С т а н о в и щ е на Комисията по етика в печатните медии
Изтегляне 51.35 Kb.
|
С Т А Н О В И Щ Е на Комисията по етика в печатните медии по представянето на сцени на насилие от средствата за масова информация Само за последния месец в Комисията за етика в печатните медии, орган на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика”, постъпиха сигнали по два казуса, които, макар и различни, засягат сходна проблематика – начинът на представяне на сцени на насилие в медиите. Фактите, заради които комисията беше сезирана с жалби на граждани и организации са: - разпространената в редица медии снимка на 14-годишната Нина Мирославова със забит в главата нож - публикациите, свързани с покойната банкова служителка Павлинка Йовчева, застреляна от кредитоискател. И двата случая привлякоха общественото внимание. И двата обаче дават основание да се поставят няколко въпроса. В какви случаи е резонно да се представят актове на насилие в медиите и с какви мотиви се прави това? Докъде се простира свободата на медиите, които функционират според законите на пазара, къде се къса връзката между професионализма и журналистическата етика, която задължително включва и отговорността? Какъв е езикът и стилът на медийните послания? Как те се отразяват особено на детската психика и поведение? Къде минава границата между правото на информираност на обществото и сензационното показване и натрапване на отрицателни явления? И особено същественият въпрос: дали понякога медийният интерес не се фокусира в по-голяма степен върху насилника, отколкото върху жертвата. С което жертвата става обект на вторична виктимизация? И в двата случая редица медии публикуваха преки снимки на жертвите на насилническите актове: обезобразеното лице на Нина Мирославова и мъртвото тяло на покойната Павлинка Йовчева. Независимо че първия случай имаше щастлив финал, а вторият, за съжаление – не, и при двата, според мнението на комисията, медиите, публикували въпросните изображения, е трябвало да си поставят въпроса за въздействието на тези снимки върху семействата и близките на засегнатите. И да се постараят да избягнат травмиращото психическо въздействие, мислейки и имайки пред очи, ако не чувствителността на аудиторията като цяло, то поне трагедията на близките на жертвите. В този смисъл комисията намира за нужно да цитира пасаж от жалбата на г-н Йовчо Златев, съпруг на покойната Павлинка Йовчева: „Никоя майка, никое дете, никой съпруг, никой близък не бива да вижда подобна гледка.” Комисията за етика в печатните медии напълно споделя това виждане и се извинява на г-н Йовчев от името и заради медиите, публикували снимката на покойната му съпруга, ако те нямат силата да направят това лично. Извинение, което се дължи и на Нина Мирославова и на нейните близки. Факт е, че медиите оказват съществено влияние при формиране на съзнанието на хората. Особено силно е това влияние при децата. Те буквално приемат публичните модели, стремят се да им подражават, да ги превръщат в свои кумири, в своя същност. В крехката си възраст децата се стремят да привличат необходимото им внимание, без винаги да могат да анализират разликата между правилно и неправилно, добро и лошо. Показването на снимката на Нина Мирославова, дори и ако с оглед на редакционната политика на съответната медия безусловно се налага (в което комисията се съмнява), не бива да става без предварителна подготовка на аудиторията, като по-специално се акцентира върху родителите, които следва да предпазват децата си от подобни гледки, и без едновременното безусловно осъждане на акта на насилие върху нещастното дете – Нина Мирославова. Ако в първия случай медийното внимание върху насилника – брат на жертвата – беше все пак по-пестеливо, то масовите медийни коментари, посветени на убийството на г-жа Йовчева, демонстрираха едно сериозно отклонение от проблематизирането на случая като такъв и преминаха в посока на анализиране на сложната душевност и преживяванията на убиеца, предшествали убийството. Факт е, че степента на отделено внимание към Любомир Симеонов надмина всякакви граници, като – заради обстоятелството, че той може да се изказва, а убитата от него жена не може – на него му беше предоставена възможност да стилизира себе си като жертва. Именно поради обстоятелството, че покойната не може да защити сама себе си, даването на възможност на убиеца чрез многобройни интервюта да отправя обвинения към жертвата не може да бъде прието за морално от нито една гледна точка. Ето още един пасаж от писмото на г-н Йовчев, с който комисията трудно може да не се солидаризира: „Потресен и възмуген съм обаче от факта, че убиецът извършил най-жестокото престъпление – отнемане на човешки живот, получава трибуна от българските медии, от която разгласява неверните си клеветнически и набедяващи твърдения срещу съпругата ми, като злепоставя доброто й име, и то при предпоставката, че тя вече не може да се защити от отправените лъжи и клевети по неин адрес ...” Тук комисията няма да навлиза по-надълбоко в един страничен аспект на проблема, но ще маркира, че тръгвайки от факта, че убитата г-жа Йовчева е била банкова служителка и разпростирайки впоследствие критичните си коментари върху банковата система и банките като цяло, някои медии, които насочиха анализите си в тази плоскост, рискуват, освен да ангажират правната си отговорност по едни доста по-строги от моралните закони, да предизвикат процеси, които са по-опасни, отколкото изглежда. Какъвто процес би бил накърняването на доверието в банковата система по принцип. За да е напълно ясна, позицията на комисията по този аспект на проблема е следната: Свещено право на медиите е да разследват корупционни практики навсякъде, както в държавното управление, така и защо не в банковата сфера. И ако се снабдят с надлежните неопровержими факти – да ги представят пред обществото. Такъв подход е безспорно полезен както за обществото, така и за самите засегнати институции. Но да се използват твърдения на убиец, които да се представят като доказани факти, е подход, който понеже е неморален и противоречи на принципите на журналистическата етика (защото обективно я няма другата гледна точка), е вреден както за обществото, така и за практикуващите го медии в дългосрочен план. В заключение Комисията за етика в печатните медии призовава колегите журналисти да имат предвид, че ако искаме да говорим за средствата за масова комуникация като за “Четвърта власт”, трябва да имаме предвид, че тази „власт”, както всяка друга е свързана и с отговорност. Отговорност за децата, отговорност за жертвите, отговорност за близките на жертвите, отговорност към фактите, здравия разум и способността за рационални анализи, съждения и изводи. Проблемът с представянето на насилието и жертвите на насилие надхвърля конкретните казуси, които комисията разгледа, и засяга всички медии в България, както класическите – преса, радио и телевизия, така и новите – социалните мрежи в интернет, блогове, сайтове и т.н. Комисията не може да приключи работата си по двата случая с порицания на отразилите случаите издания, защото отразяването е масово. Комисията обаче е длъжна да порицае и порицава тенденциозното, преднамерено, сензационно и манипулативно представяне на насилие – по принцип. Комисията е на мнение, че е крайно належащо провеждането на сериозен дебат за ролята и функциите на медиите при формиране ценностната система и морал както на подрастващото поколение (случаят с Нина Мирославова), така и за нуждата от състрадание към жертвите на насилие (случаят с покойната Павлинка Йовчева) и недопускане насилниците да получават своите 15 минути медийна слава, защото те не заслужават това. Водена от това си убеждение, Комисията за етика в печатните медии поема ангажимента да организира поредица от дискусии в самата гилдия и извън нея, посветени на коментираните тук проблеми. Надяваме се, че колегите ще приемат с разбиране необходимостта от такъв дебат и неговата полза за всички нас като професионалисти и граждани. Алексей Лазаров Валерия Велева Весела Вацева Георги Ганев Димитър Друмев Иван Матанов Петя Миронова Радомир Чолаков Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 51.35 Kb. Сподели с приятели:
|