Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0254

113. 
     Припомня, че срокът за изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) до 2015 г. и на колективната цел за отделяне на 0,7 % от БНД за официалната помощ за развитие (ОПР) попадат в периода на следващата многогодишна финансова рамка; следователно подчертава, че за Съюза и неговите държави-членки е необходимо подходящо общо равнище на помощ за развитие и финансиране, за да изпълнят своите международни задължения за развитие, включително финансовите ангажименти, поети в Споразумението от Копенхаген, както и тези в Споразумението от Канкун; освен това подчертава, че и бъдещите ангажименти за разходи, които имат за цел да подпомогнат развиващите се страни в борбата с изменението на климата или за адаптиране към последиците от него, трябва да бъдат допълнителни, при запазване на съгласуваността между двете политики; настоятелно призовава държавите-членки да предприемат незабавни действия за изпълнение на своите цели за ОПР и ангажиментите си за развитие;
     
114. 
     Подчертава необходимостта от намиране на подходящия баланс между пряка бюджетна подкрепа, от една страна, и финансиране на устойчиви проекти, от друга; подчертава, че помощта за развитие следва да бъде разходвана по начин, който приобщава и достига до най-маргинализираните и изолирани групи;
     
115. 
     Отново призовава за включване на Европейския фонд за развитие (ЕФР) в бюджета, тъй като това би повишило съгласуваността и прозрачността; настоява обаче включването на ЕФР в бюджета на ЕС да води до цялостно увеличение на бюджета на ЕС със сумата, разпределена първоначално за финансиране на ЕФР;
     
116. 
     Счита, че Европейската комисия/ЕСВД следва да извършва систематично оценка на въздействието на помощта на ЕС, за да се подобри ефективността на помощта за развитие от ЕС, както и да се подобри взаимодействието между европейската и националната помощ за развитие, в съответствие с Парижката декларация;
     
117. 
     Счита за важно помощта за развитие, отпускана от ЕС, да насърчава устойчивото развитие в страните получателки; подчертава, че е необходимо да се правят оценки и да се установят критерии за спазването на тази цел;
     
118. 
     Отбелязва, че най-голям процент от най-бедните хора в света живеят в страните с нововъзникваща икономика; настоява въпреки това, с оглед тези правителства да бъдат стимулирани да се ангажират повече с намаляването на бедността в рамките на собствените си граници, постепенно да се въведат алтернативни схеми за сътрудничество за развитие с тези страни, като например съфинансиране;
     

119. 
     Подчертава, че външната политика на ЕС следва да се основава на учредителните принципи и ценности на Съюза, а именно демокрация, зачитане на правата на човека, многообразието, основните свободи и принципите на правовата държава; отново повтаря необходимостта от подсигуряването на Съюза с повече подходящи и целеви средства за насърчаване на тези ценности в световен мащаб и за разширяване на сферата на мир и стабилност в съседните му страни; изтъква по-специално приноса, осъществен чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);
     
120. 
     Счита, че ЕС носи специална отговорност в международната общност за насърчаване на сигурността, демокрацията и благоденствието на съседните на Европа страни, в които икономическото развитие и напредъкът в областта на стабилността са в пряк интерес на ЕС; следователно счита, че изграждането на близки и ефективни отношения със съседните страни следва да остане приоритет в програмата на Съюза за външните отношения; подчертава, че е необходим засилен финансов ангажимент от страна на Съюза, за да може да отговори на основните предизвикателства – подкрепа на демократичния преход и консолидация, добро управление, права на човека, както и на високите очаквания, произтичащи от тази морална отговорност; в същото време счита, че по-целенасоченото оползотворяване на средствата е не по-малко важно от равнищата на финансирането; в тази връзка призовава за засилено обвързване с условията в програмите на ЕС за отпускане на помощ с цел подобряване на демократичното развитие и добро управление на бюджета, намаляване на равнището на корупцията и способност за използване на подкрепата от ЕС по прозрачен, ефективен и отговорен начин;
     
121. 
     Отбелязва, че ЕС наближава нов кръг от разширяване, по-специално в посока Западните Балкани; призовава следващата МФР да отчете разходите за бъдещото разширяване, а именно чрез подходящо финансиране на Инструмента за предприсъединителна помощ; счита, че Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) следва да направи свой приоритет подпомагането на необходимите подобрения в страните кандидатки за спазване на достиженията на правото на Общността и улесняване на използването на финансовите средства от ЕС, по-специално за гражданското общество, социалните партньори, малцинствата, НПО, културното наследство, както и местните и регионалните органи;
     
122. 
     Подчертава, че Съюзът трябва бързо да адаптира своята политика към държавите с бързоразвиващи се икономики и да развие нови стратегически партньорства с тях; изисква от Комисията да предложи в това отношение политически инструмент, насочен към дейности, които не са свързани с официалната помощ за развитие (ОПР), но попадат в области от взаимен интерес;
     
123. 
     Счита, че като се вземат предвид нарастващите глобални предизвикателства, както и глобалните отговорности на Съюза, особено в контекста на текущите политически събития в арабския свят, е крайно необходимо преструктуриране на външните финансови инструменти на ЕС; във връзка с това препоръчва задълбочено преразглеждане и по-стратегическо прилагане на неговите външни инструменти, както и разработване на нови форми на сътрудничество и механизми за изпълнение за страните партньори, за да се повиши въздействието и видимостта на външните действия на ЕС, както и да се постигне общата цел за по-голяма последователност и съгласуваност на външните действия на ЕС; подчертава, че следващата МФР следва да подкрепи съгласуваността на политиките, т.е. като гарантира, че политиките на ЕС и разходите за селско стопанство, рибарство, търговия и енергетика не са в пряк конфликт с целите на политиката за развитие;
     

124. 
     Отново припомня, че предотвратяването и управлението на кризи са основни приоритети на ЕС; във връзка с това подчертава необходимостта от осигуряване на ефективни инструменти, обезпечени с подходящо финансиране; счита, че настоящият инструмент за стабилност остава важно средство за незабавен отговор на Съюза на кризисни ситуации, но следва да се отдели по-голямо внимание на дългосрочни превантивни действия, включително изграждане на мира и предотвратяване на конфликти, по-конкретно чрез по-гъвкави програми на географски принцип;
     
125. 
     Счита, че хуманитарната помощ играе ключова роля във външните отношения на ЕС; отбелязва, че природните бедствия зачестяват и последиците от тях стават по-разрушителни, като в същото време конфликтите се разгарят по-често поради борбата за ресурси, като например енергия, вода и суровини; подчертава необходимостта от гарантиране на подходящи бюджетни средства за инструмента за хуманитарна помощ и за резерва за спешна помощ, за да се избегнат ежегодните специални искания от Европейската комисия за допълнително финансиране; този бюджет следва да остане независим, за да се гарантира неутралността на хуманитарната помощ, отделена от други (например геополитически) съображения или интереси;
     

126. 
     Счита, че елемент от първостепенно значение за постигането на стратегическите цели, заложени в стратегия „Европа 2020“, е наличието на висококачествена публична администрация, както на равнището на Съюза, така и на национално равнище; призовава Комисията да представи ясен анализ на административните разходи за периода след 2013 г., като вземе надлежно предвид усилията за консолидиране на публичните финанси, новите задачи и отговорности, поверени на Съюза чрез Договора от Лисабон, и нарастването на ефективността, което трябва да бъде резултат от оптималното използване на човешките ресурси, най-вече чрез преразпределение и нови технологии;
     
127. 
     Изтъква, че подобен анализ следва да проучи възможностите за взаимодействие, и по-специално за спестявания, наред с другото, чрез преструктуриране, допълнително сътрудничество между институциите, преразглеждане на методите и местата на работа на всяка институция и орган, по-добро разделяне на задачите на институциите и агенциите, средносрочното и дългосрочното финансово въздействие на политиката в областта на сградния фонд, пенсионните системи и други области на нормативните разпоредби за персонала, работещ за институциите на ЕС; счита, че този анализ може да покаже, че съществува възможност за намаляване на общия административен бюджет на ЕС, без да бъдат изложени на риск високото качество, постиженията и привлекателността на публичната администрация на ЕС;
     
128. 
     Изтъква значителните спестявания, които биха могли да се осъществят, ако Европейският парламент имаше само едно седалище;
     

129. 
     Счита, че структурата на следващата МФР следва да улеснява както последователността в планирането, така и гъвкавостта в рамките на функциите и между тях, и да избягва слабостите на настоящата МФР, по-специално по отношение на недостига на средства по подфункция 1а „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, подфункция 3б „Гражданство“ и функция 4 „Външни отношения“; счита, че структурата на МФР следва да направи политическите и бюджетни приоритети на ЕС по-видими за европейските граждани; настоява във връзка с това върху необходимостта от избягване на неоправдани радикални промени и от консолидиране и подобряване на съществуващата структура;
     
130. 
     Отново припомня, че стратегията „Европа 2020“ следва да представлява основната политическа референция за следващата МФР; счита, в следствие на това, че структурата следва да отразява и да дава политическа видимост на измеренията на „Европа 2020”, свързани с интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж; следователно предлага нова структура, групираща в една-единствена функция всички вътрешни политики под заглавието „Европа 2020“;
     
131. 
     Предлага създаването на четири подфункции към функция „Европа 2020” за свързани политики, които също така следва да допринасят за по-добрата координация и взаимодействие помежду им; предлага в тази връзка подфункция, включваща политики, свързани със знанието; втора подфункция, посветена на политиката на сближаване, която да отразява хоризонталния й характер и приноса й за постигане на всички цели на „Европа 2020”, както и на социалната политика; трета подфункция, обхващаща политики в областта на устойчивостта и ефективното използване на ресурсите; и четвърта подфункция за гражданството, която обединява подфункции 3а (гражданство) и 3б (свобода, сигурност и правосъдие) на настоящата МФР в една подфункция, като се отчетат изпитаните в миналото трудности, които възникват при обединяването на редица малки програми в една малка подфункция;
     
132. 
     Счита, че следващата МФР следва да даде възможност за обособяване в рамките на функция „Европа 2020”на мащабни проекти от стратегическо значение за Съюза; счита, че в дългосрочен план за тези проекти следва да се отпуска сума от бюджета на ЕС, за да се гарантира приемственост при тяхното планиране и стабилност в организирането им; счита, че ако за тези мащабни проекти са необходими допълнителни финансови средства, те следва да не бъдат осигурявани за сметка на по-малки успешни проекти, които се финансират от бюджета на ЕС;
     
133. 
     Счита, че с оглед на интегрирания характер на стратегия „Европа 2020” и за да се гарантира, че отпусканите бюджетни средства следват по подходящ начин развитието на стратегията, е много важно осигуряване на по-високо равнище на гъвкавост при четирите подфункции на „Европа 2020”;
     
134. 
     Припомня трудностите, които възникват при обединяването на редица сравнително малки програми в една малка подфункция; предлага съответно обединяването на подфункции 3а (гражданство ) и 3б (свобода, сигурност и правосъдие) на МФР за 2007-2013 г. в една-единствена подфункция;
     
135. 
     Призовава за поддържане на функция за външни политики;
     
136. 
     Призовава за поддържане на функция за администрация;
     
137. 
     Призовава за създаването на „глобален марж на МФР”, обслужващ всички функции под общия таван за МФР и надвишаващ отделните налични маржове по всяка функция, който трябва да се задейства в рамките на годишната бюджетна процедура; счита, че в подобен марж следва също така да бъдат включени неизразходваните маржове, както и отменените и неизразходваните бюджетни кредити (поети задължения и плащания) от предходната бюджетна година;
     
138. 
     Счита освен това, че с цел подобряване на прозрачността и видимостта, следва да бъде използван допълнителен „резервен марж” под тавана за собствените ресурси и надвишаващ тавана на МФР, за да бъде включен рискът от неизпълнение, свързан с гаранциите по заемите на Европейския механизъм за финансово стабилизиране и на инструмента, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа на платежните баланси на държави-членки извън еврозоната, както и евентуална намеса на бюджета на ЕС в Европейския механизъм за стабилност след 2013 г.;
     
139. 
     Настоятелно приканва Комисията да представи в приложение към бюджета на ЕС всички разходи на ЕС, които възникват – вследствие на междуправителствена процедура – извън бюджета на ЕС; счита, че тази информация, предоставяна ежегодно, ще осигури пълна представа за всички инвестиции, които държавите-членки се съгласяват да осъществят на равнище ЕС;
     
140. 
     Предлага бюджетът на ЕС да идентифицира ясно, по възможност в приложение, всички инвестиции, които се правят във всяка област на политиките на ЕС и идват от различни части на бюджета на ЕС; в същото време счита, че Комисията следва да предоставя също така прогноза за необходимите инвестиции, които се предвиждат през целия програмен период;
     
141. 
     Настоятелно изисква от Комисията да включи подробна информация за приходната част на бюджета на ЕС в своя проектобюджет, който се предоставя на бюджетния орган на ЕС; отбелязва, че общо представяне на приходната и разходната част на бюджета е всъщност стандартна практика за всички национални бюджети; изразява твърдо убеждение, че по този начин ще се поддържа постоянен дебат относно финансовата система на ЕС, като в същото време напълно признава, че бюджетният орган понастоящем няма никакви правомощия да предлага промени в тази част от бюджета;
     
142. 
     Следователно предлага следващата МФР да има следната структура:
     

1. Европа 2020

1а. Знания за растеж

включително политиките в областта на научните изследвания и иновациите, образованието и ученето през целия живот и вътрешния пазар

1б. Сближаване за растеж и заетост

включително политиката за сближаване (икономическо, социално и териториално) и социалната политика

1в. Управление на природните ресурси и устойчиво развитие

включително политиките в областта на селското стопанство, развитието на селските райони, рибарството, околната среда, изменението на климата, енергетиката и транспорта

1г. Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

включително политиките в областта на културата, младежта, съобщенията и основните права и свободата, сигурността и правосъдието

2. Глобализирана Европа

включително политиките в областта на външните дейности, съседството и развитието.

3. Администрация

ПРИЛОЖЕНИЕ

143. 
     Отново изразява становището си от своята резолюция от 25 март 2009 г. относно междинния преглед на Финансовата рамка за периода 2007-2013 г.¹, че повече гъвкавост вътре в самите функции и между тях е абсолютно необходима за способността на Съюза не само да се справя с новите предизвикателства, но също така и за улесняване на процеса на вземане на решения вътре в самите институции;
     

144. 
     Подчертава необходимостта, ако периодът на МФР е по-дълъг от 5 години, от задължителен междинен преглед за количествен и качествен анализ и равносметка относно функционирането на МФР; подчертава, че в бъдеще междинният преглед следва да се превърне в задължение, залегнало в регламента за МФР с конкретна процедура, включително задължителен график, която да гарантира пълното участие на Парламента в ролята му на законодателен и бюджетен орган; подчертава, че следва да бъде гарантирана реална възможност за преразглеждане на таваните, ако прегледът установи тяхната неадекватност за остатъка от периода;
     

145. 
     Настоява, че степента на гъвкавост, действително осигурена с механизма за прегледа, зависи от процедурата по прилагането му и се сблъсква с общото нежелание на Съвета да я използва; счита за важно, ако корекцията на таваните за разходи трябва да остане реалистична възможност, бъдещият механизъм за преглед да предвиди опростена процедура за корекции под договорен праг; призовава освен това за запазване на възможността за увеличаване на общия таван на МФР;
     

146. 
     Подчертава значението на гарантирането на достатъчни резерви за всяка функция; отбелязва с интерес предложението на Комисията за въвеждането на фиксиран процент за маржовете; счита обаче, че това би могло да осигури по-добра гъвкавост, само ако бъдещите тавани се фиксират на достатъчно високо равнище, като предоставят допълнителна възможност за маневриране;
     
147. 
     Подчертава, че гъвкавостта под таваните следва да се засили по всички възможни начини и приветства предложенията на Комисията, направени в прегледа на бюджета;
     
148. 
     Счита, че е важно да се запази възможността за разходване на средствата в началото или в края на периода в рамките на многогодишния финансов пакет по дадена функция, за да могат да се предприемат антициклични мерки и съдържателни ответни мерки в случай на големи кризи; счита в това отношение, че съществуващата система на гъвкавост за законодателните актове работи достатъчно добре при настоящата МФР; поради това призовава в следващата МФР да се запази прагът на гъвкавост от 5 % над или под сумите, определени с процедура на съвместно вземане на решение;
     
149. 
     Изразява убеждение, че неизползваните маржове, отменените и неизползваните бюджетни кредити (както за задължения, така и за плащания) от бюджета за дадена година следва да бъдат пренесени към следващата година и да представляват общ марж в МФР, който да бъде разпределен към различните функции, в зависимост от прогнозните им нужди; поради това счита, че парите, разпределени за бюджета на ЕС, следва единствено да бъдат изразходвани в този контекст, а не да бъдат връщани на държавите-членки, както се прави в момента;
     
150. 
     Счита освен това, че тези предложения трябва да бъдат придружени от гъвкавост на преразпределянето, за да се правят трансфери между функциите, и от по-голяма гъвкавост между подфункциите;
     
151. 
     Отново подчертава, че процесът на вземане на решения следва да бъде изграден така, че да позволява ефективното използване на тези инструменти;
     

152. 
     Счита за особено важно поддържането на специални инструменти (инструмента за гъвкавост, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, Фонд „Солидарност” на Европейския съюз и резерва за спешна помощ), които могат да бъдат мобилизирани в конкретни случаи, чрез опростяване на използването им и осигуряването им с достатъчно пакети, както и чрез евентуално създаване на нови инструменти в бъдеще; подчертава, че мобилизирането на такива допълнителни източници на средства трябва да се придържа към метода на Общността;
     
153. 
     Счита, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е успял да осигури солидарност и подкрепа от страна на ЕС за работниците, съкратени поради неблагоприятните последици от глобализацията и глобалната финансова и икономическа криза, и поради това следва да бъде запазен в новата МФР; счита обаче, че процедурите за оказване на помощ от ЕФПГ отнемат твърде много време и са тромави; призовава Комисията да предложи начини за опростяване и съкращаване на тези процедури в бъдеще;
     
154. 
     Счита, че инструментът за гъвкавост – инструментът, използван в най-пълна степен сред всички инструменти за гъвкавост, е бил много важен за осигуряване на допълнителна гъвкавост; предлага значително увеличаване на първоначалната сума за инструмента за гъвкавост, с последващо годишно увеличение през периода на МФР и запазване на възможността за пренасяне на частта от неизползваната годишна сума до година n+2;
     
155. 
     Отбелязва, че през последните години наличните финансови средства за справяне с природни и хуманитарни бедствия са недостатъчни; призовава във връзка с това за съществено увеличаване на пакета на резерва за спешна помощ, както и за възможност за многогодишно мобилизиране на инструмента;
     

156. 
     Подчертава, че при определянето на срока на следващата МФР следва да се намери правилното съчетание между стабилността на програмните цикли и изпълнението на отделните политики и срока на политическия мандат на институциите, по-специално този на Европейската комисия и на Европейския парламент; припомня, че по-дълъг срок изисква по-голяма гъвкавост;
     
157. 
     Счита, че един петгодишен цикъл напълно съответства на желанието на Парламента срокът на МФР да бъде синхронизиран във възможно най-голяма степен с политическия мандат на институциите с оглед на демократичната отчетност и отговорност; изразява загриженост обаче, че на настоящия етап един петгодишен цикъл може да бъде твърде кратък за политики, за които е необходим по-дълъг период на програмиране (напр. политиката за сближаване, селско стопанство, трансевропейските мрежи) и не би съответствал напълно на изискванията за програмиране и изпълнение на тези политики;
     
158. 
     Отбелязва, че десетгодишната МФР, предложена от Комисията в прегледа на бюджета, би могла да осигури значителна стабилност и предвидимост за периода на финансово планиране, но фиксирането на общите тавани и основните правни инструменти за десет години би направило МФР по-малко гъвкава и би затруднило изключително много адаптирането към нови ситуации; счита все пак, че цикъл от 5+5 години би могъл да се предвиди, единствено ако със Съвета бъде постигнато споразумение за максимално равнище на гъвкавост, включително задължителен средносрочен преглед, и това бъде включено в регламента за МФР;
     
159. 
     Счита, че седемгодишният цикъл, обхващащ периода до 2020 г., следва да бъде предпочитаното преходно решение за следващата МФР, тъй като този вариант би осигурил повече стабилност чрез гарантиране на последователност на програмите за по-дълъг период и би създал също така ясна връзка със стратегията „Европа 2020“; подчертава обаче, че при всички варианти на продължителността на следващата МФР трябва да има достатъчно финансиране и адекватна и добре обезпечена гъвкавост във и извън рамката, така че да се избегнат проблемите, възникнали през периода 2007–2013 г.;
     
160. 
     Счита, че едно решение за нова седемгодишна МФР не следва да отхвърля автоматично възможността за избиране на период от 5+5 години, считано от 2021 г; отново изразява убеждението си, че синхронизирането на финансовото програмиране с мандата на Комисията и на Европейския парламент ще повиши демократичната отговорност, отчетност и легитимност;
     

161. 
     Напълно съзнава, че много държави-членки предприемат трудни фискални корекции в националния си бюджет и отново заявява, че постигането на европейска добавена стойност и осигуряването на добро финансово управление – ефикасност, ефективност и икономичност – следва да бъдат ръководни принципи на бюджета на ЕС повече от всякога;
     
162. 
     Подчертава, че независимо от реализуемите спестявания, бюджетът на ЕС в сегашния си общ размер от 1 % от БНД не е в състояние да преодолее недостига на финансиране, който произтича от допълнителните нужди от финансиране, възникващи в резултат на Договора и на съществуващите политически приоритети и ангажименти, като:
     

• 
  постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, научноизследователската и развойна дейност, климата и енергетиката, образованието и намаляването на бедността;
  
• 
  повишаването на разходите за научни изследвания и иновации от 1,9 % от БВП в момента на 3 % от БВП, което възлиза на приблизително 130 милиарда евро публични и частни разходи годишно;
  
• 
  необходимите инвестиции за инфраструктура; значителното цялостно и изчислено по прозрачен начин финансиране за мащабните проекти, приети от Съвета, като например ITER и Галилео, както и европейската космическа политика;
  
• 
  допълнителните бюджетни кредити, които все още не могат да бъдат определени количествено и които са необходими в областта на общата външна политика и политика на сигурност, включително Европейската служба за външна дейност и европейската политика за съседство;
  
• 
  допълнителните нужди от финансиране, свързани с бъдещото разширяване на ЕС;
  
• 
  финансирането на съществуващия Европейски механизъм за финансово стабилизиране и Европейския механизъм за стабилност след 2013 г., за да се предостави на еврозоната и на ЕС фискалната стабилност, необходима за преодоляване на кризата с дълга;
  
• 
  финансовото усилие, свързано с постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), за изразходване на 0,7 % от БНД за помощ за развитие, т.е. около 35 милиарда евро годишно, в допълнение към разходите в размер на 0,4 % от БНД понастоящем;
  
• 
  ангажиментите, поети със споразуменията от Копенхаген и Канкун, които имат за цел да бъдат подпомогнати развиващите се страни в борбата им срещу изменението на климата и адаптирането им към последиците от него, и които следва да бъдат нови и допълващи спрямо ангажиментите, поети съгласно ЦХР, и до 2020 г. да възлизат на 100 милиарда щатски долара годишно, от които около една трета да бъде поета от ЕС;
  

163. 
     Твърдо счита, в тази връзка, че замразяването на следващата МФР на равнището на 2013 г., както искат някои държави-членки, не е осъществима възможност; изтъква, че дори при увеличаване на средствата за следващата МФР с 5 % спрямо равнището от 2013 г.¹, ще може да бъде направен ограничен принос към постигането на договорените цели на Съюза и поетите от него ангажименти, както и на принципа за солидарност на Общността; затова изразява убеждение, че за следващата МФР е необходимо увеличение на средствата в размер на поне 5 %; призовава Съвета, в случай че той не споделя този подход, да определи ясно кои от неговите политически приоритети или проекти би могло да бъдат изцяло спрени, въпреки доказаната си добавена стойност за Европа;
     
164. 
     Отново подчертава, че без достатъчно допълнителни средства в МФР в периода след 2013 г., Съюзът няма да може да осъществи съществуващите политически приоритети, а именно тези, свързани със стратегията „Европа 2020” и новите задачи, предвидени в Договора от Лисабон, както и да реагира на непредвидими събития;
     
165. 
     Отбелязва, че таванът на собствените ресурси не е променян от 1993 г.; счита, че може да е необходимо таванът на собствените ресурси да се адаптира постоянно, тъй като държавите-членки прехвърлят повече компетенции на Съюза и му определят повече цели; счита, че докато настоящият таван на собствените ресурси, единодушно фиксиран от Съвета², осигурява достатъчно възможности за маневриране в рамките на бюджета, за да бъдат посрещнати най-спешните предизвикателства пред Съюза, то той би бил все още недостатъчен, за да се превърне бюджетът на ЕС в истинско средство за европейско икономическо управление или за да допринесе съществено за инвестиране в стратегията „Европа 2020“ на равнище ЕС;
     

166. 
     Припомня, че според Договора от Лисабон „без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени ресурси”; подчертава, че начинът, по който системата на собствени ресурси се е развила, постепенно замествайки истинските собствени ресурси с така наречените „национални вноски“, поставя несъразмерно ударение върху нетните салда между държавите-членки и по този начин противоречи на принципа на солидарност на ЕС, разводнява общия европейски интерес и до голяма степен пренебрегва европейската добавена стойност; отбелязва, че на практика това състояние на нещата означава, че размерът на бюджета зависи от финансовото състояние на отделните държави-членки, както и от тяхното отношение към ЕС; настоятелно призовава в тази връзка за задълбочена реформа на ресурсите на ЕС, за да се приведе финансирането на бюджета на ЕС отново в съответствие с духа и изискванията на Договора;
     
167. 
     Счита, че основната цел на реформата е постигане на независима, по-справедлива, по-прозрачна, по-проста и обективна система на финансиране, която да е по-разбираема за гражданите, и изясняване на приноса на гражданите към бюджета на ЕС; в този контекст изисква премахване на съществуващите отстъпки, изключения и механизми за корекции; изразява убеждение, че въвеждането на един или няколко източника на истински собствени ресурси на Съюза с цел замяна на системата, основана на БНД, е крайно необходимо, ако Съюзът иска някога да получи бюджета, от който се нуждае, за да допринесе значително за финансовата стабилност и икономическото възстановяване; припомня, че всяка промяна в собствените ресурси следва да се прилага в съответствие с принципа на фискален суверенитет на държавите-членки; в тази връзка настоява, че Съюзът следва да може пряко да събира собствените си ресурси, независимо от националните бюджети;
     
168. 
     Подчертава, че преструктурирането на системата на собствени ресурси само по себе си не засяга размера на бюджета на ЕС, а намирането на по-ефективно съчетание от ресурси за финансиране на договорените политики и цели на ЕС; изтъква, че въвеждането на нова система не би трябвало да увеличи общата данъчна тежест за гражданите, а вместо това би намалило тежестта върху държавните хазни;
     
169. 
     Подчертава, че Европейският парламент е единственият парламент, който има думата по разходната, но не и по приходната част; поради това подчертава решаващата нужда от демократична реформа на ресурсите на ЕС;
     
170. 
     Отбелязва потенциалните нови собствени ресурси, предложени от Комисията в съобщението й относно прегледа на бюджета (данъчно облагане на финансовия сектор, продажба на търг в рамките на Системата за търгуване с емисии на парникови газове, налог на ЕС във връзка с въздушния транспорт, ДДС, данък върху енергията, корпоративен подоходен данък); очаква заключенията от анализа на въздействието на тези възможности, включително проучване на осъществимостта на различните възможности за данък върху финансовите сделки в ЕС, като този анализ също така следва да включва съответните механизми за събиране, предвид представянето на законодателно предложение от Комисията до 1 юли 2011 г.;
     
171. 
     Счита, че ДФС би могъл да представлява значителен принос от финансовия сектор за покриване на икономическите и социалните разходи от кризата и за устойчивостта на публичните финанси; счита че, ДФС също би могъл частично да допринесе за финансирането на бюджета на ЕС, както и за понижаване на вноските на база БНД на държавите-членки и че Съюзът следва също така да служи за пример във връзка с движението на фондове към данъчните убежища;
     

172. 
     Припомня, че съгласно Договора от Лисабон, одобрението на Парламента, произнесено с мнозинството от съставляващите го членове, е задължително за приемането на МФР от Съвета, който действа с единодушие;
     
173. 
     Подчертава строгите изисквания за постигане на мнозинство както за Парламента, така и за Съвета, и подчертава значението на пълното прилагане на разпоредбите на Договора в член 312, параграф 5 от ДФЕС, който изисква в хода на процедурата по приемането на МФР Парламентът, Съветът и Комисията да вземат всички необходими мерки за улесняване на това приемане; отбелязва, че това изрично налага на институциите задължението да провеждат преговори с цел постигане на съгласие по текст, с който Парламентът може да се съгласи; изтъква освен това, че ако до края на 2013 г. не бъде приета МФР, таваните и другите разпоредби, приложими за 2013 година, ще бъдат удължени за времето, докато бъде приета нова МФР;
     
174. 
     Приветства ангажимента, поет от председателствата на Съюза¹, да осигурят открит и конструктивен диалог и сътрудничество с Парламента по време на цялата процедура по приемането на бъдещата МФР и отново потвърждава своята готовност да работи в тясно сътрудничество със Съвета и Комисията в пълно съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон по време на процеса на договаряне;
     
175. 
     Настоятелно приканва в тази връзка Съвета и Комисията да спазват Договора и да положат необходимите усилия за бързо постигане на съгласие с Парламента относно метода на работа в рамките на процеса на договаряне на МФР; отново подчертава връзката между реформата в областта на приходите и реформата в областта на разходите и съответно отправя искане за твърд ангажимент на Съвета за обсъждане в рамките на преговорите за МФР на предложенията за нови собствени ресурси;
     
176. 
     Изисква на равнище ЕС да бъде започнато обширно публично обсъждане на целите, обхвата и насоките на МФР на Съюза и реформата в неговата система на приходи; предлага по-специално да се свика конференция (от тип конвент) относно бъдещото финансиране на Съюза, която трябва да включва членове на Европейския парламент, както и на националните парламенти;
     

° °

177. 
     Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на другите заинтересовани институции и органи, както и на националните правителства и парламенти на държавите-членки.