Съдържание I. Въведение ІІ. Туристически ресурси

• 
  Закон за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г., изм., бр. 68 от 2013 г.);
  
• 
  Закон за паметниците на културата и музеите;
  
• 
  Закон за закрила и развитие на културата;
  
• 
  Закон за защитените територии;
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие;
  
• 
  Закон за регионалното развитие;
  
• 
  Закон за опазване на околната среда;
  
• 
  Национална програма за развитие на България 2020;
  
• 
  Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2020;
  
• 
  Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020;
  
• 
  ОП "Околна среда" 2014 - 2020;
  
• 
  ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020;
  
• 
  ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020;
  
• 
  ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020;
  
• 
  ОП "Образование и наука за интелигентен растеж" 2014 - 2020;
  
• 
  Регионален план за развитие на Северен централен район 2014-2020;
  
• 
  Областна стратегия за развитие на област Силистра 2014-2020;
  
• 
  Общ устройствен план на община Кайнарджа;
  
• 
  Национална програма за реформи 2012-2015;
  
• 
  Национална концепция за пространствено развитие на Република България 2013-2025;
  
• 
  Стратегия на ЕС за Дунавския регион;
  
• 
  Стратегия "Европа 2020";
  

Върху развитието на туризма влияят множество фактори - географското положение, природните ресурси, антропогенните ресурси (богатото историческо и културно наследство), стопанското развитие, материално-техническата база, инфраструктурата, благоустройството, демографската структура, етно-културният облик на населението, наличие на квалифицирани кадри, рекламната дейност, и др.

Усвояването на туристическите ресурси трябва да е съобразено с основните принципи за използване на ресурсите: икономическа необходимост и обоснованост, социална потребност, техническа изпълнимост и комулативна ефективност.

1. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

Природните ресурси представляват обекти и явления от природната среда, които са атрактивни за туристите. Атрактивността в голяма степен се дължи на рекреативните и лечебните потребности, за сметка на по-слабата роля на познавателните.

В групата на природните ресурси се включват всички природни компоненти. Те оказват пряко или косвено влияние върху туристическите дейности. От природните ресурси, най-голямо влияние за развитието на туризма оказват - географското положение, релефът, климатът, водите, биоразнообразието и защитените местности.

Измежду многообразието от релефни форми значение за туризма имат: планините, скалните феномени, пещерите, ждрелата, каньоните и водопадите, разчленеността на морския бряг.

Климатът влияе върху сезонността на туризма. Различават се места с целогодишен туристически сезон, места със зимен сезон и места с летен сезон. 

Водните ресурси са едни от определящите за дадена дестинация, защото най-големият дял от туристопотоците е насочен към водните басейни. Те могат да се разделят

на: океани, морета, езера, реки, термоминерални извори, гейзери, ледници. Те влияят пряко върху туризма - чрез количеството и качеството на питейната вода и косвено - чрез възможностите за круизи, риболов и др. дейности.

Растителността и животинският свят имат своето място за развитието на туризма. Те представляват необходим елемент в много туристически дестинации. Растителността освен декоративната си функция предлага и рекреативни възможности, като пречиства въздуха, отделя фитонциди с лечебен ефект и служи като местообитание на животинския свят. Лечебните растения, горските плодове и гъбите са обект на развитие на хоби-туризъм /бране на билки, на гъби, на горски плодове и др./. Животинският свят е основа най - вече за развитието на ловен туризъм, сафари, риболов, кулинарен туризъм, екстремни спортове (подводен риболов и др.). Наличието на защитени птици в естественото им обитание е предпоставка за развитие орнитоложки туризъм.

Община Кайнарджа е разположена в източната част на Дунавската равнина, като територията на общината е 314,96 кв. км.

Община Кайнарджа граничи с общините Силистра и Алфатар (област Силистра), Крушари и Тервел (област Добрич) и сухоземната българо-румънска граница. Център на общината е село Кайнарджа, което се намира на 29 км югоизточно от областния център гр. Силистра. Общината включва областния център и още 14 населени места: Войново, Голеш, Господиново, Давидово, Добруджанка, Зарник, Каменци, Краново, Полковник Чолаково, Попрусаново, Посев, Светослав, Средище, Стрелково.

ГЕОГРАФСКО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ НА ОБЩИНА КАЙНАРДЖА

Средната надморска височина е 120 м, а територията на общината се разпределя, както следва:

• 
  обработваема земя - 231 кв.км. - 73,1%;
  
• 
  гори - 71 кв.км - 22,47%;
  
• 
  водни площи (язовири) - 2 кв.км - 0,63%;
  
• 
  пътища - 12 кв.км - 3,80%.
  

Общината се намира на изключително добро геостратегическо място. През нейната територия могат да се направят връзки с още две области, както и с Република Румъния. Наскоро бе построен и предстои да бъде открит ГКПП с Румъния на територията на общината.

Община Кайнарджа се намира в източната част на Дунавската равнина, по специално в Провадийско-Лудогорско-добруджанската платовидна подобласт. Релефът е от типа нискохълмист, представляващ обширна равнина, набраздена от суходолия. Надморското равнище варира от 50 до 200 м. Средната надморска височина е между 50-100 м за общинския център - с.Кайнарджа. Територията на общината се пресича от две “сухоречия” – Канагьол Табан и Суха река, които в миналото са били дъно на реки. Районът около тях се характеризира със стръмни и полегати хълмове. Интересни са участъците край селата Стрелково и Войново от сухоречието на „Хърсовска река”, както и край селата Краново и Голеш от сухоречието на „Суха река”. На тези места са разположени типични каньони.

Територията на община Кайнарджа е бедна на полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми интерес представляват варовиците от горната креда. На територията на община Кайнарджа са разработени каменни кариери за добиване на материал за шосейни настилки и строеж на сгради. Сарматските пясъци са предимно ситни и глинести, които нямат високи технически качества и са негодни за строителен материал. Не се експлоатират запаси от рудни полезни изкопаеми.

Според климатичното райониране на Република България територията на община Кайнарджа спада към европейско континенталната климатична област, подобласт умерено континентална, район севернодобруджански. Микрорайонът е със силно изразен континентален климат – студена зима и горещо лято, като съществено влияние върху влажносттта на въздуха оказва и басейнът на р. Дунав, отстоящ на 20 –30 км. Отсъствието на планини осигурява свободен достъп на въздушни маси с различна температура и влажност, което довежда до резки промени в климатичните фактори.

• 
  Температурен режим