Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница5/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

2. ТЕЛЕОЛОГИЧНИЯТ АРГУМЕНТ

В личния или обществения си живот човек предпочита порядъка пред хаоса. Цялата материална Вселена, доколкото я познаваме, представлява математически устроено цяло. Очевиден е един съвършен порядък и в неопределено малкото, и в неопределено голямото. Съставът на атомите и молекулите, образуващи различните химически елементи, ни говори за подредба. Когато се замисляме, скъпи приятели, над тези очевидности, нашият разум не може да не зададе логически оправдани въпроси:

Каква тайна ни разкриват, например, устройството и законите на Слънчевата система? За какво ни нашепват галактиките и метагалактиките? Кой отговор на тези въпроси звъни като камбана в целия всемир, ако не логическата констатация: една пълна хармония?

Видният италиански писател-философ Лоренцо Вала (1407-1457) ни убеждава пламенно: "Няма да намериш нищо създадено без върховен смисъл, красота и полза". Върховен смисъл, красота и полза! В този израз, съдържащ само три понятия, се крие велика истина, която отеква като кристално-чисто ехо. Но има ли ехо без глас? Има ли "върховен смисъл" без Върховен Разум? Има ли "красота" без съвършен Художник? Има ли "полза" без грижовен Промислител?

Стоян Михайловски бе казал в чудесната си философска книга "Бог, възход, живи идеи в светлите висини на истината" (С, 1941) следното:

"Да, всемирът, повтаряме, представлява единство в множествеността, множественост в единството -- там е великата загадка.

И на тоя въпрос, на тая задача, може да се даде само един отговор, едно решение:

Ред не се ражда сам от себе си. Ред не е атрибуция на материя. Ред е сила разумна. Ред е могъщество духовно.

Гдето има ред, има уредник.

Световният уредник е върховен уреднически дух.

Световният уредник е Бог!"

"Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения" (Псалм 104:24). Така възкликва сладкогласният Давид -- поетът и философът, вярващият. Признания като неговото са се отронвали в молитвено настроение през цялата хилядолетна история на човечеството. Йохан Кеплер, озаглавил едно от проникновените си съчинения "Наrmоniа mundi" (Хармонията на света), поставя за финал прочувствената молитва:

"О, Татко на светлината, Ти, Който събуждаш в нас чрез светлината на природата влечение към светлината на благодатта, за да ни заведеш към светлината на славата! Благодаря Ти, Създателю и Господи мой, че ме услади чрез Твоето творение, понеже бях възхитен от делото на Твоите ръце! Ето, аз завърших делото на моето призвание, използвайки размера на силите, които Ти ми даде. Аз открих на човеците величието на Твоите дела, доколкото моят ограничен дух можа да обхване Твоята безкрайност. Ако от мене, грешния човек, е казано нещо недостойно за Тебе, или ако съм търсил своя слава, то милостиво ми прости".

Много велики умове на човечеството от най-дълбока древност са признавали тази очевидност, наречена "телеологичен аргумент". Гръцката дума телеос означава: завършен, съвършен, окончателен, последен. Още Сократ доказвал Божието битие, като посочвал мъдрото устройство на човешкото тяло. Неговият ученик Платон (427-347 г. пр. Хр.) бил убеден в съществуването на "Велик ум" поради правилното движение на небесните светила. Аристотел заявява категорично от своя страна: "Природата не прави нищо напразно". Дори твърде рационалистично настроеният Кант се изказвал ласкаво за телеологичния аргумент, определяйки го направо като "доказателство", което е ясно и подходящо "за хората от всички слоеве на обществото". Видният немски философ продължава по-надолу в съчинението си "Критика на чистия разум": "Той (телеологичният аргумент -- б.а.) ни улеснява, когато изследваме природата; даже от самите недра на природата е получил съществуването си и от всемира черпи вдъхновението си. Познанието, което добиваме от него, затвърдява вярата ни в Автора на всемира до едно неразрушимо убежище". Вероятно ни е направило впечатление, че Имануил Кант нарича убеждението за разумното устройство на космоса "неразрушимо убежище". О, човешки разум, скрий се в своето безсилие там и си почини! Отпусни се, успокой се като орел след мъчителна борба с бурите на богоотрицанието. Светлината, която ще ти изпрати Творецът, ще изплакне с животворна вода зорките ти очи. Топлината на Божията любов ще излекува пречупените ти от гордост криле. И ти ще литнеш още по-нагоре, там, където никой сух рационалист не е стигал никога, но където са се озовали много богоозарени умове.

Ако се вгледаме без предубеждение в света и земята, ще забележим една двойна целесъобразност, която условно можем да разделим на "вътрешна" и "външна". Първата, вътрешната целесъобразност, се вижда, когато се убедим в устрояването на всяко нещо с оглед на самото него. Но тя не съществува изолирано. Всички предмети имат известно отношение помежду си; когато разберем тази истина, можем да се произнесем за външната целесъобразност, т.е. за устрояването на всяко нещо с оглед към другите неща, предмети или космически тела. Атмосферата, моретата и сушата имат поотделно свой състав, свои предмети и свой живот. Но те са тясно свързани помежду си; техният "живот" е преплетен и взаимно обусловен. "Светът -- по думите на Григорий Богослов (IV в.) -- е чуден по прекрасните качества на всяка вещ, а още по-достоен за удивление -- по стойността и съгласуването на цялото, в което и едно към друго и всичко към всяко се намира в прекрасно отношение".

Псалмопевецът също има твърдото убеждение, че Божията десница е поставила всяко нещо на точно определено място: "Който си положил земята на основата й, за да не се поклати за вечни времена" (Псалм 104:5). Небесните облаци, според чудния поетичен израз, са Божия колесница. Творецът размахва крилата на вятъра, покрива сушата с морето като с дреха, издига планините и снишава долините, изпраща сладководни извори. Той е "определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва" (ст.19). Ето, затова светът е "космос", т.е. порядък, хармония, красота! Той е най-великото художествено произведение, шедьовърът на шедьоврите, пред който "Джокондата" или "Сикстинската мадона" са само маслени петънца. Той превъзхожда по удивителния си ритъм и мелодично богатство Бетовеновите симфонии. Неговият замисъл е непостижим с божествения си размах. "Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения" (ст.24).

Във вселената се забелязва и едно непрекъснато регулиране на всички природни сили, на които съответстват определени условия. Да вземем например жизнената сила на семенцето. Кога разбираме, че от него може да произрасте житен стрък, трева или величествен баобаб? Едва тогава, когато затова са налице благоприятни условия: почва, влага, топлина и светлина. В противен случай жизнената сила или въобще не се проявява, или не осъществява всички ония действия, които е способна да произведе. Колко дързост и философско проникновение бликат от възклицанието на ап. Павел: "Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре и когато го сееш, не поставяш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи -- пшенично или някое друго; но Бог му дава тяло, каквото Му е угодно и на всяко семе собственото му тяло" (I Коринтяни 15:36-38). Обърнете внимание на последната част на пасажа: "Бог му дава тяло, каквото Му (не на семето, а на Бога -- б.а.) е угодно". Ние ще се върнем отново на тази безспорна истина след кратко отклонение... в обратна посока на досегашните ни размишления.

Когато през 1859 г. Чарлз Дарвин (1809-1882) публикувал знаменития си труд "Произход на видовете", на много читатели се сторило, че теистичната вяра като че ли се е сгромолясала. Вместо да се обясняват редът, хармонията, целесъобразността чрез намесата на свръхестествени сили, видният биолог изсякъл през джунглата на човешките хипотези по-прави и лесни пътища. Той заговорил за "мутации" и "естествени закони", които "обяснявали" наличните в света телеологични прояви. Пъстрите багри по крилата на пеперудите били налице не в резултат на божествен план, а ги породили с течение на времето условията и инстинктът за самосъхранение... Но тъй като стана дума за пеперуди, нека споделя с вас една сензационна новина, която прочетох в сп. "Паралели", бр. 7, 1981. Американският фотограф Килд Сандвед снимал в продължение на цели 15 години стотици пеперуди. Той обиколил бразилските и африканските джунгли, но не за да колекционира документално заснети багри. Сандвед може да ви покаже в своята колекция, че на крилете на много пеперуди са изписани всички цифри от "нула" до "девет", някои двуцифрени числа (18, 80, 98), цялата латинска азбука и всички известни препинателни знаци. Ако "сляпата" природа е сторила това със своите закони, как е "написала" тези разбираеми за човека знаци? Та нали като "бездушна материя" тя би била неграмотна? Килд Сандвед е проследил всички "пеперудени" букви от латиницата, но може би има и букви на кирилицата или йероглифи на азиатските народи? Не е ли това едно живо писмо към разумните творения, човеците? Не е ли то едно от безбройните писма на Висшия Разум, които ни изпраща неизчерпаемата Му поща -- природата?

Известният биолог от началото на нашия век проф. Дж. Томсън пише с категорична увереност в съчинението си "Наука и религия" следното: "Не трябва никога да забравяме, че естественият подбор не може да създаде нищо ново". И по-надолу този учен доказва, че естественият подбор оказва влияние само върху вече оформени, съзнателни организми. На същото мнение е и друг великан в областта на биологичната наука -- Херберт Спенсер. А немският ботаник проф. Йохан Райнке определя точния смисъл на понятието "природни закони". Той пише: "Законите на природата са мисли на Бога, а силите -- това са прояви на Божията дейност в нея... Затова закономерното действие на силите в природата е откровение на Бога в природата". Английският физиолог У. Карпентър също е на мнение, че известните ни природни сили са "безсъзнателни слуги на Премъдрия и Всемогъщ Владика", които "изпълняват Неговите повеления подобно на дисциплинирани членове на голям дом, в който всеки знае своята работа и я върши".

Библията посочва не на едно място пълната зависимост на природата и нейните живи обитатели от Твореца -- Бог. След като изрежда благата на природата, от които се ползват небесните птици, дивите животни, човекът, великолепните дървета, тревата, псалмопевецът заключава: "Всички тия от Тебе очакват да им дадеш навреме храната" (Псалм 104:27). Щом непредубедената наука и Светото Писание са ни оставили такива философски обобщения, какво друго ни остава, освен да признаем лаконично като видния астроном Джеймс Джийнс, че във всемира действа навсякъде "една контролираща Сила"?

Телеологичният аргумент дооформя убеждението на човешкия разум в съществуването на Върховен Разум зад и във видимия свят. Докато космологичната очевидност -- с тезата си за причинно-следствените връзки на нещата и логичното допускане на последна Първопричина -- ни учи за творческа Воля, вторият теистичен принцип ни показва Архитекта на всемира. Те пък от своя страна стъпват яко на гранитната скала на онтологичния аргумент, който следва да бъде разгледан.

"Господ, Който дава слънцето за светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето тъй, щото вълните му бучат; Господ на Силите е името Му" (Еремия 31:35).




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница