Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница13/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   26

6. И ЕТО, ВСИЧКО СТАНА ДОБРО!

Творението на Бога предлага на смирения човек премъдри изводи. Ако притежава истинска духовна грамотност и просветление, той ще съумее да разбира прочетеното в двете велики книги: Библията и природата. Библията е по-богата, но природата я илюстрира съвършено.

Божието творение, както се убедихме, е осъществено и направлявано в абсолютен порядък. Навсякъде откриваме строги природни закони. Но те не са сухи или досадни. Вселената не е механизъм, който се движи и работи, а в същото време има отблъскващ вид и неясно предназначение.

Да знаем, че светът е устроен с математическа точност далеч не е достатъчно. Съчиненията на специалистите -- астрономи, физици, математици или химици -- не могат да се четат от обикновените и несведущи по проблемите хора. А Библията и природата са книги, до които може да се докосне всеки човек. Стига да пожелае, той може да прочете в тях дълбоки и прекрасни истини. "Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения" (Псалм 104:24).

Библията и природата ни учат, че освен колосална и законосъобразна, Вселената още е и прекрасна и целесъобразна.

Да, Бог -- Творецът на всичко видимо и невидимо -- е Автор на една прекрасна Вселена.

Тайната на този въодушевяващ факт не се крие само в премъдростта и всемогъществото на Триединния Бог. Има една по-съществена причина. И тя е, че Сам Бог е прекрасен! Тази истина никак не е маловажна. Езическите народи са създали митологии, които гъмжат от страшни и грозни божества: Мардук, Дагон, Молох, Веелзевул, Хепри, Перун и т.н. Дори гръцкият Зевс е непривлекателен като гръмовержец и притежател на качества със съмнителна нравствена стойност.

Давид възкликна, преклонил душата си пред лицето на Бога на Всемира: "Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го диря в храма Му" (Псалм 27:4). Псалмопевецът бе цар, естет и творец в областта на литературното и музикалното изкуства. Но той не ламтеше да гледа златни дворци и купища скъпоценни камъни. Давид бе ненадминат ковач на изящната словесност. Музиката, която създаваше и изпълняваше на арфа, бе божествена; тя имаше власт дори над умопомрачения Саул, когото облагородяваше и съживяваше. И все пак!... Този гениален представител на античността лелееше само една мечта, възпламеняваше в сърцето си само един копнеж, насочваше вътрешната си същност само в една посока: да живее в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледа привлекателността на Господа.

Божествената красота -- това познава всяка дълбоко духовна личност -- е една ос, около която се завърта целия космос -- този необятен, законосъобразен, но и съвършено красив свят!

Блажени Августин (354-430) е констатирал един чудесен закон: "Красотата е еманация на Бога".

Прекрасният Творец е дал началото и устройството на прекрасен духовен свят.

Генерал Уйлям Буут, основателят на "Спасителната армия", описва едно свое видение, в което му се явили ангели. Всяко небесно същество било обгърнато със сияние от цветовете на дъгата, но то било толкова ярко, че той трябвало да извърне бързо лицето си. Видението оставило у Буут неописуемо впечатление на неземна красота и блясък.

Светото Писание напълно подкрепя такова едно впечатление от духовна среща с безплътни Божии служители. Нека си спомним за посещението на двете Марии рано на първия ден от седмицата в гроба на възкръсналия Христос. Евангелист Матей пише за Господния ангел, който бе слязъл от небето да отвали камъка: "Изгледът му беше като блескавица и облеклото му бяло като сняг" (Матей 28:3).

Пророк Даниил обрисува по подобен начин личността на небесното същество, което го посети на брега на р. Тигър: "Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ" (Данаил 10:6). Сравнението на пророка е великолепно! За да добият читателите по-реална представа за ангела, той уподобява външността му с изгледа на "хрисолит". Този скъпоценен камък има сиянието и цветовете на морската пяна, която често пречупва в себе си цветовете на дъгата.

Седем века по-късно ще има подобна опитност и новозаветният пророк Йоан Богослов. В книгата Откровение той ще ни представи образа на небесния пратеник така: "И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му като огнени стълпове" (Откровение 10:1).

Невъобразим в своята духовна красота е бил дори Сатана преди безумното падение на своята гордост. Пророк Езекиил пише с дълбока горчивина за него: "Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост" (Езекиил 28:12). Пророк Исая го нарича "Денница, син на зората" (Исая 14:12). Едва ли може да има по-сполучливо сравнение за Сатана от това с планетата Венера -- нашата Зорница и Вечерница!

Поради своята изключителна красота ангелите често са сравнявани в Св. Писание със "звездите" (Откровение 12:4 и др.).

Красотата на първоначалното творение била отличителен белег и на видимата Вселена. Макар днешният материален свят да отстъпва в значителна степен на първоначалния по причина, която ще поясним по-късно, той поразява със своята естетическа неповторимост.

Дори такъв рационален и суховат философ като Имануел Кант (1724-1804) е бил запленен от прелестта на Всемира. "Две неща изпълват сърцето на човека с все по-голям възторг: звездното небе над нас и нравственият закон в нас". Такава е поетичната и етическа констатация на Кант. И ние ще я приемем като справедлива изповед на всяко човешко сърце.

Кой от нас не се е любувал на разливащото се огнено злато на залеза? Кой не е мечтал да тръгне по лунната пътека през безбрежна водна шир, за да намери любов и щастие? Кой не се е вслушвал задъхано в пролетния хор на горските птици или в късния летен оркестър на щурците? Кой не е благодарил за сиянието на звездното небе и цветната покривка на природата? Можем ли да изброим всички прелести на окръжаващата ни действителност? Можем ли да издирим красотите на целия Всемир?

Прочетем ли Псалм 19:1-6, ще усетим, че се втурваме в прекрасната въртележка на Вселената, в която бликат багри, струят звуци и се излъчва съвършена хармония.

Великият Гьоте твърдял: "Изкуство и природа са едно", защото Вдъхновителят на първото е Творец на втората! Слава да бъде на Бога!

Мнозина от нас знаят наизуст стихотворения, отразяващи хубостта на видимата природа. В много домове по стените висят картини с великолепни пейзажи. Но сигурно не на всички е известен фактът, че в най-хубавите музикални произведения на Хайдн, Бетовен, Вагнер и мн. др. са вплетени трели на дроздове и славеи, чучулиги и синигери. Бразилският композитор Гомес в своята опера "Робът" представя слънчев изгрев над величествения залив на Рио де Жанейро. Възлизащата светлина се придружава от оркестрова музика, пресъздаваща песента на птиците, които се включват едни след други в неповторим химн.

За какво ни свидетелства всичко това? -- За неоспоримата истина, че Вселената е прекрасно творение на съвършен Творец. Тя е шедьовър над всички шедьоври!

Цитираният вече съвременен астроном Паоло Мафей писа: "Това е великолепна космическа гледка, толкова очарователна и в естетическо отношение, че повече напомня творба на художник, отколкото описание на действителността. Започваме да подозираме, че у физика е надделял поетът, притаен в подсъзнанието му, който е избрал цифрите, за да вдъхне живот на едно собствено видение, така както композиторът избира нотите, а художникът -- палитрата от цветове".

Затова великият Кеплер озаглавил своето главно съчинение за Вселената -- "Световна хармония" (1619). Там откриваме удивлението и благодарността на учения, че Творецът е Автор на един прекрасен и хармоничен свят. "Световна хармония" на Кеплер е образцово научно произведение и псалтир на една благоговейна душа.

Хубостта и хармонията на Всемира обаче не изчерпват истините за първоначалното творение.

Едва ли бихме били развълнувани от красотата на ангелите например, ако никога нямахме възможност да контактуваме с тях. Каква цена би имало и най-прелестното цвете, ако то пръска отровна миризма? Бихме ли могли да се надяваме на съчувствие и защита от съвършената творба на Микеланджело -- Давид?

Красотата не може да просъществува без порядък и смисъл. Творецът е прекрасен. Но Той е и Законодател, Който опложда със Своята премъдрост всяко явление, факт, истина.

Григорий Петров бе писал някъде, че "тайната на красотата е в хармонията, в пълното съгласуване на отделните части в едно образцово цяло".

Така ние достигаме до важната особеност на Божието творение -- неговата целесъобразност.

Именно това е твърдението на Светото Писание: "Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения".

Съвременният планетолог проф. д-р Михаил Маров даде преди няколко години интервю в нашата преса, което бе озаглавено: "Големият шанс на третата планета". Ученият сподели много ценни мисли за местоположението на Земята -- третата поред спрямо Слънцето (след Меркурий и Венера). Той каза, че само три тела от Слънчевата система, освен Земята, биха могли да станат родина на някакви форми на живот. Това са: Венера, Марс и Титан (един от спътниците на Сатурн). Обаче само Земята има своя изключителен шанс!

Планетата Венера от памтивека е считана за "небесна красавица Ѕ 1". Затова древните астрономи са я удостоили с името на римската богиня на красотата и любовта. За тази планета са създадени безброй нелепи легенди. Днешната наука установи, че Венера е една адска "красавица". Планетата е обгърната от "атмосфера" с дебелина ок. 65 км, която се състои от 97% въглероден двуокис и други газове. Кислород почти няма. На повърхността й температурата е 460-480 градуса (С), а налягането е 90 атмосфери -- колкото е то в нашите морета на дълбочина 1 км. Двете космически сонди, които успяха да се спуснат на повърхността на Венера, макар и подготвени за тези адски условия, издържаха само около час и след това изгоряха...

На Марс пък цари друга крайност: планетата се намира в прегръдките на постоянен студ. Дори денем на слънце температурата се движи между -40 и -50 градуса (С). Пейзажът е пустинен, с редуващи се пясъчни дюни и разхвърляни скали. Има ръждив оттенък поради голямото наличие на железен окис. Две сонди "Маринър" успяха да направят снимки, които не показват следи на някакви живи форми.

Само на Сатурновия спътник Титан е наблюдаван земният процес кръговрат, но той е на газа метан, който на Земята се нарича "блатен газ" и се образува при гниене на органически вещества на дъното на блата и рудници без достъп на кислород.

А на Земята ние се радваме на благодатния кръговрат на водата, който във формата на облаци ни пази от убийствените лъчи на Слънцето, а когато падат хладните струи на дъжда или кристалните снежинки през зимата, всички организми добиват жизнени сили.

Професор Маров завършва интервюто си с думите: "В последна сметка все си мисля, че на Земята й е провървяло най-много".

Колко трябва да благодарим ние, вярващите хора, за неповторимия шанс на нашата планета! Спасителят на човечеството съвсем не се изрази мимоходом, когато оповести: "... защото Той (Творецът) прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните" (Матей 5:45б).

След като "слязохме" на Земята -- най-щастливата планета в Слънчевата система, -- нека се спрем на някои целесъобразности, които дължим на Божията милост.

Въздухът, например, се състои от 21% кислород и 79% азот. Да си представим само за миг, че съотношението би било обратно. Тогава бихме изгорели моментално!...

Известно е, че хората и животните вдишват кислород и издишват въглероден двуокис. Как е възможно да не се е свършил досега кислородът? Но нека не се плашим -- Бог е намерил и за това великолепно разрешение! Растенията, които покриват и украсяват Земята, като същевременно служат често и за храна на земните твари, изпълняват важната задача на съвършени пречиствателни филтри. Те разлагат въглеродния двуокис, като задържат въглерода, а кислорода освобождават за хората и животните. Учените наричат това екология (наука за взаимоотношенията на организмите -- животни и растения -- и околната среда). Вярващите хора пък говорят за Божия промисъл!

Водата е изключително важна за почвата и всички живи организми. Бог я е дал в изобилие на нашата щастлива Земя -- тя заема около 2/3 от цялата й повърхност. Срещаме я в забързани и пенливи поточета, в дълги и широки реки, в мощни водопади или необятни морета и океани. Водата се движи по-бързо или по-бавно, или пък остава в застой. Там, където тя няма движение (локви, малки езера или блата), водата се вмирисва, разваля и е негодна за употреба от повечето живи твари. В моретата и океаните водата се движи на всеки 6 часа под формата на приливи и отливи, които се влияят от луната. Но и това не би било достатъчно, за да бъде запазена свежестта на водата. Затова Бог е промислил в морската и океанската вода да има огромни количества сол. За потоците и реките, които се движат бързо, солта не е необходима!

Колко висока е отговорността на вярващите хора в този свят на неверие! Нали Сам Спасителят се обърна към нас с думите: "Вие сте солта на земята" (Матей 5:13а). Това означава, че от Христовите последователи се изисква да играят ролята на фактор, който предпазва безбрежната шир на човечеството от духовна и нравствена развала!

Можем да посочим безброй примери, които свидетелстват за едно целесъобразно устройство на микро- и макросвета, но това би значело да се впуснем из необозримите дебри на Вселената. А за такова грандиозно пътешествие човешките сили са крайно недостатъчно.

На онези, които все още не са успели поради плътски причини да дойдат до благоговейно преклонение пред Твореца на всичко видимо и невидимо, ще препоръчаме съвета на Джордано Бруно (1548-1600): "Трябва да търсим Бога не в човешките дребнавости и унижения, но в ненакърнимите природни закони, в блясъка на Слънцето, в образа на нещата, в истинския Образ на Най-висшия, както те стават очевидни във вида на безбройните живи същества, които светят в безкрайността на неизмеримото небе и живеят и чувстват, и възклицават към Най-добрия и Най-великия".




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница