Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

© Първо издание, Варна 2010

Селското стопанство е приоритетен отрасъл за икономиката на страната и икономическите изследвания за функционирането на агробизнеса и развитието на селските райони са с важно значение за ефективното функциониране на отрасъла в общата икономическа система на страната.

През настоящата 2010г. се навършват двадесет години от основаването на специалност и катедра “Аграрна икономика”. В продължение на двадесет години научния колектив на катедра “Аграрна икономика” при ИУ-Варна се старае методично да изследва процесите за ефективното функциониране на агробизнеса и селските общности не само самостоятелно, но и с редица водещи учени от други университети в страната. Във връзка с това катедра “Аграрна икономика” при Икономически университет-Варна организира юбилейна конференция на тема “Предизвикателства пред агробизнеса и селските райони” на 7 и 8 октомври 2010 г. Нейното провеждане е израз на научна комуникация в аграрната общност, на систематично изучаване и дискутиране на проблемите и отношенията в агробизнеса и селското стопанство.

В този смисъл, необходимостта от провеждането на научна-практическа конференция с организатор катедра “Аграрна икономика” при Икономически университет- Варна е обусловено от следните по-важни причини:

• 
  Отношенията в областта на селското стопанство и агробизнеса са изключително динамични, следват колебливи динамики и тенденции, проявяват се специфични фактори на обкръжаващата среда, което налага тяхното задълбочено изследване и обсъждане на научни форуми.
  
• 
  Развитието на селското стопанство и селските райони са едни от основните приоритети на Европейския съюз и България, което се доказва от последователната аграрна политика на Европейския съюз. За нуждите на сектора се заделят ежегодно значителни средства, което го определя като структуроопределящ за националната икономика. В този смисъл изучаването и анализирането на процесите по прилагането на държавна политика за сектора е важно, за да се отговори на предизвикателствата стоящи пред аграрния сектор на съвременния етап и да се предложат нужни мерки пред държавните органи за усъвършенстване на действащата политика.
  
• 
  Развитието на аграрно-икономическата наука има своето сериозно място в научните изследвания в страната и се провежда от редица научно-изследователски звена и катедри. Обучението на студенти в областта на икономиката, организацията и управлението на селското стопанство е в неотменна връзка с развитието на аграрикономическата наука.
  

• 
  Предприемачество и интегрирано развитие на селските райони.
  
• 
  Аграрната политика и развитието на агробизнеса.
  

Темата на конференцията и тематичните й направления са в съответствие с научните приоритети на ИУ-Варна и са в пряка релация със спечеления конкурсен проект на катедра “Аграрна икономика” по който, част от екипа на катедрата работи.

Тематиката на конференцията отговаря на обхвата на научната специалност и е добра основа за разгръщане и по-ефективно използ­ване на потенциала на академичния състав за осъществяване на качествени теоретични и приложни изследвания.

Активният научен обмен на мнения по съвременните проблеми и предизвикателства пред агробизнеса и селските райони допринася за обогатяване и развитие на научното мислене и потенциал на катедрените колективи, участващи в настоящата международна проява.

Ръководител катедра «Аграрна икономика»

Ivailo Todorov

Цел на настоящата разработка е да се направи преглед на промените в българското земеделие в следствие на Общата селскостопанска политика и да се изведат очакваните промени от реформирането й.

Purpose of the present paper is to review the changes in Bulgarian agriculture due to the Common agricultural policy and to derive the expected changes by its reforming.

Идеята за разработването на общи действия на пазара на селскостопански стоки се ражда преди 50 години в следвоенния период на Европа. Необходимостта е стимулиране на производството на основни земеделски стоки, за да се гарантира задоволяването на населението с хранителни продукти на достъпни цени. Тази политика обаче, води до генерирането на постоянни излишъци при някои земеделски продукти и е подложена на многократно реформиране.

През 90 години, назрява нуждата от радикална промяна в принципите на Общата селскостопанска политика - свободна търговия в рамките на Общността на база общи цени; преференции за европейското производство на пазарите на Общността; както и обща финансова отговорност.

След осъществената реформа целите на ОСП са:

• 
  да се гарантира добър жизнен стандарт на фермерите;
  
• 
  качествена и безопасна храна на прилични цени за потребителите;
  
• 
  защита на околната среда и насърчаване на екологичното производство;
  
• 
  високи стандарти за грижа и хуманно отношение към животните;
  
• 
  строги изисквания за хигиена по хранителната верига от фермата до трапезата;
  
• 
  дългосрочна жизнеспособност – устойчивост на селските райони.
  

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз регламентира и касае следните сектори: развитие на селските райони; вътрешен пазар на ЕС – ветеринарни и фитосанитарни въпроси; полски култури; ориз; захар; лен и коноп; памук; плодове, зеленчуци и черупкови плодове; вино и спиртни напитки; хмел; семена; тютюн; мляко и млечни продукти; месо – говеждо, овче, козе и свинско; яйца и птиче месо; пчелен мед; други – копринени буби; банани; цветарство; зехтин; етилов алкохол. За всички останали селскостопански стоки не се прилагат общите правила и политиката на Европейския съюз.

В началото на възникването си разходите за Общата селскостопанска политика възлизат на близо 70% от общия бюджет на ЕС. След реформата от 2003г. плащанията като относителен дял намаляват съществено. Днес плащанията, предназначени за аграрния сектор са около 50 милиарда евро на година, което е по-малко от 50% от общия бюджет. Така през 2013г. делът на ОСП в БВП на Европейския съюз ще намалее до 0,33%, при 0,54% в началото на 90-те години.

Основните инструменти за финансова подкрепа в рамките на ОСП са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители (1-ви стълб на ОСП) и политиката на развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП). Средствата по този първи стълб представляват компенсаторни плащания за покриване на загубите на земеделските производители и за гарантиране на техния добър жизнен стандарт. Вторият стълб на ОСП предвижда разходи за устойчивото развитие на селските райони в Европа. В по-голямата си част това е целево инвестиционно финансиране. Тенденциите са делът на тези разходи да се увеличава за сметка на разходите по първия стълб, особено в частта им за изкупуване на земеделска продукция и експортни субсидии. Повече от половината от населението на 25-те държави членки на ЕС живее в селски райони, които обхващат 90% от територията.

Отделно от Структурните и Кохезионния фонд са обособени два земеделски европейски фонда, които финансират селскостопанската политика на ЕС и инвестициите за съхранение и развитие на селските райони в Европа.

Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието (ЕЗФГЗ) - финансира основно 1-ви стълб на ОСП, а именно:

• 
  експортни субсидии за износ на земеделска продукция към трети страни (извън ЕС);
  
• 
  интервенция и регулиране на земеделските пазари;
  
• 
  директни плащания;
  
• 
  определени информационни кампании и мерки за насърчаване на продажбите на земеделска продукция във вътрешния пазар и в трети страни, които се провеждат от държавите –членки на ЕС и Европейската комисия;
  
• 
  участие на Общността в специфични ветеринарни мерки, контролни мерки за храни и фуражи, програми за предотвратяване на животински епидемии, кампании за растителна защита;
  
• 
  изграждане на системата за счетоводна информация.
  

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) - финансира 2-ри стълб на ОСП: националните програми на страните членки за развитие на селските райони, които те трябва да провеждат съгласно Регламент № 1698/2005 на съвета (ЕС) от 20.09.2005г. Политиката на развитие на селските райони се финансира и със средства от бюджетите на държавите-членки - националното съфинансиране.

И при двата фонда Комисията си запазва правото да изисква от страните членки пълна информация за разходването на средствата, както и нейни представители да извършват проверки на място.

През 2008 г. се проведе последният междинен преглед за състоянието на ОСП, в резултат от който бяха предприети мерки, с цел опростяване и рационализиране. Сред мерките са отделяне от производството на още по-голям дял от плащанията за подпомагане на доходите на земеделските производители, помощ за сектори със специфични проблеми, въвеждане на допълнителна „предпазна мрежа”, включваща мерки за превенция на кризисни ситуации, като ценови колебания, природни бедствия, последици от климатичните промени. Техническо и административно опростяване на прилагането на ОСП, също е сред предприетите мерки.

Въпреки че селското стопанство днес представлява само много малка част от икономиката на развитите страни, включително на ЕС обществената намеса беше засилена в последно време чрез политиките за земеделието и селските региони, които добавиха към помощта за традиционното функциониране на първичната дейност, а именно, производство на хранителни продукти, допълнителни измерения, сред които устойчиво развитие, териториално благоустройство и поддържане на околната среда, диверсификация и повишаване на жизнеспособността на селската икономика или производството на енергия и биоматериали. Помощта за нетърговските функции на селскостопанската дейност, т.е. дейностите, за които не се получава печалба на пазара, се превърна впоследствие в ключово направление на най-новите политики за селското стопанство и селските райони, между които и ОСП.

До момента реален положителен ефект за българското земеделие имат директните плащания. Специфичната структура на земеделските стопанства в България - значителен брой дребни земеделски стопанства (20% от общия брой земеделски производители обработват от 1 до 5 ха, съгласно последното преброяване, проведено в страната), определят малък среден размер на земеделските стопанства и същевременно малко на брой големи стопанства, които обработват около 80% от използваемата земеделска площ. От една страна, чрез директните плащания, при малките производители се реализира основната цел на ОСП за компенсиране на доходите им, а от друга страна се мотивира окрупняването на стопанствата и стремежа към ефективно земеделие, което в определени сектори като зърнопроизводство е възможно само в по-големи мащаби. Трябва да подчертая, негативното отражение от директните плащания при по-дребните стопанства развиващи сектори, при които разходите на ха са по-високи и които в национален план бележат сериозен спад по отношение на обработваеми площи – зеленчукопроизводство, овощарство са резултат от директните плащания.

Безспорна полза от въвеждането на директните плащания през 2007 г. е започналият процес за изясняване собствеността върху голяма част от земеделската земя в България. Като резултат, започват да се обработват отново площи, които не са използвани през последните 10-15 години. Собственици дори на малки парцели се захванаха с тежките административни процедури и заявиха претенции към наследствените си земи. Въпреки, че броят на незаконно ползваните имоти намалява, все още обаче са често срещани случаите на злоупотреби, когато собствениците не упражняват контрол върху собствеността си и тя да бъде използвана неправомерно в рамките на съседен парцел, без за това да се изплаща полагащата се аренда. Активизирането даде отражение и върху пазара на земя и равнището на рентите. Продадената земеделска земя през 2008 г. е с ръст от 50% в сравнение с продадената площ през 2006 година, което е ясен белег, че секторът става привлекателен за инвеститори. На практика благодарение на гарантирания доход от директните плащания, земеделската земя се налага като инвестиция със значително по-малък риск в сравнение с тази в недвижими имоти. Средното покачване на цените на земеделска земя на национално равнище на годишна база за 2008 г. е 32.8%, като въпреки икономическия спад през 2009 година, цените се запазват почти без промяна, което е провокирано преди всичко от нарастващото ниво на директните плащания. Този факт обаче е в по-голяма степен свързан със значението на земеделската земя като инвестиционна стока и се отдалечава от същността й и от ценностите, на които е съградена ОСП.

В България все още млечното говедовъдство е слабо развито, не е икономически жизнено и конкуренто­способно. Сега има много на брой неустойчиви ферми, които трудно могат се адаптират към фундаменталните промени в ОСП, новите условия на конкуренция и подкрепа, новите стандарти за качество на храните, екологията, благосъстоянието на животните и т.н. Налице е известно преструктуриране на млечното говедовъдство и постепенното уедряване на стопанствата с млечни крави.

Основната разлика между сектор „мляко и млечни продукти” и останалите земеделски производства е, че при млякото действат мерки за ограничаване на производството – т.нар. млечни квоти. Факта, че над 50 български преработвателни предприятия от млечния сектор пласират продукцията си на европейския пазар и имат сключени договори и поети ангажименти за осъществяване на износ, а същевременно нямат суровина, налагат да внасят такава. Свободният пазар даде възможност за разрешаване на проблема с недостига на сурово мляко, което отговаря на европейските нормативи и хигиенни изисквания. Именно това е отрицателният ефект от налагането на млечните квоти върху този сектор.

В резултат от прилагането на агроекологичната мярка, се е увеличил броят на отглежданите застрашени от изчезване местни породи животни. Тези 28 породи са добре адаптирани към суровите условия на планинско земеделие и се подпомагат с цел да се поддържат генетичните ресурси чрез увеличаване на броя на животните за разплод от местни традиционни породи, които са застрашени от намаляване в бъдеще. За 2008 г. са одобрени 118 заявления за редки местни породи, а одобреният брой за подпомагане е 9 326 животни. За 2009 г. са подадени 292 броя заявления и са заявени за подпомагане 26 913 бр. животни.

През последните години, много се заговори за развитието на биологично земеделие у нас. Все още е слабо застъпено, въпреки нарасналият интерес – като процент от общата земеделска площ, площите за биопроизводство у нас са с най-нисък дял сред всички останали страни от ЕС. Повечето от екологичната продукция се изнася в чужбина, като около 6-7 % са предназначени за вътрешния пазар. Според статистически данни, над 90% от произвежданата понастоящем сертифицирана биологична продукция в България се изнася главно за западноевропейски страни, Съединените щати и Канада. Това са предимно билки, плодове, зеленчуци, мед и ядки. А сред най-разпространените биологични диворастящи продукти са гъбите, билките и ядките.

Ефективен пазарен инструмент на ОСП представляват Промоционалните програми. В програмите могат да бъдат включени разнообразни дейности – връзки с обществеността (PR), реклама, организация на обучения, конференции с участието на журналисти и лекари, промоции в магазини и супермаркети, дегустации, организиране на конкурси, публикации в специализираната преса и интернет, участие в изложби, панаири, национални и международни изложения. Програми за промоция на земеделски или хранителни продукти на вътрешния пазар на ЕС са насочени към юридическите лица – сдружения на производители или на производители и търговци.

Пазарите за реализация на земеделска продукция в България действат в недоразвита конкурентна среда и земеделските производители са поставени в неблагоприятна позиция, което означава, че не успяват да реализират продукцията си на цена, гарантираща им покриване на разходите. Пазарните структури са доминирани от търговци и прекупвачи, които диктуват изкупните цени и създават диспропорции по пазарната верига.

До момента е постигната частично само една от целите на Програмата за развитие на селските райони – подобряване на конкурентоспособността на българското земеделие и то основно във връзка с модернизацията на машини и съоръжения.

Няма съществен напредък по отношение на другите мерки – нарастване на доходите в земеделието, повишаване на знанията и квалификацията на земеделски производители, намаляване и спиране на миграцията на селското население. Това е причина селските райони на страната все още да се отличават със силно зависима от земеделието икономика и ограничени възможности за намиране на работа извън селското стопанство, бедност и социална изключеност, слаб достъп на населението до основни услуги (училища, здравеопазване и социални грижи, информационните технологии и др.), както и силно амортизирана или липсваща основна инфраструктура (пътна инфраструктура, водоснабдяване и канализация).

Нарасналите предизвикателствата пред селското стопанство в Европа са причина за необходимостта от реформа. Налице е ясната връзка между земеделието, околната среда, биологичното разнообразие, изменението на климата и устойчивото управление на природните ресурси като вода и земя. Селското стопанство е от важно значение за положително икономическо и социално развитие на селските райони на ЕС. Земеделските производители в Европа предоставят публичните блага, които се ползват за обществото като цяло. Реформата на Общата селскостопанска политика дава възможност на ЕС да преразгледа селскостопанските си политики, за да ги приведе в съответствие с нарастващите изисквания на обществото за здравословни храни и опазване на селскостопанските райони, както и да гарантира по-високо качество на продукцията.

В последните месеци дебатът относно реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) набира скорост и все повече заинтересовани страни излизат със становища относно необходимите промени и предизвикателствата, с които трябва да се справи ЕС, използвайки ограничени финансови ресурси.

Очерталите се становища на последната конференция на ЕК на тема „ОСП след 2013г.” от 19-20.07.2010г. дава ясна представа за бъдещето развитие на аграрната политика².

Застъпено е мнението, че трябва да се извърши съществена промяна в двата стълба на ОСП (директните плащания и програмата за развитие на селските райони) през следващият програмен период (2013-2020 г.). Предложено е директната помощ по първия стълб да бъде регионализирана. На държавите членки ще бъде предоставен по-гъвкав вариант за определяне и прилагане на мерките, въпреки че ще подлежат на одобрение от ЕК. Ще има редовна оценка на успешното изпълнение на избраните мерки. Очаква се да бъдат включени в ОСП нови финансови инструменти за допълване на бюджета.

Широко дискутиран е въпроса за бъдещото развитие на селските райони. Фокусът се поставя върху нуждата от по-добра координация между различните програми и фондове на Европейският съюз, които покриват селските райони, включително образование, здравеопазване, социални служби, транспорт и други. Налага се тенденцията за ясното разделяне на двата стълба на ОСП, като има възможност и да се добави трети стълб за развитие на неземеделските дейности в селските райони.

Масови са призивите в подкрепа на увеличаване използването на модерни технологии в селското стопанство (например инфраструктурното развитие, научноизследова­телската и развойна дейност, трансфера на знания към земеделските производители). Инвестициите могат да бъдат насочени към усъвършенстване на добрите земеделски практики, ефективността на ресурсите, увеличаване на добивите и дори към по-голяма безопасност и качество.

За постигането на основните цели на ОСП се очаква да се създадат специални мерки за професионално обучение на работещите в сферата на селското стопанство.

От общо около 13 милиона земеделци в целия Европейски съюз, a само 7 на сто са на възраст под 35 години. За да се насърчи увеличаването на броят на младите фермери е необходимо да се даде приоритет специални мерки за постигането на тази цел. Затова е необходимо секторът да бъде направен привлекателен за тях, тъй като в момента основните пречки са труден достъп до обработваема земя и до кредитиране. Основният проблем с отдаването на земя за обработка e, че има хора, които са привързани към земята си, но не я обработват. А в някои страни липсват стимули собствениците на земя да я дават под аренда.

Има известно несъгласие от становището, че директните плащания се разглеждат в настоящата ОСП обосновано (особено като се има предвид сегашното ниско ниво на средните доходи на стопанство). Директните плащания се разглеждат като подпомагане на доходите на фермерите, жизнено важно за конкурентоспособността на Европейският съюз във фермерството и трябва да остане като основен елемент.

Очаква да бъде въведен лимит на средствата, които фермерите могат да получат като земеделски субсидии с реформата в Общата селскостопанска политика (ОСП). Политиката на ЕС в тази област ще наблегне повече на осигуряването на ползи за цялото общество, като например опазване на околната среда. В тази насока ЕК иска да промени настоящата система (от 2003 г.) за изчисляване на директните плащания на европейските фермери от старите 15 държави-членки. Към настоящия момента те се изчисляват по формула, която взима предвид получаваните от тях евросредства през определен исторически период (2000-2002 г.). Новите 12 държави-членки на ЕС, които се присъединиха през 2004 г. и 2007 г. вече използват различна система за плащания, която се основава на площта (или т.нар. Схема за единно плащане на площ).

Все още не е ясно дали пазарната подкрепа (например интервенционното изкупуване, експортните субсидии) ще остане елемент на ОСП след 2013 г. Не трябва обаче да се пренебрегва факта, че в едни страни този механизъм може да се прилага за борба срещу климата и природните бедствия, а в други подкрепата да бъде под формата на застрахователна схема или резервен фонд. В тази насока би трябвало да работи ЕК, за инструмент за управление на риска.

Към този момент има сериозен дисбаланс в условията на договаряне между търговците на едро и участниците в останала част от хранителната верига. Възможните решения в тази насока са да се премахне монополът и да се осигури разнообразие на храни в търговията на дребно, да се гарантира информираността на потребителите, като се предоставя необходимата информация за избора на здравословни и качествени храни.

С оглед да се намали зависимостта на ЕС от трети страни, в ОСП трябва да бъдат създадени и мерки за насърчаване на производството на растителни протеини (за изхранване на животните).

Със сигурност на този етап ще се предприеме един стратегически подход за предстоящата реформа на ОСП. Ще бъдат въведени редица инструменти за да се гарантира сигурността на храните в ЕС. Реформираната ОСП ще продължи да насърчава конкуренцията и потенциално конкурентните сектори на европейското земеделие за работа в условията на пазарна среда, като ще се отдава по-голямо значение на иновациите и разпространението на научните изследвания. Пазарната интервенция ще бъде трансформирана в модерен инструмент за управлението на риска и кризисните ситуации. Ключов елемент в реформираната ОСП ще бъде коректното плащане на земеделските производители за осигуряването на обществени блага и услуги. Ще се наблегне на опазването на околната среда, запазването на селата, запазването и създаването на нови работни места в селските райони и на борбата за намаляването на климатичните промени. Структурата на двата стълба за подкрепа ще бъдат преосмислени и ще бъдат изяснени взаимоотношенията между тях с цел да се направят адекватни ресурсите за развитието на селските райони. Новата ОСП ще бъде по-справедлива за дребните производители, за необлагодетелстваните райони и за новите държави членки. Крайно необходимата прозрачност по хранителната верига ще бъде въведена. Очаква се да бъдат създадени справедливи условия за конкуренция между местните и внесените стоки. Реформираната ОСП ще води борба срещу световния глад.

На ОСП се пада най-големия дял от бюджета на ЕС и затова не е изненадващо, че преобладаващата част от страните-членки са на мнение, че тя трябва да се запази, но трябва и да се направят необходимите реформи. Дебатите и промените на ОСП през следващите две години до голяма степен ще предопределят рамката за тази толкова важна политика след 2013 г. Тя ще поставя по-голям акцент върху осигуряването на обществени блага. Най-важното е ОСП да бъде такава, че да продължи да подпомага селскостопанската дейност в Европа и да продължи да гарантира конкуренто­способността на европейската селско стопанство, но вече и през погледа на потребителите.