Сценарий за драматизация по творби на иван вазов, изучавани в началния курс на образование



Дата25.07.2016
Размер195.68 Kb.
ТипСценарий





СЦЕНАРИЙ

ЗА ДРАМАТИЗАЦИЯ ПО ТВОРБИ НА ИВАН ВАЗОВ, ИЗУЧАВАНИ В НАЧАЛНИЯ КУРС НА ОБРАЗОВАНИЕ

По пътя към свободата с Иван Вазов”



Драматизацията е ползвана за постановка по повод Деня на освобождението на България – 3 март
Звучи песента „Стани, стани, юнак балкански”

І.НЕМИЛИ- НЕДРАГИ

драматизация по мотиви от повестта „Немили- недраги” и драмата „Хъшове” по Иван Вазов

Действащи лица

1.Странджата- Иво Славев VІІ клас

2.Македонски- Кирил Иванов VІ клас

3.Хаджият- Жасмина Георгиева VІІ клас

4.Мравката- Илиян Гущеров V клас

5.Попчето- Тодор Тодоров VІ клас

6.Дерибеев- Денислав Гогов V клас

7.Бръчков- Даниел Бански VІІ клас

Кръчма в земята. На една страна оджак; до него полички с разни съдове, вехти столове и маса; по стените накачени картини на български воеводи; надписи: „Народна кръчма на Знаменосеца” и "Свобода или смърт!"Странджата, Хаджият, Попчето, Мравката, Дерибеев. Странджата готви при оджака.
Попчето. Настъпили са седемте гладни години за нас. Изпродадохме на евреите и ризите си. Аз вчера се простих и с последното си, което ми беше най-скъпо: с револвера. Когато го отнесе евреинът, идеше ми да заплача. Такова кучешко тегло не се търпи!

Хаджият. Ето защо аз предлагам, господа, да прегърнем комуната. Да станем комунисти! Няма богати, ни сиромаси; всичко ще делим наравно. Приемате ли?

Дерибеев. Ние приемаме, но да видим приемат ли и ония, с които ще делим - богатите.

Попчето (гневно). Ако не приемат, ще ги вземе дявол! Утре ще ида при Христович, дебелокорместия богаташ, и ще му кажа: "Господине, имаш пълна каса с хиляди златни наполеони; дай тука барим няколко, да не мрат гладни народните хора, че ако те стисна за гръкляна, ще ти изкарам пулястите очи из конската глава навън!" Давам ви честно слово.

Дерибеев (сипва си ракия). Дявол да ви вземе вас: народни хора!...Просяци и пияници

Попчето (гневно). Ти си чорбаджийско мекере!

Дерибеев (гледа го разярен). Кому казваш "мекере", господине? Аз съм се бил!

Странджата. Я не се карайте, ами се наредете да обядваме, че фасулът увря. Дерибей, помогни, дай лъжиците! Хаджи, я избърши малко масата, че е заприличала на купище от твоите вонещи цигари!... Яжте, додето е жив Странджата, може да гладувате, ама няма да умрете от глад; който иска да си е сит и нагоен, да си е останал в бащиния си дюкян. Ние сме хъшове; нашата храна е идеята, народната идея... Хай сядайте, сърбайте. Дерибей, стори ми сега и мен място, да седна и да те разделя от Попчето. Къде е Македонски?

Сядат всички и ядат.

Мравката. Той отиде тая заран в затвора да занесе на Крумова малко тютюн. Крумов пак е влязъл в дранголника за един скандал... А сега Македонски кой го знае де се е заплеснал на комар.

Влиза македонски с един непознат младеж

Македонски. Бре, гладници недни! Защо ме не чакате, ами ще изплюскате всичкия фасул? (Грабва една лъжица и сяда.)

Странджата (към Бръчкова). Какво желаете, господине? Ваша милост от България ли идете?

Всичките обръщат очи към Бръчкова.

Македонски (става). А, забравих да ви представя господина Бръчков... (Към Бръчкова.) Господин Бръчков, заповядайте! Тия са нашите другари, български поборници и герои. Господа, Бръчков иде тозчас от Свищов; намерихме се и се запознахме. Той е побягнал от бащината си къща и от тиранската Туркия, понеже неговото благородно сърце не може да търпи вече варварството. Ето на, той пожела и аз го доведох при нас, с нас да дели залъка или по-добре - глада и теглилата. Той направи като нас. Той е наш брат и достоен син на майка България. И тъй, братя мили, аз пия за най-младия ни другар! Да живей България!

Всички. Да живей! (Чукат се с Бръчкова.)

Попчето. Да живей българската младеж!

Хаджият (към Бръчкова). Какво ново-вехто има по вас?

Бръчков. Новото е вечно едно и също: страдания и тежки неволи за народа. Турците грабят, убиват, мъчат беззащитните наши братя... Страхота... Не може да се диша вече в България... Народът слухти, очаква помощ... Готов е за борба... Ножът е опрял до кокала... Надеждата му е от емигрантите да се даде знак за началото... И той като един човек ще стане.

Странджата. Юначе, дай да те целуна! (Целува го бързо по челото.) Братя, очите ми се наливат със сладки сълзи, а душата ми с благодат господня. Ето народният дух какво нещо е: побягнал от рахатлъка, от богатството на баща си и дошел тука - в чужбина - да страда и да се готви за народна свобода... Ех, не са били напразни нашите усилия, свободният дух се посея в сърцето на българите... Всички чакат само да им се каже: ставайте! Юначе, жив да си! Ние пак скоро ще поздравим балканските върхове.

Македонски (на Бръчкова). Негова милост, дето ти говори, е прочутият Странджа, славният знаменосец...

Мравката. Странджа! Да живееш за тия златни думи!

Странджата. Да, момчета, моите дни са прочетени; но аз няма да умра; не искам да умра, докогато не развея пак в Стара планина лъвския пряпорец.

Всичките (чукат се с него). Да живей знаменосецът!

Хаджият. Странджа, колко франка съм ти длъжен?

Странджата. Дяволът знае; хъш търговски тефтер държи ли? Та и защо? Хвани босия, та му вземи цървулите.

Хаджият. Странджа, докачаш ме на честолюбието...

Странджата. Когато умра, чети ми барем молитва на гроба.

Хаджият. Кажи по-добре сега да ти чета, да живееш, че ако хвърлиш петалата, ще изпукаме отглади.

Попчето (вдига чашата). Наздраве! Да пукне Мидхад паша! Долу чорбаджиите!

Дерибеев. Дай боже... Попчето кълне като бабичка. (Смее се.)

Попчето. Дерибей, ти мълчи там: ти си чорбаджийско мекере. На Маргулеска шест месеци беше лакей на колата.

Дерибеев (грабва стола, за да го удари).

Странджата (разтърва ги). Хей, какво правите? Чувайте! Ако продължавате да правите скандали в избата ми, ще ви изпъдя и двама ви на улицата...

Попчето (пие). Тия чорбаджии се хранят със сиромашкия пот... Аз казвам, че преди да изтрепем турците, трябва да изколим тях. Няма друго спасение...

Странджата. Ти, Дерибей, си сбирай устата.

Хаджият. Долу народните изедници!

Мравката. Да живеят сиромасите!... Да живей комуната! (Обръща се към Странджата.) Ето кому аз целувам ръцете и краката; нему се покланям... Той
е благороден и светец, защото има милост за бедния народ... Каквото има, дели с гладните и голите.

Всичките (чукат се с него). Да живей знаменосецът!

Странджата (покъртен). Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вас, мои братя по кръв и по страданията... Нашите славни битки в отечество България ги помни народът. Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда. Но ще кажете: днес кой ни зачита и ни припознава тука? Мирувайте. Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Какво ни трябва друго? Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото тя е по-скъпа от всичките милиони на влашките богаташи. Ние нямаме потреба от имане; ние се принесохме жертва на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде освобождението на България. Ни повече, ни по-малко... Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите земи; мъчно е и за мене с уморените кокали и болните гърди да шетам и да върша тия работи - аз, дето едно време носех левското знаме из планините, аз, храбрият Странджа - тая ръка сега държи лъжицата. Станахме баби! Ах, братя мили!

Всичките (с наведени глави пазят дълбоко мълчание).

Странджата. Ама, братя, няма що да жалим. Ако ние сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хиляди пъти по-зле. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, отечеството все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови; аз, със старите си кости, пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в битката и да викна: свобода или смърт! - па тогава да ми вземе господ душата.

Всички. Да живей България! Да живей храбрият знаменосец!

Македонски. Да го вдигнем! Спущат се и вдигат Странджата.

Странджата. Благодаря, благодаря, братя!

Бръчков (развълнуван). Господа, не е имало по-щастлив ден за мене от днешния. Пръв път душата ми се пълни с велики и нови чувства от това, което виждам и което чувам... Сега съм между свободни юнаци. Сега дишам свободно.България не е изгубена с такива синове. Гордея се, братя, че съм между вас.

Македонски. Хайде, всички да запеем, та да се чуе до Балкана, да потрепери султанът! (Запяват гръмогласно..)

Вятър ечи, Балкан стене:

сам юнак на коня.

С тръба зове свойте братя:

всички на оръжие!

Дойде време, ставайте,

от сън се събуждайте!

Доста робство и тиранство:

всички на оръжие!

Който носи мъжко сърце

и българско име,

да препаше тънка сабя,

знаме да развие!...




Мравката: Братя, да идем на брега на Дунава

Всички: Хайде, на брега Да вървим!

Дерибеев: На, тя е там, усмихва ни се, вика ни, говори ни…

Странджата: Там, братя са огнищата ни, възпоминанията ни, мечтите ни…

Бръчков: Чини ти се, че Дунава се синее като една бара

Македонски: Виж- една крачка само и си там… колко е близко и колко е далече!...

Стравджата:/ на себе си / Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно…!
Учениците сами преподреждат декора на фона на песента, за да се пристъпи към втарата част

ІІ.ПОД ИГОТО – РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ по Иван Вазов


1.Рада Госпожина- Латинка Тодорова VІІІ кл

2.Хаджи Ровоама- Валентина Георгиева VІ кл

3.Чорбаджи Юрдан- Светлин Боянов VІІ кл

4.Лалка- Моника Емилова V кл

5.Доктор Соколов- Николай Николов VІІ кл

6.Бай Марко- Сашко Скоклев VІ кл.

7.Госпожа І- Ивона Момчилова VІ кл

8.Госпожа ІІ- Илиана Радова VІ кл.

9.Ефросия- Гергана Миланова VІ кл

10.Апраксия- Диана Янева VІІ кл

11.Никодим- Емил Симеонов VІІ кл

12.Даскал Фратю- Валентин Туйов VІ кл

13.Недкович- Денислав Гогов V кл

14.Хаджи Смион- Аксиния Василева VІ кл

15.Дякон Викентий- Георги Спасов VІІ кл

16.Даскал Климент- Иво Славев VІІ кл

17.Огнянов- Тодор Тодоров VІ кл

18. Поп Ставри- Иван Лазаров VІ кл

19.Стефчов- Даниел Бански VІІ кл
20.Чорбаджи Мичо- Кирил Иванов VІ кл

21.Михалаки- Радостин Кьосев V кл

22. майката на кака Гинка- Ваня Скоклева VІІІ кл

23. кака Гинка- Людмила Костадинова VІІІ кл

24.Иванчо Йотата- Илиян Гущеров V кл

25-30. ученички- Ана- Мария Гущерова V кл, Диана Скоклева V кл, Габриела Асенова V кл, Габриела Емилова ІV кл, Симона Димитрова V кл, Красимира Лазарова ІІІ кл

31. Събка- Петя Минева V кл


Ученичките: Учителке, учителке, добро утро!

Рада: Я, колко сте хубави, колко сте гиздави, пременени и натруфени като пеперудки! Поздравете даскал Климент!

Ученичките: Добро утро, даскал Климент! Госпожице, много ни е страх

Момиче 1 Аз цяла нощ не спах, а мама дойде да ми попее

Момиче 2 На какво ли ще ме пипат?

Момиче 3 Аз ще гледам в мама, за да не забравя нещо

Рада: Не бойте се, цяла година учим прилежно. Бяхте кротки и старателни.

Трябва да се представим добре пред настоятелите и другите гости

Чуват се камбаните. Службата е свършила и залата започва да се пълни. Гостите заприиждат на групи. Първо влизат Хаджи Ровоама, чорбаджи Юрдан и Лалка Юрданова

Хаджи Ровоама- Лалке, не видях в черкова Кирияк Стефчов. А Соколов, тоя хайлазин, доктора. Как те гледаше само… Хаджи, чу ли за тоя Огнянов?

Чорбаджи Юрдан- А, чух, че какво? Никой ни го знае откъде е, ни какъв е. наша Гина чула от г-жа София, че дошъл здравето си да поправи

Лалка- Госпожа Апраксия се кълне, че е руски княз. Г-жа Рипсиния пък разправя, че бил търговец на гюлово масло

Хаджи Ровоама- Е-е ама и ти на Апраксиния ли ще вярваш. Казвам ти, че тоя Огнянов е турски шпионин

Госпожа І Знаеш ли къде е бил доктора оная нощ, когато не щял да обади на бея?

Госпожа ІІ Не зная, Серафимо. Де е бил?

Госпожа І При бейовицата, мари

Госпожа ІІ Света Богородичке, и аз да не се усетя по- рано…

Бай Марко Докторе, слушай. Това дето ще ти кажа, трябва да го държим в тайна

Соколов Даван честно слово

Бай Марко: Книжата промених аз

Соколов Ти… бай Марко?!

Бай Марко Оная заран рано отидох в Ганковото кафене и чух за твоето запиране. Онбашията влезе рано и ми разказа. Постоя малко и излезе. Па гледам, че си забравил писмото. Какво да чиня, питам се. Тичам у дома. Разлепям полека червения восък и турям други вестници. Турчата са пипкави, знаеш ги… после оставям писмото на мястото му, без да усети кафеджията… слава Богу, че се свърши благополучно

Соколов Бай Марко, вечно благодаря! Ти избави двама души от пропаст. Това

е слава, то е подвиг…!



Ефросина- Чу ли, че Варлаамката била Селямсъзката

Апраксия- Не думай! Вярно?

Евпраксия-Ами да, задето отбила барата

Апраксия- Ей, изтрепаха се мия жени

Никодим Аустрия ще си наляга парцалите, защото Горчаков от Петербург ще каже: „Стойте! Колят се, бият се, то си е тяхна работа…”

Даскал Фратю: До колко души са избити?

Недкович: Турци ли? Аз ти казвам с хиляди, речи ги две, речи пет

Никодим: Не вярвам херцеговците да могат да направят голяма работа. Ще се бият, ще се бият, па ще се уморят. Колко хора са?

Хаджи Смион:И аз тъй казвам, херцеговците какво са? Туркия се не бои от тях!

Дякон Викентий Даскал Климе, да те запозная с г-н Огнянова

Даскал Климент Г-не, чест е за мене

Огнянов И за мене, г-не

Даскал Климент Вече чухме за Вас. Разбунили сте духовете в малкия ни градец

Огнянов Нямах представа, че скромната ми особа ще се окаже в такова внимание

Иван Йотата- Слушай Михалаки, ингелизките пушки са най- добри. Аз кога бех във Влашко…..

Даскал Климент -/със звънец оповестява началото на изпита/Добре дошли, многоуважаемий гости. Днес, в деня на светите братя Кирил и Методий, е годишния изпит за ученичките от първи клас и тяхната учителка Рада Госпожина / двама закъснели гости разбутват навалицата- Кирияк Стефчов и чорбаджи Мичо и прекъсват даскала/ Кой от гостите ще заповяда да изпита ученичките по кратката българска история Г-н Михалаки, ти си учен човек, заповядай


Михалаки- Благодарим даскале, нека други вземат книгата. Аз ще изпитвам по французки

Даскал Климент- Г-н Стефчов, подканям ви да изпитвате ученичките. Приимате ли? / Стефчов става, гледа Рада ехидно от глава до пети

Стефчов- Приимам. Коя ученичка ще отговаря

Рада- Милке, излез ти

Стефчов- Кой български владетел, поради надлежна необходимост води битка с ромейския император и обединява в едни правни канони държавата?

Момичето стои и нищо не отговаря. Настъпва притеснителна тишина



Стефчов- Да си иде!

Детето навежда глава и се връща на мястото си



Стефчов- Да дойде друга

Рада- Иванке, излез да отговориш на господин Стефчова

Момичето извръща жално глава към учителката си



Стефчов- С кой латински рицар по необходимост е водил сражение българский цар и е подписал съглашение с папата

Иванка-мълчи известно време Аз, аз, аз, ами… момичето изтичва и се скрива в прегръдките на майка си

Стефчов- със самочувствие на победител Да излезе друга!

Рада- Райно, ти излез /детето излиза с бавни крачки и наведена глава/

Стефчов- При кой български властелин българите се сдобиват с автокефална църква като верни поданици и верующи

Райна мълчи и изтичва разплакана при майка си. Публиката е потресена и мълчи напрегната



Стефчов- Види се, небрежно е преподавано. Ученичките не са добре изучени

В този момент от публиката излиза Бойчо Огнянов



Огнянов- Г-не, нямам чест да ви зная, но извинете. Вашите неясни въпроси биха затруднили и ученици от V клас. Пожалейте тия неопитни деца. Г- це, позволявате ли?

Рада- Моля, господине, заповядайте

Огнянов- Милке, ела при мен / детето поглежда Рада, която поклаща одобрително глава/ Кажи ми, Милке, кой е дал на българите първите писани закони срещу пияниците и крадците

Милка- Хан Крум. Той победи Никифора и пи вино от черепа му


Огнянов- Така е, виж колко знаеш / момичето се усмихва радостно/ Нека дойде другата ученичка

Рада- Върви, Иванке, не бой се /Момичето излиза с усмивка/

Огнянов- Кой български цар е победил латините и е пленил император Балдуин

Иванка- Благочестивия цар Иваница, викат му Кало-Йоан

Публиката зашушуква одобрително



Огнянов- Браво, Иванке, наистина знаеш! Върви на мястото си. /Огнянов се обръща към Райна, която все още е в прегръдките на майка си/ Райно, я ми кажи, при кой български цар станахме христиени? / Райна се изправя и след като малко помисля отговаря

Райна- Българският цар Борис покръсти българите

Огнянов- Много хубаво, Райно… кажи ми сега кой изнамери българската азбука? / Момиченцето се замисли/ Нашето А,Б,В, Райно, кой го написа?

Детето се обръща към портрета на Кирил и Методий и го посочва с ръка

Публиката- Браво, тъй, тъй, козум св.Кирил и Методий

Поп Ставри- Да си жива, Райно, Св Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица

Огнянов- Браво, Райно, иди при твоите другарки

Момичето отива при майка си и след като я целува



Огнянов / към даскал Климент/- Благодаря, г-не ,за възможността да изпитам ученичките

Чорбаджи Мичо- Господине, изпитайте и наша Събка

Едно русоляво момиченце излиза най- отпред



Огнянов- Събке, кажи ми сега, кой ни освободи от гръцкото робство?

Събка- От турско робство освободи българите….

Чорбаджи Мичо- Стой, Събке, ти кажи, тотовата кой ни освободи от гърците, а то от турско има кой да ни избави…

Поп Ставри- Кое си е речено от бога, то ще стане. /Кръсти се/

Шепот и кикот тръгва сред публиката



Събка- От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ни избави цар Александър от Русия!

Настъпва тишина в залата



Поп Ставри- Помилуй мя , Божи!

Хаджи Ровоама- „Бунтовник” / около нея всички поклащат глава неодобрително/


Кака Гинка- Па кокво сте се втрещили! Бога ли разпна момичето? Каза си правото! И аз казвам, че цар Александър ще ни избави, не друг!

Майка й- Мълчи ,ма лудетито!

Стефчов- господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тук и излазам. Последват го още четирима души от публиката

Шушукането постепенно утихва



Огнянов- Събке, иди си на мястото. Турям край на своите питания, господине. Види се ученичките от първи клас знаят много

Даскал Климент- Уважаеми гости, прекратявам годишния изпит. Благодарни сме на вашето внимание

Момичетата изтичват към майките си. Полека народ се разотива. Рада приближава Огнянов



Рада- Г-н Огнянов, благодаря Ви сърдечно за мене и за моите ученички. Никога няма да забравя тая услуга.

Огнянов- Г-це, аз съм бил учител и влязох в положението Ви. Нищо повече. Поздравявам Ви за добрите успехи на ученичките ви
Учениците сами пререждат декора

ІІІ. ЕДНА БЪЛГАРКА

драматизация по проект „Приятно и полезно”,

посветена на Трети март
Действащи лица:

1.Баба Илийца- Светлана Андонова VІІІ клас

2.Четника- Емил Симеонов VІІ клас

3.Отец Евтимий- Иво Славев VІІ клас

4.Хаджи хасан ага- Георги Спасов VІІ клас

5.Другият турчин- Светлин Боянов VІІ клас

6.Ратая Иван- Жасмин Георгиева VІІ клас

7.Внукът- Николай Николов VІІ клас

Една стара жена върви през дъбовата гора. На ръце носи малко дете. Бърза. Изведнъж на пътя й излиза момче, облечено в четнически дрехи



Баба Илийца- Милото ми внуче! Търпи баба, търпи! Господ ще си смили!

Четник- Бабо, хляб! Умирам от глад!

Баба Илийца- Момче, синко! /на себе си/ От ония е, дето ги гонят сега!... Боже господи! Чакай да видя в торбата /бърка/ Боже, забравила съм хляб да взема. На имам само тези корички

Четник- Бабо, мога ли да скрия тука, в това село

Баба Илийца- Как ще се скриеш в Челòпек!? Там е огън сега - ще те предадат на турците. Па и с тия дрехи! Не може, синко, не може!

Четник- Бабо,…

Баба Илийца- Скрий се, синко, сега в гората, може да те види някой. Тая нощ, чакай ме, навъртай се, тука пак да те намеря. И хляб ще ти донеса, и някоя друга дреха... с тия не бива. Ние сме христиени

Четник- Ще те чакам, бабо; върви, бабо, благодаря!

Баба Илийца- /гледа след него докато се скрива и тръгва/ Да направя това добро... клетнику! Какъв е!... Беки и бог се умилостиви и поживи детето. Света Богородичке, помогни ми само да стигна до манастира, божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става. Ще разкажа всичко на дядо игумен

Продължава към брега на Искъра и вижда няколко жени, които чакат ладията, но чува ругатни и викове

Хаджи Хасан Ага- Назад, свини гявурски! Бягайте!

Другият турчин- Бягайте оттука, хънзъри!

Хаджи Хасан Ага- Никоя кучка вече да не приемаш. Махайте се!

Баба Илийца- Аго, чекай, чекай, молим те

Хаджи Хасан Ага- Какво искаш мари?

Баба Илийца- Дай да минем, аго! Пусни ме! Бог да ти даде здраве, на тебе и на децата!

Хаджи Хасан Ага- Ти ли си, Илийце! Ах, гиди, гявурко...

Баба Илийца- Аз съм, хаджи Хасан ага. Пусни ме, за това дете.

Хаджи Хасан Ага -Къде носиш тоя червей?

Баба Илийца - Унучето ми, хаджи. Майка му е умряла, то болно е... отивам на манастира.

Хаджи Хасан Ага - Какво ще чиниш там?

Баба Илийца - Да му четем, хаджи, за здраве

Хаджи Хасан Ага –Карай!


Баба Илийца - Аго, за бога, направи това добро, помисли, че и ти имаш деца!... Ще се помолим и за тебе!

Хаджи Хасан Ага -Хай влазяй, магарице!

Баба Илийца слиза на брега и тръгва към манастира. Дълго тропа на манастирската врата. Чува се кучешки лай



Иван- Кой е, кой тропа?

Отец Евтимий- Иване, кой тропа бе? Някои от "ония" трябва да бъдат? Какво ще се прави сега? Не пущам! Няма и игумена сега... Чакай, питай по-напред!

Иван- Кой е? Коя си ти?

Баба Илийца- Стрина ти Илийца, Иване, от Челòпек, отвори... Ох! Жив да си, отвори!

Иван- Сама ли си?

Баба Илийца-Самичка, с унучето, Иване.

Отец Евтимий- Виж да не е измама!

Портата се отваря и баба Илийца влиза вътре в манастира

Отец Евтимий- Да те вземат рогатите! Какво търсиш тука, Илийце?

Баба Илийца- Унучето болно, зле е... Дека е дядо игумен?

Отец Евтимий- В Берковица е. Защо ти е?

Баба Илийца- Да му почете... Ами сега?... Почети му ти.

Отец Евтимий- И посред нощ?... Какво ще му правя аз, ако е болно? - калугерът.

Баба Илийца- Ти няма нищо да направиш, но господ може всичко.

Отец Евтимий- Сега иди спи, утре...

Баба Илийца- Не, отче, до утре кой знае какво ще стане. Детето е зле, болест не чака. Само господ може да помогне. Ще си платя, каквото прилича

Отец Евтимий - Луда си ти, караш ни да отваряме манастира посред нощ, да влязат бунтаджиите, да ни дойдат турците, да изпати манастирът!

Монахът мърмори, но отива до килията, взема расото и влизат в черквата. Пали свещ.

Отец Евтимий- Дай тук болното! /поглежда го /Та то е умряло!

Баба Илийца- Не е, отче, виж как помръдва с очички

Монахът чете набързо молитвата.

Отец Евтимий- Ако му е писано да оживее, ще оживее ... Сега иди спи на чардака.

Баба Илийца му целува ръка и слага два гроша

Баба Илийца- Чакай, дядо Евтиме

Отец Евтимий- Какво има още?

Баба Илийца- Има едно нещо да ти обадя... Нали сме христиени...

Отец Евтимий- Какво ще обаждаш и какви христиени? Хай върви да спиш, да не свети свещ, че може да видят отгоре някои и да ни дойдат на гости...


Баба Илийца- Не се плаши, няма никой да дойде... Като идех от село, там; в нашата гора...

Отец Евтимий- Не искам нищо да чувам, ни да ми обаждаш. Каквото знаеш, за себе си го знай. Или си дошла тук да запалиш манастира?

Баба Илийца остава изненадана, нищо повече не може да каже

Баба Илийца- Ами аз няма да нощувам тука!

Отец Евтимий- Как така?!

Баба Илийца- Ще си ида, още сега ей...

Отец Евтимий- Ти си луда!

Баба Илийца- Луда не луда, ще вървя. Утре рано, по зори, работа ме чака. Дайте ми хляб, гладна съм

Отец Евтимий- Хляб, колкото щеш... Дай й бре, Иване! Но аз пак вратата не отварям. /Монахът се размисля и решава да я пусне/ Хай върви си!

Баба Илийца стига до брега на реката и вижда, че ладията е заключена

Баба Илийца- Как! Няма никого! Що да чиня? Ами момчето! Обещах му…!

Оставя детето на земята и започва да дърпа кола. Бори се. Освобождава ладията и поема по течението. Стига брега. Тичешком навлиза в гората

Баба Илийца- Добър ти вечер, момче. Нà. /Подава му хляба/

Четник- Благодаря, бабо /гледа я с възхищение/



Баба Илийца- Чекай, облечи това отгоре! Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих..

Четник- Все едно, ще се постопля!

Тръгнат. Бунтовникът върви и яде мълком; той трепери от студ и силно куца

Баба Илийца- Синко, ти не можеш да вървиш, дай си пушката да ти олекне. Върви, върви, стягай се, момче.

Четник- Къде ще се дяна, бабо, сега?

Баба Илийца- Как къде? Ами у дома!/

Четник- Истина ли? Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!

Момъкът се накланя и целува напуканата ръка на баба Илийца, която стиска детето/

Баба Илийца- Хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят , но как да те оставя тука: не можеш да бягаш и ще те намерят черкезите - поразил ги господ - и в село ги има. Защо ви трябваше вам, момчета? Тая пуста царщина тъй ли се лесно разсипва!... Изтрепаха ви като пилци. Но ти не можеш да вървиш нагоре / Тя поема и пушката в дясна ръка, а с лява го хвана под мишница/

Четник- Съмва се, стрино

Баба Илийца- Лошо, няма да стигнем навреме Тъй не бива, момче, да направим друго...

Четник- Какво, стрино?

Баба Илийца- Скрий се в гората, стой до довечера. Като мръкне, ще те намеря тука пак и ще те скрия у дома. Сбогом! / поглежда внучето и изплаква/ Мамке, та то е умряло!Ръчиците му са лед! О, мамке, гълъбчето ми... / вайка се отчаяно тя, като се вглежда в лицето на детето/

Четникът стои потресен, но чува гласа на възрастната жена

Момче, крий се хубаво днес. Довечера - пак тук, та да те намеря...

Чуват се два изстрела. Младият четник пада на земята мъртъв. Появява се внукът на баба Илийца

Внука-Покойната ми баба, като ми разказваше тия събития, вярваше, че дължи оздравяването ми не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не могла да направи, но искала от сърце да направи.

Всички участници се качват на сцената под звуците на „Химна на панагюрските въстаници”



ІV „Опълченците на Шипка”- рецитиране на същинската част и епилога

/ Светлана Андонова/
Звучи „Многая лета” в изпълнение на Борис Христов


Този проект се осъществява благодарение на Програма „М-Тел Грант”, финансирана от Мобилтел ЕАД. За повече информация посетете: www.mtel1788.org




Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница