Са „ Д. А. Ценов ” гр. Свищов Курсов проект по „Маркетинг на туризма”



страница1/3
Дата05.02.2018
Размер447.22 Kb.
  1   2   3
СА „ Д. А. ЦЕНОВ ” гр. Свищов

Курсов проект

по

Маркетинг на туризма”





Разработил: Титуляр:

Име: проф. Н. Янков

Ф№:

Спец.: Маркетинг

Курс:

СВИЩОВ 2016

СЪДЪРЖАНИЕ:

ЧАСТ I: Създаване и маркетинг на туристически продукт „Банско-Разлог-Добринище-Вихрен-Добърско”

1. Описателна концепция: Цел на създаването на туристическия продукт................................................................................................................3

2. Кратка справка за обекта на туристическия маркетинг – атрактори...........................................................................................................4

3. Предложени компоненти на продукта......................................................8

3а. Надстроечни...................................................................................................8

3б.Структурни....................................................................................................14

3в. Инфраструктурни........................................................................................29

3г. Инфоструктурни..........................................................................................30

4. Маркетинг на продукта..............................................................................31

5. Схема на маркетинговата концепция.....................................................39

6. Комуникационни дейности........................................................................39

7. Комуникационни средства........................................................................41

8. Дистрибуция – канали................................................................................41

9. Позиция на разработилия продукта........................................................43

ЧАСТ I I: ЗАДАЧИ

5. Задача 8.73.....................................................................................................43

6. Задача 8.120...................................................................................................47

ЧАСТ I: Създаване и маркетинг на туристически продукт „Банско-Разлог-Добринище-Вихрен-Добърско”


  1. Описателна концепция: Цел на създаването на туристически продукт.

През последните няколко години в България се наблюдава изключителна динамика в развитието на туристическия пазар. Появата на огромно количество нови хотели, вилни селища, ваканционни комплекси в нашата страна, предлагането на множество от екзотични дестинации в България и зад граница, усъвършенстването на допълнителните туристически услуги прави конкурентната борба все по-силна и по-силна. С цел задоволяване на все по-взискателните туристи, предлаганите туристически услуги стават от ден на ден по-качествени и по-достъпни за тях. За да получи такива резултати, всяка фирма занимаваща се с туризъм, трябва да си отговори на няколко основни въпроса – какво иска да предложи на пазара, конкурентни ли са продуктите, които ще предлага и не на последно място какво ще е качеството на предлаганите от нея услуги? Отговорите на тези въпроси плюс изграждането на една ясна и стабилна политика на управление може да постави всяка една фирма в позиция завидна за нейните конкуренти. На пръв поглед изглежда много лесно и достъпно, но постигането на това не може да се осъществи без внимателно маркетингово проучване и анализиране на пазарната среда, планиране, създаване и осъществяване на замисъла. За да хвърля светлина върху този процес и за да стане по-ясен, съм се спряла на конкретен туристически продукт, който има за цел да предложи нов продукт на пазара.

Създаването на туристическия продукт „Банско-Разлог-Добринище-Вихрен-Добърско” е по случай Великден и Майските празници. Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение. Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст. За това Великден се празнува три дена.

Искаме да предложим един по-различен поглед на туристическите дестинации. Да ви запознаем с чудни и уникално места в България, които с нищо не си отстъпват по величие, святост, красота и чудо.
Основната цел на проекта е да допринесе за постигане на устойчиво развитие, както и за социална и икономическа интеграция на територията на общината, чрез опазване и ефективно използване на наличните исторически и културни ресурси. Идеята на този проект е да се привличат нови туристически пазари, реклама на съществуващите туристически ресурси и да се подобри на областта като целогодишна туристическа дестинация.

Целеви групи:



  • Потенциални туристи;

  • Туроператори и туристически агенти;

  • Национални, регионални и местни туристически организации;

  • Общински власти;

  • Туристически информационни центрове;

  • Категоризирани туристически обекти.




  1. Кратка справка за обекта на туристически маркетинг – атрактори.

Рило-Родопски масив и най-старонагънатият планински масив на Балканския полуостров. Простира се между река Марица на изток, Динарските планини и Шарско-Пиндската верига на запад, и Карпатско-Балканските планини на североизток.

Масивът е най-старата суша на територията на България. Представлява голям земекорен блок, изграден предимно от стари магмени и метамофорни скали. Има блоково-разломен строеж. Още от стари времена той е бил подложен на непрекъснато издигане и разрушаване. По-време на разгъвателните процеси са се образували антиклинални и синклинални понижения.



Рило-Родопоският масив се характеризира с блоково-разломна структура. Изградена е от допалеозойски и палеозойски масивни и метамофорни скали и палеогенски масивни и седиментни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациолните форми. Поделя се на няколко основни подобласти:

  • Осоговско-Беласишката планинска редица, която включва планините Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден и Беласица. Към нея се включва и разломната на долина на р. Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от най-старите у нас масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.



  • Рило-Пиринската подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на река Местра с привързаните към нея Разложка и Гоцеделческа котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини.  В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е връх Вихрен (2914 m). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 m). Изградена е от допалеозойски и палеозойски скали. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди (при град Мелник и село Стоб).



  • Западно-родопската подобласт е най-обширната блоково-разломна структура. Скалите, които я изграждат са с допалеозойска и палеозойска възраст – гранити, гнайси, слюдени шисти, мрамори, риолити и други. Характерни форми на релефа са денудационните повърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, карстовите форми и други.

  • Източно-родопската подобласт представлява морфоструктурно понижение, дълбоко разчленено от река Арда и притоците ѝ. Скалите са с допалеозойска възраст, широко разпространени са и делувиалните наслаги. Характерни са денудационните заравнености, речните тераси, скалните гъби и други.

Тук ще разгледаме по-подробно Рило-Пиринската подобласт - Банско, Разлог, Добринище, Вихрен, Добърско.

  • Град Банско е разположен в подножието на планините Рила и Пирин – Рила на север, Пирин на юг и Родопи на изток. Намира се на 925 м. надморска височина. Климатът е планиниски и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и люботилски ски-спорт. Населението на Банско е 10 000 души.



  • Град Разлог е разположен в Разложката котловина, която заема част от Югоизточна България. От три страни градът е заобиколен от планини – в Рила на север, Пирин на юг и Родопи на изток, които изграждат невероятна панорама от високи била и върхове. Огромно предимство за инфраструктурното развитие на Разлог през последните години играе близостта му с най-модерния зимен курорт у нас – Банско, който се намира само на 6 км. северно от Разлог. Градчето насред плодородните земи на котловината, а същевременно е заключено между Голак на север и Саровица на юг. Столицата София се намира на 155 км разстояние, а областният град Благоевград е на 53 км в североизточна посока. Малко по-малко то 150 км делят Разлог от втория по-големина град в България – Пловдив



  • Град Добринище се намира в планински район, на 850 м. надморска височина и е заобиколено от три планини – Рила, Пирин и Родопите. На 6 км. западно от Добринище се намира Банско. На 40 км. южно е разположен град Гоце Делчев. Край Добринище минава река Дисилица (Добринищката река).



  • Вихрен е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра той е втори по височина в България след Мусала в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп(Гърция). Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток) с тези върха го свързват седловините Премката (2610 м.) на север и Кабата (2535 м.) на юг.



  • Село Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.



  1. Предложени компоненти на продукта.

3а. Надстроечни. Бранд; лого; митове и обичаи, ритуали.Специфично атрактивно предложение, етикет, слогън и др.

  • Туристическият продукт има следното лого:



  • Слогън: Върни вярата в доброто!!!




  • Спецификата на туристическият продукт е крайната дистанция – с. Добърско. Ще Ви бъде представена удивителната църква „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”.




  • Дестинациите, които ще бъдат посетени са известни със своите чудеса и история.

Великденските празници в Разложко продължават 2 дни. Най-жива е традицията в с. Баня, където на първия ден на Великден се изпълнява обичаят "Люлка". В местността Варвара се връзват специални люлки на дърветата като в зависимост от люлеенето се познава кой ерген коя мома харесва. Вторият ден на Великден се празнува в местността Арангела, където цялото село се изнася в украсени с пъстри черги каруци. След отслужване на литургията се разпъват трапези, отрупани със специално приготвени ястия. Организират се състезания с коне и се вихрят народни хора. Привечер празникът завършва на мегдана пред черквата с кръшни хора. В миналото се е празнувал и трети ден , забележителен с уникалното великденско хоро "Здравче-Венче" – мъжко хоро на три етажа, което днес вече не се празнува.

Добринище e най-младият град в България – само от шест години, но има дълбоки исторически корени и богати нетленни традиции. Стародавни археологически находки, документи и легенди говорят за богатото минало, за родолюбивия характер на неговите поселници, намерили благодатна земя, "убаво гнездо" за живот - с топли минерални извори, добро географско местоположение, друми, водещи към Тракия, Беломорието и Адриатика. В Добринище има сдружение от местни хора, поели по своя инициатива издирване и опазване на историческите ценности на града, с председател Йорданка Василева и абсолютно доброволно около 30-ина съмишленици търсят и откриват древни светилища, следи от древното минало на района. От десетилетия издирват сами исторически доказателства за далечното минало на района около Добринище. Открили са много на брой древни предмети. На всяко място, където намерят исторически факт, слагат отличителни знаци. Да се знае къде е лежала до днес древнината и какво идва да разкаже на днешните хора за далечното минало по тези места.

Всяка намерена древна вещ е ценна. Така ден след ден, година след година местни родолюбци откриват стари светилища на свети Георги, старинни монети от времето на Римската империя, древни оброчища, предмети от ХІІ-ХІV век.

Хората в дружеството са с различни професии. Общата идея е да опазят миналото, още неразкрито и неизследвано до днес. Затова те днес питат, разпитват по-възрастните хора, записват легенди, митове и предания, запазени чрез устното слово, съхранено и опазено до днес в паметта на хората тук. Така по стари спомени са открити свeти места, общо 22 древни светилища.

Един човек веднъж сънувал къде е точното място на старо оброчище. Когато го разравят, откриват върху камък образ на свети Мина. Всеки намерен предмет се описва и се качва на портал в интернет страница.

На подобни новооткрити свети места правят освещаване, на него цялото общество се събира на курбан на всеобща веселба, за да ознаменува новата им светиня. Събира се цялото население на Добринище в чест на откриването на всяко оброчище. Има намерени предмети, които датират още от ІV век преди Христа. В Добринище всяка копка е история.

В местността Свети Никола лежи неразкрит древен град. Може би бъдещ Перперикон, доказващ за много древно и интересно минало по нашите земи. Тук владетели са строили своите домове на три ката, издигали са се римски вили и басейни с изумително красива римска мозайка. Древни матрони са се отпускали в меките лечебни води на минералните извори, а те им давали красота, здраве и дълголетие. За това говорят намерените богати древни накити на някогашни красавици. Преди 27 години тук идвали японски и германски учени археолози да изследват района. Открили множество древни оръдия на труда, написали част от древната история. До днес обаче малко се знае какво точно е разкрито, оттогава няма достатъчно публичност на някогашните разкрития. Открити и изложени експонати, намерени тук, се съхраняват и показват в Историческия музей в Банско. Богат на древна история е районът около Добринище. Даже по-богат от този на Банско. Освен древна история тук бликат 17 минерални извора с доказано лечебна вода, красива природа и чист въздух. Все богатства, от които могат да се възползват всички гости и туристи. В същото време Добринище си е запазил все още своята автентичност,  спокоен, с пасторален вид на малко планинско градче в подножието на Пирин. Като че всяка епоха е поставила своите исторически и културни доказателства тук. Вероятно има много неща, които все още са напълно неизвестни за учените и за нашата общественост.

За прастари времена говорят и намерените монети, сечени по времето на Филип Македонски, както и по-късно от времето на завоевателните походи на Александър Македонски. Всичко намерено се предава на Археологическия музей в Банско, който продължава да се допълва. Намерените предмети тук са толкова древни, че повечето датират отпреди 6000 години.

В района на Свети Никола пък лежи старият древен път за Гърция. Проход е, а от височината над него се разкрива величествена гледка към цялата Разложка равнина. Смята се, че тъкмо оттам е минал Александър Македонски, останали са положените от това време дялани древни камъни, обозначаващи пътя. Наблизо има местност с име на кон, единствено тук има такова название, казва се Конски гроб. Предполага се, че тук е погребан Буцефал, конят на Александър Македонски. Легендата гласи, че той е останал по тези места 8 дни и тук е погребал своя верен кон. Много бойни коне са падали покосени в завоевателните му походи. И на всеки следващ свой кон Александър Велики давал името Буцефал, държал на това име, така че не се знае кой пореден е оставил костите си тук. Древни доказателства лежат под пластове пръст, натрупани от столетия времена, оттук минавали кервани в посока Изток-Запад, имало е древен търговски път. Траките, населили полуострова, оставили тук древни белези на своя бит и култура. Легенди се разказват за прочутата с лечебните си качества минерална вода в Добринище. Пред днешната баня с минерална вода някога имало древна статуя на византийска принцеса. Тя имала остър артрит в много тежка форма. Придворен лечител й препоръчал да дойде и се потопи в минералните извори в този край. Още в древни времена минералната вода имала известност и била прочута с лечебните си свойства. Принцесата дошла тук, потапяла се в минералните води и за два месеца се изправила на крака. В нейна чест и за благодарност бил издигнат паметник с нейно изображение, който бил разрушен. В църквата „Света Богородица” в Добринище е намерен и запазен до днес дантелен кръст, който няма цена. Бил подарен от султана през турско време за това, че дъщеря му била болна и намерила изцеление тук. Тя се излекувала в минералните извори. Затова султанът решил в знак на признателност и благодарност да подари безценен кръст, над който да се помолят за здравето на дъщеря му хората от местността. И понеже парадоксите в историята не са малко, в по-ново време тъкмо гърците през 1913 г. запалили, и то за втори път градчето от четирите му страни. Хората бягали панически нагоре към планината, за да се спасяват. Но когато видели, че църквата им гори, те всички се върнали и я обградили, започнали да я спасяват, да гасят огъня. Църквата „Света Богородица” и до днес е в средата на селото, като че в сърцето на живота тук. Първото й подпалване било през 1684 г. в турско време. Тогава хората се хвърляли в огъня, за да спасят иконите й. Повечето изгорели като факли в пламъците, но всички икони до една били спасени. Няколко пъти църквата е била изгаряна и сривана до основи. Но всеки път съграждана отново от местните жители. В основите й е намерено древно оброчище, което показвало мястото, където тя трябвало да бъде издигана отново и отново за нов възроден живот на града.

Редица легенди се носят за извора, който тече до една от най-древните и мистериозни църкви у нас - "Св.Св. Теодор Тирон Теодор Стратилат" в село Добърско.

Една от най-интересните истории за извора разказва, че на път от Беласица планина към Рилския манастир ослепените Самуилови войници се натъкнали на изворчето-аязмо и решили да пренощуват до него. На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и решили да останат да презимуват в Добърско. Миейки раните на прободените си очи, много скоро болките на войниците не само затихнали, но някой от тях дори успели да прогледнат, твърди се в легендата.

Според друго предание към днешното село Добърско се насочили само ослепени Самуилови войни, без виждащите предводители, които Василий || Българоубиец оставял на всеки 100 войници. Те били родом от съществуващото вече на това място войнишко селище. Близките им ги посрещнали и лекували очите им с водата от аязмото. Правдоподобната легенда според историците е смесица от горните две. Хилядите ослепени, водени по пътя от местни свои братя по съдба, тръгнали да търсят изцеление в мощите на свети Иван Рилски, но зимата ги задържала в селището, което днес се нарича Добърско. Пролетта дошла и слепите момци тръгнали по всички посоки да търсят препитанието си.

Много от тях се върнали още същата есен и заразказвали, че са оцелявали с просия. А който е могъл и да пее старинни български песни, е печелел повече. Така в днешното Добърско е била създадена певческа школа на слепците, която е просъществувала до началото на ХХ век.

Самата църква в Добърско също е един от най-уникалните паметници у нас. След редица изследвания се оказва, че е вкопана в земята трикорабна базилика, без камбанария, в която са изографисани над 460 светци и библейски сюжети на изключително малка площ - 8,37 х 6.50 х 5.20 метра. Някой казват, че църквата отвътре представлява една илюстрована Библия. В този си вид храмът е построен през 1614 година.

Пред нейния олтар в земята е вкопана каменна плоча с издялан на нея двуглав орел със скиптър и жезъл, като според замерванията това е мястото с най-голямо енергийно поле. Разчетено е, че плочата е положена през 1122 година - 5 века преди построяването на църквата.

 Тогава вероятно храмът е бил византийски, а през 17-и век българската църква в днешния й вид е била надграждана върху основите на старата.

Най-уникалното в църквата са двата неподражаеми иконописа - "Преображение Христово" и "Божие Воскресение". На първата Христос е изографисан като астронавт, който излита в небесата, седнал в ракета.

На втората пък се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на Земята. Познанията по астронавтика на зографите през 17-и век са впечатляващи сами по себе си. Друг интересен факт е, че единствено в този храм и в Хилендарския манастир на Атон св. Георги и св. Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те се пресъздават яхнали кон. Тук за първи път е изографисан и св. Кирил Философ. Това е и единствената православна църква, в която са нарисувани над 30 женски образа, в другите са едва 5-6. Пресъздаден е и сюжетът как Господ лекува с вода очите на двама болни, което отново напомня за Самуиловите воини.



3б. Структурни – марширутно описание; продуктов оргуер; времетраене; съдържание на продукта.

Богата великденска програма в долината. Екскурзията ще бъде 3 дни, като 2-те нощувки ще бъдат в град Банско.

Програма: Банско-Разлог-Добринище-връх Вихрен-Добърско.

1-ви ден:/29.04.2016г./ - Отпътуване от София, в 07:00 часа от паркинга пред национален стадион „Васил Левски” по марширут Банско-Разлог-Добринище-Добърско. Дневен преход около 160 км. Пристигане в хотелски комплекс „ПИРИ” – Банско.

След настаняване и кратка почивка потегляме към първата забележителност :



Къща-музей Неофит Рилски. Къщата-музей на основоположника на българското светско образование и пръв български енциклопедист Неофит Рилски (1793 г. – 1881 г.) се намира в съседство на църквата “Св. Троица” в гр. Банско. Сградата е известна и с името Бенината къща и е строена през XVIII в. Бенината къща е разположена в голям двор, ограден с масивни каменни зидове и тежка дървена порта. Сградата е типичен представител на банската укрепена къща. Получава статута на архутектурно-стрителен паметник с обявление в бр. 87 на Държавен вестник от 1967 г. На приземния й етаж има скривалище, месилня и стопански помещения, а на втория етаж са всекидневната, килийното училище и преддверието. Голям чардак свързва чрез външна тераса къщата с бившите стопански постройки. Никола Поппетров Бенин, както е светското име на Неофит Рилски, е роден през 1793 г. в Банско. Учи иконопис при основоположника на Банската художествена школа Тома Вишанов-Молера. Рисува в Рилския манастир, където по-късно става монах, а след това и игумен на манастира. Посвещава целия си живот на науката, културата и образованието и е автор на първата българска граматика. Днес в къщата е подредена експозиция, като в хронологичен вид са показани материали, които разкриват дългогодишната дейност на Неофит Рилски. Сред експонатите специално място заема „Българска граматика”от 1835 г., части от гръцко-български речник и книги от личната му библиотека. Къща музей „Неофит Рилски” е открита през месец май 1981 г. по случай 100-годишнината от смъртта на Неофит Рилски. Къщата е стопанисвана от родственици на Неофит Рилски до откриването й като постоянна музейна експозиция.

Продължаваме към църква Света Троица в град Банско. Църквата е завършена и осветена през 1835 г., по време а петвековното турско робство, а 60 години по-късно към него била изградена голяма кула с камбанария и часовник. Към храмовия комплекс принадлежи и църквата "Преп. Паисий Хилендарски". Църквата  "Света Троица" е издигната със средствата на голям брой дарители - 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители без да се посочва кой колко е дарил. Изграден е като голяма псевдобазилика върху имот в центъра на града, притежаван от тогавашния кмет на града Дядо Лазко (Лазар Герман). Той бил заможен банскалия, и ръководел изграждането на храма в трудни преговори с турците. Сградата, вътрешната украса, иконостасът с иконите, кулата,часовникът на камбанарията и камбаните също са отлети от банскалии. Смята се, че достолепният храм "Св. Троица" в Банско, с партер и два етажа балкони над него, е най-големият православен храм на Балканите. Той има три масивни врати, обковани с желязо, и много на брой високи прозорци със сводеста форма. Дебърският майстор Велян Огнев, който се заселил в Банско, е изрисувал дървения таван като звездно небе с ангели и облаци. Димитър и Симеон Малерови са зографисал иконите на иконостаса. Изкусна дърворезба обрамчва голямото Христово Разпятие над олтарния вход. В дъното на храма са разположени женските отделения.

Следващата дестинация в град Банско е музей Никола Вапцаров. Къщата музей „Никола Вапцаров” е един от първите музеи в Пиринския край. Намира се в гр. Банско, на централния площад, в близост до сградата на общината. Музеят се помещава в къщата, в която поетът е живял след 1912 г.. Къщата музей „Никола Вапцаров” отваря врати през 1952 г. С откриването й се поставя и началото на музейното дело в Банско. Музеят е посветен на Никола Вапцаров (1909 г. – 1942 г.), поет антифашист, чието забележително творчество му отрежда място сред най-популярните български поети на ХХ век. Експозициите на музея представят етнографска сбирка за живота на поета от детството до смъртта му, работната стая на неговата майка Елена Вапцарова, всекидневната и гостната. Цялата музейна експозиция е разгърната на два етажа - показани са оригинални документи - кръщелното свидетелство на поета, свидетелства за завършено образование, личен печат на друг български поет - Пейо Яворов, стар търговски тефтер, тефтерче на Никола Вапцаров, подарено от майка му. На първия етаж на музея се презентират филми на английски, френски, немски и руски език за Вапцаров, а на пано на стената може да се разгледа родословното дърво на поета и на други родове от Банско. В двете зали на горния етаж е проследен животът на Никола Вапцаров след постъпването му в Морското машинно училище във Варна. Представен е богат документален и снимков материал, сред който и единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров - „Моторни песни”. Тук е изложена и наградата от Световния съвет на мира, която Вапцаров получава посмъртно през 1952 г. Къщата на Никола Вапцаров е обявена за исторически паметник на културата с национално значение в бр. 18 на Държавен вестник от 1973 г. .

В град Банско се намира крепост Ситан кале. Крепостта се намира върху стръмен склон в местността “Калята” на около 4 км. югозападно от гр.Банско /2 км. асфалтов път, 1 км. черен път и 1 км. планинска пътека/в границата на Национален парк “Пирин”. По големина тя е господствала над цялата котловина. Според Византийският хронист Кедрин – “Ситан” е била “забележителен град”, което показва, че още от онова време е представлявала многобройно военно селище. По своето предназначение крепостта е охранявала Разложката котловина , но същевременно е служила и за свързочен пункт с крепости от другата страна на Пирин – Мелник, Свети Врач /Сандански/. Тя е била отправна точка към Скаптопара /Благоев-град/, Юндола и Нико-полис ал Нестум. Разнообразният археоло-гически материал, включващ фрагменти от битова керамика, оръжия, монети, ключ от портата към стражевата кула и др. свидетелствуват за активния живот на многобройното население на “Ситан” от античността до късното Средновековие. При прокарване на път в подножието на крепостта са засечени гробове, оформени с големи каменни плочи или тегули. Съществуват догадки за останки от затвор в околността, за което недвусмислено показва названието “Темнични кладенци”. За улеснение на туристите са монтирани дървени парапети, напълно кореспондиращи с околната среда. Неравностите по терена са коригирани с гранитни стъпала, което разнообразява прехода и навява усещане за преодоляване на подстъпите към крепостта. На уединени места, сред поглъщащата зеленина на природата, са изградени кътове за отдих.

Следва една природна забележителност, с която ще бъде завършена днешната обиколка – Водопад Юленски скок. През 1965 година Пиринският водопад Юленски скок е обявен за природна забележителност. Водопадът е формиран в средното течение на река Демяница. Намира се в местността Градището, на 1650 метра надморска височина. Коритото на река Демяница е преградено от каменни прагове, по които се спуска водопада. Водата се събира в издълбан от силата й скален казан (еворзионен котел). Деветметровият водопад е привлекателен, но слизането до него е крайно опасно.

След тази природна красота може да се отдадем на една спокойна и тиха вечер в хотелския комплекс.



2-ри ден:/30.04.2016г./ - Закуска. Свободен ден или Програма „Разлог-Добринище-Вихрен”

Програмата включва посещение на обектите: Интересните забележителности в Разлог са: Църквата „Свето Благовещение”, градският музей в Парапуновата къща. След кратка почивка и обяд продължаваме към град Добринище. Там ще бъде посетен Безименният град. Следва да продължим към хижа Вихрен. Изкачване на връх Вихрен /4 часа/ по туристическа маркировка. Отпътуването от комплекса ще бъде в 08:00 часа, а връщането след 21:30 часа. Вечеря. След вечеря – посещение на празничната великденска литургия в църквата на град Банско. Нощувка.



Църкавата „Свето Благовещение” е разположена в сърцето на град Разлог, впечатлява с красивия си иконостас и внушителна архитектура. Това е един от най-големите и красиви църковни храмове в Неврокопската епархия. През 1939г. , църквата е осветена и отваря врати с пожелание да носи благословение и благовещение на всички родолюбиви разложани. Отварянето на храма отнема 12-годишни усилия на обществеността и Неврокопския митрополит Борис. Застроената му площ е 710м², а дворното пространство почти 4дка. Заслужава си да се видят свежите стенописи по църковните стени. Вътрешното пространство на храма е изцяло изографисано в периода 2000 – 2008 година от екип млади художници–реставратори, начело със Здравка Чобанова от Разлог. Иконописването на олтара е от Стефан Юлиевич Шарич от София. Заслужава си да видите и високата 26м камбанария (колкото Хрельовата кула в Рилския манастир), както и да чуете 3-те камбани с общо тегло 493кг.

Следващата ни спирка е градският музей в Парапуновата къща.



Музеят "Никола Парапунов" е исторически музей в гр. Разлог, България, създаден през 1957г. Музейното дело в града води началото си от 1954г с покупката на Парапуновата къща. Назначен е музеен работник и започва ремонт на сградата и подготовка на експозиция. Официалнозапочва работа през 1957г като къща-музей "Никола Парапунов", изгоряла във въстанието от 1903г и съградена наново по стария план през 1905г.

В Парапуновата къща е разположена експозиция за града и автентичния стар разложки дом, както и археологическа изложба.



Идва ред на една от най-големите мистерии в днешно време за българските археолози е древното селище, намиращо се между Добринище и Банско на територията на Добринищкото землище. Безименният град, където е построен параклиса Свети Никола е голяма загадка поради липсата на каквито и да е сведения за неговото съществуване и наименование. Няма легенди, няма народни песни, няма и предания, в които да се споменава за съществуването му. Жителите на Добринище открай време почитат местността Свети Никола, която се намира над високо издигнатите скали над няколкото малки водопада със същото име. Преди няколко години там решават да издигнат параклис и при строежа му се разкриват останки от раннохристиянски храм. Оказва се, че именно там, на площ 25 дка, повече от 3500 години (от 3000 - 2000 г. пр. Хр., 16 - 17 век) е кипял живот в многолюдно и заможно селище. Ръководител на разкопките е Владимир Баряков, уредник археолог в Музеен комплекс Банско. Баряков пръв се досеща за съществуването на мистериозният град. Подсказват му го "колегите" както той иронично нарича иманярите. Още през 2003 година хората на Добринище и Банско събират пари, за да възтановят параклиса в местността Свети Никола. Когато започват да разчистват терена, за да започне строежът, се натъкват на основите на раннохристиянски храм, тип базилика от края на IV век. Тогава археолозите се намесват за първи път и откриват прилежащ към храма некропол с 28 гроба. Те обаче са напълно лишени от инвентар и не представляват интерес. Любопитното е друго - средният размер на откритите скелети е над 180 см, а има двуметрови. Местността се предполага, че е била населена с тракийското племе Даи. Храмът е въздигнат за една година, но археологът бил убеден, че това е само началото. Първоначално никой не обръща внимание на думите му, че под стръмните възвишения на предпланините на Северен Пирин лежи забравен град. То и по нищо не си личи - буйни треви и вековни дървета скриват дори най-тънкия намек за човешко присъствие. Но все пак през 2007 год. археологът успява да убеди община Банско да финансира началото на разкопките. Керамиката сякъш започва да извира. Толкова е много, че по-старите парчета са използвани за надстрояване на зидовете. Подовете на някои от помещенията са застлани с керамични плочи, откриват се тегули - големи керамични керемиди, с които са били покрити сградите. Един след друг се появяват културни пластове от 3000 - 2000 г. пр. Хр. чак до Средновековието. При разкопките археолозите достигат до дълбочина над 3 м., но следите от човешка дейност не свършват. Започват да се показват питоси - огромни глинени съдове за съхранение на вино и зърно. Поради голямото им количество Баряков предполага, че все още се намират в складовите помещения на града. Междувременно са направени сондажи, за да се определят границите на обекта. Оказва се, че става дума за вътрешен град с площ от 5 дка, ограден с дебели крепостни стени, най-вероятно двойни, с дренаж между тях и стражеви кули при портите. Естественото разположение на селището, оградено от 150 - метрови скали от изток и север, непристъпен наклон от северозапад и крепостна стена от единствената по - достъпна южна страна, му отрежда функцията на защитно укрепление за многобройното население на долината в случай на опасност. Древните са избрали за своя град най-стратегическото и живописно място в целия район. Видимостта се простира на десетки километри в ясен ден и обхваща най-важните проходи - Момина кула за Бяло море на изток, Предела на запад. Юндола за тракийската долина на север и пътя през Пирин на юг. Около вътрешната крепост се разполага средният град върху 25 дка. Въпреки че са "копали" само две лета, археологът и екипът му са разкрили, макар и не до край, повече от 600 кв. м. площ. В гроб на жена са открити бронзови гривни. Изключително богат и разнообразен е монетният материал - над 200 образци от 3 век до 17 век. Фибули - античните игли брошки, част от антична плочка на тракийски конник. копчета, пръстени, токи, апликации и бронзова главичка на жена са сред откритите досега предмети. Най-интересен е пръстен с две, фигури, които наподобяват раннохристиянски светци, но могат да имат и по-древна символика. Намерените стъклени съдове, оловни заготовки и части от станове говорят за развита промишленост в града, както и за неговото благополучие. През първите векове след Христа стъклото все още е било рядък и скъп материал. В южния край на светилището върху непристъпните скали според археолога се намира тракийско светилище. По пътя към него в самостоятелна скала е изсечен неголям лик, а в самата скала - стъпала. От върха се разкрива невероятна гледка - от планината се спускат 7 водопада, а в краката на човек са пасторалните нивя на град Добринище. Археолозите не са изследвали светилището по-подробно, но пък дупките от иманярите подсказват за евентуални находки.

Вихрен е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра той е втори по височина в България след Мусала в Рила и трети на Балканския полуостров. Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида. От страната на хижа Вихрен върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като “Царската пътека”. Тя стига до Кабата /2535 м./ и оттам се атакува самата пирамида-връх Вихрен. Почивка, фотосесия и обяд.  Слизаме от страната на Казаните през седловината Премката/2610 м/ до хижа Вихрен. Връх Вихрен е и сред Стоте национални туристически обекта на БТС. С автобуса прибиране до хотелския комплекс в гр.Банско.

3-ти ден:/01.05.2016 г./ - Закуска. Отпътуване за село Добърско. След разглеждане на забележителностите отпътуване за град София.

Селото е най-старото в района. Разположено е на пътя, който някога е свързвал Рилския манастир със Светогорския манастир. Има сведения, че боляри от старопрестолните столици на България – Плиска и Преслав се заселват в Добърско, като пренасят своите богатства и култура. През вековете Добърско е променяло своето име. В Хросувула /грамота/ на цар Иван Шишман от 1378 г., с която той го дарява на Рилския манастир е споменато с името Гнидобрадско. В последствие става Нидобрацко, Недобърско, по-късно с царски указ е именувано Добърско. Легенди разказват как ослепените Самуилови войници на път за Рилския манастир, след битката при Ключ, са посрещнати радушно от жителите на Добърско и по-късно създават прочутата Добърска певческа школа на певци – слепци.

Добърско е атрактивна туристическа дестинация в полите на величествената Рила планина със съхранени традиции, обичаи, автентичен фолклор и занаяти.

На входа сме на едно наистина необикновено място. За някои то е чистилище от греховете, за други божествен олтар за молитви, а за трети – обичайна сграда, изрисувана от еретични иконописци. Вярващият само в светата парица чужденец се озовава в малката трикорабна базилика, събрала ликовете на над 460 библейски и местни герои.

Най-запомнящата се и уникална забележителност е храмът „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Храмът е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани.

Храмът бил малък по размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство.

През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова почистили стенописите и обновили храма. В храма са събрани ликовете на повече от 30 светци, при положение, че в традиционните църкви има по 5-6. Ликовете на поне 460 библейски и местни герои красят стените в храма. За първи път именно в църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско, Свети Константин – Кирил Философ е изографисан като светец. Това е уникално историческо откритие. Най-любопитно е изображението на Иисус Христос като астронавт. Иисус седи в летящ кораб, който много прилича на съвременните ракети.

Нека вникнем в детайлите на тази икона, заради която изминахме целия този път. На един от стенописите Исус седи в нещо, което поразително прилича на високотехнологичен летящ апарат. С негова помощ божият син се въздига над земята, а под нозете му се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата. Много  точно са изографисани аеродинамичните форми на летателния апарат. Няма как и да не ви смаят и стенописите защото изглеждат, че все едно са рисувани вчера. А в храма дори не е правена реставрация.




В идеално състояние е и другата уникална икона от сюжетната линия бог-астронавт – „Божието възкресение“. На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Той поема към повърхността в космическа капсула, подобна на тази, с която астронавтите се връщат на земята… 

Излизаме от входа на черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, запалили свещ за здраве, за да се завърнем от началната си точка на нашето пътешествие – толкова непросветени, колкото и преди да направим това пътешествие, но сега сме някакси по-близко до Бог. Днес е Великден и е един от най-подходящите дни да се преживее поне едно от чудо от чудесата.

Днес църквата е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО, но е отворена за посетители. Въпреки желанието на св. Неврокопска митрополия, в него богослужения все още не се извършват; добърчани се черкуват само в църквата "Сретение Господно", построена през 1860 година и изографисана от майстори от Банската зографска школа.


Очаква ни празничен празничен великденски обяд. След обяда потегляме за град София.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница