Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница3/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

Б. БОГ ПРЕД СЪДА НА РАЗУМА

Съвременната ни епоха се отличава с подчертан рационализъм. Всеки допир със заобикалящия ни свят се пречупва през призмата на разума. Всяко явление и събитие, на което сме свидетели, в по-малка или по-голяма степен се изправя пред съда на субективния човешки разум. На него хората поверяват своя живот, смисъл на съществуване, надежди и бъдеще. В нозете на този "бог на разума" падат много хора, търсейки обяснение, съвет, доказателства. Дали нещо съществува или не -- питаме разума. И повтаряме в различни варианти думите на Антоан Хамилтън (1646-1720): "Велик на земята е само човекът, велик у човека е само умът!"

Днес е модерно всяко нещо да се доказва. Доказват се не само математически формули, физически закони и химически реакции; доказва се наличието на дадена добродетел, като някои търсят "доказателства" дори за любовта и приятелството между хората. Стига се дотам, че когато става дума за възвишени неща, които далеч надхвърлят възможностите на ограничения човешки разум, пак се прибягва до неговите "услуги". Може би често ви се е случвало, щом заговорите с някого за Бога, да чуете следното поривисто желание: "Добре де, докажи ми, че Той наистина съществува!"

Докажи ми! Обясни ми така, че моят разум да го проумее!...

Библейските автори не странят от въпросите на човешкия разум. Макар че Свещеното Писание като цяло приема Божието съществуване като даденост (Бития 1:1; Псалм 94:9-10; Исая 40:12-31), има пасажи, които се позовават например на заобикалящата ни природа или нравствената същност на човека като аргументи за съществуването на Бога (вижте Римляни 1:19-31; 2:11-16; Деяния 14:15-17).

Нека отворим своите Библии на онази страница, където е величественият 19 Псалм, чийто автор е Давид. Древният поет вдига поглед нагоре и заявява с мощно убеждение още в самото начало: "Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето" (ст.1-4). Давид подчертава ясно, че Бог е разкрил Своето съществуване чрез заобикалящия го свят. Звуците на всемирната симфония ехтят с бетовеновска мощ.

Още по-конкретен е пророк Исая. Когато се обръща към своите съвременници, затъмнили Божия образ с идолопоклоннически изображения, той апелира: "Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой?" (Исая 40:26). Пророкът иска да обърне внимание на човешките сетива и разум, за да се докоснат до реалността на Твореца.

Или пък да вземем апостола на езичниците Павел. След едно чудо, извършено в гр. Листра, Христовият апостол иска да предпази аплодиращата го тълпа от заблудата, че Той и Варнава са "слезли на земята божества". В своята реч към гражданите Павел представя една пастелна картина: "... Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, що има в тях, ... не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба" (Деяния 14:15, 17). Тези думи имат твърде съвременно звучене. Когато приемаме "ежедневния хляб" (без значение дали се молим или не се молим за него), не бива да забравяме, че този хляб е плод на безпристрастната Божия милост, оказана към нас. Живителната слънчева светлина и топлина е реален образ на неизчерпаемата любов на Твореца към Неговите творения. Падащият на земята пролетен дъжд е символ на Божията благодат, така нужна за почва, растения, животни и хора.

Апостол Павел си служи и на други места с логически изводи, присъщи на неговата гъвкава мисъл и ерудиция. Особено Посланието му към римляните съдържа сериозни аргументи, които могат да доведат човешкия разум до признаване реалността на Божието съществуване (вижте 1:19-32; 2:11-16).

Казаното дотук, скъпи приятели, може да ни убеди, че действително има начини да се покаже и на разума истината за съществуването на Бога. Но разумът трябва да съблече парадните дрехи на своята гордост и да се яви пред престола на своя Създател така семпло и непринудено, както отиват при родителите си малките деца. Великият Гьоте ни съветва: "Най-висшето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено". Неизследваемото -- Бог и всички априорни (от лат. арriоri: "от по-рано", т.е. независимо от фактите и човешката практика), духовни истини -- само ще се открие на хората. Чрез Своето откровение Творецът е казал достатъчно много неща за "неизследваемото". Изчаквайки търпеливо човечеството да преминава от един стадий в друг по пътя на духовното съзряване, Той "е къртил отломки от Своя образ -- според думите на Уйлям Джеймс -- и ги е поднасял на човечеството с чаена лъжичка, за да бъдат асимилирани от религизното съзнание". Когато насочваме човешкия разум към Бога, използваме метод, който е близък до математическия метод на "доказване" аксиомите. Аксиомата, както е известно, е "очевидна истина, която не се нуждае от доказателства". За нея е по-уместно да се твърди, че може да се покаже, а не "да се докаже".

Християнската религия е натрупала достатъчно богат опит в съзнанието на хората. Днес ние сме в състояние да считаме определено, че цялото творение -- мъртва и жива материя, ред и хармония във всемира, нравственият облик на човека, възвишените идеи в него -- ни насочват към реално съществуващия Бог. Гениални богослови и хора на философската мисъл са ни оставили принципи и аргументи, които ни уверяват в сериозността на християнската религия, която удовлетворява еднакво сърцето и ума на човека.

Тези принципи или аргументи, се наричат "теистични" (от гр. теос = Бог, т.е. "отнасящи се до Бога"). Те могат да бъдат сведени главно до четири: (1) космологичен; (2) телеологичен; (3) онтологичен; (4) антропологичен.

Преди да ги разгледаме по-детайлно, ще направим съвсем бегла характеристика на общите белези, които имат тези четири теистични аргументи. Преди всичко те не са "доказателства", измислени от християнските богослови, за да се доведе човешкото съзнание до крайния резултат, че Бог съществува. Големият философ Фридрик Якоби (1743-1819) отбелязва съвсем справедливо: "Ако съществуването на Бога би могло да се докаже с доводи, Всевишният няма да бъде никакъв Бог!" И наистина, ако проповедниците, последвали живия Господ Исус Христос, бяха превърнали амвоните си в учителски катедри, а Библията -- в тетрадка по математически упражнения, тогава религията на Спасителя, прогласяваща оправдание и вечен живот за всички човеци щеше да изчезне от паметта на човечеството, каквато е съдбата на много други религии и учения. Затова дори когато апелираме към разума на своите слушатели или читатели, ние само показваме Бога чрез творението.

С оглед на това споменатите теистични аргументи са "очевидности", а не "доказателства". Светлината, която достига до земната повърхност и тогава, когато небето е покрито с мъгла или облаци, ни говори за слънцето, нали? Тя е една очевидност, свидетелстваща, че прекрасният център на нашата система продължава да съществува. Известният в близкото минало евангелски пастор Ламбри Мишков писа в книгата си "Философия на вярата", че "дори ако някой краен песимист би струпал на едно място всички студени зими, заедно с вековните северни ледове, и би построил един мощен аргумент против слънцето, той не би бил в състояние да катурне реалността на този животворящ източник". Така стои и проблемът за съществуването на Бога. Четирите теистични аргументи, изведени логически от обкръжаващата ни действителност, са лъчи, които ни показват отново, че Бог съществува реално! Те галят и топлят нашия помръкнал разум, подсилват надеждата ни като съвременни и трезвомислещи хора. Давид възкликва в 145. Псалм: "Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство и за Твоите чудни дела" (ст.5). Ще размишлявам! Вярващият човек не си прави изводи за Бога като факт, след като стане свидетел на някое "случайно" явление. За него не е нужно непременно някое "особено" събитие. Невярващият може да каже: "Нека първо стане някакво чудо, пък тогава ще повярвам", защото не знае, че светът е пълен всъщност с чудеса. Повярвалият в Господа Исуса Христа, за разлика от него, просто вижда безбройните чудесни дела на Бога, размишлява трезво върху тях и прославя Твореца. Когато Спасителят проповядваше изкупление и спасение от греха, вършеше същевременно и много чудеса. Искрените Му последователи ги виждаха, но фарисеите и садукеите (скептиците и материалистите на онази епоха) продължаваха да Го преследват със странното искане: "Дай ни знамения!"...

Друг много важен белег на теистичните аргументи, е тяхната неразривна взаимосвързаност. Те заедно показват реалността на Божието съществуване. Спираме ли се поотделно на тях, ще оставаме всеки път с чувството за неудовлетвореност. Нашият разум ще пита: само в тази област ли се е проявявал Бог? Комбинирани, обаче, те добиват силата на гората, която устоява срещу ветровете на съмнението и студения мрак на безверието. Ние се уверяваме, че тези аргументи са необходими за разума ни, както нашите физически естества се нуждаят от въздух, светлина, вода и храна.

Великите умове на човечеството са съзирали присъствието на Бога в обкръжаващата ни Вселена. Американският есеист Ралф Уалдо Емерсън (1803-1882) е изразил една неоспорима истина: "Природата е много тънък екран; славата на вездесъщия Бог бликва отвсякъде". Платон и Аристотел са предвкусвали божественото учение на Исуса. Кант и Анзелм Кентърберийски са търсели логически решения на загадката -- Творец. Астрономът Джеймс Джийнс е скланял глава благоговейно пред Великия Разум във Вселената. Нютон, Декарт и Паскал и безброй други блестящи умове са били потопени дълбоко в живоносните води на вярата в Бога.

Намирайки се в уединение в Монголската степ, видният антрополог Пиер Теяр де Шарден (1884-1955) отправил гореща молитва към Бога:

"Господи...

О, да, накрая! Аз намерих Този, на Когото от цялото си сърце мога да дам това име!

Днес, като проявление на силите, вложени от Тебе във възкресението, Ти засияваш пред мен във всички енергии на земята.

Аз Те признавам за мой Владика и Ти се предавам..." Такова е признанието на разума, помазан от светлината на Святия Божи Дух. Такава е изповедта на сърцето, намерило сетно прибещиже в пустинята на духовния хаос. Когато разумът слезе от съдийската ложа и коленичи благоговейно в подножието на Бога, цялото творение постига смисъла, който Творецът е вложил в него.

"Велик е Господ и твърде достохвален, и величието Му е неизследимо" (Псалм 145:3).


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница