Сценарий за Еньовден /24 юни 2013 година



Дата10.04.2018
Размер66.5 Kb.
#66493
ТипСценарий
Сценарий за Еньовден /24 юни 2013 година/

Еньовден – празник на билките, слънцето и водата.

Еньовден – празник на билкари и лечители, баячи и магьосници.
Още старите траки, славяни и прабългари са познавали билките и са лекували с тях болни и сакати.
Наред с това, че са допринесли за просветното дело на България, велики мъже, като св. Иван Рилски, св. Климент Охридски, Йоаким Осоговски и Василий Врач, са били големи народни лечители.
Старите хора разправят, че някога много, много отдавна в едно село двама луди-млади – Еньо и Стана, много се искали. Но бащата на момичето сгодил Стана за друг. Вдигнали тежка сватба, дошли Стана да вземат. А тя, като стигнали една голяма река, смъкнала булото и се хвърлила във водата.
Поболял се Еньо, девет години лежал. През това време капка дъжд не паднала в селото. Пресъхнала реката, настанал мор за хора и добитък.

На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. После го облякла с женски дрехи, с було го пребулила и отишла при Еньо: „Стани, Еньо, стани, братко, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане...“


Отворил широко очи клетият момък, поизправил се, усмихнал се...и издъхнал

Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели. За любов и севда...


От всяко изворче и кладенец извира магия,

животворна и лечебна е мълчаната им вода,

че в нея слънце се е къпало! Водната стихия

отнася всяка болка, нещастие и тежка беда!


Нощта срещу празника! Водата придобива магическа сила. При залез слънце момите отиват при чист сладък извор. Наливат вода, без да изговорят и дума, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. После в пълно мълчание я отнасят в дома си. А през това време там са събрали други моми, които са вързали еньови китки, прикрепили са към тях пръстен, гривна или гердан, за да могат да ги разпознаят при наричанията. Еньовите китки се пускат в котлето с мълчаната вода, покриват се с червена кърпа или було . Оставят се да пренощуват под трендафил или плодно дръвче, под звездите. На другия ден Еньовата буля ще нарича за здраве, любов и женитба.
Ако си мома, облечи лека, бяла премяна

И пръстен обручен, с билкова китка завързан

Пусни в нов пръстен съд с вода мълчана

Еньова буля с любим избраник да те обвърже.


През деня се пекат пекат обредни хлябове без мазнина и се приготвят варено жито и медовина.
Има народно поверие, че само срещу Еньовден в полунощ разцъфтява папратта и веднага прецъфтява. Който види цвета й и успее да го откъсне, ще намери имане, ще може да превръща желязото в злато и ще бъде щастлив.
Според предавани поверия в нощта срещу Еньовден там, където има скрито заровено имане, от земята излиза синкав пламък. Вярва се, че иманярите тогава ще намерят най-голямото съкровище.
Тази нощ е и нощта на бродници и житомамници. Жени, препасани само с престилки, отиват в нивите, където има богата реколта и обират росата на големите жита. После хвърлят престилките в своите ниви, за да пренесат изобилието и берекета там.
Срещу този ден спи на плодната нива,

Да опазиш живата, еньовденска роса:

Житомамници –бродници да не я отпиват

И по своите ниви да не я отнесат.


Но идва денят, начало на истинското лято. Еньовден! Или Иван Бильобер, както го наричат в Югоизточна Блъгария. Или Драгалийка, както носи името този ден в златна Добруджа.
Всички магии и тайнства изчезват. Слънцето играе и трепти на хоризонта, окъпано в жива вода. Жени и моми, изпълнени с надежда и вяра в добрите сили на природата, излизат по поляните и берат билки. Търговците закичват с тях дюкяните си за успех. Домакините връзват на вратите на къщите си подбел и тинтява – за здраве. А за опазване на реколтата от болести и градушки, хората оставят набрани билки в нивите.
Ой, Еньо, Еньо, с енювче цвете

Цъфти земята, енювче свети;

Плетем, запели в мащерки гъсти,

Венчета пъстри с дъхави пръсти;

Да бъдем здрави – здравец сме сплели,

От лайки бели – да сме по-бели;

От две лалета – дваж по-засмени

И от три ружи – триж по-червени...

Ой, Еньо, Еньо, с енювче цвете

Цъфти земята, жетвата свети.


На този ден билките имат особена лековита сила. От тях се вият китки и венци, които се окачват на различни места в дома. През годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са се топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, се увива голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са болестите по хората.
Така привличаш добрите сили в дома свиден,

В своя роден край и лъчезарната си родина,

После прибери венеца на място най-видно

Да лекува болните – до следващата година.


Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Всъщност и за нея има половин билка, която само определени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовската нощ.
На този ден всички застават с лице към слънцето. Някои казват, че не трябва да се обръщаш назад, за да гледаш сянката си. Други твърдят, че ако се обърнеш и я погледнеш през рамо, тя трябва да е цяла. Ако не е, болест те чака.
Цяла ли е сянката – здраве е напред,

Туй, що липсва й – болест предвещава.

Седемдесет и седем и половина билки подред

Набрани имаш ли – не се предавай!


На този ден и водата придобива магическа и лечебна сила, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всички болести. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев слънци в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината.
А кога се появява Еньовата буля?
Еньовата буля е 5-7-годишно първородно или последно дете на живи родители. Рано сутринта 4 моми отиват в къщата на еньовчето, обличат го в булченска носия и го забулват с червено було. Докато трае това, момичето не стои на пода, а седи в скута на една от момите. На кръста на Еньовата буля се слага пояс от пелин, на главата – венец от пелин, а в ръцете й – китка пелин или друго цвете. После всички тръгват да обикалят къщите и нивите. Еньовчето не стъпва на земята, момите се редуват до го носят. По пътя групата благославя всеки стопанин и му целува ръка. Когато стигнат нивите, една от момите пита:
Мома: Еньова бульо, сита ли си?
Е. Б. Да!
Мома: Чуйте, сита ще е годината.
Мома: А жито ще има ли?
Е. Б. Ще има, ще има!
Мома: Чуйте, жито ще има!
Мома: А ечемик и овес ще има ли?
Е. Б. И ечемик ще има, и овес ще има!
Мома: Чуйте, ще има и ечемик, и овес.
Мома: А череши, ябълки, сливи ще има ли?
Е. Б. И череши, ще има, и ябълки, и сливи.
Мома: Чуйте, всичко ще даде бог.
Мома: А цената? Цената каква ще е ?
Е.Б. Е, цената висока, висока ще е!
Мома: Чухте ли, мари, висока щяла да е.
Моми: У-у-у!
След обиколката шествието на момите се завръща в дома на Еьовата буля и започват наричанията.
Запретни, Еньо, бели ръкави,

та бръкни, Еньо, в сребърен котел

и извади еньова китка.

Ръсни ми мълчана вода на сърце!

На очите ми биле положи,

та да ми хване магията!

На душа ми врата отвори,

та да дочакам, Еньо, слънцето,

нова сила да ми даде!

С моя бог да тръгна,

либето си да зърна,

да зърна, па да позная

на мойта душица половината .


  1. Черни ботуши на кон яздят!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/търговец/


  1. Синьо небе, ясна звезда!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/хубавец/


  1. Честа круша столовата!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/С много братя/


  1. Дребно просо праз плет пресипва!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/съсед/


  1. Злата тояга из село ходи!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/Кмет/


  1. Мокри гащи из върлина!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/рибар/


  1. Коза врещи през дъбрава!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/Гайдар/


  1. Червено вино, стъклена чаша!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/Кръчмар/


  1. Бяло книже, черно мастило!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/Учен/


  1. През дол бяга, върви стяга!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/Хайдутин/


  1. Змей се вие на кладенец!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/Юнак/


  1. Дълбоки мази, кални прагища!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/Търговец/


  1. Кална копраля на стряха виси!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!

/Орач/


  1. Повит бръшлян на стенчушка!

Ой, Еньо, Еньова бульо,

сегни, извади маламян пръстен!



/Козар/
Човек е част от Вселената и като всичко в този свят, е подвластен на космическите закони.
24 юни - Изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия.
24 юни - Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята. И човек спира своя бяг, за да се огледа около себе си и най-вече – в себе си! Да си даде сметка какво добро и какво лошо е сторил през това време и по какъв път ще продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си.
24 юни – най-виталният ден в календара! Нека спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на слънцето и заредени с енергия, да извървим пътя до края на годината.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница