Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0061

2013 - 2014

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

12 март 2013 г.

P7_TA-PROV(2013)03-12 НЕОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ PE 500.975

Трансевропейската енергийна инфраструктура ***I

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE480.775

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО (COM(2011)0658 – C7-0371/2011 – 2011/0300(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2011)0658),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 172 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла в Парламента предложението (C7 0371/2011),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 1 февруари 2012 г.¹,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 19 юли 2012 г.²,

– като взе предвид поетия с писмо от 5 декември 2012 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, както и комисията по регионално развитие (A7-0036/2013),

1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 172 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите²,

в съответствие с обикновената законодателна процедура³,

като имат предвид, че:

(1) На 26 март 2010 г. Европейският съвет изрази съгласие с предложението на Комисията да стартира нова стратегия — „Европа 2020“. Един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“ е постигането на устойчив растеж чрез насърчаването на ресурсно по-ефективна, по-устойчива и по-конкурентоспособна икономика. В тази стратегия е отредено важно място на енергийната инфраструктура като съставна част от водещата инициатива „Ресурсноефективна Европа“, като е изтъкната спешната необходимост да се подобрят европейските енергийни мрежи, да бъдат те свързани помежду си на континентално равнище и, по-специално, да бъдат интегрирани в тях възобновяемите енергийни източници.

(3) В съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийната инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“, което беше последвано от заключенията на Съвета от 28 февруари 2011 г. и от резолюцията на Европейския парламент от 5 юли 2011 г.¹, бе отправен призив за нова политика в областта на енергийната инфраструктура, чрез която да се оптимизира на европейско равнище разработването на енергийни мрежи в периода до 2020 г. и по-нататък, с оглед да се осигури възможност на ЕС да изпълни основните цели в рамките на енергийната си политика — конкурентоспособност, устойчиво развитие и сигурност на енергийните доставки.

(4) На заседанието си от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет подчерта необходимостта от модернизация и разширение на европейската енергийна инфраструктура и от трансгранично свързване на енергийните мрежи, с цел да се постигне действаща солидарност между държавите-членки, да се предвидят алтернативни маршрути за доставка или транзит и алтернативни източници на енергия, както и да се разработят възобновяеми енергийни източници в конкуренция с традиционните източници. Изтъкнато бе, че от 2015 г. нататък нито една държава-членка ▌не трябва да бъде изолирана от европейските електроенергийни и газови мрежи или да бъде застрашена по отношение на енергийната си сигурност поради липса на подходящи връзки.

(5) В Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета¹ са установени указания за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). Целите на тези указания са: да се подкрепи изграждането на вътрешния енергиен пазар, като същевременно се насърчава рационалното производство, пренос, разпределение и употреба на енергийните ресурси, да се намали изолираността на по-малко облагодетелстваните и островните региони, да се осигури надеждност и диверсификация на енергийните доставки, източници и маршрути на Съюза, включително чрез сътрудничество с трети държави, както и да се допринесе за устойчивото развитие и опазването на околната среда.

(6) Оценката на съществуващата нормативна рамка за трансевропейските електроенергийни мрежи ясно показва, че на тази рамка (при все че тя има положителен принос за избраните проекти, като им осигурява политическа видимост) й липсват визия, съсредоточеност и гъвкавост, за да може да послужи за коригиране на констатираните недостатъци. Ето защо Съюзът следва да увеличи усилията си с оглед на бъдещите предизвикателства в тази област, като следва да се отдели надлежно внимание на определянето на потенциални бъдещи несъответствия между търсенето и предлагането на енергия.

(7) Ускорената реконструкция на съществуващата енергийна инфраструктура и изграждането на нова енергийна инфраструктура са от жизненоважно значение за постигане на целите на ЕС в рамките на енергийната политика и политиката за борба срещу изменението на климата, които се състоят в изграждането на вътрешноевропейския пазар на енергия, обезпечаване на сигурност на енергийните доставки — по-специално по отношение на газа и нефта, намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % (30 %, ако са налице необходимите условия), увеличаване на дела на възобновяемата енергия в крайното енергопотребление до 20 %¹ и постигане на подобрение на енергийната ефективност с 20 %, съответно до 2020 г., като повишаването на енергийната ефективност може да допринесе за ограничаване на необходимостта от изграждане на нови инфраструктури.Същевременно е необходимо ЕС да подготви своята инфраструктура за допълнително намаляване на въглеродната интензивност на своята енергетика в дългосрочен план (към 2050 г.). Ето защо настоящият регламент следва да може също да включи възможни бъдещи цели на политиката на Съюза в областта на енергетиката и борбата срещу изменението на климата.

(8) Въпреки факта, че ▌ Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия¹ и ▌ Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ² предвиждат изграждането на вътрешен пазар на електроенергия, този пазар все още е фрагментиран поради недостатъчните междусистемни връзки между националните енергийни мрежи. При все това наличието на интегрирани в рамките на целия Съюз мрежи и изграждането на интелигентни електроенергийни мрежи са от жизненоважно значение за осигуряването на конкурентен и правилно функциониращ интегриран пазар, за постигането на оптимално използване на енергийната инфраструктура, за повишаването на енергийната ефективност, за интегрирането на децентрализираните възобновяеми източници на енергия и за насърчаването на растежа, заетостта и устойчивото развитие.

(9) Енергийната инфраструктура на Съюза следва да бъде подобрена с цел предотвратяване на техническа неизправност и подобряване на нейната устойчивост спрямо подобна неизправност, природни или предизвикани от човека бедствия, отрицателни въздействия от изменението на климата и заплахи за нейната сигурност, по-специално по отношение на европейските критични инфраструктури съгласно определението в Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита³.

(11) Значението на интелигентните електроенергийни мрежи за постигането на целите на енергийната политика на Съюза е отбелязано в съобщението от Комисията от 12 април 2011 г., озаглавено „Интелигентни“ електроенергийни мрежи: от нововъведението към внедряването“.

(13) В съобщението на Комисията от 7 септември 2011 г., озаглавено „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“, се изтъква необходимостта Съюзът да включва насърчаването на развитието на енергийната инфраструктура в своите външни отношения с цел подпомагане на социално-икономическото развитие извън границите на Съюза. Съюзът следва да улеснява реализацията на инфраструктурни проекти, свързващи енергийните мрежи в Съюза с мрежите на трети държави, по-специално на съседни държави и държави, с които Съюзът е установил отношения на енергийно сътрудничество.

(15) Необходимите инвестиции за електропреносна и газопреносна инфраструктура от европейско значение в периода до 2020 г. се оценяват на около 200 милиарда евро. Тези значително по-големи обеми на инвестициите в сравнение с досегашните тенденции, както и спешната нужда от реализация на инфраструктурните приоритети пораждат необходимост да се прилага нов подход при регулирането и финансирането на енергийните инфраструктури, по-специално на енергийните инфраструктури с трансграничен характер.

(16) В работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Energy infrastructure investment needs and financing requirements“ („Необходими инвестиции и потребности от финансиране за енергийната инфраструктура“) и подготвен за заседанието на Съвета от 10 юни 2011 г., е изтъкнато, че за приблизително половината от необходимите инвестиции за десетилетието до 2020 г. съществува риск или изобщо да не да бъдат реализирани, или да закъснеят, поради пречки, свързани с издаването на разрешения, нормативните въпроси и финансирането.

(17) В настоящия регламент са установени правила за навременното разработване и оперативната съвместимост на трансевропейските енергийни мрежи с оглед на постигането на заложените в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) цели в областта на енергийната политика за обезпечаване на функционирането на вътрешния енергиен пазар и на сигурността на енергийните доставки в Съюза, за насърчаване на енергийната ефективност, енергоспестяването и разработването на нови възобновяеми видове енергия, както и за насърчаване на междусистемните връзки на енергийните мрежи. Със своята насоченост към постигането на тези цели настоящият регламент допринася за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и предлага ползи за целия Съюз по отношение на конкурентоспособността и икономическото, социално и териториално сближаване.

(20) След подробни консултации с всички държави-членки и със заинтересованите страни Комисията определи 12 стратегически приоритета за трансевропейската енергийна инфраструктура, чиято реализация до 2020 г. е от съществено значение за постигането на целите на Съюза в рамките на енергийната политика и на политиката за борба срещу изменението на климата. Тези приоритети обхващат различни географски региони или тематични области в областта на инфраструктурите за пренос и съхраняване на електроенергия, газ и втечнен или сгъстен природен газ, интелигентните електроенергийни мрежи, магистралните електропроводи, преноса на въглероден двуокис и нефтената инфраструктура.

(21) ▌ Проектите от общ интерес следва да отговарят на общи, прозрачни и обективни критерии с оглед на техния принос към целите на енергийната политика. За да отговарят на условията за включване във втория списък и последващите списъци на Съюза, проектите в електроенергийния и газовия сектор следва да представляват част от съответния най-нов десетгодишен план за развитие на енергийните мрежи. В този план по-специално следва да бъдат отчетени заключенията от заседанието на Европейския съвет, състояло се на 4 февруари 2011 г., по отношение на необходимостта от интегриране на периферните енергийни пазари.

(22) ▌Следва да бъдат създадени регионални групи за предлагане и преразглеждане на проекти от общ интерес, което да води до съставянето на регионални списъци на проектите от общ интерес. За да се постигне широк консенсус, тези регионални групи следва да осигуряват тясно сътрудничество между държавите-членки, националните регулаторни органи, организаторите на проекти и съответните заинтересовани страни. Това сътрудничество следва да се реализира с използване във възможно най-голяма степен на съществуващите структури за регионално сътрудничество на националните регулаторни органи и ОПС и на други структури, създадени от държавите-членки и Комисията. В контекста на това сътрудничество националните регулаторни органи следва, когато това е необходимо, да предоставят консултации на регионалните групи, наред с другото относно осъществимостта на регулаторните аспекти на предложените проекти и относно осъществимостта на предложения график за регулаторно одобрение.

(23) За да се гарантира, че списъкът на проектите от общ интерес („списък на Съюза“) включва само такива проекти, които в най-голяма степен допринасят за реализацията на приоритетните коридори и тематични области на стратегическата енергийна инфраструктура, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане и преразглеждане на списъка на Съюза, в съответствие с член 290 от ДФЕС, като в същото време се зачита правото на държавите-членки да одобряват проекти от общ интерес, свързани с тяхната територия. Съгласно анализа в оценката на въздействието, придружаваща предложението, което доведе до настоящия регламент, броят на тези проекти се очаква да е около 100 в областта на електроенергетиката и около 50 в газовия сектор. Като се вземат предвид тази оценка и необходимостта да се осигури насочеността на настоящия регламент, общият брой на проектите от общ интерес следва да бъде управляем и следователно той не би трябвало да бъде много по-висок от 220. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, навременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(24) На всеки две години следва да се изготвя нов списък. Проектите от общ интерес, които са завършени или които вече не отговарят на съответните критерии и изисквания по настоящия регламент, не следва да фигурират в следващия списък на Съюза. Поради тази причина съществуващите проекти от общ интерес, които е необходимо да бъдат включени в следващия списък на Съюза, следва да подлежат на същата процедура за подбор с оглед на изготвянето на регионалните списъци и на списъка на Съюза като предлаганите проекти; при все това следва да се положат усилия за ограничаване в максимална степен на произтичащата от това административна тежест, например чрез използване във възможно най-голяма степен на по-рано получената информация и чрез вземане под внимание на годишните доклади на организаторите на проектите.

(25) Проектите от общ интерес следва да бъдат изпълнявани възможно най-бързо и да бъдат подложени на подробно наблюдение и оценка, като същевременно административната тежест за организаторите на проектите остане минимална. Комисията следва да назначи европейски координатори за проектите от общ интерес, които са изправени пред значителни трудности.

(26) Процесът на издаване на разрешения не следва нито да води до непропорционални на размера и сложността на проекта административни тежести, нито да създават пречки за развитието на трансевропейските мрежи и достъпа до пазара. В заключенията от заседанието на Съвета от 19 февруари 2009 г. се изтъква необходимостта да бъдат определени и отстранени пречките пред инвестициите, включително чрез рационализиране на процедурите за планиране и провеждане на консултации. Посочените заключения бяха потвърдени и подсилени от заключенията от заседанието на Европейския съвет, състояло се на 4 февруари 2011 г., на което отново бе изтъкнато значението на рационализирането и подобряването на процеса на издаване на разрешения, при спазване на националните правомощия.

(27) Планирането и реализирането на проектите от общ интерес на Съюза в областта на енергийната, транспортната и телекомуникационната инфраструктура следва да бъдат координирани, за да бъдат създадени взаимодействия там, където това има смисъл от гледна точка на икономиката, технологиите, околната среда или териториалното устройство, при надлежно спазване на съответните аспекти, свързани с безопасността.По този начин при планирането на различните трансевропейски мрежи би могло да се отдаде предпочитание на интегрирането на транспортните, комуникационните и енергийните мрежи, за да се гарантира, че се заема възможно най-малка площ земя, като същевременно се гарантира, по възможност, че съществуващите или излезлите от употреба пътища се използват отново, за да бъде сведено до минимум всякакво отрицателно социално, икономическо, екологично и финансово въздействие.

(28) На проектите от общ интерес следва да бъде даван „приоритетен статут“ на национално равнище, който да осигурява бързо административно третиране. Тези проекти следва да бъдат считани от компетентните органи за проекти от обществен интерес. За проектите, които имат отрицателно въздействие върху околната среда, следва да се дава разрешение по причини от първостепенен обществен интерес, ако са изпълнени всички условия по Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна¹ и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите².

(29) Установяването на ▌ компетентен орган или компетентни органи, които да обединяват или координират всички процеси на издаване на разрешения (съгласно принципа „обслужване на едно гише“), следва да намали сложността, да подобри ефективността и прозрачността и да допринесе за задълбочаване на сътрудничеството между държавите-членки. След като бъдат определени, компетентните органи следва да започнат във възможно най-кратък срок да извършват своята дейност.

(30) Въпреки че вече съществуват установени стандарти за участие на обществеността в процедурите за вземане на решения във връзка с околната среда, необходими са допълнителни мерки за осигуряване на възможно най-високи стандарти на прозрачност и на участие на обществеността по всички съответни въпроси в рамките на процеса на издаване на разрешения за проекти от общ интерес.

(31) Правилното и координирано прилагане на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда¹, на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда², по целесъобразност, на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси, подписана на 25 юни 1998 г.³ (Конвенцията от Орхус) и на Конвенцията от Еспо за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията от Еспо) следва да осигури хармонизация на основните принципи за оценка на въздействията върху околната среда, включително в трансграничен контекст. Държавите-членки следва да координират своите оценки на проектите от общ интерес и да предвидят общи оценки в случаите, в които това е възможно. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да обменят най-добра практика и своя опит в областта на изграждането на административен капацитет с оглед на процесите на издаване на разрешения.

(32) Важно е да се рационализират и подобрят процесите на издаване на разрешения при зачитане — във възможно най-висока степен като се спазва надлежно принципа на субсидиарност — на националните правомощия и процедури за изграждане на нова инфраструктура. Като се има предвид спешната необходимост от разработването на енергийни инфраструктури, опростяването на процесите на издаване на разрешения следва да бъде допълнено с въвеждане на ясен срок за вземането на решение от съответните ▌ органи дали да се изгражда проектът. Този срок следва да стимулира по-ефективното формулиране и провеждане на процедурите и същевременно следва по никакъв начин да не компрометира спазването на високи стандарти по отношение на опазването на околната среда и участието на обществеността. Що се отнася до максималните срокове, установени в настоящия регламент, държавите-членки биха могли при все това да се стремят допълнително да ги съкратят, ако е възможно.Компетентните органи следва да гарантират спазването на тези срокове, а държавите-членки следва да се стремят да гарантират, че обжалванията, оспорващи по същество или от процедурна гледна точка законосъобразността на дадено цялостно решение, се разглеждат по възможно най-ефикасен начин.

(34) Настоящият регламент и по-специално разпоредбите относно издаването на разрешения, участието на обществеността и реализацията на проекти от общ интерес следва да се прилагат, без това да влиза в противоречие с международното право и правото на Съюза, включително разпоредбите за опазване на околната среда и човешкото здраве и разпоредбите, приети в рамките на общата политика в областта на рибарството и общата морска политика.

(36) База за обсъждане на подходящото разпределяне на разходите следва да е анализът на разходите и ползите от даден инфраструктурен проект, направена въз основа на хармонизирана методика за анализ на енергетиката като цяло, в рамките на десетгодишните планове за развитие на енергийните мрежи, изготвени от Европейските мрежи на операторите на преносни системи съгласно Регламент (ЕО) № 714/2009 и Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ¹ и преразгледани от Агенцията.

(37) В условията на един все по-интегриран енергиен пазар наличието на ясни и прозрачни правила за трансгранично разпределяне на разходите е необходимо за ускоряване на инвестициите в трансгранична инфраструктура. На своето заседание от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет припомни значението на насърчаването на такава регулаторна рамка, която да е благоприятна за инвестициите в енергийни мрежи, с тарифи, отговарящи на потребностите от финансиране, и с подходящо разпределяне на разходите при трансгранични инвестиции, и която същевременно да насърчава конкуренцията и конкурентоспособността ▌и да отчита въздействието върху потребителите. Когато се взема решение относно трансграничното разпределяне на разходите, националните регулаторни органи следва да гарантират, че неговото въздействие върху националните тарифи не представлява непропорционална тежест за потребителите. Националните регулаторни органи следва също да избягват рисковете, свързани с двойната подкрепа за проекти, като вземат предвид действителните или прогнозните такси и приходи. Тези такси и приходи следва да се вземат предвид единствено доколкото те са предназначени да покрият съответните разходи и във възможно най-висока степен са свързани с проектите.Когато дадено инвестиционно искане взема предвид ползи извън границите на съответните държави-членки, националните регулаторни органи следва да се консултират със съответните ОПС във връзка с анализа на разходите и ползите на конкретния проект.

(38) Съществуващото право за вътрешния енергиен пазар изисква тарифите за достъп до газовите и електроенергийните мрежи да осигуряват подходящи стимули за инвестициите. При прилагането на правото за вътрешния енергиен пазар националните регулаторни органи следва да осигуряват стабилна и предвидима регулаторна рамка със стимули за проектите от общ интерес, включително дългосрочни стимули, които са съразмерни със специфичното равнище на риска при даден проект. Това се отнася по-специално за новаторските технологии за пренос на електроенергия, даващи възможност за широкомащабно интегриране в свързани помежду си мрежи на възобновяеми енергийни източници, децентрализирани енергийни ресурси или механизми за реагиране в зависимост от потреблението, а също и за газопреносната инфраструктура, която предлага възможност за авансово наемане на преносен капацитет или за допълнителна гъвкавост на пазара, позволяващи краткосрочно търгуване и резервно газоподаване в случай на смущения в доставките.

(39) Настоящият регламент се прилага единствено за издаването на разрешения за проекти от общ интерес, участието на обществеността в такива проекти и тяхното регулиране по смисъла, определен в Регламента. При все това държавите-членки могат да прилагат по силата на националното си право същите или подобни правила спрямо други проекти, които нямат статут на проекти от общ интерес в рамките на обхвата на настоящия регламент. Що се отнася до регулаторните стимули, държавите-членки могат да прилагат по силата на националното си право същите или подобни правила спрямо проекти от общ интерес, попадащи в категорията „съхранение на електроенергия“.

(40) Държавите-членки, които понастоящем не предвиждат правно положение от възможно най-високо национално значение, което се предоставя на енергийните инфраструктурни проекти в контекста на процесите на издаване на разрешения, следва да разгледат възможността за въвеждане на такова положение, по-специално като преценят дали това би довело до по-бърза процеси на издаване на разрешения.

(41) Европейската енергийна програма за възстановяване (EЕПВ), създадена с Регламент (ЕС) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета¹ демонстрира ползата от привличането на частно финансиране чрез предоставянето на значителна финансова помощ от страна на Съюза, даваща възможност за реализация на проекти от европейско значение. На заседанието си от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет отбеляза, че за някои енергийни инфраструктурни проекти може да е необходимо ограничено по размер публично финансиране, чрез което да се привлече частно финансиране. В условията на икономическата и финансова криза и бюджетни ограничения за следващата многогодишна финансова рамка следва да бъде предвидена целева подкрепа под формата на безвъзмездна помощ и финансови инструменти, чрез която да бъдат привлечени инвеститори за финансиране на приоритетните инфраструктурни коридори и тематични области, като същевременно бюджетният принос на Съюза се запази в минимален размер. Съответните мерки следва да се основават на опита, придобит по време на пилотната фаза след въвеждането на проектни облигации за финансиране на инфраструктурни проекти.

(42) Ако отговорят на съответните условия, проектите от общ интерес в областта на електроенергетиката, газовия сектор и преноса на въглероден двуокис следва да могат да получават финансова помощ от страна на Съюза за проучвания и, в някои случаи, за строително-монтажни работи веднага след като такова финансиране бъде предоставено съгласно съответния Регламент за създаване на Механизъм за свързване на Европа ▌под формата на безвъзмездна помощ или на новаторски финансови инструменти. Това ще осигури възможност за предоставяне на специфично оформена за конкретния проект финансова помощ за тези проекти, които не са жизнеспособни при съществуващата регулаторна рамка и пазарни условия. Важно е да се избягва всякакво нарушаване на конкуренцията, особено между проекти, които допринасят за изграждането на един и същи приоритетен коридор на Съюза. Тази финансова помощ следва да осигурява и необходимите синергии със структурните фондове, които ще се използват за финансиране на интелигентни енергоразпределителни мрежи от местно или областно значение. Към инвестициите в проекти от общ интерес се прилага триетапен подход: на първо място пазарът следва да се ползва с приоритет при инвестирането. На второ място, ако инвестициите не се извършат от пазара, следва да се разгледат регулаторните решения, ако е необходимо, следва да се адаптира съответната регулаторна рамка и следва да се осигури правилното прилагане на съответната регулаторна рамка. На трето място, ако първите два етапа не са достатъчни за осигуряване на необходимите инвестиции в проекти от общ интерес, би могла да се предостави финансова помощ от страна на Съюза, ако проектът от общ интерес отговаря на приложимите критерии за отпускане на помощ.

▌

(43) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно развитието и оперативната съвместимост на трансевропейските енергийни мрежи и свързването на такива мрежи, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет и обхват

1. В настоящия регламент са установени указания за навременно разработване и оперативна съвместимост на приоритетни коридори и тематични области на трансевропейската енергийна инфраструктура, посочени в приложение I („приоритетни коридори и тематични области на енергийната инфраструктура“).

2. По-специално настоящият регламент:

a) засяга определянето на проекти от общ интерес, необходими за реализацията на ▌ приоритетни коридори и тематични области, попадащи в категориите на енергийната инфраструктура в областта на електроенергетиката, газовия сектор, нефтения сектор и преноса на въглероден двуокис, посочени от приложение II („категории на енергийната инфраструктура“);

б) улеснява навременната реализация на проектите от общ интерес чрез рационализиране, по-тясно координиране и ускоряване на процесите на издаване на разрешения и чрез активизиране на участието на обществеността;

в) съдържа правила и насоки за трансграничното разпределяне на разходите и за стимулите за компенсиране на риска при проекти от общ интерес;

г) определя условията, на които следва да отговарят проектите от общ интерес, за да получават финансова помощ от страна на Съюза ▌.

Член 2
Определения

По смисъла на настоящия регламент и в допълнение към определенията, предвидени в директиви 2009/28/ЕО, 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО и в регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009, се прилагат следните определения:

(1) „енергийна инфраструктура“ означава всякакво материално оборудване или съоръжения, попадащи в категориите на енергийната инфраструктура, които са разположени в Съюза или свързват Съюза с една или повече трети държави;

(2) „цялостно решение“ означава решението или множеството решения, взети от компетентен орган или компетентни органи на държава-членка, без в това да са включени съдилищата или трибуналите, в което или които се определя дали организаторът на даден проект следва да получи разрешение за изграждане на енергийна инфраструктура с оглед на изпълнението на даден проект, без да се засяга което и да е решение, взето в контекста на административна процедура за обжалване;

(3) „проект“ означава един или няколко електропровода, газопровода, съоръжения, оборудване или инсталации, попадащи в категориите на енергийната инфраструктура ▌;

(4) „проект от общ интерес“ означава проект, който е необходим за реализацията на приоритетните коридори и тематични области на енергийната инфраструктура, посочени от приложение I, и който е включен в списъка на Съюза с проекти от общ интерес, посочен в член 3;

(6) „организатор на проект“ означава:

a) ОПС, оператор на разпределителна система или друг вид оператор или инвеститор, разработващ проект от общ интерес; или

б) при наличието на няколко ОПС, оператори на разпределителни системи, инвеститори, или на всякакво възможно тяхно групиране — юридическото лице по действащото национално законодателство, което е определено с договорно споразумение между тях и има правомощията да поема юридически задължения и да носи финансова отговорност от името на страните в договорното споразумение;

ГЛАВА II
ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС

Член 3
Списък на Съюза на проекти от общ интерес

▌

1. Настоящият регламент въвежда дванадесет регионални групи (наричани оттук нататък „групи“) съгласно определението в приложение III, точка 1. Участниците във всяка група се определят на базата на всеки приоритетен коридор и тематична област и техния съответен географски обхват, както е определено в приложение I. Правомощията за вземане на решения в рамките на групите се предоставят на държавите-членки и на Комисията, които, за тази цел, се посочват като органа за вземане на решения в рамките на групите.

3. Органът за вземане на решения в рамките на всяка група приема регионален списък на предложените проекти от общ интерес, изготвен съгласно процеса, установен в приложение III, точка 2, в зависимост от приноса на всеки от тези проекти за реализация на приоритетните коридори и тематични области на енергийната инфраструктура и съгласно съответствието на тези проекти с критериите, посочени в член 4.

а) за всяко отделно предложение за проект от общ интерес е необходимо одобрението на държавите-членки, с чиято територия е свързан проектът; ако дадена държава-членка реши да не дава своето одобрение, тя представя своята обосновка на съответната група;