С п р а в к а идея за създаване на Пакт за стабилност за Югоизточна Европа



страница1/3
Дата30.09.2017
Размер414.72 Kb.
#31301
  1   2   3

ПАКТ ЗА СТАБИЛНОСТ ЗА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

С П Р А В К А



Идея за създаване на Пакт за стабилност за Югоизточна Европа

за пръв път пред постоянния съвет на ОССЕ /12.02.1998 г./. от Юбер Ведрин

→ април 1999г. - Йошка Фишер.

→ 17.05.1999г. - приета като официална позиция на Европейския съюз.



Конституиране на Пакт за стабилност за Югоизточна Европа

10.06.1999г., Конференцията на министрите на външните работи на страните от ЕС, Г-8, държавите от Югоизточна Европа и представители на международни организации и инициативи: утвърждаване на т.нар. Кьолнски документ.

→ мащабен проект, който трябва да доведе до “траен мир, просперитет и стабилност за Югоизточна Европа”.

30.07.1999г., Декларация от Сараево (среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Пакта): за приоритетна задача е определено бързото насрочване на Донорска конференция и създаването на група на високо равнище под ръководството на Европейския съюз и Световната банка, която да разработи стратегия за помощта и за координация на използването й.

16.09.1999г. Брюксел, Учредителната среща за определяне механизмите на Пакта за стабилност: Специален координатор, Регионална кръгла маса, Работни маси, Под-маси и Работни групи
ОССЕ и Пакта за стабилност

Взаимодействието между Пакта за стабилност и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа се основава на принципната постановка от основополагащия документ от Кьолн, поставила Пакта под егидата на ОССЕ и признаваща валидността на основните документи на ОССЕ като принципи и норми на Пакта за стабилност. Основополагащият документ от Кьолн декларира още “ключовата роля на ОССЕ в насърчаването на всички измерения на сигурността и стабилността”, както и по линия на демократизацията и защитата на човешките права и дава възможност при осъществяване на целите на Пакта за стабилност да се използват “инструментите и процедурите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, включително тези, отнасящи се до предотвратяване на конфликти, мирно уреждане на спорове и човешкия фактор”. Съгласно същия документ Специалният координатор на Пакта за стабилност се “определя от Европейския съюз след консултации с председателстващия ОССЕ и други участници и се утвърждава от председателстващия ОССЕ”. На свой ред Специалният координатор представя пред ОССЕ “периодични доклади от името на Регионалната маса на Пакта за стабилност” за постигнатия напредък по линия на инициативата.
Ръководни механизми

Специален координатор:



  • Юли 1999г., Европейският съюз, съгласувано с ОССЕ, назначава германския политик Бодо Хомбах.

  • януари 2002г. постът Специален координатор заема австрийския политик и бивш вице-канцлер Ерхард Бусек.

Служба на Специалния координатор: заместник, началник на кабинета, директори по работни маси, говорител, съветници, експерти и административно-технически служители.

Регионална кръгла маса

Работни маси (мандат на съпредседателя: 1 год. от 1 юли)


  • Работна маса по демократизацията и правата на човека /РМ-1/;

  • Работна маса по икономическото възстановяване, развитието и сътрудничеството /РМ-2/;

  • Работна маса по въпросите на сигурността /РМ-3/

Под-маси ( към Работна маса 3)

● Подмаса по въпросите на правосъдието и вътрешните работи /Подмаса -1/

● Подмаса по въпросите на регионалната сигурност и отбраната /Подмаса – 2/.

Работни групи.




Мандат

РМ1

РМ2

РМ3

ян.-юни 2000

Унгария

Македония

Босна и Херцеговина

юли-дек. 2000

Румъния

Турция

България

ян.- юни 2001

Словения

Албания

Хърватска

юли-дек.2001

Македония

Босна и Херцеговина

Унгария

ян.- юни 2002

Турция

България

Румъния

юли 02-юни 03

Сърбия и Черна гора

Хърватска

Молдова

юли 03 – юни 04

Албания

Румъния

Словения


Нормативна уредба за България

→ Решение № 131 от 17 март 2000г. на МС за координация по участието на РБ в ПзС за ЮИЕ.: за национален координатор е определен Никола Карадимов.

→ Решение № 57 от 9 февруари 2001 г. на МС - за национален координатор е определен Владимир Филипов

→ Решение № 617 от 5 септември 2003г. на МС - за национален координатор е определен Милен Керемедчиев.



Принципи и цели на Пакта за стабилност

Оказване осезателна, непосредствена и конкретна помощ на страните от ЮИЕ в техните усилия за постигането на траен мир, демокрация, зачитане на човешките права и икономическо процъфтяване, което да доведе до стабилност в целия регион.

● Предотвратяване и слагане край на напрежението и кризите като предпоставка за продължителна стабилност. Това включва подписване на многостранни и двустранни споразумения и предприемане на мерки за преодоляване на съществуващи възможности за конфликт;

● Довеждане до зрелост на демократичните политически процеси, основани на свободни и честни избори, действието на законите и пълното зачитане на човешките права и фундаментални свободи, включително правата на хората от националните малцинства, правото на свободни и независими медии, независими съдии, борещи се с корупцията, задълбочаване и укрепване на гражданското общество;

● Създаване на мирни, добросъседски отношения в региона чрез строго спазване принципите на Заключителния акт от Хелзинки, изграждане на доверие и помиряване, насърчаване работата на ОССЕ и други форуми за регионално доверие, изграждащи мерки и механизми за сътрудничество в сигурността;

● Запазване на многонационалното и многоетническо разнообразие на страните в региона и защита на малцинствата;

● Създаване на жизнени пазарни икономики, основани на стабилна макроикономика; пазари - отворени към широко разраснала се външна търговия и инвестиции в частния сектор; ефективни и прозрачни пътнически и търговски/регулативни режими; развитие на силни капиталови пазари и разнообразна собственост, включително приватизация, водеща до разширяване кръга на просперитет за всички;

● Насърчаване на икономическото сътрудничество в региона и между региона и останалата част от Европа и света, включително зоните за свободна търговия;

● Борба с организираната престъпност, корупцията и всички незаконни и криминални дейности;

● Предотвратяване на насилственото изселване на населението, причинено от война, преследване и граждански конфликт, както и на породена от бедността миграция;

● Осигуряване на безопасното и свободно завръщане на всички бежанци и изселени хора по техните домове като се помага на страните в региона.

● Създаване на условия за страните от ЮИЕ за пълна интеграция в областта на политиката, икономиката и сигурността по техен избор;

● Установяване на демократичните принципи и ценности, което ще бъде залог за установяване на траен мир и стабилност в ЮИЕ.
Приоритети за България:

проекти по линия на Работна маса №2 и Работна маса №3.

● декември 1999г., София: Регионална конференция по въпроса за експортния контрол върху търговията с оръжие: договореност за провеждане на отговорна политика в областта на експортния контрол и за използуване на хармонизирани сертификати, съдържащи данни за крайния получател на стоката.

● възстановяване на корабоплаването по река Дунав; изграждането на коридор N8 - шосе и ЖП-линия, свързващи България, Македония и Албания; коридор N4, свързващ Централна Европа с България и Гърция, важен елемент от който е изграждането на втори мост над река Дунав при Видин-Калафат; свързване на енергийните системи на България, Македония и Албания и др.
ДЕЙНОСТ НА ПАКТА ЗА СТАБИЛНОСТ ЗА 2004 ГОДИНА


  • На 30 юли 2004г. по повод 5-годишнината на Пакта за стабилност бе публикувана съвместна статия от името на министрите на външните работи на Албания, Босна и Херцеговина, България, Р Македония, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора и Хърватия, в която се дава оценка за постигнатото. Публикацията в България бе отпечатана във в.”Труд”.

  • На 7 – 8 юни 2004г. в Порторож (Словения) са проведени заседанията на Работните маси на Пакта за стабилност, както и Седмото заседание на Регионалната маса.

За първи път заседанията на Работните маси са фокусирани върху конкретни области, като тази практика ще се запази и в бъдеще. От българска страна са предложени три проекта: • включване на приоритетните инфраструктурни проекти по трасето на Европейски коридор 8 в работната рамка на Пакта за стабилност и дейността на Направляващият комитет за инфраструктура; • проекта на Фондация “Ресурсен център” за преструктуриране на военни бази в граждански обекти; • Инициативата за прозрачност при формирането на военни бюджети, която България развива при консултанството на Великобритания.

Проведеното на 8 юни заседание на Регионална маса преминава под знака на 5-годишния юбилей на Пакта за стабилност. Нови партньори в Пакта за стабилност стават Естония, Литва, Латвия, Малта и Кипър поради членството си в ЕС. Основни акценти в изказването и впоследствие в Заключенията на председателя са: • намерението да се започнат преговори за обвързващ договор във връзка с регионалния енергиен пазар; • разширяването на мандата на Направляващата група за инфраструктура е областта на околната среда.

В изказването си представителят на Европейската комисия Янез Поточник подчерта, че целта на ЕС за региона е пълноправно членство на Западните Балкани при запазване на същите критерии: според собствения напредък и скорост. Процесът на стабилизация и асоциация е политическата рамка за страните в европейския интеграционен процес. Г-н Поточник обърна внимание, че преговорите следва да се водят не заради самия процес на преговори, а с цел реални реформи. При това поставените от страните цели трябва да са реалистични, а политиката – пораждаща доверие, с широк политически консенсус и прозрачност на процеса, защото въпреки известни разходи, ползата от интеграцията е еднозначна.

Елизабет Рен ще напусне поста си на председател на Работна маса 1. След напускането на Пер Сюрген, Янез Преможе ще поеме отговорността за двете под-маси – Правосъдие и вътрешни работи и Сигурност и отбрана – на Работна маса 3.

Следващите заседания на Работните маси и Регионалната маса ще се проведат в Скопие на 18-19 ноември 2004г.


  • На 8 и 9 март 2004г. в Брюксел се осъществиха разговори между българска делегация, ръководена от националния координатор Милен Керемедчиев, и представители на Пакта за стабилност по въпроси на Работна маса I и II. Сред обсъдените въпроси са: • Инициативата за прозрачност при определяне на средства за отбрана (проект, разработен от Министерство на отбраната и финансиран от Великобритания); • актуалното състояние на инфраструктурните проекти – мост Видин – Калафат и автомагистрала София-Ниш; • възможностите за създаване на регионална авиокомпания; • въпроси, свързани с енергетиката, търговията, инвестициите.

По въпроса за авиокомпанията се обсъждат две възможности: създаване на регионална авиокомпания, с база София или създаване на търговски алианс ( commercial alliance).

  • На 1 март 2004г. в Молдова се състоя конференция на тема “Република Молдова в Пакта за стабилност – постижения и перспективи”, където български представители бяха поканени за участие в качеството на България на председател на ОССЕ.

  • На 11 февруари 2004г. в София бе проведена среща на Бизнес Консултативен Съвет към Пакта за стабилност. По време на пленарната сесия бе обсъдена икономическата и политическата обстановка в страната. На проведената кръгла маса на тема ”Паневропейските транспортни коридори” бяха представени български инфраструктурни проекти. В рамките на срещата между министърът на външните работи г-н Соломон Паси и д-р Бусек бяха засегнати следните теми: Дунав мост 2, магистралата София-Ниш, перспективата за балканска авиокомпания.


ДЕЙНОСТ НА ПАКТА ЗА СТАБИЛНОСТ ЗА 2003 ГОДИНА


  • 4-6.04.2003г., Солун: работен семинар “Помирение за бъдещето”;

Организатори: патронажа на Гръцкото председателство на ЕС, ПзС, Центъра за демокрация и помирение в ЮИЕ и МВнР–Гърция, с подкрепата и спонсорството на МВнР на Норвегия, Швеция и Канада. Участници: представители на неправителствени организации от страните от Западните Балкани. Председател на инициативата “Помирение за бъдещето” е председателката на Работна маса №1 на Пакта за стабилност Елизабет Рен.

→ Приети са препоръки: ● създаване на предпоставки за развитие на многопластово гражданско общество, отиващо отвъд етническата и национална принадлежност и промотиращо гражданска равнопоставеност; ● създаване на механизми за съществуването на реални модели на мирно съжителство между различните етнически, религиозни, социални и културни общности в ЮИЕ.



  • 11.04.2003г., Тирана: заседание на Регионалната направляваща група за малки оръжия и леки въоръжения в рамките на РМ3 на ПзС.

→ Отбеляза успешното създаване на база-данни за проектите в областта на МОЛВ, реализиращи се в региона,

→ приоритети на SEESAC за 2003г.: ● сътрудничество в областта на граничния контрол - между полицейските и митническите власти и мерките по практически контрол; ● законодателство и регламенти, включително законодателство в областта на оръжейния контрол, експортния контрол, регистрирането на оръжие, както и по процедурите и документацията; ● управление на информацията - събиране на информация, създаване на база-данни, създаване на национални стратегии, и “стандарти за най-добри практики”; ● стратегии за повишаване на информираността на обществото, включващи разпространението на информация, координация и изграждане на капацитета на неправителствения сектор; ● обучение на обществеността, осигуряване на подкрепа от страна на обществото; програми за събиране на оръжие, осигуряващи подкрепа за “директни” инициативи за разоръжаване, подкрепа за национални инициативи за амнистия, и др.; ● програми за унищожение на оръжие, в това число за унищожение на излишества от оръжие или на събрано незаконно притежавано оръжие; ● въпроси по мениджмънта на оръжия, в това число опис-мениджмънт и сигурност на запасите.

→ Сред конкретните проекти на реализация в 8-те страни от региона е и този в България, реализиран със съдействието на Програмата за развитие на ООН и отнасящ се до унищожението на 20 000 автомати АК-47 и съответните амуниции.

→ Като цяло форумът потвърждава: ● необходимостта от продължаване на усилията за привличане на вниманието на обществеността към въпроса с МОЛВ; ●положителния опит от работата на неправителствените организации и необходимостта от продължаване на дейността им в областта на обучението и повишаването на информираността по отношение на МОЛВ; ●централната роля на Информационния център за малки и леки оръжия в Белград /SEESAC/ в тази сфера от дейността на Пакта за стабилност.



  • 26-28.05.2003 г., Дубровник/Цавтат, Хърватия: заседания на Работни маси 1, 2 и 3 и заседание на Регионалната маса на Пакта за стабилност в ЮИЕ.

Участници: страните-участници в Пакта за стабилност, представители на: Европейския съюз, НАТО, САЩ, Япония, Норвегия, Канада, Швейцария, Турция, Русия, Украйна, ОССЕ, ЦЕИ, Съвета на Европа, ЕБВР, Съвместният офис за ЮИЕ на Европейската комисия и ЕК, ОИСР, СЕКИ, Програмата на ООН за развитие, Световната банка, УНМИК и Върховния комисариат на ООН за бежанците.

→ Основни аккценти:

приветствие към участниците от името на държавния секретар на САЩ Колин Паул: благодарност на САЩ за подкрепата на страните от ЮИЕ по иракската криза и важността на транс-атлантическата отношения за тяхното бъдещо развитие.

● д-р Ерхард Бусек: и кумулативния ефект за региона от значителното подобряване на регионалното сътрудничество в ЮИЕ, както и върху допълващата му роля за процеса на Европейска интеграция и на Процеса на стабилизация и асоциация.

Гръцкото председателство на ЕС: подкрепа за ПзС като инструмент за засилване на сътрудничеството в ЮИЕ, който има допълваща роля към Процеса на стабилизация и асоциация в контекста на европейската перспектива на тези страни. Обяви се за продължаване на усилията за прилагане на Меморандума за разбирателство в областта на електроенергията и в подкрепа на предстоящите подобни стъпки в областта на газта.

Европейският парламент: подчерта стабилизиращия ефект на Пакта за стабилност като първа стъпка към асоцииране в ЕС на страните от Западните Балкани и необходимостта от преразглеждане на дейността на трите работни маси в контекста на допълващата роля на Пакта към Процеса на стабилизация и асоциация. Изтъкна, че мрежата от Споразумения за свободна търговия в ЮИЕ следва да се превърне в Област за свободна търговия /Free Trade Area/. Дефинира като области за по-нататъшни действия подобряването на граничния контрол и борбата с организираната престъпност в ЮИЕ. Обяви се за даване на достъп на страните от региона до програми на ЕС като “Леонардо” и “Сократис” и анонсира предстоящото приемане на “пътна карта” за действията на Европейския парламент по отношение на ЮИЕ.

Европейската комисия: за реорганизация на дейността на Пакта с цел постигане на засилено регионално сътрудничество, което, съгласно решение на ЕК от май 2003 г., е предпоставка за интегриране в ЕС.

ОССЕ: определи Пакта за стабилност като рамка, в която да бъдат извършвани дейностите на различни международни организации, като даде за пример четиристранно организирания форум за граничен мениджмънт в Охрид /май 2003г./. Обяви подкрепата на ОССЕ за засилване на парламентарното измерение на Пакта за стабилност.

Германия: въпрос за бъдещата роля на Пакта за стабилност след срещата ЕС-ЮИЕ в Солун.

Русия, в съответствие с документа от Кьолн, обяви готовност да продължи да подкрепя усилията в областта на борбата с организираната престъпност и декларира интерес към развитието на пазара на електричество и газ в ЮИЕ.

Основните акценти от Изказването на ръководителя на българската делегация по време на Регионалната маса бяха:

● Важността на транс-атлантическата връзка за региона.

● Отказа на страни като България да бъдат поставяни пред изкуствената дилема ЕС или НАТО /в контекста на настроенията и последствията от войната в Ирак./

● България разглежда Пакта за стабилност не само като генератор на сътрудничество и стабилност в политическата сфера и сигурността, но и като поддържащ фактор за ускоряване на икономическия растеж и просперитет;

● Важността на Пакта като инструмент за чувствително модернизиране и разширяване на инфраструктурата в региона, включително транспортна и енергийна;

● Подкрепа за страните от Западните Балкани за получаването на ясна европейска перспектива.


Работни маси

Седмо заседание на Работна маса №1 /демокрация и права на човека/

→ Заседанието на Работната маса се солидаризира около мнението, че действията по линия на двата основни приоритета – “местна демокрация и транс-гранично сътрудничество” и “медии” подпомагат страните от ЮИЕ в усилията им да покрият критериите от Копенхаген; засилват регионалното сътрудничество и допълват Процеса на Стабилизация и асоциация на ЕС, а също подобряват “регионалната принадлежност”.


Седмо заседание на Работна маса №2 /икономическо развитие/

→ важността на Споразумения за свободна търговия за постигане на значително по-атрактивен инвестиционен климат в региона, което пък от своя страна е важно за прилагането на стратегическите икономически реформи в ЮИЕ.

→ Отбелязана бе важността от преразглеждане на Меморандума за разбирателство в областта на пазара на електричеството, включването на газовия сектор и трансформирането му в правно-обвързващ договор.

→ Отбелязана бе необходимостта от допълнителен напредък във всички останали сфери, включително и по отношение развитието на “e-SEE”.



Българска позиция:

важността на развитието на инфраструктурата

● приоритетните транспортни проекти като автомагистрала и ЖП-линия “София-Ниш” и ЖП-линия “България-Македония” като бе подчертано наличието на политическа воля за реализацията им и от двете заинтересовани страни, съответно СЧГ - България и Македония – България;

В отговор Ръководителят на Работна маса №2 Фабрицио Сакомани призова останалите изказващи се “да се концентрират върху по-общи постановки и виждания за дейността на Работната маса”, а представянето на конкретните проекти да бъде оставено за “други формати”.

→ споразуменията за свободна търговия: В официално разпространената таблица за етапа на подписване и прилагане на мрежата от споразумения за България е отбелязано следното: с Албания – подписано; с Босна и Херцеговина – парафирано; със СЧГ – парафирано.


Седмо заседание на Работна маса №3 /сигурност/

→ задълбочаване на сътрудничеството в ЮИЕ в областта на сигурността и продължаването на повсеместни реформи в сферата на сигурността - важни елементи за трайната сигурност и стабилност в региона.

→ подкрепа на Пакта за организирането на Охридската конференция за граничен контрол /май 2003г./.

→ В областта на “Правосъдие и вътрешни работи”: приветстване на усилията на регионално и международно равнище за създаване на общ фронт срещу корупцията и организираната престъпност.

→ Поощрени бяха усилията на Пакта за стабилност в трансформирането и инкорпорирането на действията по отношение на бежанците в по-общия контекст на действията в сферата на миграцията и убежищата, включително свобода на придвижване и решаване на жилищния въпрос.
Заключения на председателя

­→ поощряват се усилията за включване на Косово в дейността на Пакта за стабилност.

→ желанието за осигуряване на по-тясна допълняемост между действията на Пакта за стабилност и Процеса на стабилизация и асоциация към ЕС.

Регионалната маса отбелязва значението на насочването на усилията в следните посоки и за постигане на следните цели:

● важната роля, която създаването на общ пазар би имало за привличането на чуждестранни инвестиции и, съответно – необходимост от по-нататъшно хармонизиране на мрежата от Споразумения за свободна търговия и увеличаваща се либерализация на пазара;

● развитие на електрическия пазар и интегрирането му в Европейския;

● засилване на сътрудничеството по граничния контрол и мениджмънт;

● засилване административния капацитет на местните власти в граничните райони и засилване на сътрудничеството между тези райони;

● по-нататъшно утвърждаване на върховенството на закона, демократичните ценности, решаването на въпроса с бежанците, организираната престъпност и корупцията.


  • Среща ЕС-Западни Балкани, Солун 21 юни 2003г

Потвърждава се перспективата на страните от Западните Балкани ( Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Сърбия и Черна гора) да се присъединят към Европейския съюз. В тази връзка в Декларацията приета на срещата се потвърждават ролята на Пакта за стабилност за Процеса на стабилизация и асоцииране (ПСА), както и принципните постановки от приетата на Европейския съвет в Солун от 20 юни 2003г. Програма за Западните Балкани: Към Европейска интеграция ( The Tessalonici agenda for the Western Balkans: Moving towards European integration). В двата документа се отбелязва се ключовата роля, която има Пакта за стабилност за регионалното сътрудничество и се посочват основните сфери, в които следва да се работи:

● да се продължи развитието на зони за свободна търговия; февруари 2003г. са подписани 21 споразумения между страните в ЮИЕ.

● подобряване условията за свободно движение на хора чрез подписването на двустранни споразумения за безвизови режими, като се взимат предвид и изискванията на Европейския съюз.

● събиране на малките оръжия

● развитие на регионален енергиен пазар и проучване възможността за създаване на регионален газов пазар

Декларирана е подкрепа за инициирания през ноември 2002г. и подписан в Атина Меморандум за разбирателство относно енергийния пазар в ЮИЕ и интеграция във вътрешния за ЕС енергиен пазар (Атински процес). Изразена е подкрепа за подобен процес и в областта на газопреносната мрежа на база препоръка на Европейската комисия за 2003г. Пактът за стабилност ще продължи на играе ключова роля в този процес. ЕС насърчава страните в региона да сключат обвързващи споразумения за създаването на еенргиен пазар до края на годината на база Меморандума за разбирателство, в които да се предвиди координиращ механизъм за финансиране, включващ държавите от региона, Европейската комисия, международни финансови институции и Пакта за стабилност.

● да се продължи сътрудничеството с цел борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

● Предприетите мерки са с цел подобряване условията за инвестиции и икономически растеж в региона.




  • На 21 септември 2003г. кметовете на София, Ниш и Скопие подписват споразумение за статута и официалния старт на евро-регион “Евробалкани”, който ще включва сътрудничество между общините в триъгълника София-Ниш-Скопие.

  • На 13 септември 2003г. в Рим се подписват поредните четири споразумения за свободна търговия между страните от ЮИЕ.



  • От 20 до 24 октомври 2003г. в София се проведе Енергийна седмица при домакинството на министъра на енергетиката Милко Ковачев. Постига се принципно съгласие регионалният енергиен пазар да включва и газ. На 8 декември 2003г. в Атина е подписан Меморандум за разбирателство, с който страните от ЮИЕ поемат ангажимента да реформират газовия си сектор.


Шестото заседание на Регионалната маса на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) - 5 декември 2003г., Тирана.

На 4 декември 2003г. се състояха срещи и на трите Работни маси (РМ).



Каталог: info -> Module%2005%20-%20Diplomaciata%20v%20Jugoiztochna%20Evropa
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г
Module%2005%20-%20Diplomaciata%20v%20Jugoiztochna%20Evropa -> Босна и херцеговина територия 51 129 кв км Н
Module%2005%20-%20Diplomaciata%20v%20Jugoiztochna%20Evropa -> Кипър кратки исторически данни


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница