Урината е течност, чрез която се отстраняват от кръвта през бъбреците вредни и ненужни за организма вещества. Това са крайни продукти на обмяната - вода, соли, лекарства и др. Промените в урината са резултат както на променени функции на бъбреците, така и на др, органи и системи.
Отделено количество урина за определено време се нарича ДИУРЕЗА.
Сигнализирва се на лекаря при констатирана промяна в качествения състав на урина на болния /прозрачност, миризма/.
При тежко болни, болни в безсъзнание се практикува поставяне на постоянен катетър, който се съединява със специална торбичка, в която се събира урината.
Болния се предава по рапорт
При изследване количеството на урина е необходимо пациентът да се следи за анурия (липсва образуване и секретиране на урина) и никтурия (отделеното количество урина през нощта е по-голяма)
Измерване на специфичното тегло на урина
Специфично тегло на урината се нарича отношението между теглото на 1 литър урина и 1 литър дестилирана вода. То дава представа за концентрацията на разтворените в урината вещества, а така също дава данни и за функционалното състояние на бъбреците (за тяхната способност да концентрират и разреждат).
Нормалното специфично тегло се колебае от 1003 до 1035.
Специфичното тегло се определя с уринометър. Представлява затворена стъклена тръба с разширена долна част, в която е поставен живак, за да плава отвесно. Върху тръбата има нанесени деления от 1000 до 1060, по които се отчита плътността на урината.
Видове патологични състояния:
Хипостенурия – продължително заддържане на ниски стойности на отн.тегло под 1015
Хиперстенурия – продължително време заддържане на високи стойности на отн.тегло над 1030-1045 (диабет, обилни изпотявания, продължително залежаване)
Изостенурия – продължително задържане на стойности 1010 (тежко увреждане на бъбреците на тубулната резорбция; бъбреците не концентрират и не разреждат)
