С какво израилтяните отблъскваха хората от бога?“



Дата28.10.2018
Размер61.07 Kb.
#104321
Слава на Исус Христос! Песни : 12 / 176 / 63 + Ж.Ис.

С КАКВО ИЗРАИЛТЯНИТЕ ОТБЛЪСКВАХА



ХОРАТА ОТ БОГА?“
- Поздрав ... Обичате ли да четете духовни книги ? А да ги препрочитате ?! Мислите за своята проповед основно съм взел от 2-ра глава от книгата “Животът на Исус“. Добре е да си прочетете отново цялата тази книга и да размишлявате върху нея.

Заглавието на днешната проповед е : “С какво израилтяните отблъскваха хората от Бога?“ Ще посоча четири неща :

- Със своята ограниченост - Остри, крайни, не бяха по-свободни, а дори по-ограничени от други народи, имаше страх у народа за това, какво ще кажат другите, особено какво ще кажат водителите на нацията -

Йоан 9:13-25 Авторитета на нацията не бе Бог, а религиозни хора с власт, от които всички се страхуваха. Съществуваха шаблони, калъпи, от човешки разбирания и норми, от които ако излезеше някой биваше анатема, биваше отлъчен и презрян. Със сатанинска софистика подработваха народа и масата да презират всички, които не се вписват в наложените от водителите представи за святост. Обременението не идваше от Божия страна, а от човешка, но се правеше в името на Бога и за слава на Бога. Обременението идваше от вършене на неща, които нямаха никаква сила да хранят душата и да издигат личността към Бога. Всяко нещо, което сме длъжни да вършим, дори в името на Бога, ако липсва духовното проумяване , разбиране и вникване се превръща в истинско бреме. Човешките закони бяха станали по-важни от Божиите - Марко 7:1-9,13 Водителите на нацията бяха демагози - говореха едно, а вършеха друго - Мат.23:2-4. Донякъде манипулираха хората, като им изтъкваха стихове от Стария завет за да изобличат остро някой дребен грях на простосмъртния човечец, а големите неправди оставаха потулени.

- Представляваха едно затворено общество - Цялото им внимание бе насочено към вътрешните за обществото движения. Вътрешните им проблеми изгаряха силата им за каквато и да е помощ към останалите етноси по света. Липсваше каквато и да е обществена дейност вън от религиозният им живот. Останалите народи нямаха с какво да ги посочат за пример. Нямаше с какво да ги запомнят с добро! Евреите не правеха никому нищо - Мат.7:12. Не бяха и способни на нищо. Не предприемаха и нищо, защото им се струваше, че Бог трябва да ги облагодетелствува без те да се трудят. Наистина, Бог желаеше да ги направи богати хора за да дават щедро, но не се получи така. Затова търпяха несгоди. Постепенно се превърнаха в студено общество, презиращо и отричащо света. А същия този презрян и покварен в очите им свят ги беше надминал и по обноски (сирофиникянката), и по щедрост, и по гостолюбие и по отзивчивост към нуждата на ближния - Притчата за Добрия Самарянин. Беше ги задминал дори по вяра - Мат.8:5-11

- Бяха особняци - Ж.Ис. стр.16 и 17 Религията им не ги правеше свободни и щастливи хора. Знаеха много истини, но не живееха в близост с Бога в ежедневния си живот. Знаеха Божиите неща, но не познаваха силата им, защото не ги осмисляха лично за да ги проумеят. Говореха на езичниците велики неща, които никога не бяха опитали сами. Водеха хората към себе си, а не към Бога. Страхуваха се, че никой не ги обича и се стремяха с много усилия да впримчат някой да стане като тях. Така вестта им бе насилена, натрапническа, куха и безрадостна. Имаше някаква вест, но нямаше ни съдържание, ни сила, ни привлекателна красота. Лишени от Божията сила те бяха и лоши евангелизатори - Мат.23:15

Говореха за Бога, бяха проповедници за Бога, но не и на Бога! Бог желае принадлежност само от любов, а любовта не се печели със заповед; тя не се печели със сила или власт. Какво можеха да направят израилтяните, когато им липсваше любовта? Единственото, което им оставаше е да налагат истината на другите, но по други пътища, по други начини, с други средства. Ако все пак им се отдадеше с прекомерни старания да спечелят някой от езичниците, от тук нататък се стремяха всячески да го поставят в такова положение спрямо тях, че ново повярвалия да им бъде в ръцете и да им играе по свирката. Така изопачаваха представата за Бога и ставаха камък за препъване на другите - Лука 11:52-54 Обърнете внимание на последната част на стиха : “Дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.“ - тази мисъл охарактеризира цялата гама от духовни стремления на жалките им души.

- Притежаваха силна национална гордост и предразсъдъци - считаха, че само те са на този свят, само чрез тях Бог може да работи, че те са всьо и вся, най! Това се усещаше от другите хора много бързо и обикновено гледаха да ги отбягнат. Живееха в изолация! Като виждаха, че езичниците ги превъзхождат, вместо да си дадат ясна сметка защо това е така, те тормозеха съвестта си с ненужни угризения или веднага намираха кусури и недостатъци в друго вярващите. Сатана работеше с години в насока израилтяните да стигнат до там да презират всичко вън от своята общност. Вместо да желаят доброто на обременените човешки същества стигнаха до записаното в кн.Ж.Ис. на стр.13 и 14 : “Ревнуваха да не би Господ да се смили и над езичниците. Недоверие и духовно безразличие разяждаха сърцето на нацията“.

- Когато едно общество не може да види грешките си е необходимо да му се даде помощ от тези, които идват отвън. Само някой вън от системата може да има цялостна преценка за степента на отклонение и истинското и положение.



Съвет, сила и помощ идват отвън, а промяната идва от вътре, когато Бог е всред нас. Мъдреците от изток са чудесен пример за това - Ж.Ис. стр.15:6,7 ; 17:3,4

- Така се стигна до духовна отпадналост и апатия. Хората се умориха от учения, изисквания и думи. Жадуваха за религия, която да задоволи сърцето. Мечтаеха някой да ги утеши, да ги увери, че все още някой ги обича, че ги приема, че им прощава, че ги приема, че ще ги спаси и ще се смили за тях. Мечтаеха Някой да нахрани гладните им за любов души.

- И Този Някой, братя и сестри, не се забави! Христос дойде между тях, стана техен син и Спасител. Какъв велик дар бе това за тях! Небето не даде нещо, не отпусна някаква помощ, а даде ВСИЧКО! В личността на Исус Бог даде Себе Си, за да можем ние да дадем себе си на Него! През целия си живот Христос обичаше истински всеки човек. Той им помагаше в нуждите, лекуваше ги, смиляваше се над тях да им прави добро. Чистите Му очи плачеха виждайки голямото човешко окаянство, плачеха от копнеж да облекчи всички техни страдания. С каква любов Христос взимаше в прегръдките Си малките им деца и ги благославяше, с каква любов спираше носилото на починалото майчино чадо и връщаше живота в безжизненото телце. С каква любов устните Му изричаха думи на любов, благодат и пълно прощение към най-големите грешници. Всекиму бе драго да бъде в Неговото присъствие, да слуша Неговите думи, да вземе от Неговата свобода, да Му подражава. Цялата Вселена с притаен дъх гледаше жадно пътя на Исус м/у прокажени, болни и стенещи човешки същества. Поток от целителна благодат, която никога нямаше да бъде оттеглена, докато не се изпълни спасителния план, се изля над света. - Бог Ви обича! Бог ви приема, грешници! Бог промисли да ви избави и спаси завинаги от греха! Вие сте възлюбени Божии синове и дъщери! Бог е страшен и е свят, но не в желанието си да ви унищожи! Не! Неговата страшна святост се крие в онази поразителна дълбочина на любовта, с която Той ви люби! Божията святост е Неговата безкрайна доброта и милост, която без принуждение те довежда да се поклониш със страхопочитание, поразен от възхищение, обичащ го с всяка фибра на своето естество! Ж.Ис. стр.296:2б Исус каза: Сам Отец Ви обича! Писанието казва: Вкусете и вижте, че Господ е благ!

- От устата на Исус изтекоха думи на вечен живот за всички поколения, за всеки човек, за теб и за мен! Неговите думи възвеличиха закона и го направиха почитаем, желан, разбираем. Десетте Божии заповеди са Божият замисъл за нашия живот, пътя на нашето най-висше щастие, защото законът произлезе от сърцето, което най-много ни люби.

- Аз съм уверен, че Исус ме познава, приема и обича. Бог ми е простил всичките грехове! Обещал ми е в словото Си, че ще ме очисти от всеки грях! Обещал ми е, че ще бъде с мен през всичките дни на моя кратък живот, че Той няма да ме изостави! И, ти, братко и сестро, можеш да бъдеш уверен и уверена в това! Бог те обича и приема! И както е писал мъдрецът :

Екл.9:7-9а Тези дни си размишлявах за Божията бащина любов. И разбрах нещо, което никога не бях осъзнавал - Бог ми дава свободата да греша! Но, това, което ме порази бе, че аз вече не искам да греша, нямам желание, не ме блазни това. Някога съм си мислил - Бог не ми дава това или онова, а аз така искам. Това ме е подтискало, довеждало ме е до бунт в душата с/у Него. И когато съм съгрешавал съм се страхувал и страдал. Сега си казвам, че то толкова ли страшно е да сгрешиш - туй ли е най-важно всъщност? Бог ме обича и аз го обичам и дори да съгреша, ще спре ли Бог да ме обича?1 Не! Но аз пък като съм свободен да греша и като знам, че дори и да греша Той пак ме обича - тогава си казах - ами аз пък тогава нямам никакво желание да греша. Свободен съм, но защо да го правя то няма никакъв смисъл. Не искам да греша, не защото Бог ще си промени отношението към мен, а защото го обичам! И така разбрах що значи стиха : Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди! Само от любов, не от страх! В съвършената любов няма страх!

- Опитах се да си онагледя тези си размишления с житейски пример. Пример с моята съпруга - счупи нещо, дори нарочно - не мога да престана да я обичам! Ще счупи второ - и ще разбере, че е безсмислено! Ние се обичаме! Така проумях и стиха - Римл.8:35-39 Кой или какво?

Нашият поет Пенчо Славейков го е казал чудесно : За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла!

Ако не направим жива опитност с освобождаващата Божия любов, то ще изминем пътя на Израйлевото общество. Но “Всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена“ Бог ни кани към една по- добра опитност ден след ден. Тя е описана в кн. Ж.Ис. стр.38:5-7



Братя и сестри, пребъдвайте с нова, жива вяра в Бога и Той нека пребъдва във Вас! Така да бъде! Амин!




Каталог: MEDIA%20SET -> Propovedi -> p-r%20Kr.%20Karev%20! -> My%20Themes
My%20Themes -> Годините са отбелязани по Съвременния календар, работещ с грешката на Дионисий Екзигус!
My%20Themes -> Пътят, и истината, и животът
My%20Themes -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
My%20Themes -> Фактите около възкресението
My%20Themes -> Пътеката на живота
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия”
My%20Themes -> Адвентното движение
My%20Themes -> Или те или ние !


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница