Сценарий за ликвидация на инвестицията и за осигуряване на възвръщаемост за инвестицията

Процесите на глобализация доведоха до широко разгръщане на конкуренцията между фирми от различни държави. Това налага разработването на нови стратегии както на държавно, така и на фирмено ниво, които да целят развиването на конкурентни предимства, основаващи се върху иновациите. Повишаването на конкурентоспособността на националната икономика, на отделните сектори и фирмите, е определяща предпоставка за постигане на икономически растеж, за справяне с конкурентния натиск в Европейския съюз.

Оценката на възможността за довеждането на една иновация до пазара изисква оценка на размера на капитала, необходим да осигури желаната пазарна позиция. Освен това повечето предприемачи искат да знаят не само какъв пазарен дял може да бъде завладян от този продукт, но и какви и кога са очакваните парични потоци. Времето и начинът за възвръщане на инвестирания капитал са важни за инвеститорите. Ето защо предприемачът трябва внимателно да изследва пазара, вероятните разходи за навлизане и вероятния сценарий за ликвидация на инвестицията и за осигуряване на възвръщаемост за инвестицията.

Разбира се, всяка сигурна възвращаемост е съпроводена със отлично познаване на пазара, пазарните условия и най-важното – начален капитал. Сегашното положение в България не дава достатъчно добра основа на иновационните проекти от тази гледна точка. Предприемачите се страхуват от провал, инвеститорите са твърде предпазливи. Независимо от това, в един от отраслите на националното ни стопанство с Решение № 726 от 22 ноември 1999 г. се прие Националният План за Развитие на Земеделието и Селските Райони (НПРЗСР) по Специалната програма на ЕС за присъединяване в областта на земеделието и селските райони (САПАРД). Помощта за инвестициите на земеделски стопани, която ще ги подпомогне за адаптиране на производствените им практики към изискванията на ЕС е основен механизъм за постигане на целите на плана. Подобряването на пазарните структури е решаваща предпоставка за развитие на земеделския сектор на страната. Изграждането на конкурентоспособни структури и предприятия в преработвателния сектор, както и в областта на маркетинга ще подсили и увеличи делът на сектора на пазара. Целите на САПАРД са следните:

• 
  Подобряване на ефективността на земеделското производство и насърчаване на конкурентоспособен хранително-преработвателен сектор, чрез по-добра пазарна и технологична инфраструктура и стратегическа инвестиционна политика, насочени главно към достигане на Европейските стандарти;
  
• 
  Устойчиво развитие на селските райони, в съответствие с най-добрите екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическите дейности и изграждане на необходимата инфраструктура. Това ще доведе до подобряване условията на живот и стандарта на селските общини, до повишаване на доходите и създаване на нови възможности за заетост.
  

В този курсов проект, ще съставим бизнес план въз основата на който фирма “Дивал” ще участва за кредит. Идеята е създаването на овцеферма в района на гр. Ген. Тошево с най-модерна техника и оборудване. За целта ще използваме изискванията на програмата САПАРД по съставянето на бизнес проекта.

Тъй като овцефермата ще се занимава с производство на мляко, то тя спада към следният вид сектор, определен от САПАРД:

Основната цел е осъществяване на ефективна дейност и осигуряване на положителен темп на ръст в дългосрочна перспектива. От посочените цели най-висок приоритет имат пазарните цели, тъй като тяхното постигане осигурява максимална възвращаемост на вложените средства и инвестиции.

Освен печалба, фирмата се стреми към:

- да заеме по-голям пазарен дял;

- да запази досегашните си отношения с потребителите и доставчиците;

- увеличаване на производството с цел икономии от мащаба и сваляне на производствената стойност от готовия продукт;

- повишаване на рентабилността с 30 % спрямо предходната

2002 г.
1.3. Необходима инвестиция

Основно с което се занимава фирма “Дивал” е селското стопанство или по-точно в областта на производството и реализацията на зърнени култури като царевица, пшеница и слънчоглед. Тези култури са подходящи за отглеждане на различни видове животни. Дейността си започва с 500 дка земя, но поради развитието на новите машини и съоръжения и високо квалифицираните работници, броят на декарите се увеличава и достига до 10 000 дка.

Това което отличава фирмата от другите организации с подобен род дейности е, че разполага с добра техническа база, с добра селскостопанска техника и инвентар, които намаляват разходите за ремонт и експлоатация на дълготрайни материални активи.

2. Организация, структура и управление

управител

Отговорник пасбища и фураж

доячка 1

Пастир 1

Фиг.1. Структура на управление във фирма “Дивал”

Основното предимство на “Зенит – 46” е високият износ на овче мляко в страните от третия свят – 24% от пазарния дял на България.

Увеличеният брой овце и увеличената продуктивност води до рязко увеличаване на износа на овцевъдни продукти. Те винаги са били важен източник на доходи и на чужда валута за страната. През периода 1983 – 1986 г. сме имали най-голям брой овце като се стига до годишен експорт на 28-33 хил. тона сирене и кашкавал в близо 100 страни от Азия, Африка, Европа и САЩ; на живи животни, предимно шилета до 1,3 млн. глави, над 1000 тона агнешко месо и др. Най-голям е броят на овцете през 1984 г. – 10 980 млн. След тази година следва постепенно намаляване, за да достигнат 8 млн. през 1990 г. До 1994 овцете намаляват с близо 1 млн. на година и така през 1999 г. техният брой е 2 774 млн., в т.ч.

Табл.1 Брой на овцете и козите за периода 1996 – 2002 г.

В момента промените в структурата на собственост в овцевъдството са налице – от общия брой около 3 млн. овце само 7% с обществени стопанства (кооперации), държавни стопанства или научни институти. Над 50-100 и повече броя овце имат общо под 1% собственици. Това показа голямо раздробяване на собствеността в овцевъдството.

Тези проблеми засягат в голяма част пазара. Намаляването на продукцията не позволява не само да изнася, но и да консумира и задоволява потребностите си. В резултат на това България губи важни външни пазари.
III. Обект и източници за финансиране при реализация на проекта. Доставчици и клиенти.
1. Обект и източници за финансиране на проекта
Помещенията, които се изграждат за овцете трябва да отговарят н няколко условия. Първо те трябва да са леки и второ да са подходящи за механизиране на работните процеси. Това се отнася за отглеждането на повече животни.

Сградите които трябва да бъдат построени за този тип овцеферма трябва да бъдат самостоятелни. Производствените помещения са три типа – закрити от четирите страни, открити от предната страна и открити от четирите страни. В районите с по-суров климат, както е в нашия случай, полуоткритите сгради могат да се направят отпред на секции, които през една се правят подвижни. Това дава възможност при лошо време и сградата да става закрита, а при хубаво да бъде полуоткрита. Ширината помещенията трябва да бъде не по-малка от 10 метра, а дължината в зависимост от броя на овцете. Подовата площ на една овца с агнето е от 1,7 до 2,2 кв.м. – при 600 бр. овце, дължината трябва да бъде 150 м. За да може производствените помещения да се почистват механизирано е необходимо височината на стените да бъде не по-малка от 2,4 м, а размерите на вратите 3х3 м.

В зависимост от големината на овцефермата се строят специализирани сгради или специализирани отделения. При по-големите ферми, както е в нашия случай, трябва да се построи отделна доилна зала и комбинирана сграда с колектор. Този колектор се състои от боксове и два улея, през които преминават овцете, когато отиват до стригателния пункт или за зооветиринарни третирания. С негова помощ ръчния труд се съкращава до минимум и се избягват операциите хващане, обръщане и др.

Ширината на улея, който води до стригателния пункт трябва да е широк 0,80 м, а този който е за зооветиринарна обработка – 0,60 м.

За стригателният пункт ще са необходими 18-20 машинки. Тъй като електродвигателя и машинката за стригане са независими от другите комплекти може да се направи стригателен пункт с 1,2 или 3 машинки.

Доилната зала може да се направи комбинирана със стригателния пункт или да се построи в ъгъла на производственото помещение. В нея могат да се поставят един, два, три и повече апарати. Типът и размерите на доилната зала зависи от типа на доилната инсталация. Когато се използват само 2-3 доилни апарата, тогава не може да се говори за доилна зала. В най-малката доилна зала се поставят 6 доилки, за които е необходима площадка с дължина 2,7 и ширина 0,8 метра. Повечето доилни инсталации са приспсособени за 400-500 дойни овце. За големите ферми са удабни инсталациите ДО-8 от Чехословакия за 500-600 овце, Агрокооп – Унгария за 600-700 овце. От тези двете обаче, за предпочитане е първата, която се обслужва само от 1 дояч, за другата са необходими двама. След известни приспособления самите инсталации могат да се пригодят така, че да работят с 1 или 2 доилки.

Всяка овцеферма, независимо от размера й, следва да има добре изградено торище. То може да бъде зелено или бетонно. По тип може да бъде подземно или полунадземно, наклонено дъно, с равно дъно и наклонен изход, с равно дъно и отделна яма за торова течност.

В традиционните технологии на отглеждане, поенето ще се извършва автоматизирано. По този начин работниците ще отделят минимално време за поене, а овцете имат вода през цялото денонощие. Такива автопоилки са СИАО, ГАО-4А и др. Те могат да осигурят вода за 100-200 овце, като ГАО-4А има нагревател, който не позволява на водата да замръзва през зимата.

Нещо много необходимо за този вид овцеферма това е фуражният цех. Имайки предвид настоящата дейност на фирма “Дивал”, която е производство и търговия на фуражни изделия, можем да подчертаем, че доставките на фураж ще са безпроблемни. За целта ще се построят няколко силозни бункера, в които готовите смески ще се изсипват автоматично.

За изхранването на готовите смески ще са необходими автоматични хранилки. За сега в България няма засега такава, защото е на много висока цена. Това са тубусните хранилки, които имат вместимост на един варел 150-200 кум.см. Като се има предвид, че на една овца и е необходим фронт на хранене 0,3 м, ще са необходими около 10 автоматични хранилки.

Табл.2 Необходимите сгради, апаратури, технологии и техните цени

Реализацията на пазара се извършва от различни потребители. Това са: “Дани-Комерс”-гр. Шумен, “Тера” ООД, “Клокотница 1”, “Старко-Холдинг” гр. Русе, “Агроном” ЕООД. Те са постаянни п отребители с които фирмата работи и поддържа непрекъснато контакти.

Въпреки това можем да определим следният сегмент: потребителите са мъже и жени на възраст между 15 - 50 години със средни доходи над 150 лв. на член от семейството.

Фирмата работи с малко доставчици, които са постоянни. Те я снабдяват с нови технологии и машини:

- “Агротехимпекс” ЕАД – зърнокомбайни;

- “New Holland” гр. Карлово – трактори “Булгар”;

- “SD Стойчеви” гр. Добрич – комбайни.

При доставката на тези машини се издават гаранционни карти за период от 3 години, като резервните части могат да се закупят от самите тях или от магазини за такава техника.

Препаратите които се ползват са от “Агримекс” ООД и фирма “Агроном” ООД. “SD Нели” гр. Добрич предоставя гориво за тракторите и комбайните. Няма проблем е доставката на гориво, тъй като се намира в района.

3.2. Бъдещи доставчици

Като цяло настоящите доставчици се запазват и за в бъдеще. Новите доставчици ще са свързани със:

- фирма “Агрострой” ООД – тя ще извърши проектирането и извършването на строежа на овцефермата. След това продължава със поддръжката и доставката на необходимите материали за това;

- фирма “Агротрейд” ООД – тя ще извършва доставката на доброкачествената източнофрезийска порода овце;

- фирма “Зоомедикс” – гр. Добрич – тя ще доставя необходимите медикаменти за овцете, както и ще извършва необходимите прегледи.

4. Маркетингова стратегия

Относно маркетинга на бъдещата овцеферма, Владимир Вълчев работи по следните принципи:

- да се проучат и задоволят конкретните потребности на пазара от овцевъдни продукти. Клиентите са основният ресурс на производителите;

- предлаганите овцевъдни продукти да задоволяват в максимална степен потребностите;

- комуникационни взаимодействие между производителите и клиентите, т.е. изграждане на прави и обратни връзки. При правите връзки – информират се клиентите за осъществяването на фермата, запознават ги с характеристиките на произвежданите продукти и т.н. Обратните информационни връзки – получаване на информация за потребителите, техните критерии и оценките, които дават за закупените продукти.

- да се намери най-краткия и ефективен път за придвижване на производствените овцевъдни продукти, така че да се появят в най-подходящото време и място до крайния потребител, т.е. в максимална степен да се намали времето и пътя за реализация.

За търговците на дребно ще има 25 % отстъпка, а за търговците на едро 35%.

Нашият екип се свърза с две рекламни агенции - “ Контур” и “ Маг”. За реклама в специализиран каталог за бизнесмени ще използваме услугите на рекламна агенция “ Контур”, а за изготвяне на рекламното послание за радио и вестници - рекламна агенция “ Маг”.

От направеното маркетингово проучване във Варна е установено, че най - четеният вестник е вестник “ Труд ”, а най - гледания телевизионен канал е “Мустанг “, затова нашата реклама ще бъде издадена и излъчена в тези медии.

ІV. Финансови данни и икономическа обосновка

Икономическата обосновка има за цел да даде оценка за икономическата целесъобразност на проекта, на неговата икономическа ефективност.

На основата на редица изходни икономически показатели се определят най-важните оценъчни критерии и показатели.

1. 
   Инвестиционни разходи
   

Те се състоят от следните по-важни групи елементи:

• 
  научноизследователски и проектоконструкторски работи;
  
• 
  проучване и проектиране;
  
• 
  закупуване на лицензи, ноу-хау, техническа документации и др.
  
• 
  Капитални вложения – преки и съпътстващи;
  
• 
  Налични дълготрайни материални активи (по остатъчна или възстановителна стойност), които се предвижда да бъдат използвани;
  
• 
  Ликвидационни стойности на дълготрайни материални активи, които се ликвидират;
  
• 
  Оборотен капитал или неговото изменение, необходим за започване на производството.
  

Общият им размер е сума от разходите по отделни елементи:

n

C_j = ∑ C_ij,

където C_j са инвестиционни разходи от j-ти вид.

В нашия случай тези разходи възлизат на 248 890 лв:

Наименование	Количество	Сума
1. Сгради	7	113 000
2. Ел. инсталация с автономно захранване	2	10 890
3. Почиствателна система	2	74 000
4. Допълнителна техника и оборудване	7	13 000
5. Други разходи по поддръжка и офис оборудване за целия период	-	34 500
6. Разходи по фирмата реализирала проекта	-
Общо		248 890

2. Определяне размера на очакваните приходи от реализацията на иновационния проект.
Това е най-важната и най-трудната прогноза, която трябва да се направи. Определя се нетния размер на приходите от продажби по години (месеци) на икономическия живот на проекта. Той включва времето за изграждане (внедряване), времето за усвояване на проектната мощност и периода на нормалната експлоатация, който съответства на амортизационния срок на основните машини и оборудване или се определя от инвеститора.

За базисна година се възприема годината, предхождаща представянето на проекта за експертиза.

Нетният размер на приходите от продажби по години (месеци) на икономически живот се определя като произведение от обема на продажбите в натура и очакваните пазарни цени:

n

TR = ∑ Q_i.P_i,

P_i – нетни продажни цени на i – ти вид продукти.

Когато обемът на продажбите е в пряка зависимост от капацитета и степента на неговото използване, най-напред се определя производствената мощност (ПМ), а на база на очакваната степен на използване (К_{интегр.изп.}) се определя обемът на продажбите в натурално изражение (Q):
ПМ = Еф_пл.П_мч, или

ПМ = Еф_пл/Н_в

Q = ПМ.К_{интегр.изп.}

и обратно

ПМ= Q/К_{интегр.изп.}

Където Еф_пл е общ планов ефективен фонд време на машините

П_мч – часова производителност на машините;

Н_в - прогресивна трудоемкост на 1-ца продукция;

К_{интегр.изп.} – коефициент на интегрално използване.

За по-нагледно, ако приемем, че една овца от източнофрезийската порода дава на година 440 л мляко, при 600 овце, овцефермата ще има добив приблизително 263 260 л. При продажна цена от 1,20 лв/л приходът ще възлиза на 315 955 лв.

След като се направи икономическа обосновка, се вижда, че още в първата година от новото производство разходите по проекта ще са възстановени и дори ще има печалба от порядъка на 75 000 лв. Това естествено е в разрез с динамичната продажба на овче мляко на пазара.

3.Определяне на необходимите експлоатационни разходи за иновационния проект

Експлоатационните разходи се определят на база на действащите пазарни цени на суровини, материали, горива, енергия, труд, амортизационни отчисления и др. По време на съставяне на проектната разработка:

№	Икономически елементи	2003
1.	Разходи за материали	2483
2.	Разходи за външни лица	150
3.	Разходи за амортизации	1572,50
4.	Разходи за заплати	25 300
5.	Разходи за СО и надбавки	796,8
6.	Други разходи	50
	Всичко	30 352,30

Табл. 10

или още може де се определи по формулата:

Където С_j са разходи по елементи ли статии на калкулация;

VC – променливи разходи

FC – постоянни разходи

В случая ТС = 30 352,30

Тези разходи са сигурни, за това фирма “Дивал” ги включва към кредита, защото те трябва да са осигурени предварително. Това се прави със цел да се осигурят заплатите на работниците и задълженията към държавата, независимо от това дали ще реализира печалба в края на годината или не.

4. Определяне на очаквания брутен и нетен финансов резултат от иновационния проект.

Финансовият резултат преди и след данъчното облагане се определя така:

П_брутна= TR-TC

П_нетна= П_брутна-Т

Където Т са данъци (данък печалба, данък за общините и др.)

Данък върху печалбата 15%

Данък за общините 3%

Др.данъци 2%

Общо 20 %

П_нетна =315 955-63 191 = 252 764

5. Определяне на нетния паричен поток от иновационния проект.

Паричния поток (CF) е изключително важен изходен показател при определяне икономическата целесъобразност на иновационния проект. Той изразява действителния размер на паричните средства, които са на разположение на фирмата за възвръщане на направените инвестиционни разходи.

NCF= П_нетна+А_М ± ∆О_бК
В нашия случай не се очаква изменения в необходимия оборотен капитал по години и затова брутният и нетният паричен поток си остават едни и същи или 252 764 лв.

6. Определяне на дисконтиращата норма и на дисконтирания паричен поток за иновационния проект.
Нетния паричен поток не може да се използва директно за нуждите на финансовия анализ на проекта, защото не е отчетена стойността на парите във времето. След като бъдат осъвременени очакваните бъдещи парични доходи, те може да бъдат сравнявани и съпоставяни с направените в момента инвестиционни разходи.

NCF_i

DCF = ∑

(1+r)ⁿ

където r е пазарен лихвен процент (цена на кредита), а n-брой години.

DCF=252 764/1.16=217 900

7. Определяне на показателите и критериите за оценка на целесъобразността и ефективността на иновационните проекти.
7.1. Нентна сегашна стойност (NPV) – изразява абсолютната ефективност на проекта. Изчислява се като разлика между направените инвестиционни разходи и дисконтирания нетен паричен поток:
NPV= - C_j + ∑DCF_i

NPV= - 248 890 + 217 900 = 30 990

NPV >0 – проектът е ефективен;

NPV=0 – проектът е неутрален

NPV<0 - проектът не е ефективен
В нашият случай проектът е ефективен. При това положение може да се отпусне желания кредит, но трябва да се изчисли за колко време той ще бъде изплатен.

7.2. Вътрешна норма на възвращаемост (IRR). Тя показва ефективността на инвестицията в относителна величина – коефициент или процент.

NPV= - C_j + ∑DCF_i=0
Чрез различни варианти се търси при какъв лихвен процент (r) NPV ще бъде равна на 0.

При нас лихвеният процент трябва да бъде равен на 0,0155, защото

NPV= - C_j + ∑DCF_i

NPV=- 248 890 + 248 890 = 0

7.3. Брой откупувания или коефициент на откупуване (Бр._отк.).

Този показател показва какъв брой откупувания ще направи проектът при експлоатацията му в рамките на икономическия живот или какъв коефициент от инвестиционните разходи ще се откупят.

Бр._отк = (∑DCF)/C_j

Бр._отк = 217 900/248 890 = 0.87 пъти

7.4. Срок на откупуване (Т).

Срокът на откупуване показва за какъв париод от време (брой години) проектът ще се откупи, т.е. ще възвърне направените инвестиционни разходи за него.

Т= C_j/∑DCF/n, където n=3, C_j = 248 890, DCF = 252764

Т = 2,95 или приблизително 3 годишен срок на изкупуване.

VІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Оценката на възможността за довеждането на една иновация до пазара изисква оценка на размера на капитала, необходим да осигури желаната пазарна позиция. Освен това повечето предприемачи искат да знаят не само какъв пазарен дял може да бъде завладян от този продукт, но и какви и кога са очакваните парични потоци. Времето и начинът за възвръщане на инвестирания капитал са важни за инвеститорите. Ето защо предприемачът трябва внимателно да изследва пазара, вероятните разходи за навлизане и вероятния сценарий за ликвидация на инвестицията и за осигуряване на възвръщаемост за инвестицията.

Процесите на глобализация доведоха до широко разгръщане на конкуренцията между фирми от различни държави. Това налага разработването на нови стратегии както на държавно, така и на фирмено ниво, които да целят развиването на конкурентни предимства, основаващи се върху иновациите. Повишаването на конкурентоспособността на националната икономика, на отделните сектори и фирмите, е определяща предпоставка за постигане на икономически растеж, за справяне с конкурентния натиск в Европейския съюз.

Присъединяването на България към Европейския съюз е стратегическа цел за страната, чието постигане изисква изпълнението на определени критерии, посочени в заключенията на заседанието на Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген. По отношения на втория критерий – икономически, изискващ развитие на функционираща пазарна икономика, особено значение придобива развитието на ефективно функциониращ малък и среден бизнес в страната, чийто успех е силно зависим от степента на адаптиране и прилагане на нови производствени технологии.

Секторът на малките и средните предприятия е не само важен източник на научни идеи, но е и основен канал за пренасянето на технологичните иновации, създадени от университетските и научните лаборатории и институти, до промишлеността.

В България проекти за въвеждане на нови технологии и реализиране на иновации могат да бъдат реализирани с държавно финансиране, финансиране по линия на международни програми, с банкови кредити или с риск.

София,

Януари 2008 г.

 секторите са иззети от националния план за развитие на земеделието и селските райони

Каталог: Files -> Docs
Docs -> Обща характеристика на картите и плановете
Docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците
Docs -> Sylabus z disciplíNY
Docs -> Библиографическая база данных по спектроскопии ядерного квадрупольного резонанса и квадрупольным взаимодействиям
Docs -> Какво се крие зад ирландското икономическо чудо и приложим ли е ирландският икономически модел в българия?
Docs -> Договор № Д/2012 г., Проект № Д
Docs -> В помощ на земеделските стопани, които желаят да участват в мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони
Docs -> М. Вуков, Л. Георгиева
Docs -> Професор Per-Henrik Groop, md, dmsc, frcpe

Изтегляне 301.08 Kb.

Сподели с приятели: