СЦЕНАРИЙ ЗА 8 МАРТ
ЗА ТЕБЕ, МАМО!
Дневна. Баба Лена току-що е погледнала през прозореца.
Баба Лена: Сенките по-тъмни стават, а децата закъсняват. Празникът е у Мария, но тревожа се, не крия. /Звъни се./ Ах, прибират се накрая Петьо, Ивето и Мая.
Мая: Добър вечер, бабо мила, да не си се притеснила?
Баба Лена: Чаках дълго, вас ви няма…Скоро ще се върне мама и това ме разтревожи…Трябва масата да сложим.
Петьо: Нека си признаем честно – беше много интересно.
Ива: Пяхме, скачахме, играхме…
Мая: и до сълзи се посмяхме.
Петьо: Аз похапнах до насита вкусна, още топла пита.
Мая: И от тортата, момче, взе огромното парче.
Баба Лена: Е, добре де, знаем всички – той е с лакоми очички. Моля те, спомни си, Мая, стиховете.
Мая: Аз ги зная!
Казват, че на мама аз приличам, имам нейните очи добри. Аз не знам, но много я обичам, без да си приличаме дори. Казват, като мама мога също хората да радвам с песента. Аз не знам, но с обич я прегръщам – моето съкровище е тя.
Баба Лена: За артистка си те бива, а сега да чуем Ива.
Ива: Моето стихотворение иска друго настроение. Ще го кажа, но след малко…
Баба Лена: Ако сбъркаш, ще е жалко!
Ива: Знам го по-добре от Мая, а сега да си призная…. Тази вечер леля Веса страшно много ми хареса!
Мая: Тя е майка на Мария.
Ива: Бабо, нека ти разкрия – в мен се зароди мечта – моя майка да е тя.
Баба Лена: Иве, ти ме изненада!
Ива: Тя е хубава и млада! Пък и толкова добра е!
Баба Лена: Истината всеки знае – всички майки са добри и красиви – разбери.
Петьо: Бабо, не я слушай Ива. Мама си е най-красива. Ивето е недоволна, че за лошото контролно мама малко и се скара – затова тя вдига пара.
Ива: Ще повторя – леля Веса страшно много ми хареса.
Баба Лена: Нищо лошо тука няма, но не я разменяй с мама. Майката една е само и в сърцето и голямо грее обичта крилата – обичта и към децата.
Петьо: Бабо, ще попитам кратко: а къде поставяш татко?
Баба Лена: Той до майката застава, рожбите си защитава. Те родители са двама – на света по-скъпи няма. Слушайте сега и тримата… Приказка такава има…
Децата сядат настрани заедно с баба си. Появяват се първият и вторият разказвач.
Първи разказвач: В едно село имало дълбок кладенец. Толкова дълбок, че ако се отронел камък, чак след три часа се чувал плясъкът във водата. Хората вярвали, , че кладенецът е вълшебен. Ако при пълнолуние се наведеш над него и прошепнеш някакво желание, то се сбъдва.
Втори разказвач: Истина ли било или не – не знам, но хората разказвали за това със страхопочитание. Мълвата стигнала и до царя. Имал си и той съкровено желание. Вече три години бил женен, а все още нямал престолонаследник. Решил да намери вълшебния кладенец. Свикал той свитата си и поел на път…
На сцената е поставен макет на кладенец. Пристига царят със свитата.
Царят: Колко път изминахме… Надявам се, че това е кладенецът.
Първи царедварец: Сигурно е това, царю честити.
Втори царедворец: Нали ни казаха, че щом излезем от селото ще го видим.
Трети царедворец: Ето го и старият орех там…
Втори царедворец: Ако заповядате, царю честити, ще пусна камък…
Царят: Не е необходимо! Друг кладенец не виждам. Дано да е вълшебен!
Втори царедворец: Толкова много се говори за него…
Трети царедворец: Все трябва да има истина в тези приказки…
Първи царедварец: Разказват, че една жена се помолила за детенце…
Царят:/ нетърпелива/ Е, и какво станало?
Първи царедварец: На другата година в люлката се чувал детски смях.
Царят: Дано да е истина! Дано да е истина!
Сподели с приятели: |