на нови технологии и приемането на мерки за адаптация към изменението на климата в туристическия сектор.
Липса на персонал в туризма, който да осъзнава проблема и да притежава необходимото обучение и образование за предприемане на съответните действия. Този пропуск може сравнително лесно да бъде отстранен чрез въвеждане на образователни и обяснителни програми и курсове в съществуващите учебни заведения по туризъм в страната. За вече заетите в сектора могат да бъдат разработени програми за повишаване на осведомеността и образователни материали, които да бъдат представени пред членовете на различни туристически сдружения и ОУД.
Нивото на несигурност относно бъдещото изменение на климата е също доста високо в България (като една от причините за това е липсата на информация по темата и на подходящи механизми за придобиването на такава).
Липсата на достатъчно финансови средства е важна пречка за преодоляване на горепосочените пропуски в страната. Както вече беше отбелязано в раздел 6, най-надеждните източници на финансиране в тази област могат да се очакват да дойдат от различни източници и фондове на ЕС.
Липсата на правна рамка по отношение на изменението на климата и мерките за адаптация като цяло и за различни икономически сектори и социални сфери, въпреки съществуващия по-общ Закон за смекчаване на изменението на климата. Административните мерки и контрол могат да бъдат много ефективни в хода на адаптация към изменението на климата в туристическия сектор. Междусекторните проблеми са сходни с идентифицираните в международни публикации – много от тях засягат различни сектори и са свързани с различни нива на правомощия и политически действия.
Може би най-важната пречка за адекватна реакция по отношение на действията за АИК в областта на туризма в България е фактът, че самият сектор има други приоритети, различни от ограничаването и адаптацията към изменението на климата. Тези приоритети са предимно краткосрочни, за осигуряване на по-добри икономически резултати от туризма на национално и регионално равнище и на ниво частен сектор. Все пак трябва да се отбележи, че секторът е добре организиран и има добро сътрудничество между частния и обществения сектор в него.
