Сбогуване с ловеца
Изтегляне 352.89 Kb.
|
| КАЛИН ИЛИЕВ
СБОГУВАНЕ С ЛОВЕЦА пиеса
2008 г.
Д Е Й С Т В А Щ И Л И Ц А: Е В А
Б О Г О П О Л О Л О В Е Ц А 1.
Ловеца си отива. Изкачил върховете. Прекосил горите. Преплувал реките. Пресякъл долините. Пребродил пещерите. Ловеца си отива. 2.
Следобед. През отворените прозорци в дома на Ловеца се чува чуруликане на птички. Ева е полегнала, при всеки шум се надига и поглежда към вратата. За миг се унася. Вратата се отваря, става течение, прозорецът хлопва. Ева сепнато се надига, сяда на леглото, озърта се, оправя дрехите си. Влиза Дъщерята. Опитва се да затвори вратата, накрая успява. Отива до прозореца, с мъка затваря и него. Не спира да говори. ДЪЩЕРЯТА. Поредният кръг за купата „Най-бясната кучка” започва!... Сори, стана течение!... Навън е чудна пролет! Що не се поразмърдаш!? ЕВА.
/надига се, разтваря ръце, намества гласа си – сякаш е на сцената/ Ммммммм!... Ииииааааа!... Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Изглеждаш някак... различно? ЕВА. Не сме се виждали повече от месец. ДЪЩЕРЯТА. Подмладила си се!? ЕВА. А какво – да се сбръчкам като папирус ли!? Ти защо...? ДЪЩЕРЯТА. Закъде...? ЕВА. Закъде – какво? ДЪЩЕРЯТА. Искаше да кажеш, че съм закъсняла! ЕВА. Така ли? ДЪЩЕРЯТА. И аз попитах закъде? ЕВА. Закъде – какво...? ДЪЩЕРЯТА. Ето! ЕВА. Ето – какво? ДЪЩЕРЯТА. Отново каза това! ЕВА. Кое? ДЪЩЕРЯТА. Каза „закъде – какво”! ЕВА. Закъде – какво...? ДЪЩЕРЯТА. Престани да повтаряш като развален грамофон! ЕВА. Разговаряш с майка си! ДЪЩЕРЯТА. На кого му пука!? ЕВА. На мене ми пука! ДЪЩЕРЯТА. Сори, госпожо! Пауза. Двете говорят една през друга. ЕВА. Не ме наричай така! ДЪЩЕРЯТА. Добре, да започнем отначало! Когато влязох, ти пак сънуваше оня сън. ЕВА. Знаеш ли, скъпа моя...? ДЪЩЕРЯТА. Стана течение, прозорецът трясна и те събуди. ЕВА. С теб отдавна не разговаряме като хората. Прибираш се от дъжд на вятър и веднага започваме да спорим. ДЪЩЕРЯТА. Предложих ти да се разходиш, направих ти комплимент... ЕВА. Ако не си забелязала... ДЪЩЕРЯТА. Факт – наистина си свежарка! ЕВА. Вече дори не можем... ДЪЩЕРЯТА. А ти ми скочи – що съм била закъсняла!? ЕВА. Не можем спокойно да се изкажем! ДЪЩЕРЯТА. Тогава те попитах закъде толкова бързаме?! ЕВА. Бях те помолила да си дойдеш след лекции, да поговорим... ДЪЩЕРЯТА. Ега ти разговора – да ми повтаряш като развален грамофон „закъде – какво”!? ЕВА. Стига с този грамофон! Една майка разчита на дъщеря си, нали? ДЪЩЕРЯТА. А дъщерята на кого да разчита!? Знаеш ли, че днес всяка шибана студентка сменя по три тоалета на ден?! ЕВА. Навсякъде течение, прозорците се разнебитиха, вратите зеят, втора година покривът капе, къщата се разпада... ДЪЩЕРЯТА. Писна ми да бързам да си науча след лекции, за да сервирам на разни ненормалници в онази скапана кръчма! ЕВА. Градинката, само петдесет квадрата, а пълна с плевели. Пролет, а няма кой да разкопае, няма кой! ДЪЩЕРЯТА. Край мен – вчерашни пикли, и по два пъти в годината са на почивка в Австрия, Италия, Гърция! ЕВА. Ти знаеш ли какво е две жени да живеят сами? ДЪЩЕРЯТА. Днес всички жени са сами! ЕВА. При това две жени в къща на повече от петдесет години, знаеш ли какво е? ДЪЩЕРЯТА. Наистина ми писна! ЕВА. Все едно развалена чешма, пуснеш я – капе, затвориш я – шурти. ДЪЩЕРЯТА. Изчезвам оттук! ЕВА. Това е две жени да живеят сами. Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Сравнението ти е тъпо. ЕВА. Измисли по-умно. ДЪЩЕРЯТА. Жените като богомолки! Чукат мъжкия, после го хапват за закуска, при това с чувство – за вина. Направо три в едно! Пауза.
ЕВА. Водиш в резултата – току-що ме заплаши, че ще ме напуснеш. ДЪЩЕРЯТА. Не съм те заплашвала. ЕВА. В края на краищата животът си е твой. ДЪЩЕРЯТА. Просто така прозвуча. Съжалявам! ЕВА. /доближава се до прозореца, с гръб/ Същата си като баща си. ДЪЩЕРЯТА. На кого му пука! ЕВА. И къде смяташ да отидеш? ДЪЩЕРЯТА. Не зная, колкото се може по-далеч от това мухлясало място. ЕВА. Може и да се срещнете. ДЪЩЕРЯТА. С кого? ЕВА. С Ловеца – баща ти. ДЪЩЕРЯТА. Ще тръгна накъдето ми видят очите. ЕВА. Пък току-виж сте се срещнали, нали? Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Какво искаш да кажеш? Пауза.
ЕВА. Нищо. Мълчат.
ЕВА. Уж отдавна очаквах да поемеш пътя си, а се оказах изненадана? ДЪЩЕРЯТА. Няма подходящо време една дъщеря да напусне самотната си майка, нали? ЕВА. Иронизираш ли ме? ДЪЩЕРЯТА. На кого му пука! ЕВА. Стига с това „на кого му пука”!... Не съм самотна. Имам си мъж. ДЪЩЕРЯТА. Страхотен мъж...! Да те пита човек с какъв акъл му се кле, че ще го чакаш, докато се върне!? ЕВА. Първо – не всички клетви се изпълняват. Второ – заклех се, че ще го чакаме двете! ДЪЩЕРЯТА. Да сме наясно – тогава бях пълнолетна и всичко това засяга само теб! За твое сведение, от римското семейно право насам майката не е с нищо повече от своята дъщеря, някога тя дори е била под мануса на мъжа, със статут на негова дъщеря и сестра на децата си. Така че – сори, сестро! Аз никого не чакам! Дъщерята запалва цигара. Ева отваря прозореца, стои до него. ЕВА. Знаеш, не понасям цигарения дим! /пауза/
Сигурна ли си, че не ти пука за Ловеца? Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. А ти сигурна ли си, че ти пука? Пауза.
ЕВА. Ех, ако имах син...! ДЪЩЕРЯТА. За какво ме извика? ЕВА. Угаси проклетата цигара! Дъщерята духа върху въгленчето, посипват се искри. ЕВА. Ще подпалиш къщата! ДЪЩЕРЯТА. Тъкмо ще спреш да мислиш за нея. Пауза. Ева гледа през прозореца навън. Дъщерята пуши Двете дълго мълчат. Детска врява заглушава чуруликането на птичките. 3.
Ловеца си отива. Изстрелял птиците в небето. Погалил благородния елен. Вил с белия вълк. Надбягал черната пантера. С пеперуда на рамото. Ловеца си отива. 4.
Дъщерята е изпушила цигарата. Ева е на прозореца. Отвън все така се чуват детска врява и чуруликане на птички. ЕВА. Като е отворено – шумно, като е затворено – задушно! ДЪЩЕРЯТА. Купонът тече, госпожо! ЕВА. Знаеш, въпреки годините, нервите ми са здрави. Така че, скъпа моя, престани да ме дразниш! ДЪЩЕРЯТА. Не бави играта! ЕВА. Животът понякога е просто живот. ДЪЩЕРЯТА. Играта понякога е просто живот, а животът винаги е просто игра... Казвай! За какво ме извика? Пауза.
Ева рязко затваря прозореца и се обръща с лице към Дъщерята. ЕВА. Добре... Първо, искам да те успокоя, че ще се справя и без теб. В края на краищата светът е пълен с жени, които на четиридесет и четири почват нов живот.... И второ – не ти се сърдя за нищо и се радвам за решението ти! Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Сериозно ли говориш?... ЕВА. Напълно, време е да взема живота си в ръце, ти своя – също! И съм готова да ти помогна с каквото мога. ДЪЩЕРЯТА. Не мога да повярвам! /пауза/ Току-виж си заприличала на истинска майка! ЕВА. Не се радвай предварително! ДЪЩЕРЯТА. Защо? Да не криеш нещо? ЕВА. Между майка и дъщеря тайни няма, нали? ДЪЩЕРЯТА. Между дъщеря и майка няма тайни, нали? /пауза/ Наистина ли си решила да живееш без него? ЕВА. Живея без него от две години. ДЪЩЕРЯТА. Двайсет и пет месеца и три дни. ЕВА. Виж ти! Броиш дните!? ДЪЩЕРЯТА. Но не е в сънищата ми, за разлика от теб! Пауза. ЕВА.
/доближава се до дъщерята/ Добре. Да преминем нататък. ДЪЩЕРЯТА. Докато не сме си издрали очите. ЕВА. Преди да ти кажа за какво съм те повикала, би ли наляла по едно! ДЪЩЕРЯТА. Първо се напили, после се пребили. ЕВА. Какво ужасно поколение! Дъщерята отива в другата стая. Ева я наблюдава. Дъщерята носи в едната си ръка табла с две чаши, а в другата – преполовена бутилка уиски. ДЪЩЕРЯТА. Заповядай! Пауза. ЕВА. Чашите не се подават празни. ДЪЩЕРЯТА. Хайде! ЕВА. Ти не си сервитьорка, нали? ДЪЩЕРЯТА. Няма ли да вземеш шибаната чаша!? Пауза.
Ева взема едната чаша, Дъщерята оставя подноса на масата и налива. Двете държат пълните чаши и не отпиват. ЕВА. Ще ми кажеш ли истината? Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Да – пея! ЕВА. Господи! Така и предполагах! ДЪЩЕРЯТА. Ти какво би предпочела? Да се чукам със собственика на кръчмата, а може би и с приятелите му – развратници на средна възраст!? Или получа разширени вени заради един скапан бакшиш!? ЕВА. А репертоарът...? ДЪЩЕРЯТА. Бъди спокойна, не пея чалга. ЕВА. Знаеш, че атрофията ми се предава по наследство!? Когато записа право, ми обеща да не се занимаваш с музика!? ДЪЩЕРЯТА. Но го направих. За истинската жена животът е само миг между миналото и бъдещето. /вдига чаша/ Хайде, да пием най-после! Пауза.
ЕВА. За какво? ДЪЩЕРЯТА. Ти кажи. ЕВА. Добре. За истинските жени! ДЪЩЕРЯТА. Според една известна феминистка, истинската жена трябва да отсече дърво, да подпали къща и да отгледа дъщеря. На здраве! ЕВА. А един мухльо бе казал – не е трудно да направиш жената щастлива, трудното е ти да останеш щастлив. На здраве, на екс! Чукат се. Изпиват чашите до дъно. ДЪЩЕРЯТА. Ти си прекрасен лиричен сопран, а не обикновена хористка в операта! Съжалявам, че заради това заболяване... Наистина съжалявам! ЕВА. Животът, моето момиче, естествено е неудачен, но иначе всичко е нормално. Я налей! Дъщерята налива. Чукат се, отпиват. ДЪЩЕРЯТА. Благодарение на твоите уроци, изкарвам два пъти повече от теб! ЕВА. Радвам се! ДЪЩЕРЯТА. Смених си и квартирата! ЕВА. Честито! ДЪЩЕРЯТА. Имам талант, това е! ЕВА. Имаш... ДЪЩЕРЯТА. На теб съм се метнала! Пауза.
ЕВА. Не мога да повярвам – как може нищо да не забележа!? Отпиват без да се чукат. ДЪЩЕРЯТА. Искаш ли да чуеш как пея? ЕВА. Сега?... Разбира се! ДЪЩЕРЯТА. Наистина ли? ЕВА. Само ако... ти искаш. ДЪЩЕРЯТА. Но обещай, че ще ръкопляскаш! ЕВА. Обещавам. Дъщерята изпива чашата си и става. Ева премята крак върху крак и кръстосва ръце пред гърдите. ДЪЩЕРЯТА. Имаш ли някакви предпочитания? ЕВА. Изборът е твой. Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Знаеш ли – изведнъж се притесних! ЕВА. Няма от какво. ДЪЩЕРЯТА. Така е, но... ЕВА. Наистина няма от какво. ДЪЩЕРЯТА. Готова съм. ЕВА. Няма ли да подготвиш гласа си? ДЪЩЕРЯТА. Нямам нужда, по цял ден пея. Започвам! Неочаквано Ева става, олюлява се. Подпира на облегалката на стола. Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Какво има? ЕВА. Прилоша ми. ДЪЩЕРЯТА. Ще почакаме да ти мине. ЕВА. Съжалявам, нека отложим за друг път! Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Добре. Някой... друг път. Дъщерята сяда първа. След нея сяда и Ева, изпива чашата си и протяга ръка. Дъщерята й налива. Двете мълчаливо пият. Дълга пауза. ЕВА. Преди половин година трябваше да взема заем. Сумата ми трябваше, за да си платя операцията... ДЪЩЕРЯТА. Операция...? ЕВА. През последната година състоянието на гласните ми струни рязко се влоши. По клиничната пътека ми отпуснаха смешни средства, а беше необходима намесата на голям специалист в чужбина. От тогава с теб не сме се виждали и не знаеш, но с две думи – всичко мина добре. ДЪЩЕРЯТА. А толкова завиждах за Парижката ти екскурзия! ЕВА. Сумата събрах от двама стари приятели. Разбрахме се да ги върна до края на този месец, но няма откъде. Ловеца не се обажда, дори и къщата не мога да заложа, не е само на мое име... ДЪЩЕРЯТА. За какви пари става дума? ЕВА. Двайсет хиляди евро. ДЪЩЕРЯТА. Съжалявам! Имам спестени пари, но ми трябват за път. ЕВА. Не бих си позволила да искам пари от теб, скъпа моя. Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Тогава... за какво си ме извикала? ЕВА. Ще се опитам да реша проблема сама. От теб искам да отидеш при тези хора и да им занесеш покана за гости, за други ден вечерта. И за още нещо те моля... ДЪЩЕРЯТА. Какво е то? ЕВА. Да бъдеш с нас тази вечер... Ще направиш ли това за мен? Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Само това ли? ЕВА. Да.
ДЪЩЕРЯТА. О кей! ЕВА.
/подава на Дъщерята два запечатани плика/ Срещни се с тях лично и им предай поканите! Адресите са написани върху пликовете. ДЪЩЕРЯТА. Как само си ги залепила, че и восъчен печат си сложила!? ЕВА. Хората са специални. Предварително ти благодаря! ДЪЩЕРЯТА. Всичко ще се оправи. Най-важното е, че ти си добре. ЕВА. Колко си мила понякога! ДЪЩЕРЯТА. /притиска се към нея/ Наистина, така се радвам, че си добре, мамо! ЕВА.
/опитва се да се отдръпне/ Недей!
ДЪЩЕРЯТА. Моята мила майчица! ЕВА. Ето... /просълзява се/ Видя ли какво направи! ДЪЩЕРЯТА. От уискито е. /подсмърча и тя/ Пауза. Двете стоят прегърнати. ДЪЩЕРЯТА. Преди малко бях сигурна... ЕВА. Че ще се избием? ДЪЩЕРЯТА. Още ли съжаляваш, че нямаш син? ЕВА. Ех, моето момиче...! Мълчат. ДЪЩЕРЯТА. Представяш ли си, ако той се спотайва наблизо, като див звяр и ни наблюдава? Пауза. Ева рязко се отдръпва. ЕВА. Пак за него мислиш! ДЪЩЕРЯТА. Баща ми е... все пак! ЕВА. Няма вече диви зверове, адвокатите и брокерите ги избиха! /пауза/
И чудеса... също няма! Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Какво искаш да кажеш? Пауза.
ЕВА. Това, за което си мислиш. Мълчат.
Прозорецът хлопва. 5.
Ловеца си отива. Без къща. Без близки. Не носи нищо. Само спомени. Само рани. Ловеца си отива. 6.
Следобед. Поло чете в кабинета си, не чува почукването на вратата. Влиза Дъщерята. ПОЛО. Сигурна ли сте, че търсите мен? ДЪЩЕРЯТА. Господин Поло, нали? /подава му плика/ Той го поема, не бърза да го отвори. Двамата се взират един в друг. ПОЛО. Не сме се срещали. Не бих забравил такава привлекателна млада дама. Но тези очи, чертите на лицето – приличате ми... ДЪЩЕРЯТА. На баща си. Макар че имате предвид майка ми. ПОЛО. Охо, бързо подавате топката!... Защо ме гледате така? ДЪЩЕРЯТА. Вие ме гледате, господин Поло! ПОЛО. Мъжете така си зяпаме. Но вие...? ДЪЩЕРЯТА. Чудя се какво ви е специалното. Известен човек, депутат, навярно сте чест гост по телевизионните канали? ПОЛО. Никога ли не сте ме виждала? ДЪЩЕРЯТА. Приличам ли на стара мома с кола маска по време на новините!? ПОЛО. Напоследък гостувам и в нощни ток шоута. ДЪЩЕРЯТА. По това време съм в леглото. ПОЛО. Естествено не сама... ДЪЩЕРЯТА. По-добре прочетете писмото. /запалва цигара/ Той й подава пепелник. Отваря плика. Чете. Дъщерята пуши и го наблюдава. Поло прочита писмото, прибира плика в джоба си. Пауза. ПОЛО. Виж ти, каква изненада! С Ева сте като сестри. ДЪЩЕРЯТА. Запазете този комплимент за майка ми. ПОЛО. Но вашата енергия е съвсем различна, чарът ви е нахален и безпощаден. ДЪЩЕРЯТА. Какво пише в писмото? ПОЛО. Много сте любопитна! /изважда чаши и бутилка/ Бакарди? ДЪЩЕРЯТА. Сори, не си падам по диджестивите! ПОЛО. И аз. /връща бутилката на мястото й, изважда друга/ Някога майка ви предпочиташе уиски, но трудно се намираше. ДЪЩЕРЯТА. Чукали ли сте се? ПОЛО. Да налея ли? ДЪЩЕРЯТА. Ще пропусна. Пауза.
ПОЛО. Не сме били интимни с Ева. ДЪЩЕРЯТА. Не ви ли ставаше от нея? ПОЛО. Обратното... за съжаление. /търси следваща бутилка/ Тя нищо ли не ви е разказвала за нас – за нас тримата с Бого? ДЪЩЕРЯТА. Какви имена само – Поло, Бого! ПОЛО. Псевдоними – измислихме ги още тогава. ДЪЩЕРЯТА. Днес няма такива. БОГО. И тогава нямаше. Но покрай Ева се запалихме по театъра, героите в едно представление имаха подобни имена... Няма ликьор! ДЪЩЕРЯТА. Днес гърлите не пият ликьор. И не ходят на театър. ПОЛО. В наши дни театърът е едно от малкото места, където едни хора гледат други, без да им мислят лошото. ДЪЩЕРЯТА. И вие с Бого ли не се понасяте? ПОЛО. Аз исках да правя политика, а той – пари. ДЪЩЕРЯТА. Не е ли едно и също? ПОЛО. Бяхме близки в гимназията, в университета. Сега се срещаме рядко. Парите го превърнаха в алчен, самодоволен пуяк!... Малко бърбън? ДЪЩЕРЯТА. Не. А майка ми? ПОЛО. Познаваме се още от гимназията. ДЪЩЕРЯТА. Не мога да си я представя на моите години! Въртеше ли дупе? ПОЛО. По-скоро – да. ДЪЩЕРЯТА. Но не ви даде да я изчукате! ПОЛО. Водка? ДЪЩЕРЯТА. Същата фръцла е и сега! Пауза. ПОЛО. Бяхме твърде възпитани. Днес... ДЪЩЕРЯТА. Днес е обратното. Женските подгонват мъжките още в детската градина. ПОЛО. И те стават безполови. ДЪЩЕРЯТА. Имате ли ром, може и без лимон? ПОЛО. Как не се сетих – питието на Ловеца! Разказваше с невероятни подробности за захарната тръстика, за Колумб, за името, „ром” идва от стар английски жаргон и означава вдигане на врява, защото заселниците на Карибите се напивали шумно до сутринта... Виждате ли, продължавам да си спомням! ДЪЩЕРЯТА. Бихте ли ми превели – „Бяхме твърде възпитани”? Поло налива ром в две чаши, подава й едната. ПОЛО. На здраве! ДЪЩЕРЯТА. На здраве! Чукат се, пият. ПОЛО. Наистина бяхме твърде възпитани. Ева използваше това и винаги се измъкваше... Моят партньор по тенис на маса обича да казва: „Когато противникът фалцира, натисни, забий му топката.” /доближава се до Дъщерята/ Вие сте от другия тип състезатели. Обичате откритата игра. ДЪЩЕРЯТА. Искате да поиграем ли? ПОЛО. И още как! ДЪЩЕРЯТА. Едва ли съм вашата класа. /премества се в другия край на офиса/ Липсват ми тренировки. ПОЛО. Ще ви науча! Тенисът е просто символ на играта в живота. /приближава се към нея/ Един от любимите автори на Ева имаше такова заглавие – „Тенис”. ДЪЩЕРЯТА. Роджър Макгъф, готин пич! По едно негово стихотворение направихме песен: „Има нещо тъжно в чашата с червило на ръба, посочена и върната с погнуса. Като момичето със заешка уста, което никой не иска да целуне.” ПОЛО. Вас не ви грози такава опасност. ДЪЩЕРЯТА. Да ви я изпея ли? ПОЛО. Господи, така ми напомняте...! /опитва се да я прегърне/ Дъщерята се изплъзва, отново се отдалечава от него. ДЪЩЕРЯТА. Не ви ли е неудобно!? Някога сте сваляли майката, сега – дъщерята! При това не преставате да говорите на едната за другата! ПОЛО. Просто съм последователен. ДЪЩЕРЯТА. Това ви възбужда, нали!? ПОЛО. Мислим как да се възбудим, а се опитваме да изглеждаме спокойни – пълна шизофрения! ДЪЩЕРЯТА. Напълно сте ампутиран от чувство за срам. ПОЛО. Първо изгубих него, после – девствеността си. ДЪЩЕРЯТА. Дори животните имат чувство за срам. ПОЛО. Научни догадки. Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Знаете ли?... Въпреки че отчаяно се опитвате да бъдете остроумен, с вас е интересно! ПОЛО. Благодаря! /бавно я приближава/ Ще ми изпеете онази песен, нали? На здраве! ДЪЩЕРЯТА. /бавно се отдалечава/ Веднага щом ми прочетете писмото. На здраве! Пауза. ПОЛО. Същата сте като нея – нахална и любопитна! ДЪЩЕРЯТА. А вие нямате търпение да ми разкриете историята с майка ми докрай... Хайде! Разкажете ми! Вие ли пробвахте първи или Бого? Пауза.
ПОЛО. /бавно я приближава/ При едно условие. ДЪЩЕРЯТА. /бавно се отдалечава/ Нека го чуя. ПОЛО. Признайте, че искате да чуете тази история толкова силно, колкото аз искам да ви я разкажа! Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Признавам. ПОЛО. На здраве! ДЪЩЕРЯТА. На здраве! Двамата отпиват, остават по местата си, с чаши в ръка. Пауза. ПОЛО. Първо опитах аз. Бяхме на шестнайсет. След една дискотека. Тогава тя за пръв път пи уиски. Пийнахме, съблякохме се... ДЪЩЕРЯТА. Напълно ли? ПОЛО. Почти. ДЪЩЕРЯТА. Тя с бикини ли беше? ПОЛО. Бежови шорти – убийци на страстта. ДЪЩЕРЯТА. О, не! И после? ПОЛО. Не ми пусна, разплака се, почти разплака и мен. ДЪЩЕРЯТА. Пълно шоу!... А Бого? ПОЛО. И той удари на камък, опитал се да я понатисне, тя се разкрещяла и скочила гола през прозореца. ДЪЩЕРЯТА. Гола? О, не!... Ама съвсем гола ли? ПОЛО. Този път шортите били червени. ДЪЩЕРЯТА. Червени шорти! Ужас! ПОЛО. Бого се възбудил и свършил. ДЪЩЕРЯТА. Свършил? ПОЛО. Някога ни трябваше малко, за да сме щастливи. ДЪЩЕРЯТА. Дойде ред на главното. Хайде, слушам ви! Пауза.
ПОЛО. Един ден Ева и Ловеца едновременно изчезнаха. Къде ли не ги търсиха. След седмица някакъв горски ги открил, в изоставена хижа. Подивели от любов и страст. ДЪЩЕРЯТА. Супер! ПОЛО. И до днес им завиждаме за това изпълнение! ДЪЩЕРЯТА. Как я е примамил там? ПОЛО. /бавно я доближава/ Спретнал й капан. ДЪЩЕРЯТА. /бавно се отдалечава/ Браво на него! ПОЛО. /бавно я приближава/ Казал, че ще й покаже нещо, което никога не е виждала. ДЪЩЕРЯТА. /бавно се отдалечава/ И какво е то? ПОЛО. Отишли до колибата. Той се съблякъл. /бавно я приближава/ Тя наистина не била виждала... такова голямо нещо. ДЪЩЕРЯТА. Жестоко! А тя – какво направила? ПОЛО. В първия миг се уплашила, поискала да си ходи, крещяла, ритала, хапала...! ДЪЩЕРЯТА. А той? ПОЛО. /приближава до нея/ На него тия не му минават, само дето не я разкъсал. ДЪЩЕРЯТА. Страхотно! /пауза/ Аз съм плод на варварски акт! ПОЛО. /пристъпва към нея/ Ако имаше повече като Ловеца, „феминизъм” щеше да означава подправка за коледен сладкиш. Дъщерята рязко отива до прозореца, отваря го, диша дълбоко. Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Майка ми е казвала, че сте го мислили за безобиден идиот и в началото тя просто го е съжалила. После се впечатлила от мускулите му. ПОЛО. Родителите му нямаха средства, още като ученик той трошеше камъни в близката кариера. Там срещна един анархист, бивш политически затворник, и съвсем откачи.... Спомням си, една нощ, бяхме запалили огън в гората, изглеждаше напълно хипнотизиран. Каза, че хората нямат страх от бог и светът трябва да се управлява от дивите животни. Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Така ли каза? ПОЛО. Каза още, че бог ще се яви чрез своите чудеса само на най-достойните – свободните животни. Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Така ли каза? ПОЛО. После се обърна към нас и изрева, че зверовете веднага биха ги разкъсали, ако открият край себе си партийни функционери и доносници... Оттогава го нарекохме Ловеца. Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Ловецът на чудеса! ПОЛО. Чудеса – глупости! ДЪЩЕРЯТА. Знаете ли за какво е лежал онзи затворник? ПОЛО. Не ме интересува. ДЪЩЕРЯТА. Опитал се да подпали парламента. Според него чудото, което хората заслужават, е пречистващият огън. ПОЛО. Казах – не ме интересува! Поло се спуска към Дъщерята, притиска я в ъгъла. Тя се опитва да се освободи. ДЪЩЕРЯТА. Чакайте!... Какво правите? ПОЛО. Сега аз съм Ловеца! ДЪЩЕРЯТА. Добре!... Съгласна съм! Пауза. ПОЛО. Наистина ли? ДЪЩЕРЯТА. Но първо ме пуснете и прочетете писмото! ПОЛО. Виж я ти!... Добре. /отдръпва се, отваря плика и чете/ „Поло, Бого, скъпи мои приятели! За съжаление, не мога да събера парите, които ви дължа... Нека обсъдим... възможностите за решение на проблема. Очаквам ви утре вечерта. Ева”... Това е – нищо особено. Поло прибира плика в джоба си. Дъщерята се измъква и отива към вратата. ПОЛО. Къде...? ДЪЩЕРЯТА. Мога да пея и от тук. ПОЛО. Но нали се разбрахме? ДЪЩЕРЯТА. Разбрахме се да ми прочетете писмото, а аз да ви изпея песента. Поло пристъпва към нея. ДЪЩЕРЯТА. Не ме доближавайте! Поло се нахвърля отгоре й. ДЪЩЕРЯТА. Разкарайте се! /силно го блъска/ Поло пада на пода. Смее се. ПОЛО. Ти май си девствена, а? Дъщерята излиза, тряска вратата зад себе си. ПОЛО. Същата кучка като майка си! Отвън се чува песента на Дъщерята: „Има нещо тъжно в чашата с червило на ръба, посочена и върната с погнуса. Като момичето със заешка уста, което никой не иска да целуне.” 7.
Ловеца си отива. Далеч от раните. Далеч от спомените. Далеч от близките. Далеч от къщата. Много, много далеч. Ловеца си отива. 8.
По-късно вечерта. Бого работи в офиса си. Влиза Дъщерята. Той прекъсва заниманията си. Двамата се взират един в друг. ДЪЩЕРЯТА. Добър вечер! БОГО. Кой ви пусна да влезете? ДЪЩЕРЯТА. Метнах охраната, че съм момиче на повикване. БОГО. Ще ги уволня – от пръв поглед личи каква сте! ДЪЩЕРЯТА. И каква съм? Пауза.
БОГО. Защо ме гледате така? ДЪЩЕРЯТА. Вие ме гледате, господин Бого! БОГО. Мъжете така си зяпаме. Намирам се в собствения си офис, не си спомням да съм канил когото и да било! Особено представители на благотворителни... ДЪЩЕРЯТА. Вижте... БОГО. Коя социална група отново изнемогва? А, да, наближава детският празник! Децата – дрън-дрън! И те ще станат хищници като нас! ДЪЩЕРЯТА. Грешите! БОГО. Все едно, тогава някоя асоциация на хора с увреждания. Онзи ден една пенсионерка едва не се разпадна пред очите ми, а искаше, моля ви се, пари за бънджи! ДЪЩЕРЯТА. Чуйте ме! БОГО. За три месеца ми отмъкнаха двеста хиляди! Нямам излишни пари! ДЪЩЕРЯТА. Шибан неврастеник! Дъщерята хвърля плика в краката му и си тръгва. Вратата се оказва заключена. БОГО. При мен влизаш, но не излизаш. ДЪЩЕРЯТА. Веднага ми отключете! БОГО. Спокойно. Той вдига плика, отваря го и прочита писмото. Пауза.
БОГО. Съжалявам! Трябваше да се досетя, получи се недоразумение... Но когато хвърлихте плика по мен, бяхте просто очарователна! Напомнихте ми... ДЪЩЕРЯТА. Хайде – пак се почна! БОГО. Поло прочете ли писмото? ДЪЩЕРЯТА. Преди два часа. БОГО. И какво? ДЪЩЕРЯТА. Не му се отвори парашута. БОГО. Благодаря ви! ДЪЩЕРЯТА. Ще ме уморите – за какво!? БОГО. Вие не знаете що за човек е той! ДЪЩЕРЯТА. Зная. БОГО. Не, не знаете! Всички политици са интриганти и мързеливци, един лев не могат да изкарат сами. Но са хитри и коварни. Утре той ще се опита да ме изиграе! Няма защо да чакаме до утре! ДЪЩЕРЯТА. Какво искате да кажете? Пауза. БОГО. Не знаете ли какво пише в писмото? ДЪЩЕРЯТА. Майка ми ще се опита да ви внуши колко ни е трудно, две жени, къщата се разпада... Абе, не може да ви върне заема за операцията на гласните й струни – това е. БОГО. Вие сте в заблуждение. Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Моля? БОГО. Кога за последен път видяхте Ева? ДЪЩЕРЯТА. Вчера следобед. БОГО. Нищо ли не ви направи впечатление? Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Стори ми се по-различна. БОГО. Подмладена? ДЪЩЕРЯТА. Да... освежена. БОГО. Това струва двайсет хиляди евро. Заемът към Ева е от двама ни, но парите извадих аз. Сега Поло ми дължи малка услуга за това, а Ева дължи на двама ни по десет хиляди евро, които ние предварително знаехме, че няма да върне. ДЪЩЕРЯТА. Чакайте!... Нещо не разбирам!? БОГО. Наистина бяхме в Париж. Тя и аз. На моя издръжка, както можете да си представите. ДЪЩЕРЯТА. Последното вече го разбрах! БОГО. Посетихме един известен лекар, който... Лицето, шията, талията, гърдите – отвсякъде по малко. Разбирате ли? ДЪЩЕРЯТА. Козметична операция!? БОГО. Да, да! Пауза. ДЪЩЕРЯТА. А гласните й струни? БОГО. Ходихме на преглед и при специалист в тази област. Има лека умора, нищо повече. Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Но защо тогава тя... ? БОГО. Ви излъга ли? Нейната ревност, тя създаде легендата за болните гласни струни и наследствеността на това заболяване. За да не станете по-известна певица от нея. ДЪЩЕРЯТА. Глупости! Майка ми има вълшебен глас, популярна е. БОГО. Популярна е тук, на село!. А някога получаваше покани от световни опери. Трябваше обаче да се отдаде на пеенето. Ловеца не й позволи, не искаше неговата жена да изостави семейството си и да скита по света. ДЪЩЕРЯТА. Никога няма да се омъжа! БОГО. Бяхме готови да й помогнем да се разведе, да направи кариера, но... ДЪЩЕРЯТА. Какво? БОГО. Отказа. Предпочитала да стои при мъжа си, при семейството си, пред това да се покланя на разни сноби. ДЪЩЕРЯТА. Глупачка! БОГО. Остана солистка в местната опера. ДЪЩЕРЯТА. А Ловеца се запиля на другия край на света. БОГО. Да срещне божието чудо! Аз никога не съм вярвал в чудеса. А вие? Пауза ДЪЩЕРЯТА. Мразите го, заради онова, което ви е казал онази нощ край огъня, нали? Пауза БОГО. Тогава той каза и друго. Че е разочарован и от най-близките си, имаше предвид вас с майка ви. Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Да прекратим тази тема. Този човек не ме интересува. БОГО. Но ви е баща. ДЪЩЕРЯТА. На хартия, а иначе е едно ненужно нещо. Предпочитам грам злато пред килограм илюзия... Що се отнася до Ева, нека е жива и здрава. Не си падам по нея, но не вярвам нарочно да е спряла развитието ми. Пък и, по дяволите, кво ми пука – животът продължава! БОГО. Точно така! Няма защо да чакаме до утре! Каня ви на римска баня! Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Моля!? БОГО. Зад вратата отсреща, само на метри от тук. Басейн с минерална вода, ароматизатори, благовонни масла... Ще се потопим в света на римските велможи! ДЪЩЕРЯТА. Съвсем като истинските новобогаташи, а? БОГО. Струва цяло състояние, но си заслужава! ДЪЩЕРЯТА. Никога не съм била на римска баня. БОГО. Няма да съжалявате! ДЪЩЕРЯТА. Толкова сте убедителен! БОГО. Няма защо да чакаме до утре! /отваря вратата отсреща, в стаята нахлува пара/ Заповядайте!...Вътре има съблекалня! Аз ще се съблека тук. Пауза. ДЪЩЕРЯТА. А какво значи: „Няма защо да чакаме до утре”? Пауза. БОГО. Добре. /подава й писмото/ Прочетете го. ДЪЩЕРЯТА. Зная го. БОГО. Поло ви е спестил най-важното. Прочетете го! Дъщерята взема листа, чете. ДЪЩЕРЯТА. „Поло, Бого, скъпи мои приятели! За съжаление, не мога да събера парите, които ви дължа. Приемам нестандартното ви предложение. Някога Ловеца ви отне възможността да ме притежавате, сега ще получите реабилитация. Моето по-младо издание ще принадлежи на този от вас, който победи в рицарския конкурс. Бъдете дискретни и ви очаквам утре вечерта! Ева.” Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Значи затова тя ме помоли утре да присъствам!?... Виж я ти, кучката, какво е намислила – направо три в едно!... Ще я убия! БОГО. Ние й подметнахме на шега, знаете – мъжете, като пийнат... ДЪЩЕРЯТА. И тя ви каза, че предпочита дъщеря й да спи с приятелите й, вместо с мъжа й? БОГО. Точно така... Но не каза какво се е случило. Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Нищо не се е случило, но тя си въобрази всичко... И ме намрази чудовищно! Не толкова, че го пожелах, а че се опитах да го съблазня! Аз – него! Защото тя винаги е свирила втора цигулка, винаги е била инструмент за задоволяване на мъжки прищевки! /мълчи/
Мъжът изнасилва... А жената предлага себе си както водната лилия се отваря пред лунния сърп. БОГО. Колко поетично! Ех, защо нямам такава дъщеря!? Пауза. ДЪЩЕРЯТА. Той отблъсна предложението ми, като скала, срещнала светкавица – пропука се, но не продума. БОГО. Предложете на мен! Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Единственият истински мъж на този свят ме отхвърли!... Мразя го!... И нея мразя!... Никого не обичам! Никого! БОГО. Господи!... По-добре, че нямам такава дъщеря! Пауза.
ДЪЩЕРЯТА. Отворете вратата! БОГО. Къде така изведнъж? ДЪЩЕРЯТА. /крещи/
Отворете веднага вратата! Бого отваря вратата дистанционно. БОГО. Да ви повикам такси? Късно е... ДЪЩЕРЯТА. На кого му пука!... Намерете си червени шорти! /излиза/ БОГО. Какво?... Мамицата му и копеле! 9.
Ловеца си отива. Не заради пеперудата на рамото, черната пантера, белия вълк, благородния елен, птиците в небето. Ловеца си отива. 10.
Топла, пролетна вечер. През отворените прозорци в дома на Ева се чува звън на щурци. Поло и Бого са с гръб един към друг. ПОЛО. Какво си направил, скъпи приятелю? БОГО. Бого знае какво прави. ПОЛО. Уплашил си малката! БОГО. Ще дойде... Защо смяташ, че аз съм я уплашил? ПОЛО. Прочел си й писмото. БОГО. Трябваше да е запозната. Бизнесът си е бизнес. ПОЛО. Не всичко на този свят е бизнес. Отношенията между хората... БОГО. Не обичам менторския ти тон! ПОЛО. Аз приятелски... БОГО. Стига, Поло! Интересите изместиха приятелството. ПОЛО. Все пак, не може нищо да не е останало – толкова спомени... БОГО. Сам си казвал: „Спомените са ненужна кесия, ако в нея не подрънкват монети”. Поло се обръща. Пауза. ПОЛО. Може да греша, но ми се струва, че имаш нещо да ми кажеш? БОГО. Хитра сврака си ти, Поло! Ти и цялата пасмина край теб! ПОЛО. Казвай! За какво си ми обиден? Бого се обръща. Пауза.
БОГО. Вчера следобед, кой се е нахвърлил върху дъщерята на Ева? Ти! Поискал си да оближеш каймака пръв! Както винаги пръв! Но когато трябва да се дават пари – аз! Пауза.
ПОЛО. Значи това било!? Разбира се, че опитах, ако не бях го направил, щеше да ме вземе за глупак... Що се отнася до парите ти, услугата, която ще получиш в прокуратурата, струва стократно повече. /пауза/
Сега ти ми кажи, скъпи приятелю... БОГО. Какво да ти кажа? ПОЛО. Показа ли й твоята шикозна римска баня? БОГО. Само й... ПОЛО. Намекна? БОГО. Предложих – това е думата! Ти намекваш! Ти правиш интриги! ПОЛО. Хайде – пак започна! БОГО. Ти разказваш нашите интимни истории от преди двайсет и осем години! Пауза. ПОЛО. Какво искаш да кажеш? БОГО. Това, че на мой гръб си се правил на интересен. За да съблазниш и изчукаш малката, както навремето се опита с майка й. Но и тогава не ти се отвори парашута. ПОЛО. На теб понеже ти се отвори, затова се съдра от чекии! Бого пристъпва към Поло. БОГО. Защо си й казал за червените шорти, мръснико!? ПОЛО. Не съм... БОГО. Лъжец! ПОЛО. Не си спомням... БОГО. Твоята памет е касичка с двойно дъно. Да се чуди човек, след като все не си спомняш и нищо не знаеш, как си стигнал дотук! ПОЛО. Защо не млъкнеш? Какво толкова е станало? БОГО. Няма да млъкна! Искаш ли, като дойде след малко дъщерята, да й разкажа аз нещичко? ПОЛО. Какво ще й разкажеш? БОГО. Онзи случай например. Пауза. ПОЛО. Кой случай? БОГО. Когато те намерих със смъкнати гащи в бардака за малолетни, когато нямаше пари да се откупиш от така наречените органи на властта. ПОЛО.
/пристъпва към Бого/ По-тихо!
БОГО. Знаеш ли какво ми каза едно от същите тези продажни ченгета? Пауза.
ПОЛО. Какво ти каза? БОГО. Че си се бил нагъзил, за да си платиш. ПОЛО. Не! Не е вярно! БОЛО. Те не си падали по депутатски задници... ПОЛО. Чуваш ли се какво говориш!? БОГО. Но въпреки това щели да те уважат... ПОЛО. Мамицата им! БОГО. Защото смятат депутатите за най-големите престъпници. ПОЛО. Ще им видя сметката, копелета мръсни! БОГО. И защото това е единственият начин да си отмъстят. Поло пристъпва към Бого. ПОЛО. Млъкни! Веднага млъкни! БОГО. Няма да млъкна! А когато малката пристигне, ще й разкажа... ПОЛО. Само да посмееш! БОГО. Заплашваш ли ме? ПОЛО. Опитай, само опитай! Пауза. БОГО. И какво ще ми направиш, сврако? Пауза. ПОЛО. Ще ти видя сметката! Пауза. БОГО. Не можеш, вече не можеш! ПОЛО. Ще те скапя! Ще ти съсипя бизнеса! БОГО. Дрън-дрън! Ние управляваме тази скапана държава! Не партиите, не масоните, не действащите ченгета, а ние – бившите! Знаеш ли, че храня още дузина депутатчета като теб, които чакат да ти издерат очите! ПОЛО. Преди да ми направиш каквото и да е, ще си фалирал! Ако само знаеш какво мога, свят ще ти се завие! БОГО. Нищо не можеш да ми направиш, нещастнико! Пауза. ПОЛО. Първо ще ти пратя данъчните! БОГО. Ха-ха!... И на тях плащам, от първия до последния! Поло пристъпва към Бого. ПОЛО. Слушай ме внимателно, глупако!... Ти имаш депутати, аз пък работя с конкуренцията ти! За един месец ще им издействам законови облекчения. Те ще смъкнат цените и пазарът ще бъде техен. После за още един месец – мощна рекламна кампания! Продуктите ти ще бъдат анатемосани като скъпи и некачествени! Ще се окаже, че нямаш необходимите сертификати за качество, използваш вредни съставки, с изтекъл срок на годност, не спазваш определени норми. За по-малко от една година ще те съсипя!... Какво ще кажеш сега? БОГО. Мъртъв си, нещастнико! ПОЛО. Ти си мъртъв, глупако! Пауза.
Двамата едновременно се нахвърлят един върху друг. Бият се ожесточено. Отвън се чува звънът на щурците. 11.
Ловеца си отива. Не заради пещерите, долините, реките,
горите, върховете. Ловеца си отива. 12.
Поло и Бого са на пода, един върху друг. Дишат тежко. Дрехите им са раздърпани. По лицата им има кръв. Поло изважда малко шишенце с помпа, пръска в устата си. Дълга пауза. БОГО. Астма? Не знаех. Пауза. ПОЛО. И други неща не знаеш. Пауза. БОГО. Ти – също. Пауза. ПОЛО. Навярно така трябва. Пауза. БОГО. Откога ...? ПОЛО. Откакто съм в парламента. Изследвах се за всякакви алергии. Нищо. БОГО. Значи е от работата, от хората край теб. ПОЛО. А ти?... Обажда ли се машинката? БОГО. От време-навреме.... Понякога се чудя – след като изживявам всяка десетична запетая, за какво са ми тези пари!? ПОЛО. Без сърце нищо не става. БОГО. Добре го каза – „без сърце”! Мълчат. ПОЛО. Сещаш ли се понякога...? Пауза. БОГО. Да. ПОЛО. Зная, че не ме будалкаш. БОГО. Кога съм те будалкал? Пауза. ПОЛО. И аз се сещам... Също не те будалкам. БОГО. Добре е, че го казваш. ПОЛО. Че не те будалкам ли? Пауза. БОГО. Не... Че се сещаш за детството ни. Мълчат. ПОЛО. Бого! БОГО. Да, Поло! Пауза.
ПОЛО. Страх ме е! Пауза.
БОГО. Зная. Спомняш ли си, как ти помагах някога? Пауза.
ПОЛО. Хващаше ме за ръката, стискаше ме силно, даваше ми енергия, изпълваше ме със смелост. БОГО. Е, чак пък толкова! ПОЛО. И сега можеш да ми помогнеш. БОГО. Едва ли, вече сме други. ПОЛО. Можеш, скъпи, приятелю! БОГО. Не ме наричай „скъпи приятелю”! Мълчат. Бого хваща ръката на Поло. Пауза. ПОЛО. Ето, получи се! Почти същото като преди. БОГО. Почти същото. ПОЛО. Благодаря ти, Бого! БОГО. Няма защо. ПОЛО. Страхът си отида. БОГО. Край нас е, но се спотайва. ПОЛО. Добре го каза – страховете ни се спотайват край нас. Мълчат. БОГО. Поло! ПОЛО. Да, Бого! Пауза.
БОГО. Знаеш ли...? ПОЛО. Какво? Пауза. БОГО. Същото. ПОЛО. Страхуваш се? Пауза.
БОГО. Да. ПОЛО. Много се радвам! Двамата се разсмиват. БОГО. И аз! Смеят се. ПОЛО. Страхотно е да се страхуваш! Нали, Бого!? БОГО. Страхотно е да се страхуваш, Поло! Смеят се по-силно. ПОЛО. Животните не се страхуват! БОГО. Само хората се страхуват! ПОЛО. Значи..! БОГО. Значи сме хора! ДВАМАТА. Хора! Заливат се от смях. Спират да се смеят. Дълго мълчат. ПОЛО. Като слушам тези птички.... Спомняш ли си...? БОГО. Когато бяхме тримата ли? ПОЛО. Първо бяхме двамата. Той се появи изведнъж. БОГО. Ако не беше ни скрил в онази пещера, ураганът щеше да ни види сметката. ПОЛО. Никога не бяхме ходили там, Ловеца също не беше ходил... Как ни откри!? Мълчат.
БОГО. Може би трябваше да му помогнем за неговите налудничави природозащитни проекти? ПОЛО. За кой от двата – за горите или за дивите животни? БОГО. И за двата. Още тогава знаехме, че е прав. Ето, животните почти ги избихме, скоро ще отсечем и последното дърво... Трябваше да направим нещо! ПОЛО. А можехме ли? БОГО. Добре знаеш, че можехме. И сега – също. ПОЛО. Ами, направи тогава. БОГО. Защо аз? С това си изкарвам парите! ПОЛО. Значи след нас – и потоп. Защото всички с това си изкарваме парите. Пауза. БОГО. Колко време мина, откакто той изчезна? ПОЛО. Повече от две години. Не ти ли се струва понякога...? БОГО. Какво? Пауза. ПОЛО. Че е някъде край нас? БОГО. Струва ми се. ПОЛО. Че може да се върне най-неочаквано? БОГО. И какво от това! ПОЛО. Ако ни завари тук? БОГО. Тогава ще му мислим. Който го е страх от мечки, не ходи в гората! Пауза.
ПОЛО. Знаеш ли, преди малко усетих... БОГО. Какво? ПОЛО. Нещо отдавна забравено... БОГО. Така ти се струва. ПОЛО. Дълбоко в себе си... БОГО. Нищо особено не си усетил! ПОЛО. Усетих, сигурен съм! БОГО. Няма значение – забрави! ПОЛО. Защо? БОГО. Защото се разкисна! Време е да се стегнем! Забрави какво си усетил и си спомни кои сме! Пауза. ПОЛО. Прав си. БОГО. Спомни ли си кои сме? ПОЛО. Спомних си. БОГО. Сигурен ли си? ПОЛО. Напълно! БОГО. Ставай тогава! Двамата се изправят. Пауза. ПОЛО. Благодаря ти, скъпи приятелю! БОГО. Нали се разбрахме!? ПОЛО. Навик... Извинявай, Бого! БОГО. Всичко е наред, Поло! Двамата се оправят. Пауза. ПОЛО. Бого, ако в парламента разберат – ще ме спукат от подигравки! БОГО. Ако разберат – че те е страх ли? ПОЛО. Не – че сме хора. БОГО. Бъди спокоен, Поло. Гроб съм. ПОЛО. Аз също. Двамата мълчат. Отвън се чува звънът на щурците. 13. ШЕПОТ:
Къде отива Ловеца? Защо си отива? И защо е така тъжен? Защо?
Защо е тъжен Ловеца? Защо си отива? Къде отива Ловеца? 14.
При Поло и Бого влиза Ева. Носи поднос, оставя го на масата. Двамата мъже приказват един през друг. БОГО. Най-после! ПОЛО. Къде е малката? БОГО. Тук двамата ще се избием! ПОЛО. Сложих си последен модел слип „Дим”! БОГО. Няма да ти се наложи, Поло! ПОЛО. Носиш ли си фенерче, Бого? БОГО. За какво ми е? ПОЛО. Да ми светиш... БОГО. Мамицата ти! ЕВА.
/крещи/ Кретени...! Поло и Бого млъкват. Пауза.
ЕВА. Вие сте пълни кретени!... Съгласни ли сте? ПОЛО. Да. БОГО. Не. Пауза.
ЕВА. И двамата сте мъже с положение, при това женени. Намирате се в дома на омъжена жена, която очаква съпруга си. Не ме прекъсвайте, защото той наистина може да се върне! Така... При това не сте дошли на гости на домакинята, а на дъщеря й! Е? Разбирате ли какво искам да ви кажа? БОГО. Не. ПОЛО. Да. ЕВА. Не можете ли да бъдете по-дискретни, да вдигате по-малко шум? Пауза. БОГО. Ако намекваш, че има нещо нередно, мога да те успокоя. Законът е на наша страна. Властта, парите – също. ПОЛО. В древна Гърция за девойките е било чест девствеността им да бъде отнета от такива като нас – видни граждани на страната. БОГО. Пък и в случая за каква девственост... ЕВА. Простак! БОГО. Само уточнявам... ЕВА. Млъкни! БОГО. Добре. Пауза. ЕВА.Питате ли ме аз как се чувствам!? ПОЛО. Не. Добре те познаваме. ЕВА. Негодници! Не ме оставяте дори да изживея моралните си угризения! ПОЛО. Изживявай ги по-бързо, скъпа приятелко! Пауза.
Ева разтваря ръце, намества гласа си. ЕВА. Ммммммм!... Ииииии!.... Започваме! ПОЛО. Чудесно! Пауза.
ЕВА. Тя е оттатък. Очаква победителя от рицарския конкурс! Ще дойде, щом угасим. БОГО. Припомни условията на конкурса. ЕВА.”Остроумно фиркане” – измислихме го някога с вас. Пиете на екс и всеки казва по една пословица. Който пропусне или се напие първи – губи... Започваме! Ева изважда бутилка с уиски и напълва чашите им, в своята сипва на дъното. ЕВА. Наздраве! ДРУГИТЕ. Наздраве! Чукат се. Поло и Бого изпиват чашите си на екс. Ева отпива. ПОЛО. Жена и ръжда тръгнат ли – спиране няма. БОГО. Жена и кокошка синор нямат. ПОЛО. Казвай и ти, Ева! ЕВА. Един пие, друг плаща. ПОЛО. То се знае кой плаща! Поло и Бого се смеят. Ева налива. ЕВА. Наздраве! ДРУГИТЕ. Наздраве! Чукат се, пият. БОГО. Очи пълни, ръце празни. ПОЛО. Очи празни, мисли разни. ЕВА. Един гледа сватба, друг – брадва. БОГО. Мен от брадва... ПОЛО. Теб от сватба те е страх! Поло и Бого се смеят. Ева налива. ЕВА. Наздраве! ДРУГИТЕ. Наздраве! Чукат се, пият. Поло и Бого започват да се напиват. ПОЛО. Дърт пръч млада върба кърши. БОГО. Дърто магаре по гръб се обръща. Поло и Бого се смеят. ЕВА. Който се смее последен, най-добре се смее. Поло и Бого се заливат от смях. Ева налива. ЕВА. Наздраве! Поло и Бого продължават да се хилят. ЕВА. Наздраве! ПОЛО. Откога не съм се смял така! БОГО. И аз! ЕВА. Наздраве! ПОЛО. Преди малко... щяхме да се избием. БОГО. А сега ще се спукаме от смях! Поло и Бого отново избухват в смях. ЕВА. Не прекъсвайте конкурса!... Наздраве! Поло и Бого спират да се смеят. Пауза.
ПОЛО. Дето дим, там... и комин. Тя иска да ни напие, Бого! БОГО. Дето гърми... и трещи...и трещи. Какво предлагаш? ЕВА. Обичат се като куче и котка. ПОЛО. Стига с този... глупав конкурс! БОГО. Победихме... И двамата... Ясно ли е? Пауза.
ПОЛО. Съгласи се, Ева... Нямаш друг изход! Пауза.
ЕВА. Добре. БОГО. Къде е тя? ЕВА. Ще дойде, след като угася. ПОЛО. Ще се появи като светъл лъч в мрака! Ева изгася осветлението и излиза.
15.
В стаята е тъмно. Поло и Бого са на леглото. Между тях се мушка женска фигура, след миг тримата са на кълбо. Отвън се чува песен: „Има нещо тъжно в чашата с червило на ръба, посочена и върната с погнуса. Като момичето със заешка уста, което никой не иска да целуне.”
16.
В стаята е тъмно. Тримата спят. Жената сънува гласа на Ловеца, който се усилва: Ева!... Тук е божествено красиво!... Чисто, бяло и толкова светло! Сякаш светлината на Вселената се е събрала, да срещне Чудото! В стаята се прокрадва сянка на жена. Най-после съм тук! При безименните герои в черно, бяло и оранжево. При тези, които се борят с ледените океани и зверовете. При тези, които умират, но продължават живота... Моето място е тук – при пингвините! Сянката на жената се опитва да запали огън. Исках да остана при вас, Ева!.. Дълго време се борих със света на хората. Знаех, че тази битка е обречена, но я водих докрай. Най-после съм тук, където винаги съм бил в мечтите си! Сянката на жената успява да запали огън. Но не съм истински щастлив, Ева! Огънят лумва. Зная – хората ще се разкъсат помежду си, ще се изпепелят, ще изчезнат! Наоколо се изпълва с пламъци и дим. А мен ще ме разкъса самотата! КРАЙ Каталог: works works -> От неправителствения сектор на комисията за интеграция на ромите към нсседв 11 януари 2008 г works -> Olidays around the world works -> 1Цели на упражнението works -> Програма 1 част 1Цели на упражнението Подробно запознаване с процесите на регистриране на клас и създаване на прозорец works -> 1Цели на упражнението works -> Викторина по безопасност на движението Общински кръг март 2014г гр. Бургас works -> Край нас има много други светове, Макс Изтегляне 352.89 Kb. Сподели с приятели:
|