Сами сред вълци: възможна ли е независима кюрдска държава в Северен Ирак

д-р Боян Хаджиев

Кюрдите населяват предимно планинския район, намиращ се между Турция, Иран, Ирак и Сирия. Най-големият кюрдски стремеж е за независим Кюрдистан. В настоящия период това може да се случи в Ирак. След падането на Саддам Хюсеин, иракските кюрди изградиха свой автономен регион със собствени властови институции (Кюрдско регионално правителство – КРП) и въоръжени сили (Пешмерга). Освен това в периода след 2003 г. най-стабилната част от Ирак е именно Кюрдската автономна област (КАО), в която (с някои изключения) отсъстват сблъсъци и терористични дейности, характерни за другите части на страната. Налагането на сигурност, предвидимост и стабилност в КАО доведе до възможността кюрдите да се възползват от петролните залежи и да привлекат големи чуждестранни инвестиции. В последните няколко години кюрдите водени от своите политически лидери са поели „прагматичния път” към развитието на Иракски Кюрдистан. Докато останалата част от Ирак e в хватката на въстания и гражданска война, кюрдите успяха да напреднат в икономическото и политическото си развитие. Постепенно Кюрдският регион се превърна в пример за останалата част от Ирак.

И все пак кюрдите остават част от Ирак поради различни причини. Най-важните от тях са статутът на спорните територии и географските особености на региона, които създават опасност един независим Кюрдистан, без излаз на море, да бъде обграден само и единствено от враждебно настроени към него съседи. Тези съседни страни са готови на всичко, за да възпрепятстват просперитета и политическата независимост на кюрдите. Или поне така беше доскоро. В момента в региона се наблюдават различни нови процеси, които гарантират, че скоро може да настъпи промяна в регионалния баланс на силите.

Факторите, определящи посоката на развитие непрекъснато се менят. В момента иракските кюрди притежават много предимства. Но във същото време съществуват много спорни въпроси и предизвикателства, на които КРП трябва да даде отговор, за да се определи бъдещето на Иракски Кюрдистан.

Състоянието на средата за сигурност, геополитическите процеси, икономическите проблеми и перспективи са само част от движещите сили, които допринасят или пречат на стремежа на кюрдите за собствена независима държава.

От създаването на модерната държава на Ирак, историята на Иракски Кюрдистан е свързана с изостаналост, политически и културни репресии, унищожение, етническо прочистване и геноцид. В дълги периоди кюрдите виждат Ирак като при-чина за всичките си неволи, а от своя страна Ирак смята кюрдите за причината, че страната никога не е била стабилна

Природни ресурси и бюджет

Днес ябълката на раздора между Багдад и Ербил е контролът върху петрола и газа в региона. Багдад настоява, че всички приходи от нефта трябва да отиват към централното правителство, което след това да ги разпределя към провинциите. Въз основа на своето население, Кюрдистан трябва да получава 17% от общия приход от петрол в Ирак.

Въпреки тези уговорки полагащите се средства на КРП често недостигат в пълен размер до автономния регион. Ето защо КАО компенсира забавянето (или пълната липса) на средствата от централното правителство като изнася петрол без позволение от Багдад. Постепенно различни големи петролни компании, започват да проучват и добиват петрол чрез директни споразумения с Ербил. Това е открито предизвикателство към Багдад и основна причина петролните спорове в рамките на Ирак да се смятат за заплаха за стабилността на страната¹ .

И все пак, въпреки тези проблеми, кюрдите не се отделят от Ирак. Много пъти различни политици и лидери от КРП призовават за референдум за независимост, за да предизвикат вълнение и подкрепа от кюрдското население, което преобладаващо иска независимост. КРП преследва поли¬тика, целяща договаряне на оставането на Кюрдистан като част от Ирак, но при по-изгодни условия. Това не е отхвърляне на възможността за отделяне на автономния регион, а по-скоро осъзнаване, че подобно развитие на нещата би довело до изолация на Иракски Кюрдистан.

В началото на декември 2014 г. иракското правителство достигна до сделка с кюрдите при, която те имат право да продават 300 000 барела петрол на ден и да продължават да получават 17% от националния бюджет. В този критичен момент в историята на Ирак, един от факторите, които спомага държавата да не се разпадне е богатството, създадено от износа на петрол и как тези средства ще бъдат разпределени в предстоящия бюджет 2015².

Ислямска държава и кюрдските сили Пешмерга

През лятото на 2014 г. Ислямска държава успя да превземе голяма част от териториите на Ирак и Сирия. В този, застрашаващ стабилността на региона процес, Пешмерга и други етнически кюрди се превърнаха в единствената сила на терен способна да се противопостави на настъплението ИД. След 2003 г. слабостта на иракската армия доведе до необходимостта в някои части на страната да се разчита на по-добре тренираните кюрдски отряди.

Провалът на Иракската армия, в чиито символ се превърна превземането на Мосул от Ислямска държава, предвещаваше необратим процес на разширяване на ислямското движение. В последна преграда превърна Пешмерга, която бе посочвана като единственото организирано военно формирование, което може да спре Ислямска държава в Ирак. Този процес не беше без-проблемен. В началния етап на инвазията на ИД към Кюрдистан на преден план излезе значителният недостиг на оръжия, амуниции и оборудване. В един момент дори се заговори дали в действителност Пешмерга е достатъчно подготвена или това е просто един мит. Оказа се обаче, че кюрдите успяха да преодолеят първона¬чал-ните трудности и с помощта на под¬крепа отвън доказаха, че са смели, организирани войни, способни да се превърнат в преграда пред инвазията на ИД.

По-силна Пешмерга е от полза на региона, тъй като това създава възможност за налагане на стабилност в Северен Ирак и предотвратява по-нататъшна агресия срещу Кюрдския автономен регион.

Създаването на ИД и ударите, които тя нанесе по иракския суверенитет е описвана от една страна като удобна възможност за кюрдите да се възползват от нестабилността в страната и да предприемат стъпки към независимост. От друга страна, ИД се превърна в риск за сигурността и цялостното съществуване на КАО. Ето защо създаването на ИД се явява фактор, имащ противоречиво влияние за бъдещето на иракските кюрди.

Спорните територии

Превръщането на Пешмерга в основна сила в Ирак и опора за съпротива срещу ИД, доведе и до някои странични последици. Все повече кюрдските сили за сигурност напредват на юг и превземат територии, окупирани от ИД. Такъв е случаят с Киркук, чиито контрол е от жизнено значение за развитието на независим Кюрдистан. Много коментатори предполагат, че с Киркук в ръцете си, Кюрдското регионално правителство може да обяви независимост³ . Киркук е град с население от около един милион души, които живеят върху няколко милиарда барела петрол. Проблемът е, че Киркук е извън района, който се контролира от регионалното правителство на Кюрдистан. След като иракските сили за сигурност се провалиха и не успяха да защитят Киркук от експанзията на Ислямска държава, кюрдите успяха да наложат контрол над града, което им позволи да използват нефтените му ресурси.

КРП използва борбата срещу ИД като повод и инструмент за придобиване на територии, които по времето на Саддам Хюсеин са обект на „арабизация“. След 2003 г. КРП не успява да си върне тези територии с политически средства. Ето защо настоящата ситуация е удобен момент за кюрдите да установят контрол над изгубените си земи. Развитието на ситуацията с овладяването на нови пространства, чрез изтласкване ИД, е важен фактор, който ще определи бъдещето на региона. За първи път кюрдско правителство контролира всички кюрдски територия в Ирак. В дългосрочен план добиването на петрол от Киркукската област ще осигури финансовата независимост на Кюрдистан⁴ . Веднъж заели тези земи кюрдите трудно ще бъдат изтласкани оттам. Кюрдското регионално правителство се стреми да използва паниката и проблемите в съвременен Ирак, за да извлече максимални ползи и отстъпки както от Багдад, така и от Турция, САЩ и Иран.

Геополитически фактор − дали кюрдската максима „Кюрдите нямат приятели... освен планините“ е в сила и днес?

Регионалната и международната сцена също имат значение за развитието на въпроса с кюрдската независимост. Иракски Кюрдистан е регион заобиколен от могъщи държави, които следват собствените си интереси и трудно възприема създаването на кюрдска държава, граничеща с тях. Ето защо в кюрдската история не са рядкост случаите, в които ирански и турски въоръжени сили пресичат границите и атакува кюрдски бази на иракска територия. Иран и Турция се противопоставят на кюрдската независимост, опасявайки се, че техните собствени кюрдски „малцинства“ могат да бъдат вдъхновени от примера на иракските кюрди. Тези две регионални сили винаги са се противопоставяли на кюрдските стремежи за независимост и самостоятелност. За да получи пълноценна независимост Ирак¬ски Кюрдистан трябва да разчита на международно признание, което в момента е непосилна задача, тъй като САЩ и преобладаващата част от международната общност се противопоставят на евентуална дезинтеграция на Ирак.

Важно значение има поведението на Иран. Иранската политика е направлявана в някаква степен от усещането, че е под обсада в регион, доминиран от сунитски държави. За Техеран е от жизнено значение да успее да разкъса обръча и по този начин да спечели както геополитическо влияние, така и уважение. След 2003 г. Иран съумява да прокара своето влияние в Ирак. В проводник на това се превърна шиитското правителство на Малики. Въпреки че той вече не управлява, при всички положения иранското влияние в Ирак остава значително. Има вариант, при който иранското влияние ще избледнее, когато Ирак успее да „подреди“ делата си, когато ситуацията със сигурността се подобри и когато арабските и персийските различия излязат отново на преден план. Това обаче е трудно постижимо. На този етап Иран има една първостепенна цел в региона − да се спре напредването ИД. Това е причината за някои събития, които доскоро не биха били възможни. Иран е първата държава, която предоставя оръжия на иракските кюрди за борбата им с ИД⁵ .

Техеран осъзнава, че ако не спре ИД в пределите на Ирак рано или късно ще се наложи да води открит конфликт с групировката на своя територия. И все пак Иран е далече от това да подкрепи евентуална независимост на иракските кюрди. Нещо повече, кюрдите в Иран са репресирани, потискани и дискриминирани от държавата, което е доказателство за подозрителното отношение на Техеран към тях. Ако кюрдите постигнат независимост от иракското централно правителство това би се превърнало в заплаха и за териториалния интегритет на Иран. Образуване на нова независима държава, граничеща с Иран ще увеличи опасността от сепаратистки движения на територията на Ислямската република. Това е особено валидно за кюрдския регион в Иран.

В последната година се наблюдават промени в посоката на отношенията между Турция и кюрдите. Все по-често се говори и се предприемат действия за нов консенсус и поставяне на нов етап в отношенията между турци и кюрди. Турският елит възприема Кюрдския проблем като проблем на националната сигурност и тест за модернизацията на Турция по пътя към ЕС.

Сътрудничеството между Анкара и Кюрдско регионално правителство представлява директно предизвикателство към надеждата на Багдад да запази своята централна роля в страната. Кюрдско-турският тръбопровод и енергийните споразумения отразяват различна визия за Ирак, характеризирана със силна регионална автономия и пропускливи граници. Неспособността на Багдад да установи сигурност и стабилност в страна е основна причина за свободните маневри на Ербил в посока Анкара. Турция е най-важният търговски партньор на Иракски Кюрдистан. Налице е дори сътрудничество между разузнавателните им служби⁶ . Тези нови аспекти в отношенията между Турция и кюрдите в Ирак не изключват все още нерешените и дълбоко залегнали проблеми, като ПКК, противоречивата роля на Турция в съвременната ситуация в региона и др. За Анкара е от жизнено значение да се противопостави на всякаква възможност да се образува независима кюрдска държава, граничеща с нейните територии. Такава е турската политика както по отношение на иракските кюрди, така и срещу кюрдите в Сирия.

Един век след края на Първата световна война Иран и Турция са притеснени, че евентуалното създаване на независима кюрдска държава в Ирак ще насърчи „собствените“ им кюрдски политически и паравоенни групи да се присъединят към това независимо образование⁷. Като цяло Иран и Турция искат да сложат край на възможностите на разпространението на кюрдските въстания в района и да променят перспективите на Кюрдския въпрос.

Войната в Ирак от 2003 г., Сирийската гражданска война и създаването на Ислямска държава направиха въпроса за кюрдска независимост все по-актуален. Кюрдите са принудени да се адаптират към усложнената обстановка, неясното бъдеще и да намерят решения на заобикалящите ги заплахи и проблеми. В момента съществуват три основни фактора, които възпрепятстват независимостта на Иракски Кюрдистан: недостигат на финансови средства, спорните територии и международната опозиция на разпадането на Ирак.

Съдействащите сили, които могат да допринесат за постигането на кюрдска независимост са няколко.

Първо, установяването на контрол над стратегически важни територии, които попадат извън административния контрол на КАО. Овладяването на Киркук е предпоставка за постигане на икономическо развитие и потвърждаване на Иракски Кюрдистан като символ на стабилност и просперитет в региона.

Второ, кюрдите притежават много силно, добре организирано и опитно въоръжено формирование – Пешмерга, което е защитавало кюрдския народ от десетилетия. В случай, че КРП насочи повече усилия в модернизирането и тренирането на своите въоръжени сили, то тогава Пешмерга може да се превърне във важен фактор, съдействащ за постигането на кюрдска независимост.

Трето, Иракски Кюрдистан е относително стабилен, което води до по-добро икономическо развитие в сравнение с останалата част на Ирак.

Много от съществуващите фактори имат двойствено значение за бъдещето на региона. Един и същ фактор в различни ситуации може да съдейства или да противодейства на стремежа на кюрдите за независимост. Тези фактори са взаимосвързани и си влияят както един на друг, така и на бъдещите перспективи в региона. Голямата въпросителна в тази сложна картина е бъдещето на Ислямска държава и доколко тя ще продължи да е фактор, диктуващ ситуацията в региона. Като цяло в средносрочен план отделянето на Иракски Кюрди¬стан в независима държава е малко вероятно. Ако иракското правителство не направи отново завой към силна автократична власт, кюрдите биха имали по-голяма полза да останат в пределите на държавата. Има няколко основни причини за това.

Първо, съседните страни няма да са така подозрителни към Иракски Кюрдистан, което ще позволи по-добро икономическо сътрудничество.

Второ, контролът над Киркук създава достатъчно условия за кюрдите да развиват своя регион в рамките на Ирак.

И трето, международната общност ще е по-склонна да подкрепя Иракски Кюрдистан като част от Ирак.

Стабилното икономическо развитие, ресурсният потенциал, способните сили Пешмерга и успешното автономно управление постепенно повишиха значението на Иракски Кюрдистан за региона и неговите съседи. В съвременната ситуация, за да поддържа ниво на просперитет и сигурност, Кюрдското регионално правителство трябва да се справи с проблемите си в Ирак и да заложи на регионалното сътрудничество. Авантюристичните стремежи за независимост за момента трябва да останат на заден план, тъй като иракските кюрди ще трябва да платят твърде висока цена за тях.