Съдържание увод стр



страница1/7
Дата26.10.2018
Размер1.21 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7


ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВА ОТ ЕС ПРЕД ОБЩИНА ВАРНА
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод .....................................................................................................2стр.


ПЪРВА ГЛАВА. ВЪЗМОЖНОСТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ СТРУКТУРНИТЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНД НА ОБЩИНИТЕ


1. Обща характеристика на структурните фондове на ЕС и оперативните програми за България ....................................................................3стр.

2. Приоритети и бенефициенти по оперативните програми............11стр.

3. Принципи за партньорство и взаимодействие с други участници в процеса на програмиране.....................................................................24стр.



ВТОРА ГЛАВА. УЧАСТИЕТО НА ОБЩИНА ВАРНА В КОНКУРСИТЕ, ОБЯВЕНИ ПО СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ



1. SWOT-анализ на дейността на Община Варна..........................33стр.

2. Стратегически цели и приоритети за Община Варна.................55стр.

3. Проекти по структурните фондове, по които Община Варна е водеща организация или партньор.............................................................59стр.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.............................................................................................71стр.

БИБЛИОГРАФИЯ................................................................................73стр.

«Историята се повтаря, като фарс или като трагедия.» Томислав Дончев

Увод
37 милиона лева са усвоените средства по спечелените проекти до сега в Община Варна. След като само преди броени дни страната ни получава зелена светлина по 2 от оперативни програми на ЕС, общината е готова да кандидаттаства с общо 44 проекта по 4 основни направления - околна среда, регионално развитие, административен капацитет и човешки ресурси. “До сега няма програма, по която да не сме кандидаствали с проекти”, казва кметът  Кирил Йорданов пред журналисти. Като пример за добре свършена работа по усвояване на средства той посочва успешно вече реализирания проект по Оперативнтата програма “Регионално развитите», чрез който са реконструирани отсечката Каменар - Долище - Стожер и пътя от курорта “Св. Константин” до Аладжа манастир и кв. „Виница“ на обща стойност над 5 милиона лева. Още два проекта  посочва кметът Йорданов - “Бъдеще за нашите деца”, по който се работи в момента и се санират 27 детски заведения във Варна и “Музеите на Варна”, който трябва да завърши след една година.

Основна цел на настоящата разработка е на база на практически проучвания в Община Варна да бъде направена характеристика на възможните предизвикателства, стоящи пред общината във връзка с усвояването на средства от структурните фондове на Европейския съюз.

Задачите, които се решават в процеса на развитие на настоящата магистърска теза, се свеждат до следните:

1. Да бъдат представени всичките възможности, които предоставят структурните и кохезионния фонд на общините.

2. Да се направи обзор и характеристика на структурните фондове.

3. Да се разгледат възможните варианти за финансиране по оперативните програми на структурните фондове, като се посочат основните приоритети и бенефициенти по оперативните програми.

4. Да се проучи участието на Община Варна в конкурсите, обявени от структурните и кохезионния фонд.

Обект на настоящото изследване е дейността на Община Варна по повод усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз.



ПЪРВА ГЛАВА. ВЪЗМОЖНОСТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ СТРУКТУРНИТЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНД НА ОБЩИНИТЕ

1 .Обща характеристика на структурните фондове на ЕС
Структурните фондове са фондове, предназначени за улесняване на структурното адаптиране на определени сектори, региони, или комбинация от двете, в Европейския съюз. They include the European Regional Development Fund (ERDF), the European Social Fund (ESF), the Guidance Section of European Agricultural Guidance and Guarantee Fund (EAGGF) and the Financial Instrument for Fisheries Guidance (FIFG). Те включват Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ), секция "Ориентиране" на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР).Assistance is concentrated on three priority objectives, two regional and a horizontal objective for human resources. Помощта е съсредоточена върху три приоритетни цели, две регионални и хоризонталната цел за човешките ресурси.

Структурните фондове се разделят според целите, които най-общо са три: Области в който БВП е по-малко от 75% от средното в ЕС, области преживяващи икономическа конверсия, трансгранично коопериране. Структурните фондове (СФ) са основният инструмент на Европейския съюз за провеждането на неговата регионална политика. Основната цел на Регионалната политика на ЕС е да насърчи ускореното социално и икономическо сближаване на районите в държавите- членки, известно още като кохезионна политика или кохезия. В рамките на тази политика, посредством структурните фондове се преразпределят средства от по-богатите към по-бедните региони на ЕС. Регионалната политика се явява и мощен стимул за икономическа интеграция.



Политика на икономическо и социално сближаване социсоциално сближаванесоциално сближаване








Структурни фондове

Кохезионен фонд

ЕСФ

Производствени инвестиции

Икономическа инфраструктура



ЕФРР

Развитие на селски райони

Диверсификация



Екологична инфраструктура

Транспортна инфраструктура



ФИНРА

Рибно стопанство



Заетост

Човешки ресурси



ЕФНГСС



ЦЕЛИТЕ НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ СА:


  1. Цел – региони с БВП по-малък от 75% от средния БВП за ЕС на глава от населението.

  2. Цел – зони в промишлен упадък, градски зони и зони на селскостопански упадък

  3. Цел – хоризонтална подкрепа за развитие на човешките ресурси.

След присъединяването си към ЕС, България получава значителна финансова подкрепа от структурните фондове за своето ускорено социално-икономическо развитие. Получаването на средства от структурните фондове на ЕС е свързано с изпълнението на специфични изисквания и прилагането на правила и процедури установени от ЕС.

В рамките на приоритетните цели на кохезионната политика на ЕС, структурните фондове предвиждат възможности за финансиране на изследователски, иновационни и образователни дейности и проекти на национално и транс-национално ниво.

За периода 2007-2013 г. кохезионната политика (политиката за сближаване) на ЕС се фокусира върху следните три приоритетни цели: “сближаване”, “регионална конкурентоспособност и заетост” и “европейско териториално сътрудничество”. Европейските фондове, чрез които се финансират програми и проекти за уеднаквяване нивото на развитие за периода 2007- 2013 са:



  • Европейски фонд за регионално развитиеЕФРР.

  • Европейски социален фондЕСФ.

  • Кохезионен фонд.

В рамките на приоритетна цел “Сближаване” на Кохезионната политика на ЕС, Европейският фонд за регионално развитие - ЕФРР предвижда възможности за финансиране на програми, насочени към: изграждане на инфраструктури – транспорт, околна среда, енергетика, образование, здравеопазване; предоставяне на помощ за малките и средните предприятия; възможности за финансиране на научно-изследователски дейности и иновации.

В рамките на приоритетна цел “Регионална конкурентоспособност и заетост” на Кохезионната политика на ЕС, Европейският фонд за регионално развитие - ЕФРР предвижда възможности за финансиране на програми, насочени към: иновации и икономика на знанието; околна среда и предотвратяване на риска; достъпност– извън урбанизираните центрове – до транспортните и телекомуникационните услуги от общ икономически интерес.

В рамките на приоритетна цел “Европейски териториално сътрудничество” на кохезионната политика на ЕС, Европейският фонд за регионално развитие - ЕФРР предвижда възможности за финансиране на трансгранични програми, насочени към: насърчаване на предприемачеството; съвместно опазване на околната среда и изграждане на инфраструктури. Транснационалните програми включват опазването и управлението на водите, достъп до основни мрежи и вътрешна оперативност на системите, предотвратяване на риска и свързани с това научноизследователски дейности и дейности, свързани с технологично развитие.

В рамките на приоритетна цел “Сближаване” на кохезионната политика на ЕС, европейският социален фонд - ЕСФ предвижда възможности за финансиране на програми, насочени към: повишаване производителността на труда, стимулиране на растежа, подкрепа за институциите и административния капацитет.

В рамките на приоритетна цел “Регионална конкурентоспособност и заетост” на кохезионната политика на ЕС, Европейският социален фонд - ЕСФ предвижда възможности за финансиране на програми, насочени към: повишаване достъпа до трудовите пазари, социалната интеграция, борбата срещу дискриминацията и развитието на партньорства и мрежи за заетост и социална интеграция.

Иновационните дейности са включени изцяло в програмите на ЕСФ и транснационалните действия за сътрудничество.

Кохезионният фонд предоставя възможности за финансиране не само на проекти, насочени към основни инфраструктури за транспорт и защита на околната среда, но също така и области с ясно екологично измерение, като енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, или интермодален транспорт, градски и колективен транспорт, и други.

Прилаганата от страните-членки европейска регионална политика, финансирана чрез средствата на ЕС (структурните фондове и Фонд "Сближаване"), отразява солидарността между гражданите на Общността. Структурните фондове са механизма, посредством който финансовите ресурси са пренасочват към по-слабо развитите региони в страните-членки. Ролята на ЕС обаче не се свежда само до финансовия принос. Чрез своята регионална политика ЕС налага своето виждане за развитието, планирано на местно ниво. Когато е необходимо, тя се намесва и допринася за развитието на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз. Европейската регионална политика позволява трансфер на около 35 % от бюджета на ЕС към по - слабо развитите региони. Този подход подпомага не само страните-бенефициенти, но и страните, които са нетни донори, тъй като техните предприятия печелят от възможностите за големи инвестиции и от трансфера на икономическо и технологично ноу-хау, особено в регионите, където различните видове икономическа активност не са все още напълно изчерпани. Регионалната политика позволява на всички региони да спомогнат повишаването на конкурентноспособността на целия ЕС.

«Насочените навътре чужди инвестиции никога не са решение на проблемите с конкурентносбособността на страната. Въпреки, че интервенцията е непродуктивна, освен при отбелязаниете обстоятелства, масираните чужди инвестиции са знак, че инициативите в политиката спрямо индустрията трябва да придобият върховен приоритет.»1

  Европейската солидарност се изразява преди всичко чрез четирите структурни фонда. Във всички страни-членки те имат мултипликационен ефект върху икономическите и социални фактори като по този начин стимулират развитието регионалната икономика. Четирите Структурни фонда не са единен финансов източник в бюджета на ЕС. Всеки от тях има своя специфична област, макар че те работят съвместно:

  Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) финансира инфраструктура, инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми;

  Европейският социален фонд (ЕСФ) насърчава връщането на безработните и необлагоделстваните групи към пазара на труда, главно чрез финансиране на мерки за обучение и на системи за набиране на работа.

 Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) подпомага адаптирането и модернизирането на риболовната индустрия.

  Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, секция "Ориентиране" (ЕФОГЗ) финансира главно мерки за развитие на селското стопанство и фермерите, основно в изоставащи райони.

  Структурните фондове не финансират отделни проекти, а многогодишни програми за регионално развитие, разработени съвместно от регионите, страните-членки и Европейската комисия.

  Фонд "Сближаване" или “Кохезионен” предоставя директно финансиране за индивидуални проекти за подобряване на околната среда и развитието на транспортните мрежи.

  В периода 2007-2013 г. България получава от Европейския съюз над 11 млрд. евро. Четири млрд. евро от тях са предназначени за развитие на селските райони и за директни субсидии за селскостопанските производители, а 7 млрд. евро са инвестирани в проекти по различни оперативни програми със средства от трите европейски структурни фонда - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ) и Кохезионен фонд (КФ). Кандидатстването за субсидиите започва, след като Европейският съюз одобрява седемте оперативни програми, предложени от България. Средствата се отпускат по следните оперативни програми (ОП): ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, ОП „Административен капацитет“, ОП „Транспорт“, ОП „Околна Среда“, ОП „Регионално развитие“ и ОП „Техническа помощ“.

  Европейският съюз субсидира два типа проекти: единият по схемата за безвъзмездна помощ, а вторият по схемата за инвестиционни проекти. Субсидиите за безвъзмездна помощ са отпускани по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“, „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ и „Административен капацитет“. Инвестиционните проекти, които са крупни проекти, свързани с големи инвестиции в инфраструктура, се финансират по ОП „Транспорт“, ОП „Околна Среда“ и ОП „Регионално развитие“. ОП „Техническа помощ“ е предназначена за сформиране на координационно звено, сертифициращ и одитиращ орган, който ще отговаря за ефективно разработване, прилагане, оценка и контрол на средствата по еврофондовете.

 

 2. Приоритети и бенефициенти по оперативните програми



Оперативната програма е документ, представен от страна членка и одобрен от Евпорейската комисия, който установява стратегия за развитие със съгласувани приоритети, която да се реализира с помощта на фонд, а по отношение на «конвергенцията» с помощта на Кохезионния фонд. Във всяка една от оперативните програми се съдържат група операции, които са съизмерими и имат специфични измерими цели.

  Процесът на финансовият поток е представен в диаграмата:




Диаграма 1

Интервенциите в отделните тематични области се осъществяват с финансовото подпомагане на Структурните фондове, Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони (ЕСФРСР), Европейския фонд за рибарство (ЕФР). Тези интервенции са структурирани в 7 Оперативни програми и два Национални стратегически плана и Програми, а именно:

1. Развитие на конкурентоспособността на българската икономика2;

2. Околна среда;

3. Регионално развитие;

4. Транспорт;

5. Развитие на човешките ресурси;

6. Административен капацитет;

7. Техническа помощ;

1. Национален стратегически план за развитие на селските райони и Програма за развитие на селските райони;

1. Национален стратегически план и ОП Рибарство и аквакултури.

Същевременно към споменатите стратегически документи следва да бъдат добавени и програмните документи по Цел 3 “Европейско териториално сътрудничество”, представени отделно.

При разработването на Оперативните програми е отчетен принципът на партньорство, което осигурява условия за ефективно изпълнение на НСРР посредством осигуряване на обществена ангажираност и отчитане на интересите на ангажираните участници.

Оперативната програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013 г." е една от седемте оперативни програми, които ще бъдат финансирани от Структурните фондове на Европейския съюз след присъединяването на Република България към ЕС. Програмата се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет. Общият размер на публичните финансови средства по програмата ще бъде около 1.1 млрд. евро. Оперативната програма съдържа стратегическите приоритети и насоки за развитието на българската икономика след присъединяването й към Европейския съюз. Тя е насочена към основните проблеми и бариери в икономическото развитие на страната и предвижда мерки и дейности, които да спомогнат за тяхното преодоляване и успешното справяне с предизвикателствата на Общия пазар, както и развитие на силните страни на икономиката ни, чрез които България да се превърне в равноправен член на Европейския съюз. Общата цел на ОП „Конкурентноспособност" е развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар. За изпълнението на тази цел ще бъдат стимулирани икономиката на знанието и иновациите, развитието на конкурентоспособни предприятия, увеличаването на инвестициите и експорта и създаването на благоприята бизнес среда.

Основната цел на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” е развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейските и световните пазари. Общата цел на Оперативната програма ще бъде реализирана чрез две специфични цели, които покриват и двата аспекта на конкурентоспособността – подготвеността на българските предприятия за Общия европейски пазар и за бързо променящите се условия на международните пазари, както и състоянието на средата, в която те функционират. Насърчаването на иновациите ще заздрави връзката между науката и бизнеса, ще увеличи инвестициите на предприятията в НИРД и ще повиши добавената стойност на услугите и изделията предлагани от тях. Намаляването на енергоемкостта и суровиноемкостта чрез модернизиране на оборудването, технологиите и производствените процеси ще спомогне за повишаването на производителността на труда и ефективността на производството като цяло .

Бизнес средата е от особено значение за развитието на микро, малките и средни предприятия, защото те нямат възможност и капацитет да изградят специализирани звена вътрешни за компанията и разчитат на предлаганите на пазара информационни и консултантски услуги. По-бързото обслужване на бизнеса от администрацията ще намали техните разходи, а по-леснодостъпните и качествени консултантски, информационни, стандартизационни, сертификационни и метрологични услуги ще допринесе за подобрената конкурентоспособност на икономиката. Тази програма заляга на пет основни преоритета, които предопределят и нейните основни бенефициенти.

Увеличаване ефективността на предприятията се свежда до: за извеждане на пазара, успешно представяне на вътрешния пазар и превръщане в конкурентен играч на Общия пазар (т.е. да отговаря на високите изисквания за качество), е необходимо да се достигне високо технологично ниво. В резултат на това технологично обновление, освен ползите за околната среда, ефективността и производителността на технологиите на предприятията значително ще се подобри.

Развитието на технологични мощности и насърчаването на инвестиционни дейности от страна на предприятията се отразява на конкурентните предимства, които позволяват навлизането на МСП на нови пазари, развитието на нови продукти и производствени процеси, повишаване на пазарния дял и увеличаване на продукцията им.

В контекста на нарастващите проблеми, породени от промените в климата, е необходимо да се предприемат редица икономически промени като се въведат екологично чисти технологии. С цел да запази природните си дадености, България трябва да предприеме сериозни стъпки за опазване на околната среда. В допълнение, от особена важност е да се насърчат екологични, безотпадни, енергийно спестяващи производствени технологии, за да се намалят значително енергоемкостта инеблагоприятните екологични ефекти, като по този начин се допринесе за устойчивото развитие.

Интервенциите по ОП „Конкурентоспособност” се концентрират върху един от основните аспекти на бизнес средата, а именно осигуряване на достъпни и висококачествени информационни и консултантски услуги за предприятията.

Подкрепата е насочена към създаване и реално опериране на бизнес мрежа от организации, предоставящи такива услуги, с което да се подобрят управленските методи и пазарните позиции на предприятията.

Основната цел на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” е подобряването на качеството на живот, чрез увеличаване на заетостта, достъпа до качествено образование и учене през целия живот, и подкрепата на социалното включване по отношение на рискови социални групи (дълготрайно безработни, хора с увреждания, изолирани ромски общности и др.). Приоритетите на оперативната програма са в съответствие с подкрепяните от ЕСФ дейности, а също така и с приоритетите на Европейската стратегия за заетост, както и със Стратегическите насоки на Общността за растеж и заетост. В допълнение те са и в съответствие с принципите на инициативата на Общността EQUAL, и са предмет на подписаните от България и ЕС Съвместен доклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта и Съвместен меморандум по социално включване. Със стратегическа цел
на настоящата оперативна програма, по мнение на автора се цели да се подобри качеството на живот на хората в България чрез подобряване на човешкия капитал, постигане на високи нива на заетост, повишаване на производителността, достъп до качествено образование и учене през целия живот и засилване на социалното включване.

Секторната оперативна програма “Транспорт” цели да постигне балансирано и устойчиво развитие на националната и градската транспортна система чрез развитието и модернизацията на ключови транспортни инфраструктурни звена с национално, трансгранично и европейско значение. Програмата е насочена към пълното интегриране на националната транспортна система в транспортната мрежа на ЕС, както и към подобряване на качеството и безопасността при извършването на транспортните услуги. Завършването на транс европейската транспортна мрежа e съществена стъпка за подобряване на териториалното сближаване и повишаване на конкурентоспособността и потенциала за растеж на разширения Европейски съюз. Реализирането на програмата ще допринесе за увеличаване на пропусквателната способност на основните маршрути в страната и ще насърчи интер-модалността.



ОП „Околна среда” се основава на целите и приоритетите на политиката за опазване на околната среда на страната и на ЕС, като е основно насочена към изпълнение на поетите от страната ангажименти по време на преговорния процес. Програмата е в съответствие и с принципите на основните национални рамкови документи в областта на околната среда.

Основната цел на ОП „Околна среда” е подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура. За осъществяването на тази, държавната политика в сектор „околна среда” са дефинирани три специфични цели и 6 приоритетни направления, чрез които се цели подкрепа за опазване и подобряване на екологичното състояние на водите в страната, подобряване на управлението на отпадъците и опазването на почвите; намаляване и спиране на загубата на биоразнообразие в страната.



ОП „Регионално развитие” допълва другите ОП, изпълняващи стратегията на НСРР, със специфичен фокус върху значителните вътрешно-регионални различия в рамките на отделните райони за планиране и върху териториалната допълняемост на различните интервенции, получаващи подкрепа от бюджета на ЕС, с оглед адресирането на съществуващите специфични местни възможности и заплахи.

В допълнение към цялостното изоставане на всички национални райони за планиране (NUTS II) в сравнение със средните показатели за ЕС като доходи, заетост и качество на живот, съществуват и някои проблеми със специфично териториално измерение. Най-съществени между тях са касаещите мобилността на населението в слабо урбанизираните територии, и адресирането на значителните различия между големите агломерации и по-слабо урбанизираните територии, като населени места с периферно положение, планински и селски райони.

С оглед разрешаването на тези регионални проблеми, ОП „Регионално развитие” си поставя следващата обща стратегическа цел: да подобрява качеството на средата за живот и работа, с подобрена достъпност и нови възможности за регионална конкурентоспособност и за устойчиво развитие.

В изпълнението на тази цел, ОПРР полага усилия за постигането на следните специфични стратегически цели:



  • Създаване на устойчиви и динамични градски центрове, свързани с околните по-слабо урбанизирани територии, стимулирайки по този начин техните възможности за просперитет и развитие.

  • Мобилизация на съществуващите регионални и местни технически и институционални ресурси за изпълнение на политики за регионално развитие.

Цялостната логика на интервенциите, изпълняващи горните стратегически цели, отчита превъзходството на градските центрове, определящо необходимостта от тяхното развитие и отваряне на техните възможности към по-слабо развитите прилежащи и периферни територии. Тези дейности са придружени от интервенции, насочени към подобряване на регионалните и местни транспортни и комуникационни връзки, както и към подкрепа на развитието на малките общини с по-слаб технически и институционален капацитет, чрез насърчаване на междуобщинското сътрудничество за интегрирано развитие на по-ниските административни нива. В допълнение е подкрепяна група от територии разполагащи с добър туристически потенциал, благоприятни за диверсификация на икономическите дейности, с оглед валоризиране на културните и природни ресурси, подобряване на местните услуги в областта на туризма и подобряване на маркетинга на туристическите дестинации.

Оперативна програма “Административен капацитет” е хоризонтална като обхват. Нейната стратегическа цел е да се изгради силна, ефективна и модерна държавна администрация, способна да посрещне високите очаквания на българските граждани, бизнеса и Европейския съюз за добро обслужване и висока професионална етика.

Оперативна програма “Административен капацитет” се стреми да повиши прозрачността и отчетността на държавната администрация, подобри парньорството със заинтересованите страни и обществените поръчки чрез прилагане принципите на добро управление. Друга основна цел на оперативната прогарама е повишаването на ефективността на администрацията чрез правилно управление и развитие на човешките ресурси. Не на последно място, оперативната програма цели модернизиране на администрацията чрез подобряване качеството на административното обслужване и широко използване на информационните технологии.



Оперативната програма за „Техническа помощ” има за цел да гарантира координирането, финансовия контрол и изпълнението на структурните инструменти в България. Заедно с останалите оперативни програми целта е тя да допринесе съществено за реализирането на тематичния приоритет, посочен в Националната стратегическа референтна рамка, а именно „Насърчаване на предприемачеството, благоприятната бизнес среда и доброто управление”. Целите на ОП „Техническа помощ” са на първо място укрепването на необходимия капацитет на централно равнище (централно координационно звено, сертифициращ орган, одитиращ орган, управляващ орган на ОПТП) за ефективно разработване, координиране, прилагане, оценка и контрол на Структурните фондове и Кохезионния фонд за периода 2007 – 2013 г. На второ място цел на Оперативната програма е подобряването на осведомеността и разбирането на обществото относно ефективното и ефикасно използване на Структурните фондове и Кохезионния фонд в България. Предвиден е бюджет в размер на 48 296 513 евро.

Бенефициенти по оперативната програма са: Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите;
Дирекция „Одит на средствата от ЕС” в Министерството на финансите;
Държавни институти и агенции за анализи, участващи в Националния План за развитие- Комитет за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка; Комитет за наблюдение на Оперативна програма за техническа помощ;
Отдел „Техническа помощ” в Министерството на финансите;
Управляващи органи на оперативните програми;
Централен информационен офис и
Централно координационно звено.

Основните приоритети можем да обобщим по следния начин: подпомагане на реализирането на дейностите, извършвани от централното координационно звено, сертифициращия орган, одитиращия орган, комитета за наблюдение на НСРР, комитета за наблюдение на ОПТП и управляващия орган на ОПТП;


обучение и подпомагане за Централното координационно звено;
техническа помощ за сертифициращия орган;
осигуряване на помощ за изпълнението на ОП „Техническа помощ”.
и техническа помощ за одитиращия орган.

Управляващият орган по тази оперативна програма е Отдел „Техническа помощ” при Министерство на финансите.

В своята съвкупност изпълнението на оперативните програми допринася за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и в същото време адресира и социалните аспекти на развитието: здравеопазване, образование, социално включване. Подкрепата на иновационната активност и на инвестициите в малките и средни предприятия в рамките на ОП Конкурентноспособност се допълва с инвестициите в човешки капитал, предвидени в ОП Човешки ресурси. ОП Човешки ресурси се допълва с ОП Регионално развитие по отношение на инвестициите в социална инфраструктура. Иновационната активност и по-качественото образование са необходимо условие за преход към „икономика на знанието”. Инвестициите в инфраструктура, предвидени в ОП Транспорт и Околна среда имат съществен принос в интензифициране на икономическите връзки и устойчивото развитие. ОП Регионално развитие има съществен принос в мобилизиране на местните фактори на растеж чрез подобряване на условията за работа и живот в градските центрове, подобряване на връзките център-периферия както и между самите центрове, стимулиране на между-общинското сътрудничество в процеса на подготовка и реализация на инвестиционни проекти в местната инфраструктура. „Националните инфраструктурни обекти обслужват потребностите на националното стопанство и имат обединяващи функции за стопанските отрасли и за населението в отделните териториални единици. Решенията за тяхното финансиране и изграждане се взаимстват от парламнета и правителствените органи на властта. Като елемента на националната инфраструктора могат да се посочат: националните пътни магистрали, пристанищата, по-големите летища и други.”3

От главните принципи, които изграждат основите на структурните фондове, най-важните на регионално равнище и за регионалните/местните участници в развитието са програмиране, партньорство и съфинансиране. За определена територия, в контекста на дадена програма, трябва да бъдат планирани и заявени различни идеи и мнения за развитие. Този процес трябва да включва всички подходящи партньори – не просто защото е невъзможно да се започне сериозна инициатива за развитие без тях, но и защото разнообразният им принос е необходим, за да се осигури нужното съфинансиране с цел изтегляне на средства от ЕС.

Партньорството и съвместното финансиране са принципи, които неизбежно са от изключителна важност за кандидатстващите с проекти. Въпреки че в регламента партньорството не е споменато, то има практическа роля, тъй като са необходими множество партньори, за да осигурят проекти на основата на широки обществени интереси, които на свой ред могат да доведат до икономическа и социална стабилност. В ЕС обаче, принципът е обект на значителни нарушения, за които Комисията е напълно наясно. При определени обстоятелства (особено в по-богатите страни-членки с периферни региони по цел 1), са били осъществявани значителни обществени инвестиции от страните-членки в регионите-обект на структурните фондове, дори преди да е планирана програмата на Структурния фонд. Практически е почти невъзможно да се провери дали страната-членка инвестира по-малко, защото знае, че ЕС инвестира повече, понеже с програмата общото ниво на обществени/публични разходи в съответния регион вероятно нараства. Но е почти невъзможно да се докаже нарушаването на принципа за допълняемостта, защото допълняемостта се измерва по-скоро на национално, отколкото на регионално ниво. Освен това в случаите, където се прилагат няколко програми от 1988 г насам, буквално е невъзможно да се направи някаква равносметка за предполагаемото ниво на обществени разходи, непринадлежащи на ЕС в районите, предмет на структурните фондове. Съфинансирането на проектно равнище е важно по няколко причини. Както е формулирано, на практика, кандидатстващите с проекти трябва винаги да осигурят известно съфинансиране – както поради причините, изброени по-горе, така и защото програмата може да постигне повече, ако успее да привлече значителни суми извън държавния бюджет или още по-точно – обществени средства.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница