Са „ Д. А. Ценов ” гр. Свищов Курсов проект по „Маркетинг на туризма”

„Маркетинг на туризма”

3а. Надстроечни...................................................................................................8

3б.Структурни....................................................................................................14

3в. Инфраструктурни........................................................................................29

3г. Инфоструктурни..........................................................................................30

4. Маркетинг на продукта..............................................................................31

5. Схема на маркетинговата концепция.....................................................39

6. Комуникационни дейности........................................................................39

7. Комуникационни средства........................................................................41

8. Дистрибуция – канали................................................................................41

9. Позиция на разработилия продукта........................................................43

ЧАСТ I I: ЗАДАЧИ

5. Задача 8.73.....................................................................................................43

6. Задача 8.120...................................................................................................47

ЧАСТ I: Създаване и маркетинг на туристически продукт „Банско-Разлог-Добринище-Вихрен-Добърско”

1. 
   Описателна концепция: Цел на създаването на туристически продукт.
   

Създаването на туристическия продукт „Банско-Разлог-Добринище-Вихрен-Добърско” е по случай Великден и Майските празници. Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение. Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст. За това Великден се празнува три дена.

Искаме да предложим един по-различен поглед на туристическите дестинации. Да ви запознаем с чудни и уникално места в България, които с нищо не си отстъпват по величие, святост, красота и чудо.
Основната цел на проекта е да допринесе за постигане на устойчиво развитие, както и за социална и икономическа интеграция на територията на общината, чрез опазване и ефективно използване на наличните исторически и културни ресурси. Идеята на този проект е да се привличат нови туристически пазари, реклама на съществуващите туристически ресурси и да се подобри на областта като целогодишна туристическа дестинация.

Целеви групи:

• 
  Потенциални туристи;
  
• 
  Туроператори и туристически агенти;
  
• 
  Национални, регионални и местни туристически организации;
  
• 
  Общински власти;
  
• 
  Туристически информационни центрове;
  
• 
  Категоризирани туристически обекти.
  

2. 
   Кратка справка за обекта на туристически маркетинг – атрактори.
   

Масивът е най-старата суша на територията на България. Представлява голям земекорен блок, изграден предимно от стари магмени и метамофорни скали. Има блоково-разломен строеж. Още от стари времена той е бил подложен на непрекъснато издигане и разрушаване. По-време на разгъвателните процеси са се образували антиклинални и синклинални понижения.

• 
  Осоговско-Беласишката планинска редица, която включва планините Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден и Беласица. Към нея се включва и разломната на долина на р. Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от най-старите у нас масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.
  

• 
  Рило-Пиринската подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на река Местра с привързаните към нея Разложка и Гоцеделческа котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини.  В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е връх Вихрен (2914 m). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 m). Изградена е от допалеозойски и палеозойски скали. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди (при град Мелник и село Стоб).
  

• 
  Западно-родопската подобласт е най-обширната блоково-разломна структура. Скалите, които я изграждат са с допалеозойска и палеозойска възраст – гранити, гнайси, слюдени шисти, мрамори, риолити и други. Характерни форми на релефа са денудационните повърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, карстовите форми и други.
  
• 
  Източно-родопската подобласт представлява морфоструктурно понижение, дълбоко разчленено от река Арда и притоците ѝ. Скалите са с допалеозойска възраст, широко разпространени са и делувиалните наслаги. Характерни са денудационните заравнености, речните тераси, скалните гъби и други.
  

• 
  Град Банско е разположен в подножието на планините Рила и Пирин – Рила на север, Пирин на юг и Родопи на изток. Намира се на 925 м. надморска височина. Климатът е планиниски и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и люботилски ски-спорт. Населението на Банско е 10 000 души.
  

• 
  Град Разлог е разположен в Разложката котловина, която заема част от Югоизточна България. От три страни градът е заобиколен от планини – в Рила на север, Пирин на юг и Родопи на изток, които изграждат невероятна панорама от високи била и върхове. Огромно предимство за инфраструктурното развитие на Разлог през последните години играе близостта му с най-модерния зимен курорт у нас – Банско, който се намира само на 6 км. северно от Разлог. Градчето насред плодородните земи на котловината, а същевременно е заключено между Голак на север и Саровица на юг. Столицата София се намира на 155 км разстояние, а областният град Благоевград е на 53 км в североизточна посока. Малко по-малко то 150 км делят Разлог от втория по-големина град в България – Пловдив. 
  

• 
  Град Добринище се намира в планински район, на 850 м. надморска височина и е заобиколено от три планини – Рила, Пирин и Родопите. На 6 км. западно от Добринище се намира Банско. На 40 км. южно е разположен град Гоце Делчев. Край Добринище минава река Дисилица (Добринищката река).
  

• 
  Вихрен е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра той е втори по височина в България след Мусала в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп(Гърция). Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток) с тези върха го свързват седловините Премката (2610 м.) на север и Кабата (2535 м.) на юг.
  

• 
  Село Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.
  

3. 
   Предложени компоненти на продукта.
   

• 
  Туристическият продукт има следното лого:
  

• 
  Слогън: “Върни вярата в доброто!!!”
  

• 
  Спецификата на туристическият продукт е крайната дистанция – с. Добърско. Ще Ви бъде представена удивителната църква „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”.
  

• 
  Дестинациите, които ще бъдат посетени са известни със своите чудеса и история.
  

Добринище e най-младият град в България – само от шест години, но има дълбоки исторически корени и богати нетленни традиции. Стародавни археологически находки, документи и легенди говорят за богатото минало, за родолюбивия характер на неговите поселници, намерили благодатна земя, "убаво гнездо" за живот - с топли минерални извори, добро географско местоположение, друми, водещи към Тракия, Беломорието и Адриатика. В Добринище има сдружение от местни хора, поели по своя инициатива издирване и опазване на историческите ценности на града, с председател Йорданка Василева и абсолютно доброволно около 30-ина съмишленици търсят и откриват древни светилища, следи от древното минало на района. От десетилетия издирват сами исторически доказателства за далечното минало на района около Добринище. Открили са много на брой древни предмети. На всяко място, където намерят исторически факт, слагат отличителни знаци. Да се знае къде е лежала до днес древнината и какво идва да разкаже на днешните хора за далечното минало по тези места.

Всяка намерена древна вещ е ценна. Така ден след ден, година след година местни родолюбци откриват стари светилища на свети Георги, старинни монети от времето на Римската империя, древни оброчища, предмети от ХІІ-ХІV век.

Хората в дружеството са с различни професии. Общата идея е да опазят миналото, още неразкрито и неизследвано до днес. Затова те днес питат, разпитват по-възрастните хора, записват легенди, митове и предания, запазени чрез устното слово, съхранено и опазено до днес в паметта на хората тук. Така по стари спомени са открити свeти места, общо 22 древни светилища.

Един човек веднъж сънувал къде е точното място на старо оброчище. Когато го разравят, откриват върху камък образ на свети Мина. Всеки намерен предмет се описва и се качва на портал в интернет страница.

На подобни новооткрити свети места правят освещаване, на него цялото общество се събира на курбан на всеобща веселба, за да ознаменува новата им светиня. Събира се цялото население на Добринище в чест на откриването на всяко оброчище. Има намерени предмети, които датират още от ІV век преди Христа. В Добринище всяка копка е история.

В местността Свети Никола лежи неразкрит древен град. Може би бъдещ Перперикон, доказващ за много древно и интересно минало по нашите земи. Тук владетели са строили своите домове на три ката, издигали са се римски вили и басейни с изумително красива римска мозайка. Древни матрони са се отпускали в меките лечебни води на минералните извори, а те им давали красота, здраве и дълголетие. За това говорят намерените богати древни накити на някогашни красавици. Преди 27 години тук идвали японски и германски учени археолози да изследват района. Открили множество древни оръдия на труда, написали част от древната история. До днес обаче малко се знае какво точно е разкрито, оттогава няма достатъчно публичност на някогашните разкрития. Открити и изложени експонати, намерени тук, се съхраняват и показват в Историческия музей в Банско. Богат на древна история е районът около Добринище. Даже по-богат от този на Банско. Освен древна история тук бликат 17 минерални извора с доказано лечебна вода, красива природа и чист въздух. Все богатства, от които могат да се възползват всички гости и туристи. В същото време Добринище си е запазил все още своята автентичност,  спокоен, с пасторален вид на малко планинско градче в подножието на Пирин. Като че всяка епоха е поставила своите исторически и културни доказателства тук. Вероятно има много неща, които все още са напълно неизвестни за учените и за нашата общественост.

За прастари времена говорят и намерените монети, сечени по времето на Филип Македонски, както и по-късно от времето на завоевателните походи на Александър Македонски. Всичко намерено се предава на Археологическия музей в Банско, който продължава да се допълва. Намерените предмети тук са толкова древни, че повечето датират отпреди 6000 години.

В района на Свети Никола пък лежи старият древен път за Гърция. Проход е, а от височината над него се разкрива величествена гледка към цялата Разложка равнина. Смята се, че тъкмо оттам е минал Александър Македонски, останали са положените от това време дялани древни камъни, обозначаващи пътя. Наблизо има местност с име на кон, единствено тук има такова название, казва се Конски гроб. Предполага се, че тук е погребан Буцефал, конят на Александър Македонски. Легендата гласи, че той е останал по тези места 8 дни и тук е погребал своя верен кон. Много бойни коне са падали покосени в завоевателните му походи. И на всеки следващ свой кон Александър Велики давал името Буцефал, държал на това име, така че не се знае кой пореден е оставил костите си тук. Древни доказателства лежат под пластове пръст, натрупани от столетия времена, оттук минавали кервани в посока Изток-Запад, имало е древен търговски път. Траките, населили полуострова, оставили тук древни белези на своя бит и култура. Легенди се разказват за прочутата с лечебните си качества минерална вода в Добринище. Пред днешната баня с минерална вода някога имало древна статуя на византийска принцеса. Тя имала остър артрит в много тежка форма. Придворен лечител й препоръчал да дойде и се потопи в минералните извори в този край. Още в древни времена минералната вода имала известност и била прочута с лечебните си свойства. Принцесата дошла тук, потапяла се в минералните води и за два месеца се изправила на крака. В нейна чест и за благодарност бил издигнат паметник с нейно изображение, който бил разрушен. В църквата „Света Богородица” в Добринище е намерен и запазен до днес дантелен кръст, който няма цена. Бил подарен от султана през турско време за това, че дъщеря му била болна и намерила изцеление тук. Тя се излекувала в минералните извори. Затова султанът решил в знак на признателност и благодарност да подари безценен кръст, над който да се помолят за здравето на дъщеря му хората от местността. И понеже парадоксите в историята не са малко, в по-ново време тъкмо гърците през 1913 г. запалили, и то за втори път градчето от четирите му страни. Хората бягали панически нагоре към планината, за да се спасяват. Но когато видели, че църквата им гори, те всички се върнали и я обградили, започнали да я спасяват, да гасят огъня. Църквата „Света Богородица” и до днес е в средата на селото, като че в сърцето на живота тук. Първото й подпалване било през 1684 г. в турско време. Тогава хората се хвърляли в огъня, за да спасят иконите й. Повечето изгорели като факли в пламъците, но всички икони до една били спасени. Няколко пъти църквата е била изгаряна и сривана до основи. Но всеки път съграждана отново от местните жители. В основите й е намерено древно оброчище, което показвало мястото, където тя трябвало да бъде издигана отново и отново за нов възроден живот на града.

Редица легенди се носят за извора, който тече до една от най-древните и мистериозни църкви у нас - "Св.Св. Теодор Тирон Теодор Стратилат" в село Добърско.

Една от най-интересните истории за извора разказва, че на път от Беласица планина към Рилския манастир ослепените Самуилови войници се натъкнали на изворчето-аязмо и решили да пренощуват до него. На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и решили да останат да презимуват в Добърско. Миейки раните на прободените си очи, много скоро болките на войниците не само затихнали, но някой от тях дори успели да прогледнат, твърди се в легендата.

Според друго предание към днешното село Добърско се насочили само ослепени Самуилови войни, без виждащите предводители, които Василий || Българоубиец оставял на всеки 100 войници. Те били родом от съществуващото вече на това място войнишко селище. Близките им ги посрещнали и лекували очите им с водата от аязмото. Правдоподобната легенда според историците е смесица от горните две. Хилядите ослепени, водени по пътя от местни свои братя по съдба, тръгнали да търсят изцеление в мощите на свети Иван Рилски, но зимата ги задържала в селището, което днес се нарича Добърско. Пролетта дошла и слепите момци тръгнали по всички посоки да търсят препитанието си.

Много от тях се върнали още същата есен и заразказвали, че са оцелявали с просия. А който е могъл и да пее старинни български песни, е печелел повече. Така в днешното Добърско е била създадена певческа школа на слепците, която е просъществувала до началото на ХХ век.

Самата църква в Добърско също е един от най-уникалните паметници у нас. След редица изследвания се оказва, че е вкопана в земята трикорабна базилика, без камбанария, в която са изографисани над 460 светци и библейски сюжети на изключително малка площ - 8,37 х 6.50 х 5.20 метра. Някой казват, че църквата отвътре представлява една илюстрована Библия. В този си вид храмът е построен през 1614 година.

Пред нейния олтар в земята е вкопана каменна плоча с издялан на нея двуглав орел със скиптър и жезъл, като според замерванията това е мястото с най-голямо енергийно поле. Разчетено е, че плочата е положена през 1122 година - 5 века преди построяването на църквата.

 Тогава вероятно храмът е бил византийски, а през 17-и век българската църква в днешния й вид е била надграждана върху основите на старата.

Най-уникалното в църквата са двата неподражаеми иконописа - "Преображение Христово" и "Божие Воскресение". На първата Христос е изографисан като астронавт, който излита в небесата, седнал в ракета.

На втората пък се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на Земята. Познанията по астронавтика на зографите през 17-и век са впечатляващи сами по себе си. Друг интересен факт е, че единствено в този храм и в Хилендарския манастир на Атон св. Георги и св. Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те се пресъздават яхнали кон. Тук за първи път е изографисан и св. Кирил Философ. Това е и единствената православна църква, в която са нарисувани над 30 женски образа, в другите са едва 5-6. Пресъздаден е и сюжетът как Господ лекува с вода очите на двама болни, което отново напомня за Самуиловите воини.

Богата великденска програма в долината. Екскурзията ще бъде 3 дни, като 2-те нощувки ще бъдат в град Банско.

Програма: Банско-Разлог-Добринище-връх Вихрен-Добърско.

1-ви ден:/29.04.2016г./ - Отпътуване от София, в 07:00 часа от паркинга пред национален стадион „Васил Левски” по марширут Банско-Разлог-Добринище-Добърско. Дневен преход около 160 км. Пристигане в хотелски комплекс „ПИРИ” – Банско.

След настаняване и кратка почивка потегляме към първата забележителност :

След тази природна красота може да се отдадем на една спокойна и тиха вечер в хотелския комплекс.

Програмата включва посещение на обектите: Интересните забележителности в Разлог са: Църквата „Свето Благовещение”, градският музей в Парапуновата къща. След кратка почивка и обяд продължаваме към град Добринище. Там ще бъде посетен Безименният град. Следва да продължим към хижа Вихрен. Изкачване на връх Вихрен /4 часа/ по туристическа маркировка. Отпътуването от комплекса ще бъде в 08:00 часа, а връщането след 21:30 часа. Вечеря. След вечеря – посещение на празничната великденска литургия в църквата на град Банско. Нощувка.

Следващата ни спирка е градският музей в Парапуновата къща.

В Парапуновата къща е разположена експозиция за града и автентичния стар разложки дом, както и археологическа изложба.

Селото е най-старото в района. Разположено е на пътя, който някога е свързвал Рилския манастир със Светогорския манастир. Има сведения, че боляри от старопрестолните столици на България – Плиска и Преслав се заселват в Добърско, като пренасят своите богатства и култура. През вековете Добърско е променяло своето име. В Хросувула /грамота/ на цар Иван Шишман от 1378 г., с която той го дарява на Рилския манастир е споменато с името Гнидобрадско. В последствие става Нидобрацко, Недобърско, по-късно с царски указ е именувано Добърско. Легенди разказват как ослепените Самуилови войници на път за Рилския манастир, след битката при Ключ, са посрещнати радушно от жителите на Добърско и по-късно създават прочутата Добърска певческа школа на певци – слепци.

Добърско е атрактивна туристическа дестинация в полите на величествената Рила планина със съхранени традиции, обичаи, автентичен фолклор и занаяти.

На входа сме на едно наистина необикновено място. За някои то е чистилище от греховете, за други божествен олтар за молитви, а за трети – обичайна сграда, изрисувана от еретични иконописци. Вярващият само в светата парица чужденец се озовава в малката трикорабна базилика, събрала ликовете на над 460 библейски и местни герои.

Най-запомнящата се и уникална забележителност е храмът „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Храмът е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани.

Храмът бил малък по размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство.

През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова почистили стенописите и обновили храма. В храма са събрани ликовете на повече от 30 светци, при положение, че в традиционните църкви има по 5-6. Ликовете на поне 460 библейски и местни герои красят стените в храма. За първи път именно в църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско, Свети Константин – Кирил Философ е изографисан като светец. Това е уникално историческо откритие. Най-любопитно е изображението на Иисус Христос като астронавт. Иисус седи в летящ кораб, който много прилича на съвременните ракети.

Нека вникнем в детайлите на тази икона, заради която изминахме целия този път. На един от стенописите Исус седи в нещо, което поразително прилича на високотехнологичен летящ апарат. С негова помощ божият син се въздига над земята, а под нозете му се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата. Много  точно са изографисани аеродинамичните форми на летателния апарат. Няма как и да не ви смаят и стенописите защото изглеждат, че все едно са рисувани вчера. А в храма дори не е правена реставрация.

В идеално състояние е и другата уникална икона от сюжетната линия бог-астронавт – „Божието възкресение“. На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Той поема към повърхността в космическа капсула, подобна на тази, с която астронавтите се връщат на земята… 

Излизаме от входа на черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, запалили свещ за здраве, за да се завърнем от началната си точка на нашето пътешествие – толкова непросветени, колкото и преди да направим това пътешествие, но сега сме някакси по-близко до Бог. Днес е Великден и е един от най-подходящите дни да се преживее поне едно от чудо от чудесата.

Днес църквата е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО, но е отворена за посетители. Въпреки желанието на св. Неврокопска митрополия, в него богослужения все още не се извършват; добърчани се черкуват само в църквата "Сретение Господно", построена през 1860 година и изографисана от майстори от Банската зографска школа.