Съдбата на ''малкия човек'' в повестта на ''Шинел''
Изтегляне 50.5 Kb.
|
| Съдбата на ''малкия човек'' в повестта на ''Шинел'' Сборникът ''Петербургски повести'' е едно от върховните постижения в творчеството на великия руски писател Николай Гогол. Неповторимото преплитане на смешното и ужасното, на комичното и трагичното в съдбите на героите на такива повести като ''Нос'', ''Записки на един луд'' и ''Невски проспект'' оформят уникалната и неподражаема художествена стилистика на този руски класик. Финалното произведение в сборника е повестта ''Шинел'', завършена през 1842г. Творбата се превръща не само във една великолепна книга, но и в еблема на Гоголевото творчество и на реализма като художествен метод на изображение. Повестта ''Шинел'' е вълнуващ разказ за нерадостната съдба на обикновения човек. Това е човекът с невзрачна външност, незначителна професия и дребна служба. Главният герой на произведението - Акакий Акакиевич Башмашкин, е лишен дори от нормалните човешки радости като дом и семейство. Негови постоянни спътници са бедността, незачитането и унижението в работата. Самотен и отчужден, той е загубил живата връзка със света и хората. В повестта шинелът не е просто дреха, а символ на последния опит на един ''малък'' и нещастен човек да намери своето място в обществото, което го отблъсква и унищожава. Акакий Акакиевич е типизиран образ. Героят не е изключителна личност, макар името му да звучи доста странно дори за времето, когато се е родил. Майка му го кръщава на непопулярен светец от църковния православен календар, без да съобрази колко неподходящо ще се окаже духовното име в светския, земен живот. Героят не блести с външността си. Напратив, външният му вид е доста неугледен и отблъскващ. Той е надхвърлил средната възраст, нисък и оплешивяващ е. Лицето му е ''сипаничаво'', косата - червеникава и оредяваща. Бузите са отвратително сбръчкани, даже цветът на кожата е неприятно ''хемороиден''. Принуден от нищетата, чиновникът Башмачкин ходи почти постоянно облечен с чиновническата си униформа ''вицмундир'' и обут с прилежащите съм нея бутуши. Но героя не е съдено да се радва и на сполучлива служебна кариера. Той изпълнява дребна длъжност в ''един департамент'' като редови преписвач на писма. Акакий върши работата си със завидно усърдие, дори с удовлетворение и страст. Но неговото страдание не е оценено от началниците и колегите. Висшестоящите не виждат пред себе си човека, а някакво безлично колелце в чиновническата машина. Поради това книжата за преписване са му подавани с ледено мълчание, което подсказва негласното презрение към дребния служител. Колегите на героя стигат по-далеч. За ''разтуха'' те често и злобно се подиграват с него. Ръсят върху плешивото му теме накъсани хартии с ехидното и унизително обяснение, че ''вали сняг''. Дори портиерът на сградата с безразличието си демонстрира неуважение към незначителния служещ сякаш минава ''най-обикновена муха''. Дългата, механична и еднообразан дейност е осакатила интелекта на преписвача. Отчаяният опит да препише документ, в който само трябва да промени глаголните форми от първо в трето лице, завършва с мъчителен неуспех. Личността на героя, подтискана с десетилетия от шаблонната робота, е загубила способността да се розвива и усъвършенства интелектуално. Героят няма приятели, негови постоянни спътници са бедността и самотата. Заплатата му е толкова мизерна (''четиристотин рубли годишна''), че той заделя месеци от залъка си, за да си ушие лелеяния шинел. Акакий Акакиевич няма собствено семейство, не притежава собствен дом. Живее под наем при възрастна хазяйка и пресмята всяка копейка. Точно премерени са злобните подмятания на другите чиновници, че ще бъде принуден да се ожени за седемдесетгодишната старица, за да пести поне от наема. Героят сякаш е лишен от всичко - близки, приятели, материален комфорт, уважение и професионална кариера. Жива е само неговата ''малка'' човешка душа и надеждата, че неизменният, унищожителен и монотонен ритъм на нерадостното му битие може да бъде променен. ''Оставете ме, защо ме оскърбявате?'' е неговият трогателен вопъл, насочен не само към колегите в службата, но към живота и света изобщо. Ключ към жадуваната промяна е ушиването на новия шинел. Старият е безнадеждно остарял, протрит и кърпен. По мразовитите улици и булеварди на студения Петербург необходимостта от топла връхна дреха е неотменима. Дългата ''одисея'' по покупката на по-евтин плат и намиране на добър шивач не е неприятна за Бушмачкин. За първи път от много години в живота си той има конкретна цел и се стреми да я постигне. По пътя към постигането й логичон идват и контактите с другите хора. Акакий Акакиевич се сприятелява с шивача Петрович, черпи го с водка и двамата дълго умуват как в рамките на оскъдните средства да направят така жадуваната дреха. Денят, в който Башмачкин прекрачва прага на департамента с новия шинел е ден на неговата малка, но ценна победа над трудностите на съдбата. Колеги и началници оценяват тази победа, но по друг начин те поглеждат към човека с новата дреха. Зад невзрачната външност те като че ли съзират човешките достойнства на пренебрегвана от тях личност. Шинелйт придобива символичното значение на връзката между героя и другите хора, на началото на нов живот извън убийствената прегръдка на отчуждението. Връхна точка е промененото битие на Акакий е отправената му покана ''на чай'' в дома на колега. Притеснен в началото, героят постепенно отпуска сърцето и душата си, смее се на шегите заедно с присъстващите. За първи път той се чувства част от някаква човешка общност. Разбира се, щастието на ''малкия човек'' е краткотрайно. Законите на живота и обществото бързат да му го отнемат. Незвестните нощни злосторници не просто открадват връхната друха на Башмачкин. Те отнемат и малкото му останало човешко достойнство. Героят не губи просто шинела си, той е лишен от надеждата за нов живот. Отчаяните му усилия да издири крадците срещат ледената стена на безразличието, която държавата често поставя пред обикновените граждани. Дори ''високопоставеното лице'', което с лекота може да реши неговия дребен в материално отношение проблем, си позволява грозно да го наругае и позорно да го изтони от кабинета си. За отритнатия, унизен и смазан от административната машина и нейното високомерно бездушие обикновен човек има само един път - смъртта. Изчезването на един редови служител от света на живите минава толкова незабелязано, колкото безличен е бил и неговия живот. Бедният чиновник няма да остави след себе си семейство и родственици и окончателлно изчецва ''същество от никого незащитено, никому не скъпо, за никого неинтересно''. А в департамента само след три дни ще назначат на неговата длъжност нов, по-млад чиновник, защото държавният механизъм просто сменя дребните си детайли, без да се интересува от човешките изменения на нечия лична драма. Но Гоголевата повест не може да бъде характеризирана единствено като симфония за безнадеждността на ''малкия човек''. Писателят с неподражаем художествен усет вплита фантастичен елечент в иначе реалистичния замисъл на творбата. Още в първите си сборници ''Вечери в селцето край Диканка'' и ''Миргород'' Гогол показва завидно умение да съчетава реалното с нереалното, действителността с легендата и приказката. Затова художествения прийом с появяващия се дух на Акакий Акакиев по петербургските улици, които със зловещ смях сваля шинелите на минувачите, органично се вписва в художествената тъкан на повестта. Възмездието, което Акакий въздава на тези, които са го унизили приживе, е закъсняло, но заслужено. ''Високопоставетоно лице'' ще изживее най-страшния кошмар в живота си, предизвикан от собственото му нодуто високомерие и чувство за непогрешимост. Подобно на другите реалисти, Николай Василиевич Гогол залага на нова концепция за света и човека. Според него не изключителните личности, а ''малките'' хора саздават и определят облика на епохата. В изстрадалите истини за техния ''незабележим'' живот се крие неподправената истина за времето и човешкия характер. Затова Гогол остава в световната класика и паметта на поколенията редом с образа на ''малкия'', невзрачен и обикновен Акакий Акакиевич Башмачкин. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 50.5 Kb. Сподели с приятели:
|