С т а н о в и щ е от доц д-р Албена Дечева-Чакърова

от доц. д-р Албена Дечева-Чакърова (ИОНХ-БАН), член на научното жури

относно дисертационния труд на редовната докторантка към катедра Аналитична химия, Факултет по химия и фармация - СУ „Св. Климент Охридски” Елисавета Красимирова Младенова

нa тема: „Методи за определяне на живак в проби от околната среда и храни”

представен за придобиване на образователната и научна степен „доктор”

по научна специалност 4.2 „Химически науки” (Аналитична химия)

с научен ръководител проф. д-р Ирина Караджова
Биогеохимичните трансформации и високата степен на мобилност на химичните форми на живака го правят голбален замърсител, който е включен в почти всички законодателни документи, свързани с качеството на живот и опазване на околната среда. Прецизният контрол на съдържанията на всичките му форми в околната среда са от особена важност с цел оценка на риска от замърсяване. Разработването на точни и надеждни методи за определяне на Hg и химичните му форми са приоритетна аналитична задача.

Контролът на замърсяването на околната среда, както и на качеството и безопасността на храните, изисква не само определянето на тоталната концентрация на Hg, но и на съдържанието на конкретните химични форми на Hg. Във виното и пчелния мед живакът обикновено се определя като ултраследови компонент. Контролът по отношение съдържанието на живак е задължителен поради широката консумация на тези продукти. С оглед на това пред дисертационния труд са поставени следните задачи: синтез и охарактеризиране на сорбенти за концентриране на неорганичен (iHg) и органичен живак (methylHg) от повърхностни води, вино и пчелен мед, както и разработване и валидиране на аналитични процедури за определяне на на iHg и methylHg, подходящи за приложение в аналитичната практика.

Целите и задачите на дисертацията са формулирани точно и ясно. От литературния обзор личи добрата литературна осведоменост на дисертантката по проблема. В обзора са описани и сравнени различни видове аналитични техники, подходящи за определяне на живак. Добре би било обаче в обзора да се споменат и директните методи за анализ на твърди проби при определянето на общ Hg.

Изследванията, проведени в дисертационния труд, са изключително актуални и представляват както научен, така и приложен интерес. Въз основа на проведените систематични изследвания в настоящата дисертация са получени следните по-важни резултати:

1. Синтезирани са нови сорбенти: химически модифициран с L-цистеин силикагел и омрежени и неомрежени хитозанови мембрани. Синтезирана е омрежена хитозанова мембрана, модифицирана с L-цистеин след механичното му включване в структурата на мембраната. Синтезът на сорбентите е относително прост и от достъпни реагенти, отговарящ напълно на изискванията на зелената химия.

2. Оценена е екстракционната ефективност и селективност на новите сорбенти за твърдофазна екстракция на iHg и methylHg от повърхностни води, вина и пчелен мед. Оптимизирани са условията и разработени схеми за селективно разделяне и концентриране на двете химични форми на Hg с използване на новите сорбенти. Оценени са възможностите на новите сорбенти за in situ разделяне и концентриране на химични форми на Hg по време на пробовземането.

3. Разработени са аналитични процедури за определяне на iHg и methylHg в повърхностни води, вина и пчелен мед. Валидирани са аналитични процедури за определяне на iHg и methylHg в повърхностни води с използване на SiG-cys и неомрежени хитозанови мембрани.

Във връзка с последното, бих искала дисертантката да обясни по какъв начин е изчислена комбинираната неопределеност на резултатите, както и да посочи литературния източник, където е описан методът, предложен от Thomas Linsinger и приет от Европейската комисия – Съвместен изследователски център, Институт за референтни материали и измервания.

Върху дисертацията са написани 2 научни труда, публикувани в реномираните международни списания Environmental Science and Pollution Research (IF₂₀₁₁=2.651) и Central European Journal of Chemistry (IF₂₀₁₁=1.073). В тях дисертантката е първи автор, което доказва съществения й принос направените изследвания. Препоръчвам на дисертантката да оформи и останалите резултати от работата си като публикации, както и да продължи интересните си изследвания. Получените и публикувани до този момент резултати са намерили много добро отражение в научната литература. Върху статиите вече са забелязани 7 цитата – съответно 5 за първата и 2 за втората. Дисертантката е изнесла един устен и 5 постерни доклада на международни и национални научни конференции. Авторефератът правилно отразява основните положения и приноси на дисертационния труд

В заключение считам, че е извършено задълбочено научно изследване върху една актуална и перспективна тематика - контрол на замърсяването на околната среда и на качеството и безопасността на храните, което е приоритетна задача за аналитичната практика. Приносите на дисертационния труд могат да се охарактеризират като „Новост за науката” и „Обогатяване на съществуващите знания”. Дисертационният труд изпълнява изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Република България и Правилника за приложение на закона във Факултета по химия и фармация – СУ „Св. Климент Охридски”. Всичко това ми дава основание да подкрепя най-убедено присъждането на образователната и научна степен “доктор” по научна специалност 4.2 „Химически науки” (Аналитична химия) на Елисавета Красимирова Младенова.

31.05.2013 г. Подпис:

Доц. Д-р Албена Дечева-Чакърова