Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница14/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   26

БОГ И ЧОВЕКЪТ

Въпросът за същността на човека е един от най-древните в историята на човешката мисъл. Можем да го открием още в древноегипетската лирика и Упанишадите, в шумеро-акадската легенда за Гилгамеш, в древногръцката митология и в свещените химни на инките. Той звучи тържествено и в Библията, пропит със смирено удивление: "Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?" (Пс.8:4). Този въпрос е тревожел мислители, въодушевявал е поети, подбуждал е към творчество музиканти и художници. Всяка епоха е давала по-малко или повече точен отговор, но и до днес човекът остава една наистина голяма тайна.



1. ЧОВЕШКИ ТЕОРИИ ЗА ЧОВЕКА

Философията -- наред с основния си въпрос -- поставя и въпроса за човека.

Съвременният философ Т. И. Ойзерман дава интересно определение за философията като "Концепция за света и концепция за човека". Това означава, че философията претендира за правото да отговори първа на въпроса: "Що е човек?" Ще отбележим, обаче, различието в схващанията на философите от всички известни досега школи. Често техните отговори си противоречат един на друг, поради което сблъсъкът им е доста войнствен и горещ. Така, например, Платон (427-347 г.пр.Хр.) определя човека като "двукрако животно без пера". Когато чул това странно определение, присмехулният Диоген от Синопа (Мала Азия) оскубал един петел и го показал на съвременниците си с думите: "Ето човека на Платон..." Същият философ, представител на киническата школа, търсел човека посред бял ден със запален фенер. С това той искал да покаже нагледно трудността на древния въпрос: "Що е човек?"

Древноизточната философия се опитвала да намери правилния отговор за същността на човека. Затова вниманието било обърнато към себепознанието. В свещената книга на индусите "Брахадараняка-упанишада" е записано: "И ако някой напуска този свят, без да е видял собствения си свят, то този свят подобно на непрочетена Веда или на неизвършено деяние не му носи никаква полза". Древноегипетската мисъл също поставя самопознанието на вътрешния свят на човека като необходимо изискване. В поемата "Разговор на разочарования с неговата душа" авторът се обръща към самия себе си, защото е убеден, че само по този начин ще намери утеха. Макар отличителна черта на древноизточната философия да е тъмната краска на песимизма, тя се стреми подчертано към изясняване на човешкото "аз" и мястото му в света. Древнокитайският философ Лао-дзъ (VI-V в.пр.Хр.), известен като основател на религиозното течение даосизъм, считал, че върховният стремеж на човека трябва да бъде постигане на абсолютно бездействие. Тази идея е сходна с учението на индийските Упанишади, където се казва: "Когато човек спи, то той... постига тогава висшето битие, постига самия себе си".

Класическата гръцка философия бележи стъпало по-напред в човешкото познание, защото представлява едно по-активно търсене. Сократ (около 469-399 г.пр.Хр.) издига като девиз надписа от фронтона на Аполоновия храм в Делфи: "Познай самия себе си!" Това е един призив за осмисляне на човешкото съществуване и дейност. С осъзнато достойноство за мястото на човека звучат думите на друг мъдрец -- Протагор (около 480-411 г.пр.Хр.), представител на школата на софистите: "Човекът е мярка на всички неща: на съществуващите, че съществуват, и на несъществуващите, че не съществуват". Тази идея намира отражение и в трагедиите на Еврипид (около 480-406 г.пр.Хр.). Най-способният ученик на Сократ -- Платон -- се спуснал към дълбините на човешкото битие. Според него венецът на природата притежава тяло и душа. Възгледът му за нематериалния елемент на човека е едно истинско прозрение в сферата на езическата мисъл. Душата, според Платон, е проста и безтелесна по своята природа; тя няма начало и край; тя слиза от света на висшето и се връща след смъртта на тялото отново там. Философът нарича човека "измислена от Бога играчка", което е "най-доброто предназначение" за него ("Законите", VII). Аристотел (384-322 г.пр.Хр.) виждал ролята на човека като "обществено животно", т.е. като същество, което може да общува и съзнава необходимостта от съвместен живот със себеподобните си. До тази идея се доближава и Сенека (около 4 г.пр.Хр.- 65 г.сл.Хр.), но римският философ посочвал божественото милосърдие и надеждата за изкупление на човешката греховност.

С установяването на християнството философията издига постройката на възгледа за човека върху основите на вярата. Августин (354-430) -- едно от първите светила в небосклона на новата мисъл -- свежда предмета на философстването до човека и неговите отношения с Бога. В прекрасните му "Изповеди" ще прочетем с вълнение думите: "Човекът е едно от Твоите творения, Господи, и неговият инстинкт е да Те прославя". Тома Аквински (1225-1274) е другият стълб в храма на християнската философия. За него човекът е "нещо, съставено от душа и тяло". Подобно на Платон, той разглеждал душата като вечна и безсмъртна субстанция, която е независима от тялото. И още: "човекът се отнася към Бога като към някаква своя цел". Тази цел обаче не се постига с напъните на разума, а посредством вярата на сърцето.

За да придобием по-пълна представа за философските търсения на човешката същност, ще се спрем накратко на два съвременни възгледа: екзистенциализъм и марксизъм.

Екзистенциализмът (буквално: съществуване) насочва вниманието към човешкото съществуване, което се характеризира като живот, който става реален, когато се изживява страстно.

Екзистенциализмът е най-влиятелната философска школа, ангажирала съзнанието на Западната интелигенция и широките слоеве след Втората световна война. Една от съществените причини за това е, че главните й представители са не само блестящи философи, но и даровити писатели, умеещи да сведат своите идеи до пластични образи и метафори, които се възприемат трайно от масовия читател. Спомням си -- като ученик в гимназията -- с каква страст четяхме "Чумата" на Албер Камю (1913-1960), а за Ницшевия "Заратустра" се препирахме по алеите на русенския парк, който в такива случаи оправдаваше името си "Парк на свободата". За съжаление, тогава нямаше нито един преподавател, с когото да можем да дискутираме положителното и отрицателното в екзистенциализма. Отговорите бяхме принудени да откриваме сами, много по-късно. Но интересът ни към този светоглед доказваше поне неговата жизненост, защото (както е известно) той е враг на всяка натрапена отвън философска система, каквато бе марксизмът.

Привлекателната страна на екзистенциализма е, че разглежда човешкото съществуване с оглед на волята и чувствата. Човек е страстно създание. Всичко, което е и върши, е плод на неговата страст. Той чувствува, смее се, плаче, говори, пее, копнее, бива щастлив, гневи се, но винаги -- страстно. Човешкият живот не може да се сведе до законите на биологията или до суха интелектуална дейност. Жан-Пол Сартър (1905-1980) твърди: "Човек се самоопределя малко по малко именно с това, че се хвърля в света, че страда и се бори там". Човек е, съществува, само тогава, когато решава да приеме отговорността за своето съществуване и утвърждава себе си пред предизвикателствата на живота и призива за свобода.

Същевременно обаче екзистенциализмът издава минорните тонове на дълбок песимизъм. Още Фридрих Ницше (1844-1900) бе сложил възможно най-черните очила за един философ, издигайки с две ръце погребалния лозунг: "Бог е мъртъв". От което следва, че... животът е безсмислен. Щом няма Бог, няма вечност, а щом няма вечност, няма Истина и ценности. Няма надежда, няма светлина, няма етика, няма... Човек сам трябва да реши как да живее. Той сам трябва да въплъти Истината, морала, смисъла на своя живот. Човек трябва да се превърне в... Свръхчовек.

За никого не е тайна докъде доведе Ницше себе си и света. Философът приключи действително безсмиления си живот в лудницата, а една от най-цивилизованите части на света -- Европа -- бе полуразрушена от Втората световна война.

Сартър и Камю -- живи участници в разтърсващите издъно военни събития -- поемат пушливата факла на песимистичния екзистенциализъм. Бухенвалд и Аушвиц, пожарищата и унищожаването на културни паметници и плодородни площи, десетките милиони трупове и отчаянието натрапват извода: "Ето на какво е способен човекът!"...

"Човек е безполезна страст" -- до този извод успява да допълзи в своите философски търсения Жан-Пол Сартър, обезверен и ядосан. Нашите тревоги и копнежи се оказват в крайна сметка изпразнени от съдържание. Човешкият живот е безсмислен. Той представлява една нелепа космическа шега, а студената, безлична, безразлична Вселена е комедиантът. Никой не се грижи за човека, който е обречен да се изпепели в своята страст. Сартър е безжалостен в много от субективните си умозаключения за човека: "Всичко съществуващо се ражда без разум, продължава по-нататък от слабост и умира случайно". Това не дава кой знае какви надежди. Сартър сам разказва, че когато някакъв младеж поискал съвет от него, философът-екзистенциалист му отвърнал: "Ти си свободен, избирай, т.е. откривай". Но какво, прочее? Само това, че "човек е безполезна страст"...

Марксическата философия имаше безкомпромисната претенция, че може да замести успешно всяка идеология и да даде най-правилен отговор за същността на човека. Марксизмът крещеше по улиците, училищата и културните подиуми, че ще създаде утрешния нов човек. Свидетели сме на явното сгромолясване на марксизма, за да си позволим по-пространното му опровержение. Рухването на Берлинската стена, жертвите в Тимишоара и Вилнюс са достатъчни аргументи против него.

Всеизвестно е, че марксизмът бе най-големият враг на християнската религия. Никита Хрушчов (1894-1971) бе заявил високомерно: "Нямаме нужда за политиката си от Евангелията: ако някой те удари, просто си обърни другата буза. Ние показахме, че всеки, който ни удари по бузата, ще му падне главата". Историята показа тъкмо обратната истина, но това е предмет на друга дискусия...

Марксическата антропология представлява форма на хуманистическата антропология изобщо: човекът е в центъра и постигането на неговото благосъстояние е главната цел. В едно от ранните си съчинения Карл Маркс (1818-1883) бе писал недвусмислено: "човекът е най-висшето същество за човека". Идеята за Бог и трансцендентен на материята Творец се изключва напълно. Затова на човека се гледа като на продукт на социално-икономическата система. Реалният, конкретният човек е такъв, какъвто го е оформило обществото. Социалните неправди гнетят мнозинството и затова трябва да бъдат премахнати. Маркс извежда своя революционен императив от предпоставката, че всеки социален строй (освен социалистическият) довежда постепенно до сблъсък между антагонистични групи от хора, които определяме като "класи". Кърви и пожарища трябва да изливат основите на новото време, новите отношения, новите човеци. Трябва "да се премахнат всички онези условия -- твърди Маркс, -- при които човекът е унижено, поробено, презряно същество".

Но кой може да извърши това? Йозеф Тон, един от интелигентните румънски пастири, пострадали от режима на Чаушеску, счита основателно, че към революционни действия може да пристъпи само човек, който е преминал през "две психологически състояния". Най-напред, той трябва да е изпаднал в отчаяние, да няма абсолютно никаква надежда за отвъдния живот, вкопчил се в сегашното си съществуване. Второ, той трябва да бъде безскрупулен човек, убеден, че Бог не съществува и няма кой да му държи сметка за престъпленията. Не е чудно при такива постановки, че марксизмът роди своите "чудовища", които тероризираха повече от четири десетилетия страните на централна и източна Европа. В това отношение ницшеанството изглежда като тежък, но краткотраен кошмар.

Биологията, като положително знание, също търси верния отговор за същността на човека.

Онзи неин дял, който се занимава специално с произхода на човека и човешките раси, както и с историческите и географски промени в строежа на човешкото тяло, се нарича антропология. През последните два века се разпространи и разви теорията за еволюцията, т.е. наличието на постепенно развитие и изменение, което довежда до качествени промени сред представителите на животинския свят. Още Аристотел описал 500 вида животни, които сравнил и подредил последователно. Това го довело до извода, че във всички неща -- дори и в неодушевените предмети -- действат някакви вътрешни сили, които предизвикват развитието и изменението на техния строеж. Този възглед е доста наивен в сравнение с постановките на съвременните учени-еволюционисти. Безспорна заслуга за новите постижения в областта на антропологията имат изследванията на французина Жан Батист Ламарк (1744-1794), германеца Каспар Фридрих Волф (1734-1794) и особено англичанина Чарлс Дарвин (1809-1882). По-късно поддържници на еволюционната теория са: Томас Хъксли, Ернст Хекел и др. В наше време се ползуваше с голяма почит теорията за самозараждането и развитието на организмите, предложена от съв. акад. А. И. Опарин (1894-1980).

За да разберем как разглежда произхода на човека еволюционната теория, ще си послужим с изводите на младия съвременен учен Артур Винделбанд, изложени в книгата му "Откъде е дошъл човекът?". Ето накратко неговите заключения:

1. Днешните човекоподбни маймуни (шимпанзе, горила, орангутан и гибон), които в биологията се наричат "висши примати", са родствени с предполагаемите предци на човека. Последните обаче са тръгнали по свой, самостоятелен път на развитие от милиони години и чрез мутация, естествен подбор и приспособяване към променящите се условия на околната среда са се обособили като "хоминиди". Винделбанд поддържа хипотезата, че двата клона са се разделили преди ок. 30 мил. години (а според други -- преди 14 мил. год.).

2. В Южна и Източна Африка са намерени кости на група хоминиди, които антропологът Р. А. Дарт нарекъл през 1924 г. -- "австралопитеци" (от лат.ез. -- "южни маймуни"). В науката тези предполагаеми обитатели на земята влизат като "прачовеци". Те са се движели според Винделбанд на два крака в изправено положение. Хранели са се с месо и растителни продукти. Не са познавали огъня, но си служели с прости уреди. Смята се, че са достигнали до някои форми на човешко поведение. Обемът на черепа на "австралопитеците" бил много малък -- 500-800 куб. см. Според таблицата на Винделбанд те са живели преди 6 000 000 -- 500 000 год. На този проблем са посветили дълго време -- повече от 20 год. -- изследователите Лики (баща, майка и син), извършили много разкопки в Африка.

3. В Източна Азия и Индонезия, в някои части на Африка и Европа изследователите открили находки от древни представители на човечеството. През 1891 год. френският антрополог Дюбоа попаднал на една теменна кост, която сметнал че принадлежи на онези предци, които Хекел назовал "питекантропи". Една година по-късно Дюбоа намерил и една раменна кост в същите геологични слоеве. По-голям шанс имали американецът Блек и германецът Вайденрайх, които открили през 1927 г. в скални пролуки близо до гр. Пекин, Китай, останки от 45 индивида, които нарекли "синантропи". Според антрополозите тези хоминиди представляват крачка напред в еволюцията. Те живеели в пещери, дори строели първобитни жилища; познавали и огъня, който им служел за отопление и приготвяне на храна. Вероятно, както твърди Артур Винделбанд, те са притежавали известна мисловна способност и са се съобщавали с нечленоразделна реч. Обемът на черепа на питекантропите бил средно 1050-1110 куб. см. Учените смятат, че са живели от 1 000 000 до 30 000 год.

4. През 1856 год. учителят Карл Фулрот от Елберфелд, Германия, категоризирал намерените около Дюселдорф костни останки към друга древна човешка форма. Тези представители получили името "неандерталци" (по р. Неандер). Оттогава са открити повече от 150 индивида из Западна Европа и Азия. Сечивата на неандерталците били на по-високо ниво в сравнение с питекантропите. Винделбанд им приписва изработването на различни остриета, примитивни шила и оръдия, които са подходящи за рязане, стъргане и пр. Находките от Крапина, Югославия (от 1899 до 1905) обаче, дават основание да се предполага, че между неандерталците съществувал канибализъм (човекоядство), защото били намерени натрошени черепи. По отношение на общото развитие на човечеството тези представители се смятат за "страничен клон" на хоминидите, който се е отделил рано от общия корен и изчезнал в края на последния ледников период.

5. Последната група са "съвременните хора", чиито най-ранни представители се наричат "кроманьонци" (по пещерата Кроманьон, Франция). Винделбанд датира находките към 20-30 хил.год. (а други определят възрастта им към 40 хил.год.). Сечивата на кроманьонския човек ще да са били по-разнообразни и усъвършенствувани; открити били уредите за лов: лък, харпун, копия, пики и др. Познато било облеклото от животински кожи. За украса се използували черупки от миди, охлюви и животински зъби. Правели се жилища, които представлявали дървени скели, покрити с кожи. Развит бил психичният живот и общественото съзнание; появила се и членоразделната реч. Около 10-12 хил. год. настъпила т.н. "неолитна революция", изразена в опитомяването на животните и култивирането на растенията. Тогава човечеството преминало и към заседналия начин на живот.

Интерес представляват за нас и някои модерни хипотези за произхода на човека на планетата Земя.

Те се свеждат, най-общо казано, до теорията за "космическия палеоконтакт". По-надолу ще поясним какво разбират някои под това учение.

Още основоположникът на астросоциологията и космонавтиката, руският учен Константин Едуардович Циолковски (1857-1935), допускаше съществуването на "висши същества" в Космоса извън пределите на земното кълбо. Поради това той не изпускаше възможността за търсене от тяхна страна на начин да се "намесват" в земните работи. В съчинението си "Волята на вселената. Неизвестни разумни сили" той писа: "Ние сме уверени, че зрелите същества във Вселената имат средства да се прехвърлят от планета на планета, да се намесват в живота на изостаналите планети и да се свързват със също така зрелите като тях". По този начин Циолковски формулира закона за неизбежно космическо разпространяване на обществото на определено ниво от неговото развитие.

Лауреатът на Нобелова награда Френсис Крик (р. 1916 г.), който разкри тайната на генетичния код, и химикът Лесли Оргуел са автори на хипотезата за пренасянето "зърната на живота" на нашата земя от някаква свръхцивилизация, развила се някъде из дебрите на Вселената.

За подобни твърдения учените се основават на факти и явления от миналото, които не се поддават на логически обяснения. Така например, шумерската цивилизация, за която се знае, че е предшествала вавилонската, е била една от най-древните на Земята. Никой обаче не е открил нищо ясно за произхода на шумерите. Непонятен е фактът, че те са били носители на високоразвита цивилизация. В една от клинописните таблички стои митичен разказ, който сякаш е в пълна подкрепа с теорията за "космическия палеоконтакт". Ето какво пише древният автор: "През първата година в тази част на Персийския залив, която граничи с Вавилон, се появи животно, притежаващо разум. То се наричаше Оанес. Цялото тяло на животното беше като на риба, но под рибената глава то имаше друга глава, а отдолу, заедно с рибената, опашка имаше крака като на човек. Гласът и думите му бяха разбираеми. Това същество през деня общуваше с хората, но не приемаше храна от тях; и то ги научи на писменост и на науки, и на всякакви изкуства. Научи ги да строят къщи, да издигат храмове, да пишат закони и им обясни законите на геометрията. Научи ги да различават земните семена и им показа как да събират плодове". По-нататък в клинописа се посочва, че след много векове отново се появили подобни същества, за да проверяват как са възприели шумерите предадените им знания. Някои учени виждат в този мит алюзия за извънземните пришълци, като, например, радиоастрономът Карл Сейгън и проф. И. С. Шкловски. В своята книга "Разумният живот в Космоса" те достигат до зашеметяващия извод, че през цялата си история земята е била посещавана от чуждопланетни гости, поне 10 000 пъти!...

Ръководителят на един от космическите центрове в САЩ Йозеф Блумрих се опита да изтълкува по подобен начин видението на пророк Езекиил за "четирите живи същества", които имаха по 4 лица и крила, и колелета, пълни с очи, движещи се заедно с тях (Езекиил 1 гл.4. Според Блумрих тук става дума направо за космически летателен апарат. Специфичните фигурки от камък и имена, намирани в Южна Африка, или скални рисунки с необичайни контури често се тълкуват като изображения на извънземни гости.

Теорията за "космическия палеоконтакт" днес има много привърженици. Постоянно се появяват книги в нейна подкрепа, в които по-сериозно или по-лековерно се насочва вниманието към извънземни пришълци, донесли живота и знанието в дар на нашата планета.

Различията във възгледите на философи, естественици и астрономи за човека е една логична последица от слабостта и ограничеността на човешкия ум. Макар човекът да е свободна личност, неговият дух не може да бъде напълно независим. Има безброй свидетелства за това, че той представлява отражение на Едно по-висше и безусловно Същество, което вярващите хора наричат Бог. Затова древните обичали да казват: "В нас има Бог", т.е. самите ние сме едно доказателство за съществуването и творческата мощ на Бога.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница