Saviour of all men жак Секвейра спасителят на човечеството



страница1/7
Дата19.07.2018
Размер0.53 Mb.
#75725
  1   2   3   4   5   6   7
«ОСЕННИЕ ЛИСТЬЯ»
Jack Sequeira

SAVIOUR OF ALL MEN




Жак Секвейра

СПАСИТЕЛЯТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО


В своята книга авторът се старае да покаже красотата и величието на Голготската жертва на Христос и да разкрие нейната значимост за всеки човек.




СЪДЪРЖАНИЕ


Предисловие

Глава 1

КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ



Глава 2

ИСТИНСКАТА ПОЗИЦИЯ НА АДВЕНТНАТА ЦЪРКВА



Глава 3

МНЕНИЯТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ УЧЕНИ-БОГОСЛОВИ



Глава 4

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА НА ХРИСТОС ЗА НАС



Глава 5

ХРИСТОС — НАШ ИЗКУПИТЕЛ



Глава 6

ХРИСТОС — ПРИМЕР ЗА ВЯРВАЩИТЕ



Глава 7

ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА



Глава 8

ИСУС ХРИСТОС, СПАСИТЕЛ, БОГОЧОВЕК



Глава 9

ПАДЕНИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧОВЕКА




ПРЕДИСЛОВИЕ


Във времето, когато в средата на деветнадесетото столетие се е образувала църквата на АСД, християнската църква се е запознала с учението на диспенсационализма, което днес се популяризира чрез Библията на Скоуфилд.

Един от важните пунктове на това учение се заключава в това, че от Моисей до Христа (това време е назовано диспенсация на Стария Завет) човешката раса се е намирала под закона. Но с идването на Христос, считат последователите на диспенсационализма, Старият Завет е престанал да съществува («закона бил разпнат на кръста», — казват те) и заменен с Новия Завет, т. е. спасение само по благодат. Защитниците на тази доктрина учат, че закона повече не ограничава християнския живот, намиращ се под благодат.

В опитите си да противодействат на това лъжливо учение, особено възгледа на истината за Съботния ден, пионерите на Адвентната църква започнали да акцентуват на закона, и по този начин, доктрината за оправдание чрез вяра престанала да бъде основна в учението на църквата на АСД.

Например, от 17 август до 19 декември 1874 г. Урия Смит публикувал серия статии в списание «Review and Herald» под заглавие: «Водещите доктрини на списание "Review"». Доктрината за оправдание чрез вяра не била даже спомената. Три години по-късно, в 1877 г., Джеймс Уайт и Урия Смит основали «Библейски институт» за подготовка на евангелизатори. И отново нищо не било казано за оправданието чрез вяра. В следващата, 1878 г. Урия Смит публикувал книга под заглавие «Обзор на истинине за настоящето време». Нито на една от 336 страници на книгата не било споменато за доктрината за оправдание чрез вяра, но твърде много било казано за закона. Не е за учудване, че Елена Уайт обвинила пионерите на адвентното движение в излишно увлечение по «темата на закона, докато на станахме толкава сухи, като хълмовете на Гелвуе».

За да ни освободи от законничеството, което било продиктувано от излишното акцентуване на закона, Господ, в Своята велика милост, в 1888 г. дал на църквата драгоценната вест за оправдание чрез вяра в праведността на Христос. Най-важната част от тази вест се заключава в това, че за спасението на човечеството от вината, наказанието, а също и от силата и робството на греха Христос е взел на Себе Си същата греховна природа на хората, които Той е дошъл да изкупи.

В 1976 г. църквата признала, че тази вест не е била до край приета и затова благословенията на късния дъжд и високия вик, които е трябвало да съпровождат приемането на тази вест, били изгубени (Adventist Review, 27 май 1976 г.).

Едно е ясно, че нашия милостив Господ отново се стреми да възроди тази славна истина за Христос нашата праведност, която по думите на Е. Уайт, «ще затъмни всички други истини» (Review and Herald, 23 декември 1890 г.). Ако тази вест е била напълно приета в това време, тя би достигнала целта, поради която Бог я бе изпратил преди сто години; тя би осветила цялата Земя със славата на Христа и би оставила погиващите без оправдание. Тогава би се изпълнило обещанието от Мат. 24:14 и Откр. 14:6-12 и би настъпил края.

За да стане това реалност, трябва правилно да бъде решен въпроса за човешката природа на Христа. Авторът искрено се моли неговия скромен труд да послужи за разрешение на този проблем.

По този въпрос църквата днес е разделена на два противоположни лагера. Както ясно се изрази Уилиам Джонсън, редактор «Adventisi Review», в своята втора авторска статия «Нашия несравним Спасител-II»: «Някои от нас желаят да променят четвъртия пункт на нашите основни учения, утвърждавайки, че Христос е дошъл в нашия свят с безгрешна природа — природата на Адам до грехопадението; други много настойчиво говорят, че Исус е приел падналата природа на човечеството след грехопадението» (Adventist Review, 22.07.1993 г.).

Едно трябва да бъде ясно: какъвто и да бъде нашия извод по този важен въпрос, той ще повлияе на Евангелието и на вестта за праведност чрез вяра, които ние трябва да проповядваме на света. Както правилно е отбелязал редактора на «Review» в упоменатата статия: «Ние ще се убедим, че залога в този спор е висок. Той не се явява някаква абстрактна теологическа дискусия — той засяга нашето спасение; спорът се води за самото Евангелие, което Господ ни е призовал да проповядваме».

От времето на образуване на християнската църква и още много преди това, сатана се е стремил да изврати истината, въплътена в Христос, и по този начин да сведе до минимум силата на Евангелието. Сега някои от нас са приели и защитават популярното евангелистко Евангелие, често назовавано в адвентизма «нова теология», макар че то не е ново. Те искренно се опитват да върнат на Божия «остатък» мира и радостта от спасението, от които той се е лишил чрез силния акцент на закона и добрите дела. Те естествено, поставят по-голямо ударение на оправданието чрез вяра, почти пренебрегвайки освещението в резултат на което се понижава нивото на идеалите.

Други, в своите опити да противодействат на така наречената «нова теология» и държейки се за нашата твърда основа, т. е. традиционните учения на църквата, наблягат на изпълнението на закона или освещението, отделяйки съвсем малко внимание на оправданието. Тази група проповядва тънка форма на законничество, подобна на тази, в която иудействащите са увлекли Галатийската църква.

Авторът е убеден, че нито една от тези групи не представя пълната истина. Елена Уайт охарактеризирала вестта от 1888 г. като «правдност чрез вяра... чийто плодове са святост» (Review and Herald, 3 септември 1889 г.). Изопачаване на самата драгоценна вест се явява, както особеното подчертаване на оправданието чрез вяра без въздигане акцента на освещението, така и противоположното направление. Аз съм уверен, че правилното разбиране на човешкото естество на Христос ще ни поправи в дадената ситуация и ще обедини мислещите хора от двете направления.

Едно от наи-важните различия между Евангелието на евангелистите или така наричаната «нова теология» и вестта от 1888 г. за праведност чрез вяра е свързано с въпроса за естеството на Христос. Всички са съгласни с това, че вечният Божий Син стана човек заради нашето спасение, но каква е човешката природа, която Той е приел на Себе Си?

Тези, които се придържат към Евангелието на евангелистите и някои сторонници на традиционния адвентизъм настояват, че Христос е приел на Себе Си безгрешната природа на Адам, каквато тя е била до грехопадението, освен това и нашите физически слабости (такива, като стареене, склонност към умора и т. п.). Авторът на гореупоменатата статя в списание «Review» обяснява зрителната точка на тези хора: «Те твърдят, че ако Исус се е натоварил с нашата нравственна слабост — нашата склонност към греха, Той е грешник и Сам би имал нужда от Спасител. По тяхно мнение, човечеството след грехопадението е под Божието проклятие и затова те са уверени, че Исус не би могъл да приеме такова състояние».

Днес това е много популярная гледна точка както на римокатолическата, така и на протестантските църкви. От друга страна, вестта от 1888 г. настойчиво утвърждава, че Христос е приел на Себе Си нашата паднала грешна природа, която се е нуждаела от изкупление, но независимо от това Той е живял съвършено безгрешен живот и е изкупил това паднало човешко естество на кръста.

«Природата на Христос, — пише Е. Уайт, — е всичко за нас». Становището, към което ние се придържаме по отношение човешкото естество на Христос има определено влияние върху Евангелието, което проповядваме, а също и въздейства и на нашия личен християнски опит и свидетелство.

Евангелистите приравняват праведността чрез вяра към оправданието чрез вяра, тъй като Христос в Своята безгрешна човешка природа само юридически е изкупил човечеството посредством Своя живот и смърт. Освещението, въпреки, че те го считат за важно, не принадлежи към добрата вест на Евангелието (това, което Христос е изпълнил в Своята земна мисия). Вместо него на вярващите се предлага стремеж към свят живот с помощта на Святия Дух, вдъхновяван от любов чрез дара на оправданието.

Противно на това, вестта от 1888 г. отиде по-далеч от едно юридическо изкупление; тя твърди, че чрез живота на Христос и Неговата смърт, човечеството не само е избавено от вината за греха и от наказанието, но и напълно е спасено от греха. Така, че оправданието, освещението, също и прославянето, са били напълно осъществени за падналото човечество в святия живот на Христос (1 Кор. 1:30). Затова целия християнски опит е основан на едно завършено дело на обективните факти на Евангелието; и всички те (оправданието, освещението и прославянето) принадлежат към добрата вест на спасение, която трябва да бъде приета само посредством вяра.

Вестта от 1888 г. акцентува на тази мисъл, че чрез живота на Христос и Неговата смърт закона (или принципа) на греха (себелюбието) е бил победен и осъден в нашата греховна човешка природа, която Исус прие на Себе Си. И този факт дава на всички оправдани вярващи вечна надежда да живеят живота си като Христос, преодолявайки изкушенията и плътските желания, да побеждават, както Той побеждаваше (Рим. 13:14; Гал. 5:16; Откр. 3:21).

Това съвършено Евангелие не само предлага на грешника мир с Бога и абсолютна увереност за живот в небето сега и в деня на съда, но и пълна победа над тиранията и властта на греховната плът. Този победоносен живот на вярващия не е негова заслуга и затова не може да бъде влог за нашето оправдание, но той показва силата на Еван­гелието разкрита чрез самопожертвователната любов на Бога (агапе) в падналата човешка природа.

Тъй като всички човешки опити да разрешат проблема за нравственото възраждане на нашия съвременен егоистичен и безнравствен свят безнадежно са се провалили, въплъщението на Христовия характер на безусловна и саможертвена любов в живота на християните е важно доказателство за силата на Евангелието за спасение на човека от греха. От това проявление отчаяно се нуждае нашия съвременен зъл и скептичен, стоящ пред своя край свят (Ин. 13:34, 35; Мат. 24:14).

По тази причина вестта от 1888 г. за праведност чрез вяра беше отъждествена от Духът на Пророчеството с тройната ангелска вест от 14-та глава на Откровение с окончателната цел за узряване на жетвата (виж. стих 15) и появата на народа, имащ търпението на светиите и вярата в Исуса, и демонстриращ своята самоотвержена любов към ближния — истинно съблюдаващ Божиите заповеди (Откр. 14:12; Рим. 13:8-10; Гал. 5:13, 14).

Така чрез вестта от 1888 г. Бог действително е дал на хората «началото» на късния дъжд и високия вик. Ако беше напълно приета, тя би осветила цялата земя с Божията слава и би достигнала своята кулминация при Второто пришествие на Христос. Това не е като учението на популярното евангелско Евангелие, което удовлетворява само егоцентрич­ния интерес на човека за получаване право за небето.

По време на грехопадението човечеството чрез Адам не само попадна под смъртна присъда (Рим. 5:12, 18), но и самата природа на човека беше извратена, предадена под робството на греха (2Петр. 2:19; Ин. 8:34; Рим. 3:9-12; 7:14). Следователно, след грехопадението свят и безгрешен живот без Божията благодат е невъзможен (Рим. 7:14-25), и затова «ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона» (Рим. 3:20; Гал. 2:16).

Но това, което законът не би могъл да извърши за падналата човешка природа, извърши Сам Бог. Той го направи в Христос, Който, вземайки върху безгрешната Божествена природа нашето паднало, греховно човешко естество, не само юридически спаси цялото човечество чрез Своя свят живот (Рим. 5:18), но и освободи падналото човечество от робството на греха, осъждайки закона на греха в плътта (Рим. 8:2-4).

С това добрата вест на истинското и пълно Евангелие предлага на грешника не само юридическо «оправдание на живот» в Христос, но също и живот на пълно освещение и святост в съвременния покварен свят, който ще достигне своята кулминация при Второто пришествие. «Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която сетнината е вечен живот» (Рим. 6:22; 1 Ин. 3:8-11).

В това се заключава същността на вестта от 1888 г. Това е и Евангелието, което Бог е призовал да проповядват адвентистите за свидетелство на всичките народи преди Христос да дойде и да приключи съда.


Глава 1

КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ

Доколкото всички истини, засягащи нашето спасение са основани в Христос наша правда, те трябва да бъдат изучавани в контекста Евангелието на нашия Господ Исус Христос. Това се отнася и за обсъждания от нас въпрос за естеството на Христос. За съжаление, днес в адвентизма няма единство по този въпрос, каква е същността на Еванге­лието. Преди да пристъпим към дискусията по въпросите за човешкото естество, което Христос е приел върху Себе Си при въплъщението е необходимо да разрешим този проблем.

Какво е имал предвид нашия Господ, когато е дал поръчение на Своите ученици да отидат по целия свят и да проповядват Евангелието на всяка твар? Отговорът на този въпрос може да бъде изразен с една фраза: Христос и то разпнат. Това е и същността на добрата вест на Евангелието и централната вест на Новия Завет (1Кор. 1:17, 18, 2:1, 2).

Като църква ние разглеждаме понятието «евангелие» в много общ смисъл. Библията описва спасението като три различни степени на развитие, които са свъзани една с друга. Тези три степени на спасение са следните: Евангелие, Плодове на Евангелието и Надежда на Евангелието. Неспособността да видим връзките и различията между тях създаде объркване в нашите среди. Ето кратко описание на тези три степени на спасение показващо, както връзките между тях, така и различията.

Евангелие това е безусловна добра вест за спасение, спечелено чрез святия живот на Христос за цялото човечество. То се отнася към реалните факти на спасението и се явява напълно завършено и окончателно дело, в което човечеството няма никакъв дял (Рим. 3:28; 5:18). То изцяло е Божие дело и е названо от апостол Павел «праведност Божия» (Рим. 1:16, 17, 3:21). Благодарение на святия живот на Христос: Неговото рождение, служба, смърт и възкресение, грешника получава спасение както сега, така и в деня на съда. Вестта за това е Евангелие, което бидейки прието чрез вяра, ни прави оправдани или това е придобиване на праведност чрез вяра.

Тук е важно да отбележим, че Христос това действително е извършил чрез Евангелието и всеки личен опит в живота на вярващия е основан на завършеното дело на Христос. Библията ясно учи, че Бог е изпратил Своя Син в този свят, за да спаси човечеството от греха (Ин. 1:29, 3:17), Но греха се явява троен проблем. Всички адвентисти знаят, че греха е беззаконие, което влече след себе си вина и наказание. Но Свещеното Писание също определя греха като сила, закон или принцип, загнездил се в нашето греховно естество (Рим. 7:17, 20, 23). В края на краищата, моралната деградация и физическата немощ на нашето естество се явява също част от нашия проблем с греха, от който за нас е жизнено необходимо да се освободим (1 Кор. 15:53-57).

Христос със Своя живот, смърт и възкресение освободи падналото човечество от тези три проблема, така че истинското Евангелие предлага на човечеството пълно и съвършено спасение. Следователно хората, които с вяра откликват на евангелската вест, се оказват съвършени в Христос, в постъпки, в характер, както и в естество. Именно това ги оправдава и им дава право за Небето.

Това би могло да се осъществи само по един начин — чрез приемане от Христос на нашата греховна природа, която се е нуждаела от изкупление. Както често отбелязвали отците на Църквата в първите пет столетия на християнската ера, «това, което не е прието от Христос, не е могло да бъде изкупено или изцелено».



Плодове на Евангелието — това е личния опит, който Святия Дух произвежда в живота на вярващия, приемащ Евангелието чрез вяра и живеещ по Духа (Гал. 5:16, 22, 23). Спасявайки ни от греха, Христос не само ни спасява от смъртта, но ни привежда в живот изпълнен с добри дела (Тит. 2:11-14; 3:8; Ин. 14:12). В този смисъл Евангелието не е само средство за нашето спасение за живот на Небето, но също и основа на свят живот и добри дела (Еф. 2:8-10).

Свещеното Писание назовава този свят или изпълнен с плодове живот - освещение. Тези плодове ни на йота не се явяват влог за нашето оправдание, което ни дава право за живот на Небето; освещението свидетелствува за спасението, което ние вече притежаваме в Христос чрез вяра. Затова освещението не трябва да се приравнява към оправданието, въпреки че и то също се явява добра вест. Освещението — това са плодовете на Евангелието. Неспособността да се разграничи оправданието от освещението е довело до неувереност, разпространена всред много адвентисти. Ние трябва винаги да помним, че оправданието за вярващия е основано на завършена работа на Евангелието, а освещението се явява процес, който продължава през целия живот.

Чрез Евангелието вярващият се оказва съвършен в Христос; това се явява основа на увереността. А добрите дела доказват, че вярващия има истинска, а не подправена вяра (Як. 2:14-26). Истинското оправдание чрез вяра трябва да се прояви в поведението на вярващия, което на свой ред, трябва да въплъщава в живота спасението. Следователно, истинското оправдание чрез вяра винаги поражда добри дела (Мат. 13:23), въпреки че вярващите може и да не забелязват, как тези добри дела се извършват (Мат. 25:37-39).

По тази причина Новия Завет учи, че ние се оправдаваме единствено чрез вяра (Рим. 3:28; Гал. 2:16; Еф. 2:8, 9), но ще бъдем съдени по делата (Мат. 25:34-40; Ин. 5:28-30; Рим. 2:5-8; 2 Кор. 5:10). Делата не са средство, но признак на оправданието чрез вяра (Як. 2:20-22). Както беше споменато по-горе, оправданието — това е напълно Божие дело, то е завършено, в същото време освещението включва участието на човека, живот по Духа и, както вече казахме, се явява продължаващ процес, «работа през целия живот».



Надежда на Евангелието. Тя ни насочва към окончателната реалност на спасението, която ще изпитат всички вярващи при Второто пришествие на Христос. Именно в това време «тленното ще се облече в нетление, и смъртното в безсмъртие» (1 Кор. 15:53). Библията назовава този опит прославяне. Опитът на обръщане и процесът на освещение привеждат към промяна характера на християнина, но ни на йота не променят неговото естество. То си остава греховно в продължение целия земен живот на християнина или до Второто пришествие.

По тази причина вярващите стенат, търпеливо очаквайки изкуплението на техните тела (Рим. 8:22-24; Фил. 3:20, 21). Подобно на освещението, прославянето трябва да бъде приравнено не към Евангелието, а към надеждата на Евангелието. Ако Евангелието се явява добра вест за спасение на всички хора, Второто при­шествие не се явява като такава. Това е благословена надежда само за вярващите, които се радват на Евангелието, но за невярващите — това е великия ден на Божия гняв (Откр. 6:12-17).

След като определихме, какво е Евангелие, ние можем да продължим нашето обсъждане, засягайки важния въпрос за човешката природа, която Христос прие за Себе Си при въплъщението.

Глава 2




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница