Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница1/19
Дата22.10.2018
Размер2.08 Mb.
#92897
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


съдържание:

ПРОЛОГ

ПО СЛЕДИТЕ НА МИСТЕРИЯТА ВРЕМЕ

АТЕНТАТИ ПРЕДИ 10.11.1989

"ТЪМНАТА ИНДИЯ" И ЕДНО "СВЕТИЛО"

ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ

ПРЕРАЖДАНЕТО - "ТАЙНСТВО" ИЛИ?

ЗА АСТРОЛОГИЯТА, ФИЗИОНОМИКАТА, НОМЕРОЛОГИЯТА. ЗВЕЗДНО-ЗЕМНИ ЗНАЦИ

КОНТАКТИ - РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ, МИНЕРАЛИ.

ЗАЧАТИЕ НА ЖИВОТА И ЕВОЛЮЦИЯ



ПРОЗРЕНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

СВЕТЛИНА ПРЕД БЪЛГАРИЯ

СВЕТОВНИ СЪДБИНИ

НОВО ЧОВЕЧЕСТВО

ОТВЪД АПОКАЛИПСИСА

РЕГРЕСИВНИ КОНТАКТИ

ЕПИЛОГ


БИБЛИОГРАФИЯ

ПРОЛОГ

Слава Севрюкова?... Ванга е феноменът, Ванга! Друга няма!"

И, залостени в сиромашки ограничен светоглед, мнозина отстояват "монопола" ясновидство.

Как си седееме така и кера Вангелиа, кат да при­падна у дълбока въздишка, некак:



- Амаан. Шо кажуваш, Господи? И Слава ли изпръхна, Боже? Милата, най-сетне си ойде... Днеска шо ден сме?

- Десети април 1991 година.

- Бела недела е. Е, днеска на осумдесе и осум го­дини умре баба Слава Севрюкова от София... Цели девет години е по-голема от мене и е над двайсети шесто ниво, Богово. Ся веке е мойот ред... Ние сме си трите пратенички, да знайш. Преподобна св.Стойна, св. Слава и яз, леля ти Ванга. Яз и Стойна сме кьорави, а Слава беше зряща. Она не изпаднуваше никога у транс, ама гляаше сичко. Проникноваше у сите нива на Вселените. Беше си пратена свише,да каже на човеците шо е космичността, ама кой да га чуе. Она, извънземната скромност... Шо народ изцери, ако знайш. Яз не можем така, верно си е. Не можем кат Нея. Она виждаше со силата на мисълта.Влизаше во контакт со Висшите същества.

Божи дар. Требе да си по-нисък от тревата, що се вика, да го получиш."

(Откъс със съкращения из документалната книга на Петър Баков „Извънземието на Ванга".)



Докоснатите от Небето не се конкурират. На Ви­сша сила са обрекли живота си.

Ванга е незряща. Слава в известен смисъл също - с очи, ослепели за грубо материалния свят.
* * *

Непопулярна в заслепения от прагматичен егоизъм 20-ти век, звездата на една от най-загадъчните българ­ски пророчици е осъдена да изгрее в Родината едва след смъртта й. Дали защото принадлежи на идните столетия? Облик на историческата епоха дават хора­та, изпреварили съвременниците. Сред малцината "учени-психотроници" - изследовател, не някаква си ясновидка.

Изключително ценни пробиви - от Сътворението на Земята и началото на живота. Вълнуващи прогно­зи. Спасителни хоризонти за нас - на планетата - до третото хилядолетие. И занапред.

Проникновения, надхвърлящи човешките рамки. Неординерни методи на работа с реални доказател­ства в нейна защита.

Слабо позната уникалност. От разстояние на го­дините - все по-видима. Дали защото носи в себе си респектираща невидимост? С кредо „Животът е най-труден в простота."

Пред вас е третата книга. За Минало и Бъдеще. Предвещания за планетата Земя и Човечеството. За еволюцията на Духа.

Без усилния труд на изследователите на Сла­ва Севрюкова невероятните психотроннни пробиви безвъзвратно биха потънали в плаващите пясъци на Миналото.

Дотук с предислова. Нека проговорят посланията на феномена.
ПО СЛЕДИТЕ НА МИСТЕРИЯТА ВРЕМЕ

АТЕНТАТИ ПРЕДИ 10.11.1989

Преди почти геноцитния възродителен процес с безцеремонно насилие бяха сменени имената на бъл­гарските турци.

На 30.08.1984 година в чакалнята на Централна гара Пловдив ненадейно избухна машина с адски експлозив.

Слава Богу, жертвите не бяха много.

Екстремна ситуация. Гарата бе отцепена.

Трескаво разследване.

Без резултат. Разкри се единствено - бомбата е самоделно устройство, закътано в чанта. Подхвър­лена на крайна пейка в чакалнята. Нищо повече.

Подривна нелегална акция? Атентат - плод на не­чий болен мозък?

Властите наложиха строг охранителен режим. Въ­ведоха проверки на багажи по гари, стадиони, учреж­дения, кина, летища... Навсякъде, където се събираха хора, засноваха патрули. Въоръжени до зъби. С обуче­ни настървени кучета.

Зловеща атмосфера.

Тягостното напрежение на подозрението и страха все по-остро се впиваше в душите.

Негласно в страната сякаш бе въведено военно по­ложение.



* * *

Служителите на реда денонощно се трудеха за раз­криване на терористите. Специални групи подеха кам­пания за предотвратяване на нови инциденти. Течеше секретна операция под кодово название "Изгори, за да светиш".

9За недопускане на нови ексцесии, цивилни служи­тели извършваха внезапни проверки. Бдителността на хората трябваше да се повиши.

Подставени лица тайно подхвърляха в магазини, гари, учреждения пакети. В тях - замаскирани сред парчета тухли или други тежки предмети тиктакащи будилници.

Агентите зорко следяха реакциите на служителите.

Внезапно се лигитимираха. Трескаво претърсваха помещенията.

Ако не се откриваха и отстраняваха "бомбите", началниците на спецгрупи раздаваха "правосъдие" за небрежността... Шефовете от своя страна наказваха подчинените.

Лицата на хората се изостриха. Бдителността растеше.

Дисциплината - затегната. До болка. Нервите -изопнати. До краен предел.

* * *

...Но мина месец, втори, трети... Атентатите внезап­но секнаха.

Притиснати от тревоги за насъщния, грабнати от проблемите на делника, хората като че се поуспокои­ха. Духовете се уталожиха. Напрежението утихна.

Измамно спокойствие.

Избухна втора адска бомба. Още по-разрушителна - в бърз влак край гара Буново, Сливенско.

Пъклен план. Взрив по време на движение във ва­гон за майки с деца.

Ужасяваща експлозия. Разкри се - самоделно ус­тройство, заредено с повече тротил от това на Пло­вдивската гара.

Изтърбушени бяха два вагона. И отново невероя­тен шанс - влакът не дерайлира.

Все по-ярко се открояваше грозното лице на те­роризма.

Седем загинали. Сред тях - деца. Никой офици­ално не съобщаваше броя на пострадалите. Витаеха черни мълви.И духове.

Народът посърна.

Кой издевателстваше със строгите мерки за си­гурност?

Едва опомнени от удара - взрив на трета адска ма­шина. Нов прицел - дискотека в Сливен.

Историята придобиваше все по-драматичен обрат. Жертвите растяха.



* * *

Властта настръхна.

Готова за борба срещу коварен противник. Но как в информационния мрак да проумее кое дяволско съз­дание сее смърт и безразсъдно я предизвиква? Инак отдавна да го бе смазала в стоманената си хватка.

Смразяваща неизвестност. Проникваше в домове­те, пъплеше, тревожеше, объркваше. За пръв път ор­ганите на реда се сблъскваха с чудовищно явление -организирания тероризъм.

Логично бе атентатите да са реакция срещу подгот­вяния възродителен процес. Но кой, кой стоеше зад тях? - Външни, вътрешни сили?

Невидими лица на мрака.

Без отговор. Засега.

* * *

Докато органите на реда разследваха бомбените експлозии, неизвестни похитители отвлякоха невинни деца в хотел "Интернационал" на Златни пясъци.

Страх се стелеше над страната. Призрачна демо-ничност. Къде предстоеше да изненада следващата бомба?

Плъпнаха нови и нови шпиони. Смесиха се - маски­рани хамелеони - с мирното население. Армии донос­ници провокираха, душеха, дебнеха, слухтяха.

Засноваха вече удвоени тежко въоръжени патрули.

Ни следа.

Добре смазаната мощна, безотказна дотогава ма­шина на милицията сякаш бе в колапс. За пръв път - парализирана. Пред многоглавата невидима хидра на тероризма.

Неизвестността разпалва страха. Неведението оживява в чудовищни за въображението гротески.

Понесоха се мълниеносни слухове за невидими жестоки отмъстители.

Властта утрои патрулите.

Народът потъна в още по-безизходна, разпалена от объркваща неизвестност тревога.

Милиони хора, приковани от страх пред витаещата угроза, бързаха след работа да се притаят.

Населението бе на границата на истерията. Плъз­нали от обществените места, пипалата на злото за­плашваха да нахълтат и в тях - последна крепост на изплашените до смърт хорица.

Душите се напрегнаха до пръсване.

Времето течеше.

Властта гонеше ли, гонеше вятъра...



* * *

След дълги безрезултатни издирвания един от тай­ните агенти в София най-сетне бе осенен от щастливо прозрение.

Загадъчната жена от "Овча купел"! Може би тя ще помогне?...

Какво са агентите без интуиция. В суматохата и от­чаянието и те сякаш узряха да повярват в чудеса.

Насрочена бе среща.

Агентът и Слава - на четири очи.



* * *

Прие го сърдечно. Както винаги - вежливо усмих­ната.

Човеколюбивата й душа не се нуждаеше от убеж­даване да даде подкрепа.

Можеше ли в мига, изискващ решителни действия, да не се включи? Тя, подвластната на великата сила - Живот.

Трябваше да се предотвратят жертвите.

Битката с мрака тепърва чакаше развръзка.



* * *

За любознателните не трябва да се пропуска един важен детайл. Преди взрива на гара Пловдив, чанта­та, в която бе поставена бомбата, се оказа сериозно защитена. Продавач на закуски, без да подозира, "слу­чайно" (така все още се нарича непознатото законо­мерно подреждане на събитията) паркира количка с банички до нея.

Разполагайки я в ъгъла на чакалнята, стовари там и гюм с боза. Без да подозира за експлозива. На метър от него. И по щастливо стечение на обстоятелствата се превърна в ангел-спасител.

Взривът разкъса алуминиевия съд на парчета. Бро­нята му пое част от струята на ударната вълна.

Повечето ранени бяха от прозорците. Натрошени, стъклата им се превърнаха в шрапнели.

* * *

За безупречна психотронна преценка, тайният агент реши да донесе "индуктор"- предмет, намиращ се до атентаторите по време на някое от произшествията. Предостави на Слава Севрюкова къс от гюма, зверски обезобразен от експлозията.



Пророчицата не се нуждаеше от това. Можеше да изтегли информация и без него, по свои канали.

Дълго се концентрира. Внимателно протегна длани над алуминия. Съдбата на хиляди люде бе в двете й добри ръце. И състрадателна душа. Настана часът на прозрението. Сетивата пламнаха. Обгориха я. Осветиха тъмните пропасти на душите. Събитията около атентата ожи­вяха. Трагедията се развихри пред нея. Съдбовни мигове.

Просветлена мисъл - най-будното оръжие. Много­кратно по-мощно в притежание на феномен.

Слава Севрюкова въз­кликна:

- Виждам три смугли момчета по на 18-20 годи­ни! С тях - момиче на съ­щата възраст.

Удивително и както по-късно се оказва, абсолют­но точно прозрение. Разкодиран бе съставът на терористичната група.

В битката с подземния свят прорицателката да­де подробни физиономични, ръстови, говорни и характерологични описания на атентаторите.



Опрени на тях, специалисти-художници от кри­миналистиката светкавично изготвиха ориентира­щи портрети.

Открои се психопрофилът на владетелите на нощта.

Котката се преобрази в мишка. Похитителите - в мишени.

Налице бе първата сериозна, комай единствена на­сока за техния външен вид и специфика.

Безценна следа. По нея поеха органите на реда.

В мига на описание ясновидката потръпна:

- Виждам, виждам ги... (Говореше така, сякаш са пред нея.) Стягат нова адска машина. На още по-оживено място... Там наблизо ... море ... самолети ... Летище!...



Кървава баня. Жесток удар... Трябва да се предо­тврати! Веднага! Веднага!...

* * *

Благодарение перфектното описание и насо­ки, дадени от Слава Севрюкова, бе осуетен най-кървавият, може би, в историята на възроди­телния процес бомбен атентат у нас.

Настана обрат. Пророчицата се оказва безупре­чен профайлър (сензитив в помощ на криминалисти­ката - б. а.).

Летище Варна осъмна без инцидент.

Нямаше осиротели майки и деца.

Терористите бяха арестувани. Действаше се екс­педитивно - с най-тежка присъда...

Други атентатори бяха заловени при опит да взри­вят стената на язовир Бели Лом.

В най-ново време се прокрадва смразяваща ин­формация - нарушителите на реда са били агенти под прикритие на Държавна сигурност. Професорът по право Янко Янков от ПУ "П. Хилендарски" в телевизи­онно предаване на кабелна телевизия СКАТ твърди, че е лежал в обща килия с един от тях. Той не криел убедеността си, че ще бъде помилван. "Разстрелът" обаче се състои.

Ако похитителите действително са били подставе­ни лица, нека това тегне на съвестта им. Не е изключе­но след публичното "жертвоприношение" да са живи и здрави - под чужда самоличност, в друга страна.

Днес, когато тяхното родно село прославя "героизма им" (край Руен в Родопите до една чешма се кипри паметна плоча).

Какво би могло да изненада - свидетели сме на различни, дори противостоящи звена в системата на някогашната Държавна сигурност.

Това не принизява ролята на пророчицата от Овча купел. Загрижена за издевателствата над беззащитно­то население, категорична и неоспорима е заслугата й за елиминиране на атентатите.



* * *

Никой в ония смутни времена не узна мистериоз­ния път, по който органите на властта се добират до похитителите. Профайлърът остана в неизвестност.



"Власт и облаги, блясък и слава. Само който не се е докосвал до тях, е наистина чист" - сентенция на китайския мислител Хун Дзъчън. Завършва така: „Но двойно по-чист е онзи, който се е докосвал до тях, а не се е омърсил."

Слава не прокламираше психотронни постиже­ния. Дори когато в Родината с възторжени надежди нахлу бленуваната "Промяна". Отбягваше примамли­вите съблазни на популярността. Вършеше най-труд­ното - добрини, без да чака признание. Дали защото знаеше: „Истинските достойнства не се афишират. Инак как ще се съхранят..."

Затулена в схлупената си къщурка в столичния квартал "Овча купел", остана в неизвестност. Там, нео­безпокоявана, продължи да подпомага нуждаещите се от безценна помощ. Честно, всеотдайно.

С чиста съвест. По-чиста отвсякога.

Предотвратила бе сълзите на не една майка. Съхранила звънливия смях на десетки дечица.

Богата с това. Тя, която носеше нелек товар. Тя, лищената от свои чеда, дълбоко съпреживяваше не­щастията на другите. В това бе силата й.

Нейни бяха децата на България.

"ТЪМНАТА ИНДИЯ" И ЕДНО "СВЕТИЛО"

- Нашите като рекат Индия, та Индия Коя? -Зная, Индията на йогите. - Че като ахнат: „Мале мила, Индия"...

Какво като е Индия?] Не съзирам в нещо да е по-извисена от Родината ни - разсъждава с възторжен апломб пророчицата. - Но хората там, както забеляз­вам, са простовати. Много, ама много наивни. Каквото им кажат, вярват. А у нас са като... дяволи. Говориш им очевадната истина, пък те гледат изпод вежди.

- Не, не е вината в нашите хорица – продължава да реди през закачлив смях. - Напротив, племето ни е надарено - много сме теглили... И колко сме лъгани- широко се усмихва. - Това е причина - устоялите на изпитания да придобият големи дарби.

И пак ще повторя - чудя се, ама как им се чудя на ония, които напират да живеят при йогите в "тъмната Индия". Знам, още първия месец ще изфирясат през-глава оттам, ако, не дай Боже, някак успеят да се озо­ват из тилилейския Далечен изток...

* * *

- ...Пристига един ден индийският професор Варма - сменя темата, потъвайки в спомени, безценните трофеи на живота. - Чул за мене, решил да ме навес­ти. Аз съм рядък екземпляр - по-чудат от африкански - метър и половина на ръст, а всеки иска да ме види и докосне. Добре, викам си, този само не се е зазяпвал. Нека ме огледа...

(Бликва гейзер смях. Разплисва се на весела кас-када. В настроение ли е, неподражаеми са чувството за хумор и самоирония у нашата чаровница.)

Доведоха го - човече високо и то колкото мене.

Професорът се отнесе с нескрита надменност и по­дозрение. Съмняваше се в моите дарби.

Посочих му тогава три съкровени неща от личния живот, които единствено той знаеше.

На мига се промени... О, не, не пред мене (скромно се поправя) - стъписа го една нова наука. Живо, с ин­терес ме заразпитва за предстоящото.

Помнете, психотрониката е НА-У-КА! (Набляга на думата.) Принадлежи на Бъдещето!

Та, съзрях аз живота в детайли на професора. Дори заниманията през свободното му време се откроиха. И заключих:

Доколкото виждам, вие сте йога."

Йога съм"- отвърна смирено.

А той, като разбра какво умея по психотропен път, решил умникът, че и аз, представете си, съм била йога... (Отново приповдигнато настроение.) Но, спечелен за каузата на психотропната наука, при второто идване у дома доведе и съпругата си. И на нея "да гледам".



* * *

И тъй, Слава Севрюкова неусетно ни повежда из дебрите на оная, "тъмната" Индия на адепти, магове и какви ли не тамошни чудатости. Страна, за която има какво тепърва да узнаем.

Съмнението и вярата във всичко - две еднакво удобни решения. - Те ни избавят от потребността да мислим. Повечето ясновидци са завладени от мита за себе си. Слава е съвършено различна - съзнателно поставя собствената си персона на заден план.

Освен със скромния, както се оказа, професор Вар-ма, пророчицата има и една почти неизвестна среща с друг индиец, прославил се надлъж и шир по земята.

Немалко сензации ни заливат, какви ли не супер­лативи тържествено шестват из медиите за мистери­озния Сай Баба. Носи се дивната му магическа слава на чудотворец, умеещ да материализира предмети. Как ли го прави? Дали "овеществява" мисълта в ре­алност?...

Очевидци с възхищение разказват - сякаш из въз­духа от ръцете му изникват пръстени със смарагди, сочни смокини и какви ли още джундждурии... Тях той великодушно дарявал на изгубилите ума и дума от изненада, прехласнати пред невероятните му спо­собности, многобройни от цял свят гости и почи­татели.

Материализира, да речем, порто­кал. Подава го на някой от обсажда­щите фенове.

И благославя: „Яж!"

Изуменият, с тръпнещи от вълне­ние пръсти, като хипнотизирай чо­вечец, вкуси със страх ъгълчето на едно резенче, сякаш са му дали Бог знае що. Преглътне с усилие.

И радостно, на всеослушание възкликне: „Неверо­ятно! Вкус на току що откъснат от градината свеж портокал!"

Обкръжението на Сай Баба ахне. И в надпревара се запревива доземи в поклон пред неземния чудодеец.

Говореше се как възкресявал мъртви и други, ама още по-озадачаващи вълшебства.

В Индия бил обявен за жив светец. От различни райони на страната се стичали потоци възторжени по­клонници да го видят, да докоснат крайчеца на дреха­та му.

Благодарен за вниманието, той не преставал ще­дро да материализира пред очите на верните почита­тели и им дарява всевъзможни предмети. „Нека разна­сят славата ми по земята!"- Благославял небрежно магът.

(Де да знаеше този възхитителен Сай Баба кол­ко нужен ни е на нас, българите, някой чудотворец от такъв ранг - да оправи с един само магически жест националния ни дълг и позакъсалия, окаян, ко­май банкрутирал финансов хал...)

* * *

Състояла ли се е среща между Слава Севрюкова и Сай Баба? Информацията за нея се потвърждава само от един източник. Евентуалната такава е в пълна дискретност. Не е известна дори на близките на пророчицата.

Нека си представим как би протекла една подобна визита.

Средата на седемдесетте години на миналия век. Едва ли е съществувал проблем за екстравагантната Людмила Живкова, с нескрит афинитет към източна­та култура, да доведе "световната знаменитост" в България.

Това, разбира се, би трябвало да се пази в пълна тайна.

Покрай живота и смъртта на Първата дама витаят мистерии. Пресата думица не отронва за необикнове­ния гост. Тоталитарни години. Сай Баба не е бележит функционер на индийската комунистическа партия, нито неин член.

Показва му тя забележителностите на страната и за да го изненада, на свой ред впечатли и респекти­ра, води не другаде, а при нямащото аналог у нас и по света, дълбоко законспирирано "тайно българско оръжие" Слава Севрюкова.

Не е трудно да се досетим - Людмила се е надява­ла на фурор при контакта на владетелите на Духа.

Вместо това, за огромна нейна почуда, Слава се държи сдържано. Като никога мълчалива, хладна.

Каменно лице. Подава безизразно ръка на госта. Думица не обелва. Сякаш не е оная, каквато я знаем - сърдечна, усмихната, предразполагаща.

Разговорът секва.

Червената принцеса посърва. Кой е очаквал?...

Слава - невъзмутимо безмълвна. Мълчи, мълчи...

И така - до края на срещата. Все едно не се е със­тояла.

Едва изпроводила Сай Баба, Людмила не сдържа гнева си:

- Непростима неучтивост! - Раздразнена е Първа­та дама.

Чужда на суетата, пророчицата тихо и аргументи­рано отвръща:

- Всяка душа живее на определена честота на вълната. Хората са обвити в "аромата" си. По следите, които оставят, мигновено могат да бъдат разкодирани.

Аз виждам в цветове трептящата мараня на аурите. Ако носителите й са озлобени, нейното лъчение мрач­но се сковава. Мека, слънчева, лъчезарна е при до­брите щедри души.

Едва що съзряла вашия гост, лъхна ме вкаменена сякаш аура. Проникнала в нея, позволих си да навляза в миналото на този "жив светец".

И какво?...-Не онова, което си мислете, не...Разбрах - не бил той никакъв вълшебник, материализиращ предмети, а обикновен индийски факир. При това не какъв да е, не-е-е. Този "Еверест на светостта" се оказа човек, обсебен от самомнение. С неутолима жажда за световна кариера.

Ще кажете - греша? - Секунда търпение. Още щом почнаха да се пръкват разни предмети от отворените му длани, с които той искаше да впечатли, със силата на мисълта, с "психотронното си зрение" внимателно забавих неговите движения.

Тогава "богонадареният" се оказа знаете ли що?... -Илюзионист. Но не какъв да е - виртуоз.

Забелязах - наглият мошеник ловко измъква разни фантасмагории от подгъвите, ръкавите и гънките на широката си дреха. Правеше го светкавично, създа­вайки илюзия - изникват от дланите му.

...Е, мога ли любезно, от душа и сърце да стисна ръка на тоя самонадеян фокусник?

Ако подобна "важна птица" се весне в България, нашите бързо ще 0 хванат спатиите. Не са лековерни като братята индийци. Ще я разкрият и публично раз­венчаят.



Като народ много, мно-о-о-о-го сме мамени. С право не вярваме. А индусите са наивни. Искрени като дечица. Каквото им говориш, приемат го, милите, за чиста монета.

И леля Слава най-сетне звънко се засмя.

Изкривила лице, конфузно се поусмихна дъщерята на Първия.

Недоволството и доволството открай време движат живота. Крепят го или безмилостно го разбиват.

Режещият лед между двете се разтопи и смекчи напрегнатата атмосфера.

...Така ще да е протекла срещата между Слава Севрюкова и Сай Баба. Ако се е състояла.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница