12
обществото, както и използването на тези знания с цел разработване на нови приложения
13
Предложената дефиниция е еднотипна с въведеното значение за НИРД в предходното издание на наръчника (от 2002 г.), и е възприета от мнозина автори в изследваната област
14
. В контекста на така формулираното определение научноизследователската и развойна дейност се представят като общ систематичен процес, в който не съществува конкретно разграничение между двете дейности.
За специалисти в областта обаче понятието следва да бъде разгледано на база взаимовръзката между двата процеса „научноизследователски“ и „развоен“
15
. Поради разнородния характер на дейностите, определяни като научноизследователски, в икономическата литература те се класифицират като фундаментални изследвания и приложни
изследвания16
Фундаменталните изследвания се осъществяват от научни екипи с цел придобиване на ново знание без предварително да съществува конкретно приложение или виждане за употребата му. Причина за реализацията на фундаменталните изследвания не е прякото създаване на иновация, а разширяване и допълване на познанията в дадена област. В текстовете на Наръчника на Фраскати под фундаментални изследвания най-общо се разбира всяка експериментална или теоретична дейност, предприета с цел придобиване на нови знания и изследване на причините за съществуването на определени явленията. В обхвата на фундаменталните изследвания попадат и дейности по анализ на факти и обстоятелства без предварително да има визия за тяхното приложение или използване
17
. Следователно фундаменталните изследвания са основно насочени към формулирането и тестването на хипотези, теории и закони, чиито резултати се публикуват като научни разработки. В
Наръчника на Фраскати е въведено и понятието
„Oriental basic research”. За „Oriental basic research” се определят
дейности по научни изследвания, извършени с цел те да допринесат за създаване на знание, чрез което да се подпомогне за решаването на съществуващ или бъдещо очакван проблем. Подобни изследвания се осъществяват по повод вече дефиниран проблем, поради което те следва да се разграничават от „чистата форма“ на фундаменталните изследвания
Приложните изследвания са дейности, насочени към придобиване на ново знание за целите на конкретна задача или практически проблем. По своята същност те се извършват за потвърждаване на възможните приложения на резултатите от фундаменталните изследвания или за определяне на нови методи и начини за постигане на определена цел. Следователно резултатите от приложните изследвания са насочени към утвърждаване на технологичното производство и пазарно внедряване на новосъздадените продукти, методи и системи.
13
Frascati manual (2015). Guidelines for collecting and reporting data on research and experimental development.
The mesurment of scientific, technological and innovation activities, OECD, Paris, p. 44.
14
За повече информация виж: Чобанова, Р. (2012). Иновативност на националната икономика, АИ „Проф. Марин
Дринов“, С., с.123.
15
Roussel, P. A., K. Saad, T. Erickson. (1991). Third Generation R&D: managing the link to corporate strategy, Arthur D. Little,
INC., USA
, р.14.
16
Frascati manual (2015). Guidelines for collecting and reporting data on research and experimental development. The mesurment of scientific, technological and innovation activities, OECD, Paris, р.50.
17
Ibid, р.50.
13
В
обхвата на НИРД попада и развойната дейност (виж Фигура 1.5.). От своя страна развойната дейност представлява серия от процеси по придвижване на знанието или иновацията през етапите на създаване на продукта или концепцията, нейното усъвършенстване и подготовка за търговско представяне. Успехът на всяка иновация се поставя в пряка зависимост не само от формиране на знанието, представено чрез етапа на научноизследователската дейност, но и от неговото успешно прилагане и реализация чрез етапа на развойната дейност. От предходното може да се направи извод, че
научноизследователската дейност се свързва със създаване на ново знание, чието приложение и реализиране е в пряка зависимост от целта на неговото формулиране и изграждане. На
тази основа ако се приеме, че крайният резултат от НИРД е разработване на ново знание или иновация, то
резултатът от „развойната дейност“ е прилагане на даденото научно или инженерно познание с цел свързване на формираното знание от една сфера на дейност с друга18
Сподели с приятели: