Подход за определяне на приоритети

3.5. Подход за определяне на приоритети

265. 
     Много възгледи за приоритетите в стратегиите и действията за АИК са публикувани в официалните доклади и в научни статии. Например, през 2008 г. UNEP¹⁶⁰ разработи следните приоритети за дейности за АИК за туризма:
     

1) Адаптирай веднага: Наложително е да се започне процеса на адаптация без никакво ненужно отлагане. Изменението на климата ще ускори ход. Ето защо, по-нататъшно адаптиране към текущите рискове може да донесе незабавни ползи.

2) Създай условия, позволяващи адаптация: Съществуват множество бариери възпрепятстващи адаптацията, включително: конкуриращи се приоритети за ограничените ресурси, липса на знания, слаби институции, влошени природни ресурси, недостатъчна инфраструктура, недостиг на финансови средства, и лошо управление. Да позволят процеса на адаптация да се състои е една от най-важните адаптации, която правителствата могат да извършат.

3) Интегрирай адаптацията с развитието: Целите на адаптацията към изменението на климата и на развитието са силно допълващи се и затова, за да бъдат ефективни, процесите на адаптация трябва да ангажират политиците от министерства, отговорни за развитие, финанси, управление на земи и води, както и общественото здраве (туризмът трябва да бъде добавен тук поради своята зависимост и взаимодействие с гореспоменатите сектори).

4) Повишавай осведомеността и знанието: Знанието е маркирано като критична пречка за адаптация, а генерирането и комуникирането на нова информация за управлението на рисковете за климата са посочени като важни приоритети.

5) Укрепи институциите: Очевидно е, че ключови функции за управлението на климатичните рискове и предприемането на адаптация са неадекватни или липсват поради слаби институции. Затова, укрепването на институциите или в някои случаи съживяване на традиционните институции и начини за вземане на решения са от съществено значение за улесняване на адаптацията.

6) Съхрани природните ресурси: Природните ресурси, които са във влошено състояние, са по-уязвими към изменението на климата и следователно възстановяването и съхраняването на природните ресурси, като влажни зони, рибарството, биоразнообразието, както и гори и плажове, са от решаващо значение за стратегиите за адаптация.

7) Осигури финансова помощ: Ограничените финансови ресурси често се цитират като основна бариера пред адаптацията и е необходимо да се търсят иновативни решения за получаване на финансиране от множество вътрешни и външни източници.

8) Включи изложените на риск: Включване на заинтересованите страни, изложени на потенциален риск (предвидените бенефициенти на адаптацията), за да се повиши ефективността на процеса на адаптация, и да се демонстрира важността на подхода на участие за адаптацията.

9) Използвай стратегии за конкретно място: Адаптацията е насочена към дадено място и местният контекст ще определи какви конкретни подходи и инициативи ще бъдат най-ефективни.

266. 
     В обобщение, подходите и съображенията, представени досега, са систематизирани в Приложение 4.9.
     
267. 
     Като се има предвид горепосоченото, може да се предположи, че всички набелязани варианти за АИК в българския туристически сектор са с много висок приоритет. Идентифицираните мерки за адаптация могат да бъдат разделени в пет основни области: I - политически и правен; II - информираност и комуникации; III - развитие на база знания (вкл. развитие на показатели.), IV - изграждане на капацитет; V - специфични мерки за адаптация. Техният приоритет и последователност на прилагане (спешност) могат да бъдат оценени въз основа на сравнение по няколко критерия (Приложение 4.5.).
     
268. 
     Обещаващ и осъществим начин за подобряване на изпълнението на мерките за адаптация към ИК като цяло и особено в сектора на туризма, в смисъл на по-кратки периоди от време и по-малко необходими разходи, е използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Fuchs и Höpken¹⁶¹ забелязали, че има само слабо използване на информацията за вземане на решения, както и че потенциалът за ИКТ в подкрепа на управлението на туристическата информация и вземане на управленски решения е до голяма степен неизследван и неизползван.
     
269. 
     Литературата¹⁶² разкрива няколко ключови, базирани на ИКТ инструменти/приложения, които могат да се използват за:
     
270. 
     Определяне на нарушени терени в рамките на дестинацията; Измерване на промените в показателите; Идентифициране на показатели; Измерване на показатели; Определяне на климата, времето и промените в световния океан; Туристическа статистика; Предоставяне на информация на местната общност и на туристите; Идентифициране на сегменти на пазара; Производство на реалистични изображения на това, как ще изглеждат предложените разработки; Изпитване на сценарий и моделиране.
     
271. 
     Най-често използваните ИКТ инструменти за развитие на устойчив туризъм и адаптация към изменението на климата са: Компютърна симулация (CS), Системи за управление на дестинация (DMS), Софтуер за анализ на икономически въздействия, Информационна система за управление на околната среда (EMIS), Географска информационна система (GIS), Глобална система за позициониране (GPS), Туристическа информационна система (TIS) и Управление на информация за промени във времето, климата и световния океан (WCOCFS - Weather, Climate and Ocean Changes Forecasting System). Базиран на ИКТ инструмент/приложение, което може да помогне на ниво дестинация е LBS (Location Based Services), което могат да бъдат използвани за изпращане на съобщения до всички заинтересовани страни с цел осведомяване.
     
272. 
     Определянето на възможностите за приспособяване към изменението на климата е важна стъпка в процеса на установяване на устойчивост спрямо изменението на климата. Все пак не е реалистично да се очаква, че всички идентифицирани възможности за адаптиране могат да бъдат приложени едновременно. Ето защо опциите за адаптиране обикновено се оценяват, за да се определи приоритет за тяхното изпълнение. В рамките на този доклад ние, вследствие на насоките на ЕС¹⁶³, приоритизирахме възможностите за адаптиране, конкретно определени за сектора на туризма.
     
273. 
     В подкрепа на определянето на приоритетите беше организирана среща за приоритизиране на събитията през октомври 2017 г. в София, като бяха поканени различни заинтересовани страни от сектора. Срещата използва основна версия на подхода за многокритериален анализ (MCA). MCA е подход, както и набор от техники, които имат за цел да осигурят цялостно подреждане на опциите, вариращи от най-предпочитаните до най-малко предпочитаните. Това представлява начин за разглеждане на сложни проблеми, характеризиращи се с комбинация от парични и непарични цели. MCA разбива опциите в по-лесно управляеми части, като използва набор от критерии. Двете групи от критерии, използвани за анализа, бяха тези на "Нетните ползи", допълнително разпределени в полза на икономическите, социалните и екологичните ползи, и "Рискове за изпълнение", допълнително разбити на финансови, социални, институционални, технически и технологични рискове , Този подход позволява данните и преценките да се съсредоточат върху отделните парчета, които след това се сглобяват, за да представят цялостна картина.
     
274. 
     При провеждането на МКС (т.е. оценяване на различните възможности за адаптиране) срещата се възползва от присъствието на заинтересовани страни с професионални знания и опит в сектора. Независимо от това, това усилие за определяне на приоритетите трябва да се разглежда като индикативно и ориентировъчно, поради три основни причини. Първо, усилията бяха осъществени на ранен етап от процеса на разработване на стратегически поглед и планиране на специфични за сектора опции за адаптиране към изменението на климата. На второ място, не всички, които бяха поканени на срещата за приоритизиране, използваха тази покана за участие. И трето, по-широкото разбиране на основната информация и понятия от страна на заинтересованите страни би било от полза, за да им позволи да направят по-основани резултати. Следователно настоящият списък с приоритети служи само като "първо усещане" за основната посока на действията, които трябва да бъдат предприети най-напред.
     
275. 
     На по-късен етап следва да се обърне по-голямо внимание на процеса на определяне на приоритети както в този сектор, така и във всички икономически сектори, които играят роля в планирането на действията на България за адаптиране към изменението на климата.
     
276. 
     Петте основни приоритетни варианта за адаптиране, които са били предварително и индикативно идентифицирани за сектора на туризма, са:
     

1. 
   Приемане на Националната стратегия и план за действие за устойчиво развитие на туризма в България 2017-2030
   
2. 
   Разработване на национална стратегия за адаптиране и план за действие за адаптиране към изменението на климата в туристическия сектор
   
3. 
   Подобряване на правната рамка на АИК
   
4. 
   Разработване на набор от туристически показатели, чувствителни към изменението на климата
   
5. 
   По-широко разпространение на знанията на АИК, с цел достигане на местните туристически предприемачи
   

277. 
     Може да се обобщи, че идентифицираните варианти за адаптация за българския туристически сектор обхващат предимно меки и основополагащи мерки, формиращи националната база за развитието на бъдеща по-конкретна и по-детайлна адаптация, както и корекции, които ще трябва да бъдат разпределени в цялата страна.