С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството?



Дата13.06.2017
Размер109.71 Kb.
“РОБИНЗОН КРУЗО” – СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ
Вие вече имате поглед към най-значимите епохи в развитието на европейската култура и литература. Предишния час говорихте за Просвещението като един от най-продължителните етапи в това развитие. С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството? – основното различие е в изместването на фокуса от кралската институция като основен обект на социалното и художественото мислене към цялото общество като носител и изразител на ценностите, както и към знаещия, можещия човек, който е отговорен за развитието на това общество. Повишаването на авторитета на науките продължава ренесансовия енциклопедизъм като желание за обясняване на явленията в света с факти и логични доказателствени модели. Но за разлика от доминирането на материалното като израз на съществуващото във философията на Ренесанса, Просвещението акцентува върху идеите, до които достига човекът в опознаването си на света. Защото именно те обобщават натрупания опит и определят перспективите на бъдещото развитие на знанието. Затова и в литературата се появяват произведения, в които се илюстрира това значение на материалното за духовното порастване на човека. Множеството книги с възпитателни сюжети имат за цел утвърждаването на онези универсални ценности, които определят възможността на хората да живеят заедно, уважавайки своите индивидуалности, без да губят връзката си с природното, което е най-висшият образец за красиво (абсолютната красота, докато изкуствата само я подражават).
По какъв начин представителят на Английското просвещение – Даниел Дефо – се вписва в това разбиране за обществото и изкуството? – с високата си образованост и многостранната си обществена и културна дейност: задълбочената научна подготовка, която го е подготвяла за свещеник, знаенето на езици му дава съзможност да се запознае наистина с различни области на познанието, а прилагането на тези знания в прозводствените, търговските, литературните му занимания му помагат да натрупа още опит, който обобщава в идеите на своите сатирични, публицистични, художествени текстове. Следователно Дефо е не само един от най-интелигентните автори на своето време, но и един от намерилите най-много начини за въздействие, възпитание на човека и обществото.
Този час ще започнем разговора за това как неговият роман “Робинзон Крузо” изпълнява просветителските задачи и едновременно с това се превръща в една от най-четените книги не само във времето на създаването му, а и до наши дни. В началото ще определим границите, в които се разполага съдържанието на разказаната история и начина на разгръщането й в сюжета на романа. Запишете темата на урока:
“РОБИНЗОН КРУЗО” – СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ
Припомнете значенията на сюжета и композицията като понятия, свързани с романа като жанр? – (питайте първо за сюжета) сюжетът е последователността на събитията в историята, подредени и разгърнати така, че да изразят максимално замисъла на автора – т.е. на важните моменти се отделя повече място, по-маловажните се представят по-накратко, а незначителните се пропускат; може да има размествания в последователността (т.нар. ретроспекции), които също са акценти, подсказващи мисленето и позициите на писателя (може да го запишат, ако се разбере, че не са съвсем наясно); кои са основните моменти, през които минава развитието на всеки сюжет? – завръзка (първото събитие, което предизвиква всички следващи); кулминация (най-напрегнатата ситуация, в която се вижда как ще се решат основните проблеми) и развръзка (епизодът, с който завършва историята) – помните също, че в началото и края може да има разказ за предисторията на събитията (експозиция) и за тяхната следистория (това, което се случва с героите след приключването на разказания важен откъс от живота им – епилог).
Каква е ролята на композицията в един текст? – композирам означава ‘организирам, подреждам в пространството’, следователно композицията назовава разполагането на отделните фрагменти в пространството на текста, неговото рамкиране (връзката начало-край), преходите между основните моменти (в музиката се употребва по по-различен начин в смисъл на ‘създаване’, но това е, защото там материалът са звуците и именно тяхното подреждане, свързване, съчетаване на различните мелодии или инструментите, които ще ги изпълняват обясняват употребата на ‘композиране’-то като понятие, обясняващо този процес; по-близко до литературното е значението на понятието в изобразителното изкуство, където композирането е видимото разполагане на отделните компоненти в една картина – преден заден план).
Коментирайте началото и края на романа – какво е това, което ги свързва, за да се оформи рамката на текста? – вижте първо заглавието: коя е ключовата информация, която то задава? (прочит на цялото заглавие) – всъщност заглавието е доста разгърнато за днешните представи – то е сбита анотация на най-важното от съдържанието, което предстои да се разкаже; основното, което се съобщава в него е името и родното място на героя, който е назован ‘моряк’, и неговите ‘необикновени, изумителни приключения’; става ясно от какво са предизвикани тези приключения (корабокрушението и 28-те години на самотен остров) и накрая нещо много важно – че историята е разказана от него самия (какво обещава това уточнение? – истинност, т.е. разказано от първа ръка – така художественото, измисленото имитира в най-голяма степен реалността; неслучайно много от тогавашните читатели са си мислели, че авторът предава собствената си история).
Каква е ролята на ‘въведението’, което следва непосредствено заглавието? – вижте от чия позиция е изказано то? (прочит) – това са думи на ‘издателя’, а не на самия разказвач, както е указано в заглавието – в тях се потвърждава невероятността на приключенията (непознати за никого) и достоверността на разказаното като вярно описание на действителността, тъй като по нищо не си личи разказът да е плод на фантазия’; следователно въведението има за цел да доубеди читателя в истинността на историята вече от човека, който е я издал (това разбира се е трик на писателя, но той е резултат от просветителските му убеждения, че само реалните факти могат да послужат за познание и възпитание на човека).
Прочетете финалното изречение и кажете как то се отнася към обещанията на началото? -
Бих могъл да разкажа за всички тези неща, а също и за пристигането на триста кариби, които ги нападнали и опустошили плантациите, за това, как моите хора на два пъти се сражавали с числено превъзхождащите ги диваци и отначало претърпели неуспех, като трима от тях били убити; накрая обаче излязла буря, която потопила канутата на враговете им, а почти всички оцелели кариби били избити или умрели от глад, след което хората ми отново възстановили плантациите си като законни собственици, и до ден-днешен продължават да обитават острова — така че за всички тези неща, както и за разни изумителни случки, които преживях по време на някои мои нови приключения в последвалите десет години, може би ще разкажа по-късно, в бъдеще.
Виждате, че това е едно доста дълго изречение, в което са разказани сбито приключенията на героя, случили му се ‘в последвалите десет години’ след края на вече приключилата история за предишните му преживявания. Т.е. краят на книгата е в много голяма степен повторение на заглавието и встъплението – сякаш е заглавие на следваща книга, в която ще се разкаже как пак в резултат на корабокрушение е бил създаден нов ред от хора, подобни на Робинзон Крузо (той ги нарича ‘хората ми’). Извод: Следователно финалът създава една циклична рамка на романа (всичко отново се повтаря), като в същото време подсказва как се е разпространил опитът на героя от неговото първо изпитание, а също – още веднъж се внушава, че всички невероятни събития са се случили наистина.
Нека видим сега как в тези пространствени граници на текста се разполагат обещаните в заглавието събития. Съдържанието е обособено в 28 глави, точно толкова, колкото продължава заточението на героя на самотния остров. Погледнете именуването им – то е подобно на начина, по който са озаглавени и отделните глави в “Дон Кихот”, т.е. като малки ‘проспекции’ (предварително представяне на най-важното от предстоящия разказ). Каква част от книгата е посветена на изгнаничеството на Робинзон? – от 5-та до последната глава, която обаче споменава накратко и за живота на моряка след завръщането му в родината. Какво се разказва в първите 4 глави? (обобщете накратко, като се ориентирате пак по техните заглавия):

  • Семейството на Робинзон. Неговото бягство от родния дом – представена е обстановката, в която се възпитава младия Робин: пуританско семейство, вярващо в християнските ценности (подобно на личната биография на писателя); съветите на родителите за бъдещата реализация на героя и неговото младежко противопоставяне на идеите за спокоен живот, повтарящ социалните клишета за успяване в тогавашното общество; бягството му е израз на изкушението да случи нещо различно и необикновено, както е характерно за всеки млад и незрял човек, непознаващ трудностите на живеенето;

  • Първите приключения по море. Навлизането в моряшкия живот’ – опознаването на морето като стихия и красота; узнаване на несигурността, която то предлага, но и желанието да се връщаш отново при него заради новите светове и хора, с които то среща човека, въпреки страховете за оцеляването му;

  • робството на Робинзон при маврите, бягството му с Ксури и установяването на героя в Бразилия – срещата на пътешественика с хора, които са на много по-ниско стъпало в социалното развитие му разкрива разликите в мисленето, културата, отношенията между различните общества и противоречията, които възникват между примитивното и цивилизационното; установяването в Бразилия е възможност за връщането на героя към уседналия начин на живот и го запознава със земеделието като умения за отглеждане на плодовете на земята и като бизнес (печелене на средства за съществуване);

  • живота на Робин като земевладелец и причините, които го отправят отново на път по море – героят се оправя на път, за да се сдобие с повече работна ръка за разширяващата се плантация, но всъщност вече му е скучно в еднообразието на живота на сушата и използва повода отново да се поддаде на страстта си към пътешествия; поредното корабокрушение обаче променя драстично посоката на живота му, защото се оказва единственият оцелял на място, лишено от човешко присъствие.


Как можем да определим този момент в действието, който дава посока за най-важните десетилиетия от живота на героя? – това безспорно е завръзката на сюжета, тъй като от този момент нататък за героя следват събития, в които той се справя по коренно различен начин от досегашните си приключения – няма на кого да разчита, до кого да се допита, с кого да търси начини за спасение – започва да се учи да живее отново, като сам си създава света, условията на живеене.
Каква е ролята тогава на доста разгърнатия разказ в предходните глави? – първите изпитания подготвят героя за много по-големите трудности, които му предстоят – началните ситуации създават у него различни умения от различни области – като моряк, като земеделец, в общуването му с различни хора, в боравенето с оръжие...този динамичен начин на формиране се противопоставя на спокойния и хармоничен семеен свят, от който бяга Робин; но така или иначе и семейният опит, и неспокойният живот като свободен човек са основата, без която не би било възможно оцеляването на отшелника на острова. Извод: Следователно началните моменти от действието са една доста разгърната и нестандартна експозиция, в която героят достига до такъв етап на развитие, който му помага да започне новия си живот като обитател на острова.
И така, основната история в романа е житието на Робинзон Крузо след корабокрушението до неговото избавление. Погледнете отново съдържателния план и набележете през какви етапи преминава неговото самотничество на острова? – първоначалното устройване на новото място с пригаждането на останките от кораба, при което се проявява съобразителността на героя, използващ наученото през моряшкия и земеделския си живот – направата на салове за пренасяне на вещи и сечива, създаването на нещо наподобяващо дом; - измисляне на система за отчитане на времето и започването на дневника като летопис на ‘новото битие’ на самотника; - откриване на лек за треската (вероятно маларийна, от която героят би умрял, ако не беше налучкал въздействието на накиснатия тютюн в ром); - прозрението за ролята на Бог за човешкото оцеляване чрез изпитанията и познанието, което те му носят (ролята, която придобива Библията за развитието и съхраняването на мисленето и духа на Робинзон); - обобщаването на наблюденията за света около героя в познание за климата, поведението на природата на острова; - земеделските занимания на отшелника и постоянството му за постигане на добиви, осигуряващи му нормална прехрана (отново благодарност за божествената милост да отгледа зърнениет си култури в климат, който изглежда неподходящ за тях); - занаятчийство (изпичане на съдове от глина); - първи опит за напускане на острова; - завършване на стопанството му със стадото кози; - укрепване на ‘дома’ на героя срещу канибалите създаване на резервно убежище в пещерата; - спасяването на Петкан и опитите за цивилизоването му (като сбъдване на пророческия сън); подготовка за напускане на острова и посещение при племето на Петкан; - помощ за разтурването на заговора срещу капитана на английския кораб и завръщане у дома; - животът на бившия моряк в цивилизацията с материалните облаги от неговите бразилски плантации като награда за издържливостта му в годините на отшелничество.
Кои периоди са представени най-разгърнато и защо? – началото на живота на острова, защото това е времето на първоначалното приспособяане към новите условия, а след това и приспособяване на самото място към нуждите на героя – на практика той изгражда цял един свят, в който единствената разлика с нормалния е, че той е единственият жител (кои са плюсовете и минусите на самотничеството? – липсата на човешко присъствие и комуникация се компенсира с новооткрития диалог с Божието слово; прозренията, до които достига вследствие от четенето и мисленето на Библията, съпоставени с неговите предишни познания, довеждат до усещането за спокойствие и хармония на Робинзон със самия себе си и това е много по-различно състояние от началното спокойствие, от което бяга героят). Извод: Сюжетното развитие в романа поставя акцент върху ситуациите, представящи ‘сътворяването’ – от една страна от пустинята Робинзон прави ‘място за живеене’; а от друга – изгражда новата си същност, новото мислене за ценностите на живеенето, най-важните от които са християнската вяра в грижата на Бог за човека, както и убеждението в способността на всеки да се справи с всичко в името на най-големия дар – Живота. Чрез това ‘неравномерно’ представяне на художественото време (повечето години са по-обобщено разказани, само с промените, които настъпват през тях) се внушава и авторовото възпитателно послание за оцеляването като познание и себепознание.
Кой момент бихте определили като кулминация на действието и защо? – всъщност има доста моменти, които са много напрегнати и значими за развитието на действието; идването на Петкан пък е тотална промяна в самотничеството на Робинзон – той вече не само има с кого да общува, но и може да се изявява като учител и да провери новите си умения да убеждава и обяснява; и все пак цялото действие е трупане на опит и знания, за да може в най-важния момент героят да се справи и да осъществи завръщането си в цивилизования свят, вече променен и знаещ много – най-критичният момент, определящ постижимостта на тази възможност е борбата за връщането на командването на кораба – т.е. кулминацията е непосредствено преди развръзката и така събира всичкото натрупано напрежение, преди да стане ясен изходът от 28-годишното изгнаничество на Робинзон.
Как ще определите моментите след възстановяването на властта на капитана на английския кораб по отношение на сюжета? – завръщането в родината затваря кръга на пътуването на Робинзон (както героите от приказките, които след като победят злото, се връщат у дома и получават като награда сватба и добър живот) – именно това е и развръзката на историята за непослушния син, който се завръща вече пораснал и помъдрял; освен на приказка финалът напомня и на мита за блудния син, който ‘се е намерил’ във вярата в Бога и неговата любов към човека, само дето го няма бащата да го посрещне.
Последната част от разказа е доста набързо разказване за всички последвали събития в живота на вече цивилизования герой – продажбата на земите му в Бразилия и богатството от тях, сватбата и трите деца, които са споменати като че ли между другото. Явно Робинзон успява макар и със закъснение да случи очакванията на своите родители, но това не е отбелязано в текста като някакво велико постижение (за женитбата си казва, че нито е била неуспешна, нито е била грешка, но и не изразява някаква емоция към този ‘задължителен’ момент от биографията на всеки човек); затова пък последното изречение, което вече прочетохме, е изпълнено с вълнението на следващите приключения, които чакат да бъдат разказани. Извод: Епилогът на романа оценява устояването на героя на трудностите, като представя живота му на заможен и осъществен цивилизован мъж, и заедно с това дава обещание за нови драматични събития, които си заслужават да бъдат разказани. Оказва се, че макар и помъдрял, Робинзон не губи своята тръпка към пътуванията и впускането в рискови начинания, защото това са истинските моменти, в които се усеща смисълът на живеенето; останалите са само необходимите паузи между тях.
Следващия час ще говорите по-задълбочено върху начините, по които героят доказва себе си в различните критични ситуации – помислете за практическата полза, която оставя този роман с примера на моряка-отшелник.



Каталог: upload -> metodika
metodika -> Представите за човека, другия и света в сонетите на уилям шекспир
metodika -> Общочовешки проблеми в комедията “тартюф
metodika -> Пародията “дон кихот” – обобщение на испанската действителност от края на 16 и началото на 17 век
metodika -> Дон кихот – придобиване на идентичност
metodika -> Разумът в лудостта на дон кихот
metodika -> Уилям шекспир – лицето и гласът на английския ренесанс
metodika -> Дон кихот и санчо панса – двете лица на един образ
metodika -> Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма
metodika -> Тартюф” – комедия на характерите


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница