School-family



Дата24.06.2017
Размер106.96 Kb.
#24107
МОДЕЛИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ „УЧИЛИЩЕ – СЕМЕЙСТВО”
Иван П. Иванов
MODELS OF PEDAGOGICAL INTERACTION "SCHOOL-FAMILY"
Ivan P. Ivanov



    ABSTRACT: The report describes four models of pedagogical interaction "school-family"; Epstein Family-School Partnership Model, Hoover-Dempsey-Sandler Model of parental involvement, Dunst and Bouchard Family Enabling And Empowerment Model, Sheridan & Kratochwill Model.

    Research financed from Research project on SHU № RD-05-190/07.03.2011.

    KEYWORDS: models of pedagogical interaction "school-family"

КОНЦЕПТУАЛНИ РАМКИ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО УЧИЛИЩЕ-СЕМЕЙСТВО. Основната политическа и педагогическа концепция е за партньорство между училище и семейство. То се дефинира като "... актуализацията на ресурси и способности на всеки, ... процес, който включва обучение да работят заедно и оценяване на положителния принос на всеки партньор на връзката" (Bouchard, 1998). Истинско партньорство е основано на взаимно доверие, общи цели и двупосочна комуникация. То е взаимна връзка и преговорен процес, които изискват време.


Дебати се водят за равнопоставеността и реципрочността в отношенията между семейството и училището. Критиците на равнопоставеността и застъпниците на водещата роля на училището са болшинство. Счита се, че равнопоставеността води до загуба на професионалния контрол.

МОДЕЛИ НА ПАРТНЬОРСТВО СЕМЕЙСТВО-УЧИЛИЩЕ. Основните модели са четири: на Епщайн, на Хувър-Демпси, на Сандлър, на Шеридан и Кратохвил. Моделите се допълват взаимно, доколкото те водят до стратегии за подобряване на ефикасността на всички участници.

МОДЕЛ НА ПРИПОКРИВАЩИТЕ СЕ СФЕРИ НА ЕПЩАЙН. Джойс Епщайн (Epstein) е най-често цитираният автор, когато става дума за теорията за родителското участие. По тази причина отделяме на модела й (Epstein Family-School Partnership Model, 1996) по-голямо внимание.

Най-важните среди, в които децата растат и се развиват са семейството, училището и обществото. Училището и семейството споделят отговорностите за социализация на детето. Въпреки че някои практики на училището и семейството се провеждат отделно, има важни неща, които трябва да се направят съвместно от тях.

Връзката между семейството и училището е в припокриващи се области (theory of overlapping spheres) на цели и мисии.

Тъй като се приема, че детето е причината за връзката между семейството и училището, моделът фокусира върху ключовата му роля като ученик. Ако учениците чувстват грижите и се насърчават да работят усилено, те са по-склонни да направят всичко възможно в академично отношение.

Върху съвместната дейност на училището и семейството влияят три фактора (сили): време (Сила А), характеристиките, житейската философия и практика на семейството (Сила Б) и тези на училището (Сила В ).

Областите се припокриват в голяма степен през предучилищна възраст и началното училище и намаляват в последствие (А).

Когато родителите участват в образованието на техните деца (Б), зоната на взаимодействие между двете сфери се увеличава. Също и когато дейностите на училището насърчават родителското участие (В).

Взаимодействието между двете сфери достига своя максимум, когато училището и семейството функционират като истински партньори в рамките на цялостна програма, която включва определен брой общи дейности.



СФЕРИ НА РОДИТЕЛСКО УЧАСТИЕ. Моделът на Епщайн включва шест основни вида дейности, които свързват семейства, училище и общности.

(1) РОДИТЕЛСТВО. Родителите имат задължения към децата си: надзор, ръководство и предоставяне на необходимите материали; здравословни и безопасни условия и домашна среда, която насърчава обучението и доброто поведение в училище. Училището трябва да осигури обучение и информация в помощ на семействата за подпомагане в отглеждането на децата, подобряване на педагогическата им култура и осведоменост за развитието на техните деца и предоставяне на съответни ресурси чрез семинари, видеокасети, компютърни телефонни съобщения; курсове за обучение на родители; посещение на домовете на учениците, за да се помогне на семействата и училището взаимно да се опознаят; родителско-учителски срещи за обмен на информация за целите, силните и слаби страни на децата им и др.

(2) КОМУНИКАЦИЯ. Включва: отчитане на училището пред семействата и предоставяне на информация за учениците; съобщения до родителите за училищните програми и напредъка на учениците - академични достижения и личностно развитие. Комуникацията трябва да е ефективна, навременна, релевантна, двупосочна, въвличаща в училищните мероприятия (открити врати, конференции, семинари); средствата за комуникация трябва да бъдат подходящи за родителите и техните културни особености, а процесът трябва да бъде двупосочен - индивидуална среща с всеки родител поне веднъж годишно с последващи дейности; езиково подпомагане на семействата; папки с ученически работи и тетрадки, изпращани ежеседмично за преглед и коментари от семейството; редовно осведомяване за графици чрез обяви, записки в бележниците на учениците, телефонни обаждания и други; бюлетини, включително информация за въпроси, реакции и предложения; информация за избора на курсове, програми и дейности в училищата; информация относно всички училищни политики, програми, реформи, оценки и преходи от степен в степен; предложенията им за промени в училищните програми и др.

(3) ДОБРОВОЛЧЕСТВО. Родителите могат да допринесат значително за функционирането на училището - родителско участие в училище, доброволческа дейност на родителите в класните стаи и в присъствието им в специални събития; организиране на доброволци и осигуряване на възможности. Училищата могат да извлекат максимална полза от този процес чрез създаване на гъвкави графици, така че повече родители могат да участват, чрез работа, която да отговаря на способностите и интересите им; организация и участие в дейности, инициирани от училището или общността по оказване на поддръжка на учащите се. Форми на работа - участие като анкетьори в изследване за идентифициране на ученически интереси и способности; стая или център на семейството – за доброволен труд и срещи; предоставяне на ресурси за семействата; семейни интернет мрежи (Фейсбук, Скайп) или други структури, които да предоставят на всички семейства необходимата информация; семейни патрули, за да се повиши безопасността на учениците извън училище и др.

(4) ЖИВОТ ВКЪЩИ. Училището включва семействата в образователна дейност на учениците у дома и ги подпомага, за да го правят ефективно; дискусии за училището, насърчаване; включване на семейството в подготовката на децата у дома. Форми на работа - информация на семействата за необходимите умения по всички предмети във всеки клас; за насоките на домашната работа и как у дома да се следи и да се обсъжда нейното изпълнение; за това как да се подпомогнат учениците при недостиг на знания и умения; интерактивни домашни работи – учениците да покажат и да обсъдят със семейството си това, което учат в клас; календари с дневна или седмична заетост за родителите и учениците; учебни дейности през лятната ваканция; семейно участие в подпомагането на учениците при определяне на академичните цели всяка година и план за работа и др.

(5) ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ. Училищата могат да предоставят на родителите значими роли в училище при вземане на решения и да им помогнат да се възползват максимално от тази възможност. Включване на родителите в ръководните структури на училището, родителско участие в училищни комисии, съвети и др. Училището трябва да бъде отворено за всички сегменти на обществото, а не само за хора, които имат най-много време и енергия, за училищни въпроси;

(6) СЪТРУДНИЧЕСТВО С ОБЩНОСТТА. Училищата трябва да координират работата и ресурсите на общността, бизнеса, колежи и университети, както и други групи за укрепване на училищните програми, семейните практики и развитие на уменията на учениците. Училищата могат да помогнат на семействата да получат достъп до услуги за поддръжка, предлагани от други институции (здравни, културни), както и на децата след училище. Обмен между родителите в рамките на една и съща общност. Организиране на социални услуги за семейството на "едно гише" чрез партньорства на училището с различни социални институции. Услуги за общността от ученици, семейства и училището като цяло (еко проекти; изкуство, музика, драма, дейности за възрастни хора; уроци или тренинг програми). Участие на бивши възпитаници на училището (Алумни) в училищните програми.

СЕДМАТА КАТЕГОРИЯ. Mattingly et al. (2002) добавят и седма категория: "академично образование за родители", за образование на родителите в училище – най-често на имигранти (курсове по език) и нискообразовани, спонсорирани от училището

ЕПЩАЙН: ПРИНЦИПИ ЗА ПАРТНЬОРСТВО:

1. Обща отговорност на училището, семейството и общността за обучението и развитието на учениците.

2. Партньорството между училището, семейството и общността е многоизмерно понятие. В рамките на шестте вида участие се разработват всеобхватни програми за партньорство.

3. Партньорството между училището, семейството и общността е основен компонент на организацията на класната стая. Действията за изпълнение на програмата за партньорство трябва да включат всички родители.

4. Партньорството между училището, семейството и общността изисква ръководство на много нива.

5. Партньорството между училището, семейството и общността трябва да развива качествата и уменията на учениците. То изисква оценка на изпълнението на програмата - междинни и окончателните резултати.

6. Справедливост – равни възможности за всички семейства да се ангажират по начин, който подкрепя напредъка на всички ученици в училище.

МОДЕЛ НА РОДИТЕЛСКО УЧАСТИЕ НА ХУВЪР-ДЕМПСИ И САНДЛЪР. Моделът (Model of parental involvement, 1997) на Катлин Хувър-Демпси и Хауард Сандлър (Hoover-Dempsey, Sandler) показва процеса на участие, който започва с решение на родителите да се включат, вариращо в зависимост от: степента на вграждане в родителската роля - разбирането, че сътрудничеството е част от ролята им на родители, чувството си за ефикасност в подпомагане на детето - смятат, че могат да окажат положително въздействие върху образованието на детето си, поканите, искания и възможности за участие, представени от детето и училището - смятат, че детето и училището желаят родителите да бъдат включени.

Родителско участие има три основни източника.

Психологически мотиватори, насърчаващи включването: родителски убеждения (те смятат, че трябва да бъдат включени); чувство за ефикасност на родителя при работа с училището.

Възприети покани за участие: от училище (напр. структура, мениджърски практики, училищния климат, училищни практики); от детето (детето ми ме помоли); от учителите (учителят на детето ме попита или ме помоли).

Контекстни елементи: притежавам знания и умения, полезни за успеха в училище на детето; имам време и енергия за участие.

След като родителите вземат решение за участие, те избират специфични дейности, според: възприемането на собствените им умения и способности, времето и енергията с които разполагат и конкретните покани за участие от децата, учителите и училището.

Целта на родителското участие е неговото влияние върху резултатите в училище на детето, по-специално върху неговите знания, умения и чувство за ефикасност за постигане на успех в училище.

МОДЕЛ ЗА ДАВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРАВОМОЩИЯ НА СЕМЕЙСТВОТО НА ДЪНСТ И БУШАР. Моделът (The Family Enabling And Empowerment Model) на Карл Дънст и Жан-Мартин Бушар (Dunst, Bouchard, 1996) е на принципите за даване на възможност и правомощия с цел пълно споделяне на знания, умения и опит.

Упълномощаването включва актуализиране на ресурсите на всеки човек и правомощия на родителите да определят своята роля и да определи естеството на тяхната съвместна работа.

Този модел описва връзката родител-учител на основата на взаимен обмен, в която всяка страна се учи от знанията и опита на другите.

Това е подход, основан на идеята за равенство, която признава, че всяка страна има специални знания и опит, които може да сподели. Така и родителите, както и учителите допълват силните си страни.

Дънст описва четири благоприятни характеристики за партньорство: емоционални предразположения (нагласи), въз основа на доверие, ангажимент, великодушие, емпатия и разбиране; интелектуални предразположения (убеждения) на базата на честност, доверие, взаимно уважение, гъвкавост и разпределение на отговорностите; отворена, двупосочна комуникация, която предполага активно слушане и себеразкриване и поведение - действия, които манифестират съответните нагласи и убеждения.

МОДЕЛ НА ПАРТНЬОРСТВО НА ШЕРИДАН И КРАТОХВИЛ. Сюзан Шеридан и Томас Кратохвил (Sheridan & Kratochwill, 2007) посочват основните разлики между подхода на партньорство и традиционните отношения между семейството и училището.

При традиционни ориентация се подчертава водещата роля на училището, като инициативата е само от него. Целите се определят от училището, понякога са споделени с родителите. Учебните планове - също. "Универсален подход" - културните различия трябва да бъдат преодолени, тъй като се възприемат като бариери. Различните роли разделят участниците.

При партньорска ориентация има ясна нагласа да работят заедно, за да се насърчават достиженията на детето. Често двупосочно общуване. Оценяване на културните различия и признаване важността им за създаването на положителен климат. Ролите са ясни, взаимни и поддържащи. Целите за учениците са взаимно определени и споделени. Плановете са изработени съвместно; с договорени роли за всички участници.

Анализирайки конкретни аспекти на семейно-училищно партньорство, Шеридан и Кратохвил са склонни да поставят специален акцент върху две от тях: съвместни отношения и споделена отговорност за резултатите в училище.

Отношенията между партньорите са съвместни, взаимно зависими, и балансирани. Различни лица работят заедно, за да споделят определянето на целите и решаването на проблемите и за създаване на отношения на доверие. Идеята за партньорство включва основно преструктуриране на начина на съвместна работа в дома и училище. Взаимно допълващи се роли - всеки от партньорите прави уникален принос, който е взаимноизгоден. Всички имат общо равни възможности при вземането на решения.

Споделени са ресурси, власт и отговорности по отношение на обучението и социализирането на децата. Целите са определени съвместно. Резултати, постигнати в рамките на партньорството са значително по-добри от тези, постигнати от всяка страна в изолация.

Поддържането на положителна връзка е приоритет. Личните нужди остават на заден план, за да се даде предимство на нуждите и целите на партньорството. Културните ценности и традиции на семейството и училището са уважени. За да бъде успешно партньорството, партньорите трябва да смятат, че другият човек е надежден, работи за взаимната цел и има положително отношение към другите. Всички вярват, че партньорството и очакваните резултати са достойни за необходимите разходи на време и енергия.

Партньорствата са с ясно определени цели. Акцент върху резултатите

Семейно-центрираният подход изисква укрепване на семейството - необходимо за ефективно партньорство. За да се формира такова партньорство между училището и семейството е важно да се определят потребностите, да се мобилизират ресурси да се развият семейният капацитет, сили и способности.

При партньорство-центрираният подход се обръща специално внимание на развитието на умения и компетенции на семейството и учителите.

Авторите определят три основни цели на партньорството на семейството училището: създаване на значими роли на членовете на семействата в подкрепа на детето си; осигуряване на непрекъснато въздействие; повишаване на компетенциите на всички участници.

НЕОБХОДИМИ УСЛОВИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО. Според Шеридан и Кратохвил това са „Четирите А”:

Подход (Approach) - училището трябва да поеме отговорност по отношение на участието на семейството, докато последното трябва да споделя отговорността за резултатите в училище.

Нагласи (Attitudes) - училището и семейството трябва да споделят идеята, че заедно те могат да постигнат повече.

Атмосфера (Atmosphere) - училището трябва да се превърне в "семейна общност", изграждане на взаимно доверие.

Действия (Actions): Предаване тон на партньорството чрез двупосочна комуникация семейство-училище; насърчаване на ангажимента на семейството за учене у дома, по-сериозно участие в училище, непрекъснатост.

Те водят до успешен учебен опит: нормално социо-емоционално-поведенческо развитие; положителни учебни резултати


ЛИТЕРАТУРА

A Bridge to the Future. Collaboration between Parents, Schools and Communities Edited by: dr. Frederik Smit, prof. dr. Kees van der Wolf, prof. dr. Peter Sleegers. Stichting Katholieke Universiteit te Nijmegen, 2001.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница