Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница8/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   26

II. И ЕТО, ВСИЧКО СТАНА ДОБРО

Една хубава англосаксонска легенда разказва за поета Кедмон, живял през VII в.сл.Хр., който бил през по-голямата част от живота си напълно неграмотен. Той страдал много от това, че не може нито да чете, нито да пее. Веднъж в сън му се явил един мъж и го повикал по име: "Кедмон, изпей ми нещо". Притеснен от предложението, Кедмон отказал, като обяснил, че никой никога не го е учил. Посетителят обаче настоял пак: "Въпреки това, ти можеш да ми изпееш нещо". Накрая Кедмон се съгласил, но запитал: "А какво искаш да ти изпея, господине?" Отговорът последвал незабавно: "Попей ми за творението!" Когато Кедмон отворил уста, запял в прослава на Твореца-Бог стихове и мелодии, които никога преди това не бил слушал!

Любителите на точните, проверени от науката факти твърдят, че легендарният поет Кедмон наистина е написал поетични версии на разказа за творението, заедно с още няколко пасажи и дори цели книги от Библията.

Днес живеем във време, когато много хора гледат снизходително на всяка история, която носи краските на приказното. Предпочитат се точните данни, формулите, цифрите. Темата, която ни предстои да докоснем обаче -- древна и прекрасна като самия свят, в който живеем -- принадлежи еднакво на положителната наука и поезията, боравеща предимно с метафори. Това е темата за Вселената -- за нейния произход, организация и цел. За ориентир ще ни служи първият стих на Библията -- Битие 1:1, който изразява достатъчно пълно и мощно истината за Вселената: "В началото Бог сътвори небето и земята".



1. НАЧАЛОТО

Докосване до тема като тази -- "Произходът на света" -- изисква не само огромни теоретични, но и до голяма степен практически познания. Тя предполага и наличието на дързост и ревност по издирване най-великите истини за битието. Естествено тайната за произхода на света не може да бъде разбулена от никой смъртен. Това признават дори изтъкнати учени. Съветският проф. И. Ф. Полак, автор на книгата "Произход на Вселената", претърпяла няколко издания у нас, писа: "Читателите на тази книга трябва да знаят, че всичко написано за произхода на Вселената, което те са чели досега в други книги, и всичко, което ще прочетат отсега нататък, не е нищо друго, освен... хипотези". Както е известно, хипотезата е "предположение, вероятност, догадка", срещана често в областта на науката. Лесно обясним е фактът, че науката не може да борави с друго, освен с хипотези по отношение на произхода на света, защото тази грандиозна тайна няма нито един свидетел между тварите, а и не може да се докаже експериментално.

Въпреки това обаче, темата за "произхода на света" трябва да занимава ума и сърцата на хората! Тя не е прерогатив само на учените, но е препоръчителна и за обикновените хора. А за вярващите тя е задължителна! Смиреното сърце открива, устремявайки се в нейните безпаметни дълбини, Една Първопричина, Която обиква като Творец и Бог. Смиреният разум признава своята ограниченост и литва на крилете, подарени му от Всемогъщия Създател. Еклесиаст посочва колко е важно да помним "Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото" (Еклесиаст 12:1а) Това помнете, това прекрасно познание има силата на целителен балсам и блясъка на звезден лъч в живота на човеците. Нашият виден църковен водач и философ Йоан Екзарх (IХ-Х в.) започва своя "Шестоднев" с думите: "Какво по-красиво, какво по-сладко за любящите Бога, които наистина жадуват за вечен живот от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за Неговите добри творения".

Дано Бог помогне тези наши размишления -- без да имат претенцията на нови открития -- да принесат истинска радост и сладост на вярващите ни души!

Разглеждайки историята на творението, като най-подходящ метод за изследване ще бъде тълкувателният. Посредством него, скъпи читатели, ще се постараем да се докоснем до всички тайни подробно и от съвременен ъгъл. Но главната ни задача ще бъде да прославим Бога -- нашия Творец и Промислител!

Преди да пристъпим към самото тълкуване на Битие 1:1, нека се опитаме да отговорим на два много важни въпроса.

Първият от тях е: Откъде е почерпил писателят на Битие информация за своя разказ за творението?

Библейските изследователи са на мнение, че автор на първите пет книги на Светото Писание е израилевият вожд Мойсей (около ХVI в.пр.Хр.). Евреин по произход (Изход 6:20), той пораснал и бил възпитан в двора на египетския фараон. Затова и неговото име (на еврейски "Моше") произлиза от египетското словосъчетание мо (вода) и уше (спасен), напомнящо за избавлението му като бебе от водите на р. Нил (Изход 2:1 и сл.). Във връзка с това някои питат: "Не е ли взаимствал Мойсей нещо от известните му египетски митове за творението?"

Нашият отговор е категоричен: Мойсей не е взел нито една йота от египетските митове по този въпрос! Онзи, който е чел текстовете на пирамидите или папируса на Бремнер-Ринд, даващи интересни подробности за египетските митове за творението, ще види съществената разлика между тях и разказа на Мойсей.

Докато египетските митове звучат грозно, отвратително, примитивно -- за това не е необходимо да даваме примери, ако искаме да запазим добрия тон на есето! -- езикът на библейския автор отеква като мощен фанфарен оркестър.

"В началото Бог сътвори небето и земята!"

Едва ли може да се изрази подобна величествена мисъл с по-подчертан лаконизъм, без това да се отрази върху прелестта на вложената идея! Тези кратки думи са мажорните звуци на прелюдията към мощната симфония на неспирно хваление, което чуваме из цялото Св. Писание (вижте Псалм 19:1-3; Псалм 126:3 и др.). Тук няма дори намек за божества с низък морал; за скарабеи, които търкалят слънцето като топчица тор; за свещени бикове, които непрестанно умират и се раждат отново. Няма нищо веществено, кощунствено и случайно. Налице е шеметно издигане, вихрен летеж и духовен триумф!

Коя е причината за това крещящо противоречие между египетските митове, които Мойсей безспорно е познавал и разказа за творението, описан по такъв чудесен начин? Библейската истина е тази, че Мойсей е приел по откровение свише уникалния факт на творението.

Вече говорихме за първата среща на Израилевия вожд с Бога на Хорив. От други места на Св. Писание знаем, че Мойсей говореше с Върховното Същество "лице с лице, както човек говори с приятелите си" (Изход 33:11а). Очевидно е, че той е получавал възможно най-точна и богата информация за произхода на света. Два пъти Мойсей бе на високия Синайски връх и прекара там общо 80 дни (Изход 24:18; 34:28). Това време ще да е било достатъчно, за да получи не само насоки за богоугоден живот, ръководен от многобройни закони, правила и ритуали, но и да надникне в бездната на вечността. Мнозина библейски изследователи считат, че първата глава на кн. Битие звучи като разказ на очевидец.

Не бива обаче да ни шокира фактът, че Мойсей не говори подробно за произхода на света. Това не е и необходимо! Всеки опит да се измислят и прибавят детайли говори за антропоморфично мислене. Библейският изследовател Н.П. Рождественски подчертава в коментара си към разказа за творението, че "откровението съобщава за творението толкова, колкото е нужно за жителя на земята".

Главната цел на библейския разказ е да се покаже, че всичко произлиза и зависи от Всемогъщия и всеблаг Бог. Следователно, тук откриваме една нравствено-религиозна насока: като се убедим в присъствието и необходимостта от премъдър Творец и Законодател, ние ще установим по-правилен възглед за Всемира и човешкия живот. Швейцарският професор Морис Люжон (1870-1953), един от най-видните познавачи на Алпийската геология, счита, че изкачвайки се на планината, символизираща човешкия живот, всеки би трябвало да се убеди в съществуването на определени духовни дадености. Тъкмо в мигове на такова прозрение човек не може да не си спомни, според проф. Люжон, за първите редове на Битие: "В началото Бог сътвори небето и земята". Тогава става ясно на благоговейния дух, че дължи всички блага и радости само на Твореца. Затова се обръщаме -- заключава ученият -- с признателност към великия Устроител и Създател, като Му казваме просто: "благодарим Ти".

Вторият въпрос, на който трябва да намерим отговор в тези предварителни размишления, е: Противоречи ли библейският разказ за творението на съвременните научни твърдения? За да установим това, ще се позовем предимно на издирванията на астрономията.

Астрономията, както е известно, е онази област от положителното знание, която се занимава със строежа, природата и движението на небесните тела и Вселената. Тя обаче има един дял, който изследва образуването на небесните тела, тяхното развитие и системи. Този раздел на астрономията се нарича космогония (от гр. "космос" = ред, красота, свят и "гониа" = произход).

На съвременния етап на развитие на тази наука са възприети няколко космогонични хипотези, които трябва да разгледаме, макар и съвсем бегло:

а) Хипотезата на Кант – Лаплас

Философът Емануел Кант (1724-1804) от Кьонигсберг създал така наречената "небуларна" хипотеза. Използувайки трудовете на Коперник, Кеплер и Нютон, той предположил, че първоначалната материя била неустроена и се намирала в хаотично състояние. С други думи, тя представлявала една "мъглявина" (небула). Сгъстявайки се постепенно, тя се разпаднала на централни въртящи се тела, около които се оформили планетни системи.

Малко по-късно от Кант по подобен начин разработил своята космогония и французинът Пиер Симон Лаплас (1749-1827). Затова хипотезата носи името и на двамата.

Кант-Лапласовата хипотеза не се намира в никакво противоречие с бибилейския разказ за творението. Битиеписателят Мойсей също ни информира за първоначалната неустроеност на материята, после сочи, че космическите процеси са ставали последователно, докато се оформят отделните небесни тела.

Освен това Кант многократно признава наличието на Едно Същество на всички същества, Един безкраен Разум и самостоятелна Мъдрост. Достатъчно красноречиво говори за неговото преклонение пред Твореца и стихотворението на Джоузеф Адисън (1672-1719), което той помества след разсъжденията си за света. Ето как звучи в превод на български език последният му куплет:


И цяла вечност, Боже мой,

ще пея Теб хвала;

но знам, че за достоен химн

тя кратка би била!


Лаплас е изложил своята хипотеза в забележка към съчинението си "Изложение на системата на света" и сам не й е отдавал значение. Той обаче посочвал наличието на "Вечен Разум", на "Създател" на планетните системи.

б) Хипотезата на Джефрис-Джийнс

Тя се отнася конкретно до възникването на Слънчевата система.

Според английския астроном Харолд Джефрис и неговия сънародник -- физика Джеймс Джийнс нашата слънчева система се е образувала от "мъглявина", покрай която е минала чужда звезда. Поради това се е получило силно привличане на част от газообразното вещество на мъглявината, която изригнала и се отделила от първоначалната маса. Двамата учени акцентували силно на английския си произход, сравнявайки откъсналата се от мъглявината част със силуета на... "пура". Според Джефрис и Джийнс тази струя се разбила впоследствие на отделни кълба, които, охладявайки се, придобили постепенно вида на днешните планети и техните спътници. В скоби можем да отбележим, че в принципно отношение на тази хипотеза прилича и хипотезата на Чембърлейн-Мултон с тази разлика, че причината за катастрофалното изригване била не чужда звезда, а друга "мъглявина".

В своите трудове Джеймс Джийнс признава определено, че "Духът трябва да бъде провъзгласен за Творец и Управител на царството на материята". Според него Вселената може да се изобрази като "чиста мисъл", която е плод на Един съвършен "математически Мислител".

Съществуват и други космогонични хипотези: на французина Фай (поч. 1902), на съветските академици Ото Ю. Шмит (1891-1956) и Василий Г. Фесенков (1889-1972), на Куйпър (САЩ), на Алфвен (Швеция), на Хойл (Англия) и др. Всички те се отличават със смели опити да се разреши величествената загадка за "произхода на света".

А сега нека отново дадем думата на Библията.

На оригиналния еврейски език Битие 1:1 гласи: "Берешит бара елохим ет хашшамаим веет хаарец". За по-удобно тълкуване ще следваме порядъка на оригиналния текст.

Първата дума е берешит. Затова и първата Мойсеева книга е озаглавена в евр. текст "Берешит". Повечето съвременни европейски езици са възприели гръцкото название генесис, а славянските и български преводи -- Битие, защото първите 3 глави на тази книга описват произхода и битието на света.

Правилният превод на "берешит" е: в началото. Какво трябва да разбираме под това изявление, че Бог е сътворил небето и земята "в началото"? Какво е започнало с творческия акт на Бога?

Съвременният тълкувател Финис Дженингс Дейк пише в прочутите си анотации към Библията, че "ст. 1 е въведението към цялата Библия и цялата история, защото той бележи границата между времето и вечността".

Както е известно, философското определение за времето (наред с пространството) е, че то е основна форма на съществуване на материята. От мига на нейната поява е започнало да тече и времето. Всяко нещо, което е плод на Божията творческа десница, има своето начало във времето. Господ увери Йов, че е основал земята (Йов 38:4). Псалмопевецът възкликва на друго място, че "страшно и чудно" е направен (Псалм 139:14). Бог е, Който прави "да никне трева за добитъка" (Псалм 104:14). Изобщо, щом Той изпрати Духа Си с творческа цел, всичко -- мъртва и жива природа -- бива сътворено (Псалм 104:30). Творецът е "Начинателят на всичко" (Откровение 3:14) -- това бе откровението, дадено на Йоан и Христовата църква.

Но за "начало" се говори и при други случаи, които се намират извън времето. Поради ограничеността на човешкия език, авторите на свещените книги си служат с подобни на "берешит" изрази, когато представят нещо във връзка с Вечния Бог.

Ето например пасажа в Притчи 8:22-23. Мъдрецът е написал (според превода на български от 1938) следното: "Господ ме създаде като начало на пътя Си, като първо от древните Си дела. От вечността бях създадена, от началото, преди създаването на земята". Това е труден за разбиране текст. Човешкият ум се свива пред него като подплашено врабче. Авторът на книгата Притчи говори тук от името на Божията Премъдрост, Която е Второто Лице на Божествената Троица -- Господ Исус Христос -- изявено в плът през Новозаветната епоха, предадено на смърт за греховете на човеците и възкръснало за прослава на Бога.

Още еретикът Арий (IV в.) изградил погрешното си учение за "тварността", т.е. за началото във времето на Христа върху горния пасаж, защото гледал умозрително, а не със смирена вяра на тази библейска тайна. Той сметнал, че и тук се говори за "начало", каквото имаме в Битие 1:1. Но еврейският глагол "кана", превеждан понякога неправилно като "създаде", има значение на: "имаше, приготви, придоби". Именно така стои глаголът в някои древни гръцки преводи (Акила, Симах и Теодотион). Следователно думата "начало" намеква за неизследимото вечно битие на Бога, за чиито тайни имаме само няколко открехвания на завесата в Св. Писание. Сходен е и смисълът, който влага ап. Йоан в началото на своето евангелие и първото си послание: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог" (Йоан 1:1); "това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота" (I Йоан 1:1). Особено силно впечатление прави изявлението на евангелиста в първия текст. Тук имаме "в начало" -- ен архе, а не -- "в начало-то", както е в Битие 1:1. Разликата е много съществена: при евангелието Йоан имаме "Начало" в абсолютния смисъл. Бог е "Алфа и Омега, начало и край" (Откровение 1:8а -- по Синодален превод). Да, Той е Основа, Първоизвор на всичко!

Джеймс Джийнс бе дал едно обективно мнение: "Съвременните научни теории ни довеждат до представата за Създателя, действащ извън времето и пространството, които съставляват част от Неговото творение, както художникът се намира извън своята картина. Бог е създал света не във времето, а с времето".

Бог поставя и едно друго начало. Той раздвижва духовния живот у човека, събужда душата от летаргичния сън на неверието и я издига до самия Си престол. Ап. Павел писа на филипяните: "Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,... като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа" (Филипяни 1:3, 6).

Космическото начало, предизвикано от Твореца, е било твърдо убеждение на велики астрономи, физици, математици и представители на положителното знание и хуманитарните науки. Духовното начало, поставяно чрез вяра в Спасителя Исуса Христа, е жизнена необходимост за всяка една човешка душа.

Нека да завършим размишленията за "началото на Вселената" с молитвата на гениалния астроном Йоханес Кеплер (1571-1630), която представлява финал на основното му съчинение "Световна хармония":

"Колко са щастливи тези, на които е дадена възможност при тяхната работа и изследвания да се издигат до небето!... Те виждат там, горе, творението на Бога, чието съзерцание ги изпълня с радости и щастие!... Благодаря Ти, мой Създателю и Боже, че си ми дал такава вътрешна наслада -- да изучавам Твоите творения и да съзерцавам делото на Твоите ръце!... Велик е нашият Господ и голяма е Неговата мощ, и мъдростта Му е безкрайна. Хвалете Го, слънце, луна и планети, със слова, подобаващи на вашето величие. Хвалете Го, вие небесни хармонии, и също вие -- свидетелите и потвърдителите на Неговите разкрити истини... и ти, моя душо, възпявай през целия си живот славата на Господа! От Него, чрез Него и за Него са всички неща, видимите и невидимите. Само Нему да бъде чест и слава от вечност във вечност! Амин".




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница