Румънските хомосексуалисти стигнаха до Съда в Люксембург в защита на български футболист

 Автор: HOPE |  всички статии на този автор

 Фотография: Romanian-Football.com и novsport.com

 Публикувана на: 14-05-2013

През февруари 2010 г. Джиджи Бекали – собственик на румънския футболен гранд Стяуа Букурещ, обяви категорично, че никога няма да вземе в отбора си играч-гей. В резултат пропадна трансферът в Стяуа на българския защитник от ЦСКА Иван Иванов.

Дискриминация ли е при наемането на футболисти на работа, отказът на работодателя, основан на сексуалната ориентация на играчите? По този казус се произнесе Съдът на Европейския съюз в Люксембург.

На 3 март 2010 г. неправитeлствената организация Accept, която разпространява и защитава в Румъния правата на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални, подава жалба пред Националния съвет за защита от дискриминация (CNCD) срещу професионалния футболен Стяуа и срещу г-н Джиджи Бекали, който се представя за „шеф“ на този клуб.

Относно самия клуб ФК Стяуа, Accept заявява, че той нито за момент не се е разграничил от изявленията на г-н Бекали.

тъй като изявленията на г-н Бекали не могат да бъдат разглеждани като изявления на работодател или на лице, отговарящо за наемането на работа. Същевременно, обаче, CNCD счита, че

Accept подава жалба срещу това решение пред Апелативния съд в Букурещ, който, преди да се произнесе, отправя до Съда на Европейския съюз въпроси относно тълкуването на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

„Директивата за равното третиране в областта на заетостта и професиите създава основна рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и труда. Съгласно тази директива, когато пред съдебен или друг компетентен орган се установяват обстоятелства, позволяващи да се направи предположение за съществуването на дискриминация,

които трябва да докажат, че независимо от тези съмнения за дискриминация, принципът на равно третиране не е бил нарушен.

По своето естество директивата може да се прилага в положения като това, което е в основата на спора в главното производство пред Апелативния съд в Букурещ, отнасящи се до изявления, свързани с условията за достъп до работа, включително и до условията за наемане на работа. Съдът подчертава, че

спецификата при назначаването на професионални футболисти е без значение в това отношение, защото упражняването на спорта като стопанска дейност попада напълно в обхвата на правото на Европейския съюз.

Що се отнася до становището на FC Steaua в спора по главното производство, според уточнението на Съда, само по себе си обстоятелството, че изявления като тези на г-н Бекали не са направени директно от конкретен ответник, не представлява пречка по отношение на същата страна да бъде установено съществуването на „факти, от които може да бъде заключено, че е налице дискриминация“ по смисъла на директивата.

като се ограничи с това да изтъкне, че изявленията, насочващи към съществуването на хомофобска политика при наемане на работа, са направени от лице, което макар и да заявява и да изглежда, че играе важна роля в управлението на този работодател, от правна гледна точка не е упълномощено да го ангажира по въпросите на наемането на работа. Според Съда обстоятелството, че този работодател не се е разграничил категорично от разглежданите изявления може да бъде взето пред вид при преценката на неговата политика на наемане на работа.

От друга страна Съдът уточнява, че

тежестта на доказване, така както тя е уредена от директивата, не води до това да се изисква доказателство, което не би било възможно да бъде представено

без да се накърни правото на зачитане на личния живот. Всъщност

без същевременно ответникът да трябва да доказва, че в миналото са били наемани лица с определена сексуална ориентация. Сред тези доказателства би могло да бъде например категоричното му разграничаване от дискриминационните публични изявления, както и съществуването на изрични разпоредби в неговата политика за наемане на работа, насочени към това да се гарантира спазването на принципа на равно третиране.