Съдържание предговор 5 Пътят, следван от неверниците

1. 
   Невежество 10
   
2. 
   Високомерие 11
   
3. 
   Отклонение 11
   
4. 
   Незачитане 12
   

Чудеса ...............................................................21

Първи довод: Възникването на Вселената 22

Втори довод: Воля .30

Трети довод: Живот 73

Четвърти довод: Приемането на молбата .98

Пети довод: Напътствие . . 103

Шести довод: Неповторимото сътворяване 114

Седми довод: Мъдрост 117

Осми довод: Благоволение (помощ, благосклонност) 128

Девети довод: Единосъщност 138
Причинност 144
Природа 146
Единобожие . 154
Доводите сочат Аллах и неговите прекрасни имена 164
Съпоставяне 185
Божествената вяра 186

Предговор

В три книги се постарах да разкажа за Аллах, Неговия Пратеник Мухаммед и Исляма. Това са трите основи, чрез изуча­ването на които всеки човек може да стане мюсюлманин. В случая аз осъществих една събирателна дейност за разлика от други, които добавят и от себе си. Отблизо разгледах трудовете на много автори, посветени на тези основни теми. Някои от тях са написали материали, свързани с различните трактовки на главната тема. Постарах се според възможностите си да запълня тази празнина. Позволих си, без никакви колебания, да вмъкна прекрасните мисли на всеки, който има отношение към описаната от мен материя. При взаимстването на тези мисли в някои случаи съм посочвал източника, в други - не. И в двата случая това бе наложено от някои обстоятелства, на които не искам да се спирам тук. Читателят не бива да се учудва на множеството източници, на които съм се позовал в книгата. Главната ми цел беше да внеса яснота при разглеждането на темата, а не да бъда възхваляван или критикуван.

„Всеки, който каже: приемам Аллах за Господ, Исляма за религия и Мухаммед за пророк, със сигурност ще отиде в Рая."

„Всеки, който приема Аллах за Господ, Исляма за религия и Мухаммед за пророк, е вкусил сладостта на вярата."

Тази книга, с позволението на Аллах, описва същността на Бога и е в състояние да премахне всяка неяснота по въпроса. Тя ще преодолее всяко съмнение и клевета. Ще възвиси човека до признаването на Аллах Всеславния за Господ.

Книгата „Ал-Расул" ясно разказва за личността на великия пророк. Както хората ясно виждат Свещеното слънце, така и аз се заех със задачата да посоча убедителни факти и доказателства, чрез които те да повярват в мисията на пророка. Избрах такива на­учни етюди, които безрезервно да бъдат приети от разума.

Книгата „Ал Ислям" посочва пътя на вярата, служенето, пътя на живота. Тя представя ислямската религия в нейната цялост и пълнота така, че човек да не може да бъде подведен.

Сърцето на онзи, който с позволението на Аллах чете изне­сеното тук, лесно усеща едно освежаване. Наред с това, че виждат реалността, много хора обаче са се отклонили от истината.

Тази книга ще спаси човека от съмнения, обърканост, недоуме­ния, разногласия, отцепничество, от мрака на анархизма и ще го насочи към началната точка на един съвсем нов живот.

Читателят ще се убеди, че обстойно се спирам върху двете осно­ви - Бог и пророк - и призовавам разума посредством фактите, убеждението, проучването и причинността.

А третата тема - „Ислям" - е представена с лекота, без да са за­сегнати спорните и съмнителни моменти, и без да се отделя спе­циално внимание на противоположните мисли и разсъждения. За­щото за човек, който вярва в съществуването на Аллах и в това, че Мухаммед е негов пророк, не му остава друго, освен да се подчини, да приеме и следва религията и Шариата.

Главното е не да се изложат доказателства за аргументиране на всеки елемент от Исляма. Същността на въпроса се състои в това, да се опише Исляма и да се разясни.

Разумът признава следното: Пред Шариата човек няма друг избор освен смирение пред Аллах. Той е Господът. Рабите са Него­вите творения. Той е, който поучава човека на онова, което не знае.

Една от причините за усърдната ми работа върху темите „Ал­лах" и „Пророк" е да се противопоставя на материалистическото мислене, което се стреми да накара човека чрез всевъзможни средства да забрави Аллах и да омаловажи в сърцето и душата си пророците Му. Тази материалистическа философия се подкрепя и в програмите на други религии и възгледи, които представят грешно Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари). За съжаление тези нападки и въздействието им се налагат с всеки изминал ден и дори с всеки миг. Даже мюсюлманите, притежатели на истината, се поддават на тази опасност и колебания. По тази причина възниква необходимостта всяка от двете основи (Аллах и Пророк) да бъде показана такава, каквато е, за да просветли всички мюсюлмани, които са раздвоени и се съмняват.

В тази книга пожелах да се осъществи и една друга моя идея, по-различна от онези, за които споменах преди.

Възпитаните в духа на Исляма, както подчертава Ибн Омар, са останали непросветени в една много важна точка. Той казва: „Живяхме във време, в което имаше хора, на които им бе дадена вяра преди Корана. Те разбираха необходимостта от заучаване и акцентиране на позволеното и забраненото и на повелите и забра­ните в низпосланата сура. Противно на това видях и хора, на които Коранът им бе даден преди вярата. При положение че прочитаха Корана, тъй като не знаеха какво им повелява или забранява и не знаеха важните точки, на които да се спрат, те го захвърляха така, както се изхвърля гнила фурма."

Най-голямата грешка на мюсюлманите е, че не изучават вяра­та и пътя, който води към нея.

Кажи: „За вярващите той е напътствие и изцеление, а онези, които не вярват, имат в ушите си глухота и той за тях е непонятен, сякаш са призовавани от далечно място

[41: 44]

Книгата „Джундуллахи уа Ахлякун" („Поведение и култура на подчинените на Аллах"), както и тази книга еднакво дообогатяват темата и се спират върху онова, което е необходимо да се направи.

Тази книга дава силни доказателства срещу отричащите и противопоставящите се на знаменията въпреки че са ги възприели в душите си и привлича всеки отбягнал „дверите" на Аллах.

Не бих могъл да продължа, без да направя едно последно разя­снение. Направих много преписи от книги на отклонили се от Пра­вия път и на хора невярващи, тъй като мъдростта е изгубеното от повярвалия (той я взема, където я намери). Не би трябвало да се прави извод, че възхвалявам всяка книга, от която взаимствах. Не препоръчвам дори прочитането на всеки автор, който съм цитирал. Към всички гледища, изложени в книгата ми, които не одобрявам, съм направил нужните разяснения. Аллах най-добре знае онова, което се крие зад казаното. Той е моят помощник и в земния, и в отвъдния живот. Колко прекрасен довереник е Той!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Основата, на която изцяло се опира Ислямът, е опознаването и изучаването на Аллах. Всички действия, които нямат тази насока в рамките на Исляма или в негово име, са лишени от действителна стойност. Всяко нещо, чиято цел не е опознаването и изучаването на Аллах, не може да бъде усетено чрез душата.

Каква стойност би имало то тогава?

Добре, как тогава да опознаем Аллах? Как се стига до това познание? Отговорът на тези въпроси е: не можем да достигнем до желаната от нас цел, без да знаем пътя.

Както в миналото, така и днес, поради факта, че не могат да възприемат съществуването на Аллах чрез възприятията си, много хора го отричат. Според тях пътят за достигане на истината е само този - възприемането на нещата чрез възприятията. Те не се задоволяват само с това да обвиняват вярващите в погрешност, отклонение, суеверие, обърканост, невежество и други подобни, но ги и хулят, порицават и отричат, защото без да се уповават на сетивата си, те вярват в Аллах.

Тези, които казват, че ще повярват само в това, което въз­приемат чрез сетивата си, са опровергани от действителността, в която живеят. Те например вярват в закона за земното притегляне само защото са стигнали до някои изводи относно това явление, а не защото са го виждали. Приемат съществуването на разума само защото могат да установят една част от влиянието му, без да могат да го видят. Вярват в съществуването на магнита, при все че не могат да видят с очите си силите, които осъществяват привличането, а само привличането на едно желязно парче към друго. Вярват в съществуването на всеки един електрон или неутрон, макар че не ги виждат. Ето тези състояния, въпреки че не могат да бъдат реално възприети, а за тях са направени само изводи и заключения, са доказателства за вярата им в съществуването на нещо. И така достигаме до категоричния извод: хората вярват в съществуването на много истини поради това, че са видяли последиците от тях.

Органите за възприятие подават материал на разума, докато той успее да вземе съответното решение. Ако не съществува този материал, не може да се даде становище и решение. Без него не може да има и знание. Впрочем, истината понякога я възприемаме не чрез сетивата, а само посредством разума. Намиращата се във вода пръчка се вижда като пречупена. Линиите, изтеглени успоредно една до друга, ни изглеждат с еднаква успоредност навсякъде. (Но когато застанем върху железопътни релси, в определена точка в далечината те изглеждат съединени.) Белите цифри се открояват по-ярко в сравнение с черните. Ако сме на Северния или Южния полюс, или на Екватора, оставаме с впечат­лението, че в сравнение със Земното кълбо главата ни сякаш се намира на по-високо. Тези примери са ясно доказателство, че без съдействието на разума сетивата могат да ни поднесат грешна информация, която няма отношение към истината. Без разум не може да се придобие никакво знание. Има ли това връзка с разбиранията на онези хора, според които познанието е придобито изцяло благодарение на органите за възприятие? Може ли отхвърлянето на вярата в Аллах Всесилния да бъде един логичен подход само защото органите за възприятие не могат да го долавят?!

Както в миналото, така и днес тази погрешна представа за опознаването на Аллах заедно с отдалечаването от правата вяра на значителна част от хората е в основата на собственото им самозалъгване. Защото разумът ясно постановява, че Аллах не е материя, а неин творец, факт е, че материята не може да сътвори друга материя. И поради това, че органите за възприятие могат да виждат и схващат само веществените неща, Аллах остава извън тяхното възприятие.

Истина е, че едно невярващо общество или един отричащ инди­вид не могат да осъществят обучението си за опознаване на божието съществуване, без да използват сетивата си. Оттук става ясно, защо днес много хора приемат за достатъчно да отрекат онова, което не могат да видят с очите си. В някои страни това се лансира открито. В бившия Съветски съюз в официално изявление по радиото се съобщава, че изпратеният спътник в извънземното пространство не е открил присъствието на Бог там.

В тази насока нека се задоволим с описанието на случай в едно основно училище. Учителят засипва с дъжд от въпроси учениците в класната стая:

• 
  Деца, виждате ли ме?
  Учениците:
  
• 
  Да, виждаме Ви.
  

• 
  Естествено, това е така, защото аз съществувам. Виждате ли
  черната дъска?
  

• 
  Да, виждаме я.
  

• 
  Да, виждаме я.
  
• 
  Естествено и масата я има. Добре, виждате ли Бог?
  
• 
  Не.
  
• 
  Естествено, защото не съществува.
  

• 
  Виждате и ума на учителя ни, нали?
  
• 
  Не, не го виждаме - казали те.
  
• 
  Е, значи и учителят ни няма ум!
  

Свещеният Коран ни известява, че неверниците открай време са искали да опознаят Аллах Всеславния със своите зрителни и слухови органи. Това условие, породено от погрешно мислене и непонятни желания, определя някои от причините, а именно: невежество, високомерие, отклонение, незачитане.

[2: 118]

[25:21-22]

В предишното знамение ставаме свидетели на желанието на неверниците да чуят, а в това свещено знамение за желанието им да видят. Но не трябва да се забравя, че тези желания се пораждат от съмненията им. Според тях земният живот е всичко и след него няма абсолютно нищо. Както първото знамение им отговаря непряко, така и това знамение споменава, че неверниците ще видят ангелите в един свят, различен от този, и в рамките на закони, които са извън настоящите такива. Със законите, принадлежащи на този свят, органите за възприятие нямат шансове за постигане на знание относно невидимия свят. След като в рамките на тези прости закони ангелите не могат да бъдат видени, липсата на възможност да се види същината на Бога е нещо нормално. Зна­мението обявява, че причината, подтикваща тези хора към подоб­но мислене, не е отношение на трезв човек, стремящ се да достигне Аллах, приемайки истината по верния път, който води до него, а е проява на високомерие.

3. Отклонение

Друго знамение предава думите на един от египетските фараони:

„О, Хаман, построй ми кула, за да достигна пътищата - пътищата на небесата, дано зърна бога на Муса! Но аз мисля, че е лъжец." Така бе разкрасено за фараона лошото му деяние и бе отклонен от пътя. Коварството на фараона винаги бе напразно.

[40:36-37]

Това е погрешен път, противоположен на този, който води във вярната посока, път, от който фараонът в желанието си да види Аллах, както може да се разбере от казаното „... и бе отклонен от пътя"


4. Незачитане

Тези свещени стихове определят като незачитане желанията на евреите, които казват:

[2: 55]

[4:153]

[21:4-5]

Мнозина са подведени от тях. Ала истинският мюсюлманин, мюсюлманинът с чисто сърце не тръгва подир поддалите се на заб­лудата, която Аллах им е забранил.

[2: 108]

Гореспоменатият път не може да ни изведе до Божието съще­ствувание. Основното за постигане на целта за нас би трябвало да бъде начертаването на истинския път. Пътят за достигане до Аллах е единствен и това са творенията му, доказващи неговата същност. Основните условия за пътника, поел по този път, са раз­умът, разсъдъкът и науката. Без разум няма да се узнаят тво­ренията. Без мисъл и разсъждение не може да се познае Творецът. Без наука не може са се възприеме нито творението, нито Творецът. Разбира се, тези слова могат да бъдат приети като странни от неверниците. Те винаги си приписват украсата на просветеността, свободата и мисловността. Но всъщност без довод претенциите им са лишени от научна стойност.

Всичко написано по тази тема ще се появи чрез позволението на Аллах с категорично доказателство за правотата на казаното от нас и съответно ще обори тяхното становище.

А онези, които спорят за Аллах, след като Му е било откликнато, спорът им е напразен пред техния Господ. Върху тях тегне гняв и за тях има сурово мъчение.

[42-16]

Засега може да се каже следното: Дори и най-обикновеният

човек разбира точно и без големи затруднения, че главните усло­вия за опознаване на Аллах според Корана, които привличат вни­манието, са разумът, разсъдъкът, науката и творенията.

Кажи: „Виждате ли онези, които зовете вместо Аллах? Покажете ми какво сътвориха те от земята, или имат съучастие на небесата? Донесете ми книга отпреди тази или остатък от знание, ако говорите истината!⁶'

[46:4]

[22:8]

[53:29,30]

Много впечатляващо е честото споменаване в Корана на науката, мисълта и разума:

Те добре познават земния живот, ала нехаят за отвъдния.

[30:7]

[16: 11]

[16: 12]

[16: 13]

[30:22]

[10: 101]

Човек, който изследва Свещения Коран разбира, че Ислямът, искайки от мюсюлманина да се впусне в разсъждения, го задъл­жава да придобива знания, разбира, че докато науката и раз­съжденията при немюсюлманина представляват средство за прик­риване на страсти или се използват като средство за препитание, то при мюсюлманина те са две неделими части от неговата самоличност. Ислямът постановява науката като задължителна, а също така само с науката може да се узнае, че Коранът е истината.

И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.

[34:6]

Неверникът, невъзприемащ Аллах с разума си, дори и след като е видял творенията Му, е като онзи, който без да знае автора на книгите, които държи, смята, че са се появили от само себе си и ги приписва на неизвестността. Още веднъж казвам и ще потвърдя истината, че съществуването на безверието не е свързано нито с малкия брой на знаменията, нито с тайнствеността им; че в това отношение те са много и съвсем явни, че липсата на вяра у човека идва от самия него, че противопоставянето на знаменията, и неприемането на истината идва от неговото високомерие и се дължи на откъсването му от човешкото естество и поведение. Такъв човек така е заключил сърцето си и е скрил зад завеса своята способност за съзерцание, че дори могъщата ръка да се опита да ги задейства, човекът пак ще упорства.

Споменавайки за този тип хора, свещеният Коран повелява така:

И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват, пак щяха да рекат: „Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора."

[15: 14-15]

Преди да изредим произведенията на тази тема, за да ги обсъдим, искаме да зададем един такъв въпрос:

Дали Аллах Всеелавният се нуждае от нас, за да вярваме в Него? Или ние сме в съдбоносна нужда от такава вяра?

А който се бори, единствено за себе си се бори. Аллах не се нуждае от световете.

[29:6]

При това положение, за да бъдем способни да „съзерцаваме"

Аллах, трябва да пречистим душите си от недостатъците, които ще

изброим по-долу:

1. Да се предпазваме от високомерие.

Аллах Всеславният не разкрива знаменията си на нито едно

високомерно сърце.

От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го
приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.

[7:146]

2. Да се предпазваме от незачитане и непризнателност.