Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница16/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   26

3. ЕДИНСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Както видяхме вече, Светото Писание показва, че човечеството произлиза от една двойка. Така е записано още в първата глава на Библията: "И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде (навсякъде да се чете: "сътвори" -- б.а.). А по-нататък разказът продължава: "И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи" (3:20). Ключ към идеята за единоначалието е името, което получава майката на цялото човечество. По-нататък в свещения текст тази идея минава като ярък лъч, който свързва всеки човек със Спасителя. Ап. Павел определя главно място на жената -- майка в спасителния план на Бога. След като посочва нейната слабост, той бърза да заяви: "Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие" (I Тимотей 2:15).

Ще се спрем по-подробно на библейския аргумент за единоначалието на човечеството.

Писанието предава знаменателния факт на създаването жената от реброто на мъжа (Битие 2:21-25). Това е чудо, притежаващо всички достойнства на притчата. Не малко скептици спекулират с този божествен акт, без да достигнат до дълбоката истина, която Творецът открива пред бъдното човечество. Създаването на жената от реброто на първия човек говори не за елементарно изтръгване на част от тялото на единия, за да се появи другият, а за действие, насочващо вниманието към духовно равноправие. Затова пред Бога "няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса" (Галатяни 3:28б).

Ранните църковни писатели са разбирали чудото на разглеждания творчески акт предимно в преносен смисъл. Бл. Августин счита, че мъжът предал на жената чрез реброто си сила, а получавайки на негово място мека плът, той приел от нея нежност. Тома Аквински пък вижда идеята на социално единство. Той пише, че Бог създал жената от реброто на мъжа, за да няма тя власт над него, но също така и да не бъде унижавана в подчинението си спрямо него (вижте I Тимотей 2:12). Същият църковен писател намира и тайнствен смисъл за Христовата църква като невяста на небесния Младоженец: "Защото от страната на Христа, заспал на кръста, изтекоха св. тайнства, а именно кръвта и водата, от които бе основана Църквата".

Първото име на втория човек бе "Жена". Битиеписателят разказва: "А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми, тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета" (2:23). Оригиналният еврейски език дава ясна представа за творческия акт и тясната взаимосвързаност на двамата представители на човечеството още в първите им имена. На еврейски език "мъж" или "човек" е "иш", а "жена" -- "ишша". А това потвърждава факта, че е взета от мъжа.

Второто име на жената е Ева. "И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи" (Битие 3:20). Еврейската дума "хавва" означава "живот". Когато авторът посочва, че тя е "майка на всички живи", се има предвид, че тя е родителка на всички хора. В този случай Библията подчертава единоначалието на цялото човечество.

Възгледът за общия произход на всички човеци има пряко отношение към спасителния план на Бога. Ап. Павел развива тази доктрина до съвършенство. В Посланието към Римляните той пише ясно и категорично: "... чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха" (5:12). Оттук вече има основание, според апостола, да се надяваме за избавление от проклятието пак чрез Един. В ст. 19 той довършва горната мисъл: "Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни". А в I Послание към Коринтяните апостолът на езичниците дава да се разбере конкретно кой е Избавителят, компенсиращ греха и проклятието на първия човек: "Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят" (15:21-22).

Библейската идея за единоначалието на човешкия род има особена стойност за съвременния живот. Наистина, в богословието са се прокрадвали хипотези за съществуване на разумни твари в плът и преди Адам и Ева. През 1655 г. Пейрериус поставил началото на една подобна теория с твърдението: "Адам произлязъл от черна раса, а не черните раси -- от Адам". Винчел пък считал по-късно, че Адам е само "най-далечният предшественик, до когото юдеите биха могли да проследят своя произход". Немалко изследователи на Библията и нейните читатели са бивали заинтригувани от някои любопитни факти: женитбата на Каин (Битие 4:17), неговият страх, че всеки, който го намери, ще го убие (4:14) и особено тайнственото разграничение между "Божиите синове" и "човешките дъщери" (6:1-2). Но всичко това не дава никакво сериозно основание да се предполага някакво съществуване на човекоподобни представители на творческия процес. Споменахме, че Библията нарича Ева -- "майка на всички живи" (3:20), а също и изричните постановки на ап. Павел за първопричината за проклятието над цялото човечество. Ние не знаем колко деца са имали Адам и Ева, но не е против здравата логика да предположим, че са имали дъщери, една от които е станала жена на Каин. За онази епоха това не е било противоестествено. Изследователите Кейл и Делич пишат в "Коментар върху Петокнижието": "Женитбата на братя и сестри бе неизбежно в случая с децата на първия човек... и затова може да се оправдае пред съда Мойсеевата забрана на такива женитби на основата на това, че Адамовите синове и дъщери не представляваха само фамилията, но и рода". На тази база се обяснява и опасението на Каин, че може да бъде преследван; това се отнася до потомците на едноутробните му братя и сестри. Що се отнася до "Божиите синове" и "човешките дъщери", е съвсем очевидно, че не става дума в първия случай нито за ангели, тъй като те са безтелесни и безполови същества, нито пък за някакви древни предшественици на човека, каквито са неандерталците спрямо кроманьонците.

Единоначалието на човешката раса има твърде актуално звучене днес. Тази доктрина напомня безапелационно, че всички сме братя и сестри, защото произлизаме от една обща родителска двойка. Библията е чужда на всякаква расистка теория, кастови различия и социални неправди. Основен принцип в отношенията между хората е проповядваният от Господа Исуса Христа: "Да възлюбиш ближния си, както себе си" (Матей 22:39).

За единството на човечеството съществува и исторически аргумент.

Накратко казано, той се изразява в следното: археологическите находки, култура, митология и т.н. на различните народи, са сходни помежду си в много отношения. Този факт свидетелства за сигурни връзки дори в случаи, когато етническите групи са отдалечени и наглед откъснати от естествени бариери. Мисионерът У. Т. Лоп, подвизавал се сред ескимосите в края на миналия век, пише, че с очите си видял как 10-ина ескимоси се прехвърлили с кучешки впрягове от Аляска на азиатското крайбрежие през Беринговия проток. През лятото те провеждали такива пътувания с дълги лодки от вълча кожа. Този и безброй много подобни факти убеждават, че жителите на различните континенти не са се появили изолирано едни от други, а имат общи прародители.

Историческата наука приема, че европейските народи например са дошли от Азия чрез миграция. Съвременните етнолози са съгласни с твърдението, че американските индианци произлизат от монголоидните народи в Източна Азия. Вероятно индианските предци са се прехвърлили на открития по-късно от Колумб континент през Полинезия.

От научна гледна точка са неоснователни хипотезите за произход на човечеството на Северния полюс или Западното полукълбо.

Библията, макар да няма за цел да обяснява произхода на народите, има тежката дума и по този проблем. В Битие 11:2 четем: "И като потеглиха хората към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха". Под "Сенарска земя" учените разбират Месопотамия или в частност -- Вавилония (сравнете Битие 10:10; 11:2; 14:1, 9; Исая 11:11; Захария 5:11; Данаил 1:2). Историята на древния Изток потвърждава тази кратка библейска забележка. Известно е, че най-старите заселници в Месопотамия са били шумерите и акадците, а Сенаар се отъждествява от историците с Шумер (семитическото название). Откъде са дошли обаче шумерите? От Библията (тъй като науката мълчи по този въпрос) знаем, че следпотопното човечество се заселило около Араратските планини (Бит.8:4). Обаче територията ставала тясна и древните човеци потеглили "към изток". От Битие 10:8-12 знаем, че полулегендарният цар Нимрод "пръв стана силен на земята". Той основал много градове в Сенаарската долина, включително и Вавилон. Така Междуречието изиграло ролята на "люлка на най-древната цивилизация".

В подкрепа на доктрината за единството на човечеството може да послужи и езиковедският аргумент.

Езиковедът Макс Мюлер вижда в санскритския език свързващо звено между индо-германските езици. Той счита твърдо, че няма никакво основание да се възприема хипотезата за различни и независими начала за възникването на туранския, семитския и арийския клон на речта. Особеностите на отделните групи езици не са поради различен произход, а поради гъвкавостта на езиците, които търпят бърза промяна. Така например латинският език става господстващ в пределите на Римската империя само за 3 века , като всеки народ слага отпечатъка на националните си белези. По същия начин се обособява английският език на основата на саксонския и германския. Но тези факти не разрушават теорията за единоначалието на човечеството и неговия език. Както децата изопачават матерния си език, без да създават напълно нов, така и отделните езици представляват варианти на един общ, изконен език.

В Библията е казано: "И рече Господ: Ето, едни люде са и всички говорят един език; и това е, което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, каквото и да било нещо, що биха намислили да правят. Елате да слезем и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си" (Битие 11:6-7). Този пасаж хвърля светлина върху теорията за единността на речта. От него разбираме, че тя е била "разбъркана" или "разстроена". Но какво означава това разстройство на единния човешки говор? Кога е станало то?

Някои тълкуватели приемат, че когато писателят на Битие твърди: "а по цялата земя се употребяваше един език и един говор" (11:1), трябвало да се има предвид не езикът като форма, а общото мнение и намерение на народите за строеж на висока кула. Древният писател Ориген (II в.сл.Хр.) смята, че в случая се касае само за "общ начин на мислене и език". Но подобни тълкувания са произволни, защото самата Библия подчертава в ст. 6: "Ето, едни люде (т.е. народ -- б.а.) са и всички говорят един език". Следователно вавилонските строители са били еднородна маса с общи нужди и планове за бъдещето, които са се изразявали в общ език. Можем да предположим, че различните родове са ползували в известно отношение различни наречия, обаче текстът изрично подчертава, че говорът или езикът им е бил еднакъв. Иначе не може да се разбере Божията закана така да разбърка езика на строителите "тъй щото един други да не разбират езика си" (ст. 7). По-нататък разбираме от библейския текст (ст. 10-26), че разпръсването на човечеството по езици и местожителство е станало при Фалек, т.е. ок. 400 г. след потопа.

В подкрепа на библейската теория за вавилонското разбъркване на езиците издигат глас сериозни учени-филолози. Езиковедът Цьоклер напълно отхвърля хипотезата за еволюция на човешката реч. Той твърди, че най-развитите в граматическо отношение езици са най-древни и широко разпространени. По-слабо развитите езици са резултат от дегенерация на по-висока степен на култура.

Езиковедът Е. Г. Робинсън пише с дълбока вътрешна убеденост: "Единственият аргумент за единството на човечеството, заслужаващ доверие, произтича от сравнителната филология. Ако би се докажело, че едно от трите семейства на речта е по-древно от останалите и е техен извор, аргументът би бил необорим. Оцветяването на кожата зависи като че ли от климатичните влияния. Ние вярваме в единството на човечеството, защото в това има най-малко трудности. Не бихме знаяли как другояче да разбираме ап. Павел в Римляни, гл. 5".

Макс Мюлер казва, че изворът на съвременната филология, както и на съвременната свобода и международен закон е промяната, извършена от християнството. Защото то, според него, е заместило тясното националистично схващане за патриотизъм, признавайки всички народи и раси за членове на едно голямо човешко семейство.

И накрая ще разгледаме психо-физиологичния аргумент за единството на човечеството.

На всеки човек са присъщи общи умствени и нравствени белези, които се изразяват в общи максими и закони, тенденции и качества. Налице е сходство в традиции, интерес към философията и религията. Хората се вълнуват от общи проблеми и често намират еднакви решения, макар и независимо едни от други. Какво нещо е животът на човека? Защо се ражда и накъде се е запътил? Страшна ли е смъртта и има ли изход от нея? Нужна ли е вярата в Творец и Промислител? Тези и много други въпроси прорязват съзнанието и на дивака, и на среднокултурния жител на земята, и на световноизвестни учени. А това е сигурно доказателство за единството на човешката раса в псохологически смисъл.

Що се отнася до религията, тя е необходима за всеки представител на човечеството. Имануел Кант нарича религиозността "универсално лекарство". Именно тази повсеместна нужда от вяра дава основание на ап. Павел да прикани: "И всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца" (Филипяни 2:11). Започнали своето съществуване в близост с Твореца в Едемската градина, човеците потънаха в нощта на вековно отчуждение от Бога, но ще дойде време, когато всички ще се съберат на отчет за делата и живота си пред Него (Откровение 20:11-12).

Антрополозите са, в голямата си част, на мнение, че във физиологически аспект човечеството представлява само един биологичен вид. Различията, които се наблюдават в отделните раси, са разновидности на този вид, а не особености на отделни видове. Такова е мнението на видни учени като Томас Хъксли (1825-1895), Александър фон Хумболт (1769-1859) и др. Достатъчно красноречив факт е, че учените не са съгласни за точното число на човешките раси; то варира между 8 и 65. Ако пък споменем общите особености на човека -- период на бременност, нормална температура на тялото, средна честота на пулса, податливост на едни и същи болести и др. -- ще допълним становището за единство на цялото човечество.

Действително, съществуват различия в ръст, цвят и физическо устройство. Но това са второстепенни особености, които зависят от условията и околната среда, без да създават изцяло нов вид. Например индианците в Северна Америка имали обичай да променят формата на черепа си с помощта на превръзки още от ранно детство. Индийските сикхи започнали да удължават по изкуствен начин главите си след религиозната реформа през ХVI в., затова техните потомци се различават и днес от своите съседи: афганистанци, тибетци и индуси. За евреите е известно, че произлизат от общия прародител, патриарха Авраам. Обаче във външните си белези те се различават значително: полските евреи са светлокоси, испанските -- тъмни и т.н. Португалците, заселили се в Америка през ХVI в., са мургави като индуси. И обратно -- африканците имат по-светла кожа, когато живеят на по-високи места и по-далече от океанското крайбрежие. Изследователят Хенри Ролинсън дори твърди, че по египетските паметници не са отбелязани образите на чернокожи хора преди 1 500 г.пр.Хр. Но това съвсем не означава появата на нов биологичен вид.

В заключение трябва да подчертаем, че човечеството не съществува във времето като съвършено единично същество или като родово понятие; то живее и се усъвършенства чрез и във съществуващите във времето отделни личности, които го изграждат. То е единство, което господства над всяка човешка личност, обхваща в себе си всички индивидуални същества и ги съдържа в себе си. Или изразено с думите на Григорий Нисийски, човечеството е "една същност, едно тяло, в което е събрана пълнотата на човечеството". Д-р Били Греъм заключава в книгата си "Светът в пламъци" следното по този въпрос: "При пътуванията ми по света някои истини са ми направили огромно впечатление. Една от тях е истината, че човек е същият по целия свят. Неговите надежди, мечти, проблеми, трудности и копнежи са по същество едни и същи, без значение дали той е в сърцето на Африка, или в сърцето на Америка. Друга истина, която ме е впечатлила, изучавайки човека във всеки континент, е, че човек по същество не се различава днес от онова, което е бил преди 1 000 години. Неговите условия се променят, но човешката природа остава по същество същата. Както бе казал Гьоте: "Човечеството винаги напредва. Човекът е винаги един и същ".




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница