Сценарий Коледно утро -2 клас Приказна шейна, литнала в нощта
Изтегляне 40.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Звънко пей, звънко пей, сребърно звънче! Над света разлюлей ангелско гласче! Хей!
| Сценарий
Коледно утро -2 клас Приказна шейна, литнала в нощта, кончето трепти и звънче звънти. Ти, шейна, лети! Белите следи водят ни, че почва там празник най-голям. Звънко пей, звънко пей, сребърно звънче! Над света разлюлей ангелско гласче! Хей! В приказна шейна пеем над света. Хиляди звезди сипят светлини. Кончето лети. Весел смях ехти. Над замръзналата шир носим се безспир. Да се чудиш – тая баба Зима нито хурка, ни вретено има, а погледай – само за неделя е изпрела пухкава къделя. После тя на хълмчето се спряла и направила пързалка, та по нея да летят шейните, смях да има, танци до насита. Песен:……………………………….. Срещу Нова година Гарван грачи на комин. Кума Лиса точи млин. Кумчо Вълчо от гората носи за пещта дървата. Заю Баю пещта пали и на другите се хвали: — Работлив съм за шестима. Аз съм майсторът на млина! Без пещ хубав млин не става! — Мълчи, Зайо! — виква Лиса. — Тъй не думай, засрами се! Че без моите ръчички ще преглъщаш сухи трички! — А дървата кой донесе? — Кумчо Вълчо се намеси. — Но за млин не се придиря, па и род сме най-подире! Гарван грачи на комин. Лиса носи топъл млин. На софрата го поставя, кани Вълча, кани Зая. И залапват трима млина — срещат Новата година. Гарван грачи на комин: — И аз искам топъл млин! Кума Лиса му отвръща: — Заповядай в нашта къща! И Гарванчо долетява, наготово се гощава, па за Новата година, както му е обичаят, дига тънка дряновица, удря Вълча, Лиса, Зая — ред поредом ги изрежда, суровака и нарежда: — Сурва, сурва година, по Вълчова гърбина, по Лисини краченца, по Заюви ушенца — да ги злото забрави, да сме живи и здрави до година, до амина — да похапнем пак от млина! Песен:……….. Снежна вечер срещу празник.
Катеричкина Коледа Зима.Зимна утрин в планината.Над цялата гора през нощта е паднал тих сняг.По широките клони на елите и по високите борове са надвиснали бели калпаци сняг.Слънцето току –що е огряло и блести по снега и върховете на дърветата. Катеричката беше станала тази утрин рано-рано,в зори.Зимната и къщичка беше между два дебели клона на стар бор. Тя отвори вратата, надникна навън и се ослуша.Над гората ечеше радостен звън на черковни камбани: „Бим-бам…бим-бам“ Катеричката притвори вратата и викна весело на малките си дечица.: Брей, деца сънливци! Ставайте , че дойде Коледа! Я чуйте как радостно пеят манастирските камбани! /дечицата започват да скачат и викат, а майка им се кара/ Шиит!Не викайте толкова, че ще ви чуе Кума Лиса….Знаете я, че само това чака-да пипне някое от вас, проклетницата!...Хайде ти , Сивушке ,премети и разтреби къщата.Ти , Белушке, нареди софрата за ядене.Днес ще направим угощение.И ние ще посрещнем празничния ден.Побързайте! А пък аз ще се поразходя из гората, да видя как посрещат празника съседи и приятели. Катеричката изскочи.Спусна се от клон на клони слезе долу.Простря рунтавата опашка и весело се огледа наоколо. Чудесно време! Славен ден! Всичко трепти и се радва от душа на хубавия празник. Тя се покатери на съседната ела и погледна надолу. Там се чернееше нещо. Ахааа! Кумчо Плъхчо! Добро утро, съседе! Честит празник! Как си? Какво правиш? Не виждаш ли ! Треперя от студ! Мъча се!Пък и гладен съм.От вчера не сме гризнали нищо.Проклет сняг!Затрупа всички борови шишарки.Добре ти е на тебе-имаш си зимнина за ядене… Ами вие нямате ли? Колкото имахме -свърши се и то… Е, лошо, съседе, лошо! Да сте си приготвили повече…Ами къде е съседката? Къде са децата? Ей ги, е! Тършуват и те като мене.Църрр!Църр! /Изскачат старата мишка и мишлетата/ Добро утро ! Честит празник, кумичке! Честито, Честито! Ама вие май сте били гладни, а? Ох, не питай ,сестро… Кумичке , знаете ли какво…Я хайде у дома на обяд! Голям празник е днес.Сит трябва дя е всеки! Ще хапнем каквото се намери. Всички отишли в дома на добрата катеричка и отпразнували светлия празник заедно! Днес от всеки поглед блика радост светла и велика; чудна песен е запяла вред земята побеляла. А във всяка къща мило свети мъничко кандило, сякаш пламъка му ален от звездата е запален. Нашта обич го опасва никога да не угасва, както вечните зори в златен пламък да гори, та във студ и бури бесни да живеем пак със песни, всеки ден що иде нов да го срещаме с любов. Песен:
Идеи за маски : 
 Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 40.82 Kb. Сподели с приятели:
|