С указ №2288 от 22 декмври 1978 г. Оим-перник е награден с орден „Кирил и Методий Първа степен



Дата30.07.2018
Размер32 Kb.
#77498
Историческият музей в гр. Перник е създаден с Наредба на Градския народен съвет на депутатите на трудещите се – гр. Димитрово от 29 април 1953 г. като Музей на социалистическото строителство.

Първият щатен работник е Анастасия Ташкова, която събира много снимки и документи и още на следващата година е показана пътуващата документална изложба „Георги Димитров и борбите на пернишките рудничари“.

На 14 юни 1957 г. е открита първата музейна експозиция (в жилищен блок № 8, кв. „Красно село”), в която съвсем бегло е проследено миналото и настоящето на селището Перник.

През 1959 г. Перник става окръжен център, а музеят прераства в Окръжен народен музей. Още на следваща година със съдействието на АИМ при БАН и НИПК започват археологически разкопки на хълма Кракра под ръководството на ст.н.с. Йорданка Чангова. Представите за миналото на Перник придобиват по-ясни очертания.

В началото на 1968 г. наименованието на музея се променя и той става Окръжен исторически музей (ОИМ) с няколко отдела: Археология, Етнография, История на капитализма и работническото революционно движение, Социалистическо строителство, Минно дело и Художествен. По-късно през годините се обособяват отделите: Фондови, Възраждане и Културно-масова работа.

В резултат на работата на музейните специалисти на 3 март 1973 г. е открита експозиция на музея в основно преустроената сграда на Дома на миньора, където музеят се намира и днес. За времето си тя е една от най-модерните в страната, а работата на музейните специалисти и художника Злати Чалъков е оценена много високо.

С Указ № 2288 от 22 декмври 1978 г. ОИМ-Перник е награден с орден „Кирил и Методий“ – Първа степен.

През 1979 г. е изградена Окръжна дирекция „Културно историческо наследство“, която освен ОИМ включва и другите музейни обекти в Пернишки окръг: музей “Войнишко въстание” и етнографски комплекс “Стойова къща” в гр. Радомир, музей “Килийно училище” в гр. Брезник, музеен комплекс “Бусинска керамика” в с. Бусинци, Минен музей в Перник, многобройни музейни сбирки в селата Лобош, Дивля, Долна Диканя, Извор и в предприятията и училищата в Перник.

След административното деление на страната през 1987 г. и създаването на областите много от музейните обекти в общините стават самостоятелни културни институти.

След 1989 г. се налага преосмисляне на явленията от новата и най-нова история на България и от експозицията на музея отпадат темите: „Г. Димитров и борбите на пернишките рудничари“ и „Работническо революционно движение“. Сега в експозицията са експонатите от отделите Археология и Етнография, а освободените зали на музея са място за временни изложби – гостуващи и собствени.

През 2001 г. с решение № 126 от 25 януари на Общинския съвет – гр. Перник музеят придобива статут на Общински, а с Постановление на Министерския съвет от 7 април 2006 г. е преобразуван в Регионален исторически музей (РИМ).

Историята и местоположението на сградата на музея предварително дават висок статус на музея. Той е в непосредствена близост до управленското сърце на града и същевременно има свое интимно пространство и специфична собствена атмосфера като всеки музей.

Според определението за музей на ИКОМ той е институция с идеална цел в служба на обществото и на неговото развитие, отворен за публиката и занимаващ се с изследвания, които се отнасят до материалните свидетелства за човека и околната среда. В това определение за музей са подсказани поне две неща. Музеите са част от голямото семейство на организациите с идеална цел, каквито са фондациите и сдруженията на гражданите. А в определението “с идеална цел” има икономически смисъл – музеите са предприятия, които също могат да формират печалба.

В тази посока музеят отдавна не е само експозиция и заслужават внимание възможностите и дейностите, които могат да бъдат развити – сградата на музея, експозицията, обкръжаващата го среда, неговите изложби и колекции. Този ансамбъл е основа, позволяваща да се организират различни артистични прояви, семинари, срещи, конференции и др. Музеят има възможности да стане много “жив”. Изменената и изменящата се социално-икономическа обстановка налагат бързо синхронизиране на музейната практика съобразно изискванията на времето. Само препълнени с посетители експозиции, провокиращи спомените на гражданите, имат смисъл.

Та нали музеят със специфичните си дейности (събиране, съхраняване, обработка и показване) е призван да буди спомените на посетителите, като изгражда експозиции, проследяващи уникалното “ставане” на Перник за 75 години от село в град, при което индустриализацията (промишлен добив на въглища, изграждане на ТЕЦ, болнична сграда, баня, механична фурна, нова църква и др.) предхожда урбанизацията. Музеят и Общината могат да направят възможно създаването на една по-разгърната музейна среда. Става дума за все още запазеното, построено през годините: кварталите Инженерен (с жилища за инженерите), Монте Карло (с жилища за техниците на мината), Твърди ливади (с жилища за работниците), обявени за паметници на културата; галериите на старите рудници, минното училище, банята, Дирекцията на мината, Двореца на културата и още, и още. Много градове в страната са запазили къщи и обществени сгради от Възраждането, от периода 1878–1944 г. Град Перник има възможност да запази много от построеното от 1891 г. до 80-те години на ХХ век и да го превърне в места на паметта.

От по-далечното си минало градът има в наследство крепостта на хълма Кракра (известната от средновековните писмени извори Пернишка крепост, дала името и на съвременният ни град) и раннохристиянската базилика в подножието на хълма; тракийското светилище в кв. Изток; римската вила в с. Кралев дол; църквите в града и околните селища; обичаят „Сурва“. Перник може да бъде град – музей. Да го мислим и покажем такъв. Така в общи линии си представям новата обществена поръчка за опазването и показването на културно-историческото наследство. Музеят в такъв план наистина е нещо ясно.



През тези години специалистите, работили в музея, са дали в различна степен своя принос в събирането, опазването и популяризирането на историческото минало на региона.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница