С. мадара, 08. 10. 2010 Г. Гергана Крамарска
Изтегляне 140.86 Kb.
|
| ИНТЕРВЮ НА ГЕРГАНА КРАМАРСКА СЪС СТОЯНКА СТЕФАНОВА ТАБАКОВА, 78Г., С. МАДАРА, 08.10.2010 Г.
Гергана Крамарска (съкратено като И): Значи аз пак ще се повторя, ние сме група студенти и преподаватели от Софийския университет, като работим върху изследване, което е посветено на близкото минало. И ще ми е интерсно да разкажете през своите спомени, как, какви са най-значимите събития за вас през последните двайсет години, които са се случвали в града или селото, в което сте живели? Стоянка Табанова (съкратено като Р): Ами аз съм живяла в Пет могили, там съм родена. И: Да? Р: 32-ра година, на 17-ти април съм родена. Там съм родена, там съм учила до трети клас едно време, то беше отделение при нашето време, първо, второ отделение, трето, четвърто и първи клас, втори и трети клас. Сега седми ли, какво е, не мога да ви кажа. Моята майка почива 40-та година на 20-ти август, аз съм останала на осем години без майка. Баща ми се ожени за втора майка, тя доведе едно момиче и едно момче, брат и сестра. Просто живяхме, нямаме никакви отношения помежду две, два, децата и имахме една преродена сестра. Четири деца бяхме, ние така израснахме. И втората ми майка и тя почина, остави туй дете прероденото, то на десет години беше. И: Да? Р: Аз вече бях женена и, даже си имах и дете, като почина втората ми майка, пък аз като знам без майка колко е лошо, много тежко го изживях. Мойта майка като почива е 40-та гдина, когато Румъния се дига вече от Златна Добруджа И: Да? Р: И жених се в село, намерих си много добър съпруг, много хубаво живяхме, те бяха четири деца. Три етърви се събрахме там, живяхме добре. После, те живяха много свекър ми и свекърва ми, ние се отделихме четири… 50-та година от тях, когато турците заминаваха в Турция целокупни тогаз. И: Да? Р: Те отиват до границата и се връщат и сетне ние купихме една къща. Той човекът докато се върне от Турция и каза да ти я дам, моят съпруг той вика “а, не!” аз такива хора рядко случвам, защото като отидаха да прехвърлят къщата, казали на отец Иван Иванов нали наброи ми ги. Като излязал и отвънка моят мъж казал, дядо Асан ти каза, че аз ти наброих парите ама аз не съм, на ти да ти ги дам парите. И като отиват затварят границата, 40 дена седяли на турската граница. То почва вече зимата, есента и се връщат. Като се върнаха моя съпруг каза, бе дядо Асан да ти дам къщата! Не, казва, аз за пръв път случвам такъв човек. Ти го (не се чува) оня щеше да каже той замина в Турция какво ме интересува, и както каза пред съда ма ти каза, че съм ти дал, ама не. Честен беше за тези работи. Нямаше такива лъжи, измами и може да мизерувам, казва, но няма да се върна вика в тази къща. И както не са върна човекът, мизерувал, в плевни живя, даже в (не се чува), но не се върна в тая къща. Щото казва за пръв път случвам такъв човек, аз отивам в Турция вика. Ако беше оня мошенник щеше да каже, бе гледай си работата – той не беше такъв. Обичаи, като момиче вече преди да се оженя, праихме много Лазарки му казваме, Лазарка… И: Да? Р: И то, когато е нарочено тя Лазарица, у когото ще е, която ще е кумата, правеха едно буре боза. И тя води хорото, и ние вече пееме, отпяваме, много ходиме из цялото село. Всеки се радваше да отидем, да посетим хората. Голяма радост беше. Даже ако някъде не можем да стигнем, идват и ни викат елате в нас, за здраве ходехме да, да пееме. Отпяваме, ако е момиче за момиче пееме, ако е момче за момче. Те са за стопанката и за момче пеят и за къща пеят или за, за момиче, за момче, каквато песен вече ние сме са, знаеме и за момиче и за момче и за къща и за всичко. И: Да? Р: И така, вече цяла седмица, а цял ден разхождаме, туй на Лазарица, пееме и връщаме се, всеки кой ти дава яйца, кой ти дава пари. Тез пари, тез яйца и ги събираме и ги даваме в читалището, читалището, да подкрепим читалището. И: Да, да… Р: И… И: А по кое време е било? Р: Ами то е различно Лазарица, то годината както е, като се (не се чува) за т’ва, за Заговезни, пролетни Заговезни и вече по Великден некое време се прави Лазарица, ама… И: Да… Р: Предната седмица преди Великден се прави Лазарица. И вече там като пееме там, събираме се, всичко събереме, туй нещо (не се чува) даваме го в читалището, да подкрепим читалището, и която е кумата отиваме в тях, тя направила боза пиеме и три дена хора водим. Три дена играеме и селото ни беше голямо, голям мегдан имаше. Почнем, най-напред кумата, сичките цял ден пееме, играеме. Три дена Великден, три дена сме пиели и сме играли да, такъв ни беше обичая. И: Да, да. Аз исках да ви попитам дали през 80-те години, да кажете къде сте живяла, и дали в мястото където сте живели, така, тогава се случват събития, вие дали си спомняте някакви неща, какво по-точно? Имам предвид смяната на имента на турците. Р: Ами ние бяхме тогаз в Пет могили, когато се смениха имената. И: Да? Р: Тогаз беше голям, мм, много тежко беше, защото те като казаха, че ги преименуват, взеха да бягат, взеха да се бунтуват, аз даже бях на нивата, копаех царевица – като мина един мотор и им каза, че нещо става. И: Да? Р: И всичко се махна от блока и аз осъмнах сама, бързах да си докопая и се връщам и викам – бе какво става, що всичките заминаха, дето бяха блока турци? Ами те, казва, казали им за 24 часа да се изселят, да си идат в Турция. И почнаха да събират, да реват, да събират багажи, камиони да товарят кой как свари, ни багаж, ни нищо, заминават! И такъв беше за тях. И сетне се поуспокои, ама отидоха, някои се върнаха, пък някои си останаха там. Доста останаха там, доста се върнаха. Сега, скоро пак ходих в моето село, доста се върнаха и сега, тези къщи, дето бяха останали празни, пак ги запълниха – на кога деца, на кога братя, върнаха са там и си живеят, ама беше много тежко, защото Тодор Живков им казал: за 24 часа, който иска да отива в Турция, да се изсели. И те като хукнаха, та се осъзнаха, взеха да се връщат, ма някои не се върнаха, някои и там умряха, и тъй. И: Да? Р: Туй беше, кат бяха тея… И: А иначе нещо промени ли се, тогава когато те се изселиха, в селото, начина на живот… Р: Ами промени се, защото… И: …отношението към тях? Р: …защото нали вече кооперации се образуваха, имаше ТКЗС, ТКЗС-тата ги развалиха, взеха частни кооператори да вземат земи и да ги работят. Сега има и турци дет се върнаха, имат земи и ги работят и са много трудолюбиви. Работят, къщи си направиха, магазини отвориха, всичко! И: Да? Р: Които се върнаха въобще не, не приказват вече за Турция. Живеят си целокупно, нямат ни разправии, ни дандании вече, нищо нямат. Не е кат по-рано, дето казва Тодор Живков да се за 24, просто се бяха озверили тъй към нас и даже имаше турчета дет заминават и казва – ти знаеш ли, че на нас ни беше, бяха поръчали аз (не се чува) у вас да дойда, да си приказваме и да те убия. Викам, е как може туй нещо? Еми, тъй казва бяха надъхали вика тъй да правим. И някои отидоха и не се върна. Пък някои се върнаха и сега и магазини си отвориха, трудолюбиви, всеки, няма с к’во да се препитава, те ТКЗС-та няма, кой вземал ниви – работи, кой кооперации, крави си гледат, тютюн гледат, а те са трудолюбиви много. Циганите за тях не става въпрос. Те, не ща даже и да ги споменавам… И: Да? Р: Селото ни беше много хубаво, голямо ТКЗС беше, но като се развали сичко, напълни се селото с цигани и всяка вечер окрадени! Сяка вечер окрадени, останаха в Турция, не отидаха да крадат, щото те си имат, млади хора. И: А кога се случва това? Р: Ами след, аз става 15 години съм тука. Когато се преименуваха тя, деведесе-а! (поправя се) 85-та година беше нали… И: 85-та, да… Р: А така, 85-та. След това се случи, след 85-та, 86-та и които си заминаха, заминаха, които си останаха, направиха си магазини, бе всичко са си трудолюбиви и крави имат и ниви си земаха и тютюн работят, щот вече ТКЗС няма и сички са трудолюбиви, но циганите сяка вечер крадат, все има окрадени и ограбени. Такоз е. И: Аа, периода след 89-та, 90-те години, пак, къде сте живели и какъв е бил начинъ на живот в селото или града? Р: В селото всеки си беше частен и си имаше ниви и всеки си работеше земята, като стана вече в 50-та година, в село стана, всички влязоха в ТКЗС-тата, всичко влезе в ТКЗС, кооперации, ТКЗС стана всичко влезе там, взеха да работят, да пеят, да, да играят, то най-напред се плашеха хората, ама то песни, то са едни, то (не се чува), то бригадири, то тютюнища, всичко весело беше. И кат са, дойде вече 89-та година, та се развалиха тия ТКЗС-та, те такова и народът просто се отчая, ама са се съвзеха – едни заминаха в Турция, други си останаха тука и си работят хората, гледат си работата. И няма тъй, селото. Те трудолюбиви! Даже оня ден скоро ходих на село, жената – како Стоянке, какво беше, какво стана – викам, ами така беше Зайнеб, така беше. Тя се казва Зайнеб. И нали ти каам и младите сега и в читалището, навсякъде (не се чува) в сладкарници, в магазини. Младите те са, те се изучиха, те български знаят, учат, училища и знаят сичко. И: Да. А 89-та година е също с, така, важно събитие е падането на Тодор Живков. Р: Да, тогава. И: Вие как разбрахте, какво си спомняте, вие как го преживяхте? Р: Абе как го преживяхме, аз бях на първи братовчет на сватба… И: Да? Р: Като съобщиха по точката, казаха Тодор Живков го сменили… И: Да? Р: Ии вечерта праихме сватба, такова, ама нищо нямаше особено! То не стана нищо да, тука да, в село да се разбунтуват. Казаха, че го махнали Тодор Живков и това сетне, нали това Петър Младенов, тез, онез ги наредиха. И така, нямам никакви спомени от туй да, да се е бонтувал някой, нещо да е направил. И: Да, да. А нещо говореше ли се в следващите дни в, а-а, помежду ви, в селото? Р: Нема! Всеки си работи, всеки си гледа работата и това е! Нямаше тъй а-а, такива да се бунтуват, да праят мизерии нещо. И: Да, да. А живота в селото 90-те години как, вие как сте живели? В смисъл, трудно ли ви беше или по-лесно? С какво сте се а-а, така, занимавали, какво сте работили? Р: Ами аз, по е, аз бях плетачка. И: Да? Р: Баща ми, като завърших трети клас ме даде плетачка пък сестра ми шивачка. И работи при една майсторка, да учи занаят. После ходи на майсторски изпит, дадаха ни изпита, и тя пък отиде в Шумен и толкоз работехме, рабохме при някои други тъй частни, тогава беше частно плетачлък. И вече те, тез хора поизмираха, ние бяхме бедни, нямаше с к’во да ни земат машина и тъй. Тогаз да земеш една машина беше 250, 300 хиляди лева на онея пари. Отде да ги вземе баща ми тез пари, че да ни купува плетачна машина и тъй. Знаех, плетях, когато имаше машини в село, на други майстори съм ходила да плета, ама аз си нямах машина да си плета, частно кат беше тогаз, машини. Те вече измряха тез хора, то никой няма от тей и плетачлъкът умря. И: Да, да… Р: Вече на машини никой не плете. Може да има из градищата, ама не знам. Няма вече кой да плете. След туй съм работила на полето. Бях, сега тъй кат ме гледаш, бях (не се чува) бригадир, имах и тютюн, имах и земя. И все на първо място излизах! Работех много. У мене нямаше калкавици, да не мога или не. Сутрин ставам, вземам крачкометъра и отивам на блока. Те весели сичките, тютюн сееме, изкарваме, в Германия ходим на екскурзии и в Съюза ходим на екскурзия. Пращаха ме, защото работех много. Даже имаше, само аз бях жена! Сега имаше и мъже, имаше един Стоян, той ми викаше – адашка, к’ви тез твойте способности бе! Ние нас все мъже, се ти ни биеш! Викам – ми работете бе. Аз викам, ми гледам, той а, отивам свършвам водата за тютюна, имах специализирана бригада тютюн, и отивам на главното шосе да гледам, щото с вода го сееме, те две машини аа, сеят тютюн и пет жени отсам и една срещу друга зареждат с тютюн и те се въртят така и има три жени да вървят така от подире, което не е затиснато да го затиснат. И аз, свършим водата и излизам на главното шосе, пък то туй Иванов близо до нашето село, викам – адаш ако имаш повечко вода, отклони някои цистерна да ми дадат, че да е спирам работата. Той зе да се смее, вика адаш, ти знаеш ли на Иванов, тя се навежда да гледам, че има (не се чува) те тея тантели. Викам, аз не гледах тантелите кат тебе, кат, ами гледах работата (смее се). Работата свърших, затуй викам ти тантелите им гледаш, затуй съм викам на първо място. Ама се тебе слагат! Ами да ви турят и вас бе! Аз изнесах 120 тона тютюн и съм, та как няма да ме пратят, пратят на екскурзия. Той 35 тона тютюн изнесе. Кат изнесох, хората се смаяха и то качествен тютюн и тез идваха, да ги приемат де. И жената, и за туй бях на първо място и награди ми даваха и на тях даваха премии, много хубаво беше. И сетне вече, кат станаха тез реформи 89-та година, всичко, кой частни, кой излезе кооперация, кой си взема нивите, е такава една стана. И вече, сега има кооперации три-четири в село. Всеки земал ниви и работи, пък някои си взема нивите и сам си ги обработва, както турците си имат трактори и си работят, вземат на някой друг нивите и работят. За тютюна, то много трудоемка, то от толкова семенце го сееш (показва), че в лехите, се, прескубваш, че поливаш, че, голяма работа. Сетне като вземеме да го изнасяме на блока вече, с цистерни с машини, те вече ги няма тез машини, тея цистерни дет сеехме тютюна не. На ръка сеят, които си вземат по един декар, цял ден бучка на ръка си сее тютюн, да изкара някой лев. А тогаз имаше специализирана бригада тютюн и, много изкарвахме… И: Да. А понеже споменахте, че една от наградите ви е била екскурзия в… Р: Германия. И: Германия, да. Вие, разкажете нещо повече, като отидохте там, какви бяха? Р: Ми 15 дена ходеха в Германия, в Дрезден ходих, в Лайпциг ходих, само че беше в западната Германия, когатоходех, източната, не западната, източната. Берлин ходих, в Лайпциг, в Дрезден, в (не се чува) там, дето има много убити хора, там ме водиха… И: Да? Р: Как ги пекали в пещи, какво е било сичко. Гледахме там, ужас. Ужас, ужас, какви големи куфари, как са ги измъчвали, какви кори, (поправя се) коли са бутали с камъни, да ги тормозят хората там. Беше много хубаво, 15 дена ходехме там с влак отидохме, много трудно беше, щото обикновен влак беше, докато идем 3, 4 дена денем и нощем, два дена и две вечери сме пътували. И като излязохме от Чехия влязохме в тоя град Дрезден, той е най-близо до Чехия, излизаш от едната граница, влизаш в.... И туй, друго… И: А след, вие казахте промените, а-а 90-те години какво сте работили, как а-а, как сте живели, по-трудно ли ви беше или… Р: Преди 89-та ли? И: След, след… Р: Ами след туй вече аз, нали, работихме ТКЗС, пенсионирахме се и вече съм пенсионерка, не ходя никъде да работя. Е тука кат дойдох, някои частни тука още, мога де, дето има да копая царевицата, царевица да бера, нещо да помогна, отивала съм. Ама не тъй системно да ходя да работя. На частни някой закъсал, ме потърсил и аз отивам да помогна нещо да му, за царевица, за туй онуй, за слънчоглед, който има тука частни в Мадара. Те си обработват турците земята, пък циганите могат само могат да крадат нищо не правят. И: Ами, свикнали сме да наричаме, така, годините след 89-та преход, вие приемате ли такова наричане. В смисъл, вие как ги наричате? Р: Как да ги наричам? Де да знам. И: Според вас? Р: Пенсионерка съм и нищо не ме интересува повече. Гледам пенсийката и туй. И то много малка пенсия вземам, в ТКЗС-тата ни даваха големи пенсии и тъй. С малка пенсия живея. От съпруга ми взимам 30-40 лева и аз толкоз ми е пенсията, 140-180 лева, 190 туй те. И: Добре а… Р: Малка ми е пенсията. И: Да, да. А живота преди, ако сравняваме периода преди 89-та и след 89-та, според вас какви са разликите, има ли такива, пак през, през опита да разкажете, през това как сте живели, какво сте преживели, значими събития, които… Р: Ами тогаз сме били млади, работили смее, весело ни било, хубаво ни било, и всичко, ние не, ние не сме такива, дет викат хората да ни мързи, ами трудолюбиви сме били и работехме… И: Мхм? Р: А пък, който не, не е трудолюбив нищо не направи, ние с труда си, с честност! Всичко сме постигнали. Ни с кражби, ни с лъжи, ни с нищо! Дъщеря ни, ние една дъщеря имаме, порасна, ожени се тука в Мадара. И, дойдохме тука, стана 15 години, дядото живя тука 5 години и почина. И вече тука съм в Мадара, пенсионерка. Преди да, ходех тука, ходихме в Копривщица да пееме, ходех и в хор да пея, и в Шумен съм ходила на (не се чува), Каспичан, навсякъде ама като почина съпругът ми и аз вече се отказах да пея. Не ходя, не мога да реча нищо, ни да пея, ни нищо, и тъй… И: Разкажете за някое по, така, което сте запомнили, участие от тези, казахте, че сте пяли… Р: Ами аз тука кат дойдах. Откат дойдох тука в читалището ходех и пеех сама, сама пеех даже. Аз туй, че ни се притеснявах, много бях спокойна, като съм свикнала да пея и не ме смущава нищо. Ако ще да е пълно с хора, туй не ма таковаше. И тука кат пеехме и тогаз ме избраха за Копривщица, аз щото им викам – вие знаете ли, че на 5 години в Копривщица има едно надпяване. Те някои – а! Ние сме ходили. Викам – ходили сте вие, видяли сте… И: А кога е било това? Р: Ами ходя 2000-та година и преди мм 905-та година ходихме, а тука от аа, деве, 905 беха от Пет могили, а 2000та тука в Мадара. 95та, не от аа, Пет Могили, пък 2000та от Мадара ходех в Копривщица. Ами много хубаво беше там т’ва село (не се чува), навсякъде целия балкан звучи, пеят, свирят. От туй по-хубаво нямаше тогава И: Обстановката каква е била? Р: Много беше, много народ, 3000 палатки бяха. Под палатки бяхме 3 дена, хора, песни, не спираха! Цяла вече пеят, свирят, отвсякъде! Музиканти, песни. И така, сичко. Било е хубаво тогаз де. Ама вече кат сме възрастни к’во да ни е хубаво? Възрастни хора. Тука, да е жива и дъщерята, че тя ма гледа, аз с инсулт съм и много не съм и в ред. Туй се моля да са живи и здрави младите. Имам… И: Живи и здрави и вие. Да? Р: Имам, имам и прекрасни внуци, имам и правнуци и са пак ще имам и друго, радваме се. Пък те са с образование са, той 5-и клас ама той, цяло лято с него тука карти играеме, весел човека, дойде та ме прегръща, ще ме събори, татко му вика – чакай, ще събориш баба си. Той, много знае, да е жив и здрав. И: Пак така, ако нещо си спомняте за годините преди 89-та, аа, значими събития в селото, а-а, говорело ли се е нещо за, а-а, около смяната на имената на турците, отношението към тях Р: 85-та когато им смениха имената, тогава имаха една, бягаха, по цели нощи не се завръщат, с коли такива, имаше доста неприятности, но някои заминаха за Турция, като се върнаха заживяхме си, нямаме нищо, проблеми с тях. Да, туй е. И: Аз не се сещам друго, за което да ви попитам. Много ви благодаря за интервюто. Ами исках да ви попитам дали имате нещо против части от интервюто да бъдат цитирани и те ще бъдат използвани само за научни цели. Съгласна ли сте? Р: Съгласна съм, защо да не съм съгласна (смее се). И: Да Р: Ами и аз ви благодаря за всичко дето. Наистина аз ви казвам, нито лъжа нещо, нито нищо Намесва се дъщеря й: Кажи сега, че живееш в по-големи страхове… Р: Еми сега… Дъщеря й се обръща към мен: Пречи ли, че аз нещо се намесвам сега? И: Не, не!, да! Ако, ако има какво да каже още… Р: Ами аз, щот сме и двете тука и със страх живееме. Да не дойде някой, да не те окраде, да не ти направи нещо, е туй е… И: Да, разкажете повече за това Дъщеря й се намесва: Как, как мама ми е казвала, и аз знам, как на село вратата беше отключена преди години, няма значение, че там живеехме и с турци и с цигани. Но къщата беше отключена! И никога не се заключваше, нямаме ключ, просто ключа го нямаше… Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 140.86 Kb. Сподели с приятели:
|