Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве

ЕНЗИМНИЯТ

ФАКТОР
ДИЕТАТА НА БЪДЕЩЕТО, която предпазва от сърдечносъдови болести, лекува рак и стопира диабета тип 2

СЪДЪРЖАНИЕ

ОТ ИЗДАТЕЛЯ

3
ПРЕДГОВОР

4

ВСТЪПЛЕНИЕ

ГЛАВА I

Повече от четири десетилетия д-р Шиния непрекъснато практикува медицина, лекува президенти, министър-председа­тели, кинозвезди, музиканти и много, много други по-малко из­вестни пациенти. На практика е изследвал стомашно-чревния тракт на повече от 300 000 души. Понастоящем е клиничен про­фесор по хирургия в медицинския колеж „Алберт Айнщайн” в Ню Йорк и ръководи отделението по ендоскопска хирургия в медицинския център „Бет Израел”.

Като се опира на богатия си опит от работата със стотици хиляди пациенти, някои от които той следи през целия им жи­вот, д-р Шиния разработва и изпробва в клинични условия под­ход към здравето, основаващ се на произвеждан в човешкото тяло ензим, който той нарича „чудодеен ензим”. Според него то­зи ензим е ключът към дълъг и здравословен живот.

Той се заема с написването на настоящата книга, за да обяс­ни действието на този ензим и защо е толкова важен за човеш­кото здраве. Д-р Шиния разглежда настоящата си публикация като кулминация в досегашната си работа и споделя откритията си с милиони хора, които не е в състояние да лекува лично. В книгата си д-р Шиния описва точно определен начин на живот, който може да осигури по-добро здраве, и обяснява защо пред­лаганата от него методика е толкова ефикасна.

Роден в Япония, всяка година д-р Шиния практикува шест месеца в Токио, като по този начин в своя труд за човешкотоз драве съчетава съвременните научни становища както на из­точната, така и на западната медицина. Първоначално д-р Шиния написва книгата на японски и след като японската версия се превръща в сензация (само за два месеца са продадени два ми­лиона екземпляра), издателство „Каунсил оук” има честта да представи книгата на английски език. Заедно с д-р Хироми Шиния се надяваме тази книга да ви насочи към щастлив и здраво­словен начин на живот.

Предговор
Израснах в Япония в следвоенните години, когато американски­те технологии и обичаи бяха променили родната ми страна. Ис­ках да уча медицина в Америка и след като получих медицинс­ка степен в Япония, през 1963 година, заедно с младата си съп­руга, се преместих в Съединените щати. Там започнах като ста­жант по хирургия в Медицинския център „Бет Израел” в Ню Йорк.

Тъй като пристигах от чужда страна, разбрах, че ще трябва да работя упорито, за да бъда уважаван хирург в САЩ. Като подрастващ бях изучавал бойни изкуства и благодарение на то­зи опит умеех да си служа еднакво добре с двете си ръце. Тази сръчност ми позволи да работя хирургия с необикновена ефек­тивност.

По време на стажа ми в Медицинския център асистирах на д-р Леон Гинзбърг, един от откривателите (заедно с д-р Бърил Бърнард Крон и Гордън Опенхаймър) на болестта на Крон. Един ден главният и старшият асистент, които обикновено ра­ботеха заедно с д-р Гинзбърг, нямаха възможност да влязат в операционната зала, така че старшата сестра на д-р Гинзбърг, която ме беше виждала как работя, ме препоръча на водещия хирург. Тъй като съм еднакво сръчен и с двете си ръце, свър­ших много бързо. Отначало д-р Гинзбърг не можеше да повяр­ва, че всичко е направено точно за толкова кратко време и беше много обезпокоен, но като видя, че пациентът се възстановява добре - без допълнително кървене и отоци, съпровождащи обикновено по-продължителната хирургична намеса, той оста­на наистина впечатлен. Така започнах редовно да работя с него.

Нито жена ми, нито малкото ни дете се чувстваха добре в Съединените щати. През повечето време съпругата ми боледу­ваше и не можеше да кърми бебето, затова давахме на дъщерич­ката ни краве мляко, специално преработено за кърмачета. Трябваше да работя по цял ден в болницата, а после да помагам на жена си, която отново беше забременяла. Сменях пелените и давах на бебето бутилката с мляко, но дъщеря ни плачеше мно­го и по-късно разви алергични обриви по цялото тяло. Имаше сърбежи и се чувстваше зле.

Раждането на сина ни беше радостно събитие, но не след дълго той получи кървене от дебелото черво. По това време бях получил първия си примитивен колоноскоп и имах възможност да изследвам с него сина си и така открих, че страдаше от въз­паление на дебелото черво или от улцеративен (язвен) колит.

Чувствах се съкрушен. Бях лекар, но не бях в състояние да помогна на младата си съпруга и да облекча страданията на две­те си деца. Нищо от това, което бях учил в медицинския инсти­тут, не можеше да ми помогне да установя каква точно е причи­ната на техните страдания. Консултирах се и с други лекари най-добрите, който познавах, но никой не можа да ми помогне. Да си сръчен хирург или да даваш лекарства за симптомите на заболяването не беше достатъчно. Исках да зная какво точно причинява болестта.

В Япония никога не бях виждал такъв вид атрофичен дерматит, от какъвто страдаше дъщеря ми, така че започнах да изу­чавам какво бе способствало за развитието на заболяването й в САЩ.

В Япония не се предлагаха много преработени млечни храни и предположих, че това може да е свързано с кравето мляко в изкуствената бебешка кърма. И така, отстраних мляко­то и тя бързо започна да се поправя. Тогава разбрах, че тя е алергична към кравето мляко. Не можеше да го смила и непре­работените частици, макар и съвсем малки, можеха да премина­ват от червата в кръвта й и да бъдат атакувани от имунната й система като чужди нашественици. Същото се оказа вярно и за сина ми. Когато спряхме да му даваме мляко, колитът премина.

Накрая и болестта на жена ми бе диагностицирана като лупус*. Червените й кръвни телца бяха силно намалели и тя бе бледа и анемична. Постоянно влизаше в болницата, изписваха я и от­ново я приемаха; непрекъснато се борехме за живота й. Почина, преди да науча достатъчно за болестта й, за да мога да й помогна.

И до днес не съм в състояние да твърдя, че ми е напълно из­вестно какво бе предизвикало нейния лупус, но знам, че генетич­но е имала свръхреактивна имунна система. В Япония бе учила в девически манастир, действащ по западен образец, където ги бяха хранили с много мляко. Несъмнено тя е развила алергия към млякото, както по-късно и двете ни деца. Поради консума­цията отново и отново на храна, предизвикваща алергични реак­ции, нейната имунна система сигурно се е изтощила, оставяйки я без защита пред опасната автоимунна болест като лупуса.

В резултат на горчивия житейски опит разбрах колко жиз­неноважна за нашето здраве е диетата. Това беше преди около петдесетина години и оттогава съм изследвал стомасите и дебе­лото черво на повече от 300 000 пациенти и съм се запознавал с хранителния им режим.

Прекарах живота си, опитвайки се да разбера какво пред­ставлява човешкото тяло, как действа по време на здраве и бо­лест. Започнах да се съсредоточавам върху болестното състоя­ние - какво го предизвиква и как може то да бъде лекувано - но, като започнах по-ясно да разбирам как човешкото тяло работи като единна система, промених и начина, по който лекувах конк­ретните заболявания. Осъзнах, че ние, медицинските професио­налисти, и нашите пациенти трябва да отделяме повече време за разбиране същността на здравето, отколкото за борба с болестта.

* Лупус – кожна туберколоза(лат.)-бел. на прев.

Ние се раждаме с исконното право на здраве и е съвсем в реда на нещата да бъдем здрави. След като осъзнах какво озна­чава всъщност здравето, добих възможността да работя истинс­ки с човешкото тяло, да му помагам да се избави от болестите. Тялото има самоизцелителна сила. В качеството ми на лекар аз просто създавам условията за това изцеление.

В опитите ми да разбера що е заболяване, моите изследва­ния постепенно ме доведоха до това, което смятам за ключ към здравето. Този ключ е нашият собствен чудодеен ензим.

Човешкото тяло произвежда повече от 5000 ензима, които предизвикват, може би, 25 000 различни биохимични реакции. Може да се каже, че всяко действие в тялото ни се контролира от ензими, но все още знаем твърде малко за тях. Смятам, че ние създаваме тези различни ензими на основата на определен ензимен първоизточник, който повече или по-малко е оформен в тялото ни. Ако изтощим, ако изразходваме този първоизточ­ник на ензими, те ще бъдат недостатъчно, за да възстановяват клетките ни, и така след време ще се развият ракови или други дегенеративни болести.

Така нареченият „ензимен фактор” е нещо грижливо скри­вано - като в здрава черупка - от външния, повърхностен пог­лед.

При лечение на пациенти, страдащи от рак на дебелото чер­во, първо премахвам туморното образувание, а после ги поста­вям на много строга диета с високоензимна, нетоксична храна и вода, така че да се осигури по-голям първоизточник на ензими, необходими за възстановяването на клетките в тялото. Не вяр­вам в използването на силни лекарства, които поразяват имун­ната система, тъй като виждам, че ракът на дебелото черво не е изолирано явление. Ракът на дебелото черво за мен е показате­лен, че производството на ензими в тялото е нарушено и пора­ди това клетките не могат да се възстановяват.

Когато стигнах до извода, че сме родени с ограничен ресурс от този първоизточен ензим и не трябва да го разхищаваме с не­качествена храна, токсини, лошо отделяне и стрес, осъзнах, че има нещо, заради което си струва да нарека този основен ензим „чудодеен ензим”.

Бил съм свидетел на различни случаи на внезапни и спон­танни оздравявания и ремисии от всякакви болести. След като анализирах задълбочено тези оздравявания, започнах да разби­рам как се случват такива чудеса.

Открихме ДНК, но всъщност не знаем много за нея. Съще­ствува още много скрит потенциал в нашата ДНК, който не сме проучили достатъчно. Изследванията ми сочат, че изблик на положителна емоционална енергия, предизвикан от любов, смях и радост, може да стимулира нашата ДНК да произведе водопад от първоизточния ензим - този чудодеен ензим, действащ като биокатализатор за възстановяване на клетките ни. При това радост­та и любовта могат да събудят вътрешни сили, далеч надхвърля­щи границите на съвременното ни човешко разбиране.

В тази книга ще ви разкажа какво да правите всеки ден, как­во да ядете и какви хранителни добавки и ензими да взимате, за да поддържате вашите чудодейни ензими и здравето си. Най-съ­щественото обаче, което мога да ви кажа, е, че за да живеете дълъг и щастлив живот, е необходимо да вършите онова, което ви прави щастливи (дори когато това означава да не следвате останалите ми препоръки).

Свирете на музикални инструменти. Любете се. Доставяйте си наслаждения. Радвайте сe на простите удоволствия. Живей­те живот, изпълнен със страст. Помнете, че щастливият и смис­лен живот е естественият път към човешкото здраве. Радостният ентусиазъм, а не стриктното спазване на някакъв диетичен ре­жим, е ключът, който може да накара ензимния фактор да рабо­ти за вас.

Д-р ХИРОМИ ШИНИЯ

Юни 2007 г.

Встъпление
Ензимният фактор - ключът към формулата на живота

Вашето тяло има вълшебната способност да се лекува само. В действителност тялото е единствената целителна система, ко­ято може да ви върне към пълноценен живот, след като сте на­паднати от някаква болест. Медицината може да поддържа тя­лото ви чрез интензивна терапия, в някои случаи дори се стига и до хирургична намеса, но единствено вашето собствено тяло има способността да се самолекува.

Отново и отново осъзнавах тази истина в своята дългого­дишна лекарска практика. Преди около 35 години бях първият човек в света, който успешно отстрани чревен полип с колоноскоп, без да прави разрез в коремната стена. Навремето това бе­ше много важно събитие, защото успях да отстраня болестното образувание, без да срязвам корема, като по този начин избег­нах неприятните странични ефекти от отворената хирургия. Тъй като по онова време бях единственият лекар с подобни уме­ния, интересът на пациентите към мен внезапно нарасна. Тога­ва само в Съединените щати над 10 милиона души се нуждаеха от изследване на колона и при много от тях трябваше да се отстраняват образувалите се полипи. Отвсякъде започнаха да прииждат пациенти за тази по-слабоинвазивна процедура. За­ради това, макар и едва навършил тридесетте, бях назначен за главен лекар на отделението по ендоскопска хирургия в Меди­цинския център „Бет Израел” в Ню Йорк. В онези дни сутрин работех в болницата, а през следобедните часове - в частната си клиника, като преглеждах пациенти от сутрин до късно ве­чер. В течение на тези десетки години клинична практика, като преглеждах буквално стотици хиляди пациенти в качеството си на гастроинтестинален ендоскопист, научих, че когато стомаш­но-чревната система на един човек е чиста, тялото му по-лесно се справя с болести от всякакъв вид. От друга страна, когато не­чия стомашно-чревна система не е чиста, този човек е предраз­положен към някакъв вид заболяване.

Да го кажем по друг начин: човек с добри стомашно-чрев­ни характеристики е психически и физически здрав, докато чо­век с лоши такива обикновено е обременен с душевни или те­лесни проблеми.

Обратно, здравите хора имат добри стомашно-чревни ха­рактеристики, докато при страдащите от някаква болест тези характеристики са лоши. Очевидно поддържането на стомаха и червата в добро състояние е пряко свързано с поддържането на общото здраве на всеки от нас.

Какво по-точно би трябвало да прави (или да не прави) чо­век, за да поддържа добри стомашни и чревни характеристики? За да науча отговора на този въпрос, години наред карах паци­ентите си да попълват анкети и да описват историята на техния хранителен режим и други аспекти от начина на живота им. Бла­годарение на резултатите от тези анкети разкрих пряката връзка между здравето и определени начини на хранене и живот.

Искам да представя в тази книга моята теория за това, как да живеем дълъг и здравословен живот, теория, изградена въз основа на данните, които съм събирал през десетилетията меди­цинска практика. Те сочат, че цялото тяло и неговите безброй функции биха могли да бъдат разбрани правилно с помощта на един единствен ключ.

КЛЮЧЪТ КЪМ ДЪЛГИЯ И ЗДРАВОСЛОВЕН ЖИВОТ МОЖЕ ДА БЪДЕ СВЕДЕН ДО ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА ДУМА: ЕНЗИМИ
Думата „ензим” е родов термин за протеинов катализатор, който се произвежда в клетките на живите същества. Където има живот, независимо дали при растенията или животните, ви­наги съществуват и ензими. Те участват във всички действия, необходими за поддържането на живота - синтез и разпад, пре­насяне, отделяне, пречистване от токсини и доставка на енер­гия. Без ензимите живите същества не биха могли да поддържат живота си.

В клетките на тялото се произвеждат повече от 5000 раз­лични вида от тези жизненоважни ензими; ние ги произвеждаме също така, като използваме ензимите от храната, която поглъ­щаме всекидневно. Причината, поради която съществуват тол­кова много видове ензими, е свързана с това, че всеки от тях има специална характеристика и уникална функция, Така нап­ример ензимът амилаза, който се намира в слюнката и действа в процеса на храносмилане, реагира само на въглехидрати. Мазнините и белтъчините се преработват от други специализи­рани ензими.

Въпреки вярването, че много видове ензими са създадени в отговор на нуждите на тялото ни, все още не е ясно как те въз­никват в клетките. Имам теория, която би могла да хвърли свет­лина върху този процес. Вярвам, че съществува пьрвоизточен ензим - неспециализиран ензимен прототип. Докато този първоизточен ензим не се превърне в специфичен - в отговор на конкретна необходимост - той има потенциала да се превърне във всякакъв вид ензим.

Теорията, която разработвах и допълвах през годините на практиката ми като клиницист и в резултат на хилядите проведе­ни от мен наблюдения, се заключава в следното: здравето зави­си от това, как вие поддържате - по-скоро как изразходвате първоизточните ензими във вашето тяло. Използвам термина „първоизточни ензими” за тези своеобразни катализатори, за­щото според мен това са особени, неспециализирани ензими, способни да дадат живот на над петте хиляди специализирани ензими, участващи в различните функции на човешкото тяло. Наричам ги също „чудодейни ензими”, защото играят ключова роля в способността на човешкото тяло да се самоизцелява.

Аз пръв развих идеята за съществуването на първоизточните ензими, защото открих, че когато определена област от тялото е в нужда и поради това консумира по-голямо количество от ня­кой специфичен вид ензим, необходимите на други части от тяло­то ензими намаляват. Така например, ако човек е погълнал много алкохол, необходимо е по-голямо от обичайното количество от определен ензим, за да се разгради алкохола в черния дроб, като по този начин възниква недостиг от ензими, необходими за хра­носмилането и усвояването на храната в стомаха и червата.

Изглежда, не съществуват определени количества от всеки от познатите няколко хиляди ензима; по-скоро първоизточните ензи­ми се преобразуват в определен вид, когато се появи съответната нужда и се изразходват на мястото, където са необходими.

Понастоящем ензимите привличат вниманието на световна­та научна и медицинска общественост и се смятат за ключов елемент, контролиращ здравето ни. Въпреки че изследванията напредват все повече и повече, все още не знаем много неща за тях, за природата и начина им на действие.

Д-р Едуард Хауъл, пионер в изследванията на ензимите, предлага една наистина интересна теория. Той твърди, че броят на ензимите, които ед­но живо същество може да произведе през живота си, е предва­рително определен. Д-р Хауъл нарича този фиксиран брой те­лесни ензими „ензимен потенциал”. И когато този потенциал се изчерпи, животът на тялото стига до своя край.

Теорията на изтъкнатия изследовател е близка до моята теория за първоизточните ензими и в зависимост от това, в коя насока ще продължат изследванията, предвиждам, че съществу­ването им ще бъде доказано. Въпреки че изследването на ензи­мите все още е в начален стадий и съществуването на първоиз­точните ензими засега е само на теория, все пак има многоброй­ни клинични доказателства, че може да подобрим изключително много нашите стомашно-чревни характеристики - и по този на­чин й общото ни здраве - като следваме диета, която доставя допълнително количество ензими, и водим начин на живот, при който не изчерпваме количеството първоизточни ензими.

Здравословният начин на живот, който обсъждам в тази книга, почива на напътствията, които съм давал на моите паци­енти в продължение на години. Свидетел съм на много излеку­вани хора в резултат на прилагането на въпросните практики, които смятам да ви предложа. Бъдете готови обаче да се изне­надате, ако откриете, че много от съветите на пръв поглед се противопоставят на утвърдени мъдри наставления за здравето и хранителния режим. Уверявам ви, че всичко представено в тази книга е многократно проверено. Едва след като съм проверил безопасността на този начин на живот, си позволявам да съвет­вам моите пациенти да го следват - и при това със забележител­ни резултати.

Самият аз следвам този здравословен начин на живот през всичките години на лекарската си практика и досега нито веднъж не съм се разболявал. Първият и последен път, когато съм получавал лекарска помощ, беше на 19-годишна възраст, когато бях хванал грип. Сега, вече прехвърлил седемдесетте го­дини, все още работя в медицински институти както в САЩ, та­ка и в Япония. Макар че медицината е извънредно предизвика­телна и трудна професия, както физически, така и умствено, ус­пях да поддържам здравето си, практикувайки всекидневно доб­рия и здравословен начин на живот, който съм описал в тази книга.

След като от собствен опит се уверявах в положителните резултати от този начин на живот, аз го препоръчвах и на мои­те пациенти. Резултатите за пациентите от препоръчаната мето­дика далеч надхвърляха дори и собствените ми очаквания. На­пример, докато обучавах пациентите как да разбират и следват този начин на живот, наблюдавах как честотата на раковите за­болявания при тях спадна до нула.

Въпреки че съвременната медицина често се практикува та­ка, като че ли тялото е някаква машина, сглобена от независими части, човешкият организъм всъщност е единно цяло, в което всичко е взаимосвързано. Например ефектът от неизлекуван ка­риес само на един-единствен зъб се отразява на цялото ни тяло -недостатъчно сдъвканата храна натежава на стомаха и червата, предизвиква лошо храносмилане и блокира усвояването на жиз­неноважни хранителни съставки: това в крайна сметка намира отражение в безброй проблеми из цялото тяло. Един малък на пръв поглед проблем може да изглежда незначителен, но често пъти именно тези малки проблеми постепенно водят до сериоз­ни заболявания.

Здравето ни зависи от редица действия, свързани с всеки­дневния ни живот - хранене, пиене, упражнения, почивка, сън и придържане към трезво мислене. Ако в някои от тези зони възникне проблем, той засяга цялото тяло. Предвид сложните взаимовръзки в човешкото тяло смятам, че първоизточните ен­зими отговарят за поддържането на телесната хомеостаза - не­обходимото биологично равновесие за здравословен живот.

За нещастие съвременното общество е залято от фактори, които изчерпват нашите ценни първоизточни ензими. Алко­холът, цигарите, наркотиците, хранителните добавки, селско­стопанските химикали, замърсяването на околната среда, елект­ромагнитните вълни и емоционалният стрес са някои от факто­рите, изтощаващи тези ензими. За да поддържате добро здраве в съвременното общество, е изключително важно да разбирате механизмите на собственото си тяло и да имате воля да се гри­жите последователно за собственото си здраве.

За щастие това не е толкова трудно. След като вече сте разбрали кое изтощава първоизточните ензими и как те биха могли да бъдат заместени, ви е необходимо съвсем малко, но всекидневно усилие, за да бъдете в състояние да изживеете ос­таналата част от живота си, без да се разболявате.

Старата поговорка очевидно се нуждае от осъвременяване. Вместо: „Яж, пий и се весели, защото утре ще умреш”, ви пред­лагам да ядете и пиете умерено и да живеете весело и днес, и ут­ре. Бих искал да ви покажа как става това.

Глава I
Ензимите и вашето здраве -заблуди и жизненоважни истини

Изминаха четиридесет години, откакто съм специалист по сто­машно-чревна ендоскопия. През това време работих много усърдно с моите пациенти, за да открия как може да се води здра­вословен начин на живот. Като лекар силно вярвам, че независи­мо от това, колко се старае един доктор, не може да поддържа в добро здраве пациента, само ако го преглежда редовно и лекува заболяванията му. Дългосрочното здраве е резултат на здравни навици и осъзнато отношение към нуждите на организма. Подоб­ряването на начина на живот е далеч по-важно от това да се раз­чита само на хирургията или на лечението с медикаменти.

Диетата и начинът на живот, съобразени с теорията за ен­зимния фактор, представена в тази книга, могат да доведат до клинични резултати, при които процентът на вторично проявя­ване на рака е сведен до нула.

Ще повторя отново: Никой от моите пациенти не е имал ре­цидив на злокачествен тумор. Защо? Защото моите раково бол­ни пациенти се отнасят към здравното си състояние сериозно и дълбоко вярват, че като практикуват всекидневно моята здра­вословна диета и начин на живот, спомагат за изцелението на собственото си тяло. В тази книга ще ви запозная именно с то­зи здравословен начин на живот: една простичка схема от нови навици, които ще ви дадат възможност да се наслаждавате на крепко здраве до дълбока старост.

Въоръжени със знанието от тези страници, оттук нататък ще зависи само от вас, дали да изберете боледуванията или крепкото здраве. В миналото хората са мислели, че болестите могат и би трябвало да се лекуват само от доктори и с лекар­ства. Пациентите са били пасивни и са приемали единствено наставленията на лекарите и лекарствата, предписвани им от тях. Сега обаче живеем в епоха, когато всеки от нас трябва да поеме отговорността за собственото си здраве.

Всеки от нас се надява никога да не боледува или, ако се разболее, изпитва силното желание колкото се може по-бързо да се поправи. Може да смятате, че това е невъзможно, но ви уверявам, че не е така. В тази книга предлагам начин на живот, който ще ви позволи да изминете докрай житейския си път и ни­кога повече да не се разболявате.

Разбира се, за да се случи това, може да се наложи напълно да промените навиците си за хранене и начина на живот, който сте водили до момента. Не позволявайте на изкушенията на до­сегашния начин на живот да ви накарат да пренебрегвате напът­ствията ми. Четете тези редове с отворено съзнание. Твърдо вярвам, че след като завършите четенето на тази книга, ще бъ­дете мотивирани да извършите необходимите промени.

Когато хората се разболяват, те често се питат с яд защо са се разболели. Боледуването не е изпитание или наказание бо­жие. В повечето случаи то не е и генетично предопределено. По-скоро почти всички болести са резултат от навиците на чо­века и техните негативни ефекти, които се натрупват с времето.