Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0254


Част II: Оптимизиране на резултатите: ролята на бюджета на ЕС



страница14/15
Дата16.03.2017
Размер2.9 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15
Част II: Оптимизиране на резултатите: ролята на бюджета на ЕС

Европейската добавена стойност и цената на „отказа от Европа“

  1. Подчертава, че основната цел на разходването на бюджетни средства на ЕС е създаването на европейска добавена стойност (ЕДС) посредством обединяването на ресурси, функционирането като катализатор и осигуряването на икономии от мащаба, положителни трансгранични и косвени последици, като по този начин се допринася за постигане на съгласуваните общи цели на политиката по един по-ефективен или по-бърз начин, при намаляване на националните разходи; припомня, че принципно трябва да се избягва дублиране на разходи и припокриване на отпуснати средства по различните бюджетни редове и че разходването на средства на ЕС трябва винаги да е насочено към създаването на по-голяма стойност в сравнение със съвкупните индивидуални разходи на държавите-членки; счита, че многогодишната финансова рамка, използвана правилно, представлява много важен инструмент за дългосрочно планиране на европейския проект, като се отчита европейската перспектива и добавената стойност на Съюза;

  2. Обръща внимание на следните области като потенциални кандидати за по-голямо взаимодействие и икономии от мащаба: Европейската служба за външна дейност, хуманитарната помощ, и по-специално капацитетът за бързо реагиране на ЕС, обединяването на ресурсите за отбрана, научноизследователската и развойна дейност и иновациите, големите инфраструктурни проекти (особено в областта на енергетиката и транспорта) и надзора на финансовите пазари;

  3. Счита, че наред със залегналата в Договора от Лисабон проверка на прилагането на принципа на субсидиарност от националните парламенти, за всяко законодателно предложение, свързано с бюджета, трябва да се извършва оценка на ЕДС, като най-добра практика; при все това подчертава факта, че оценката на ЕДС не бива да се ограничава до „подхода на таблицата“, както и че чрез политическа оценка трябва да се прецени дали планираните действия ще допринесат ефикасно и ефективно за постигане на общите цели на ЕС и дали ще създадат европейски обществени блага; отбелязва, че основните и най-важни елементи на ЕДС, в това число мир, стабилност, свобода, свободно движение на хора, стоки, услуги и капитал, не могат да се оценят в цифрово изражение;

  4. Подчертава необходимостта да се докаже съгласуваността на всички разходи на ЕС със задълженията по Договора, достиженията на правото на Общността или основните цели на политиките на ЕС; подчертава, че ЕДС може да бъде генерирана не само посредством разходване на средства, но също така и чрез европейско законодателство и координиране на националните и европейските политики в икономическата, фискалната, бюджетната и социалната област; изразява убеждението си, че европейската добавена стойност на разходите в бъдещата МФР трябва да бъде увеличена; подчертава, че финансирането на ЕС следва, когато това е възможно, да допринася за постигането на повече от една политическа цел на ЕС едновременно (напр. териториално сближаване, приспособяване към изменението на климата, опазване на биологичното разнообразие);

  5. Изразява твърдото становище, че инвестициите на равнището на ЕС могат да доведат до значително по-големи спестявания на национално равнище, и по-конкретно в области, в които ЕС има неоспоримо по-висока добавена стойност, отколкото националните бюджети; изразява твърдото убеждение, че принципът на ЕДС следва да стои в основата на всички бъдещи преговори за бюджета на ЕС; поради това приветства поетия от Комисията ангажимент за започване на цялостен анализ на „цената на отказа от Европа“ за държавите-членки и националните бюджети; призовава Комисията да публикува този доклад навреме, за да може той да бъде взет предвид при преговорите за следващата МФР;

  6. Призовава за по-добра координация между бюджета на ЕС и националните бюджети на държавите-членки при финансирането на общите политически приоритети; отново потвърждава необходимостта от координиране на разходването на публични средства, от етапа на планирането до етапа на изпълнението, с цел да се гарантира допълняемост, по-добра ефикасност и видимост, както и по-добро рационализиране на бюджета на ЕС; счита, че новият механизъм за координация на икономическата и бюджетната политика („Европейско полугодие“) следва да играе важна роля за хармонизиране на целите на политиката в цяла Европа и целите на ЕС и по този начин да помогне за постигане на желаното бюджетно взаимодействие между бюджета на ЕС и националните бюджети;

Ефективен бюджет

  1. Счита, че докато принципът на ЕДС следва да се използва за ориентиране на бъдещите решения, определящи приоритетите при разходването на средства, то прилагането на различните политики и дейности следва да се ръководи от ефикасното и ефективно използване на отпусканите средства;

  2. Счита, че за постигането на оптимални резултати по отношение на устойчивия растеж и местното развитие, солидарността и сближаването, следва да се даде предимство на подобряването на взаимодействието между всички средства от бюджета на ЕС, оказващи въздействие върху икономическото развитие, както и на интегрирания подход между различните сектори, разработването на ориентирани към постигането на резултати политики и, когато е необходимо, използването на принципа за ненанасяне на вреди и принципа „замърсителят плаща“, както и на фактори за успех и показатели за резултати;

Използване на бюджета за стимулиране на инвестициите

  1. Припомня, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет, който може да генерира повече инвестиции от публични или частни източници; счита, че привличането на допълнителен капитал ще бъде от решаващо значение за достигане на значителните равнища на инвестиции, необходими за постигане на целите на политиките на стратегията „Европа 2020“; подчертава по-специално необходимостта от постигане на максимален ефект от европейското финансиране посредством мобилизиране, обединяване и използване на публичните и частните финансови средства за изграждането на инфраструктура и за мащабни проекти от европейско значение, без да се нарушава конкуренцията;

  2. Отбелязва развитието от 90-те години насам на институционализираните публично-частни партньорства (ПЧП) в Съюза, наред с другото, в транспортния сектор, в областта на обществените сгради и оборудване, както и по отношение на околната среда, като форма на сътрудничество между публичните органи и частния сектор и допълнително средство за изграждане на инфраструктура и доставка на стратегически публични услуги; при все това изразява безпокойство за някои съществени проблеми, възникнали във връзка с ПЧП, и настоява при планирането на бъдещи ПЧП да се вземат предвид извлечените поуки и да се коригират минали грешки;

  3. Отбелязва като цяло положителния опит от използването на иновативни финансови инструменти, включително механизми за комбиниране на заеми и безвъзмездна помощ и за споделяне на рискове, като например Инструмента за гарантиране на заеми по проекти в областта на Трансевропейската транспортна мрежа, Инструмента за финансиране с поделяне на риска и инструментите на структурната политика (JEREMIE, JESSICA, JASPERS и JASMINE) с оглед постигане на специфични цели на политиката; счита, че Съюзът следва да предприеме мерки по-специално за по-добро използване на средствата от фондовете на ЕС като катализатор за привличане на допълнително финансиране от ЕИБ, ЕБВР, други международни финансови институции и частния сектор;

  4. Следователно призовава Комисията да предложи мерки за разширяване на системата за иновативно финансиране, след подробно разглеждане и точна оценка на публичните и частните инвестиционни нужди, както и на методология за координация на финансирането от различни източници; призовава държавите-членки да гарантират, че националната им нормативна уредба позволява прилагането на тези системи; ето защо призовава за съществено подобряване на регулаторната, бюджетната и оперативната рамка на тези механизми, с оглед обезпечаване на тяхната ефективност във връзка със стимулирането на инвестициите, устойчивостта, правилното използване на средствата на ЕС, както и гарантирането на нужния контрол, докладване и отчетност; освен това настоява, че е необходимо да се гарантира определянето на основните рискове и надлежното им вземане предвид;

  5. Отбелязва историческите трудности във връзка с намирането на частни инвеститори за широкомащабни проекти на ЕС; признава, че финансовата криза направи частните инвеститори още по-предпазливи по отношение на финансирането на проекти на ЕС и разкри необходимостта от възстановяване на доверието, за да могат големите инвестиционни проекти да привлекат подкрепата, от която се нуждаят; изтъква, че за привличането и мобилизирането на частни средства за проекти от интерес за ЕС, особено за проекти с европейска добавена стойност, които са икономически жизнеспособни, но не се считат за търговски жизнеспособни, ще бъде нужна подкрепа от бюджета на ЕС както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план;

  6. Следователно приветства инициативата „Облигации за проекти по стратегията „Европа 2020“, в качеството й на механизъм за поделяне на риска с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), предоставящ подкрепа от бюджета на ЕС в определени граници, който следва да служи като капиталов лост по отношение на средствата на ЕС и да привлича допълнителен интерес от страна на частни инвеститори за участие в приоритетни проекти на ЕС в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да представи пълно предложение относно облигациите за проекти на ЕС, като оползотвори наличния опит от съвместните инструменти на ЕС и ЕИБ, както и да включи ясни и прозрачни критерии за допустимост и подбор на проектите; напомня, че проектите от интерес за ЕС, които генерират ниски приходи, ще продължат да изискват финансиране с безвъзмездни средства; изразява загриженост за това, че ограниченият размер на бюджета на ЕС може евентуално да наложи ограничения по отношение на предоставянето на допълнителни стимули за нови инициативи;

  7. Отново подчертава необходимостта от гарантиране на най-голяма прозрачност, отчетност и демократичен контрол на иновативните финансови инструменти и механизми, с участието на бюджета на ЕС; призовава Комисията да предложи рамка за изпълнение и допустимост на проектите, която следва да бъде определена посредством обикновена законодателна процедура и която би гарантирала непрекъснат информационен поток и участие на бюджетния орган във връзка с използването на тези инструменти навсякъде в Съюза, като така Парламентът ще има възможност да провери дали неговите политически приоритети се изпълняват, а Европейската сметна палата - да упражнява засилен контрол върху тези инструменти;

Гарантиране на добро финансово управление

  1. Счита, че подобряването на изпълнението и качеството на разходите следва да бъдат водещи принципи за постигане на оптимално използване на бюджета на ЕС и за планирането и управлението на програмите и дейностите след 2013 г.;

  2. Освен това подчертава, че при планирането на разходните програми следва да се обръща възможно най-голямо внимание на принципите на яснота на целите, пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС и допълняемост на инструментите и действията, хармонизация и опростяване на правилата за допустимост и за изпълнение, прозрачност и пълна, съгласувана отчетност; подчертава значението на отчитането на фактора „пол“ при изготвянето на бюджета като средство за добро управление, с цел подобряване на ефективността и справедливостта;

  3. Подчертава по-специално, че опростяването на правилата и процедурите следва да бъде ключов хоризонтален приоритет и изразява убеждението си, че преразглеждането на Финансовия регламент следва да играе важна роля в това отношение;

  4. Подчертава, че подобряването на финансовото управление в Съюза трябва да се подкрепя, като се следи отблизо напредъкът в Комисията и в държавите-членки; настоява, че държавите-членки следва да поемат отговорност за правилното използване и управление на средствата на ЕС и да издават национални годишни декларации относно използването на средствата на ЕС на подходящо политическо равнище;

  5. Подчертава необходимостта да се разгледа тенденцията към увеличаване на размера на неизпълнените ангажименти (RAL); припомня, че според Комисията до края на 2013 г. RAL ще възлизат на 217 милиарда евро; отбелязва, че наличието на определено равнище на RAL е неизбежно при прилагането на многогодишните програми, но въпреки това подчертава, че съществуването на неизпълнени ангажименти по правило изисква извършване на съответни плащания; ето защо не е съгласен с подхода на Съвета за вземане на решение относно размера на предварителните плащания, без да се взема предвид точна оценка на действителните нужди; следователно ще направи всичко възможно по време на годишната бюджетна процедура в рамките на следващата МФР, за да намали несъответствието между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания чрез съответно увеличаване на размера на плащанията;

  6. Изразява твърдото си убеждение, че е необходима оценка на силните и слабите страни на системите за управление и контрол на всяка държава-членка в отделните области на политиката, с цел да се подобри качеството на управлението и контрола на средствата на ЕС от страна на държавите-членки; освен това изразява убеждението си, че за да се увеличи ефикасността и ефективността на използването на средствата на ЕС, е необходимо по-добро управление, по-малко бюрокрация и повече прозрачност, както и по-добър, а не по-засилен контрол, също така и по отношение на техния процент на усвояване; в това отношение счита, че трябва да бъде намерен баланс между равнището на контрол и свързаните с него разходи;

  7. Подчертава значението на правната сигурност и бюджетната приемственост за успешното прилагане на многогодишните политики и програми; следователно счита, че правилата не следва да се променят по време на програмните периоди без надлежна обосновка и адекватна оценка на въздействието, тъй като това може да доведе до по-високи разходи, свързани с прехода, по-бавно прилагане и по-голям риск от грешки;

  8. Подчертава, че институционалният капацитет е един от ключовите елементи за успешно разработване, изпълнение и мониторинг на политиките на Съюза; в съответствие с това счита, че укрепването на институционалния и административния капацитет на национално, регионално и местно равнище би могло да бъде в основата на структурното приспособяване и да допринесе за гладкото и успешно усвояване на средствата на ЕС;

Част III: Политически приоритети

  1. Припомня, че влизането в сила на Договора от Лисабон засилва политиките на ЕС и дава на Съюза значителни нови прерогативи, по-специално в областта на външната дейност, спорта, космическото пространство, изменението на климата, енергетиката, туризма и гражданската защита; подчертава, че това изисква достатъчни финансови ресурси; в тази връзка припомня член 311 от ДФЕС, съгласно който Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и за успешното изпълнение на неговите политики;

Бюджет в подкрепа на целите на стратегията „Европа 2020“

  1. Отново изразява убеждението си, че стратегията „Европа 2020“ следва да представлява основната политическа референция за следващата МФР; същевременно поддържа позицията, че „Европа 2020“ не е всеобхватна стратегия, покриваща всички области на политиката на ЕС; подчертава, че другите политики, основаващи се на Договора, които си поставят различни цели, трябва да бъдат надлежно отразени в следващата МФР;

  2. Счита, че стратегията „Европа 2020“ следва да помогне на ЕС да се възстанови от кризата и да стане по-силен чрез подобряване на условията и разходването на средства за новаторство, научноизследователска и развойна дейност, постигане на целите на ЕС по отношение на изменението на климата и енергетиката, подобряване на образователните нива и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността; отбелязва, че стратегията „Европа 2020“ има за цел да обхване не само икономическия растеж и финансовата стабилност в краткосрочен план, но и една по-дългосрочна структурна промяна към по-устойчив растеж въз основа на по-ефективно използване на ресурсите;

  3. Счита, че понастоящем съдържанието на стратегията „Европа 2020“, като например основните цели, водещите предложения, проблемните области и показателите, продължава да е с много общ характер и призовава Комисията да внесе по-подробни предложения; освен това счита, че рестартирането на единния пазар е съществен елемент от стратегията „Европа 2020“, който засилва взаимодействието между нейните различни водещи инициативи; подчертава, че целите на стратегията могат да бъдат осъществени единствено чрез конкретни ангажименти от страна на държавите-членки в техните национални програми за реформа, политики с доказани механизми за постигане на резултати и чрез конкретни и последователни законодателни предложения;

  4. Освен това подчертава, че стратегията „Европа 2020“ може да бъде надеждна, само ако се гарантира съответствие между нейните цели и финансирането, отпускано за тях на европейско и национално равнище; счита, че следващата МФР следва да отразява амбициите на стратегията „Европа 2020“ и е твърдо решен да работи заедно с Комисията и държавите-членки за изготвянето на надеждна рамка за финансиране, която по-специално да гарантира подходящо финансиране за водещите инициативи и основните цели на стратегията; във връзка с това твърди, че задачите, ресурсите и отговорностите трябва да бъдат ясно определени и добре съгласувани между Съюза и държавите-членки, включително местните и регионалните органи на управление; призовава Комисията да изясни бюджетните аспекти на водещите инициативи, тъй като тези приоритетни планове за действие засягат всички политики, финансирани от бюджета на ЕС;

  5. Предупреждава, че разработването на десетгодишна стратегия „Европа 2020“ изисква достатъчна бюджетна гъвкавост, за да се гарантира подходящо привеждане на бюджетните средства в съответствие с променящите се условия и приоритети;

Бюджет в подкрепа на икономическото управление

  1. Подчертава факта, че съгласно сега действащия Европейски механизъм за финансова стабилизация до 60 милиарда евро гаранции по заеми трябва да бъдат покрити от разликата между тавана на собствените средства и включените в годишния бюджет разходи; отбелязва допълнителните задължения, за които е постигнато споразумение в контекста на средносрочната финансова помощ за държави-членки извън еврозоната и които трябва да бъдат покрити от същата разлика;

  2. Призовава европейското полугодие да осигури по-добра бюджетна координация и взаимодействие между Съюза и държавите-членки, като по този начин се увеличи ЕДС; призовава европейското полугодие също така да засили икономическата координация между държавите-членки съгласно принципа на общностния метод и да осигури по-добро икономическо управление в еврозоната и държавите-членки, които желаят да се присъединят към нея, като по този начин се намали необходимостта от използване на механизма за финансова стабилизация; изразява убеждението, че европейският семестър следва да акцентира върху подобряването на взаимодействието между европейските и националните публични инвестиции;

  3. Отбелязва, че Европейският механизъм за стабилизация (ЕМС) след 2013 г. е организиран единствено на междуправителствен принцип; изразява своята загриженост във връзка с това развитие на нещата и подчертава липсата на демократичен контрол, отчетност и прилагане на междуправителствения подход; подчертава, че общностният метод трябва да се вземе предвид при ЕМС; припомня, че бюджетът на ЕС предвижда гаранции по заеми за държави-членки по линия на Европейския механизъм за финансово стабилизиране, както и средносрочна финансова подкрепа на платежните баланси на държави-членки извън еврозоната;

  4. Припомня, че европейската валута е създадена без реално икономическо сближаване между държавите, които желаят да я въведат, и без достатъчно голям бюджет на Съюза, който да дава възможност за собствена валута; счита, че подобен бюджет би изисквал замяна на значителна част от текущите разходи на държавите-членки с разходи на Съюза, за да се вземе надлежно предвид общностният метод и да се осигури фискална стабилност на еврозоната и на ЕС с цел преодоляване на кризата с дълга; отправя искане към Комисията да оцени евентуалното въздействие на системата от еврооблигации върху бюджета на ЕС;

Знания за растеж

Научни изследвания и иновации



  1. Отбелязва значението на научните изследвания и иновациите за ускоряване на прехода към устойчива, водеща в световен мащаб, основана на знанието икономика; следователно счита, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в области, стимулиращи икономическия растеж и конкурентоспособността, като например научните изследвания и иновациите, в съответствие с принципите на европейска добавена стойност и на върхови постижения;

  2. Твърдо е убеден в добавената стойност на все по-голямото обединяване на националните разходи за научни изследвания и иновации в бюджета на ЕС, за да се достигне необходимата критична маса и икономии от мащаба, да се подобри въздействието и да се намали припокриването и загубата на недостатъчните средства;

  3. Счита, че са необходими взаимно съгласувани усилия както на европейско, така и на национално равнище, за да бъде постигната целта на стратегията „Европа 2020“ за изразходване на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност, с цел създаване на европейско научно пространство и на „Съюз за иновации“; призовава институциите на ЕС и държавите-членки незабавно да договорят конкретна пътна карта относно начина за постигане на тази цел и посочва сериозния икономически ангажимент, с който би била свързана тази цел и който възлиза на около 130 милиарда евро годишно както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети, а за частния сектор той би бил в двоен размер;

  4. Счита, че публичните средства за научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат увеличени значително, тъй като публичните инвестиции често предоставят стимул за последващи частни инвестиции; подчертава необходимостта от засилване, стимулиране и гарантиране на финансовите средства за иновации, научноизследователска и развойна дейност и новаторство в Съюза чрез значително повишаване на съответните разходи за периода след 2013 г., и по-конкретно за Осмата рамкова програма за изследвания; във връзка с това подчертава ролята на катализатор, която политиката на сближаване е изиграла в текущия програмен период за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, и настоятелно призовава тази тенденция да бъде продължена и затвърдена в следващия период;

  5. Подчертава, че увеличаването на средствата трябва да бъде съчетано с радикално опростяване на процедурите за финансиране; изразява особено безпокойство във връзка с относително ниския процент усвоени средства на ЕС от европейската научна общност и призовава Комисията да продължи усилията си за съчетаване на исканията за намаляване на административната тежест и опростяване на достъпа до финансови средства за научните работници, МСП и организациите на гражданското общество, като се поддържа достатъчен бюджетен контрол; подчертава необходимостта от освобождаване на МСП от някои административни изисквания, като по този начин се намали бюрокрацията и се насърчат иновациите посредством по-лесен достъп до финансиране;

  6. Призовава за по-силна връзка между основните научни изследвания и промишлените иновации и между иновациите и процеса на производство; по-конкретно припомня, че една от основните трудности при европейските програми за научни изследвания и иновации е фактът, че резултатите не достигат ефективно до пазара, и подчертава значението на създаването на стимули за реализиране на пазара на продуктите на научноизследователската и развойна дейност, по-специално чрез по-лесен достъп до финансиране; в тази връзка подчертава значението на гладкото съвместно функциониране на различните фондове и призовава Комисията да извърши необходимото приспособяване, за да могат съответните фондове да се допълват взаимно;

  7. Припомня, че за да бъдат изпълнени целите на ЕС относно климата и енергията, усилията за научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат значително увеличени, особено по отношение на изследванията в областта на околната среда, енергийната ефективност и технологиите за производство на електроенергия от възобновяеми източници; освен това счита, че статутът на Европа като пионер в областта на екологичните технологии може да бъде запазен, единствено ако се съпровожда от подходяща научноизследователска дейност;

  8. Счита, че иновационните европейски предприятия не се нуждаят единствено от субсидии, а и от по-добро законодателство, по-добри връзки с научноизследователската база и по-добър и разнообразен достъп до средства и финансиране, вариращо от безвъзмездни помощи до заеми и финансиране със собствен капитал; поради това призовава държавите-членки и Комисията да създадат на национално и европейско равнище подходящи условия, които да позволят на частния сектор да увеличи своя дял в инвестициите в научноизследователска и развойна дейност; подчертава необходимостта от подобряване на публично-частните партньорства в тази област чрез намаляване на бюрокрацията и рационализиране на съществуващите процедури; във връзка с това подчертава важната роля, която ЕИБ и ЕИФ следва да играят, и по-конкретно счита, че следва да се увеличи броят на постоянните инструменти за поделяне на риска, предлагани от ЕИБ чрез механизма за финансиране с поделяне на риска, по-специално в подкрепа на МСП;

  9. Подчертава, че иновациите са един от ключовите приоритети на стратегията „Европа 2020“; признава потенциалната роля на Европейския институт за иновации и технологии като основен двигател на устойчивото развитие и конкурентоспособността на ЕС, като това е постигнато чрез подкрепа на водещи в световен мащаб иновации, и призовава за разширяване и надлежно финансиране на общностите на знанието и иновациите; подчертава значението на Европейския научно-изследователски съвет за предоставяне на най-новите научни достижения на бъдещи изобретатели и за подкрепа на високорискови научноизследователски идеи; освен това подкрепя необходимостта от разработване на дългосрочни финансови стратегии за осигуряване на финансиране за широкомащабни проекти в областта на научноизследователската и развойна дейност;

Промишленост и МСП

  1. Подчертава, че силната и диверсифицирана индустриална основа е от ключово значение за постигането на целта за създаване на конкурентна, устойчива и приобщаваща европейска икономика; припомня, че малките и средните предприятия (МСП) представляват ключов двигател за икономически растеж, конкурентоспособност, иновации и заетост, и признава важната им роля за гарантирането на възстановяване и подпомагане на една устойчива икономика на ЕС; поради тази причина приветства факта, че стратегията „Европа 2020“ поставя акцент върху иновациите и индустриалната политика, по-специално чрез водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“, и подчертава необходимостта от засилване на свързаните с МСП действия в други водещи инициативи;

  2. Призовава малките и средните предприятия и предприемачите да бъдат поставени в основата на стратегията „Европа 2020“; съобразно с това поставя изискване в следващата МФР да се окаже засилена подкрепа на всички инструменти и програми, целящи насърчаването на МСП, и по-конкретно Програмата за конкурентоспособност и иновации и „Small Business Act”, както и посредством използването на средства от структурните фондове; предлага по-добро групиране на инструментите на Общността и средствата за МСП в бюджета на ЕС; подчертава също така необходимостта от по-висока степен на достъпност и приспособяване на финансовите инструменти към нуждите на МСП, наред с другото, чрез по-силен акцент върху микрофинансирането и финансовите инструменти от типа „мецанин“, увеличаване и разширяване на гаранционните инструменти по Програмата за конкурентоспособност и иновации и механизма за финансиране с поделяне на риска по силата на Рамковата програма за изследвания;

Програма в областта на цифровите технологии

  1. Счита, че ЕС следва да играе водеща роля в създаването и повишаването на ролята на ИКТ и отворените стандарти за иновации; подчертава необходимостта от развитие на свободното движение на съдържание и знания, т.нар. „пета свобода“; подчертава, че е важно да се гарантира бързото изпълнение на Програмата на Съюза в областта на цифровите технологии и да продължат да се полагат усилия за постигането до 2020 г. на целите за предоставяне на достъп до високоскоростен интернет на всички граждани на ЕС, също и в по-слабо развитите региони;

Въздушно пространство и космос

  1. Счита, че космическите дейности служат като основа за новаторство и промишлена активност, както и за висококвалифицирани работни места, и подобряват благосъстоянието и сигурността на гражданите; счита, че развитието на новосъздадената европейска космическа политика логично изисква подходящо финансиране; подчертава стратегическото значение на големите проекти в тази област: европейските глобални навигационни спътникови системи („Галилео“ и „Европейската геостационарна служба за навигационно покритие” (EGNOS), програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), както и Европейската система от ново поколение за ръководство на въздушното движение (SESAR), която ще позволи създаването на Единното европейско небе; подчертава, че имайки предвид присъщите дълги начални етапи и равнищата на вече предвидените за тези проекти капиталови инвестиции, е необходим достатъчен и последователен финансов ангажимент за периодите на финансово планиране;

Правилните умения за работната сила на бъдещето

  1. Подчертава, че ако не се инвестира достатъчно в образование и учене през целия живот в краткосрочен план, това би могло да задълбочи и да удължи кризата, тъй като гражданите няма да имат необходимите умения за работните места в новата икономика, основана на знанието; поради това подчертава спешната необходимост ЕС да подкрепи публични инвестиции в тези области; припомня, че процентът на преждевременно напусналите училище лица и ограниченият достъп до висше образование са основни фактори за достигането на висок процент на дългосрочна безработица и оказват неблагоприятно влияние върху социалното сближаване; в този контекст счита, че е крайно необходимо да се заздрави връзката между образованието, научноизследователската и развойна дейност и заетостта;

  2. Изтъква важното значение на осигуряването на подходящо финансиране за образованието, схемите за мобилност за младите хора, програмите за обучение и учене през целия живот, на насърчаването на равенството между половете, както и на мерките за адаптиране на пазара на труда, тъй като това оказва важен принос в борбата срещу преждевременното напускане на училище и безработицата и за постигането на основните цели на стратегията „Европа 2020“; счита, че преминаването към устойчиво общество през следващите години предполага надлежно отчитане на значението на насърчаването на нови екологосъобразни работни места, като същевременно в тази насока ще се изисква ново обучение;

  3. Счита, че водещата инициатива относно новите умения и работни места следва да отдели по-голямо внимание на най-уязвимите групи и хората, сблъскващи се с трудности при получаването на достъп до пазара на труда, като например ромите; подчертава фундаменталната роля на Европейския социален фонд (ЕСФ) при постигането на социалните цели и целите в областта на заетостта на стратегията „Европа 2020“; във връзка с това счита, че ЕСФ следва да бъде третиран като политически приоритет и да бъде финансиран съобразно с това; застъпва се за по-стратегическо използване на ЕСФ за насърчаване на равенството между жените и мъжете, достъпа до пазара на труда и повторната интеграция в него, за борба с безработицата, бедността, социалната изолация, както и с всички форми на дискриминация;

Сближаване за растеж и заетост

  1. Подчертава европейската добавена стойност от политиката на сближаване, тъй като тя представлява добре установен механизъм за създаване на растеж и работни места, както и основен инструмент за сближаване, устойчиво развитие и солидарност, и е една от най-важните, видими и успешни политики на Съюза в продължение на десетилетия; изтъква обаче, че модерната политика на сближаване трябва да предприеме редица структурни реформи, по-специално с цел опростяване, да отговоря на основните предизвикателства, пред които се изправя Съюзът, и да насърчава допълнителните ефекти от сътрудничеството с други политики и инструменти по места; изразява убеждение, че политиката на сближаване на ЕС следва да продължи да обхваща целия ЕС, предоставяйки достъп до ресурси, опит и подпомагане на всички региони на ЕС;

  2. Припомня, че значението на политиката на сближаване е нараснало след влизането в сила на Договора от Лисабон и след нейното допълване с териториалното сближаване, като в този контекст счита, че трябва да се засилят всички форми на териториално сътрудничество (трансгранично, транснационално и междурегионално); подчертава, че макрорегионалното сътрудничество и стратегии също следва да бъдат разгледани;

  3. Подчертава доминиращата роля на политиката на сближаване за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и счита, че стабилната и самостоятелна политика на сближаване представлява предварително условие за успешното изпълнение на тази стратегия; подчертава, че поради своя хоризонтален характер политиката на сближаване допринася в значителна степен за спазването на всичките три приоритета на стратегията „Европа 2020“, а именно интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и че това следва да се отрази в структурата на следващата МФР, като се отхвърли всякакво разпокъсване на тази политика между различни функции или подфункции; припомня обаче, че политиката на сближаване на ЕС има своя собствена мисия и цели, определени в член 174 от ДФЕС, които надхвърлят приложното поле на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че те следва да бъдат запазени през следващия програмен период, особено с оглед на трайната необходимост от икономическо, социално и териториално сближаване в Съюза;

  4. Изтъква, че успешната и силна политика на сближаване се нуждае от подходящо финансово обезпечаване, като сумите, разпределени за нея за текущия програмен период, следва поне да бъдат запазени и през следващия период, за да се увеличат усилията за намаляване на различията в степента на развитие на регионите на ЕС; в този контекст отново припомня своето настоятелно искане да се гарантира, че при следващата МФР неизразходваните или отменени средства от Кохезионния фонд ще останат в бюджета на ЕС и няма да бъдат върнати на държавите-членки; припомня своето становище, че БВП на глава от населението трябва да остане основният критерий за определяне на допустимостта за получаване на помощ в областта на регионалната политика;

  5. Счита, че държавите-членки и регионите следва да съсредоточат европейските и националните ресурси върху малък брой приоритети и проекти от истинско европейско значение, като например научноизследователската и развойна дейност и иновациите, в отговор на конкретните предизвикателства, пред които те са изправени; в този контекст отправя искане Комисията да изготви конкретни предложения, за да се гарантира по-силно тематично концентриране на средствата за сближаване по приоритетите на „Европа 2020“, и счита, че следва да се създаде система, насочена в по-голяма степен към постигането на резултати, отколкото настоящата практика за „заделяне на средства“, като същевременно се гарантира надлежното отчитане на „специфичните за всеки регион“ потребности и приоритети; във връзка с това приветства намерението на Комисията да постигне, в контекста на договорите за партньорство за развитие и инвестиции и оперативните програми, съгласие с всяка държава-членка и нейните региони, или директно с регионите, относно специфичните условия и предпоставки за постигането на набелязаните цели;

  6. Изразява твърдото си убеждение във важното значение на интегрирания подход към политиките и счита, че в следващата МФР всички инвестиции за конкретни сектори би трябвало да се съгласуват с инвестициите, извършвани в рамките на политиката на сближаване; поради това подчертава необходимостта да се подобри координацията, да се ограничат ненужните припокривания и да се създадат по-големи ефекти от взаимодействието между ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и Европейския фонд за рибарство (ЕФР); подчертава и необходимостта да се избягва дублирането и да се подобри координацията между Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и ЕСФ; съобразно с това счита, че създаването на обща стратегическа рамка, очертаваща общите инвестиционни приоритети за всички тези фондове, представлява значителна стъпка в тази насока; освен това счита, че координацията трябва да се осъществява на всички равнища на изготвянето на политиките – от стратегическото планиране до резултатите; изразява убеждението си, че ЕСФ трябва да остане неотменна част от политиката на сближаване на всички етапи от нейното планиране, изпълнение и управление;

  7. Счита, че градските райони – като места с висока концентрация на предизвикателства (безработица, социална изолация, влошаване на състоянието на околната среда, миграция) – могат да играят важна роля в регионалното развитие и на място да допринесат за справянето с икономическите и социални различия; съобразно с това подчертава необходимостта от по-видим и по-концентриран подход към урбанистичното измерение на политиката на сближаване, като същевременно се гарантират балансирани условия за основано на взаимодействие развитие на градските и селските райони и предградията;

  8. Признава, че съгласно Договора следва да се обръща специално внимание на селските райони, на районите, засегнати от индустриален преход, както и на регионите, страдащи от сериозни и трайни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони, както и най-отдалечените региони; счита, че ресурсите и капацитетът, които се констатират в тези региони, могат да играят значителна роля за бъдещата конкурентоспособност на Европейския съюз; във връзка с това подчертава, че тези изправени пред предизвикателства райони следва да бъдат признати и в бъдещата МФР; счита, че за регионите, засегнати от трайно неблагоприятни условия, трябва да бъде разработена специална стратегия, както се посочва в резолюцията на ЕП от 22 септември 2010 г.;

  9. Припомня, че една от основните критики, отправени към политиката на сближаване, е свързана със сложността на нейните правила; изтъква важното значение на кръстосаното финансиране и на опростяването на правилата и процедурите на тази политика, като настоява да се намалят сложността и административната тежест, както и за по-прозрачно и ефективно разпределение на средствата за градовете, общините и регионите; подчертава, че системите за одит и контрол следва да отговарят на най-високите стандарти, за да могат злоупотребите да бъдат разкривани и своевременно санкционирани; подчертава, че честотата на проверките следва да бъде съразмерна с риска от нередности, в съответствие с принципа на пропорционалност;

  10. Призовава за подобряване на системите за мониторинг и оценка по отношение на тяхното прилагане; подчертава, че принципът на партньорство следва да играе решаваща роля при това усъвършенстване и трябва да се подобри в контекста на опростяването; счита, че създаването на конкретни и измерими показатели за резултатите следва да бъде разглеждано като предварително условие за измерването на действително постигнатия напредък по приетите цели; приветства предложението на Комисията за предварителна и текуща оценка, както и за оценка на въздействието на всяка оперативна програма; припомня, че други принципи на политиката на сближаване, като например правилото за съфинансиране, многостепенното управление, подхода „отдолу-нагоре“, интегрирането на принципа за равенството между половете и допълняемостта, са доказали своето важно значение и следва да бъдат запазени в следващата МФР;

  11. Призовава Комисията да определи междинна категория за времетраенето на следващия програмен период по отношение на регионите, в които БВП на глава от населението е между 75 % и 90 % от БВП на ЕС, за да им се осигури по-ясен статут и по-голяма сигурност в тяхното развитие; изисква от Комисията да представи допълнителна информация относно бюджетните последици от подобен вариант; призовава Комисията също така да изготви конкретни предложения за засилване на равенството между тези региони и другите региони, намиращи се на същото равнище на развитие; подчертава, че тези преходни мерки за следващия програмен период за регионите, които излизат от целта „Конвергенция“, и за регионите с БВП на глава от населението между 75 % и 90 % от средната стойност за ЕС не следва да се установяват за сметка на настоящите региони от цел „Конвергенция“ (цел 1) и от цел „Конкурентоспособност“ (цел 2) или от цел „Европейско териториално сътрудничество“ (цел 3);

  12. Предупреждава да не се налагат санкции на средствата от Кохезионния фонд в рамките на макроикономическите условия, свързани с Пакта за стабилност и растеж, тъй като това би влязло в противоречие със самите цели, които политиката на сближаване трябва да следва, а именно намаляване на различията между регионите; поради това подчертава необходимостта да се засили надзорът с цел да се гарантира, че структурните фондове се използват в съответствие с правото на ЕС и поставените цели;

  13. Изразява особена загриженост поради бавното стартиране на оперативните програми в началото на всеки програмен период, което се дължи, наред с други причини, на фазата на припокриване със завършването на предишните програми; обръща внимание на факта, че този проблем трябва да бъде решен навреме чрез отстраняване на факторите, които допринасят за подобни забавяния; за тази цел посочва, че е необходимо да се осигури известна приемственост между програмните периоди по отношение на създаването на национални системи и органи за управление и контрол;

  14. Насърчава местните и регионалните органи да се възползват във възможно най-голяма степен от иновативните финансови инструменти, наред с другото, чрез револвиращи фондове за мерки за енергийна ефективност; отправя искане тези финансови инструменти да бъдат опростени, но и подложени на по-строг демократичен контрол;

Управление на природните ресурси и устойчиво развитие

Обща селскостопанска политика



  1. Потвърждава, че общата селскостопанска политика (ОСП) следва да бъде насочена и към това да допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, като и двата стълба на ОСП следва да окажат ценен и отличителен допълнителен принос към стратегията; подчертава, че ОСП е здраво вкоренена в Договора от Лисабон, който определя нейните цели и задачи;

  2. Подчертава, че докато главната роля на настоящата и на реформираната ОСП е да гарантира продоволствената сигурност на Европейския съюз, както и глобалното предлагане на храни в периоди на повишаващи се цени и недостиг на храни, в същото време тя осигурява редица обществени блага извън рамките на селскостопанския пазар, като например поддържа производството от земеделските земи на територията на цяла Европа, моделира разнообразието на ландшафта, укрепва биоразнообразието и хуманното отношение към животните, смекчава изменението на климата, опазва почвите и водите, бори се с обезлюдяването на селските райони, бедността и сегрегацията, осигурява заетост и услуги от общ интерес в селските райони, допринася за по-устойчиво производство на храни и подпомага възобновяемите източници на енергия;

  3. Призовава Комисията да представи предложения за реформиране на ОСП с цел подобряване на ефективността и ефикасността на разпределянето и усвояването на бюджета на ОСП, наред с другото, чрез справедливо разпределение на преките плащания между държавите-членки, регионите и земеделските производители посредством по-голямо обвързване с условията за предоставяне на обществените блага, които обществото очаква, и по-целенасочени плащания с цел гарантиране постигането на най-добра възвръщаемост за обществените средства; подчертава необходимостта от запазване на двустълбовата система на ОСП и от опростяване на механизмите за прилагане;

  4. Подкрепя продоволствената самостоятелност на развиващите се страни; припомня ангажимента, поет от членовете на СТО по време на Министерската конференция в Хонконг през 2005 г., за постигане на премахването на всякакви форми на субсидии за износа; счита, че новата ОСП трябва да бъде съобразена с концепцията на ЕС за съгласуване на политиката за развитие; подчертава, че Съюзът трябва да спре да прилага субсидии за износ на земеделски продукти и да продължи да координира усилията си с основните световни земеделски производители с цел премахване на субсидиите, нарушаващи търговските правила;

  5. Настоява, предвид широкия спектър от цели и задачи, които ОСП е призвана да изпълни, сумите, определени за ОСП за бюджетната 2013 година, да бъдат запазени и през следващия период на финансово програмиране поне на същото равнище;

  6. Призовава за повишена координация между Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и другите структурни фондове, както и Кохезионния фонд, с цел да се укрепи териториалният подход; отправя искане към Комисията да представи конкретни предложения за това, как могат да се повишат положителните ефекти от сътрудничеството по отношение на финансирането на неселскостопански дейности по ЕЗФРСР и други свързани с това инструменти; очаква разходите, свързани с икономическата диверсификация в регионите, където селското стопанство запада, да се увеличат през периода на следващата МФР;

Рибарство

  1. Подчертава, че риболовните запаси са обществено благо от жизненоважно значение за световната продоволствена сигурност; изтъква факта, че секторът на рибарството и аквакултурите и дейностите, свързани с него, често представляват главния източник на препитание и устойчива заетост в крайбрежните, островните и отдалечените региони; счита, че реформираната обща политика в областта на рибарството ще се нуждае от подходящо финансиране след 2013 г., за да постигне своите средносрочни и дългосрочни цели (стабилен, устойчив и жизнеспособен сектор на рибарството), възстановяване на запасите от риба и разрешаване на проблема със социалните аспекти, свързани с намаляването на риболовната дейност; признава необходимостта от засилена координация с политиката на сближаване; подчертава, че Европейският фонд за рибарство следва да се използва за подпомагане на устойчивите рибарски практики в съответствие с принципа на максималния устойчив улов, както и за запазване на морските екосистеми, като същевременно се обръща специално внимание на сектора на дребномащабния риболов;

Околна среда, изменение на климата и ефикасно използване на ресурсите

  1. Подчертава, че Съюзът следва да оглави прехода към устойчива икономика и да насърчава преминаването към устойчиво общество с конкурентоспособна европейска индустрия и достъпни цени на енергията, за да се гарантира чиста и здравословна околна среда; подчертава, че това следва да бъде постигнато, наред с другото, чрез намаляване на потреблението на енергия във всички сектори, предпоставка за което е добре функциониращият вътрешен пазар и инфраструктура, децентрализиране на енергийните доставки, повишено използване на енергия от възобновяеми източници, по-добро опазване на биоразнообразието и гарантиране на устойчивостта на екосистемите;

  2. Подчертава, че програмата LIFE+ беше изпълнена успешно и доказа своето значение за гарантирането на биоразнообразието и опазването на околната среда; изтъква необходимостта от продължаване на добре обезпечени програми за опазване на природата и биоразнообразието с оглед постигане на целите на ЕС в областта на околната среда, особено по отношение на програмите LIFE+ и НАТУРА 2000;

  3. Подчертава необходимостта от хоризонтален подход, който да съчетава мерки за борба с изменението на климата и за намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално мерките за пестене на енергия, във всички свързани с това области на политиката, включително във външните политики; изразява убеденост, че добре определените стимули, като например обвързването с условия на разходите и законодателството на ЕС, представляват ключов елемент за постигането на целите на „Европа 2020“ в тази област; следователно счита, че действията в областта на изменението на климата следва да бъдат включени във всички свързани с това разходни части, включително външните, както и че за новите проекти следва да се извършва оценка на въздействието върху климата; счита, че по-голям дял от приходите от европейската схема за търговия с емисии следва да се инвестира в мерки за смекчаване на последиците и иновации, свързани с климата;

  4. застъпва становището, че една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ е справянето с предизвикателството, свързано с устойчивостта, чрез въвеждане на екологични критерии и увеличаване на ефикасността на използването на ресурсите и на енергийната ефективност с цел борба с изменението на климата;

  5. Съответно подкрепя предложението, изразено в прегледа на бюджета, направен от Комисията, да се включи задължение за отбелязване по прозрачен начин на това, кога секторните програми са насърчили целите „20/20/20“, свързани с климата и енергетиката и конкретизирани в стратегията „Европа 2020“, и са допринесли за постигането на целите на водещата инициатива „Ресурсна ефективност за Европа”;

  6. Подчертава глобалната отговорност, която ЕС носи за справянето с изменението на климата; припомня, че ангажиментите, произтичащи от споразуменията от Копенхаген и Канкун, които имат за цел да подпомогнат развиващите се страни да се справят с последиците от изменението на климата, трябва да бъдат „нови и допълващи” спрямо настоящата помощ за развитие, като същевременно се поддържа подходящо равнище на съгласуваност между двете политики; предлага за тази цел да бъде създадена нова програма; отново подчертава позицията на Европейския парламент относно нуждата от запазване на финансирането на всички европейски политики в рамките на бюджета на ЕС; призовава за интегриране в бюджета на ЕС на международните ангажименти на ЕС в областта на изменението на климата с цел да се постигне максимален стимулиращ ефект за ресурсите на Общността;

Енергетика

  1. Изразява убеждение, че делът на енергетиката в следващата МФР следва да бъде увеличен; счита, че технологиите за енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пестенето на енергия следва да бъдат ключови приоритети, и призовава за съответно увеличаване на финансирането от страна на ЕС в тези области; призовава Комисията да разработи конкретни целеви показатели и да гарантира, че договорените цели се постигат и че върху тях може да се упражнява ефикасен контрол в рамките на европейския семестър за координация на политиките и чрез конкретни планове, като националните планове за енергийна ефективност;

  2. Подчертава необходимостта от увеличаване на средствата за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в областта на енергетиката с цел развитие на устойчива енергия, достъпна за всички; призовава за цялостното прилагане по време на следващата МФР на вече приетия Европейски стратегически план за енергийните технологии (план SET), включително подходящо финансиране;

Свързана Европа

  1. Предвид огромните потребности от финансиране в областта на транспортната и енергийната инфраструктура, както и положителните външни влияния на тези проекти, подчертава необходимостта от разработване на регулаторна рамка със стимули с цел насърчаване на дългосрочните публични и частни инвестиции в тези сфери; изисква да бъдат разработени иновативни финансови инструменти в сътрудничество с дългосрочни инвеститори;

Трансевропейски енергийни мрежи

  1. Посочва необходимостта от отдаване на приоритет на енергийната ефективност и на възобновяемите енергийни източници, когато се вземат решения за финансиране на енергийната инфраструктура; подчертава неотложната необходимост от модернизиране и осъвременяване на европейската енергийна инфраструктура, от развитие на интелигентни мрежи и изграждане на междусистемни връзки, необходими за осъществяването на вътрешния пазар на енергия, за диверсифициране на източниците и маршрутите с трети държави, повишавайки сигурността на доставките, за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници и за постигане на енергийните и климатичните цели; отбелязва прогнозите, че в тази област са необходими значителни инвестиции от около 1000 милиарда евро до 2020 г., по-специално с цел да се гарантира капацитет за пренос, включително нов производствен капацитет и инвестиции в електроенергийни мрежи; отбелязва, че при настоящите световни цени на енергията необходимите значителни инвестиции могат да дойдат на първо място от частния сектор; подчертава необходимостта от максимизиране на въздействието на европейското финансиране и възможностите, предоставяни от структурните фондове и иновативните финансови инструменти за финансиране на приоритетни ключови национални и трансгранични европейски проекти за енергийна инфраструктура; подчертава необходимостта от разпределяне на значителни средства от бюджета на Европейския съюз за иновативни финансови инструменти в тази област;

Транспорт и трансевропейски транспортни мрежи

  1. Подчертава, че инвестициите в ефективна транспортна инфраструктура изпълняват ключова роля за това Европа да защити своята конкурентоспособност и да осигури възможност за дългосрочен икономически растеж след кризата; счита, че трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T) са жизненоважни за гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар и осигуряват важна европейска добавена стойност, тъй като допринасят за подобряване на достъпа и оперативната съвместимост между различните части на ЕС чрез гарантиране на презгранични връзки и премахване на пречките, подобряване на използването на системите за управление на трафика и информационно обслужване, както и гарантиране на интермодалността в изграждането на транс-гранична инфраструктура, в която държавите-членки не биха инвестирали сами; счита, че TEN-T, а не съвкупността от национални проекти, следва да осигури реална европейска основна мрежа и финансирането на основни проекти следва да се оценява и преразглежда в контекста на напредъка на място и европейската добавена стойност; изразява твърдо убеждение, че съобразно с това TEN-T следва да бъдат ключов приоритет в следващата МФР;

  2. Счита, че обвързването с условия следва да се засили чрез въвеждането на принципа „или използваш, или губиш“ (отмяна на бюджетни кредити); когато разпределеното финансиране не е използвано, неизползваната или отменената част от средствата за транспорта следва да остане в бюджета на ЕС и да не се връща на държавите-членки;

  3. Припомня, че за периода 2007–2020 г. за TEN-T ще е необходима обща инвестиция в размер на 500 милиарда евро; поради това счита, че е необходимо увеличаване на средствата за TEN-T в следващата МФР, придружено от повишена степен на координация между ЕС и държавите-членки, както и увеличаване на наличните за TEN-T средства и средствата за транспортни проекти в рамките на политиката на сближаване и териториално сътрудничество, като по този начин се използват по-добре съществуващите източници на финансиране; подчертава ролята, която иновативните инструменти за финансиране, в това число ПЧП и облигациите за проекти, могат да изпълняват и при финансирането на тези проекти; счита, че разходите от Кохезионния фонд следва да се правят в зависимост от спазването на общите принципи на европейската транспортна политика; счита, че финансирането на TEN-T следва активно да допринася за целите на икономическото, социално и териториално сближаване, както и за свързаните с устойчивото развитие задължения за изпълнение на целите на „Европа 2020“ и следва доколкото е възможно да отдава приоритет на транспорта с ниски въглеродни емисии;

  4. Призовава Комисията да вземе предвид по-конкретно необходимостта от изместване на товаро- и пътникопотоците към по-устойчиви и ефективни транспортни потоци при осигуряване на по-ефикасна интермодалност; счита, че очакваният преглед на насоките за трансевропейските транспортни мрежи трябва да намери решения във връзка с оперативната съвместимост както на националните, така и на трансграничните железопътни мрежи, да въведе обвързване с условия за разхода на средства на ЕС за изграждане на истинска единна европейска железопътна политика и да гарантира по-широко използване на вътрешноводния и морския транспорт на близки разстояния;

Туризъм

  1. Припомня, че туризмът е нова компетентност на ЕС съгласно Договора от Лисабон и по тази причина той също следва да бъде отразен в следващата МФР; подчертава съществения принос на туризма за европейската икономика и счита, че европейската стратегия за туризма следва да е насочена към повишаване на конкурентоспособността на сектора и да бъде подкрепена с адекватно финансиране за следващия период;

Морска политика

  1. Признава, че в бъдеще моретата и океаните ще изпълняват все по-ключова роля за световния икономически растеж; счита, че интегрираната морска политика трябва да се развива и насочва към справяне с предизвикателствата пред крайбрежните зони и морските басейни и да подкрепя „син“ растеж и устойчива морска икономика; изисква ЕС да засили своите усилия за подкрепа на амбициозна европейска морска политика, която ще позволи на Европа да отстоява своята международна позиция в този стратегически сектор; настоява на разположение на тази политика да бъдат предоставени подходящи по размер бюджетни средства;

Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

Насърчаване на европейската култура и многообразие



  1. Подчертава, че насърчаването на европейското гражданство има пряко въздействие върху ежедневието на европейците и че то допринася за по-добро разбиране на възможностите, предоставяни от политиките на Съюза, както и на техните основни права, утвърдени в Европейската харта на основните права и Договорите; изразява убеждение, че трябва да се гарантира подходящо финансиране в областта на гражданството;

  2. Изтъква, че политиките, свързани с младежта и културата, са от съществено значение и са сред първите приоритети, които трябва да бъдат признати заради своята добавена стойност и заради това, че достигат до гражданите; призовава ЕС и държавите-членки да признаят нарастващото значение на културните и творческите индустрии за европейската икономика и техния ефект на разпространение върху други икономически сектори; изрично подчертава, че цялостният потенциал на тези политики може да бъде реализиран, само ако те са подсигурени с подходящо финансиране, и призовава техният потенциал да се използва пълноценно в рамките на развитието на селските райони и политиката на сближаване;

  3. Припомня значението на спорта за здравето, икономическия растеж и заетостта, туризма и социалното приобщаване, както и факта, че член 165 от ДФЕС предоставя на ЕС нови правомощия в тази област; приветства съобщението на Комисията относно „Развиване на европейското измерение в спорта“ (COM(2011)0012) като първа стъпка от оценката на добавената стойност на спорта, и по-специално ежедневното му практикуване, и насочване към социалното, икономическото и организационното измерение на спорта;

Политика, свързана с младежта

  1. Подчертава, че младежта следва да представлява сериозен приоритет за Съюза, както и че младежкото измерение следва да бъде видимо и засилено в политиките и програмите на ЕС; счита, че младежта следва да се възприема като междусекторна тема за ЕС, създаваща взаимодействие между различните области на политиките, свързани с младежта, образованието и мобилността; приветства водещата инициатива „Младежта в движение“ като крайъгълен камък на стратегията „Европа 2020“; подчертава по-специално, че свързаните с младежта програми, като програмата за учене през целия живот и „Младежта в движение“, които се характеризират с ниски разходи за бенефициента и следователно с висока ефективност, следва да бъдат запазени като отделни програми в следващата МФР и заслужават много по-големи инвестиции;

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

  1. Подчертава, че създаването на добра култура на спазване на основните права и равенството, утвърдени в Договора от Лисабон, трябва да остане приоритет за Европа; подчертава, че тези ценности трябва да бъдат интегрирани в бюджета, като същевременно трябва да се гарантира подходящо целево финансиране;

  2. Отбелязва, че икономическият, културният и социалният растеж на Съюза могат да съществуват само в една стабилна, законова и сигурна среда, която зачита и прилага основните права и защитава гражданските свободи; счита във връзка с това, че ефективните политики в областта на правосъдието и вътрешните работи представляват предварително условие за икономическо възстановяване и елемент от първостепенно значение в по-широк политически и стратегически контекст; подчертава важното значение на включването на приоритетите на ЕС в областта на „вътрешните работи“ във външното измерение на Съюза, включително европейската политика за съседство, по-специално с оглед на въздействието, което нарастващата миграция ще окаже върху развитието на политиките на ЕС към трети страни; подчертава необходимостта от подходящо финансиране на политиките в областта на имиграцията, убежището и сигурността и също така от отчитане на приоритетите на ЕС при тяхното изпълнение;

  3. Подчертава необходимостта от интегриран подход към наболелите въпроси в областта на имиграцията и на убежището, както и към управлението на външните граници на Съюза, с достатъчно финансиране и инструменти за помощ при извънредни ситуации, в дух на зачитане на правата на човека и солидарност между всички държави-членки, при зачитане на националните отговорности и с ясно определяне на задачите; отбелязва, че във връзка с това трябва надлежно да се вземат предвид увеличените предизвикателства пред FRONTEX, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и фондовете за солидарност и управление на миграционните потоци;

  4. Отбелязва, че делът в бюджета на Съюза за финансиране на пространството на свобода, сигурност и правосъдие е сравнително малък, и подчертава, че в бъдещата МФР за тези политики трябва да се задели подходящо и обективно обосновано финансиране, с цел да се даде възможност на Съюза да изпълнява своите дейности, особено тези, свързани с нови задачи, както са посочени в Стокхолмската програма и в Договора от Лисабон;

  5. Подчертава необходимостта от повишаване на положителните ефекти от взаимодействието между различните фондове и програми и изтъква факта, че опростяването на управлението на фондовете и допускането на кръстосано финансиране дават възможност за разпределяне на повече средства за общи цели; приветства намерението на Комисията да намали общия брой на бюджетните инструменти в областта на вътрешните работи в двустълбова структура, а когато е възможно – под споделено управление; счита, че този подход следва значително да допринесе за по-голямо опростяване, рационализиране, консолидиране и прозрачност на действащите фондове и програми; подчертава обаче, че е необходимо да се гарантира, че няма да се стигне до объркване на различните цели на политиките в областта на вътрешните работи;

Глобализирана Европа

  1. Поради непредсказуемия характер на външните събития и нововъзникващи международни кризи и извънредни ситуации повтаря своята дълбока загриженост от хроничния недостиг на финансови средства, и особено от изострените проблеми във връзка с гъвкавостта при изпълнението на външните дейности на Съюза; следователно подчертава необходимостта от премахване на несъответствието между амбициите и ресурсите във външната политика чрез осигуряване на подходящо финансиране и ефикасни механизми за гъвкавост с цел да се даде възможност на Съюза да реагира на глобални предизвикателства и непредвидени събития; повтаря своето искане бюджетните разходи, свързани с поемането на нови ангажименти и задачи от страна на Съюза, да бъдат добавени към предвидените средства, за да се предотврати поставянето под въпрос на съществуващите приоритети;

  2. Посочва несъответствието между равнището на глобалната финансова помощ, предоставяна от Съюза, и неговото често ограничено влияние при съответните преговори и подчертава необходимостта от засилване на политическата роля и ефекта на лоста на Съюза в международните институции и форуми; счита, че ЕС следва да гарантира политическа роля, която е пропорционална на предоставяната от него финансова подкрепа;

Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

  1. Отбелязва, че ЕСВД се намира във фаза на „изграждане“; подчертава, че съгласно решението на Съвета от 26 юли 2010 г. „създаването на ЕСВД се ръководи от принципа на рентабилност и стремеж към бюджетна неутралност“1


    Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница