Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница15/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   26

2. ЧОВЕКЪТ -- БОЖИЕ ТВОРЕНИЕ

Първата книга на Библията -- Битие -- започва с разказ, който описва как се е появила мъртвата и живата природа. Още началният стих ни разкрива великата истина: "В началото Бог сътвори небето и земята" (Битие 1:1). В оригиналния еврейски текст се използват два глагола, които характеризират Божиите творчески действия. Те са: "бара" -- за непосредствени и "аса" -- за косвени действия.

"Бара" се използва изключително за чудото на божественото сътворяване в материален и духовен смисъл. Срещаме този специфичен глагол както при творението на света и човеците (Битие 1:1, 27; 2:4; 5:1 и др.), така и при избирането и призоваването на новия, богоугоден Израел (Исая 43:1, 15 и др.). Същата дума откриваме и в обещанието за сътворяването на новото небе и земя (Исая 65:17), както и във вопъла на псалмопевеца за нуждата от ново и чисто сърце (Псалм 51:12). Между другите случаи ще споменем само появата на дивната картина на месианството (Исая 45:8).

Другият глагол, който Мойсей използва в библейския разказ за сътворението, е "аса". Него срещаме в Битие 1:25: "Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка -- според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро". "Създаде", т.е. оформи от вече готов материал за изграждане и направляване на сътвореното. В този смисъл говори и ап. Павел в Евреи 11:3: "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща".

Така Библията ни довежда до откритата свише истина, че човекът е плод на Божията творческа десница.

Първата глава на книгата Битие описва факта на човешкото сътворяване (1:27), а втората глава се спира на самия начин (2:7).

Първите човеци са наречени в Битие 4:1 Адам и Ева. Обаче това не са обикновени собствени имена. Ако се обърнем към еврейския език, ще видим, че тези имена съдържат дълбок смисъл. На оригиналния библейски език "адам" значи изобщо "човек". В разказа за рая и грехопадението (Битие 2:4б-3:24) това понятие навсякъде се предшества от определителния член "ха". Затова и думата в този вид "ха -- адам" е преведена навсякъде "човекът". В разказа за сътворението на венеца на живата природа, обаче, има една тънка подробност: "адам" или "ха -- адам" крият идеята за човека изобщо, а не за отделния индивид. За обозначаването на отделния човек еврейският език си служи със словосъчетанието "бен -- адам", т.е. "син" или "член на човешка раса". Тази особеност е много важна! От разглеждания текст тълкувателите стигат до извода, че под "адам" трябва да се разбира човечеството като цяло, което е плод на Божията творческа десница.

Интерес представлява въпросът за "строителния материал" на човека. Еврейската дума "адама" се превежда на български като "пръст". Така е записано в Битие 2:7: "И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа". Именно затова целият живот на човека е свързан с майката-земя, подобно на гръцкия Антей, който не може да се откъсне от нея, без да изгуби сили. Образуван от пръст, той обработва земята (вижте Битие 2:5) през цялото си съзнателно съществуване с непосилен труд (Битие 3:17, 23), след което костите му отново лягат там, откъдето е произлязъл (Битие 3:19). Но творческата мощ на Бога не се обезсилва след смъртта на човека. Той може отново да извика всички към живот и "множеството на спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение" (Данаил 12:2). В онзи славен миг Създателят "ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си (Филипяни 3:21).

Думата "адама" обаче не означава изобщо пръст. В нея има корен, който е свързан с червения цвят. Затова тълкувателите стигат до извода, че Моисей, като автор на книгата Битие, иска да загатне за особения вид глина, от която е било образувано последното Божие творение. В този случай се привежда като аргумент акадската дума "адаму", която между другите си значения има смисъл и на "кръв", за която всеки знае, че има червен цвят.

За отбелязване е фактът, че Бог сътвори човека последен от всички твари. Затова той е венец на живата природа, най-красив, най-интелигентен, най-властен. Еврейският учен от I в.сл.Хр. Филон Александрийски счита дори, че човекът е "съвършено творение". Агадистите (древните тълкуватели на Светото Писание) използвали едно оригинално сравнение, за да подчертаят превъзходството му над животинските твари. Те пишели, че "облата част на Адамовата пета е затъмнила славата на слънцето, а колко повече е сияело лицето му". На друго място пък се казва, че "Адам бе сътворен за служение на святия Бог, а орбитата на слънцето -- за служение на човечеството". Дали тези поетични сравнения отговарят на самата действителност, ние не знаем, но от библейския текст е очевидна зрелостта на сътворения от Бога човек.

Естествено е съвременният човек да постави въпроса: "Кога е бил сътворен Адам?" Библията не си поставя за цел да отговори на това. Ето защо всички опити на библейските изследователи да "уточнят" отговора на горния въпрос са обречени предварително на неуспех.

Уйлям Х. Грийн и Джон Д. Дейвис, проследявайки родословните таблици в Бит. 5 и 11 гл., стигат до извода, че Адам ще да се е появил някъде ок. 15 000 г.пр.Хр. Други евангелски изследователи, "откривайки" пропуски в списъците на Битие, допускат датиране на творението на Адам към 100 000 или дори 1 000 000 г.пр.Хр. Интересни са, обаче, резултатите на радиоактивния метод на изследване, който датира например появата на индианците към 10 000 г.пр.Хр., а стенните рисунки от френската пещера Lаsсаuх ни отвеждат към 30 000 г.пр.Хр. Следователно трябва да признаем, че творението на човека преследва други цели, несъвпадащи с целите на положителното знание.

Като Божие творение, човекът носи в себе си образа на своя Създател.

Нека най-напред си изясним значението на понятието "образ" изобщо. Езиковедите твърдят, че това понятие крие смисъла на "безсъщностен отпечатък на първообраза". Например нарисуваният портрет на даден човек прилича на оригинала, но няма неговата многообразна същност.

Образът не винаги е непременно материален; това понятие може да представлява и нещо невидимо -- духовно, душевно или отминало. Например възвишеният духовно-нравствен живот на човешката личност представлява образ на живота на Триединния Бог. И обратно -- нравствено лошият живот е образ на личността и делата на дявола.

Богословът от ранния период на историята на Църквата Григорий Нисийски (IV в.) се удивлява от факта, че децата, които са образ на своите родители в детско-юношеската си възраст, наследяват физически и духовни белези от тях и ги предават по атавистичен път няколко поколения напред. Това важи за всички раси и народи. Често пъти по-характерни белези на няколко предшественици се съсредоточават в образа на един потомък. Например синът е взел благородния характер на баща си, лъчезарното лице на майка си, всеотдайността на дядо си, стройната фигура на прадядо си и т.н.

Необходимо е да кажем няколко думи и за отношението между образ и оригинал. В известно отношение двете понятия се противопоставят. Така например ап. Павел пише: "Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертват" (Евреи 10:1). В мисълта, че "законът... не е самата същност на нещата" се съдържа идеята, че образът на божествените разпоредби не е същият като оригинала или първообраза на Бога. Или, по думите на Григорий Нисийски, образът напомня за първообраза. Образът би бил истински, ако притежаваше пълнотата на първообраза. Но той не може да бъде абсолютно тъждествен или единосъщен с него. Тази истина се потвърждава дори ако вземем пример от сложната за човешкия разум доктрина за Божието Триединство. Божият Син, Който е в Отца, както светлината в слънцето и красотата на първообраза в изобразения образ, макар че е единосъщен с Бога Отца, не е Бог-Отец, а е Бог-Син. А за човека можем да кажем, че макар да бе сътворен по образа на Триединния Бог и да отразява в духовната си структура вътрешния живот на Бога, той не е единосъщен с Бога.

Един от най-дълбоките и мъчни за разбиране пасажи в Св. Писание е Битие 1:27: "И Бог сътвори (според оригиналния език -- б.а.) човека по Своя образ; по Божи образ го сътвори (според оригиналния език -- б.а.); мъж и жена ги сътвори (според оригиналния език -- б.а.). Този стих има основно значение за библейската антропология. Изразът: "Бог сътвори човека по Своя образ" означава, че човек е подобен на Бога. Следователно, като действителен образ на Бога, той притежава известни Негови качества, но в ограничена степен. Това се отнася до атрибути, като правда, святост, любов. От друга, страна, обаче изпъкват явните различия между Твореца и Неговото създание -- човека. Бог е духовно, но безтелесно Същество, а човекът е и духовно, и физическо същество. Бог още е вечен, а човекът -- преходен и смъртен. Бог е неизменяем, а човекът -- променлив.

Втората част на Битие 1:27 -- "мъж и жена ги сътвори" -- разкрива нова дълбочина в творческия акт на Бога. Докато в първата част се говори за сътворяването на човека "по Божи образ", тук става вече дума за разделянето на човека на два пола. Казахме, че Божият образ у човека се изразява в духовното сходство. Затова Светото Писание учи, че у Бога "няма мъжки пол, ни женски" (Галатяни 3:28). А това е така, защото духът няма пол, както е случаят с ангелите, например. Тогава защо Творецът е добавил пола към духовния образ на човека?

Според цитирания по-горе църковен писател, съществува една висша закономерност във Всемира. Тъй като всяко сътворено битие има ценност, граници и място в космическата йерархия и се подчинява на премъдрия божествен план, за човечеството има определен брой хора, който е предвиден от Бога. Това означава, че единното човешко същество, което се обхваща от първите и последни човеци, е единен образ на вечно съществуващия Бог. Като всезнаещ и предузнаващ Творец, Господ сякаш е обгърнал в едно тяло цялата пълнота на човечеството. Следователно, Божият образ не е бил само в първия човек, а може да бъде проследен в целия човешки род с еднаква сила. Поради това цялото човечество е наречено "адам", т.е. "човек въобще", понеже за Божието всемогъщество няма нито минало, нито бъдеще, а всичко е безкрайно настояще.

Когато садукеите се опитаха да смутят Исуса Христа със своята гатанка за седмината мъже на една и съща жена, Той им отговори: "А ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници на възкресението, са чада на Бога" (Лука 20:35,36). Оттук и от други библейски пасажи може да се заключи, че според Божия план числото на всички хора ще бъде колкото числото на ангелите. В подкрепа на тази мисъл можем да цитираме и Данаил 7:10: "... милион служители Му слугуваха и милиарди по милиарди стояха пред Него". Това е безчисленото множество на ангелите, което нито се увеличава, нито намалява. Отначало Бог не е предвидил такъв способ за размножаване на хората, но Той е предузнал, че те ще сгрешат и ще отпаднат от Него, че няма да живеят като ангели и, следователно, няма да се увеличават по този начин. За да не просъществува на земята само първата двойка хора -- Адам и Ева, Бог даде на човека физическа способност за размножаване, която отговаря на духовното и физическото му състояние след грехопадението.

В човека, като Божие творение, е заложена възможността за уподобяване на Бога.

Според библейската антропология, първият човек бе сътворен от Бога прекрасен по тяло и душа. В Битие 1:31 е казано: "И Бог видя всичко, което създаде (сътвори -- б.а.); и ето, беше добро". Телата на Адам и Ева бяха съвършено здрави, без недостатъци и греховна немощ, чужди на болките, страданията и смъртта, които са последици от грехопадението (Битие 2:17; 3:16, 19; Римляни 5:12; 6:23а). Душите им, обаче, бяха сътворени по Божи образ и надарени с ценни качества -- разум, чувства и свободна воля. Благодарение на това човекът можеше да се стреми свободно към Бога и да намира в Него: чрез разума си -- абсолютната истина, чрез чувствата си -- блаженство и красота, а чрез волята си -- върховното добро. Така човекът се издигна над цялата видима природа, защото единствен от всички твари след създаването на тялото от земна пръст получи направо от Твореца "жизнено дихание" (Битие 2:7), т.е. жива, безсмъртна душа, в която се крие Божият образ у човека.

Макар и сътворен по Божи образ обаче, човекът не притежаваше абсолютно, а относително съвършенство. А това е така, понеже той е твар. Абсолютното съвършенство е присъщо само на Създателя.

Първоначалното съвършенство на Адам и Ева се състоеше в това, че те бяха добро творение (Битие 1:31). Въпреки различните си елементи -- тяло и душа -- до грехопадението те бяха напълно хармонични същества. Те разполагаха с чудесни възможности да изпълнят отлично своето предназначение -- постигането на богоподобно съвършенство. От първата човешка двойка се очакваше да развие вложените духовни качества и сили до степента на пълно утвърждаване в истината и доброто, за да достигнат до висше блаженство. За тази цел Бог посели нашите прародители в Едемската градина и им възложи да я обработват и пазят (Битие 2:8-9, 15). По същата причина Творецът даде право на човека да даде имена на всички животни и небесни птици (Битие 2:19). А за нравственото му усъвършенстване издаде и най-важната заповед -- да не яде от плодовете на забраненото дърво "за познаване доброто и злото" (Битие 2:17).

Достигайки до самата същина на разглеждания проблем, нека разгледаме пасажа Битие 1:26, 27: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие... И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде" (вместо "създаде" трябва да се чете "сътвори" -- б.а.). Прави впечатление, че в ст. 26 е изразено намерението на Троичния Бог да сътвори човека по Свой образ и подобие, но в ст. 27 четем, че изпълнението е само по отношение на образа, а за подобието не се споменава нищо. Църковните автори са на мнение, че оформеният изначално в Божия промисъл човек като образ и подобие на Твореца е бил сътворен само по Божи образ, а постигането на подобието Богу е било възложено като възвишена задача, която е предстояло да се изпълни. Така трябва да разбираме препоръката на Господа Исуса към Неговите последователи: "И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец" (Матей 5:48). С други думи, Спасителят апелираше към уподобяване, което може да се постига през целия съзнателен живот на всеки човек.

За осъществяване на богоподобието Творецът е вложил в човека големи сили и възможности. В природата на последния съставни елементи са: умът, чувствата и свободната воля. Чрез разума може да се постигне пълнотата на божествените истини. Чувствата се вълнуват като морската повърхност от галещия бриз на духовното блаженство. Свободната воля пък е необходима предпоставка за постигане на добродетелта.

Григорий Нисийски пише: "Ние сме създадени по образ чрез сътворяването, но по подобие ние ставаме сами чрез нашата свободна воля. Да бъдем по образ Божи ни е присъщо..., но да се издигнем до подобие Божие зависи от нашата воля".

Мнозина смятат основателно, че Адам би могъл да се издигне от своето първично състояние на невинност към истинска святост и от своето състояние на безгрешност към съвършена добродетелност, защото невинността не е още святост, нито безгрешността -- добродетелност. Добродетелта, с други думи, е успешно усилие на свободната воля, която постига с помощта на Божията благодат предначертано богоуподобяване. Неспособността да се греши не може да се нарече добродетелност. Нисшите твари например са лишени от разум и свобода на волята. Много техни качества, като кротост, послушание, вярност не могат да се нарекат нравствени. Затова кучето или заекът, конят или орелът никога няма да се уподобят на своя Създатател. Единствен човекът, надарен с разум и свободна воля, е призован за такова извисяване. За тази цел, обаче, той трябва сам да предопредели своята съдба. Ето защо, още от самото начало Бог даде алтернативната заповед: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:16-17).

Ако Адам бе изпълнил заповедта, той би се задълбочил в общуването с Бога и затвърдявайки Божия образ в себе си, би направил голям напредък в постигане на богоподобието. Но той злоупотреби със свободната си воля и животът на човечеството потече като мътен порой към бездната на духовното падение.

Исус Христос е истинският "Божи образ".

Още Жан Калвин (1509-1564) твърдял, че истинската природа на "Божия образ" се разкрива единствено вследствие обновлението на човека чрез Христа. Затова има солидно основание в Новозаветните Писания. Господ Исус Христос е истинският Човек, което бе признато дори от езичниците в лицето на Пилат (Йоан 19:5). Той е най-пълният "образ на Бога" (II Коринтяни 4:4; Колосяни 1:15). Христос е както уникална Личност, така и Представител на цялото човечество, затова Неговите успехи по време на служението Му на земята и победата Му на кръста означават свобода и живот за всички човеци (сравнете Римляни 5:12-21). Той е изпълнил завета с Бога, който бе предложен на човека, за да стане явна неговата участ. Само чрез вяра в Христа можем да се уподобим на нашия Творец, Бога. Ап. Павел е категоричен: "А ние всички, с открито лице като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен" (II Коринтяни 3:18). На тази основа всички човеци могат да се надяват, че могат да постигнат уподобяване на образа на Бога (сравнете Римляни 8:29) до пълното изявление на Неговата слава (I Йоан 3:2). След като сме "се облекли" в новия (Христовия) образ чрез вяра, трябва да съблечем "според по-предишното си поведение стария човек" (Ефесяни 4:24; Колосяни 3:10).

Един от най-видните съвременни богослови, Карл Барт (1886-1968), достига в своето изследване за същността на човека до шеметно прозрение. Според него, ние не можем да опознаем действителния човек, ако не го изучаваме във и чрез призмата на Христа. Антропологията на Барт се основава на този основен принцип. Само по този начин може да се обясни какви са пораженията на греха и въздействието на Божията благодат върху човека. Барт открива и особено значение във факта, че мъжът и жената заедно са били сътворени по "Божи образ", като подчертава възможността за общуване и взаимопомощ като съществен белег на човешката природа. Но човек може да познае Бога и да изяви своя божествен "образ" само чрез въплътения Божи Син -- Исус Христос.

Блез Паскал бе писал в своите "Мисли", че "отделно от Исуса не знаем нито какъв е животът ни, нито каква ще бъде смъртта ни; не познаваме нито Бога, нито самите себе си". Но с Исуса можем да узнаем всичко това!




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница