Само Мъжете ли могат да бъдат Лидери? / 25 Януари 2002 г. Insert paragraphs



Дата25.07.2016
Размер341.82 Kb.

Само Мъжете ли могат да бъдат Лидери? / 25 Януари 2002 г.

I
nsert paragraphs

Само


Мъжете ли могат да бъдат Лидери?

от


Роджър и Фейф Форстър

Originaly published in English under the title:

"Is Leadership Male?" Roger and Faith Forster

Published by:

Ichthus Media Services Ltd.

Ichthus Christian Fellowship

The Georgian House

31 East Dulwich Grove

London SE22 8PH

England


Tel 00 44 20 8299 5525, Fax 00 44 20 8299 9667

Email media@ichthus.org.uk

Website www.ichthus.org.uk/mediaservices
Copyright © Permission applied for to translate.
Тази брошура е предназначена за желаещите да разберат повече за " Само Мъжете ли могат да бъдат Лидери?".
Преведена от английски на български от Доротея Маринова Райкова.
Всички права запазени. Никакви части от тази брошура не могат да се възпроизвеждат и разпространяват по какъвто и да било начин, включително ксерокопиране и записи от всякакъв вид, без писменото разрешение на издателите.
За контакти и информация:

Гр. Разград ул. Китка 10 сем. Тейлър

john_afize@bigfoot.com

Съдържание
По-късните векове

Първите спасители

Част втора - спасена Ева

Част трета - съдете за себе си

Част пета - как да разбираме Павел

Мъже и жени- ролята на мъжете и жените в молитвените домове

Първо- въведение

Второ- новото човечество

Застъпване на вековете

Новото човечество в Новият Завет



Ние можем да посочим монтанистите и пресилианците които са дали на жените лидерски роли и група библейски вярващи във следващите векове които са продължили тази традиция. Много често тези групи са били преследвани, и лидерите жени заедно с мъжете са страдали. Всъщност 112та год. след Хр. Плиний младши написва писмо до император Траян за християните, той искал съвет как да се справи със тях и казва на императора, че всъщност за да намери нещо повече за техните учения, той е измъчвал две жени робини които са били наричани дякони. Удивително е да се открие по този случаен начин, че всъщност авторитетът на Евангелието вече е прескочил бариерите на класа и пол, във тези две лидерки от Църквата.
По-Късните Векове
Като изследваме историята на Църквата, можем да посочим валдезианците от 12ти и 13ти векове които са имали жени за проповедници, а на баптистите от 16ти век които са имали лидери жени. Квакерите през 17ти и 18ти век, са включвали жени като проповедници, учители и лидери. Както е направил Джон Уесли във неговото методистко движение от 18ти век. Когато Джон Уесли е чул, че някои проповедници застават във опозиция на жена проповедник мис Сара Малет всъщност факта, че тя е служила на Бога, и е била използвана от Него. Той пише ние дадохме правото на Сара Малет като не се съмняваме, че тя проповядва методистката доктрина и присъства на нашите служби и служи на нашата дисциплина. Това всъщност е било много голяма подкрепа от Джон Уесли и би трябвало да е било голямо окуражаване за Сара.
Първите Спасители
Армията на спасението от 19ти век, отива още по-нататък във тяхната подкрепа на правата и свободата на жената, като подкрепя лидерството на жените, когато то е подкрепено от Богаза това. До колкото знаем те са първата християнска църква или движение да напише във тяхната официална конституция, е нищо не ще даде право на събранието да подкрепя каквото и да е решение против заслугите и работата на жените като Евангелисти или лидери или нещо което да наруши правата им и работата им. Тези думи са написани през 1875 год. по времето когато светската жена е нямала легални права върху нейната собственост, децата й, домът й и всъщност техните личности. Всичко това е било легална собственост на съпруга. Мястото не ми позволява да изредя всички тези героични жени които са чули гласа на Бог, за чуждестранни мисии от миналият век, оставяйки искрящи следи по целият свят най-често във най-трудни ситуации. Те проповядвали, учили и правели ученици като поставяли нови църкви във отдалечени краища на земята. До 1904 год. имало 44 мисионерски общества женски, напълно оборудвани и управлявани от жени. Ето защо не е чудна, че у дома във Англия обикновените жени започнали да се чувстват неудовлетворени със техният нисък статус във обществото и тяхната невъзможност за влияние върху парламента чрез техните гласове. Със сигурност движението за правата на жените, към гласа на Бог от 19ти век и по-рано което е показало на света, че жените могат да бъдат способни на постигане на нещо. Всъщност светът е последвал Църквата по това време. Погрешно е да смятаме, че съвременният феминизъм е директен или единствен фактор на съвременното движение за разпознаване на работата на жената във църквата. Такова движение има чудесно библейско историческо родословно дърво което ние само докоснахме тук. Разбира се има също движения които са забранявали на жените да споделят лидерството и пасторството във църковната история. Ние винаги сме разбирали различията във библейската интерпретация. В края на краищата зависи от всеки да си направи собствено заключение пред Бога след като изследваме всички доказателства. Втората точка която се чувстваме длъжни да изкажем във отговор на статията на Дейвид е, че всъщност изглежда има объркване върху концепцията за сексуалността и Бог. Със сигурност никой сериозно не вярва, че Бог е сексуално същество във какъвто и да е физически смисъл. Исус казва, че във възкресението няма да има жени, да но ние ще сме като ангелите които естествено са несексуални като Бог самият. Да уеднаквим мъжествеността със човешки разбирания със Бог и да направим Бог човек, което е абсолютно погрешно. Нещо повече тъй като Бог е направил заедно и мъжът и жената по Негов образ (Бит.1:26), можем разумно да предположим, че мъжествеността и женствеността заедно се съдържат във Божият характер, както всъщност са и във нашият. Във смисъл, че ние и двата пола и жените и мъжете имаме и женски и мъжки хормони във телата си. Ако сложим твърде голям акцент на мъжкото представяне на Божественото става много съмнително. Жената на мъдростта от книгата притчи представя Божественото, нещо повече Бог представя Себе Си като майка във писанията (Исая 66:13) и дори Неговото име е Ел Шадай, съдържа във еврейски дума за женски гърди - шад-във неговият корен, нещо още по-интересно във книгата Откровение почитаният Бог Исус, Исус е описан като имаща женски гърди виж (Откр.1:13). Съвременните версии по някога за жалост избягват тази специфика. Защо Бог да не може да бъде заедно майка и баща във своята собствена личност. Ако предположим, че жените при възкресението ще станат мъже или от мъжки пол, за да бъдат като Бог докато мъжете ще си останат от мъжки пол, означава да отслабим женствеността като качество и нито да бъдат напълно хора, нито божествени, това е присъщо на източните религии където жените са по-низши създания, могат да се надяват да приемат мъжествеността чрез прераждане. Това не ни дава правото да сменяме името на Бог, това чудесно име баща, нито да Го почитаме като богиня. Ние се прекланяме нито пред мъж нито пред жена, който стои на трона на Вселената, нито бисексуално същество, но един Бог който е създал и двете и тяхната сексуалност всъщност. Исус със сигурност се е родил мъж, но Бог който съществува във нас като чрез своя Свят Дух, който е и мъжествен и женствен. Интересно е да споменем, че Святият Дух във мъж често ще го накара да бъде по-мек във дух, докато Святият Дух във жена много често слага твърдост във нея като дава кураж и надежда. Бог има работа да ни направи цялостни хора не твърди мъже, или пухкави жени, но мъже и жени които са достатъчно силни за вечната съдба за която Той има за нас.
Част Втора - Спасена Ева
Знаеш ли, че ти си една Ева, Божията присъда над пола все още има добро, а също така все още трябва да има вина и на пола. Ти си вратата на дявола, ти си едно авеню към забраненото дърво, ти се първият дезертьор от Святият Закон. Ти беше тази която принуди Адам, защото дяволът не можеше, нямаше сила за това. Ти толкова лесно почиташ Божият образ за твоята измяна ………………………. рябваше да умре. Със тези строги думи Тертолиан, ранен църковен баща от края на 2ри век сл. Хр. Изказва обикновеното отношение на еврейските и дори християнски мъже към жените. Един учен ни казва, Тертолиан имаше огромно влияние сред християните от неговото време, ако това е вярно не е чудно защо толкова враждебно се гледа на жените във църквата от векове насам. И все пак най-интересното нещо за думите на Тертолиан е това, че те са всъщност цялостен антитезис на библейското учение за Ева и за жените въобще. Съгласяваме се със Дейвид Посън когато той посочва, че във Новият Завет остава вината за първият грях при Адам, не на Ева "И Адам не се излъга, но жената се излъга та падна в престъпление." (1 Тим. 2:14). Все пак не можем да се съгласим, че може да се направи заключението, че всички жени лесно се излъгват и не са способни нито да поучават нито да водят. Повечето от ересите на света са били започвани от мъже, а не от жени неща повече всички ние знаем за образовани жени със логически и остри умове. Има много жени математици например, а всички ние сме срещали мъже които са ирационални, объркани, субективни. Една наша приятелка ни разказа, че трябвало да посети църквата на селото, една неделя сутрин и трябвало да изслуша една разхвърляна експозиция на Йоана 1ва гл. От поставеният пастор там във която той е направил предложението, че словото което се отнася за Йоан 1:1 е Мария майката на Бога. Нещо повече Ева не е използвала нейното падение като извинение, тя просто е изказала със истинност вярно причината или влиянието което е довело да изяде плода. Това беше Сатана и неговата примка която я доведоха до падението и тя обвини Сатана открито пред Бог. Като изложи така дейността на Сатана, тя провокира неговата враждебност към себе си, един враг който Бог по-нататък подчертава когато Той казва на Сатана "Аз ще изсложа вражда между тебе и жената" (Бит. 3:15). Ако жената е създала пропастта чрез излагане себе си на Сатана тогава Бог я увеличи. Съвсем не загатвайки, че жената е във заговор със Сатана и така също и по-нататък Библията прави Ева антагонист на Сатана. Тя най на края ще причини неговото падение чрез Исус нейното семе. Интересно е да сравним това със историята на Гедеон от Съдии-6та гл. Където след като той е разрушил олтара на Ваал той е наречен Яровал, тоест нека Ваал да се бори срещу него или враг на Ваал. Жената е враг на Сатана. Със сигурност неговата злоба към нея, е била демонстрирана през вековете тъй като жените са били презирани, угнетявани и жестоко третирани от безбожни мъже. Както и е интересно, че въпреки, че Сатана също индиректно причини неподчинението на Адам чрез работа върху него чрез Ева, а Адам не разпозна частта на Сатана във цялата история. Когато Бог го попита "Ти изяде ли от дървото", той отговори "Жената която Ти Си ми дал, тя ми даде да ям и аз ядох". Адам разпознава частта на Ева, но той изглежда обвинява Бог вместо Сатана като не директна причина. Така, че жената която ти ми даде, Сатана който всъщност е присъствал на това разпитване или някъде наблизо, трябва да се е зарадвал като вижда Адам да прибавя на неговото неподчинение и греха на обвиняването на Бог със някаква отговорност за това. Този лош характер говори за неподчинение и отказване от отговорност ще изглежда така, че дисквалифицира Адам от това, от ролята му да води други. Но това не означава, че всички мъже автоматично са неспособни да водят, просто защото Адам е бил такъв. Предположението на Дейвид Посън, че Адам е теологически първият който греши, защото той поставил себе си във ролята на жена като следва своята съпруга. Във неподчинението е дадена идея която въобще не е потвърдена от контекста. Нямаше да има по малко вина, ако беше всъщност Ева която е съгрешила, защото нейният мъж е предложил идеята. Сапфира от (Деяния. 5:9), е била съдена точно за същото нещо и Петър не е предположил това защото тя просто е била жена. Нито Библията дори казва, че Адам е бил първият който съгреши защото е била Ева, но че чрез грехът смъртта влезе във света. Христосон, друг ранен църковен отец посочва, че Павел във Рим. 5та гл. казва всъщност не е действителният грях, греха на престъпването на закона, но това е било неподчинението на Адам което е довело до световно разрушение. Всъщност докато във Библията не се говори с пренебрежение за характера на Ева въобще, там има няколко силни думи в които се казва на няколко места същото и за Адам. Йов казва "Покрих ли аз своите прегрешения като Адам, като скрих моята неправда в пазухата си." (Йов 31:33). Осия казва "Като Адам те всички престъпиха Завета" (Осия 6:7). Във Новият Завет езикът става дори по строг. Чрез един мъж грехът влезе във света, смъртта царува от Адам до Мойсей, чрез престъпването на един много умряха, чрез престъпването на един смъртта царува чрез него. Чрез неподчинението на един мъж, много бяха направени грешници (Рим. 5:12, 19). В светлината на интерпретацията на Новият Завет на падението, вината на Адам изглежда странно, че мъж като Тертолиан могат да придават толкова много вина на Ева. От къде идваха идеите му за това, тъй като те просто не са от Писанията. Несъмнено той е бил под влияние на някои не вдъхновени еврейски писания наречени Еклисиастикус или мъдростта на Бен Шира написани 250 год. пр. Хр. и които много широко са били разпространени сред евреите. Тези апокрифни писания написани по времето когато юдаизмът е бил не духовен и твърде много повлиян от обкръжаващите езически култури са били източника на много от талмудското учение относно падението. Талмудът е тялото на еврейският цивилен и каноничен закон. За някои евреи той изглежда, че има много по вече авторитет от Библията. И все пак неговият дух всъщност са съвсем различни от тази на Библията според д-р Едергщайн. Мъдростта на Бен Шира твърди смело, от жените започва грехът и чрез нея и поради нея всички умират. Талмудът включва повече от 40 цитата от Бен Шира от където той нацяло е взел своето учение за падението. Случката на измамването на Ева изглежда е бил покрит от езическият мит за Пандора, която е отворила кутията на злото във света. Талмудът като разширява вината на Ева, изброява 10 проклятия които са били изказани срещу Ева. Те включват традиционното вярване, че жената е проклета във раждането на децата и отглеждането им, във едно необикновено желание за нейният съпруг във неговото властване над нея, във нейната длъжност да се облича като опечалена, и да не се показва на публични места с непокрита глава. Тук има нещо общо със традиционната интерпретация на 1 Кор. 11гл., някои християни биха се съгласили със талмуда до тук. Обаче много малко биха се съгласили със оставащите две проклятия. Първо, че жената е задължена да има само един съпруг, докато мъжът може да има много жени и второ, че тя трябва да живее във своята къща като затвор. Нещо повече еврейската учена Катерин Бушнел спори, че оригиналният еврейски текст казва, че Бог не е произнесъл проклятие срещу Ева. Тя изказва мнението, че фразата "Аз ще увелича твоята болка при раждане" от (Битие 3:16), трябва по правилно да бъде превеждано "Примката увеличи твоята тъга и твоите въздишки." Това очевидно е отнесено до Сатана който лежи и чака да я измами, което има резултат във нейното унижение от него, от Сатана и от мъжа който ще управлява над нея. Тя настина ще има тъга, както ще има и мъжът, тъй като сега природата ще бъде враждебна на него и на неговият труд, чрез който той ще изкарва храна, особено след като той е изгонен от градината. Това наистина има ли значение, да защото учението на апокрифа и на талмуда са си намерили път към християнските учения и на много са повлияли на интерпретацията. Някои ранни църковни отци цитират от тези писания като, че ли са били авторитетни. Ето защо несъмнено Ева била под толкова силна опозиция от тогава насам, като първи представител на женският пол, което е много лоша новина за всички жени. И все пак Бог каза най- чудесните твърдения за Ева. Нека да погледнем отново към това което Бог казва. Първо-във тези думи адресирани към Сатана, Бог казва "Аз ще поставя вражда между тебе и жените и между твоето семе и нейното семе, той ще ти вземе главата, а ти ще й нараниш петата." (му нараниш петата). Ние вече мислихме за враждата между жената и Сатана, но какво ще кажете за враждата между нейното семе и неговото семе. Кой е семето на Ева, във следващото изречение е ясно, че Бог представя именно Исус идващият Освободител който който взема главата на Змията. Но семето е взето от повечето еврейски учители да означава не само една личност, но много. Някои мислят, че това означавало цялата човешка, но това е изключено от твърдението на това, че семето на Сатана ще се противопостави на това на Ева. Фразата "Деца на сатана" обикновено се за отнася морално, духовно покварени човешки същества виж (Мат. 13:38), (Йоан 6:70), (Йоан 8:41, 43), (1 Йоан 3:7, 10). На кого всъщност тези лоши хора ще се противопоставят, на семето на Ева. Павел пише до вярващите във Рим, във (Рим. 16:20), "А Бог намира, скоро ще смаже Сатана под нозете ви." Заключението е това, че вярващите са семето на Ева. Тези които вярват на обещанието на Бог и които влизат във конфликта със Сатана са децата на Ева. Тя беше първият вярващ във обещанията на Бог, що се отнася до идващият Спасител, който ще отсече главата на Сатана. Виж нейният вик на радост, почти няма място тя роди Каин (Бит. 4:1). Защото Бог обеща, че чрез нея ще дойде Освободител. Може би за това Адам когато беше изправен пред присъдата на смъртта което той донесе върху себе си и на цялата човешка раса. Той нарече своята жена Ева, което литературно означава извор на живот. И Библията добавя, че това е било защото тя беше майка на всички живи. И тъй като това, следват Божието обещание отнасящо се до нейното семе, твърде вероятно тези всички живи да се отнася до вярващите също. Със други думи Адам разпознава своята жена, като извор на духовен живот чието семе ще победи смъртта, която той е довел във света. Чарлз Уесли е уловил духа на това във неговите малко известни два реда от неговата известна песен "Слушай, вестителите ангели пеят", когато той написва "Стани ти завладяващо семе на жената, отсечи във нас главата на змията." Не е чудно защо Бог описва Ева като помощник на Адам, или като някои преводи на (Бит. 2:18) сила еднакви на неговата. И най на края няма доказателство във текста, че Ева самата е била изгонена от градината във рая. Отнасящото се слово на Бог от (Бит. 3:22, 24) е за мъжа, всъщност не е невъзможно Ева вече да е изяла от плода на дървото на живота, което преди падението не е било забранено макар, че това не изглежда невероятно. Както и да е, тя всъщност не е наименувана при изгонването от Едем, но се вижда от контекста, че тя е последвала своят съпруг навън от градината. Така, че тя също както и Адам загубва мястото си на пълна сигурност. По нататък нейната плодовитост и авторитет от (Бит. 1:27) ще бъдат нападани от Сатана до времето когато Освободителят от Сион дойде. Когато Мария предложи себе си на Бог като един канал на божествен живот от (Лук. 1:38) тя самата стана личността която изпълнява обещанието дадено на Ева, че семето на жената ще отсече главата на змията. Поздравът на ангела към Мария когато той е донесъл благата вест, на нея трябва да бъде изписано върху плочата на сърцата и духа на всяка жена която обича Бог, и предлага себе си като негова слугиня и носител на живот "Здравей благодатна Господ е със тебе."
Част Трета - Съдете За Себе Си
Старият Завет прогресивно ни дава подчиняваща роля, подчиняващо място на жените така както Дейвид Посън казва или обществото е било по малко йерархично и много по вече уважително към жените така както Давид го описва. В началото има строго наблягане не на матриархата, а със сигурност на ролята на жената във първата директива която се отнася за брака във (Бит. 2:24) по тази причина ще остави мъжът баща си и майка си и ще тръгне със жена си, и те ще бъдат една плът. Архиелозите подчертават, че имат много разпространени доказателства, че на практика във миналото мъжът е оставял собственият си дом и е придружавал жена си във нейният дом или там където тя е живяла. Ако това е варно то със сигурност е осигурило на жената едно пропорционално уважение и защтитаване на нейните интереси от цялото семейство ако е необходимо. Тогава би било много по трудно за мъжа да направи жената робиня, както е ставало много пъти във историята, когато жената е трябвало да отиде във новото си семейство там където живее мъжът. Когато Бог е повикал Авраам, Исак, Яков да създадат нова нация това автоматично не е означавало, че техните жени които са били женени за тях ще тръгнат със тях във техният път. Някои учени казват, че думите на Авраам към Авимелех от (Бит. 20:13) отнасящи се до Сара трябва да се четат така, когато Бог й каза или я принуди да се странства със мен повече от колкото когато Бог ни каза да странствам. Имайки се предвид, че това е специално желание на Бог, не е обичайна обществото което е накарало Сара да напусне домът си и да тръгне напред със Авраам. Много по късно когато слугата на Авраам е изпратен със мисия да търси булка на Исак от роднините на Авраам (Бит. 2475) изглежда, че всъщност тя много вероятно е можело да поиска от Исак той да живее със нейното семейство, а не обратното. Нещо по вече, когато слугата пристига и пита за Ветоил нейният баща, Ревека го поканва във къщата на нейната майка (Бит. 24:28) и по късна Исак взема Ревека във шатрата на своята майка стих 67. Тези забележки изглежда натежават на страната на архиелозите във посока на това, че жените от тези дни са имали право на собственост върху управлението на дома. Историята става още по интересна от достойнството и независимостта на жените от начина по който на Ревека е дадено свободно право да избира, дали да се подчини и да отиде със слугата и да стане съпруга на Исак или не (Бит. 24:58). Независимо от решението на нейната дъщеря, всъщност на майката и на брата на Ревека слугата дава даровете след като е дал на самата Ревека. Всъщност Исак е този с когото не е било обсъждано това положение или тази женитба, а не е Ревека. Виждаме същата или подобна картина когато погледнем (Бит. 31:4, 14) където ясно се казва, че Яков е дал правото на избор на своите съпруги да тръгнат със него обратно във родната земя или да останат със техният баща. Те са избрали да напуснат езическият Ливан и да тръгнат със Яков на неговото пътешествие със Бог. Може би тези примери ще ни помогнат да демонстрираме, че жените във старият свят са имали права и просто не са били някакви бъбрици. Патриарсите очевидно са уважавали жените за които са се женили като едни поне до някаква степен независими хора и със сигурност достойни за уважение и почит. Странно ни изглежда казването на Дейвид Посън, че съвременната практика на жените да приемат фамилията на съпруга след брака е официално акт който идва от Адам след като той е наименувал своята жена Ева така, че да подчертае своето господство над нея. Няма никакво доказателство, че мъжете са наименували своите съпруги въобще из цялата Библия, освен като изключим случаят със Ева който разгледахме по рано. Дори сучаят със Авраамовата жена, смяната на името беше не инициатива на Авраам, но тази на Бог, виж (Бит. 17:15). Нещо повече, не е дадено правото на Адам да управлява над нея, но да подсилва нейният собствен авторитет. Името Сара означава главатарка или женски управител, от старо източната терминология където Сар означава главен. Нашите съвременни Библии обикновено ни предлагат превода ката принцеса, но това не е сполучлив превод, тъй като то се отнася по скоро до жената на принц или дъщеря на крал, което е различно от един управител със собствено право. Все пак това име е било дадено на Сара за да упражни, то да управлява и да предполага нейната власт, като главатарка на една нова нация която Бог основава. Професор Монгана е един забележителен професор, от арабски пише Сарай означава моя принцеса, а Сара означава принцесата. Първото се отнася до функцията на Сара към Авраам, но второто го обобщава като важно за целият свят. Това почитане на Сара може по късно да бъде намерено във това как Бог я описва като една от неговите помазани във (1 Лет. 16:22 и Пс. 105:15). Когато двамата Авимелеховци, това име всъщност означава баща, крал и е титла, а не собствено име, на двамата им е било казано да не пипат божиите помазани, това определено е означавало Сара на първо място от (Изход 20:6) и заедно Исак и Ревека на второ място (Изход 26:11). Сара със сигурност е била божия помазана или избрана като изключим ниската цена която Авраам й дава, става въпрос за случаят когато той й позволява да бъде взета във харема на езически крал със малката човешка надеждица тя да не бъде докосната, ако изобщо бъде, не се знае дали той се е замислил дали тогава тя ще бъде на разположение на божиите цели. Бог без съмнение е я пазил и я спасявал и тя е била тази която е получила силата да зачене обещаното дете чрез вяра (Евр. 11:11). Ако Баг не беше я ценял повече от колкото Авраам, то тогава Исак не би бил роден като първият от родословието на обещаният Меся (Помазаният). Нещо повече Бог по късно, всъщност казва на Авраам да слуша Сара каквото и да му каже тя (Бит. 21:12). Като използва същата дума подчинявам се, тук както и във (Бит. 22:18) където той хвали подчинението на Авраам на неговият собствен глас. Това трябва да се има предвид когато се чете окуражението на Петър към жените християнки да имат уважително и подчинително отношение към своите съпрузи, като използва Сара за пример (1 Петър. 3:1, 7). Трябва също да се има предвид, че единственият случай който е записан Сара да се е обръщала към Авраам със господарю, е било във връзка със раждането и по скоро със създаването на дете заедно от двамата. Вероятно това е имал предвид Петър тъй като той подчертава, че съпругът и съпругата във следващият стих са като наследници на благодатта на живота. Относно предмета на наименуването и властта, ние бяхме също така изненадани от твърдението на Дейвид Посън, че във Новият Завет е казано, че всъщност на Йосиф, а не Мария е дадено правото да наименува бебето Исус. Директивата или заповедта на ангела първо е дошла към Мария, а после до Йосиф и всъщност тя е една и съща, еднаква е "Ти ще го наречеш Исус." (Лук. 1:31) и (Мат. 1:21). Връщаме се във Старият Завет, там има няколко жени които са наименувани пророчици и което е най-сигурно те са имали действителна лидерска власт, както и да получават съобщения от Бог. Първата е очевидно Мариам за която, всъщност Бог описва сам Той като лидер в (Мих. 6:4), заедно със Аарон и Мойсей. Интересно също да видим, че Бог много на сериозно взема арогантността на Мариам, както и на Аарон всъщност, но тя изглежда е била по виновната когато критикува Мойсей който е бил много по мек от всеки човек на земята, и Бог я съди…….. фи това е 14та стр. Тук има липсващи два листа продължавам на 19та стр. Никъде не намираме потвърждение, че ранната Църква постоянно е държала тези които са от езичниците покръстени християни или пък робите далеч от лидерските позиции като изключим предимството на евреите, че те все пак са имали вече готово знание за Писанията. И когато Петър е бил изкушен да се отнася към бившите езичници или към езичниците като духовно по низши, той е бил на два пъти порицаван, първо от Бог (Деяния 10:15, 28) и второ от Павел (Гал. 2:11, 16). Що се отнася до проблема за робството от ранният 19ти век много просветени християни като Чарлз Фини който се е борил за забраняване на робството са разпознавали, че аргументите за еманципацията на жените и техните са еднакви. Тези които са искали да практикуват робството са използвали същите точки за защита, както и тези които са защитавали подчиненото положение на жената към мъжът. Първо- липсата на отношение от страна на Исус към този въпрос за, тоест ясното Му отношение към подчинението. Второ- учението на апостолите, които били позитивно настроени към подържане на отношенията господар-роб. Трето- приемането на съществуващият социален ред от евреите и фактът, че е нямало нито един роб между апостолите. Четвърто- надеждата и вярата да се подържа един нормален социален ред, като се избягват всякакви сътресения. Аболиционистите от тяхна страна подчертават, че докато е вярно, че Исус е направил малко за подкастрянето на клонките на неприемливото дърво, то Той е направил нещо още по радикално. Във своите действия и поучения за човешките отношения, Той е подчертал какво ще се случи на корена на това дърво, което ще осигури повяхването и пречупването на цялата структура, ако е прието и се е грижено за него. Апостолските нареждания могат да се видят, като въжето около дърво което е било опазвано да не падне по неподходящ начин и да причини някакви щети. Всички тия разглеждания са били свързани със Библията или със робството, но много хора са виждали развръзката между въпроса за жените. Дейвид Посън правилно подчертава връзките на Исус със жените, че са били уникални във аналите на религиозната история и голям контраст със отношението на юдейските учители от неговото време. Исус е пътувал със жени говорил им е, изцелявал ги е, учил ги е както лично така и на обществени места. Той е оставил най-голямата хвала от негова страна на жена която се е наричала Мария от Витания. Мария е един много интересен случай, първо във инцидента от Лук. 10гл. където Марта се е занимавала със житейски грижи, докато Мария е стояла до краката на Исус, това последно обяснение не е просто описание къде е стояла Мария когато е слушала Исус, но и технически термин (Деяния. 22:3). Мария се е държала като ученик на Исус и Той я е похвалил за нейният избор. Мария избра по добрата част която не ще й се отнеме. Тук Исус не порицава Марта директно, въпреки нейното яростно оплакване, може би Той е разпознал това избухване като резултат от стрес. Както и да е, Неговият отговор е интересен, първо Той започва със двойно повикване "Марта, Марта". Има само седем случая във Писанията когато Бог използва името на човек два пъти по този начин, и всеки път думите които са следвали са били от голяма важност виж (Бит. 22:11, Бит. 46:2, Изх. 3:4, 3 Лет. 2:10, Лук. 22:31, Деяния. 9:4). В тези думи към Марта единствената жена която е повикана така, Бог е отправил забележката, че ролята на ученичеството която Мария е избрала, е по добра и по задоволителна от тази на домашната роля която Марта е изпълнявала във момента. Това революционно изказване е разтревожило много коментатори и проповедници, които се втурват да ни уверяват, че Исус всъщност не е подценил важността на ролята на жената във домашна среда. Може би те са прави, но това което неизбежно се вижда е, че Исус никога не е давал инструкции или нареждания на жените за техните домашни задължения. Нещо по-вече, неговата собствена майка никога не е виждана откъм ролята й във дома, когато е споменавана във Евангелията. Всъщност изглежда, че тя доста е пътувала и още по вече когато една жена извиква от тълпата докато Исус проповядва "Благословена да бъде утробата която те е носела и гърдите които са те кърмили.", Той отговаря "По-добре благословени да са тези които слушат Божието Слово и го пазят." (Лук. 11:27). Исус не е порицал тази жена, че е говорила публично Той просто е поправил нейното погрешно оценяване на жените. Може би тази жена е изразила всъщност завистта към уникалната роля на Мария като майка на Исус, но Исус е посочил, че това което е представило Мария да бъде негова майка, не е всъщност нейното майчинство или нейната майчинска роля, но фактът, че тя е чула Бог и е спазила думите Му. Благословена да бъде тази която повярва, че ще има изпълнение на това което й е говорено от Бога. Всички жени могат да участват във благословенията, независимо дали са майки или не. Както виждаме от по горното, Исус вземаше на сериозно забележките на жените, които те отправяха към Него и не ги сриваше със земята, дори когато те грешаха. Всъщност Дейвид Посън, ни предоставя една картина без съмнение когато той цитира, като доказателство за отношението на Исус към лидерството на жените, неговата негативна реакция към жени които му казват какво да прави. Всъщност ние трудно можем да избегнем фактът, че Исус много по вече и по силно изобличава мъжете които се опитват да наложат авторитет върху Него "Махни се зад Мен Сатано, ти си ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките." (Мат. 16:23). Това беше казано на Петър принцът на апостолите. Друг случай, Исус дава висока похвала на Мария от Витания, когато тя Го помазва преди погребението със нейният скъпоценен нард. Юда и други се противопоставиха на нейното екстравагантно действие, но Исус ги предупреди "Оставете я на мира, защо я притеснявате тя Ми прави прекрасно нещо." И после Той продължи с удивителното изказване, че където и да се проповядва Евангелието по целият свят, тя ще бъде спомнена със това което Му е направила. Пророческото действие на Мария, показва не само ясно и точно духовно възприятие и чувствителност, но и отношение на една дълбока лична обвързаност със Исус Христос, който лежи във сърцето на християнският живот. Интересно е да се отбележи, че единствените които кръщават, тоест помазват са жени, едната е Мария която разгледахме във този случай и другата, опростената грешница от (Лук. 7:36, 50). Това свързване на името и действието на жена със Евангелието което ще се проповядва по целият свят е удивително. А това не е единственото място където жените са свързани със прокламирането на добрата вест. Независимо от това, че жени които пътуваха със Исус (Лук. 8:2, 3), и които свидетелстваха за неговите чудеса и изцеления и по вече от ученията Му, жени бяха също главните свидетели на неговата смърт и възкресение. Когато Исус трябваше да се върне при Отец, Той инструктира своите апостоли да Го чакат в Ерусалим докато не получат сила от небето. Тази сила трябваше да ги направи силни свидетели за Него и по важно на Неговото Възкресение. Освен това невероятно, че тези които можеха да свидетелстват напълно за неговото възкресение и всъщност тези които със сигурност са присъствали тогава когато Святият Дух се е изливал във (Деяния. 2ра гл.), бяха жените които Го последваха предано. Те видяха и чуха много от свръхестествените неща които съпътстваха възкресението, от колкото мъжете апостоли. Дейвид може би е прав за това, че те са имали по малък риск при отиването при гробницата отколкото апостолите, но това няма нищо общо със Божието избиране да им покаже удивителните случки и да ги направи главни свидетели на драмата. Бог по късно е искал и другите апостоли да засвидетелствуват за празната гробница въпреки риска да отидат там. Но жените бяха тези които видяха пазачите да лежат като мъртви мъже от страх и камъкът отвален и ангел който стои на него. На тях също им беше говорено от ангелите. Първо Исус се появи на Мария-Магдалена, след като беше възкресен и после на другите жени и Той им заповяда да отидат и да разкажат на апостолите за неговото възкресение и следващо възнесение. Има нещо много, много важно във това, на жени е заповядано първо да разкажат за възкресението на Исус. Тези жени със сигурност са присъствали на Петдесятница по късно когато Святият Дух е дошъл да ги направи силни да бъдат свидетели. Петър тогава цитира пророк Йоил, че божиите слуги и мъже и жени ще пророкуват. Всичко това беше едно по нататъшно изпълнение на (Пс. 68:1) "Господ издава дума за победа, известителките за нея са голямо множество." Има още един въпрос по който Исус е трябвало да разграничи мъжете, и това е неговият избор на дванадесетте апостола. Те са били изключителни мъже, няма теологическа причина дадена във текста, защо непременно мъже са били избрани и нито пък защото тяхното предполагаемо превъзходство във власт и интелект е било взето под внимание. Няма теологическа причина. И все пак са правени предположения да се намери причината за този факт, а именно. Първо- Исус се е съобразявал със предрасъдъците от неговото време като е знаел, че хората няма да послушат жени така, че Той прагматично е избрал мъже. Второ- Исус е знаел, че човечеството във всичките си поколения ще омаловажи ролята на жената така, че Той дава насока за управление на Църквата във всяко такова поколение. Трето- нито една жена от неговото време е знаела добре Писанията така, че да бъде ясно изразен учител на апостолската доктрина. Един рави е казал, че да учиш жена на Писанието е същото както да я учиш на разврат. Във всички тези виждания има нещо вярно свързано със ситуацията, но едва ли е достатъчно силно, ако ние вярваме, че Исус ни показва истината през цялото време. Такива прагматични разсъждения със сигурност биха били завели във грешна посока бъдещите поколения. Все пак има теологическо обяснение за извикването на дванадесетте апостола. Четвърто- със сигурност всички от Исусовото време ще видят важността във дванадесет нови патриарха, които създават новият Израел. Исус предизвикваше старият свят, и дванадесетте мъже патриарси ще бъдат истинското предизвикателство за старият народ на Бога и това, че една нова нация идва на мястото на Израел и на дванадесетте апостола виж (Мат. 21:43). Само дванадесетте участваха във последната вечеря, но никой от ранната Църква не си е помислил или някой от по късно време, че жените трябва да бъдат изключвани от това възпоменание за него. Поради изключването на жените от дванадесетте апостола, тоест липсата на жените в дванадесетте апостола, не трябва да ни дава право на заключение относно въпроса. Виж Юния от (Рим. 16:7), това е женско име и ранният …….. Кристосон е разбрал, че Павел я описва като апостол. Ако Исус е символизирал новият народ на Бог във избора на дванадесетте мъже, тогава не може да бъде прочетена антифеминиско отношение във това изглеждащо като разграничаващо действие на Исус. Той също е миел крака, правел закуска виж (Йоан 12:21), учел е мъжете ученици да чакат на масата (Лук. 9:16), люлял е бебета (Лук. 18:15), всичко това са женски роли и във всичко това няма основания за подценяване на женското или пък омаловажаване на разликите за жените апостоли. Той дори не е правил, не е казвал шеги за тъщи, свекърви нито е третирал жените като малката жена, за него за разлика от религиозните учители от неговото време, жените са били човешки същества с пълно право на място във неговото царство.
Част Пета - Как Да Разбираме Павел
Забележка към читателите, за да следите този материал, ще трябва да поглеждате към непознатите забележки.

Не разрешавам на жената да поучава и да има авторитет над мъжа (1 Тим. 2:12), това твърдение на апостол Павел изглежда ясно, точно и неоспоримо. Как тогава трябва да го разбираме. Интерпретацията или разбирането на всеки библейски текст трябва да се вземе под внимание.


Няколко забележки. Първо- не трябва да противоречим други заключения на Библията по същият въпрос или върху цялостното разбиране на Писанието. Видяхме от предишните глави лидерството на Сара, Мариам, Дебора, Юния и Пресила. Можем да прибавим и отрицателното свидетелство на Езавел от (Откр. 2:20, 23), която е съдена не защото е поучавала мъже и за това, че е пророчица, но защото нейното учение и доктрини са били погрешни. Възприемливо е, че поучението на жена пророк и поучението й се взема за равно. Накратко това, че Библията не си противоречи е наш първи принцип. Второ- нашата интерпретация трябва да бъде христологична или във центъра да е Христос. Евреите, мюсюлманите и светските философии четат Библията по различен начин. Християнинът чете като вижда Христос който е свързващият фактор. Всички Божии думи водят към и се съединяват във Словото виж (Йоан 5:39, Лук. 24:27), учението на Старият Завет или на писмата, трябва да бъде разбрано на светлината на историческият Исус от Евангелията. Вече видяхме, че Исус е големият еманципатор на жените и по никакъв начин не ограничава включването на жената във неговото царство. Дори най-малкият в небесното царство, което може да бъде жена, е по голям от Йоан кръстител виж (Йоана-Мат. 11:11), Мария е апостол на апостолите виж (Йоана 20:17). И не е била еврейската жена единствената на която Исус се е разкрил като Христос виж (Йоана 4:25, 26), след това тя е довела много мъже при Исус (Йоана 4:29, 30). Исус никога не е заповядвал, че жените не трябва да поучават нито да водят мъже, но точно обратното той ги е окуражавал. За разлика от Исус практиката на Павел за съжаление се различава. И трето- във частност (1 Тим. 2:12), не трябва да противоречим на всички останали писания на Павел.
Римляни
(Рим. 16:1, 2), Фибия е наречена свещеник-служител. Както е наречен Исус във (Рим. 15:8), и Павел в (1 Кор. 3:5). Това е дума от мъжки род която означава- нейната служба, а не пол. И може да има значение за нашето разбиране за изискванията към един възрастен което също е описано със дума от мъжки род като служба, но това не трябва да ограничава жените от запълването на тази служба (Рим.16:7). Намираме, че Павел се отнася към Юния, като към апостол. За някои съвременници е трудно да възприемат Юния като жена поради недомлъвките и казват, името може да бъде от мъжки род и някакво друго име всъщност. Кристосон от 4ти век, чиито език е бил гръцки е нямал този проблем. Той е писал "О, колко е велико посвещението на тази жена.", че тя би трябвало да бъде смятана достойна за апостол. Забележка- няма дума мъж във гръцки, както някои небрежни версии са добавили. Андроники и Юния са описани като родственици на Павел. Което означава, тоест евреин и са били повярвали преди Павел. Това би трябвало да ни загатва за тяхното партньорство, което е траяло по вече от 25 години, което се предполага по вече за омъжена девойка отколкото за двама мъже (Рим. 16:3, 5). Присила се означава като близък съработник, терминът е използван еднакво за Акила нейният съпруг и на друго място се използва от Павел за Аполос (1 Кор. 3:6), за Климент (Фил. 4:2, 3), както и за други две жени Еводия и Синтихия. Останалата част от Рим. 16та гл. от която една трета от хората са споменати по име са жени Мария, Трифена, Трифоса и Персида. За тях се казва, че работят или са съработници. Думата тук използвана за съработници заедно със другата гръцка дума за съработници за Персида еднакво са използвани от Павел във (1 Кор. 16:16). Добре е на такива да се подчинявате, и вие на веки който помага във делото и се труди. Това трябва да означава да се подчиняваш на жените работници не просто на мъжете.
Галатяни
Галатяни 3:28, няма вече юдеин, нито грък няма роб нито свободен няма мъжки пол ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса. Варно е, че този пасаж се отнася до наследството, както казва Дейвид Посън, но не е вярно, че наследството се пада само на синове, а не на дъщери, защото на дъщери също може да се падне наследство виж (Числа 27:1до11 и Числа 36:1до13). Ние всички и мъже и жени наследяваме, наследство чрез пребиваването ни във Христос който наследява за нас и ние наследяваме във Него. Тогава не е изненадващо, че всичкото едно във Христос Исус е от мъжки род, но това не по вече от аргумента за водачеството на мъжете или просто предпочитанието на мъжете по вече от факта, че всички сме наречени девица във (2 Кор. 11:2), което означава, че всички стават женствени или жени. Така както сме е среден род във гръцки, тъй като ние сме семето на Авраам и ние трябва да се радгледаме като от среден род по тази логика. Всичко което казва този пасаж означава, че бариерите от Старият Завет и Закона са неподходящи във Христа, че ние всички сме съучастници свободно чрез вяра жените еднакво със мъжете. Раса и социален статус са също неподходящи.
1 Kоринтяни
1 Kоринтяни 11:1-16 Павел показва, че във първият век на еврейско и бившите езичници смесени църкви, жените са имали права така както Павел е имал права, сравни същата дума (1 Кор. 9:4, 5, 6), така и жената е имала права и нейната покрита глава и коса са представлявали нейните права във обществото. Тя е имала право на нейната глава (1 Кор. 11:10) вярно е, че при Създанието жената е направена от и за мъжа стих 8, 9, но във Спасението и във Господа балансът е обновен и има вътрешна връзка, стихове 11, 12, природата показва това равенство, вече което сега съществува във Христос. Нашата интерпретация на (1 Тим. 2:12), трябва да бъде Павловата. Четвърто- ние признаваме, че контекстът е разбирането на (1 Тим. 2:12), ни дава същото разбиране както и на (1 Кор. 14:34 до 40), където тишината е радостна за жените и по същият начин се възприема и както и мълчаливостта във Тимотей, докато Църквата е поучавана от пророците. Тази хармония на пасажите е във връзка със принципа, че от устата на двама или трима свидетели едно нещо ще бъде установено (2 Кор. 13:1). Нито една важна доктрина или практика не трябва да почват само на един пасаж от Писанието. И двата пасажа ни дават мъдростта на Павел относно Писанията при работа със реда във църквите, като и двата пасажа го потвърждават. Пето- всеки пасаж от Писанието трябва да бъде разбирано във неговата историческа и културна ситуация преди да го приложим към нашата собствена. Това е много вярно за повечето от Старият Завет и най-вече за писмата които са написани по специфични нужди и условия. Павел по някога говори за Господните заповеди "Така казва Господ", но друг път той казва "Аз нямам заповед от Господа .", но дава предложение което е негова мъдрост за това време виж (1 Кор. 7:25) или сравни също (1 Кор. 7:7), във контраст със (1 Кор. 7:12, 1 Тим. 5:23, Гал. 5:12 и 1 Кор. 7:7), трябва да бъдат предупреждения за нас, да не слагаме по един и същ начин личните разсъждения и мъдрост на Павел, на същото ниво като заповедите на Господа или на Святият Дух чрез Павел, Петър и другите новозаветни писатели (Притчи 30:33), е писани не от самият ред и авторитет както (Изх. 20:13, 14). Във (1 Тим. 2:11, 12) Павел не изисква Божият авторитет, но ни дава неговата собствена илюстрована мъдрост за специфична нужда. Когато тази нужда е разбрана ние можем да приложим истината за себе си. Шесто- очевидни противоречия във Библията понякога изискват трудно, комплексни и дори извъртяни тълкувания за да се разплетат така, че да бъдад във линия със принцип №1, например 4то Царе и 1 Лет. 21:1. Бог е основната причина, а Сатана е непосредствената. Във (Марк. 10:46) и (Лук. 18:35), вероятно старият и новият град Ерихон се виждат във всеки съответен текст, равни (Рим. 3:20) и (Яков 2:25), "Делата бяха от вяра, а не по закон". Така също може би, трудни тълкувания трябва да се направят за да се избегне противоречието от (1 Тим. 2:12), със останалата от Павел и Библията. Седмо- и най-накрая широко разхвърляните традиционни тълкувания на (1 Тим. 2:11, 15), просто няма да ни стигнат. Просто Павел със сигурност ни печели от това както и някои от нас от това, от това да предположим, че Светият Дух е вдъхновил това. Някои от причините придадени на Павел дори са били апологизирани от някои някои коментатори както и те признават слабите места на това което те мислят, че всъщност са аргументи на Павел. Колко обидно за Павел е да предположим, че той се е нуждаел от такова плитко разсъждаване да подкрепя неговото учение. Какво тогава е това традиционно тълкуване на аргументите на Павел. То казва, че една жена трябва да не поучава, да няма авторитет върху мъжа защото
а) стих13ти- Адам е бил създаден преди Ева. Това разсъждение кара умът ни да се колебае, със сигурност това би трябвало да ни подскаже, че всички възрастни жени би трябвало да поучават младите мъже също по принципа на старейшинството.
б) стих 14ти- Адам не е бил съблазнен, но Ева е тази която съгреши, следователно Адам е по добрият лидер. Това е абсурдно, би трябвало да го считаме за по лош, ако той е съгрешил знаейки, че е във бунт. Тъй като Ева не е знаела тя със сигурност попада във същата категория като Павел във (1 Тим. 1:13) което ще рече да получава милост. Освен това същият пасаж от Писанието (Бит. 3та гл.) и същата гръцка дума за изкушавам е използвана от Павел от (Кор. 11:3) за да предупреди цялата църква и мъже и жени да не бъдат изкушавани. Тогава защо всички жени да бъдат по лесно изкушавани отколкото мъжете. Повечето ереси са започнати от мъже.
в) стих15ти- жените да не поучават и да не бъдат лидери, но ще бъдат спасени от Бог. Ако те изпълняват тяхната функция на детеродство и му се подчиняват. До тука със аргументите, но за какъв вид спасение говорим. Ако вечното спасение идва от детеродството, то тогава какво става със жените без деца, а какво става със изкуплението от Исус Христос. Ако, както казват някои просто това означава, че жените ще бъдат на сигурно място чрез детеродството, тогава какво ще кажем за господните жени които са умрели при раждане. Както ида го погледнем това е едно незадоволително обяснение. Трябва да има друго разбиране на този пасаж дори и да не е много лесно. Причини от 1 до 6 по горе, когато се разглеждат адекватно предполагат, че популярната интерпретация събрана във 7 е изоставена. Как тогава можем да разберем този труден пасаж. Тук е нужно едно по близко изучаване на текста. Структура (1 Тим. 2 гл.) се състои от три параграфа, представени от три позитивни обещания. Първи стих, аз обещавам преди всичко да отправям………….. лагодарения за всичките човеци. Стих осми- аз ще, или искам мъжете да се молят на всяко място като издигат ръце, и святи, а не гневни и препирливи. Стих 11ти- нека жените се научат тихо и без да прекъсват така, че параграф стих 11ти до 15ти и за нуждата която е различна от днешната култура за жените да учат. Забележка- твърдението "Аз не разрешавам", не е увещание нито започва параграф. Между другото повторението на думата "тишина" във стих 11ти и 12ти предполага, че тя идва между двете увещания за тишина от страна на жените и е между другото подкрепа на това увещание. На гръцки няма скоби, сравнете същата употреба във (Рим. 5:12, 18) и (Ефес. 3:1, 14), където Павел ясно говори за вмъкване. Някои версии показват това чрез слагане на скоби или тирета. Изложение- Три причини от (Бит. 1:3) даваме сега за това, защо трябва жените да учат.
Първо- стих 13ти. Първо Адам е бил направен после Ева. Христос също както при Създанието, жените и както мъжете трябва да бъдат формирани във тяхното мъжество, както да учат да не остават духовни бебета.
Второ-стих 14ти. Ева беше излъгана по същият начин, нейните дъщери биха били, ако те не са били научени.
Трето- на Ева е било обещано да бъде носителката на Спасителят (Бит. 3:15). Литературно това означава, тя ще бъде спасена чрез носенето на дете. Разбира се, чрез Мария се изпълни обещанието за това. Която самата беше много добър проповедник виж (Лук. 1:46 до 55). И нейният пример окуражава други жени да носят Словото на Бог по целият свят. Нека сега да разгледаме (1 Тим. 2:12) което стои за вмъкване. По време на обучението във общото събрание, жените са увещавани да не бъбрят. Което е било общоприето когато не се е очаквало от тях да учат, но да бъдат тихи и да пазят ред. Това окуражаване да учат, може да изглежда на уплашените съпрузи като заплаха за домашният мир сравни (Естир 1:16 до 20). Така, че Павел бързо добавя "Аз не позволявам на жените, на съпругите да обучават и да взимат власт над мъжете, над съпрузите си", което означава, че окуражава тяхното духовно обучение, но да се обучаван във тишина. Във (1 Кор. 14:35) Павел също добавя "Ако жените искат да знаят нещо нека питат мъжете си в къщи, а не на публично място." Законът учи същото, че е нужен ред при публично поклонение стих 34. Както ида е, нито Старият Завет нито във Новият Завет има нареждане за жените да вземат върховна власт, като бъдейки признати за учители във църквата със авторитет или власт дадена от Бога и от църквата да поучават. Този пасаж не се отнася до това естество. Павел засяга въпросът за обучението на християнските жени във Божият дом след векове на невежество, и как те да бъдат поучавани по Божият начин. Това, че Павел не забранява на жените да говорят публично се вижда от контекста на (1 Кор. 14:34 и 1 Тим. 2:12). И двата пасажа съдържат неща свързани със църковният ред и двата описват нареждания за това как да се обличат и да се държат жените докато се молят или пророкуват публично (1 Кор. 11:1 до 16) отнасяйки се до женското облекло по време на молитва и пророкуване е въведение на поучението за църковният ред на целите глави от 11та до 14 та на 1 Коринтяни. Подобно на това във (1 Тим. 2:9, 10) Павел показва на жените които искат да упражняват Богоугодност да се обличат и държат подобаващо. Думата преведена "упражнявам" тук, обикновено се превежда "обещание" на други места виж (Рим. 4:31, Тит 1:2 и 2Петър.9:19). Това всъщност е гръцката дума "епангеломай" която означава да предлагам обещания, и е била използвана от политическите кандидати, които се борят за гласове. Според професор Рамзи и от други религиозни учители които предлагат начин за спасение или богоугодност (2 Петър. 2:19). Става ясно сега, че тези жени за които Павел говори, като упражняващи богоугодност са били жени, които са прокламирали Божият начин на други, чрез тяхното пророкуване и обучение. Това трябва да имаме предвид когато четем по нататък следващите два стиха във (1 Тим. 2:12). Това видимо противоречие същото както много посочват във (1 Кор. 11:5 и 14:34). Павел трудно би бил разбран да дава директиви, на жените отнасящи се до тяхното държание и облекло когато говорят публично и после почти веднага да им забранява въобще да говорят. Нещо повече, ако на Бог му се вижда угодно, а на Него наистина му се вижда така да поучава, спасява, изцелява чрез служенията на жени като Присила, Фибия, Еводия, Исинтихия да не споменаваме Екатерина Бут, Мареклия, Хенриета Миърс и Катрин Кулман. Тогава нека ние имаме още повече такива жени. В заключение трябва да разбираме и двата пасажа в 1 Кор. Глави 11та до 14та и 1 Тим. 2ра гл., по този начин. Тези пасажи всъщност са окуражение за жените да участват публично, като имаме предвид следващите няколко точки които са на Павел. Първо- жените трябва да се обличат подходящо.
Второ- омъжените жени трябва да почитат своите брачни взаимовръзки и своите мъже които са глава на семейството.

Трето- жените трябва да имат възможността да учат от други със тих и покорен дух. В заключение бихме искали да отправим една искрена молба към всички наши читатели. В този момент духовната история на тази страна е жива и ние стоим заедно и не си разделяме за различни неща. Можем да бъдем съвсем близо до най-голямото духовно съживление от този век. Дяволът ще бъде зарадван, ако това съживление бъде спряно чрез разделянето на Църквата така, че да ни направи да се борим един със друг. Ние не трябва да правим това. Какво можем да направим, когато не се съгласим например за мястото на жените.


Първо- можем да разберем, че християните не се съгласявали по този проблем с векове, както за други неща например за кръщението.
Второ- можем да откажем да практикуваме, практикуването и разбирането на църкви и индивиди, което се различава от нашето собствено разбиране. Можем да си присъединим към църква която ние сме готови да приемем.
Трето- трябва да изучаваме Словото и да се молим за себе си като използваме най-добрите гръцки и еврейски коментари така, че да можем сами да си съставим мнения и заключения, и преди всичко нека да си спомним Евангелският призив. Във важните неща единство, маловажните свобода във всички неща милост.
Допълнителен материал- това са забележки към някои от използваните цитати, има ги във книгата можеш да ги видиш, отбелязани са със 1,2,3,4,5 във скоби.
Първо- използвано от Дороти Пайп във нейната книга "Бог и жените"
Второ- Святият Дух е наречен Той, но думата във еврейски е от женски род, а във гръцки е среден. Докато е бил във форма на гълъб, думата също е от женски род и на гръцки.
Трето- интересно, освен тези думи Тертолиан във по късният си живот се е присъединил към монтанистите, които са имали жени лидерки.
Четвърто- друга жена която Исус е окуражил да говори на публично място, е била жената докоснала се до неговата дреха, Той я е накарал да свидетелства за това пред цялата тълпа за нейното изцеление.
Пето- ако Павел е искал да каже това само на мъжете, че мъжете трябва да обучават, той би трябвало да каже "Адам беше създаден първи, не Ева" край на първа книжка.
Мъже И Жени- Ролята На Мъжете И Жените Във Църквата

Първо- Въведение
Много е било казано и писано по този проблем за ролята на жените във Църквата. Тази статия е молба, за ново преразглеждане на доказателството от Писанията. Чувства се, че когато вярно се интерпретира Писанието посочва равенство на половете във живота, и службата във Църквата. Структурата на представените аргументи е както следва.
Първо- темата е подчинена на контекста на новото човечество, което Бог изгражда за идващият век.
Второ- взети са под внимание думите и отношението на Исус към жените. След това следват няколко трудни за нас пасажи. И най накрая направено е изследване за използването на духовните дарби и служения от жени във Писанията. Моля забележете, че непознатите стихове на читателя трябва да бъдат препрочетени, ако целият аргумент ще се възприеме.
Второ- Новото Човечество
Застъпване На Вековете
Християните живеят във едно застъпване между два века виж (1 Кор. 10:11). Царството Божие е дошло (Рим. 14:17) и все пак не е още дошло (2 Тим. 4:1) ние царуваме в живота, чрез един мъж Исус Христос (Рим. 5:17), но ние чакаме за бъдещият Цар да царува (1 Кор. 4:8). Вярващите са усетили силите на този век да идват (Евреи 6:5) преди този век да е бил установен. Имаме сега Възкресение виж (Фил. 3:10), но не можем да кажем все пак, че Възкресението е минало (2 Тим. 2:18). Вече сме отишли във небесният Ерусалим (Евреи 12:22) който един ден ще слезе при нас, виж (Откр. 21:10), защото ние сме във такова застъпване между вековете, предвиждаме бъдещето тук и сега ние вече имаме вид на едно човечество, което принадлежи на век който ще дойде. В това ново човечество, както ще видим по нататък няма разлика по повод националност, класа или пол. Ние сега живеем в момент в който Църквата се намира застъпена между два века. Повлияна както от старият век, така както от този ще идва. Ето защо ние чувстваме напрежението на конфликтите между нашето създадено и естествено разграничение от една страна, и от свръхестествените идеали които ще стоят завинаги. Ние искаме да се стремим към тези свръхестествени идеали. С нетърпение очакваме по голямо описание на това ново човечество където националните, класовите и половите различия ще бъдат обединени във едно истинско егалитарно общество на любов и правдивост.
Новото Човечество Във Новият Завет
Цялото учение на Новият Завет може да бъде намерено, обяснено или във най-чист вид, във учението и примера на Господ Исус. Новото виждане за обществото по нататък описано във




Каталог: ders
ders -> Атанас'ън Иман Билдиргеси
ders -> Севгили евладъм
ders -> Канун ве Антлашма
ders -> Инджил ичин сьозлюк ве конкорданс Абба
ders -> Топлулук насъл саалам оладжак?
ders -> Ве биз хепимиз печесиз йюзле Раб’бин йюджелиини гьоререк йюджелик юстюне йюджеликле О’на бензер олмак юзере деиштирилийоруз. Бу да Рух олан Раб сайесинде олуйор кор. 3: 18)
ders -> Иса Месихин бензетмелери
ders -> Иса Месих насъл дирилди?
ders -> 2. кону: Топлумсал баскълар (груп баскъларъ)
ders -> 1. кону: Билгелик ве акълсъзлък


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница