С лаби страни в класическата теория за мт на Адам Смит и Давид Рикардо



Дата27.09.2022
Размер72.02 Kb.
#115146
Курсова работа.


ВСУ ”ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР” - гр. Варна


Курсова работа

Курс 
Специалност Международен маркетинг


Дарена Василева
Факултетен № 22726010
ТЕМА:
С лаби страни в класическата теория за МТ на Адам Смит и Давид Рикардо.

Предмет – Външноикономическа политика


Преподаватели – проф.доц.д-р. Сн. Найденова и Жан Виденов
. Съдържание:

. Въведение


. Слабите страни в класическата теория на А.Смит и Д. Рикардо.
V. Заключение.
V. Използвана литература

. Въведение.


Най-ранните прояви на икономически идеи през древността са възникнали при източните народи – Египет, Вавилон, Индия и Китай. По-развитите икономически идеи са издигнати в древна Гърция през XII – XIII век.преди новата ера.Те отразяват прехода от родовообщинния строй към робовладелския,от натуралното към стоковото стопанство. През този преход са необходими две условия.

  1. Обществено разделение на труда и специализиране на производителите в отделните видове продукти.

  2. Обобщаване на производителите като самостоятелни стопански субекти със свои икономически интереси.

Всичко това се случва с появата на частната собственост. И така икономическата мисъл е представена в творчеството на философите енциклопедисти и най-вече от Демокрит, Ксенофонт, Платон и Аристотел. Като най-виден представител се явява Аристотел с неговите идеи.

  1. Приема за основа натуралното стопанство,но изтъква необходимостта една част от произведените продукти да се разменят срещу други стоки и пари.

  2. Изяснява същността на двата типа стопанства, като нарича първото икономия, което създава естественото богатство,а другия нарича хремастика, която създава паричното богатство.

  3. Характеризира трите етапа на размяната-непосредствена,опосредствена,размяна с цел натрупване на парично богатство.

  4. Разкрива същността на някои основни елементи или категории на стоковото стопанство,като двете свойства на стоката,ролята на парите и др.

Ката най-могъща робовладелска държава се утвърждава римската империя. По това време робовладелската система не само разширява своето влияние,но и възникват нови характеристики. Развива се стопанската дейност - търговия, лихварство и др.,но основна на икономиката е било земеделието. За това главните икономически идеи са насочени към обособяването на пътищата и факторите за развитието на този отрасъл. Най-видните представители по това време са: Катон, Варон и Цицерон.Поради изостряне на противоречията в римското общество се появява учения Луции Синека критикуващ робовладелската система. Той изтъква,че по раждане всички хора са равни, а неравенството е резултат на обществено икономическите условия.
По късно възниква класическата политическа икономия която широко се разпространява в Франция,но с известни особености свързани със съпротивата на монарха и аристокрацията. През 17-ти век финансовия министър Жан Батис Кробън налага непосилно данъчно облагане на селяните. Това води до разоряване и от там класическата политическа икономия се явява като критика на меркантизма и защита на селското стопанство. Главна роля за класическата политическа икономия играе Фран-соа Кене който изразява интересите на френската буржоазия.Неговият метод е на основата на природните науки с което твърдие, че в природата съществува /естествен ред/. Идеята му е държавата да не се намесва в стопанските дейности, а да даде пълна свобода на индивидите спрямо интересите им. Разграничават се двете части на производствения капитал – първоначални аванси – земя,постройки и т.н и ежегодни аванси – оборотния капитал – семена,торове и др.
Меркантизма извършва прехода в Англия през 16-17 век от феодалния към капиталистическата система. Тази система се основава на частния капитал и наемания труд. Предпоставка за осъществяването на този преход са:

  1. Натрупване на богатство в една част от обществото.

  2. Лишаване от средства за производство друга част от обществото и превръщането им в наемни работници.

Главна роля за натрупване на този капитал има търговията. Главните постановки на меркантизма са:

  1. Задача на всяка страна е да увеличи своето богатство.

  2. Израз на богатство са парите и благородните метали.

  3. Източник на богатство е търговията-външната,като се осигурява превишения на износа над вноса.

Имаме ранен и късен меркантизъм. При ранния-представител е Уйлям Станфорд с главни предпоставки:

  1. Всеки търговец е длъжен да изнася повече стока отколкото внася.

  2. Забранява се на чуждите търговци да изнасят суровини от страната.

  3. Държавата да се намесва активно и чрез съответните мита да ограничава вноса на стоки.

  4. Паричното богатство да се натрупва и използва главно в сферата на търговията.

През късния меркантизъм Томас Мън е създателя на теорията за търговския баланс с главни предпоставки:

  1. Паричното богатство да се насочи не само в сферата на търговията, но и в производството.

  2. Не само външната търговия, а и вътрешната съдейства за увеличаване на държавното богатство.

  3. Държавната намеса постепенно да се ограничава и да се дава по-голяма свобода на търговската дейност.

Меркантизма се разпространява в Англия,Франция и други европейски страни. Антон Де Монкритиен пръв въвежда термина политическа икономия,като название на икономическата наука. Творчеството на Уйлям Пети изяснява ролята на отделните фактори на капиталистическото производство – труд, капитал и земя, както и същността на свързаните с тях доходи – работна заплата, печалба и рента. За разлика от меркантизма той прилага нов подход при изследванията, който се състои от:

  1. Пренасяна на анализа от сферата на търговията към сферата на производството.

  2. Стреми се не само към външно описание на явленията, а към разкриване на причините за тяхното пораждане и законите за тяхното съществуване.

Теорията на Уйлям Пети за стойността на парите. Според нея за сравнението на стоките от различен вид при тяхната размяна е количеството на труд изразходван за тяхното производство. При анализиране на стоковата размяна той установява,че има два вида цени – естествена и политическа. Естествената изразява обективната основа за сравняване на стоките. Политическата изразява пазарната цена на стоките. Така формулирана трудовата теория е непълна и непоследователна защото Пети счита,че само труда изразходван за благородни метали създава стойността, а труда използван за други стоки приемат стойността на стоката само при размяна.Той счита, че освен труда и земята създава стойност. Пети изяснява същността и функциите на парите при стоковата размяна. Изтъква,че ролята на пари изпълняват златото и среброто.Парите представляват две основни функции.

  1. Като средство за измерване на стойността на другите стоки и стойността измерена в пари се наричала цена.

  2. Средство за извършване размяна на стоки.

Теорията на Пети за работната заплата и рентата. Заплатата определя като цена на труда и има два фактора при определяна на работната заплата.

  1. Плодородието на земята от което зависи стойността на средствата за съществуване на работника.

  2. Климатични условия от които зависят работниците.

Дава две определения на рентата.

  1. Веднъж създадена от труда на земеделските наемни работници и като създадена от самата земя.

  2. Като стока земята има цена,но тя се определя от няколко годишната рента.

. Слабите страни в класическата теория на А.Смит и Д. Рикардо.
Теорията на Уйлям Пети се доразвива от Адам Смит и Дейвид Рикардо и приема наименованието Класическа Политическа Икономия.
През 18-ти век в Англия напълно се установява капиталната система. Промишлеността става едро манифактурно производство,а в селското стопанство в едро земеделие осъществявано с наемен труд. В тези условия икономическата наука продължава развитието си чрез творчеството на Адам Смит. Той е изтъкнат английски икономисти в началото е професор по нравствена философия,а по-късно изучава икономичните проблеми и изработва основния си труд.” Изследване на природата и причината за богатството на народите”. Той анализира капитално пазарно стопанство през 18-ти век. Методологичния подход се основава върху материалистичната философия. Счита, че развитието на икономичната система се извършва по силата но обективните закони действащи стихийно и установяват определен ред в системата и помагат за развитието и. За това намесата на държавата в икономичния живот е ненужна защото се регулира от обективните закони. Той обособява идеите на икономическия либерализъм като движеща сила на обществения прогрес при пазарната икономия. Икономическия либерализъм дава свобода на частната стопанска дейност и пълна свобода на стопанските субекти да действат според личните си интереси.
Чрез ролята на разделението на труда за увеличаване на богатството и развитие на размяната. Смит определя богатството на нациите като съвкупност от налични материални блага и благосъстоянието на страната и населението. Благосъстоянието зависи от два фактора.

  1. От броя на заетите лица в производството.

  2. От производителността на техния труд.

С развитието на труда с теорията за стойността. Смит доразвива теорията на Пети като изтъква,че не само труда вложен за производството на благородни метали създава стойност, а и всеки труд създава стоки с определена стойност. Недостатъка в трудовата теорията на стойността на Смит е че е непълна и непосредствена. Така е защото той счита,че труда е създател на стойността само при просто стоково стопанство,което се осъществява с личния труд на собственика. При капиталовото стоково стопанство което се осъществява чрез наемния труд стойността на стоката според Смит и се формират от три вида доходи – работна заплата,печалба и рента. Те се регулират от три фактора – труд, капитал и земя. Тази двойствена позиция е наречена „ Догмата на Смит” , като произлиза от двете основни направления в икономическата наука с основни източници капитал и печалба. От постановката, че труда е създател на стойността се стига до извода,че печалбата е създадена от наемните работници. А от другата постановка,че стойността се формира от трите вида доходи се стига до заключение,че печалбата е създадена от капитала, а не от наемните работници.
В учението на класите и техните доходи в зависимост от отношението на отделните социални групи към собствеността върху средствата за производство и начина на получения доход Смит вижда три основни класи.

  1. Земеделците,които притежават земята и получават своя доход под форма на рента.

  2. Притежателите на средства за производството получават доход под формата на печалба от авансирания капитал.

  3. Наемни работници не притежаващи средства за производство получават доход работна заплата срещу продажба на своя труд.

При изясняване на същността на доходите поради непоследователността третирането на трудовата теория за стойността изводите на Смит имат противоречив характер. От постановката,че стойността на стоките е резултат от труда изразходван за тяхното производство се прави извода,че работната заплата е част от създадената стойност, а другата част се присвоява като печалба от собственика на капитала. От друга постановка,че при капиталовите пазарни свойства стойността е резултат от функциите на трите фактора на производството,обосновава,че работната заплата е заплащането на целия труд на работника,а печалбата е създадена от самия капитал.
Дейвид Рикардо доразвива теорията на Пети и Смит за стойностите. Роден в Лондон от богато еврейско семейство, но заради любовта си към християнка скъсва семейните си взаимоотношения с родителите си. Той се отличава като буден младеж и с помощта на приятели и опита придобит при съвместната работа с баща си на борсовия пазар той става най-младия милионер в Лондон. След натрупване на богатството си той си купува място в парламенти и започва да се занимава с политика. Той създава много научни трудове и публикува „ За принципите на политическата икономия и данъчното облагане”.
При теорията на стойността Рикардо следва класическата школа за разлика от Смит. За Рикардо е характерно мнистично разбиране на политическата икономия,която е първа и основна черта на неговата методология. Втората характерна черта е, че той използва широко абстрактния метод и смисъл. Разглежда икономическите явления в чест вид освободени от външни явления. Той се интересува от чистия капитализъм и чистата пазарна икономика. Заради това много икономисти са ги критикували за излишната абстрактност. Трета характерна черта е че методите му са основно количествени. Четвъртата черта е своеобразното разбиране на предмета и задачите. От особено значение е определянето на законите регулиращи общественото богатство / как се разпределя между отделните класи/.
При теорията на стойността Рикардо приема само трудовата категория на стойността. Според него стойността зависи от количеството труд необходимо за производството на дадена стока. Следвайки Смит Рикардо разграничава потребителната и разменната стойност на стоката. За разлика от Смит Рикардо смята, че това са две съвсем различни неща. Рикардо определя богатството като сума от потребителни стойности, полезност, всички предмети за лично потребление. Стойността представлява трудови разходи за потребителните стойности,необходими за производството на това благо. Според Рикардо при една малка група стоки стойността им се определя не от вложения труд, а от тяхната рядкост или оскъдност. Заплатата и печалбата според него са обратно пропорционални. В съответствие с това и лихвения процент и рентата са част от печалбата.
Земите не са безгранични и количеството им не е безгранично. Така той стига до обективния закон за намаляващото плодородие на земята. От преминаване от добри земи към по-лоши земи рентата се увеличава. Това води до увеличаване на селскостопанската продукция и хранителните стоки. При нарастване на заплатата нараства и печалбата. Реалната работна заплата винаги се запазва на едно равнище.
При външната търговия Рикардо е привърженик на икономическия либерализъм. Пълна свобода на външната търговия. Според него страните трябва да се специализират в производството на дадени стоки според техните ресурси и условия.
Закона за автоматичното управление на външно търговския баланс за страните със свободни международни връзки.
Ако в дадена страна търговския баланс е пасивен то всяка година от тази страна ще се изнасят толкова пари,колкото количеството на наличните пари в държавата намалява. Когато парите поскъпнат цените на стоките намаляват. Понижаването на цените води до увеличаване на износа. Ако търговията е свободна, то пасивния търговски баланс не може да се задържи дълго в една страна.
Джеймс Мил шотландец роден в бедно семейство, завършва теология. Той е философ и икономист. Джеймс Мил е един от създателите на Лондонския университет и смята Рикардо за свои учител и доразвива теорията му за стойността. Той вижда противоречия в закона на стойността, не съгласува стойността с печалбата. Той използва примера с старото и ново вино. Източник на стойността е и обществения труд освен живия. Стойността се създава освен от живия труд и от натрупвания. Капитала създава стойност. При размяна на труд и капитал,по-малко количество капитал се разменя за по-голямо количество труд, който производителя е възложил. Мил представя работника и капиталиста като съсобственици на производствения труд –единия с труда си, другия със средствата си.
С Мил приключва класическата школа.

V. Заключение.


От основоположниците Смит и Рикардо на външно икономическата политика може да се поучим и да използваме вече открити и утвърдени във времето теории. В началото на външно търговските взаимоотношения между страните разплащателно средство са златото, парите и стоките. Рикардо застава твърдо зад златото и номиналната му разплащателна стойност. Сега с прогреса на икономиката в световен мащаб и технологичните иновации разплащателните средства са променени те са в долари, евро валута, регионални валета и кредити. Ясно се вижда, че златото е отпаднало като разплащателна единица и лична мое мнение е, че стълба на разплащателните средства трябва да бъде възвърнат. Лична мое мнение е, че с премахването на златото парите губят своята стойност и това влияе и на инфлацията, която на свои ред определя качеството на живот на хората.
V. Използвана литература
Източници:
1. Лекции по „Външноикономическа политика”- проф.доц.д-р. Сн. Найденова и Жан Виденов

2.Общество на разумните достатъчности - проф.доц.д-р. Сн. Найденова


3. Библиотека на Варненски свободен университет
ИНТЕРНЕТ
www.adamsmith.bg
http://www.ikonomika.start.bg
http://www.uni-svishtov.bg/
http://ikonomika.start.bg
http://www.bg-finansi.info/
http://politolozi.com


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница