САКАРСКИ ПЕЙЗАЖ №13
Наблизо е Родопа планина,
а по-нататък Странджа се простира...
Сакар надига своята снага
и сякаш сред морето се намирам.
Със тях се чувствам сякаш сред вълни,
които плавни хребети надигат
и аз разпускам вятърни коси –
надлъж и шир в горите им да скитам.
Такава пищна земна красота
събужда в мен очите на художник
и вместо багри, с моите слова
рисувам планина върху триножника –
със онзи малък светъл град
закътан във дълбоката й пазва...
Любимец си остава вечно млад
и приказката своя доразказва –
за древни времена, за славни дни,
за време на възход и горда слава.
Животът тук не спира да кипи,
дори когато в нишка изтънява.
Обичам те какъвто и да си –
дори сърдит, със облачни неволи,
тогава гръм във погледа личи
и моят стих със бурите се бори.
Но нека да е светъл твоят взор,
в полето ти да пеят чучулиги,
а аз ще се сведа пред теб в поклон
преди възторгът в мене да премине.
Сподели с приятели: |