Събарят писателското кафене за една нощ



Дата04.01.2018
Размер223.84 Kb.
#41275

11-12.10.2008 г.



Събарят писателското кафене за една нощ
Чиновници ликвидираха историческата сграда, която дори бомбардировките пощадиха
Петър Петров

През 30-те години на миналия век едно от местата, където се събирала софийската бохема, била сладкарница "Цар Освободител" в близост до Руската църква. Духовното средище било изградено със средствата на индустриалеца Тодор Балабанов.

Сладкарницата била открита след Първата световна война. Работела и като ресторант. В нея идвали на раздумка главно хора на перото. За другите творци имало други кафенета - като „Роял", „Арменското", „Панах", „Алказар". За дебюта на сладкарницата галеристът Тръпко Василев организирал в сградата първата художествена изложба в София.

С годините писателското кафене става любимото софийско заведение на Елисавета Багряна, Дора Габе, Елин Пелин, Йордан Йовков, проф. Асен Златаров, Теодор Траянов, Асен Разцветников, Стоян Загорчинов и много други.

Художниците също се смесвали с литераторите. Привечер присядали по масите и скицирали столичната бохема. Никола Маринов, Дечко Узунов и Илия Бешков причаквали писателските гении, а сетне ги изтипосвали в остроумни карикатури и рисунки. Карикатуристът Александър Добринов наблюдавал мълчаливо посетителите, следял настроенията им и ги увековечавал в характерните им състояния. Добринов е авторът и на уникалния шарж, в който изобразява 106 от най-известните лица, посещавали в онези години кафенето до Руската църква - писатели, критици, публицисти, учени, музиканти, художници, актьори, певци, лекари, архитекти, издатели, политици. Най-шокиращото в шаржа от 1935 г. е, че голяма част от лицата на него малко по-късно са изселени или пратени по затворите и концлагерите. Сред тях са Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев.

Константин Константинов свидетелства в "Път през годините" (1959): "Тук е първото приобщаване на оня пъстър, неспокоен свят на българския елит, който през идните четири десетилетия щеше да има най-сетне едно сигурно малко убежище".

Писателското кафене попада под ударите на бомбардировките през 1943 г. Новата власт след 9 септември 1944 г. не посмява да досъбори сградата. Кафенето се преустройва в галерия и книжарница. Вторият етаж става център на Комитета за културни връзки с чужбина. В началото на 70-те се създава комисия, която трябва да решава съдбата на старите сгради. Така през 1975 г. за една нощ двуетажната сграда е разрушена. Дори това, че съборената постройка е паметник на културата, не успява да я спаси. Голият терен се превръща в китна градинка по проект на архитект Никола Николов две години по-късно.

През 1994 г. имотът е реституиран от наследничката на рода - Бистра Балабанова. По времето на комунизма тя живее къде ли не - в Италия, Швейцария, Австралия, Китай и Шанхай. След промените идва да живее в България и си връща реституираните имоти. Повечето от тях са на апетитни места в София. За 1,5 млн. долара известната израелска групировка "Аштром" купува мястото до Руската църква и получава право на строеж.

Проектът за бизнесцентър с четири надземни и два подземни етажа, както и гараж с 60 паркоместа обаче среща отпора на софиянци. Граждански комитети протестират години наред, а компанията така и не получава разрешение да започне строителство.

Теренът до Руската църква е прехвърлен на кметството на Москва през 2001 г. с договор между кмета Стефан Софиянски и московския му колега Юрий Лужков. В замяна получаваме две сгради в руската столица.

За щастие главният архитект на София Петър Диков все още не отстъпва пред бизнес интересите към апетитното място до църквата. Той е категоричен, че сградата ще бъде възстановена само ако е съгласувана с Националния институт за паметниците на културата. И при условие че някогашното писателско кафене се появи отново. Столичани също не са загубили надежда. Най-малкото защото преди една-две години в електронните медии бе показан и виртуален триизмерен проект, който ни върна към спомените за духовното средище. И ако кафенето е било разрушено за една нощ, то дано се намерят предприемчиви и сериозни хора, които да не злоупотребят със спорния терен, а да се съобразят с общественото мнение.
Рилският манастир съди създателите на заведението
Тодор Балабанов е търговец, депутат във Второто народно събрание. Един от създателите на Съюза на индустриалците у нас. Заедно с брат си Коста се вписват в историята като личности със силен търговски нюх. В края на XIX век Балабанови се захващат с търговия с коприна, пашкули и добитък във Врачанско. Изнасят продукцията си в Турция и Италия. Припечелват добре. Правят проекти за построяването на Лъвов мост и жп линиите Перник-Радомир и София-Мездра. С изричното съгласие на Светия синод през есента на 1902 г. дядо Йоаникий - игумен на Рилския манастир, подписва договор с двамата братя за концесия на горите на светата обител за срок от двайсет години. Без неправомерно изсичане на дървета.

Балабанови обаче не спазват условието. Секат поголовно. Създават фирма "Българска горска индустрия". Построяват дървообработващо предприятие и мукавена фабрика в с. Бараково край Кочериново. Изграждат теснолинейката Кочериново-Рилски манастир. Вдигат дъскорезница край Белово. Развихрят се и започват да продават строителен материал от горите на Рила. Произвеждат още траверси за българските железници. Рилският манастир съди братята, но без резултат. Делата се проточват до 1923 г., когато изтича концесията. Така макар да се прочуват и с писателското кафене, направено в стил виенски сецесион, приносът на Тодор и Коста Балабанови в новата ни история си остава противоречив.


Посвещават стихове на сервитьор магьосник

Сред публиката в кафене "Цар Освободител" през трийсетте години снове един сервитьор, който бързо привлича вниманието на всички с неповторимото кафе каймаклия, което поднасял. Атрактивният начин за правене на кафе обаче си останал негова тайна. Келнерът използвал сламка, която пъхал в чашите, преди да отнесе кафето на клиентите си. Дълго време писателите се чудели какъв е секретът на невижданото кафе. Най-накрая самоукият келнер бива разкрит. И се превръща в градска знаменитост. Дори му посвещават и стихове. По-малко известно е, че въпросният келнер често скришом от шефа си черпел по-бедните писатели.




11.10.2008 г.

КЗК одобри конкурса за софийската чистота
Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалбата на концесионера "Волф-96" срещу обявения от столичната община конкурс за нов чистач в 5 столични района. От решението става ясно, че жалбата е отхвърлена на формални основания.

Концесионерът оспори конкурса заради липса на готова документация 19 дни след обявяването му. Това нарушава минималните срокове за изготвяне на оферти, пише в жалбата. Съдът обаче е преценил, че жалбата е подадена след изтичането на 10-дневния срок за обжалване на конкурсната документация. "Това е абсурд, как да обжалваме в 10-дневен срок, като узнаваме за липсата на документация на 19-ия ден. Нищо не ни задължава да си купим документи още на първия ден", твърдят юристите. Фирмата не е решила дали ще обжалва пред ВАС. Тя се отказа да участва в конкурса.





11.10.2008 г.

Проблемите на София - голям срам за България!
Международно изследване сочи града за европейската столица с най-ниско качество на живот
Арх. Любомир Панчев
Наскоро бе поместено международно изследване, което сочи София за европейската столица с най-ниско качество на живот. Това ни накара да слушаме и четем по медиите почти всекидневните изказвания на кмета, за да узнаем нещо повече. Той говореше за какво ли не, критикуваше, разобличаваше, но за ниското качество на живот в София не споменаваше нито дума.

Не можахме да разберем също как общината се отнася към тази оценка. Признава ли я, анализира ли я и какво ще направи, за да излезе българската столица от това срамно състояние?

Може да се утешим, че не само ние имаме проблеми. Качеството на живот, особено в големите европейски градове, е заплашено от деградация в техните центрове (стар град, старе место, dawn tawn), а това са местата, които са най-привлекателни и които оформят индивидуалния облик на града.

Ние, градостроителите, имаме популярен израз: "Има център - има град, няма център - няма град". Това, което е страшно за градските центрове, е автомобилът и проблемът се вижда от всички дори те да ходят по улиците с дебели черни превръзки на очите!



Автомобилът - газове и фира

Уличната мрежа в стария град, обграден от новите жилищни комплекси, в продължение на столетие остава непроменена по площ. Само че сега същата улична площ трябва да побира сто пъти повече автомобили. Разширението на съществуващите и прокарването на нови улици в старата част на града е нещо невъзможно.

Когато наблюдаваме стадата автомобили, все едно се намираме на биче нашествие по улиците на Памплона. Гледката обаче е лъжлива. Те не са чак толкова опасни, колкото създават лъжлива представа. Смята се, че с тези автомобили се върши страхотна транспортна дейност.

Ако се пресметне какво пространство е необходимо на един човек, който пресича центъра с автомобила си, стига до работното си място, паркира, а вечер си отива, ще се окаже, че за това са необходими 100 кв.м улична площ. За превозването на един работещ в центъра, който обаче използва трамвая, са необходими само 2 кв.м - автомобилът изяжда 50 пъти повече площ!

Автомобилите се увеличават (най-вече джиповете) всекидневно, а улиците си остават същите. Задръстванията, т.е. бръмченето на място (при това състояние се изхвърлят повече газове) заместват движението. Идва ред на общината да пази общите интереси, но Софийската община не знае как.

Тя се бои да мисли и да постъпва социално и рационално. Често се обявява за спиране на движението поради ремонти по централните улици. Даже се посочват и милионите, които софиянци трябва да платят, описва се как кметът наказва лошите изпълнители.

Ремонтите свършват, асфалтът е излят, парите са похарчени, но задръстванията са още по-големи.

Очевидно е, че за милионния град постоянното движение към центъра и в центъра е най-естественото състояние. Не може повече да се разчита на автомобила, тъй като не може да му се осигури място, а и не може да се издържи финансово на огромните разходи за постоянно обновление на една огромна улична площ. Очевидно е, че този транспорт е екологично противопоказен (шум, прах, газове) и утежнява последствията от озоновите дупки и глобалното затопляне. Той ще влиза във все по-големи противоречия с изискванията на ЕС.

Става ясно: общината също усеща, че трябва да ограничи автомобила - обявява две улици за пешеходни, въвежда се "синя зона", но за противотежест се увеличават цените на билетите в градския транспорт с 20%. А общественият транспорт, в комбинация с цялостна пешеходна система и колоездачна алейна мрежа, е единственото решение, което може да обвърже целия град с центъра, да реши движението вътре в стария град и то финансово поносимо и екологически разумно.

Защо общината не може да се справи с проблема?

Тя се обляга на импровизации и хрумки на някои началници. А затова е нужен екип от специалисти, но не като този, който 15 години по чиновнически правеше генералния план (ОУП), същият, който забрави за боклука. Нужен е екип, който да посочи как най-плавно, финансово изгодно, екологически целесъобразно и приятно за жителите да протича движението в стария град, като допринесе максимално за качеството на живот.

Ще дам два примера на особено значими за центъра места, които биха могли с градоустройствени средства да допринесат съществено за качеството на живота в София.



Духовният център около "Александър Невски"

София няма своя Акропол, нито своето Храдчани, но в самото сърце на нашата столица в продължение на векове е изграден един истински духовен център. От това дали ние ще съумеем да го оценим, запазим и довършим зависи в голяма степен образа на София, нейното качество на уникален град.

Преди всичко това е сакралното място, за което с право ще кажем, че никъде в нашия православен свят няма подобен ансамбъл, обединяващ в едно превъзходно цяло толкова различни образци на православната архитектура. Ще намерим заедно единствено около пространството под катедралния храм "Александър Невски" и то в продължение на десетки векове, плътният тухлен зид и плитката арка от първите години на византиката ("Св. София" - VI век). Рязаният каменен Преславски детайл по капители и колони, събрани под величествения златен купол, от първите години на Византийската империя. Несебърският многобагрен, майоликов фриз и хоризонталните белокаменни пояси, луковичните куполи от руския православен север и даже изминалите сложния път от Босфора детайли на византиката, отишли до Венеция и изминали обратния път до София. Всичко това е един ангелогласен хор, един Йоан Кукузел в архитектурата.

Хълмът около "Ал. Невски" е не само един застинал музеен комплекс като Акропола. Тук нашата памет за славно минало се потвърждава с многото паметници като тези на братята Кирил и Методий, Климент Охридски, Отец Паисий, Васил Левски, Иван Вазов, Борис Христов, без да забравяме Паметника на незнайния войн. Те са патриотични поводи за чествания, юбилеи и церемонии. В този център кипи всекидневен истински културен и обществен живот (Академия на науките, Софийски университет, Народна библиотека, множество галерии, Народното събрание и пр.). Този чудесен ансамбъл е потънал във вековна зеленина, включена зрително към панорамата на Витоша.

Помислете къде в Европа съществуват подобни условия да се оформи такъв ансамбъл в самия център на една столица.

Ние, архитектите, основателно се боим, че общината не оценява богатството, което притежава. Как може кметът (Софиянски) да обещава да се издигне многоетажен билдинг в този ансамбъл?

От друга страна, без никакъв респект към съществуващия православен комплекс, да се настоява за изграждането на едно недоразумение с архитектурен вид на автогара, както точно се изрази наш колега за проекта на нова Художествена академия. Може би доста вярно с това ще си обясним огромните "безкористни" усилия на бившия ректор на Художествената академия Божидар Йонов, който настоява за стократно увеличение на първоначалния хонорар.

Но освен познатите физиономии с техните амбиции, в играта за разбиване на духовния център вече участват реално множество тенекиени кутии - автомобилите.

Известното "корсо" на София, събирало традиционно разхождащите се всеки следобед хиляди софиянци, е забранено за тях. Жълтите плочки постепенно се стопяват, осемте реда кестени са пожълтели и забравят да цъфтят. "Царя" (или "Руски") вече не се възпява от поети.

Освен, че не събира хора, но булевардът не е зеленият мост между двете най-стари и най-хубави градини в София (Градската и Борисовата).

Красиви площади като "Дворцовия", "Цар Освободител", "Ал. Невски" са превърнати в банални паркинги. Ние твърдим, че целият ансамбъл може да се превърне в променадно и духовно средище с качество като най-хубавите европейски столици и при това осенено от вековни дървета и вълшебен поглед към Витоша. За доказателство прилагаме наш възможен план за решение на центъра.

Антична Сердика

Всеизвестно е, че София има за основа антична Сердика и поднася постоянни изненади при подземните работи в границите главно на римската й част. Когато източната Сердикийска порта бе разкрита (от Магдалина Станчева и арх. Г. Хаджииванов) първоначалният проект за подлез на това място беше светкавично променен поради изисквания от форс мажорен характер. Римската порта бе запазена и превърната в една от най-интересните забележителности на София.

Но има и много случаи на пълно унищожение на ценни археологически находки. Например Булевтериона (амфитеатралната зала) под хотел "Шератон". Затова Министерството на културата от името на Република България е направило постъпки и очаква цялата археология в границите на Римската крепост да бъде обявена за световно наследство. Изглежда общината не е в час с тези очаквания.

Самият кмет обяви, че ще подкрепи проект за хотел на 18 етажа плюс четири подземни етажа за паркинги, вътре в резервата "Сердика-Средец", разрушавайки хотел "Рила". Дали кметът знае, че с тези подземни паркинги той разрушава археологическите останки от двореца на прочутия византийски император Константин Велики?

Следвайки този пример, друг един инвеститор е готов да се долепи до високия хотел, обявен от кмета, и на свой ред да посегне на малката градинка на ъгъла "Леге"-"Стамболийски", като се кани да пусне своите подземни паркинги върху оставащата част на Константиновия дворец и кръглата крепостна кула.

Ние нямаме право пред историята на България, нито пред нейното бъдеще да забравяме, че София е една от малкото европейски столици с толкова богато минало.

Немалко архитектурни проекти предлагаха изваждането на археологията на града в съвременните градски пространства, което би дало несравнимо пластично богатство на центъра. Това, разбира се, изисква силно намаляване на повърхностния транспорт и забрана на транзитното автомобилно движение.

Какво мисли общината? Ето какво.

Някъде пред ЦУМ, вътре в непроучената богата с археология част, се проектира голям подземен паркинг. Но тук се намира и дълбоката сонда за минералната вода и към нея естествено се събират неизвестно колко и какви подхранващи подземни притоци. Няма ли опасност това да наруши или даже да унищожи гордостта на София, изписания на нейния герб минерален извор?

Ролята на управниците и архитектите

С примерите за ансамбъла около "Ал. Невски" и антична Сердика искам да покажа възможностите за повишаване качеството на живот в стария град (центъра на София) и от кого зависи.

Има още много фактори, които определят нивото на качествения живот в града: хилядите дупки по улиците и съсипаните тротоари, бездомните кучета, престъпността, олющените фасади на сградите, неефективният контрол за опазване на столицата и ниското съзнание на жителите й, дивото застрояване, унищожаването с една трета за последните 20 години на зелените площи...

За пример ще дам чудесната градина около НДК на парков архитект Валя Атанасова, която продължи Южния парк до бул. "Патриарх Евтимий". За съжаление днес винаги се намират спекуланти, които могат да излеят бетонови прегради (хотел "Хилтън"), за да пресекат достъпа до другите части на парка.

Разбира се, София има и други големи възможности като например създаване на централен озеленен пешеходен ринг.

Наред с чисто градоустройствените проблеми качеството на живота зависи и от инфраструктурните реализации. Старите софиянци помнят, че през 30-те години на миналия век все още много квартали на София имаха общи махленски чешми. Просто витошката вода не достигаше. Инж. Иван Иванов, тогавашния кмет на София, бидейки и специалист, активно се зае да достави на софиянци рилска вода по гравитачен път и София се прочу като европейската столица с най-хубавата и най-евтината вода. Даже, когато след войната градът се разрасна значително, инж. Иванов отново се включи и реализира допълване на софийския водопровод от Искъра (яз. "Искър"). Той съзнаваше добре, че не може да бъде специалист по всичко. От няколко най-известни европейски градостроители кметът си избра проф. Мусман, опитен градостроител, проектирал вече няколко генерални плана на градове и столици. Инж. Иванов умееше да поставя своите изисквания: човешка архитектура по мащаб, много зеленина, евтина реализация. Като си помислим за сагата "софийски боклуци", щем не щем си спомняме за този кмет.

Колкото до архитектите, само им дай работа, пък ако трябва, извикай най-добрите европейски градостроители да я преценяват.


11-17.10.2008 г.

Върхът на Витоша

Историята на 19 камъка и бъдещето на планината до София
Венера Иванова, Ирина Ценкова

Кои са "Витоша ски"

"Витоша ски" ЕАД купи "Алеко спорт 99" през миналата година за 3.35 млн. евро. "Алеко спорт 99" държеше лифтовете "Витошко лале" 1 и 2, "Романски", влековете "Помагалски", "Резена-1" и "Резена-2", както и останалите съпътстващи влековете сгради на територията на природен парк "Витоша". По-късно през годината "Витоша ски" ЕАД придоби за 8.3 млн. лв. общинското "Въжени линии" ЕАД. В него влизаха три лифта - строената през 1956 г. седалкова линия Драгалевци - Голи връх, първата кабинкова линия в България Княжево - Копитото и кабинките от Симеоново до "Алеко". Компанията е собственост на регистрираната на Вирджинските острови "Елора кепитал мениджмънт". Смята се, че е свързана с "Юлен", която държи ски инфраструктурата на Банско.


През 50-те години на миналия век каменните реки на Витоша разделят геолозите в България на две. Едните са убедени, че някога в планината е имало ледници, довели до образуването на морени. Другите защитавали теорията, че каменните реки нямат ледников произход, а са създадени под влиянието на външни, климатични фактори. Докато спорът е в разгара си, планината постепенно се превръща в люлка на ски спорта. През петдесетте години там е построен първия лифт в страната (известен като "Заека"), малко по-късно е изградена и седалковата линия Драгалевци - Голи връх, която работи и до ден днешен...Петдесет години по-късно е повече от ясно, че ледници (и съответно морени) на Витоша не е имало. Условията за зимни спортове за разлика от геоложките схващания не претърпяват кой знае каква еволюция - лифтовете са почти същите като едно време, а пистите са с ограничен капацитет. Поне досега.
Миналата година след поредица от сделки фирмата "Витоша ски" консолидира под управлението си почти всички писти и съоръжения в района на "Алеко" и обяви, че ще инвестира, за да модернизира инфраструктурата в планината. Първите действия на фирмата обаче предизвикаха остри реакции и поставиха два типа въпроси - за баланса между запазването и използването на природата и за доверието към инвеститорите при ниско доверие към регулиращите институции. Ето какво се случи.
Нещо става в планината
Преди около седмица се появиха съобщения, че на Витоша има тежкотоварни машини и че част от "морените" около междинната станция на пистата "Витошко лале" се взривяват (всъщност става въпрос за вулканични камъни). От РИОСВ обявиха, че това се случва неправомерно. Напрежението се подсили от съобщенията на служители на паркова дирекция "Витоша", че работниците не представили документи и разрешения. В случая се включиха и еколози, които обявиха, че са били засегнати около десет декара защитена площ. Министърът на екологията се закани да сезира прокуратурата.
На нарочна пресконференция от "Витоша ски" обявиха, че заравняват и обезопасяват пистите от камъни, които не взривяват, а разцепват по специална технология с горещ въздух, че имат предписание да ги изнесат от природния парк - от там тежките машини и отъпканата трева. ("Капитал" публикува снимки на http://www.capital.bg).
Конкретното място е част от скална река, но точно там при по-голяма снежна покривка се получава естествена връзка между Синята писта и "Витошко лале". От фирмата инвеститор обясняват, че камъните трябва да бъдат изчистени, защото по думите на председателя на управителния съвет Георги Бобев "трасето е изключително опасно за каране и през сезона там стават най-сериозните произшествия". Това според планински спасители, изказали се през седмицата, е факт. Историята сигурно щеше да свърши с малко шум и дотук, ако "Витоша ски" имаше всички необходими разрешения за прочистването и ако беше обявила предварително какво се кани да направи.

Препъникамъни

Оказа се, че проблемите са два:

- фирмата има разрешение да махне 19 камъка, а е извадила скалната покривка между двете писти и

- (по-важно, но и по-спорно) връзката между двете писти се тълкува като разширяване на съществуващите трасета, а според Плана за управление на природен парк "Витоша" това е забранено.

Първо за камъните. Конкретните 19, нарочени за отстраняване, са били маркирани с червен кръст още през 2002, след като за това е получено разрешение от РИОСВ и дирекцията на природния парк. Част от тях все още стоят непокътнати на 200-300 метра встрани от полето на действие.

От "Витоша ски" оправдават разминаването пак с плана за управление на "Витоша", според който има определение как трябва да изглеждат пистите - без камъни. "В плана са написали 19 камъка, ние искаме разрешително за 19 и те ни дават за 19. Истината никой не я знае. Те може да са 19, 23, 45 или 2", коментира пред "Капитал" Цеко Минев в качеството си на председател на федерацията по ски. И допълни: "Истината е, че това е опасно място. Връзката [между двете писти] си съществува, хората карат, просто си чупят краката и ръцете всяка година там... 19-те камъка бяха поводът да се вземе разрешението. Както искате го тълкувайте. Правим го, за да запазим децата."

На това началникът на природния парк "Витоша" Тома Белев отговаря: "Тук не става въпрос само за 19 морени, а за много повече нарушения. Фирмата трябваше да изпълни това, което е съгласувано и е записано в плана за управление. Ако не може да го изпълни, трябваше да определи какво й е необходимо. Не може да се разпореждат с държавна собственост както си решат." Писта ли е или склон

В центъра на цялата история (за която всички уж се съгласяват, че "не е за 19 камъка") е дали въпросната естествена връзка между двете писти също е писта или "склон за спускане" според термините на плана за управление. Защото, ако е второто, както твърдят властите и еколозите, там не може да се прави нищо. През последните десетилетия въпросът вероятно не е бил съществен, защото различни собственици експлоатираха съоръженията и нямаха стимули да правят връзки между пистите. (Част от скиорите го правят - през камъните). В плановете на "Витоша ски" логично влиза да управляват инфраструктурата в планината като едно цяло и разрешаването на противоречията по подобни казуси ще е важно за проекта. В това отношение планът е консервативен. Цеко Минев е по-категоричен: "Който е правил навремето плана за управление, наистина е нямал нищо в главата си. Този план е 100% сбъркан." Според него въпреки това няма да е необходима преждевременна промяна, за да се реализира бъдещият проект за Витоша. "Няма да бъде направено нищо, което не е свързано и не може да бъде одобрено от сега действащото законодателство в България... Искаме да направим това, което се случва в Швейцария, в Австрия. Те не са по-малко еколози от нас", гарантира председателят на Българската ски федерация.

Голям, но не мегаломански проект

Така от "Витоша ски" определят плановете си. През седмицата от фирмата обясниха, че предвиждат укрепване на пистите, връзки между тях, ремонт и разширяване на лифтовете и ски влековете. В момента разработват специализиран подробен устройствен план за ски зоната. Конкретните измерения на проекта засега не се обявяват, доколкото са свързани със съгласувателни процедури и екологични оценки. "Всичко ще бъде направено единствено по реда, установен със законите в България… За големия план първо ще се направят всички изискуеми от държавата документи, работи, съгласувания, обществени обсъждания. Абсолютно всичко. Както си го пише по закон. Когато всичко бъде решено, тогава ще се случи", казаха от фирмата.

Междувременно организации, определящи се като екологични, разпространиха карта на бъдещия проект, според която се предвижда изграждане и на нови писти. Това според Катерина Раковска от програма "Защитени територии и "Натура 2000" е в противоречие с плана за управление на "Витоша" и съответно би било незаконно.

Ски или природа?

Дилемата не е нерешима и на много места по света тамошните общности са намерили начин да живеят в мир със зимните курорти, да печелят от тях и щастливо да карат ски. За жителите на София, изглежда, трудно ще се намери балансът между удобството да имат модерна ски зона на 40 минути от офиса и опазването на планината. Не защото няма как да се направи смислен план. Историята през последните години е такава - инвеститорите са склонни да нарушават правилата, регулиращите органи са склонни излишно да ги усложняват, еколозите - да преувеличават, а обществеността - да не вярва на никого. В случая с "19-те+ камъка" има от всичко. А създаването на съвременна ски зона на Витоша, която да е щадяща към природата, ще е най-малко конфликтно при пълна прозрачност и изясняване на правилата. "Витоша ски" ще трябва да осветяват всяка своя стъпка, регулаторите - да обясняват всяко свое решение, а планът за управление на планината, ако наистина е стар и прекалено консервативен, да бъде договорен наново - точно до тънката граница на трудния баланс.


11-17.10.2008 г.



СДЕЛКАТА ЗА "СТРЕЛБИЩЕ" ОТСТРЕЛВА ВИСШИ ЧЕНГЕТА
Какво ли може да се каже за държава, в която в грандиозна далавера - фалшивата сделка за 14 дка в столичния квартал "Стрелбище", са забъркани висши ченгета? Просто е - няма държава, няма законност, няма ред. За да забършат след скандала, управляващите "отстреляха" още в четвъртък (9 октомври) заместник-шефът на ДАНС - Иван Драшков. Министерският съвет взе решение за освобождаването му от длъжността заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност".

Докато безумната история около крупната фалшификация на документи се разплиташе, фактите около нея ставаха все по-пикантни. Освен тиражираните по всички медии информации в. "БАНКЕРЪ" попадна и на друга връзка - с шефа на НСО Димитър Димитров. Оказа се, че новите собственици на фирмата "Сида-С" ЕООД братята Димитрови са негови братовчеди. Ще бъде любопитно дали развитието на събитията няма да въвлече и него в интригата с имота.



Историята
Скандалната далавера изплува от Столичната община още в понеделник и пое пътя към прокуратурата. Кметът Бойко Борисов обяви, че фирма "Сида-С" ЕООД е осъществила "сделка" с фалшифицирани документи и е придобила въпросния общински терен. Според информационната система "Дакси" неин едноличен собственик е Петър Иванов Драшков, брат на заместник-шефът на ДАНС Иван Драшков. На 17 април тази година констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден от нотариус Емануил Каракашев, прави фирмата владетел на апетитния терен в центъра на града. Цитираните документи, удостоверяващи това право на собственост, са договор за покупко-продажба на имот - частна общинска собственост, надлежно вписан в агенцията по вписвания на 18 януари, скица - издадена от район "Триадица", данъчна оценка на имота и всички документи, удостоверяващи легитимността на самата фирма. Странно защо обаче липсва документ за извършено плащане...

Въпреки тази съществена липса актът също е вписан в службата по вписвания.

Кметът Борисов категорично заявява, че подписът му върху договора е фалшифициран, а цитираното в него решение на Столичния общински съвет(СОС), което би трябвало да го е задължило да подпише документа, също не отговаря на истината. В деловодството на СОС решение под този номер няма, а заповедите със сходни номера се отнасят за съвсем други случаи.

Председателят на СОС Андрей Иванов е потресен от арогантността на фалшификата. На всичко отгоре цитираната в договора сума е направо смехотворна - 973 000 лв., или по 69.5 лв. за кв. метър. А сделки с такива параметри са вече спомен от миналото. Оценките на общинските имоти отдавна са наистина пазарни.

Бъркотията около въпросния имот обаче тепърва ще се разплита. Разбира се, че Петър Драшков със сигурност е замесен в схемата за фалшивата покупка - дотолкова, доколкото нотариус Каракашев, който е издал нотариалния акт за имота, потвърди, че Драшков лично се е срещал с него и лично е присъствал и при изготвянето на нотариалния акт. Самият Драшков се покри и предпочете да не разговаря с медиите по тази тема. Междувременно кълбото започна да се разплита в няколко посоки. Стана ясно, че по-малко от месец след издаването на нотариалния акт (на 15 май) с неговия подпис е учредена ипотека за 1.2 млн. евро. По късно тя е заличена, а самият Драшков продава цялото дружество на фирма "Симеон-2" ООД. Тя пък е собственост на братята Станко Делчев Димитров (30% от капитала) и Емил Делчев Димитров (70 %), но и до днес е неин управител.
Следва нова сделка с този имот - в деня на продажбата на фирмата върху имота е учредена нова ипотека. Този път тя е за 10 млн. евро. За да разберем подробности по случая, успяхме да се свържем с Емил Димитров. Пред в. "БАНКЕРЪ" той заяви, че познава Драшков отдавна и не си е и помислял, че има нещо нередно в сделката, която прави, като изкупува фирма "Сида -С", а още по-малко, че в сделката по имота има нещо нередно. Той обясни, че адвокатите му са разгледали внимателно документите и въобще не са се усъмнили в нередовността им, тъй като договорът е бил надлежно вписан в службата по вписвания. Когато го попитахме не му ли е направило впечатление, че никъде няма документ за извършено плащане, той предложи да ни наеме за адвокати...

Димитров каза още, че е разговарял с Драшков, който продължавал да твърди, че сделката със столичното кметство е съвсем редовна. Засега щели да изчакат резултата от проверката на прокуратурата и едва тогава да решат как ще действат.

Относно връзките му с ген. Димитров, Емил Димитров каза, че дори не си е и помислял да забърква родственика си в цялата каша. Той декларира, че коректността и принципността на генерала никога не биха му позволили да се намеси в случая.
Междувременно министър Миглена Тачева съобщи, че инспекторатът към Министерството на правосъдието ще направи проверка по случая с имота в столичния квартал „Стрелбище". Министър Тачева припомни, че с промените, които се предвиждат в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), може да се забрани временното упражняване на определена професия или дейност, но уточни, че тя самата няма правомощия да наложи забрана върху дейността на нотаруиса, който е заверил сделката за имота, да упражнява професията си.

Тачева обаче пропусна да каже кой ще проследи "легализацията" на документите в службата по вписвания и какъв ще бъде резултатът от това. Защото няма как цялата работа да не е свършена от някого, който има право да вписва и подписва....


За историята около скандалната сделка всъщност се разбрало, след като кметът на район "Триадица" - Евтим Евтимов получил заповед от ДНСК за разрушаване на недовършеното училище върху част от терена. Евтимов не пожела да коментира случая, но твърди, че няма да допусне срутване и ново строителство. Интересно е обаче да се разбере как така хората от ДНСК са пропуснали да видят, че за част от този терен има акт за публична общинска собственост (който в. "БАНКЕРЪ" откри). Този документ би трябвало да им покаже достатъчно ясно, че няма как той да е продаден никому.

В цялата работа очевидно става дума за толкова откровен грабеж, че за прокуратурата не би трябвало да представлява голяма трудност да отправи нормално обвинение. Но знае ли човек...



Столичната община вече заведе искова молба

до Софийския градски съд срещу „Сида-С" ЕООД, с която е поискала да бъде прогласен за нищожен фалшивият договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18 януари. Кметът Бойко Борисов очаква съдът да установи по безспорен начин, че собственик на процесните имоти е Столична община. В случай че съдът уважи искането, той би трябвало да отмени констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот №119, том I, рег. №4191, дело №103 от 17 април 2008 година. Борисов поиска от съда също да издаде обезпечителна заповед, с която да се възложи възбрана за разпореждане на процесните недвижими имоти до приключване на делото.

Столичният градоначалник е подготвил и писмо до председателя на Нотариална колегия - София град - нотариус Валери Манчев. В писмото се иска да бъдат уведомени членовете на нотариалната колегия за случая, за да не бъдат изповядвани сделки с въпросните имоти - IV от кв. 62 по плана на местност „Красно село- Стрелбище - урб. Бл. 32 на площ 3060 кв. м и имот V от кв. 62 по плана на местност „Красно село - Стрелбище - урб. Бл. 32, с площ от 10430 кв. метра. Имотите са публична общинска собственост. Първият имот е отреден за ОДЗ, а вторият за училище.

От цялата история обаче у всички нас остава горчивият вкус, че живеем в държава, в която всичко е възможно. Впрочем столичната клюка твърди и друго - че братя Димитрови са свързани с всички, от които зависи нещо в тази страна, защото те ходят заедно с тях на лов в Ловното стопанство в Етрополския балкан, стопанисвано от фирма "Въртопа" АД. А в нея компанията на братята ИНЧИП-97 държи 80%, докато останалите 20 на сто са за Земеделието на горите...


И още - в четвъртък бе съобщено, че и синът на Иван Драшков, двадесет и петгодишният Иван, също е доста крупен собственик на имоти. Момъкът е инвеститор чрез едноличната си фирма "Ай Ти Ди Груп" в суперлуксозния жилищен комплекс от затворен тип "Езерото" в столичния квартал "Дружба", където притежава 160 апартамента. Част от тях вече са препродадени, а другите чакат реда си. За да задоволи интереса към богатството си, Драшков-младши обясни, че е направил това с кредити от банки и дори се сравни с Уорън Бъфет, "който основал компанията "Епъл" на 23 години". Напористият младеж очевидно има и самочувствие, и широк гръб, зад който да застане...


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница