Приложение 3.6. Списък на входящи български туроператорски компании, интервюирани във връзка с осведомеността на туристическия сектор в страната относно ИК

Приложение 4.2. Готовност за адаптация в България

В момента, обаче, няма ясно изразена политика по адаптация към изменението на климата в България, още не е изготвена национална стратегия за адаптация и предприетите мерки са единични. Би било полезно да се проучи дали бизнесът е вече уязвим към въздействията от изменението на климата, дали има някаква мотивация за адаптация и в кои направления имат нужда от подкрепа от страна на държавата.

Проучването показа, че независимо от факта, че има някои официални публикации за съществуването на климатичните промени в България и има анализи, които съдържат съвети за мерки за адаптация, които се препоръчват в сектора на туризма, представителите на дружествата не са запознати с тях¹⁶⁸. Ниската им информираност пречи на целта за вземане на правилни управленски решения на базата на официална информация. Липсата на информираност може да доведе до по-слаби умения да избират и прилагат ефективни мерки за адаптация. Според проучването, значителна част от анкетираните вземат управленски решения, основаващи се на интуицията. Те признават, че е налице обща липса на ноу-хау в областта на адаптацията към климатичните промени в компанията и не вярват, че служителите са готови да се справят с промените в организационния или производствен процес, дължащи се на изменението на климата. Въпреки тази негативна картина, в повечето случаи обучения на персонала по отношение на практиките за адаптиране не са били проведени в компанията им.

Готовността за адаптация на държавните институции от сектора на туризма е едва 0,18 пункта (в сектора на селското стопанство е 0,40)¹⁶⁹. На фирмено ниво готовността е по-висока, отколкото на държавно равнище. Това е особено тревожно, предвид че стратегиите за приспособяване се изискват от Европейската комисия до края на 2017 г., което да позволи използването на средства за адаптация към изменението на климата, идващи от оперативните програми за периода 2014-2020 г. В резултат на това забавяне, България е пропуснала възможности за усвояване на средства от фондовете на ЕС за адаптация като цяло и от различни сектори. Координация между главните отговорни институции и отделите по туризъм очевидно липсва. Както е показано в Глава 2 адаптацията не фигурира сред приоритетите в Стратегията за устойчиво развитие на туризма¹⁷⁰. Действията от следващия етап на идентифициране на алтернативни мерки за адаптация все още не са се случили. Във всички съществуващи документи за изменението на климата, въпросът за адаптацията към климатичните промени бе пренебрегнат, защото централно място бе отделено на въпроса за ограничаването на изменението на климата. Положителна стъпка е приемането на Закона за ограничаване на изменението на климата, в който бяха посочени отговорните институции. Въпреки това, законът все още не описва механизмите за ускоряване на процеса на адаптация и няма срокове за изготвянето на националната стратегия за адаптация, национален план за действие или каквито и да е секторни стратегии или планове. Това забавяне прави невъзможно за момента използването на фондовете на ЕС, предназначени за адаптиране към изменението. За разлика от слабата ангажираност на държавата по въпросите, свързани с адаптиране към изменението на климата, изследването показа висока степен на осъзнаване на проблема и силна мотивация да се вземат мерки за адаптация от компании в сектора на туризма.

Според резултатите от това проучване, почти 100% от участниците в частния сектор са осъзнали и усетили последиците от изменението на климата за бизнеса си. Пречките в реорганизацията на административни и производствени дейности, за да се адаптират към новите климатични условия, ги поставя в трудна ситуация. Поради различни причини и въпреки високата мотивация, готовността им за адаптация е ниска. Основните идентифицирани проблеми са свързани с недостатъчната информираност, липса на умения за управление на процеса на адаптация и трудния достъп до финансови ресурси за покриване на разходите по дейности за промяна. Анализът на връзката между степента на готовност за адаптиране на държавно равнище и готовността за адаптиране на фирмено ниво, показва, че държавата не отчита трудностите, пред които са изправени предприятията и не предприема мерки за подкрепа на частния сектор по-лесно да се адаптират към изменението на климата. Тази липса на ангажимент от страна на държавата, е в противоречие с една от основните препоръки, които се съдържат в европейската стратегия за адаптиране, а именно, че държавата трябва да се намеси и да се справи с последиците от изменението на климата, на които фирмите не успяват да се адаптират автономно. Основният риск, свързан с ниския капацитет за адаптация както на държавно, така и на фирмено ниво, е, че българският туристически бизнес може да загуби част от конкурентната си позиция в сравнение с други туристически страни.

Може да се твърди, че най-високата готовност за адаптация към настоящия момент може да се наблюдава сред туристите - те са много чувствителни към всякакви промени, включително климатичните такива и имайки предвид, огромното туристическо предлагане, както у нас и в чужбина, могат много бързо да променят моделите си на пътуване, както временно, така и за постоянно.