Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0254


Възможности за подобрения на равнището на Европейския парламент



страница7/15
Дата16.03.2017
Размер2.9 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15
Възможности за подобрения на равнището на Европейския парламент

44. Призовава комисиите си да използват по-последователно предоставения вече на разположение инструмент на Парламента за оценка на въздействието; припомня, че съществува специална бюджетна линия за извършване на оценки на въздействието; счита, че прибягването към парламентарна оценка на въздействието е особено необходимо, когато са направени съществени изменения на първоначалното предложение;

45. Припомня освен това, че оценките на въздействието не е необходимо да се извършват непременно в рамките на продължително изследване, а биха могли да се провеждат дори под формата на ограничени проучвания, семинари и изслушвания на експерти;

46. Отбелязва, че в своите законодателни резолюции Парламентът следва систематично да включва стандартно позоваване, в която се подчертава, че са взети предвид всички оценки на въздействието, осъществени от институциите на ЕС в областите, които попадат в обхвата на съответното законодателство;

47. Обръща внимание на това, че както Парламентът, така и неговите комисии понастоящем вече разполагат с механизми за проверка на оценките на въздействието на Комисията; счита, че представянето на оценката на въздействието от страна на Комисията на съответните комисии би било ценно продължение на контрола, осъществяван от Парламента; обръща внимание, че този контрол може също така да се извършва наред с другото чрез допълнителни оценки на въздействието, по-задълбочени анализи, проверка на оценките на въздействието на Комисията от външни експерти, както и провеждането на извънредни заседания с независими експерти; подчертава, че във връзка с това дейността на компетентните му по тези въпроси отдели следва да продължи да се развива съгласувано;

48. Подчертава, че на оценките на въздействието на Парламента може да се гледа като на инструмент за корекция на оценката на въздействието на Комисията;

49. Изисква систематично и възможно по-ранно разглеждане на оценките на въздействието на Комисията на равнището на Парламента и преди всичко на равнището на отделните комисии;

50. Изтъква, че решението за извършване на парламентарна оценка на въздействието трябва да бъде взето в компетентната парламентарна комисия, като се вземе предвид становището на докладчиците; предлага изменение на Правилника за дейността, така че да бъде възможно извършването на оценка на въздействието да се възлага от най-малко една четвърт от членовете на дадена комисия;

51. Насърчава всички свои комисии преди разглеждането на дадено законодателно предложение да провеждат задълбочено обсъждане с Комисията относно оценката на въздействие;

52. Подчертава, че оценките на въздействието са от значение и в хода на законодателния процес в рамките на Парламента; окуражава Парламента при съществени предложения за изменение във всеки един стадий на законодателния процес да проверява възможността за оценки на въздействието; подчертава, че това не бива да води до големи забавяния;

53. Освен това призовава отделните членове на ЕП да имат възможност да изискват малки проучвания с цел да им се предоставят съответни факти или статистически данни, свързани с парламентарната им дейност, и предлага тези проучвания да се извършват от библиотеката на Европейския парламент като допълнение към настоящите й функции;

54. Призовава следователно Парламентът да приеме планове библиотеките на институцията да предоставят на членовете на ЕП тази услуга; подчертава, че плановете следва да се основават на най-добрите практики на парламентарните библиотеки, включително на тези в държавите-членки, и следва да се изпълняват съгласно строги правила и при пълно сътрудничество с комисиите с изследователски функции;



Създаване на самостоятелна структура за оценка на въздействието за Европейския парламент и перспективи за бъдещето

55. Подчертава значението, което би имал един единен механизъм за оценка на въздействието за качеството и съгласуваността на собствената му политика;

56. По тази причина изисква създаването на интегриран процес за оценка на въздействието в рамките на Европейския парламент; във връзка с това предлага разработването на обща процедура за оценка на въздействието въз основа на обща систематика и методология, който да се използва от всички комисии;

57. Настоятелно призовава този процес да се осъществи под ръководството на автономна структура, която използва собствените ресурси на Парламента, например като привлича за участие библиотеката и тематичните отдели, и включва външни експерти, като командировани служители от националните служби за оценка на въздействието, на ad hoc основа за отделни оценки на въздействието, за които Парламентът да има право да поставя въпроси чрез надзорен орган, състоящ се от членове на Парламента;

58. Призовава за тази цел да бъде създадена необходимата административна инфраструктура, като се гарантира, че тези структури не се отразяват на бюджета, като се използват съществуващите ресурси;

59. Подчертава, че в дългосрочен план следва да се обмисли възможността при оценката на въздействие в бъдеще да се използва общ подход на европейските институции; припомня, че още междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. и междуинституционалният „Общ подход към оценката на въздействието“ от ноември 2005 г. приканиха за разглеждане на възможността за създаване на обща методология на европейските институции при оценката на въздействието;

60. Изразява съжаление, че понастоящем Европейската комисия отхвърля идеята за общ подход на европейските институции при оценката на въздействието;

61. Обръща внимание на факта, че досега Съветът почти не е използвал инструмента на оценка на въздействието; следователно призовава Съвета да използва също така по-интензивно оценките на въздействието, в съответствие с горепосочения общ междуинституционален подход, за да повиши качеството на приноса си към европейското законодателство; подчертава, че разумното регулиране, основано на пълна и обективна оценка на въздействието, остава споделена отговорност на институциите на ЕС и на държавите-членки;

o

o o


62. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

P7_TA-PROV(2011)0260

Външно измерение на социалната политика, насърчаване на трудовите и социални стандарти и европейска корпоративна социална отговорност

Комисия по заетост и социални въпроси

PE454.428

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно външното измерение на социалната политика, насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративна социална отговорност (2010/2205(INI))


Европейският парламент,

– като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз,

– като взе предвид членове 7, 9, 145-161, 206 -209 и 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид членове 5, 12, 14, 15, 16, 21, 23, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 34 и 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Пакта за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.)1,

– като взе предвид рамката на ООН за предприятията и правата на човека „Защита, зачитане и обезщетяване“, предложена от специалния представител на генералния секретар по правата на човека, транснационалните корпорации и други предприятия, професор John Ruggie, одобрена с единодушие от Съвета на ООН по правата на човека през 2008 г. (резолюция 8/7), неотдавна формулираните ръководни принципи за прилагане на рамката2 и заключенията на Съвета по външни работи през декември 2009 г., които отбелязват значителната роля на предприятията за постигане на пълно зачитане на правата на човека и изразяват отново пълната подкрепа на Съвета по отношение на дейността на специалния представител на ООН3,

– като взе предвид последния доклад на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните и други предприятия John Ruggie4,

– като взе предвид Европейската социална харта, и по-специално членове 5, 6 и 19 от нея1,

– като взе предвид Европейската конвенция за правния статут на работниците-мигранти2,

– като взе предвид конвенциите на Международната организация на труда, по-специално осемте основни конвенции относно свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне (Конвенции №87 и №98), относно премахването на всички форми на принудителен или задължителен труд (Конвенции № 29 и №105), относно премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак (Конвенции №100 и №111) и относно ефективното премахване на детския труд (Конвенции № 138 и №182)3,

– като взе също така предвид следните конвенции на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (Конвенция №94) и относно колективното трудово договаряне (Конвенция №154)4,

– като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда5,

– като взе предвид декларацията относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ на 10 юни 2008 г6,

– като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаването на Световната търговска организация (СТО)7, както и декларацията, приета на четвъртата министерска конференция през ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 31 от нея8,

– като взе предвид Общото споразумение по търговията с услуги и по-специално член 1, параграф 2, буква г) от него, т.нар. MODE 49,

– като взе предвид доклада на Световната комисия относно социалното измерение на глобализацията, озаглавен „Справедлива глобализация: създаване на възможности за всички“10,

– като взе предвид „декларацията на лидерите“ от срещата на високо равнище на Г-20, проведена в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 г.1,

– като взе предвид последните актуализации на Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия2,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията3 , както и за изменение на Регламент 546/2009,

– като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги4 (ДКР),

– като взе предвид своята резолюция от 20 септември 1996 г. относно съобщението на Комисията относно включване зачитането на демократичните принципи и правата на човека в споразуменията между Общността и трети страни (COM(1995)0216)5 , както и своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз6,

– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2001 г. относно откритостта и демокрацията в международната търговия7, настояваща за зачитане от СТО на основните социални стандарти на Международната организация на труда (МОТ), както и за приемане от Европейския съюз на решенията на МОТ, включително евентуални призиви за санкции, свързани със сериозни нарушения на основните социални стандарти,

– като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно осигуряването на достойни условия на труд за всички8, съдържаща искане за включване на социални стандарти с цел насърчаване на достойни условия на труд в търговските споразумения на Европейския съюз и по-специално в двустранните споразумения,

– като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалното измерение на глобализацията9,

– като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца в развиващите се страни със специален акцент върху детския труд10,

– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно справедливата търговия и развитието1,

– като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността2 в отговор на съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Глобална Европа: Конкуренция на световно ниво. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2006)0567),

– като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно „Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност“ 3 и тази от 14 април 1999 г. относно „Европейски критерии за европейските дружества, които извършват стопанска дейност в развиващи се страни: към Европейски кодекс на поведение4,

– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство5,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. г. относно корпоративната социална отговорност в споразуменията за международна търговия6,

– като взе предвид своите резолюции относно споразуменията за икономическо партньорство с регионите и държавите от АКТБ и по-специално резолюциите си от 26 септември 2002 г.7, от 23 май 2007 г.8 и от 12 декември 2007 г.9,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно детския труд10,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 16 септември 2010 г. относно „Един променящ се свят:, предизвикателство за ЕС“11,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Социалното измерение на глобализацията — приносът на политиката на ЕС за увеличаване на ползите за всички“ (COM(2004)0383),

– като взе предвид обновената европейска социална програма от 2 юли 2008 г.(COM(2008) 0412),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достойни условия на труд за всички — приносът на ЕС за осъществяване на програмата за осигуряване на достойни условия на труд в света“ (COM(2006)0249),

– като взе предвид общественото допитване относно разкриването на нефинансова информация от страна на компаниите, лансирано от отдела за изготвяне на финансови отчети към ГД „Вътрешен пазар и услуги“1,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

– като взе предвид общата система за преференции (ОСП) в сила от 1 януари 2009 г., която предоставя безмитен достъп или намаление на митата при по-голям брой продукти, а също така включва и нов стимул за уязвимите страни със специфични търговски, финансови и свързани с развитието потребности2,

– като взе предвид всички споразумения между Европейския съюз и държави, които не са членки на ЕС,

– като взе предвид по-специално споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и прегледите на това споразумение от 2005 и 2010 г.3,

– като взе предвид по-специално приключването на преговорите между ЕС и Колумбия и Перу за подписване на многостранно споразумение за търговия4,

– като взе предвид изслушването „Прилагане на социални и екологични стандарти при търговските преговори“, организирано на 14 януари 2010 г. от Европейския парламент,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси, становището на комисията по развитие и становището на комисията по международна търговия (A7-0172/2011),

A. като има предвид, че високите стандарти на ЕС за социална закрила и за защита на правата на човека са решаващи условия при воденето от страна на Европейския съюз на преговори относно търговските взаимоотношения с държави, които не са членки на ЕС,

Б. като има предвид, че защитата на икономическите и социалните интереси е задължение за всички държави-членки и за всички останали държави, които са ратифицирали Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и че това включва правото на всеки да образува и да се присъединява към профсъюзи, които да защитават неговите интереси,

В. като има предвид, че основните конвенции на МОТ са международно признати като основа за справедлива международна търговия и че за съжаление не всички държави-членки ги спазват изцяло,

Г. като има предвид, че е в интерес на Съюза да се сключват двустранни търговски споразумения, които да бъдат от полза за Съюза и за търговските партньори, доколкото и двете страни зачитат правата, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека,

Д. като има предвид, че отношението на всички държави-членки трябва ясно да отразява принципите на европейския социален модел, когато става въпрос за разглеждането на социални въпроси и сътрудничество между държавите-членки въз основа на отворения метод на координация,

Е. като има предвид, че демокрацията и правовата държава изискват силни и свободни профсъюзи, работнически сдружения и социални движения и че такива могат да съществуват само в демократично общество, управляващо се с разделение на правомощията;

Ж. като има предвид, че някои развиващи се страни казват, че върху тях се упражнява натиск за отказ от тяхното сравнително предимство, когато Съюзът изисква спазване на международните трудови стандарти,

З. като има предвид, че декларацията на МОТ от 2008 г. относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ, в която се заявява, че не може да се прави позоваване на нарушаването на основните принципи и права на трудовото място и то не може да се използва по друг начин като законно сравнително предимство и че трудовите стандарти не следва да бъдат използвани за протекционистки търговски цели,

И. като има предвид, че някои нечленуващи държави правят опити да прилагат MODE41 при преговорите по търговски споразумения с ЕС,

Й. като има предвид, че много предприятия поемат своята корпоративната социална отговорност (КСО) и се стремят да гарантират спазване на социалните и екологичните стандарти в своята сфера на влияние, например като се присъединяват към Глобалния договор на ООН или участват в доброволни инициативи на промишлеността,

К. като има предвид, че принципите, определящи КСО, които са напълно признати в международен план, както в рамките на ОИСР, МОТ, така и на ООН, се отнасят до отговорното поведение, което се очаква от предприятията, и предполага на първо място съблюдаването на действащото законодателство в областта на заетостта, социалните отношения, правата на човека, околната среда, интересите на потребителите, прозрачността по отношение на тях и борбата срещу корупцията;

Л. като има предвид, че приемането на препоръка относно КСО и насърчаването на нейното спазване следва да бъдат реалност на равнище ЕС,

М. като има предвид, че глобализацията улеснява мобилността на работниците между държавите-членки и тези, които не са членки,

Н. като има предвид, че ролята на МОТ за установяването на нови стандарти не се спазва, независимо от участието на МОТ в Г-20, световното признаване на Програмата за достоен труд и включването на заетостта и достойния труд в ЦХР №1,

О. като има предвид, че безусловното зачитане на правото на сдружаване и ефективното колективно договаряне трябва да се напомня,

П. като има предвид, че следва да се насърчава Дневният ред за достойни условия на труд на МОТ,

Р. като има предвид, че е от изключително значение да се предотвратят всякакви форми на дискриминация в заплащането, в съответствие с принципа за равно заплащане за равен труд, посочен в член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека.

С. като има предвид, че средносрочната оценка на общата система за преференции (ОСП) 1 на ЕС показва, че търговският режим ОСП+, който изисква страните бенефициенти да ратифицират и да прилагат ефективно конкретните международни конвенции в областта на правата на човека, основните трудови стандарти, устойчивото развитие и доброто управление, оказа значително положително въздействие върху равенството между половете в тези държави,

Т. като има предвид, че социална закрила на работниците следва да бъде насърчавана,

У. като има предвид, че ратификацията и прилагането на конвенциите на МОТ, класифицирани от МОТ като актуални, трябва да се насърчава с оглед постигане на постепенно нарастване покритието на четирите стълба на достойните условия на труд (заетост, социална закрила, социален диалог, права на работното място) и с поставянето по-специално на акцент върху Конвенции № 81 и № 129 относно социалното управление и относно инспекцията на труда, № 122 относно политиката по заетостта и № 144 относно тристранните консултации,

Ф. като има предвид, че европейската социална програма от 2 юли 2008 г.(COM(2008) 0412), призова за възобновяване на усилията от страна на държавите-членки на ЕС за ратифициране и прилагане на конвенциите на МОТ, класифицирани от МОТ като актуални, с оглед даването на пример на партньорите по света,

Х. като има предвид, че слабите трудови администрации и недостатъчният капацитет на социалните партньори имаха отрицателно въздействие върху ефективното прилагане на международните трудови стандарти в редица държави,

Ц. като има предвид, че според МОТ световните тенденциите за заетостта до 2011 г. се предвижда, че през 2009 г. в световен план 50,1% от всички работници, т.е. 1,53 милиарда, се намират в уязвимо положение по отношение на заетостта 2 и че финансовата и икономическата криза е спряла и обърнала посоката на спада в уязвимото положение по отношение на заетостта, във вида, записан преди 2008 г.,

Ч. като има предвид, че в Доклада на МОТ относно социалната сигурност по света за 2010 г. се посочва, че над 50% от всички работници нямат никаква социална закрила и че се възобновява интересът към увеличаването обхвата на социалната закрила, в това число утвърждаването на системите за социална сигурност,

Общи принципи

1. Припомня, че ЕС цели да стане водещ фактор в света, що се отнася до социалната политика, като насърчава социалните цели в световен мащаб; изтъква важната роля на Европейския парламент, отредена му от Договора от Лисабон, който значително засилва неговото влияние;

2. Припомня също, че когато се обмислят политики и цели на Общността, трябва да се отчита хоризонталната социална клауза на член 9 от ДФЕС, например по отношение на член 46, член 49 от ДФЕС или на търговската политика на ЕС, Общността не може да пренебрегва изискванията за общ интерес1;

3. Припомня още, че член 7 от ДФЕС изисква съгласуваност на политиката на ЕС и законодателят трябва да вземе предвид всички цели на ЕС и да действа в съответствие с принципа на възлагане на правомощия, което означава, че трябва да се постигне правилният баланс между различните цели и/или интереси, когато се приема акт със специфично правно основание2;

4. Призовава настоятелно държавите-членки да спазват основните конвенции на МОТ, особено що се отнася до премахването на пречките пред свободата на сдружаване и колективното договаряне, създадени чрез насърчаване на мнима самостоятелна заетост или чрез принуждаване на хората да се отказват от колективни споразумения;

5. Призовава страните по споразуменията за свободна търговия (ССТ) да се ангажират, съгласно задълженията, произтичащи от членството в МОТ и Декларацията на МОТ за основните принципи и права на работното място и последващите я мерки, приети от Международната конференция по труда на нейната 86-та сесия през 1998 г., да уважават, насърчават и осъществяват в своите закони и практики принципите, свързани с основните права, а именно:

а) свобода на сдружаване и реално признаване на правото на колективно договаряне;

б) премахване на всички форми на принудителен или задължителен труд;

в) ефективна забрана на детския труд; както и

г) премахване на дискриминацията, свързана със заетостта и професията;






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница