Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0254



страница4/15
Дата16.03.2017
Размер2.9 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15
Участие в РП7

28. Подчертава, че процентът на участие на промишлеността не изглежда по-висок в сравнение с предходните рамкови програми, най-вече в частта, посветена на сътрудничеството; поради това отправя искане към Комисията за подробен анализ на капацитета на програмата за увеличаване на инвестиции от частния сектор;

29. Счита, че процедурите за покани за представяне на конкуренти предложения за допълнителни партньори следва да се основават на предпоставката, че участващите дружества и научни изследователи са най-добре запознати с проекта и с това от кой е най-подходящият партньор и че вместо да ги принуждава да следват списъка на класираните, изготвен от експертите по оценяване, Комисията следва да прави оценка на писмената обосновка за избора на консорциума;

30. Изразява задоволството си от резултатите от РП7 в полза на МСП, по отношение на мерките за подкрепа на МСП в частта „Сътрудничество“, програмата „EUROSTARS“ и целта от 15 %, определена в частта „Сътрудничество“; с цел допълнително улесняване на участието на МСП призовава да се публикуват повече нетематични покани за МСП, да се отправят повече покани за представяне на предложение за специфичните дейности на МСП (или да съществува непрекъснато открита покана), да се опростят в по-голяма степен правилата (включително правилата за програмата „Eurostars“) и да се скъсят сроковете за отпускане на субсидии; препоръчва по-активното участие на МСП в процеса на използване на постигнатите резултати;

31. Изразява убеденост, че следва да се създават стимули за участие на млади учени в екипи, работещи по проекти в контекста на съвместните изследователски дейност на промишлеността и научни организации; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни мерки, насочени към увеличаване на участието на младите изследователи в рамковите програми; призовава Комисията да използва междинния преглед на Седмата рамкова програма за насърчаване на заетостта сред младите учени чрез определянето на правила и начини за участие, така че голяма част от финансирането да бъде насочено към наемане на млади изследователи;

32. Отбелязва с безпокойство относително скромното участие на определени държави-членки в РП7, което не допринася за териториалното сближаване и балансираното развитие в Европа; застъпва становище, че по-доброто координиране, съгласуваност и взаимодействие на РП7 със структурните и кохезионните фондове, както и по-доброто използване на програмата „Хора“ би могло да улесни участието на недостатъчно добре представените държави-членки; счита, че чрез използването на структурните фондове за укрепване на инфраструктурата за научноизследователска дейност и увеличаването на изграждането на капацитет за научни изследвания и иновации ще се даде възможност на всички държави-членки да реализират високо равнище на постижения (път към високи постижения); поради това приветства създаването на експертната група по синергиите (SEG), установена, за да открива синергии между РП7, структурните фондове и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации; подчертава, обаче, абсолютната необходимост от разграничаване между критерии за РП7 и структурните фондове, тъй като принципът за високи научни постижения (под единното управление и координиране от страна на Комисията) следва да надделява, когато се разпределя финансирането по РП7, с цел да се гарантира максимална добавена стойност за научните изследвания, развойната дейност и иновациите в Европа; отбелязва със задоволство, че в рамките на кохезионните фондове за периода 2007-2013 г. за подпомагане на иновациите са отделени 86 милиарда евро (25% от цялата сума), от които за базови изследвания и технологично развитие са разпределени 50 милиарда евро, което е равно на целия бюджет на РП7; подчертава значението на териториалното измерение на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, което отчита специфичните нужди и капацитет на териториите при изготвяне на политиките („интелигентно специализиране“); следователно счита, че участието на регионалните и местните органи има ключово значение за увеличаване на капацитета за научноизследователска дейност и иновациите в съответния регион; препоръчва неусвоените в момента средства да останат в бюджета на ЕС до края н а 2013 г., а предвидените за периода 2014-2020 г. да бъдат още по-силно ориентирани към иновации, наука и научни изследвания от гледна точка както на човешките ресурси, така и на развитието и инфраструктурата;

33. Приветства стабилния, но скромен напредък към по-балансирано участие на половете в РП7, тъй като многообразието е важно за творчеството и иновациите; посочва, че съществува тенденция жените научни изследователи да работят по по-малки, не толкова престижни научноизследователски проекти и задачи и изглежда съществува твърде проблематичен „стъклен таван“ за тях, водещ до намаляване на дела на жените научни изследователи на по-високи длъжности, както показва и малкият брой жени научни изследователи, подбрани за субсидиите на Европейския съвет по научни изследвания за утвърдени изследователи; изразява съгласие, че мерките за насърчаване на участието на жени следва да бъдат засилени през целия цикъл на изпълнение на проектите (като се обърне особено внимание на гъвкавото работно време, по-добрите условия в заведенията за грижи за деца, разпоредбите за социална сигурност и отпуска за гледане на дете) и че Комисията следва да динамизира подхода си за насърчаване на жените учени и да се стреми да стимулира държавите-членки да се справят с неравнопоставеността между половете; подчертава, че целта за 40% участие на жени в програмните и консултативните комитети следва да бъде осъществена внимателно; призовава Комисията да създаде хоризонтален комитет за наблюдение и консултации относно представителството на жените научни изследователи и да разработи план за действие за равенство между половете, както препоръчва последващата оценка на РП6; призовава университетите и институциите на ЕС още от началните степени на образование да популяризират науката като интересна област и за двата пола, популяризирайки жените научни изследователи като модел за подражание;

34. Призовава за признаване на регионално равнище на важната роля, която играят посредническите организации (например търговски палати, Enterprise Europe Network и регионалните агенции за иновации) като връзка между иновационните МСП във всеки регион и Комисията;

35. Счита, че програмите следва да се отворят за международни партньори; подчертава, че основният принцип следва да бъде, че всички програми следва да са отворени за финансиране и от чуждестранни групи (предвид специфични умения); отхвърля схващането, че Комисията би била по-добре поставена да определя избора на партньорите за сътрудничество, отколкото научните изследователи;

36. Счита, че РП7 следва да утвърди приоритетите си в областта на международното сътрудничество; счита, че изборът на целеви държави и теми за действия в рамките на международното сътрудничество трябва да се извършва след консултации с държавите-членки, за да се осигурят възможности за допълване на тези действия за всички участващи страни; въпреки това отново потвърждава, че трябва да се обърне внимание на сътрудничеството с развиващите се страни;



Финансиране

37. Счита, че трябва най-малко да се запази равнището на финансиране на РП7, което е надеждно и необходимо, за да се посрещнат големите предизвикателства пред обществото, и припомня, че инвестирането в научни изследвания, развитие и иновации е дългосрочно инвестиране и представлява решаващ елемент за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

38. Счита, че разходите по РП7, както и общите научноизследователски насоки, следва да бъдат възможно най-добре съгласувани с общите цели на политиката в рамките на стратегията „Европа 2020“; счита, че научният прогрес по големи предизвикателства изисква средно- до дългосрочен ангажимент на инструментите за финансиране, които подпомагат както фундаменталните научни изследвания, така и сътрудничеството с промишлеността и други външни партньори;

39. Подчертава основната роля на научноизследователските инфраструктури и изтъква, че във връзка с тяхното развитие и финансиране (основано на списъка на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) и включващо осигуряването на лабораторно оборудване и инструменти, както и тяхната поддръжка) следва да съществува по-добра координация и съвместно финансиране между РП7, инструментите на ЕИБ, структурните фондове и националните и регионалните политики; счита, че следва да се избягва дублирането на научноизследователски инфраструктури в различните държави-членки и че следва да се подобри откритият и основан на високи научни постижения достъп до научноизследователски инфраструктури; призовава да се положат усилия за увеличаване на финансирането на научноизследователски инфраструктури в РП7, особено където има най-голяма възможност за добавена стойност на равнище ЕС;

40. Счита, че бенефициентите на финансиране за научноизследователска инфраструктура следва ясно да обосноват своята роля и използването на оборудване, лаборатории и научен и технически персонал; във връзка с това счита, че следва да бъде създадена система за наблюдение и проверки, която да проверява спазването на споразуменията;

41. Призовава държавите-членки и ЕС да спазват финансовите си ангажименти, поети в рамките на международните споразумения в областта на научните изследвания, включително ангажиментите за действия съгласно членове 185 и 187;

42. Призовава Комисията – с оглед на целта за отделяне на 3% от БВП за научни изследвания и технологично развитие до 2020 г. и признавайки, че научните изследвания и иновациите са единственият сигурен начин за икономическо възстановяване в ЕС – да разгледа възможността да установи задължително междинно равнище на финансиране за научни изследвания и технологично развитие в размер на около 1% от БВП до 2015 г.;

Роля на иновациите

43. Отбелязва засилване на измерението за иновации в бъдещите работни програми; счита, че за да могат програмите за научни изследвания и иновации да имат ясно въздействие върху пазара и обществото, следва да бъдат създадени действия, които дават възможност за оптимално използване и търговска реализация на резултатите от научните изследвания, като разглеждане на потенциала на търговската реализация на резултатите от научните изследвания в специални покани или в критерии за оценка в конкретни области; призовава Комисията да започне финансирането на демонстрационни и пилотни проекти, както и на проекти за тестване на концепцията преди края на РП7 и да разгледа система за финансиране с цел отпускане на средства за успешни проекти и подпомагане на въвеждането им на пазара за допълване на настоящото първоначално финансиране; също така счита във връзка с това, че е необходима тясна координация между РП7, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и структурните фондове;

44. Отбелязва, че ако РП7 е структурирана така, че да разграничава науката заради самата наука от науката с цел конкуренция и науката в полза на обществото, има опасност постепенното преминаване от фундаментални научни изследвания към приложни научни изследвания и иновации да не бъде взето под внимание; посочва необходимостта да не се допуска възпрепятстването на успешното изпълнение на интегрирани проекти поради липсата на структурна гъвкавост;

45. Счита, че както РП7, така и бъдещата РП8 следва да имат по-голям принос за развитието на промишлеността в Европа, и призовава Комисията и държавите-членки да насърчават приложните научни изследвания;

46. Макар да признава, че РП7 има за основна цел научните изследвания и технологичното развитие, подчертава важността на създаването на политики и програми на ЕС по такъв начин, че взаимодействието в рамките на цялата верига на създаване на стойност в изследователската и развойната дейност (от научните изследвания и образованието, през иновациите, до създаването на работни места) да се използва в пълна степен; счита, че това е единственият начин за постигане на целите, определени в „Съюза за иновации“, и за ускоряване на превръщането на Европа в общество, основано на знанието; във връзка с това, макар да приветства настоящото разработване на сравнителен анализ на иновациите, призовава за широко определение за иновациите (включително нетехнологични иновации и иновации, предлагани от работниците и служителите) и за развитието на по-ефективни модели, методологии и инструменти за измерване и насърчаване на иновациите, включително чрез обществени поръчки, определяне на стандарти и финансов инженеринг;

47. Отчита, че европейските технологични платформи, съвместните технологични инициативи и публично-частните партньорства допринасят за по-голямо участие на промишления сектор, и призовава за тяхното консолидиране в бъдещи програми; подчертава необходимостта от осигуряване на подходящи правила за участие (включително правила по отношение на интелектуалната собственост) и процент на участие във финансирането (включително за непреки разходи), както и от стремеж към допълнително опростяване с цел привличане на по-голям брой МСП, публични изследователски институти и по-малки научноизследователски организации, като по този начин да се гарантира по-добър баланс при достъпа и участието на заинтересованите страни в съвместните технологични инициативи и публично-частните партньорства;



Проследяване на мерките за опростяване

48. Изразява безпокойство по повод на прекомерната административна тежест на РП7; подчертава, че мерките за опростяване, които не налагат промяна на правилата, следва да бъдат приложени възможно най-скоро, при спазване на принципите на простота, стабилност, последователност, правна сигурност, прозрачност, високи постижения и доверие, и насърчава Комисията допълнително да проучи мерките за опростяване, включително апортните вноски от страна на кандидатите, както и допълнителното хармонизиране с изчислителните и счетоводните методи, използвани в националните системи за финансиране; призовава Комисията да предприеме спешни мерки за значително съкращаване на сроковете от момента на подаване на заявленията до момента на предоставяне на субсидии, намаляване на бюрократичните процедури за подготовка, представяне и оценка на проектите (включително чрез използването на Портал за подаване на заявления на ЕС, основан на подобен модел от САЩ), намаляване на броя на периодичните доклади за финансовото състояние и на документите за одит за всеки отчетен период, както и намиране на по-добър баланс между риска и контрола в областта на научните изследвания; подчертава, че настоящата култура на избягване на риска при отпускането на финансиране от ЕС за научноизследователската област би попречило на финансирането на високорискови изследователски идеи, които имат най-голям потенциал да доведат до важни научни открития, и следователно предлага основан на доверие подход, при който се толерира в по-голяма степен евентуален риск и неуспех, за разлика от подхода, основаващ се единствено на резултатите, който би могъл да попречи на иновативните изследвания; препоръчва опростяване на тълкуването и предоставяне на допълнителни разяснения за определянето на допустимите разходи; подкрепя предложението за преразглеждане на Финансовия регламент с цел опростяване на процедурите и призовава за преразглеждане и/или разширяване на тълкуването на Правилника за длъжностните лица на ЕС по въпроса за личната отговорност; призовава за по-точни, съгласувани и прозрачни процедурни правила при провеждането на одити, включително чрез по-рядко използване на случайни извадки и чрез прилагане на по-реалистични критерии, като например опита на участниците и историята на грешките и съответствията;

49. Отново заявява, че е важно незабавно да се въведат процедурни, административни и финансови мерки за опростяване в настоящото управление на РП7, както са определени в резолюцията на Парламента от 11 ноември 2010 г.; приветства Решението на Комисията от 24 януари 2011 г., с което се въвеждат три мерки за опростяване, както и създаването на система за регистрация „на едно гише“; призовава Комисията бързо да изпълни тези мерки по еднакъв начин и да проучи къде все още е възможно изпълнението на допълнителни мерки за опростяване; изразява съжаление за сериозните проблеми с тълкуването и правната несигурност за участниците в РП7 и отново заявява желанието си за бързо уреждане на текущите съдебни производства между Комисията и бенефициентите във връзка с всички рамкови програми при спазване на принципа на отговорно управление на публични средства; изисква от Комисията да позволи на бенефициентите да се консултират с комитета за съгласуване за научноизследователските рамкови програми по време на или след изпълнението на проекта за изясняване на въпроси, свързани с изчислението на разходите, правилата за участие и одит, включително последващите одити; подчертава необходимостта от запазване на елементите, които функционират добре, и за промяна единствено на правилата, които се нуждаят от адаптиране;

50. Призовава за мерки за съкращаване на сроковете за предоставяне на субсидии, насочени към намаляване през 2011 г. на процента на подписаните субсидии на по-малко от осем месеца с известен процент и по-малко от шест месеца през останалия период;

51. горещо приветства препоръките за съкращаване на сроковете за възлагане на договори чрез тръжна процедура и призовава за извършване на оценка на съществуващите инструменти, преди създаването на каквито и да било нови инструменти в рамките на РП7;

52. Предлага Комисията да съдейства на публичните органи да подобрят своите системи на управление, като извършва оценки без финансови последствия, което би насърчило тези органи да предприемат редица действия, за да подобрят провежданото от тях управление на проектите и да ги изпълняват в конкретен срок от по-малко от една година;



Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР)

53. Счита, че МФПР изигра важна роля на лост, както в количествено, така и в качествено отношение, за увеличаване на инвестициите в научни изследвания, развитие и иновации в един момент на криза, в който банковият сектор вече не беше в позиция да изпълнява тази роля, като през първите години възлезе на 8 милиарда евро заеми, създаващи над 20 милиарда евро инвестиции;

54. При все това изразява своята загриженост относно незначителния размер на средствата, отпуснати за инфраструктура на научните изследвания, на университетите и изследователските институти и на МСП, особено на новаторските МСП, както и по отношение на наличието на общоизвестен географски и секторен дисбаланс във връзка с отпуснатите заеми; следователно подкрепя конкретните препоръки на експертната група, целящи да подобрят участието на някои недостатъчно представени целеви групи и подкрепя заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., особено призива да се проучат всички възможности за създаването на инструмент за остойностяване на правата върху интелектуална собственост на европейско равнище, в частност с цел да улесни достъпа на МСП до пазара на знания;

55. Изразява съжаление, че проекти, финансирани от МФПР, се реализират само в 18 държави-членки на ЕС и две асоциирани страни, и че МСП, университетите/изследователските институти и научноизследователските бази в момента не са достатъчно добре представени в МФПР; призовава Комисията да извърши оценка на причините, поради които останалите девет държави-членки на ЕС не са използвали този нов инструмент, който доказа своя решителен принос за увеличаване на финансирането за научни изследвания, развитие и иновации, и да осигури участието на всички заинтересовани държави;

56. Призовава Комисията и държавите-членки да проучат оповестяването за наличието на заеми по МФПР на равнище държави-членки и да осигурят на потенциалните участници адекватна информация и помощ за достъп до тези заеми, особено в онези държави-членки, чиято парична единица не е еврото;

57. Препоръчва прилагането на този новаторски финансов инструмент да бъде продължено и задълбочено в РП7 и бъдещата Осма рамкова програма, тъй като той допринася за подобряване на достъпа до финансиране и привличане на частните инвестиции; подчертава необходимостта да се гарантира, че тези финансови инструменти са подходящи за МСП;



Общи заключения и бъдещи насоки

58. Изисква при използването на РП7 да се отчитат различните последици във всяка държава-членка от икономическата криза за последните години от програмата (2011−2013 г.), с оглед на значителния размер на средствата (28,8 милиарда евро за три години), които остава да бъдат разпределени, целите, които трябва да бъдат постигнати с оглед на стратегията „ЕС 2020“ и подготовката на европейско научноизследователско пространство и на Съюз за иновации; призовава по-специално за хармонизиране целите на РП7 със стратегиите на ЕС за ефективно използване на ресурсите, суровините и цифровите технологии;

59. Счита, че оставащите средства не бива да се отклоняват от научните изследвания и да се използват за други програми или инструменти, които не попадат в сектора на научните изследвания и иновациите, или целите и обхвата на РП7;

60. Подчертава необходимостта от засилване, стимулиране и гарантиране на финансирането на научните изследвания и развитието в Съюза чрез значително увеличаване на съответните разходи в периода след 2013 г.; счита, че това увеличение на финансирането, в идеалния случай чрез удвояване на бюджета, трябва да подпомогне устойчивия растеж и конкуренцията посредством високи постижения; подчертава, че това увеличение на средства трябва да бъде съчетано с подход, повече ориентиран към резултатите и обусловен от тях, и с радикално опростяване на процедурите на финансиране; подкрепя по-нататъшно взаимодействие и сътрудничество между различни програми на ЕС за научни изследвания, развитие и иновации, например под заглавие „Обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации“; счита, че съгласуваността на бъдещата програма, след нейното създаване, е важен аспект за всички участници в нея;

61. Подчертава, че е важно да се разглежда оценката на получените резултати във всяка една от областите, определени като политически приоритети за финансиране, както и тяхната ефективност, с цел да се подобри оценяването на бъдещите програми;

о

о о



62. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

P7_TA-PROV(2011)0257

Търговски отношения между ЕС и Канада

PE465.635

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада
Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612), и съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 юли 2010 г., озаглавено „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ (COM(2010)0343),

– като взе предвид съвместното изследване на Комисията и на правителството на Канада, озаглавено „Оценяване на разходите и ползите от едно по-тясно икономическо партньорство между ЕС и Канада“ (Assessing the costs and benefits of a closer EU-Canada economic partnership) от октомври 2008 г.1, и съвместния доклад относно проведеното от ЕС и Канада проучване от 5 март 2009 г.2,

– като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище между ЕС и Канада относно сключването на споразумение за всеобхватно икономическо партньорство между Европейския съюз и Канада, подписана в Прага на 6 май 2009 г.3,

– като взе предвид препоръката на Комисията до Съвета от 20 декември 2010 г. относно изменението на насоките за водене на преговори по споразумението за икономическа интеграция с Канада, с цел Комисията да бъде упълномощена да преговоря от името на Съюза по въпросите на инвестициите (SEC(2010)1577),

– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския съвет от 10 март 2011 г., озаглавен „Доклад за 2011 г. за пречките пред търговията и инвестициите –Сътрудничество със стратегическите партньори на ЕС за постигането на по-добър достъп до пазара: приоритети за действие с оглед премахването на пречките пред търговията“4,

– като взе предвид предишните си резолюции, по-специално резолюцията от 22 май 2007 г. за Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността5, резолюцията от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия1, резолюцията от 20 май 2008 г. относно търговия със суровини и стоки2, резолюцията от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги3, резолюцията от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия4, резолюцията от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия5, резолюцията от 5 май 2010 г. относно предстоящата среща на високо равнище ЕС-Канада6, резолюцията от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения7, резолюцията от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата8, резолюцията от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения9, резолюцията от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“10 и резолюцията от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска международна инвестиционна политика11,

– като взе предвид Рамковото споразумение за търговско и икономическо сътрудничество между Европейските общност и Канада12 и други последващи двустранни споразумения с Канада, по-специално Споразумението за митническо сътрудничество и взаимопомощ по митнически въпроси13, Споразумението за санитарните мерки за опазване на общественото здраве и здравето на животните при търговията с живи животни и животински продукти14, Споразумението относно търговията с вина и спиртни напитки15, Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване16 и Споразумението за въздушен транспорт17,

– като взе предвид преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия18,

– като взе предвид член 207, параграф 3 и член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че основаната на правила многостранна търговска система, създадена чрез Световната търговска организация (СТО), продължава да бъде най-подходящата рамка за регулиране и за насърчаване на лоялна и справедлива търговия чрез разработване на целесъобразни правила и осигуряване на спазването на тези правила,

Б. като има предвид, че успешното приключване на преговорите в рамките на Програмата за развитие от Доха е от решаващо значение за бъдещото развитие на СТО; като има предвид, че това споразумение не изключва възможността двустранните споразумения да надхвърлят ангажиментите, поети в рамките на СТО, и да допълват многостранните правила,

В. като има предвид, че Канада е един от най-отдавнашните и близки партньори на ЕС, като е първата индустриализирана страна, с която ЕС подписва рамково споразумение за търговско и икономическо сътрудничество през 1976 г.; като има предвид, че в течение на годините са подписани редица двустранни споразумения, предназначени да улеснят засилването на търговските отношения,

Г. като има предвид, че ЕС е вторият по значение търговски партньор на Канада и че Канада понастоящем е единадесетият по значение търговски партньор на ЕС (2009 г.); като има предвид, че Канада е четвъртият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в ЕС, а ЕС – вторият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в Канада (2008 г.),

Д. като има предвид, че съвместното изследване от 2008 г. разкри значителните потенциални ползи, които Канада и ЕС биха могли да извлекат от либерализацията на двустранната си търговия,

Е. като има предвид, че частните сектори в ЕС и в Канада изразиха силна подкрепа за сключването на амбициозно и всеобхватно икономическо споразумение и считат, че постигането на по-тясно икономическо партньорство ще изпрати убедителен сигнал в полза на растежа към инвеститорите и предприятията в ЕС и Канада, както и в международен план,

Ж. като има предвид, че съществува широк консенсус относно това, че все още не е реализиран пълният потенциал на икономическите отношения между ЕС и Канада и че сключването на споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада може да окаже значителен принос за развитието и реализирането на това, като се подобряват търговските и инвестиционните потоци и същевременно се премахват митата, най-високите тарифни ставки и необоснованите нетарифни бариери и се оказва подкрепа за по-тясното сътрудничество, по-специално в областта на регулаторното сътрудничество, мобилността на работниците и признаването на квалификациите,

З. като има предвид, че текущите преговори за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение имат за цел постигането на много напредничаво споразумение, чиито амбиции надхвърлят което и да е друго търговско и икономическо споразумение, договаряно досега от ЕС или Канада, и което би могло да укрепи допълнително вече съществуващите здрави двустранни търговски и инвестиционни връзки,

И. като има предвид, че Комисията се стреми да включи защитата на инвестициите в текущите преговори с Канада и че тя е предложила на Съвета да се изменят съществуващите насоки за водене на преговори,



Й. като има предвид, че ЕС и Канада са заявили, че е постигнат значителен успех в рамките на преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение, като целта е до края на 2011 г. споразумението да бъде договорено,

  1. Счита, че многостранната търговска система, представлявана от СТО, остава далеч най-ефективната рамка за постигане на свободна, лоялна и справедлива търговия в глобален мащаб; отново изразява силната си подкрепа за успешното приключване на преговорите в рамките на Програмата за развитие от Доха, които продължават да бъдат основният приоритет на ЕС в областта на търговията; счита, че ЕС и Канада могат съвместно да допринесат за успешното приключване на преговорите в рамките на Програмата за развитие от Доха;

  2. Приветства сключването на споразумение с Канада, което да надхвърля ангажиментите, поети в рамките на СТО, и което да допълва многостранните правила, при условие че в резултат на преговорите се достигне до балансирано, амбициозно, висококачествено споразумение, което далеч не се свежда единствено до намаляване на митническите тарифи; призовава при търговски спорове да се прилага принципът на реципрочност в рамките на наличните правни средства за защита и подчертава по-специално необходимостта от подобряване на защитата на правата върху интелектуалната собственост, включително търговските марки, патентите и географските означения, и от постигане на истински реципрочен достъп до пазара, особено до пазарите на услуги и обществени поръчки (включително на подфедерално равнище);

  3. Призовава Комисията, като знак за добра воля, да се откаже да оспорва съдържанието на местните изисквания на Закона за зелена енергия на Онтарио;

  4. Счита, че главата относно интелектуалната собственост следва да не оказва отрицателно въздействие върху производството на генерични лекарства и че тя трябва да зачита предвидените от споразумението ТРИПС изключения в областта на общественото здраве;

  5. Отбелязва, че Комисията е избрала да прилага подход, основаващ се на отрицателен списък, към либерализацията на услугите, но счита, че на това трябва да се гледа само като на изключение, а не да служи като прецедент при бъдещи преговори; счита, че дерогацията за комуналните услуги съгласно Общото споразумение по търговията с услуги продължава да бъде най-подходящият инструмент за гарантиране на всеобщия достъп до обществени услуги за гражданите;

  6. Изразява загриженост във връзка с продължаващия добив на азбест в Канада и тежките последици от него за здравето на работниците; напомня, че Европейският съюз е наложил забрана върху употребата, извличането и преработването на азбест, както и върху производството на азбестови продукти; призовава Канада да предприеме подобни действия с оглед на подобряването на общественото здраве;

  7. Въз основа на това, че двете икономики се допълват взаимно, изтъква потенциала за нарастване в бъдеще на търговския обмен и инвестициите между ЕС и Канада и за увеличаване на възможностите за стопанска дейност, произтичащи от всеобхватното икономическо и търговско споразумение;

  8. Счита, че амбициите на Комисията в рамките на разискванията с Канада следва да са в съзвучие с един също толкова амбициозен подход към устойчивото развитие, по-специално по отношение на равнището на задълженията в областта на труда, обхвата на главата за околната среда и начина, по който да се подходи към въпросите, свързани с Многостранното споразумение относно околната среда, както и механизма за прилагане, и че те следва да подкрепят и насърчават инициативи, целящи да окажат принос към борбата срещу изменението на климата и към насърчаването на правно обвързващи принципи за правата на човека, социалните и екологични стандарти и корпоративната социална отговорност;

  9. Приветства напредъка, постигнат в рамките на преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение, и насърчава Комисията да продължи да се консултира с ключовите заинтересовани страни; въпреки че съвместното изследване разкри значителните потенциални ползи както за Канада, така и за ЕС, призовава Комисията да извърши във възможно най-кратък срок цялостна оценка на въздействието върху устойчивото развитие, като се анализират предвидимите последици за отделните сектори и социално-икономическите последици за ЕС вследствие на окончателното споразумение;

  10. Отбелязва, че компетентността за отношенията между ЕС и Канада е изцяло на федерално равнище, но с оглед на това, че канадските провинции и територии отговарят за прилагането на задълженията по договора, които попадат в обхвата на тяхната компетентност, приветства участието на канадските провинции и територии в преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение, като счита, че тяхното участие е от първостепенно значение, и насърчава провинциите и териториите да синхронизират политиките и процедурите с оглед на максималното увеличаване на потенциалните ползи; счита, че за да бъдат успешни, преговорите следва да включват изрични ангажименти от страна на правителствата на провинциите и териториите;

  11. Отбелязва с безпокойство, че Комисията представи пред Съвета предложение за изменение на насоките за водене на преговори с цел Комисията да бъде упълномощена да преговоря с Канада относно инвестициите, без да изчака приемането от Парламента на неговата позиция относно бъдещата инвестиционна политика на ЕС като цяло; призовава Комисията да вземе изцяло предвид заключенията на Европейския парламент по този въпрос в рамките на преговорите с Канада относно инвестициите; счита, че като се имат предвид силно развитите правни системи на Канада и ЕС, въвеждането на механизъм за разрешаване на спорове между държавите и използването на правни средства за защита на местно равнище са най-подходящите инструменти за разрешаване на инвестиционни спорове; призовава Комисията да гарантира, че механизмът за разрешаване на потенциални спорове между инвеститори и държавата няма да възпрепятства бъдещото законодателство в чувствителни области на политиката, например законодателството относно околната среда, както и че се основава на по-общи изисквания, съгласно посоченото в резолюцията на Парламента относно бъдещата европейска международна инвестиционна политика;

  12. Подчертава, че главата относно инвестициите следва да насърчава висококачествени инвестиции, опазващи околната среда и насърчаващи добри условия на труд; освен това призовава главата относно инвестициите да зачита правото на двете страни да регулират, по-конкретно в областите на националната сигурност, околната среда, общественото здравеопазване, правата на работниците и потребителите, промишлената политика и културното многообразие; призовава Комисията да изключи от обхвата на инвестиционните споразумения чувствителни сектори като културата, образованието, националната отбрана и общественото здраве;

  13. Отново изразява своята загриженост относно въздействието на извличането на нефт от битуминозни пясъци върху околната среда в световен мащаб поради високото равнище на емисии на CO2 по време на процеса на производството му и заплахата, която представлява за местното биологично разнообразие; изразява увереност, че преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение не би трябвало да засегнат правото на ЕС да приема законодателство във връзка с Директивата за качеството на горивата, нито да ограничат възможността на канадските органи да въвеждат в бъдеще екологични стандарти относно извличането на нефт от битуминозни пясъци; насърчава двете страни да разрешават всякакви разногласия в дух на взаимно съгласие и без да бъдат излагани на опасност преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение;

  14. Взема предвид неотдавнашните правни промени във връзка със забраната на ЕС върху тюленовите продукти, по-специално искането на Канада към СТО за създаване на официална група за разрешаване на спорове; очаква Комисията да остане твърдо на позицията на ЕС относно забраната на тюленовите продукти


    Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница