Самоков-боровец-бели искър

В съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда, Глава Шеста, оценката на Общия устройствен план на КТЛ “Самоков – Боровец – Бели Искър” е изготвена съвместно с плана, от момента на изясняване на основната концепция на авторите за развитие и устройство на територията в обхвата на плана – землището на гр. Самоков и на с. Бели Искър. Проведени са поредица от срещи с колектива по ОУП и са обсъждани всички отделни предложения, които очертават рамката на бъдещи инвестиционни проекти.

В допълнение на постоянните контакти с авторския колектив по ОУП са проведени срещи и консултации с национални и местни организации и институции, с отделни експерти по различните аспекти на оценката, с представители на общинската администрация. За по-значителните срещи са водени протоколи, приложени към Екологичната оценка.

Обхватът и съдържанието на Екологичната оценка на ОУП на КТЛ “Самоков – Боровец – Бели Искър” са съобразени с изискванията на МОСВ, съгласно писмо за преценка № ЕО -4/2004 г., подписано от министър Долорес Арсенова. Тъй като при ОУП се изисква планът да включва екологична част съгласно Закон за устройство на територията (ЗУТ), то Екологичната оценка се разработва като част от ОУП, а не като самостоятелен доклад.

При изготвянето на Екологичната оценка са взети под внимание всички законодателни разпоредби, свързани с устройство на територията и с опазването на околната среда, директиви на Европейския съюз за опазване на биоразнообразието и ландшафтите, подписаните от страната конвенции и документи в тази област и методически указания и публикации на Комисията по околната среда към ЕС за оценка на планове и програми. Екипът от експерти се е постарал да се съобрази с формулираните в различните документи изисквания, за да може представената Екологична оценка на ОУП на КТЛ “Самоков – Боровец – Бели Искър” да бъде интердисциплинарна, целенасочена, обоснована, практическа, адекватна, ефективна, ефикасна, фокусирана, адаптивна, отворена, правдоподобна, интегрирана, прозрачна и систематична.

2. ОУП НА КУРОРТНО-ТУРИСТИЧЕСКА ЛОКАЛИЗАЦИЯ “САМОКОВ -БОРОВЕЦ - БЕЛИ ИСКЪР” - РЕЗЮМЕ

Oбщият устройствен план на Курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” има за цел създаването на планова основа и условия за балансирано развитие на туризма в локализацията. Екипът, разработил ОУП, има амбицията да постигне оптимално туристическо натоварване при едновременно запазване на екологичния баланс и естетическата хармония на територията.

За постигането на тази цел е приложен интегрален подход като туристическата функция се разглежда в единство с другите традиционни и съвременни функции на територията и опазването на околната природна среда.

Въз основа на ОУП следва да бъдат изготвени подробни устройствени планове, които ще конкретизират общите принципи и предвиждания за устройство, развитие и опазване на средата по отношение на всеки поземлен имот.

Общият устройствен план на Курортно-туристическа локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” може да се определи като план за част от територията на община (двете населени места Самоков и Бели Искър с техните землища) и за селищното образувание с национално значение (курорта Боровец, който попада в землището на Самоков). Ето защо по своята същност това е специализирана устройствена схема, а по своя обхват - е общ устройствен план.

В основата на плана е залегнала представата, че устройството на територията за развитието на туризма трябва да бъде устойчиво по отношение на околната среда, икономическата среда и социалната среда.

Територията на курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” се простира между долината на р. Бели Искър на запад и долината на р. Марица на изток, а в средата ? преминава долината на р. Мусаленска Бистрица. Територията има издължена форма с размери - в посоката изток-запад около 12 km и в посоката север-юг около 24 km. Границите й са определени на основата на курортно-туристическото райониране и са прецизирани съобразно землищните граници и границите на горските участъци на лесничействата и парковите участъци на Националния парк “Рила”. Почти половината от територията на курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” попада в границата на Националния парк “Рила”, а голяма част от нея – и в границата на “Централния рилски резерват”. Това обстоятелство наложи при екологичната оценка на плана да се отчитат много внимателно възможностите за развитие на туристическа дейност в различните зони на парка и ограниченията, които налага планът за управление на парка с оглед ефективното опазване на природната среда. Общата характеристика на предложенията на плана и териториите, които се засягат могат накратко да се обобщят както следва:

Трасета на писти и съоръжения

Днес Боровец предлага 17 добре поддържани и обслужвани от въжени линии писти с обща дължина 26 km, разположени от 1345 до 2530 m надморска височина. От тях 25 отсечки отговарят на изискванията за провеждане на международни състезания от висока класа в алпийските дисциплини по слалом и гигантски слалом. В Боровец има устроени трасета за дълго бягане със ски и за биатлон с дължини 3,0 5,0 и 10,0 km в местността Варника също на световно равнище. Пътеки за дълго бягане има и в местността Широката поляна. Като пътеки за дълго бягане и ски разходки, а също и като леки писти могат да се използват и планинските пътища в посока Черната скала, Ситняково, Саръгьол. На територията на комплекса има 2 ски шанци с дължини 50 и 70 m, съоръжени с едноседалков лифт. Ски шанците се нуждаят от преустройство и подобряване на вертикалния профил за приземяване. Ски пистите се обслужват от една кабинкова въжена линия, две седалкови въжени линии и осем ски влекове.

Оптималното бъдещо устройство на ски зоната на курортно-туристическата локализация Самоков-Боровец-Бели Искър изисква разширяване и доразвитие на съществуващата ски зона на Боровец, както и по-добро обвързване на отделните ? части. Всичко това следва да се постигне при усложнени условия поради наличието на Националния парк Рила и действието на определените в плана за управление на парка режими.

В проекта се предлага разширяване на ски зоната в двете посоки – запад и изток и доразвитие на съществуващите ? части чрез нови трасета на ски писти, ски пътеки и въжени линии. В очертаната схема на ски зоната са трасирани разнообразни ски писти с различна трудност с оглед задоволяване на изискванията и възможностите на различните категории скиори – от начинаещи до много напреднали и състезатели. Търсено е да се увеличи делът на леките зелени ски писти, които в момента са твърде малко. Сериозно внимание е обърнато на трасирането на повече ски пътеки за дълго бягане и ски разходки, както и на места за практикуване на екстремни ски-спортове и сноуборд, за да може да се отговори на вкусовете на по-разнообразна клиентела. Потърсена е такава организация на ски зоната и свързаните с нея елементи на курортно-туристическата локализация, която да позволява провеждането на състезания по ски алпийски дисциплини, сноуборд, ски бягане, биатлон, ски скокове, в това число и за провеждане международни състезания.

При проучването на бъдещото развитие на зоната за ски в източна и в западна посоки са взети под внимание два възможни подхода и съответно два варианта или два етапа в развитието:

Първи вариант (етап) – устройване на нови ски писти само извън границите на Националния парк. При този вариант (етап) стремежът е да се постигне скиорски капацитет 8000 скиора, което ще даде възможност за 13000-14000 туристически легла в локализацията и посрещане допълнително за еднодневно пребиваване през дните на уикенда на 4000 скиори.

Втори вариант (етап) – устройване на някои ски писти и в границите на Националния парк, но само в многофункционалната зона и зоната за туристическо ползване, а не и в зоната на природния резерват и в неговата буферна зона – зоната за ограничено човешко въздействие. При този вариант (етап) стремежът ще бъде да се постигне скиорски капацитет 11000-12000 скиора, което ще даде възможност за 18000 - 19000 туристически легла в локализацията и посрещане допълнително за еднодневно пребиваване през дните на уикенда на 6000 скиори.

Схемата на ски зоната определя и схемата на въжените линии, която е обвързана с разположението на отделните части на ски зоната. Тя също е решена в два варианта. Анализът им показва, че ски зоната достига оптимални параметри на обслужване с въжени линии, съответстващи на прогнозирания бъдещ скиорски капацитет, при втория вариант (етап). Броят на въжените линии от 11 се увеличава на 23, общата им дължина от 13700 m се увеличава на 37490 m, а общата им превозна способност - от 13800 души/h нараства на 29400 души/h.

При проведените консултации между екипа, разработващ Общия устройствен план на Курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” и екипа, разработващ Екологичната оценка на същия план, се стигна до някои предложения, с които се постига допълнително редуциране на навлизането в Националния парк. В този трети вариант за устройството на ски-пистите и въжените линии се намалява техния брой, общата им дължина и площ.

С промените в трети вариант в ски-зона Запад 3 – “Соколец” отпада най-западната ски-писта Соколец 3, от Маркуджиците (2410) до връх Соколец (2000), зелена, с дължина 2900 m, денивелация 410 m, среден наклон 14%, площ 11,60 ha, капацитет 522 скиори. Отпада и обслужващата я седалкова въжена линия от връх Соколец до Маркуджиците. По този начин ски-пистите ще бъдат отдалечени максимално от местообитанията на дива коза в местността Орлови скали и няма да засягат насаждения от бяла мура.

Ски-писта Иванов камък 2, от Маркуджиците (2380) до връх Иванов камък (2060), зелена, с дължина 1960 m, денивелация 320 m, ср. наклон 16%, площ 7,84 ha, капацитет 353 скиори ще има минимална ширина от 15 m, което е допустимо за леки писти. Площта на тази писта е намалена на 3,00 ha и изсичането на клек ще бъде минимално, тъй като тя минава по трасето на съществуваща пешеходна пътека, с минимален наклон и може да се разглежда като “преход със ски”.

Междинната станция на кабинковата въжена линия под връх Иванов камък, както и крайната при Маркуджиците излизат извън границите на Националния парк. В чертите на парка и то в неговата периферия, ще премине само горната отсечка на кабинковата въжена линия, при което ще се наложи минимално изсичане на клек само на местата на опорните стълбове.

В ски-зона Изток “Ситняково-Саръгьол” отпада най-източната ски-писта Христакиев простор, от връх Христакиев простор (1900) до пътя за Гвардейска поляна при местността Меча глава (1580), синя, дължина 1350 m, денивелация 320 m, ср. наклон 23%, площ 4,05 ha, капацитет 141 скиори. Отпада и обслужващата я седалкова въжена линия. По този начин ще се запази спокойствието на тази източна територия, където се предполага, че има местообитания на глухар и вълци и ще се избегне изсичането на 4 ha смърчова гора.

Отпадат също ски-писта Саръгьол 3, от връх Сладката вода (2200) до местността Саръгьолска поляна при хижа Чакър войвода (1950), червена, дължина 950 m, денивелация 250 m, среден наклон 26%, площ 4,70 ha, капацитет 118 скиори и обслужващият я ски-влек. По този начин ще се избегне изсичането на клек, който заема част от предвиденото трасе.

Променя се трасето на ски-писта Сладката вода 1, от връх Сладката вода (2200) до местността Гвардейска поляна (1620) за да се отдалечи от зоната за ограничаване на човешкото въздействие (буферната зона на резервата) и да премине в периферията на парка през многофункционалната зона.

За сравнение на съществуващото състояние с предвижданията за перспективно развитие на ски зоната на Боровец по обобщено могат да се дадат следните характеристики:

състояниеПроект

първи

вариант

втори

общ брой на ски-пистите

за алпийски дисциплини (бр)

17

31

33обща дължина на ски-пистите

за алпийски дисциплини (m)

26 045

64 655

5 504

12 927

88,49

217,76

21

83

83обща превозна способност

на въжените линии (бр скиори на час)

13 800

27 300

на ски-пистите (бр скиори)

2 498

4831

6 498общ капацитет на обслужващите

ги въжени линии (бр скиори)

1 550

4180

и въжените линии (бр скиори)

4 048

8 027

10 378

В курортно-туристическата локализация “Самоков – Боровец – Бели Искър” се предлага изграждането на следните туристически ядра, разположени на различна надморска височина:

Ядро Боровец - 1300-1350 m н.в., с капацитет 8000 – 9000 легла. Обхваща три последователни зони на застрояване: зоната при фронта на снега с голяма плътност и интензивност на застрояване, втората зона при Песъко и Яйцето с по-умерена плътност и интензивност на застрояване и третата зона при Широката поляна с още по-малка плътност и интензивност на застрояване, но с разполагане на повече спортни терени. В ядро Боровец се предвижда малко увеличаване на съществуващата леглова база, като се акцентира на подобряване на инфраструктурата и предлагането на разнообразни туристически дейности освен ските. Към ядро Боровец се включват местността Шумнатица с туристическо подслоняване в хотели и ваканционно селище и местността Бялата поляна с организиране на конна база и мандра с битово заведение.

Ядро Нисък Боровец - 1100 m н. в., с капацитет 6000 – 7000 легла. Обхваща свободни терени в близост до гр. Самоков и местността Пашаница. Това ядро ще бъде курортната зона на град Самоков. Бъдещето развитие на града като обслужващ административен и културен център на туристическата локализация ще се ориентира в тази посока чрез изграждане на предимно на малки семейни хотели, жилища и ваканционни вилни селища. Ще има устроен снежен стадион за деца и начинаещи скиори, както и покрита писта. Предвижда се изграждане на кабинкова въжена линия в посока към ски пистите при Соколец – Иванов камък – Маркуджиците. С изграждането на обширни паркинги при началната станция на кабинковата линия ще се намали потокът от автомобили към Боровец.

Ядро Бели Искър - Соколец - 1200-1400 m н. в. с капацитет 2000 – 3000 легла. Обхваща село Бели Искър с подслони в къщи, вили и малки семейни хотели. Над селото в посока към Боровец се усвояват терени в местностите Соколец и Бандерата с хотели и ваканционни селища. Тук са финалите на новите ски писти от връх Соколец и връх Иванов камък. Предвижда се да се устрои обширен снежен стадион за деца и начинаещи скиори. Има връзка чрез въжени линии с ядро Боровец -1100 и с връх Ястребец и ски зона Маркуджиците. В село Бели Искър са предвидени спортни терени и конна база. Тук е един от основните входове в Националния парк, където ще се организират екопътека, планинско колоездене, конна езда, скално катерене. В селото ще се организират традиционни празници и събори.

Ядро висок Боровец – на 1600 m н. в., с капацитет1000 – 2000 легла. Това ядро ще се разположи на Гвардейската поляна и Мечата глава под двореца Ситняково. То ще бъде изградено само, ако се прецени че това е целесъобразно. Ще бъде изградено като група хотели за зимна и лятна експлоатация.

Разпределението на легловата база в ядрата в трите варианта може да се проследи от следната таблица:
Наименование на ядротоІ вариантІІ вариантІІІ вариантЯдро Нисък Боровец510068006200Ядро Боровец710084008000Ядро Бели Искър60016001200Местност Соколец4001000800Местност Бандерата 200700500Местност Шумнатица 200500300Местност Бялата поляна -1200-Местност Гвардейска поляна (Висок Боровец)-1000-ОБЩО1360019000

(21200)16500

Голф игрища

В съседство на Нисък Боровец на подходящ терен между реките Бистрица и Луковица се предвижда изграждане на голф игрище с 18 дупки. Друго голф игрище се предвижда в местността “Широка поляна”.

Изкуствени водоеми

ОУП на Курортно-туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” предвижда изграждане на малки водоеми 3 броя за създаване на изкуствен сняг и четвърти в местността “Широка поляна” за напояване на бъдещото голфигрище.

Други обекти свързани с функционирането на КТЛ “Самоков-Боровец-Бели Искър”

Предназначението на територията на Курортно-туристическа локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” като зона за отдих и туризъм включва освен основните съоръжения (ски писти, ски пътеки, въжени линии и бази за подслоняване и нощувки) и редица обекти, които подпомагат функционирането на локализацията и/или способствуват за активния отдих и туризъм.

На територията на КТЛ се предвижда да се организират спортни игрища, тенис кортове, футболни полета, басейни и други атракционни съоръжения. На по-големи надморски височини при ски зоните с оглед опазването на природната среда не се предвижда изграждане на туристически ядра с леглова база. Там ще се устроят само дневни подслони (чайни), обслужващи скиорите и туристите. На територията с активно скиорско туристическо усвояване в ОУП се предвижда при някои по-важни пунктове на ски зоната, където естествено се събират няколко ски писти и където има по-просторно поле за начинаещи скиори, да се устроят т.н. “снежни стадиони” (в плана се предвиждат 7 “снежни стадиона”) и обслужващи ски центрове без леглова база – само с минимални дневни подслони, чайни, закусвални, ски гардероби, медицински пунктове.

В ОУП се предвиждат крайпътно-крайречни лесопаркове с допълнителни атракции. Ще бъде изграден етнографски комплекс. Към ядро Боровец в местността Бялата поляна се предвижда организиране на конна база и мандра с битово заведение.

Техническа и транспортна инфраструктура

Гр. Самоков е изцяло водоснабден. Градската водопроводна мрежа е с дължина 85 кm. Водата за задоволяване питейно-битовите нужди на населението на града се осигурява основно от р. Бели Искър чрез речно водохващане на р. Бели Искър и каптаж ситуиран в местността “Пукнатата скала”. Освен това, каптаж “Али самун” все още е в експлоатация. При необходимост се отклоняват води от Рилския водопровод. На този етап няма изградена пречиствателна станция за питейни води на гр. Самоков.

Село Бели Искър се водоснабдява от водопровода за Самоков чрез съществуващ водоснабдителен резервоар и селска водопроводна мрежа с дължина.

Курортът “Боровец” се водоснабдява с водите на р. Мусаленска Бистрица чрез 3 водохващания.

Канализационната система на гр. Самоков събира битово фекалните и промишлени води формирани в града. Отпадъчните води от двете части на гр. Самоков, разположени от двете страни на р. Искър, постъпват в Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ). Пречистените отпадъчни води се заустват в р. Искър след пречиствателната станция. Дъждовните води не постъпват в ПСОВ. Посредством директно включване или чрез отливните канали на дъждопреливниците те се заустват в р. Искър.

Боровец се е развивал като курортно-туристическа база в продължение на много години, но все още няма изградена завършена канализационна мрежа. В началото са били изграждани отделни канализационни колектори, които са отвеждали отпадъчните води от съответни сгради (хотели, почивни домове и др.) до най-близкото дере или река. По-късно са изградени събирателни колектори, които да отвеждат отпадъчните води до пречиствателни станции за отпадъчни води. В момента функционера един събирателен колектор в т. н. “висока зона” (зона”А”), който отвежда отпадъчните води от хотелите “Рила”, “Самоков” и др. обекти, строени предимно от “Балкантурист”, до ПСОВ в местността “Песъко”. Вторият изграден събирателен колектор е така нареченият “горен колектор”. Той отвежда отпадъчните води до ПСОВ в местността “Яйцето”. Трети канализационен колектор отвежда отпадъчните води от вилните зони до същата ПСОВ.

На територията на курорта са изградени две ПСОВ – в местността “Песъко” и в местността ”Яйцето”. Пречиствателната станция в местността “Песъко” осигурява степен на пречистване І-ва категория. Пречистените води заустват в р. Малка Луковица и след това се вливат в р. Мусаленска Бистрица. Действуващата ПСОВ в местността “Песъко” има ограничен капацитет, който няма да позволява бъдещо приемане на допълнителни количества отпадъчни води и тяхното пречистване до необходимата степен.

ПСОВ в местността “Яйцето” е изградена от 6-7 години, но все още не е в експлоатация. Липсва 100-120 m тръбна връзка с канализационната мрежа на курорта. Предвидено е пречистените отпадъчни води да заустват в р. Луковица. Поради невъвеждането на тази ПСОВ в експлоатация отпадъчните води от обектите разположени в тази местност, както и от вилните зони се оттичат в реката.

В ОУП са разработени насоки за бъдещото развитие на техническата инфраструктура на територията на Курортно-туристическата локализация.

Водоснабдяването на бъдещите обекти на туристическата инфраструктура налага доизграждане на водопроводната мрежа според конкретните обекти и техните потребности, както и ремонт и реконструкция на амортизираните участъци от водопроводната мрежа, което ще доведе и до икономия на вода.

Ядрото “Нисък Боровец” ще разчита на настоящите водоизточници. Освен пускане в експлоатация на изградения вече резервоар (към с. Продановци), ще е необходимо изграждане на допълнителен резервоар за питейна вода с обем 2500 m3.

Ядрото “Бели Искър-Соколец”, освен на съществуващите водоизточници за водоснабдяване на Самоков и с. Бели Искър, ще търси възможности за прехвърляне на допълнителни водни количества от Софийския водопровод. Предвижда се изграждане на резервоар над с. Бели Искър с обем 1000 m3 . Предвижда се резервоар c такъв обем да бъде изграден и за задоволяване питейните нужди на “Боровец-високата зона”.

За да може да се гарантира опазване на отделните компоненти на околната среда (почви, повърхностни и подземни води, човешко здраве) в ОУП на Курортно-туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” е определен подходящ подход при улавянето и пречистването на отпадъчните води, формирани в отделните ? зони.

При изграждане в бъдеще на транспортна връзка от типа зъбчата железница или монорелса между Бели Искър и Боровец, шосето през зимата може да се използва като ски път. Обслужването на КТЛ изисква изграждането и на паркинги – по-малки на територията на курорта Боровец и обширни при началната станция на кабинковата линия. Предназначението на последните е да намалят потока от автомобили към Боровец.

Описаните по-горе основни и допълнителни (обслужващи) обекти и съоръжения, териториите, на които са разположени, както и предложенията относно общото устройствено планиране на тези територии определят зоната на влияние на общия устройствен план на КТЛ “Самоков-Боровец-Бели Искър”. Поради това в разработваната екологична оценка последователно е разгледано влиянието на тези съоръжения и обекти върху отделните компоненти на околната среда и човешкото здраве с цел оценка на въздействието, което те оказват върху тях.